ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260079
25.01.2021 г., град Добрич
Окръжен съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ.
СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 24 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 419, ал. 1 във вр. с чл. 274 от ГПК.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
Жалбоподателят
твърди, че не е настъпила изискуемостта на втората вноска по сключения между
страните договор за аренда. Уговореният падеж „31.01. на текущата стопанска
година“ касае изпълнение на задължението за издаване на запис на заповед, но не
и за плащане на втората вноска по договора. Оттук извежда, че не дължи
обезщетение по чл. 30 от съглашението, тъй като не е налице забавено
изпълнение.
На тази
основа прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и издаденият
изпълнителен лист да бъде обезсилен.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице,
което е подало възражение срещу заповедта. Поради тази причина е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна.
Производството
по ч. гр. дело № 2047/2020 г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК, подадено от Министерство на
земеделието, храните и горите. В заявлението е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А.А. за лихви за забавени
плащания, формирани върху общо заплатени 189 802, 72 лева, представляващи
дължима към 01.10.2019 г. първа вноска
за стопанската 2019 г./2020 г., индексирана с коефициент на инфлация в размер
на 2,9 % и втора вноска за стопанската
2019 г./2020 г., дължима към 31.01.2020 г., индексирана с коефициент за
инфлация.
Общо
претендираната сума от 114 885, 17 лева е разбита на по-малки суми:
- 28 680,
00 лева – лихва за периода на забава от 02.10.2019 г. до 28.05.2020 г. върху
заплатена сума в размер на 40 000, 00 лева;
- 40 022,
10 лева – лихва за периода на забава от 02.10.2019 г. до 01.06.2020 г. върху заплатена
сума в размер на 54 901, 36 лева;
- 3696,
60 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 01.06.2020 г. върху
заплатена сума в размер на 10 098, 36 лева;
- 42 486,
47 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 16.07.2020 г. върху
заплатена сума в размер на 84 802, 72 лева.
С
Разпореждане № 8864 от 24.08.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 2047/2020, поправено с Определение № 1983 от 26.08.2020 г., Районен
съд Добрич е разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за претендираните суми. Постановил е незабавно изпълнение.
По
делото е представен договор за аренда ТА-18-19-1-37, сключен между Министерство
на земеделието, храните и горите и А.А., на 21.09.2018 г., за срок от пет
години. По силата на съглашението първият се е задължил да предостави на втория
земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 1781, 157 дка, а вторият
се е задължил да плаща арендна цена. Съгласно чл. 5.1. от договора, арендното
плащане е определено в размер на 184 453, 56 лева. Уговорено е, че
размерът му се индексира с коефициента на инфлация на НСИ.
Според
договореното между страните арендното плащане се изплаща на две равни арендни
вноски. В т. 5.3. от договора е посочено, че арендаторът се задължава не
по-късно от първи октомври на всяка следваща стопанска година: съгласно т. 5.3.1., да заплати 50 % от
годишната арендна вноска; съгласно т. 5.3.2., да предостави на арендодателя
запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата арендна вноска, с
падеж 31.01. на текущата стопанска година. По т. 30 са се уговорили, че при
неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи
обезщетение в размер на 0, 3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до
окончателното ѝ изплащане.
По
аргумент от чл. 419, ал. 3 от ГПК в това производство съдът проверява дали документът, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, е „редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника“.
В
настоящия случай договорът за аренда е редовен. Спазени са изискванията на чл.
3 от Закона за арендата в земеделието. Сключен е в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните, за срок от пет стопански години. Съглашението
е вписано в служба по вписванията – град Тервел.
Следващият
въпрос, който възниква пред съда, е дали следва да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение за акцесорни вземания, каквито са претендираните.
Съобразно т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, „По
смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за
акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на
главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът да е определен в самия
документ или определяем по посочен в него начин (например като процент). Такива
вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 и 3 ГПК документи, тъй като
не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание“.
В разглежданата хипотеза вземането за претендираните обезщетения произтича от
чл. 30 от договора, където е уговорено, че арендаторът дължи обезщетение при
забавено изпълнение в размер на 0, 3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до окончателното ѝ
изплащане. Основанието на вземането е предвидено в договора, а не стои извън
него. Посоченият процент за изчисляване на обезщетението го прави определяем,
поради което може да бъде направен извод, че за процесните обезщетения може да
бъде издадена заповед за изпълнение.
Въззивният
съд счита обаче, че искането на заявителя следва да бъде уважено само за сумата
от 28 680, 00 лева – лихва за периода на забава от 02.10.2019 г. до 28.05.2020
г. върху заплатена сума в размер на 40 000, 00 лева и за сумата от 40 022, 10
лева – лихва за периода на забава от 02.10.2019 г. до 01.06.2020 г. върху
заплатена сума в размер на 54 901, 36 лева. Плащането на първата арендна вноска
за стопанската 2019 г./2020 г. 94 901, 36 лева е било извършено на две части:
на 28.05.2020 г. са платени 40 000, 00 лева, а на 01.06.2020 г. са били платени
54 901, 36 лева. Паричното задължение е
погасено след уговорения срок, който е първи октомври на всяка следваща
стопанска година. При това положение се дължи обезщетение съобразно чл. 30 от
договора в размер на 0, 3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден,
считано от 02.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
За
останалите суми от 3696, 60 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г.
