Р Е Ш Е Н И Е № 18
гр. Бургас, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 06.02.2020 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Нели Събева
Христина Марева
при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 10/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от “Е” Е. , ЕИК***, против решение № 48 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 55/2018 г. по описа на Окръжен съд - С.
Въззивникът изразява недоволство от решението и сочи, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Твърдените от ищеца факти не били доказани, а събраните по делото доказателства били тълкувани от съда едностранчиво и непрецизно.
По отношение на обект с ***окръжният съд не изследвал действието на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия за заварените случаи и обвързващата ѝ сила за потребители, които не са доказали правото си на собственост върху съоръженията или не желаят промяна на измерването от ниско на средно напрежение. Процесните суми били дължими, тъй като обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на въззивника, на ниво ниско напрежение; самият обект бил проектиран и изграден с измерване на ниво ниско напрежение и ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от въззивника по силата на сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 21.11.2013 г.
По отношение на обект с ИТН ***било установено, че той е присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, които функционират като част от разпределителната мрежа, независимо от това кой е собственик на съоръженията. Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, която се разграничава от електропреносната мрежа по § 1, т. 20 по нивото на напрежение, а не по собствеността на мрежите. Собствеността не била критерий при разделяне на дейностите по пренос и разпределение на електроенергия съгласно националното законодателство, Д. 2003/54/ЕО и Д. 2009/72/ЕО. Неправилно било разбирането, че този критерий за разграничаване е изоставен.
И за двата обекта ищецът бил присъединен като потребител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, собственост на въззивника, а отношенията между тях били регулирани от сключения договор. Отношенията на въззивника с “Н.” АД и “ЕСО” Е. били извън правната сфера на ищеца. Независимо от това, че съоръжението, чрез което е присъединен обектът на ищеца към електроразпределителната мрежа, не е собственост на въззивника, цена за пренос и достъп се дължи.
При постановяване на решението били допуснати нарушения на процесуалните правила. Решението били основано на заключението на съдебно-техническата експертиза, без заключението да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият “Т” Е. не е упражнил правото си да представи отговор на въззивната жалба.
Апелативен съд - Б. , като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 16.01.2020 г. е допусната до разглеждане по същество.
Окръжен съд - С. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции на “Т” Е. за осъждане на “Е” Е. да заплати на ищеца сумата 67901,34 лв, платена без основание в периода 01.11.2017 г. - 28.02.2019 г. и представляваща сбор от сумите: 852,47 лв - платена цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4* за периода 30.11.2017 г. - 28.02.2019 г.; 57153,37 лв - платена цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4*(Помпена станция) за периода 31.11.2017 г. - 28.02.2019 г. и 9895,50 лв - платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4* за периода 30.11.2017 г. - 28.02.2019 г.
Ищецът заявил, че се явява енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ и производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. Наред с това закупува електрическа енергия от различни доставчици.
Обект ТР 22 с ИТ № 4* представлявал резервно захранване на централата на ищеца. Той бил подсъединен със собствена кабелна линия 20кВ от закрита разпределителна уредба (ЗРУ 20кВ), която била собственост на “Е (ЕСО)” ЕАД. Понижаването на напрежението от високо (110кВ) до средно (20кВ) се извършвало от уредба на “Е.” Е. и се подавало директно към собствено на ищеца съоръжение, без да се ползват услугите на ответника. Поради това той нямал основание да изисква заплащане на начислените суми ( 9895,50 лв + 852,47 лв) за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа за този обект.
За обект П. станция с ИТ № 4* електроснабдяването се осъществявало чрез собствен на ищеца трафопост с напрежение 20/04кВ. Въздушното захранване до трафопоста било собствено на ищеца, както и подземната кабелна мрежа от трафопоста до помпената станция. Ответникът нямал основание да фактурира цена за пренос през електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение, а само до обект средно напрежение, защото не извършвал услуга, представляваща трансформиране, разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение.
Ответникът оспорил исковете. Възразил, че между страните е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 831 от 21.11.2013 г., по силата на който се дължи цена за достъп и пренос.
С обжалваното решение окръжният съд уважил исковете изцяло заедно с лихва за забава от предявяването на иска и разноските по делото.
Страните не спорят за фактите, които са от значение за разрешаването на спора:
Ищецът е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ и осъществява дейност по производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗЕ от Д. комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). На 21.11.2013 г. между ищеца и “Е” Е. , към момента “Е” Е. , бил сключен безсрочен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяване с ел. енергия на обекти на ищеца в гр. С., между които “П”, ИТН***, заявена като присъединена и отчитана на ниво ниско напрежение, и “Т” (ТР 22), ИТ***, заявен като присъединен и отчитан на ниво средно напрежение. За собствените си нужди ищецът закупува електроенергия от ответника и от трето лице - “Г” ЕООД.
