Р Е Ш Е Н И Е
№І-109 05.01.2018 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Сияна Димитрова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1535 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба на Главно управление
„Строителство и възстановяване“ ЕАД, чрез адвокат Даниел Скулиев от БАК, против
Решение № 39/16.06.2017г., постановено по
гр.д.№ 236/2016г. по описа на РС-Царево, с което е отхвърлен
установителния иск за
собственост,предявен от ГУСВ ЕАД против
ответници- физически лица Е.С.С.,С.С.А.,Г.М.Б.,Д.М.А., С.К.П., Р.П.А.,М.П.А., П. А.А.,А.К.А.-Р., В.П.Х., Л.К.Г.,
Г.Г.Г., С.С.Г. и Г.С.Г.- за приемане за установено спрямо ответниците, че ищцовото дружество е
собственик на 4810 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 58356.502.25 по КККР
на гр.Приморско, целият с площ от 5210
кв.м. при посочени граници и въззивна жалба от ГУСВ ЕАД е предявена и против
Решение № 60/03.08.2017г., с което е допълнено първото постановено по делото решение и е отхвърлен предявения при условията на
евентуалност иск за придобиване на процесния недвижим имот по давностно
владение.
Във въззивната жалба против Решение
№ 39/16.06.2017г., постановено по гр.д.№ 236/2016г. по описа на РС-Царево се
твърди, че същото е неправилно и необосновано ,тъй като РС-Царево не се произнесъл относно заявеното
при условията на евентуалност основание за изтекла в полза на ищеза придобивна
давност върху спорния недвижим имот;сочи се, че ищецът, а преди него- неговите
праводатели, осъществявали спокойно , явно и несмущаващо владение върху този
имот в продължение на десетки години.По тази причина първоинстанционният съд бил
допуснал нарушение на материалния закон,изразяващо се в неправилно приложение
нормата на чл. 79,ал.1 ЗС; въззивникът излага подробни обстоятелства и
съображения относно упражнявано от дружеството владение върху процесния имот и
придобиването му по давност от същото дружество; цитира съдебна практика.Моли
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на исковата претенция;
претендира присъждане на разноските по делото; доказателствено искане не е
заявено.Във въззивната жалба срещу допълващото Решение № 60/03.08.2017г. сочи, че съдът
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като разпитал едни и същи
свидетели цели три пъти и то в
различни заседания, както и
произнасянето от съда с допълнително решение по евентуално заявената претенция
/ за придобиване по давностно владение на процесния имот от ищеца/, въпреки че
адв. Борислав Златков категорично се противопоставил на произнасянето от същия
състав на ЦРС с допълнително решение.
Излагат се обстоятелства и доводи за начина на владеене на процесния имот и
придобиването му по давност от ищцовото дружество.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника – адвокат Даниел
Скулиев, поддържа въззивните жалби, заявява, че в проекто-доклада по делото БОС
не е отразил евентуално заявено от въззивника доказателствено искане- за
допускане на гласни доказателства пред въззивната инстанция, което
поддържа.Представя списък на разноските и моли присъждането им.
Постъпил е писмен отговор от
ответниците, предявен чрез адвокат Евгений Мосинов, по всяка една от въззивните жалби, като се
излага становище за неоснователност на същите
по подробно аргументирани съображения. В проведеното
пред БОС открито съдебно засеание от
въззиваемите лично се явяват С.А. и Г. Г., като всички въззиваеми се представляват
от адвокат Мосинов, който моли за постановяване на отхвърлително решение и
потвърждаване на основното и допълнителни решения на първоинстанционния съд;
излага съображения за неоснователност
по възражението на адв. Д.Скулиев . относно проекто-доклада на въззивния съд,
респ.- искането за допускане на гласни
доказателства на въззивника пред БОС.