до 01.06.2020 г. върху заплатена сума в размер на 10 098, 36 лева и за 42 486,
47 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 16.07.2020 г. върху заплатена
сума в размер на 84 802, 72 лева, заявлението е уважено неоснователно. Това е
така, защото правото на вземане за обезщетение по чл. 30 от договора, досежно
втората вноска, не е възникнало. Елемент от правопораждащия фактически състав е
неизпълнение на паричното задължение в уговорения срок. Моментът на изпълнение
на втората вноска от арендното плащане следва да бъде
преценяван след тълкуване на т.
5.3. и 5.3.1. от договора, където е посочено, че „арендаторът се задължава не
по-късно от първи октомври на всяка следваща стопанска година да предостави на
арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата арендна
вноска, с падеж 31.01. на текущата стопанска година“. Волеизявленията на
страните на страните не са за изпълнение на парично задължение на определена
дата, а за предоставяне на запис на заповед. Арендаторът се е задължил до първи
октомври да предостави на арендодателя запис на заповед в размер на останалите
50 % от дължимата арендна вноска, с падеж 31.01. на текущата стопанска година,
но не и да плати тази втора вноска. Тъй като страните не са определили ден за
изпълнение на паричното задължение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото по делото няма данни
кредиторът да е изпращал такава покана
до длъжника, не може да бъде направен извод, че последният е изпаднал в забава
за погасяването на втората вноска. Следователно, не е възникнало и задължение
за плащане на обезщетение по чл. 30 от договора.
Въззивният
съд счита, че при тази аргументация, Разпореждане № 8864 от
24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2047/2020 г. от Районен съд Добрич,
поправено с Определение № 1983 от 26.08.2020 г., в частта с която е допуснато
незабавно изпълнение на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 № 857/24.08.2020 г., поправена с
Определение № 1983 от 26.08.2020 г., следва да бъде отменено по отношение на
сумата от 3696, 60 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до
01.06.2020 г. върху заплатена сума в размер на 10 098, 36 лева и за 42 486, 47
лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 16.07.2020 г. върху
заплатена сума в размер на 84 802, 72 лева. Следва да бъде отменено и в частта
за сумата над 1374, 03 лева до пълния размер на платената държавна такса от
2297, 70 лева, съответстващ на уважената част от жалбата. За тези суми издаденият изпълнителен лист
подлежи на обезсилване. В частта, с която районния съд е допуснал незабавно
изпълнение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист по отношение на
останалите суми, разпореждането следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8864 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
2047/2020 г. от Районен съд Добрич, поправено с Определение № 1983 от
26.08.2020 г., в частта с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената
по делото Заповед № 857/24.08.2020 г., поправена с Определение № 1983 от
26.08.2020 г., и е издаден изпълнителен лист № 228 от 24.08.2020 г., поправен с
Определение № 1983 от 26.08.2020 г., в полза на Министерство на земеделието,
храните и горите: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 5, ЕИК *********, срещу А.В.А.:***,
ЕГН **********, за сумата от 28 680, 00 лева – лихва за периода на забава от
02.10.2019 г. до 28.05.2020 г. върху заплатена сума в размер на 40 000, 00 лева;
за сумата от 40 022, 10 лева – лихва за периода на забава от 02.10.2019 г. до
01.06.2020 г. върху заплатена сума в размер на 54 901, 36 лева; както и за
сумата от 1374, 03 лева – държавна такса.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8864 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
2047/2020 г. от Районен съд Добрич, поправено с Определение № 1983 от
26.08.2020 г., в частта с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената
по делото Заповед № 857/24.08.2020 г., поправена с Определение № 1983 от
26.08.2020 г., и е издаден изпълнителен лист № 228 от 24.08.2020 г., поправен с Определение № 1983 от 26.08.2020 г.,
в полза на Министерство на земеделието, храните и горите: гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 5, ЕИК *********, срещу А.В.А.:***, ЕГН **********, за сумата
от 3696, 60 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 01.06.2020 г.
върху заплатена сума в размер на 10 098, 36 лева; за сумата от 42 486, 47 лева
– лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 16.07.2020 г. върху заплатена
сума в размер на 84 802, 72 лева; както и за сумата над 1374, 03 лева до пълния
размер на платената държавна такса от 2297, 70 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление № 14147/20.08.2020 г. на
Министерство на земеделието, храните и горите: гр. София, бул. „Христо Ботев“ №
5, ЕИК *********, в частта относно искане за издаване на разпореждане за
допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист срещу А.В.А.:***, ЕГН **********, за сумата от 3696, 60 лева – лихва за
периода на забава от 01.02.2019 г. до 01.06.2020 г. върху заплатена сума в
размер на 10 098, 36 лева; за сумата от 42 486, 47 лева – лихва за периода на
забава от 01.02.2019 г. до 16.07.2020 г. върху заплатена сума в размер на 84
802, 72 лева; както и за сумата над 1374, 03 лева до пълния размер на платената
държавна такса от 2297, 70 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 228 от 24.08.2020 г., издаден въз основа на Разпореждане
№ 8864 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2047/2020 г. от Районен съд
Добрич, поправени с Определение № 1983 от 26.08.2020 г., в частта за сумата от
3696, 60 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 01.06.2020 г.
върху заплатена сума в размер на 10 098, 36 лева; за сумата от 42 486, 47 лева
– лихва за периода на забава от 01.02.2019 г. до 16.07.2020 г. върху заплатена
сума в размер на 84 802, 72 лева; както и за сумата над 1374, 03 лева до пълния
размер на платената държавна такса от 2297, 70 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.