Ответникът е лицензиран оператор на разпределителна мрежа по чл. 88, ал.1 от ЗЕ.
Установява се от изслушаната пред окръжния съд СТЕ, чието заключение страните не са оспорили, че обект „П“, ИТН***, се намира в З. индустриална зона на гр. С.. Представлява двуетажна сграда, монолитна конструкция, строена през 1985 г. Към западната част на друг обект, находящ се в парцела, е пристроен Т. “Люпилня" за захранване на помпената станция с електрическа енергия. Трафопостът се захранва от въздушен електропровод “Д" С. напрежение - 20 кВ от стълб от подстанция “Р.". От трафопоста до помпената станция е положена подземна кабелна линия ниско напрежение собственост на ищеца “Т. - С. ЕАД. Измерването на доставяната електрическата енергия се осъществява на ниво ниско напрежение 0.4 kV. Трафопост “П“Л." са един и същи обект. Помпената станция и Т. са собственост на “Т. - С. Е. , както и оборудването в него, видно от акт за държавна собственост №. от 21.01.2004 г., и не обслужват други потребители. Границата на собственост върху електрическите съоръжения между "Е. юг" Е. и “Т= - С. Е. е до проходните изолатори средно напрежение към трафопоста, където е свързана въздушна линия средно напрежение. Там се осъществява достъпът на клиента до разпределителната мрежата на оператора. Средствата за търговско измерване не са разположени до или на границата на имота, както изисква чл. 120 ЗЕ. Измерването на доставената електрическа енергия се осъществява на ниво ниско напрежение. Ищецът е отправил искане до ответника през 2010 г. за промяна на мереното от ниво ниско на ниво средно напрежение за обект ИТН**, но измерването не е било променено.
Обект “Т”, ТР 22, ИТН ***, е част от основното електрическо оборудване на “Т. - С. Е. , като осигурява резервно захранване в предприятието, когато централата не работи. Трансформаторът осигурява връзка между З. разпределителна уредба (ЗРУ) 20кВ и К. разпределителна уредба (КРУ) 6кВ. Захранва се по кабелна линия 20кВ от ЗРУ 20кВ. Закритата разпределителна уредба е собственост на “ЕСО” Е. от м. май 2003 г., видно от представения договор за покупко-продажба, а кабелната линия 20кВ е собственост на “Т. - С. ЕАД. В този случай доставчик на електрическата енергия се явява директно “Е” ЕАД. В тази схема за захранване на ТР 22 ответникът "Е. юг" Е. не участва като оператор. Измерването на консумираната електроенергия се осъществява на ниво средно напрежение 20кВ. Обект ТР 22 няма граници на собственост с "Е. юг" ЕАД. Границата на собственост върху електрическите съоръжения на “Т” Е. и “ЕСО” Е. са линейните разединители на кабелните изводи от ЗРУ. Трансформатор ТР * е присъединен към един от тези изводи на ЗРУ.
От изслушаната ССЕ, чието заключение страните не са оспорили, се установява, че за периода 30.11.2017 г. - 28.02.2019 г. ищецът заплатил на ответника цена за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение за обект П. станция, ИТН 4005384, в общ размер 77930,72 лв. Разликата в цената за пренос при измерване на пренесената електрическа енергия за обекта при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за същия период е в размер на 57153,36 лв съгласно решенията на КЕВР за утвърждаване на съответните цени за периода. За обект ТР 22, ИТН 4005298, за същия период от време ищецът платил на ответника фактурираната цена за пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение в размер на 852,47 лв, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа средно напрежение в размер на 9895,50 лв.
Въз основа на така установените и безспорни между страните факти окръжният съд постановил обжалваното решение, с което уважил изцяло ищцовите претенции. Решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се съобрази следното:
Цената на електрическата енергия на регулирания енергиен пазар се определя ежегодно от КЕВР и включва два компонента: цена за снабдяване с електрическа енергия и цена за разпределяне на електрическа енергия. Цената за разпределяне на електрическата енергия от своя страна също има два компонента: цена за достъп и цена на пренос. Цената за достъп е цената за управление на електроразпределителната мрежа. Тя се формира на база на предоставената/заявената от клиента мощност и не зависи от консумацията. Цената за пренос е цената за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа. Правилата за определяне на цената на електрическата енергия се съдържат в Закона за енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия.