Бургаският
Окръжен съд, като взе предвид доводите на въззивното дружество,заявени във
всяка една от въззивните жалби срещу първоначално постановеното съдебно решение
на ЦРС и срещу допълнителното такова, съобрази разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените от въззивния ищец
„Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕАД главен
и евентуални установителни искове са с правно основание чл.124,ал.1 ГПК-
за признаване право на собственост спрямо посочени в исковата молба физически лица досежно имот от 4810 кв.м.,представляващ
ПИ с идентификатор № 58356.502.25 по ККК на гр.Приморско,целият имот с площ от
5210 кв.м.
Собственическите права, на
които ищцовото дружество основава
главния си/основен/ установителен иск за
собственост , е придобиване на спорния недвижим имот чрез апортна вноска
-същият имот бил собственост на държавата към момента на учредяване на Държавно
предприятие „Строителство и възстановяване“ ,после негова собственост при
преобразуването му в търговско дружество и последващо включване в капитала на
„ГУСВ“ЕАД като непарична вноска. Това твърдение е подкрепено от безспорни
писмени доказателства,които анализирани
хронологично и във връзка със
заключението на в.л. Бакалова,обосновават материално-правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на установителния иск за собственост срещу ответниците
на заявеното правно основание.
Ответниците оспорват така
заявената собственическа претенция на „ГУСВ“ ЕАД ,като от своя страна заявяват собственически права върху процесния
терен , основани на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, които твърдения безспорно
се установяват от представените по делото писмени доказателства. Видно е , че с
Решение № 28/15.12.1999г. на ПК-Приморско на наследниците на А. С. П. в съществуващи възстановими стари реални
граници е възстановено правото на собственост върху имот- „горско-стопански
двор“ с площ от 6 дка , находящ се в местността“ Пясъка“ на гр.Приморско.
Соченото решение от Поземлената Комисия е
издадено възоснова на съдебно решение № 1206/16.06.1995г.,
постановено по гр.д.№ 3159/1994г. на БРС/лист
75 от делото на ЦРС/,с което е бил отменен отказ на ПК-Царево за възстановяване на заявен имот от 6дка в
м.“Пясъка“ на гр.Приморско. Така възстановеният имот на ответниците в качеството им на наследници
на А. П. е обозначен в КВС като имот№055035; с Протокол №28А от 05.04.2000г. на
ПК-Приморско ответниците са въведени във владение на имота.
Ищецът намира така проведената
земеделска реституция в полза на ответниците за незаконосъобразна, като
претендира в исковата си молба- по реда на косвения съдебен контрол
съдът да констатира това обстоятелство.
Царевският районен съд в
постановеното по делото Решение №
39/06.06.2017г. е счел за недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол
за материална незаконосъобразност на решението на административния орган
по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ,
като е мотивирал този си краен извод с обстоятелството, че това решение е
постановено от Поземлената комисия в
изпълнение на съдебно решение,обвързващо държавата и нейните правоприемници,
каквото в случая е ищцовото дружество.
Във въззивната жалба срещу Решение
№ 39/16.06.2017г. въззивникът
„ГУСВ“ЕАД изобщо не навежда
доводи и съображения както срещу
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото по разгледания основане установителен иск за собственост, така и срещу приетите от
първоинстанционния съд правни изводи по същия иск.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе в рамките
на посоченото във въззивната жалба.Това законово положение е разяснено с т.1 от
приетото на 09.12.2013 г. Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,което предвижда, че при липса на конкретни оплаквания във
въззивната жалба, въззивният съд не дължи служебна преценка за
правилността на обжалваното съдебно
решение,тъй като е ограничен само от
посочените в жалбата основания.
Както се посочи и
по-горе, във въззивната жалба на „ГУСВ“
ЕАД срещу Решение № 39 от 16.06.2017г.
се изтъкват само възражения във
връзка с придобивното основание, заявеното
при условията на евентуалност от ищеца в исковата му молба, а именно- за
придобиване на спорния имот по давностно владение, по който довод районният съд
се е произнесъл само с допълнително Решение №60/03.08.2017г.
