№ 2493
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20231100512708 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – юрк. И.Ц. срещу решение № 14 689/04.09.2022 г.
на СРС, 82 състав, постановено по гр.д. 59 269 /2022 г., с което е осъдено да
заплати сума в размер на 9 636, 74 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на МПС „ Ауди
Q 3“ с рег. № СВ ****ТА от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
25.03.2022 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Илиянци“ и бул. „История
Славянобългарска“, ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което било
несправедливо. Заявени са твърдения, че СРС е достигнал до неправилен
извод, че водачът на застрахования при въззивника товарен автомобил е
станал изключителна причина за настъпване на инцидента, тъй като изводът
не съответствал на показанията на разпитания свидетел П. и изводите на
САТЕ. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което
1
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Порше Застраховане АГ – клон
България“ КЧТ, чрез адв. С. Ш., в което са наведени съображения относно
правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.
Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
Всички извършени, в хода на производството, действия на въззиваемата
страна са надлежно потвърдени от „Порше Ферзихерунгс АГ – Австрия“.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 411 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи механизма на ПТП и вината за неговото осъществяване.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС, изготвено след
събиране на гласни доказателствени средства – разпит на свидетели –
очевидци, в лицето на двамата водачи на МПС, участващи в пътния инцидент
2
е обективиран извод, че същото е извършено на кръстовището между бул.
„Илиянци“ и бул. „История Славянобългарска“, в посока надлез „Надежда“ в
дясната лента за движение като лек автомобил „Ауди“ се е движил в дясната
лента, а влекач „МАН“ с прикачено полуремарке при извършване маневра за
завой надясно частично навлиза в дясната лента за движение. Установеният
механизъм на ПТП изцяло кореспондира със събраните по делото свидетелски
показания по делегация на свидетеля Н.И. П., водач на влекач „МАН“,
съгласно които „задните ми гуми винаги отиват в дясна лента, за да взема
завоя. Аз си правя завой в дясната лента“ респ. показанията на свидетелката
М.З.Л., водач на лек автомобил „Ауди“, съгласно които в момента, в който
камионът се престроявал да завие, навлязъл от лявото платно в дясното и
закачил предницата на управлявания от нея лек автомобил.
Съобразно правилото на чл. 25 ал.2 от ЗДвП, при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Текстът
на нормата е ясен и не се нуждае от тълкуване, поради което вината за
настъпване на пътния инцидент е изцяло на водача на товарния автомобил,
предприел маневра за завиване надясно от лява пътна лента без да пропусне
автомобила, намиращ се в дясната пътна лента като при извършване на
маневрата е допуснал навлизане на камиона в лентата за движение на лекия
автомобил, с което е причинил пътния инцидент. Доводите, изложени във
въззивната жалба, че преди предприемане на маневрата същият бил подал
десен мигач, за да сигнализира намерението за завиване са без значение за
крайния изход на спора. Подаването на светлинен сигнал за маневра не
предоставя предимство и не освобождава от задължението водачът да
предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне
нейното изпълнение по арг. на чл. 79 от ЗДвП. Отричането на вината на водача
на товарния автомобил, другото заявено възражение във въззивната жалба,
има характер на защитна теза на същия, която по никакъв начин не се
подкрепя от доказателствата, ангажирани от страните.
Относно размера на регресния дълг страните не са формирали спор.
3
Предвид което, жалбата се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 720 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 689/04.09.2022 г. на СРС, 82 състав,
постановено по гр.д. 59 269 /2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Порше Застраховане АГ – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко
Балабанов“ № 4 сумата от 720 лв. – съдебни разноски пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4