РЕШЕНИЕ № 260162
гр. Пловдив 16.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 18 март 2021 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 349/2019 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Искове по чл. 266 и 86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „ДИ МЕБЕЛИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Солунска“ No 61, ет.2, ап.3, моли да се постанови решение, с което
ответното дружество „СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Старосел, община Хисаря, Пловдивска област, да бъде
осъдено да му заплати сумата 49 070.52
лв. / с вкл. ДДС/ – неизплатена част от дължимо възнаграждение за
изработка, доставка и монтаж на мебели,
перголи и обзавеждане за баня по сключени между страните договори за изработка,
от които:
- 24
331.32 лв. - неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на мебелни изделия - за стаи за служители в
хотелски комплект "Тракийска резиденция "Старосел" /с ДДС/,
по ф. 355/22.01.19 г.;
- 10 573.20
лв. - неизплатено възнаграждение по
договор за изработка, доставка и монтаж
на мебелни изделия - за ВИП апартаменти в хотелски комплект
"Тракийска резиденция "Старосел" /с ДДС/,
по ф. 356/22.01.19 г.;
- 7 560 лв. - неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на перголи за хотелски комплект
"Тракийска резиденция "Старосел" /с ДДС/,
по ф. 354/22.01.19 г.;
- 6606 лв. - неизплатено
възнаграждение по договор за доставка и монтаж
на мивки, батерии и паравани за хотелски комплект "Тракийска
резиденция "Старосел" /с
ДДС/, по ф. 357/22.01.19 г.,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 25.04.2019 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски по представен списък на разноските.
Подробни съображения се излагат и в писмена защита,
депозирана от процесуалния представител на ищеца адв. Т..
Ответното дружество „СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД ЕИК ********* моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения са изложени и в писмена защита, депозирана от процесуалния му
представител адв. Х..
Претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Страните не
спорят, че са постигнали съгласие и са сключили договори, по които ищецът
се е задължил да изработи, достави и
монтира изделия за хотелски комплект "Тракийска резиденция
"Старосел", както следва:
1. писмен
договор от 01.08.2018 г. за изделия за стаи за служители по приложение 1
към договора, с уговорено възнаграждение в общ размер от 48 662.64 лв. с ДДС
/л. 93-98 от делото/;
2. писмен договор от 01.08.2018 г. за изделия
за ВИП апартаменти по приложение 1 към договора, с уговорено
възнаграждение в общ размер от 21 146.40 лв. с ДДС /л. 99-105 от делото/;
3. писмен
договор от 27.08.2018 г. за изделия - перголи,
с уговорено възнаграждение в размер на 42 000 лв. без ДДС, респ. 50 400 лв.
с ДДС /л. 106-110 от делото/;
4.
неформален договор от м. септември 2018 г. за доставка и монтаж на мивки, батерии и паравани на обща
стойност 6606.00 лв.
Не се спори,
че по първите два договора са платени от ответника авансово по 50% от
уговореното възнаграждение както следва:
- 24 331.32
лв. - авансово плащане по ф. №
292/1.8.19 г., по банков път;
- 10 573.20
лв. - авансово плащане по ф. №
291/1.8.19 г., по банков път;
а по третия
договор е платена сума в размер на 42
840 лв. /с ДДС/ по ф. № 326/5.9.18 г.
Не се спори,
че по отношение на процесните договорни отношения други плащания не са
реализирани.
Ищцовото
дружество твърди, че е изпълнило изцяло поетите с договорите облигационни
задължения, поради което претендира да са дължими изцяло остатъците до
уговорените възнаграждения както следва:
- 24 331.32
лв. . за мебелните изделия за стаи за служители
- 10 573.20
лв. - за мебелните изделия за ВИП апартаменти
- 7 560 лв.
- за перголи
- 6 606 лв.
- за мивки, батерии и паравани.
Ответното
дружество оспорва дължимостта на претендираните суми по исковата молба.
По отношение
на мебелните изделия по първите два договора оспорва твърдението, че работата
по тези два договора е приета без забележки. Възразява, че изпълнителят се е
отклонил от поръчаното, като е изработил и доставил мебелите от материал,
различен от договореното - с частични елементи от масив вместо изцяло от
масив. В тази връзка счита, че цената следва да бъде коригирана в намаление на
осн. чл. 265, ал.1 от ЗЗД както следва:
- с 13 100
лв. за изделията за стаи за служители
- с 2 100
лв. за изделията за ВИП апартаменти.