При това положение и с
оглед липса на наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционото решение № 39/16.06.2017г., разглеждащо единствено
основната искова претенция,базираща се
на твърдяно право на собственост, възникнало от очертания в исковата
молба сложен фактически състав и обсъждащо в тази връзка възражението на ищеца за незаконосъобразно
проведена земеделска реституция в полза на ответниците по делото, Решение
№ 39 от 16.06.2017г. следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно,като въззивната инстанция препраща към мотивите на същото
решение на основание чл.272 ГПК и по този начин ги прави и свои мотиви.В
тази насока и само за още по-голяма
пълнота настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че с ТР№5/14.01.2013г.
на ВКС по т.д.№ 5/2011г. на ОСГК , което е задължително за съдилищата , е
прието, че когато върху акт на ОСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на
чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ,е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на
земеделски земи от или срещу държавата гражданският съд да упражни върху
съдебното решение, постановено по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ косвен съдебен
контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. Тази теза се прилага последователно от ВКС в изброени
от първоинстанционния съд решения, като се приема, че постановеното по реда на
чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ съдебно решение обвързва държавата,която
чрез своя административен орган, издал акта, е била страна в производството по
обжалването му.Това съдебно решение обвързва и лицата, които са придобили
възстановения имот от държавата по време на висящото съдебно производство /чл. 226, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 144 АПК/
или след влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ,
какъвто е и настоящия случай.
По повод възраженията и доводите на въззивника,
заявени в жалбата му срещу първоинстанционния съдебен акт,с който е разгледан
предявения от ищеца при условие на евентуалност иск за собственост, възникнала
в резултат на изтекла в негова полза
придобивна давност, настоящата съдебна инстанция констатира следното:
Допълнително решение №
60/03.08.2017г. е постановено по реда
и след надлежно отправено искане в срока
по чл.250,ал. ГПК, с оглед на което същото решение е процесуално допустимо.
За разглеждане на заявеното от
ищеца второ евентуално придобивно основание- давностно владение, с нарочна
молба /лист 187 от делото на ЦРС/ е уточнен периода от време , през който се
твърди, че е упражнявана фактическата
власт върху процесния имот- от 1999 година/когато е постановено решение
на ПК- Приморско за възстановяване на правото на собственост / до момента на
подаване на исковата молба; поискан е разпит на двама свидетели и е представен нотариално заверен Договор за наем , сключен
от ищцовото дружество като наемодател на процесния терен, договът вписан в
СВ-Царево на 07.12.2015г.
Като свое защитно възражение
ответната страна е заявила също възражение за придобиване на процесния имот по
давностно владение, за което е поискала гласни доказателства.
В проведеното на 26.05.2017г.
открито съдебно заседание по делото ЦРС е разпитал водените от всяка от страните свидетели- св.М./воден
от ищцовото дружество/ , и водените от ответниците свидетели А. К. и П. П.,
всички свидетели без родство със страните, от показанията на които се установява следното:
Свидетелят М.
сочи, че е управител на фирма «Атлиман Клуб»,
сключила договор за наем през 2015г. с ищеца с предмет целият терен, в който
попадал и процесният имот. Посочва, че
процесният недвижим имот представлява
бетонова и асфалтова площадка от разрушени сгради, ползван е от наемателя за
паркинг на почиващите, считано от 2013г. Свидетелят М. заявява, че след 2000г.,
от 2011г. ползвали за персонал и за
складови помещения няколко от сградите и
си настанявали там персонала.Свидетелят М. заявява, че лично той
не е виждал праводателя на ответниците А. П., нито ответниците в
имота и не знае да е бил посещаван от тях, освен веднъж, когато А. П. водил
клиенти в имота, на които го предлагал за покупко-продажба. Свидетелят М. заявява, че е отправял предложения към
ответниците да закупи от тях процесния имот.Останалите показания на св.М.
касаят период преди заявения от ищцовото дружество като начало на давностния
срок, поради което съдът намира в тази им част показанията на този свидетел за
неотносими към спора и по тази причина
не ги обсъжда.