По силата на сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия ответникът, като оператор на разпределителна мрежа по чл. 88, ал.1 от ЗЕ, се задължил да предоставя на ищеца мрежови услуги, вкл. достъп и пренос, срещу заплащане на възнаграждение в договорените срокове и условия за обектите с ИТН ** и ИТН***.
Съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ електропреносната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределяне на електрическа енергия. Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия (чл. 88 ЗЕ).
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите услуги (достъп и пренос) се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия за съответния период, и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В същото време чл. 29, ал. 4 от Правилата за търговия с електроенергия предвижда, че производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Съгласно чл. 92 от тези Правила технологичните разходи в мрежата, които се включват в ценообразуването, се определят поотделно за електропреносната мрежа и всяка електроразпределителна мрежа и зависят от собствеността на мрежата.
В случая, при съобразяване разясненията, съдържащи се в решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. на ВКС, 1 ГО, се установи, че границата между електрическите съоръжения, собствени на разпределителното предприятие, и тези, собствени на потребителя на електрическа енергия, по отношение на обект П. станция е преди трафопоста, изграден и собствен на ищеца, а средствата за търговско измерване са след това на ниво ниско напрежение, като понижаването на напрежението от средно на ниско се извършва от съоръжения, собственост на ищеца. Следователно на ищеца не е предоставена от ответника договорената услуга - пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа ниско напрежение. От друга страна по отношение на обект ТР 22 липсва и предоставена услуга достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, тъй като обектът е свързан пряко с електропреносната мрежа на “ЕСО” ЕАД.
Тези елементи от цената не се дължат и на друго основание. Когато поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия не съответства с техническите изисквания по чл. 120 ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа е дължима, се разяснява в решение № 227 от 11.02.2013 г. по т.д. № 1054/2011 г., на ВКС, ІІ-ро ТО. В конкретния случай средствата за търговско измерване не са поставени съобразно с нормативните изисквания и не може да се приеме за дължимо вземането на ответника за цена за достъп и пренос по договора между страните.
Неоснователно е оплакването на въззивника за приложението на чл. 16, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия за заварените при влизането им в сила случаи. Тази разпоредба се отнася до договорите по чл. 11, т. 5 и т. 6 от Правилата, а спорен между страните е договор по чл. 11, т. 3 от Правилата.
Неоснователно е и оплакването за несъобразяване на общностното право на ЕС. Сочените от въззивника директиви са насочени към създаване, регулиране и управление на конкурентен, недискриминационен, отворен и пр. пазар на електроенергия и нямат отношение към определянето на цените и задължението за заплащане на мрежовите услуги.
В заключение се налага извод, че по договора за достъп и пренос на електрическа енергия от 21.11.2013 г. между страните ответникът в качеството на мрежов оператор не е предоставил на клиента си в периода 30.11.2017 г. - 28.02.2019 г. мрежови услуги по достъп и пренос за обектите П. С. и ТР 22, поради което не му се дължи цената за тези услуги. Сумата в размер на общо 67901,34 лв е получена без основание и следва да се върне. Решението на Окръжен съд - С. , с което исковете са уважени, е правилно и следва да се потвърди.
При постановяване на решението си съдът взе под внимание и обстоятелството, че с решение № 33 от 07.07.2017 г. по т.д. № 52/2016 г. на Окръжен съд - С. , потвърдено с решение по в.т.д. № 254/2017 г. на Апелативен съд - Б. , недопуснато до касационно обжалване с определение № 622 от 02.11.2018 г., по т.д. № 936/2018 г. на ВКС, Второ ТО, са уважени идентични претенции на същия ищец против същия ответник за периода 01.01.2014 г. - 30.04.2016 г., а с решение № 21 от 09.04.2019 г. по т.д. № 559/2017 г. на Окръжен съд - С. , потвърдено с решение по в.т.д. № 197/2019 г. на Апелативен съд - Б. , недопуснато до касационно обжалване с определение № 47 от 03.02.2020 г. по т.д. № 2428/2019 г. на ВКС, Второ ТО, са уважени идентични претенции на същия ищец против същия ответник за периода 01.05.2016 г. - 31.10.2017 г.
Поради изхода на делото и съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК на въззиваемия се дължат разноските по делото в размер на 3200 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 55/2019 г. по описа на Окръжен съд - С.
ОСЪЖДА “Е” Е. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Хр. Г. Д. № *, да заплати на “Т” Е. , ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. № *, сумата 3200 лв - разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Ч. :