Ищецът
поддържа становище за неоснователност на това възражение, като твърди, че няма
отклонение от поръчката, тъй като страните са се съгласили още при сключване на
договорите мебелите да бъдат изработени от фурнирован мдф бук и масивна
дървесина – липа и именно това били материалите, от които са изработени
изделията. Твърди, че мебелите са поръчани по одобрени и уточнени мостри,
изработени от фурнирован мдф и масив липа, като уточняването било извършено
между И. М. – служител на ищеца и Д.Д. по време на среща, на която са
спесифицирани желаните мебели, която среща е предхождала по време подготовката
на приложенията и договорите. Твърди, че оферираната стойност на мебелите
съответства именно на този предложен материал, съгласуван между страните. В
този смисъл поддържа становище, че не е налице отклонение от поръчката, тъй
като страните са договорили изработката на мебелите да бъде именно от такъв
материал – фурнирован мдф бук и масивна дървесина – липа.
В
допълнителния отговор ответникът оспорва горните твърдения на ищеца. Възразява,
че е извършена електронна
кореспонденция, чрез която е изпратен снимков материал за мостри, на
който е вписано, че е от масив. Позовава се на приложение 1 за ВИП апартаменти,
в което било посочено изрично, че мебелите са от масив.
При така
оформения спор на първо място следва да се отговори на въпроса каква е
действителната уговорка между страните по отношение вида на материала, от който
следва да бъдат изработени мебелите.
Между
страните са подписани писмени договори, като спесификацията на мебелните
изделия се съдържа в съответни приложения към тях.
В приложение
№ 1 - ВИП апартаменти е налична графа "материал", в който за
мебелните изделия се посочва "липа" /единствено за столове за хранене
- "бук"/
В приложение
№ 1 - стаи за служители такава конкретизация липсва.
Съгласно чл.
164, ал.1,т. 5 от ГПК са недопустими свидетелски показания за установяване на
писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала, както
и за тяхното изменение или отмяна.
Съобразно
тази разпоредба не е допустимо обсъждането на свидетелски показания във връзка
с установяване на постигнатите уговорки между страните, както и за тяхното
изменение, тъй като в случая са налични
писмени съглашения, при което събраните в тази насока свидетелски показания по
делото няма да бъдат обект на коментар в настоящето решение.
От представените
договори и приложения към тях съдът приема възражението, че ищецът се е
отклонил от поръчката, като не е изпълнил поръчаните мебели съобразно
уговорения материал, за основателно единствено по отношение мебелите за ВИП
апартаменти.
По безспорен
начин се установява по делото, че изработените и доставени мебели и по двата
договора не са изцяло от масив, а от МДФ с буков фурнир и масив липа. Ищецът
също признава това обстоятелство, като счита, че това отговаря на поръчаното.
От приетите заключения на първоначалната и повторната СТЕ това обстоятелство се
потвърждава, като и двете вещи лица посочват по идентичен начин отделните елементи
по конкретните видове мебели, които са изработени от масив, съответно от МДФ.
Тази
изработка не отговаря на заложения материал в приложение 1 за мебели - ВИП апартаменти. Изричното
посочване в графа материал "липа" според съда означава, че се
конкретизира материала като масив от липа, в какъвто смисъл на и възраженията
на ответника. Както се посочи по-горе,
на осн. чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК свидетелски показания за това какви са
действителните уговорки и дали същите са били изменени е недопустимо да бъдат обсъждани. Доколкото
други писмени доказателства не са ангажирани в тази насока, съдът приема, че
така постигната уговорка не е била изменена.