Свидетелите П. и К. са водени от
страна на ответниците и видно от материалите по делото, са били разпитани в две поредни заседания на районния съд;
повторния разпит е извършен по молба на процесуалния представител на
ответниците по съображения- че на първоначалния разпит свидетелите са били
притеснени от св.М. /изложеното се установява от отразени в протокола от
26.05.2017г. реплики на свидетелите К. и П. за поведениет, демонстрирано към
всеки от тях от св.М./. Във въззивната жалба се заявява твърдение за нарушаване по този начин на
състезателното начало в гражданския процес, което твърдение настоящият въззивен състав не споделя,тъй
като такава процесуална възможност е
предвидена с нормата на чл.171,ал.2 ГПК; разпитът е проведен в присъствието на
насрещната страна , която е имала възможност да задава въпроси към свидетелите и по този начин надлежно да
упражни правото си на защита в гражданския процес.
В първоначалния разпит и двамата
свидетели установяват на обстоятелства относно спорния имот, които касаят
правно-релевантен период от време- преди 1999г., която дата е заявена от
процесуалния представител на ищеца като начална дата на давностното владение.
При повторния разпит в с.з. на
02.06.2017г. свидетелят П. заявява, че имотът представлява бетонова площадка,
където са били бараките. Бараките били
съборени от ответниците след възстановяването на собствеността,като Б. оградили
имота си през 2007г. с ограда от мрежа и колове, но свидетелят заявява, че не е сигурен за годината. По-късно
оградата била съборена, имало много
разправии и полицията идвала на място.
Свидетелят П. споделя, че засичал
ответниците в имота след възстановяване на собствеността , които го
посещавали в присъствие на свидетеля един-два пъти. Заявява, че ответниците
отивали в имота, за да го наглеждат, но не му е известно да не са допускани от
насрещната страна при посещенията си там. Свидетелят Х. заявява,че оградата била построена от ответниците през 1998
година;била направена донякъде и после съборена, като на това място сега имало
само фондаменти,нямало бараки,докато имало бараки, местото се охранявало, но
сега нямало пазач.
При изложената фактическа обстановка
съдът приема следните правни изводи:
Признаците на владението по чл. 68 ЗС,които правната теория и константната съдебна практика приема, че следва да
са налице за настъпване на благоприятни последици от осъществяването му са, че
владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително,
като тези признаци са следствие от основните два - упражняване на фактическа власт
с намерение за своене. Като елемент на придобивната давност владението трябва
да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т. е. да не е от
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица
да владеят вещта. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае
за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и
да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия
собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
В случая от ангажираните по делото
от ищцовата страна доказателства не следва категоричен и безспорен извод за
осъществявано от дружеството спокойно ,
несъмнено, несмущавано и манифестирано
давностно владение в твърдяния пред ЦРС 10-годишен давностен срок.От доказателствата по делото
се установи, че ответниците са били въведени във владение на имота след
възстановяване на собствеността върху
същия по ЗСПЗЗ,започнали да строят ограда, премахнали бараките в
имота,предлагали същия имот за продажба, като е имало предложение за
закупуването му от ответниците и от св.М./вж.съдебен протокол от
26.05.2017г./.Всичко изложено разколебава и оборва твърдението на ищцовото
дружество за придобиване на имота в резултат на 10-годишна придобивна давност,
респ.-кратка 5-годишна такава, каквото твърдение се заявява във въззивната жалба. По
изложените съображения и обсъдени доказателства твърдението на въззивния ищец – за изтекла в
негова полза придобивна давност е
неоснователно.Допълнителното първоинстанционно решение,като правилно и
законосъобразно подлежи на потвърждаване от въззивната инстанция.
Съдът не присъжда съдебно-деловодни
разноски в полза на въззиваемите, тъй като по делото не са представени доказателства за извършване на
такива във въззивното производство.
По изложените съображения
Бургаският Окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 39/16.06.2017г. и Решение № 60/03.08.2017г. за допълване на Решение №
39/16.06.2017г., постановени по гр.д.№ 236/2016г. по описа на РС-Царево.
Настоящето
решение може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.