По отношение
на мебелните изделия за стаи за служители в съответното приложение към договора
липсва графа "материал", при
което съдът приема, че липсва посочване, че мебелите следва да бъдат изработени
изцяло от масив липа. Не са ангажирани други писмени доказателства, които да
сочат на такава постигната изрична уговорка между страните. Обстоятелството, че такъв материал изрично е
посочен в приложението за ВИП апартаменти,
не означава автоматично, че същият материал е уговорен и за мебелите за
стаи за служители. Макар писмените договори да са идентични, спесификацията на
конкретните мебели се съдържа в съответните приложения, които са съставени
именно с цел да конкретизират параметрите на отделните мебели по вид, размер, брой, материал и т.н. Според съда посочването
изрично на материал "липа" единствено в приложението, касаещо ВИП
апартаменти, говори, че само по отношение на тези мебели е възложено
изработването от такъв материал.
Ето защо
съдът приема, че по отношение мебелите за стаи за служители възражението, че е
налице основание за намаляване на дължимото възнаграждение поради това, че
ищецът се е отклонил от поръчката, изработвайки мебелите от материал, различен
от възложения, е неоснователно и недоказано.
По отношение
мебелите за ВИП апартаменти, това възражение е основателно, като за размера,
с който следва да се намали
възнаграждението съдът взема предвид приетото заключение на оценъчната
експертиза с в.л. Н..
От това
заключение, както и от обясненията на вещите лица по СТЕ, се установява
безспорно, че цените на мебели от масив е по-висока спрямо тези, изработени от
МДФ, поради различните технологични процеси, които се налагат при обработката
на масива.
В приетото
заключение вещото лице е изчислило цени на изработените мебели в два варианта -
изцяло от масив и смес, определило е цени на аналогични мебели, като е
направено и сравнение между цените по процесните договори и ценита на
аналозите.
Съдът
намира, че сравнението между цени на аналози и договорените цени е ирелевантно
към спора. Страните са свободни да определят размера на възнаграждението по
сключения договор. По делото няма наведени възражения в насока определените
цени да се отклоняват значително от пазарните, поради което така направеното
сравнение е неотносимо и няма да бъде обсъждано.
За да се
прецени с какъв размер следва да бъде намалено възнаграждението поради
отклонение от материала на поръчаното, следва да се изходи от сравнение на
цената на мебелите в двата варианта на изработване - изцяло от масив липа, от
една страна, и при използване на смесени материали /МДФ и масив/ - т.е. от
сравнението на данните в колони 6 и 10 от таблицата, изготвена от вещото лице.
При
сравнение на тези цени се установява, че цените на мебелите, изработени от
смесен материал представляват от 82 % до 98 % от цените на мебелите, изработени
изцяло от масив.
Съдът
приема, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, според
който когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението
на вещо лице. Коментираното заключение обаче не дава достатъчно данни за това с
какъв конкретен размер следва да се намали възнаграждението по отношение
мебелите за ВИП апартаменти, тъй като не съдържа всички необходими изчисления.
При това положение съдът следва да определи размера му по своя преценка,
изхождайки от констатираното по-горе съотношение между цените на мебелите,
изработени изцяло от масив и от смесен материал.
Съдът
приема, че следва дължимото възнаграждение за изработването на тези мебели да
бъде намалено с 10 %.
Общият
размер на дължимото възнаграждение по договора е 19 580 лв. без ДДС, като след
приспадане на 10 % отстъпка възлиза на 17 622 лв. без ДДС.
Това възражение
не е относимо към позиции:
5 -
столове за хранене, за които не се спори, че въобще не са доставени, а и същите са поръчани от бук - с договорена стойност 1800 лв. без ДДС
6 - огледала - за което се установява от заключенията на
двете СТЕ, че е изработено изцяло от масив - с договорена стойност 1 140.00 лв.
без ДДС
12, 13,14, 15, 19 - диван ъглов, основа за матрак,
матрак, табла тапицирана, възглавници тип дюшек, по отношение на които не е
посочен материал и които не са били обект на експертизите - на стойност
съответно1 000 лв., 480 лв., 690 лв., 1000 лв.120 лв - или общо 3290 лв. без
ДДС.
Общият
размер на договореното възнаграждение по посочените позиции възлиза на 6230 лв.
без ДДС.
При това
положение приетият процент за намаление на възнаграждението следва да се
изчисли върху разликата между 19 580 лв.
/общо възнаграждение по договора без ДДС/ и 6 230 лв. /възнаграждение за мебели, за
които възражението не е относимо/. Тази
разлика е равна на 13 350 лв., като
следва да се намали с 10 % отстъпка
съобразно уговорката между страните - 12 015 лв..
При това
положение съдът приема, че дължимото възнаграждение за мебели за ВИП
апартаменти следва да се намали с 1
201.50 лв. /без ДДС/ или с 1441.80 лв. с ДДС.
По безспорен
начин се установява по делото, че по договора за ВИП апартаменти, че не са доставени артикули - 12 бр. столове
за хранене, бук на обща стойност 2 160 лв. /позиция 5 от приложение 1 към
договора/.
Това
обстоятелство изрично се признава и от ищеца, като в допълнителната искова
молба същият е заявил, че не претендира
плащане на договорената сума за столове за хранене.
Цената на
столовете е 1800 лв. без ДДС, при намаление с 10 % т.о. е равна на 1620 лв. без ДДС или 1 944 лв. с ДДС, които
суми се явяват недължими поради неизпълнение на задължението за доставка на
столове за хранене.
На следващо
място, ответникът възразява на основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД, че ищецът не е
изпълнил работата в пълен обем, като не е извършил възложения му монтаж,
възлизащ на следните стойности:
- 5 000 лв.
- за монтажа на мебели за стаи за служители
- 2 300 лв.
- за монтажа на мебели за ВИП апартаменти.
Позовава се
на чл. 3, ал.1 и 2 от сключените договори, според които цената включва доставката
и монтажа, които се извършват от изпълнителя в обекта на възложителя: хотелски
комплекс "Тракийска резиденция "Старосел", като възнаграждението
е за цялостното извършване на дейностите по изработката, доставката и монтажа
на изделията. Тъй като монтажът не бил извършен от изпълнителя, ответникът
твърди, че го е извършил за своя сметка, като същият възлиза на посочените
стойности, респ. счита, че не се дължи възнаграждение за изпълнителя в тези
размери поради неизпълнение на задължението за монтаж.
Ищецът
оспорва като неоснователно това възражение. От своя страна, твърди, че
изделията и по двата договора са били доставени във вид, изискващ единствено
поставянето им в съответните помещения, без допълнителен монтаж. Ищецът обаче
бил възпрепятстван да извърши поставянето поради неподготвеност на помещенията
за поставяне на мебели, които към датата на доставката – 9.10.18 г. са били в
ремонт. Била постигната уговорка поставянето в съответните помещения да се
извърши след приключване на ремонта от работници/служители на комплекс
„Старосел“, ръководени от Н. – технически ръководител на обекта.
В
допълнителния отговор ответникът оспорва твърденията, че позиционирането на
мебелите не е могло да бъде извършено към датата на доставката поради нужда от
ремонтни дейности. Твърди, че част от мебелите действително са доставени в
цялост, но е следвало да бъдат позиционирани по помещения от изпълнителя, а за
друга част бил необходим монтаж, който не бил извършен от изпълнителя. Твърди
се, че не е имало пречка от страна на възложителя за изпълнение на тези
задължения от изпълнителя, поради което се поддържат направените
възражения за намаляване на
възнаграждението.
Съгласно
клаузите на подписаните писмени договори, дейностите и по двата договора
включват не само изработка и доставка на мебелите, но и техният монтаж -
позициониране в деня на доставка и на място в обекта на възложителя - чл. 2 от
договорите.
Безспорно,
такъв монтаж вкл. позициониране по съответните стаи не е било извършено от ищцовата страна, която
не оспорва това обстоятелство.
Доказва се
обаче възражението на ищеца, че
позициониране не е било извършено в деня на доставката обстоятелството, че не е
бил приключен ремонта на стаите, т.е. поради причини, които лежат извън
отговорността на ищеца.
В тази
насока са разпитани свидетели, посочени и от двете страни.
Свид.И. М.,
посочен от ищеца, заявява, че при доставката мебелите са били оставени, без да
се позиционират, тъй като е имало ремонтни дейности по стаите.
Свид. Д.Д.,
посочен от ответника, заявява, че служители от поддържката на ответника са
извършили позиционирането и необходимия реглаж на мебелите, като причината да
не са монтират мебелите по стаите от ищеца била, че стаите били още влажни от
извършените ремонтни дейности.
Т.е.
показанията и на двамата свидетели, сочени от противните страни, съвпадат по
отношение на обстоятелството, че при доставката на мебелите същите не са били
разнесени от ищеца поради наличие на обективни пречки - продължаващ ремонт на
стаите, наличие на влага от извършени ремонтни дейности.
При това
положение съдът приема това обстоятелство за доказано, като същото сочи на
хипотеза по чл. 83 от ГПК, според който длъжникът не отговаря, ако
неизпълнението се дължи на обстоятелства за които кредиторът е отговорен.
Съдът взема
предвид и обстоятелството, че според изричната уговорка в договора, че
задължението за монтаж и позициониране е към деня на доставката. Това означава,
че към този момент възложителят следва
да осигури условия за извършването на този монтаж и позициониране. Доколкото
извършването и приключването на ремонтните
дейности е в сферата на възложителя, съдът приема, че в случая именно
ответната страна е отговорна за наличието на пречки да се извърши монтажът /
позиционирането в деня на доставката на мебелите, поради което и на осн. чл. 83
от ЗЗД възражението за наличие на основание за намаляване на възнаграждението
поради неизвършване на монтаж е неоснователно.
По отношение
на писмените договори ответникът се
позовава на чл. 19, ал.1 от същите, според които за обезпечаване задълженията
на изпълнителя да отстранява за своя сметка скритите недостатъци и появилите се
дефекти в гаранционните срокове, изпълнителят предоставя гаранция във формата
на депозит на парична сума за отговорността му в предвидените гаранционни
срокове в размер на 5 % от общата стойност на договора и се освобождава след
изтичане на гаранционния срок, както и на чл. 19, ал.2 от договорите, според
които гаранцията се предоставя чрез задържане от страна на възложителя на
стойността на паричната гаранция по ал. 1 от дължимата от възложителя сума по
чл. 4, ал.1, т.2 от договорите.
Тъй като се
касае за трайни търговски отношения, установени между страните, ответникът
счита, че същите клаузи са приложими и към сключения неформален договор за
доставка и монтаж на мивки, батерии и паравани.
В тази
връзка, счита, че към настоящия момент не са дължими следните суми, представляващи задържани гаранции :
- 2 433.13 лв. - за изделията за стаи за служители
- 1 057.32 лв. - за изделията за ВИП апартаменти
- 2 520 лв. - за перголи
- 330.30 лв. - за мивки, батерии и паравани
Това
възражение не се оспорва от ищеца. Заявява се, че действително такава клауза в
договора е налице, поради което не се възразява против исканото задържане.
Освен
горното съдът приема, че ищцовата страна не е доказала и изпълнение на
задължението по т.11 - кухня по проект по приложение - стаи за служители при
дадени указания, че в негова доказателствена тежест е да установи пълното
изпълнение на процесните договори
Първоначалното
в.л. по СТЕ Б. заявява, че не е констатирала наличие на такава кухня по проект,
изработено от ищеца.
Свид. И. М.,
технически изпълнител при ищеца, изрично заявява, че всички мебели са
доставени, с изключение на една кухня. /"единствено, което не изпратих е една кухня, след като разбрах, че няма
да ми платят. всички други мебели са доставени.."/
Това
обстоятелство се потвърждава и от другия свидетел, посочен от ищеца - С.Г.. Същата заявява, че всички мебели са изработени
и доставени с камион, като единствено не са доставени едни столове и една
кухня.
Т.е. от
доказателствата, ангажирани от самата ищцова страна, се установява, че не е
налице изпълнение на поръчката по отношения кухнята по т.11 от приложението -
стаи за служители, поради което възнаграждение по този пункт не се дължи.
Цената по
т.11 е 7 854 лв., при намаление с 10 % отстъпка - 7 068.60 лв. без ДДС или 8 482.32 лв. с ДДС, които суми не се дължат от
ответника поради неизпълнение на задължението за изработка и доставка на кухня
по проект.
Възраженията
на ответника, че описаните фактури в исковата молба не са получени от ответното дружество, като
са изпратени на друг електронен адрес и не са достигнали до дружеството, съдът
приема за неотносими към дължимостта на претендираните възнаграждения. Съгласно
клаузите на договорите задължението за плащане на възнаграждение, съответно
сроковете за това не е свързано с получаване на фактура. Т.е. дори и да се
приеме за вярно, подобно твърдение не освобождава ответника от задължението за
заплащане на дължимото възнаграждение по процесните договори.
Неотносимо е
и възражението, че фактурите са издадени далеч след настъпване на съответните
данъчни събития. Този проблем касае
евентуалната отговорност по ЗДДС и ЗСч, но не и облагационните отношения между
страните, респ. задължението на възложителя да заплати дължимото възнаграждение
по договорите.
В обобщение:
По отношение
дължимото възнаграждение по договора за доставка на мебели за стаи за
служители, съдът приема, че искът е неоснователен за сумата 8 482.32 лв. с ДДС поради неизпълнение на
задължението по отношение кухня по проект.
Не се дължи
и сумата 2 433.13 лв. - задържана
гаранция.
Неоснователно
е възражението за намаляване на дължимото възнаграждение поради неизвършване на
монтаж, както и поради отклоняване от поръчката във връзка с вида на материала.
Или искът се
явява основателен и доказан до размер на 13 415.87 лв., а за разликата до
пълният предявен размер от 24 331.32 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение
дължимото възнаграждение по договора за мебели за ВИП апартаменти съдът
приема, че искът е неоснователен за сумите:
- 1 944 лв.
с ДДС - поради неизпълнение на
задължението за доставка на столове за хранене;
- 1
057.32 лв. - задържана гаранция
- 1441.80 лв.
с ДДС - поради намаляване на
дължимото възнаграждение заради отклонение от поръчката /използване на различен
материал от поръчания/.
Неоснователно
е възражението за намаляване на дължимото възнаграждение поради неизвършване на
монтаж
Или искът се
явява основателен и доказан до размер на 6 130.08 лв. , а за разликата до
пълния предявен размер от 10 573.20 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение
дължимото възнаграждение по договора за доставка на перголи е
основателно възражението за недължимост на сумата 2 520 лв. - задържана
гаранция, за която искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът следва
да се уважи до размер на 5040 лв., а разликата до пълния предявен размер - да
се отхвърли като неоснователен.
По отношение
дължимото възнаграждение по неформален договор за доставка на мивки, батерии
и паравани е основателно възражението за недължимост на сумата 330.30 лв. -
задържана гаранция.
Искът се
явява основателен до размер на 5275.70 лв., а за разликата до пълния предявен
размер се отхвърля като неоснователен.
За
разноските:
Съобразно
уважената част на иска ищецът има право на разноски в размер на 4 336. 98 лв.
Съобразно
отхвърлената част на иска ответникът има право на разноски в размер на 1 587.83
лв.
Или по
компенсация ответникът следва да заплати на ищеца направени по делото разноски
в размер на 2 749.15 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Старосел, община Хисаря, Пловдивска област,
да заплати на „ДИ МЕБЕЛИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Солунска“
No 61, ет.2, ап.3,
сумата 29 591.65 / с вкл. ДДС/ – неизплатена
част от дължимо възнаграждение за изработка, доставка и монтаж на мебели, перголи и обзавеждане за баня по
сключени между страните договори за изработка, от които:
- 13 145.87 лв. - неизплатено възнаграждение по договор
за изработка, доставка и монтаж на
мебелни изделия - за стаи за служители в хотелски комплект "Тракийска
резиденция "Старосел" /с
ДДС/, по ф. 355/22.01.19 г.;
- 6 130.08 лв. - неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на мебелни изделия - за ВИП апартаменти в
хотелски комплект "Тракийска резиденция "Старосел" /с ДДС/,
по ф. 356/22.01.19 г.;
- 5 040 лв. - неизплатено възнаграждение по договор
за изработка, доставка и монтаж на
перголи за хотелски комплект "Тракийска резиденция "Старосел"
/с ДДС/,
по ф. 354/22.01.19 г.;
- 5 275.70 лв. - неизплатено
възнаграждение по договор за доставка и монтаж
на мивки, батерии и паравани за хотелски комплект "Тракийска
резиденция "Старосел" /с ДДС/, по ф. 357/22.01.19 г.,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.04.2019 г. до окончателното плащане,
ведно с направени
по делото разноски в размер на 2 749.15 лв.,
като за
разликата до пълния предявен размер от
49 070.52 лв. /с ДДС/ ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: