РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. гр. Добрич, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калина Т. Д.а
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Цонка Г. Радичкова
в присъствието на прокурора М. Ат. Л.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223200600228 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по
жалба на защитник на М. В. Я. срещу присъда №3/12.05.2022г. по
н.о.х.д.№115/2021г. на РС-гр.Б. С поднадзорната присъда
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, във в-ка с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за което е
наложено лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години.
Я. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. Ж.
Т. сумата от две хиляди лева, ведно със законната лихва от
24.07.***г., като обезщетение за нанесени с инкриминираното деяние
неимуществени вреди. Искът е отхвърлен за разликата до предявения
размер от осем хиляди лева. На подсъдимия са възложени сторените
по делото разноски, ДТ върху уважената гражданскоправна
претенция, както и процесуалните разноски на Т..
1
Срещу присъдата е депозирана жалба, конкретизирана и
обоснована с допълнително представено изложение. Защитата оспорва
законосъобразността, обосноваността и правилността на атакувания
акт. Оплакванията са свързани с твърдяно допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, обусловили неправилно прилагане на
материалния закон. Претендира се за отмяна на първоинстанционния
акт и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на
вмененото престъпление, респективно за отпадане на деликтната
отговорност, алтернативно-за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от първа инстанция.
Повереникът на гражданския ищец-частен обвинител пледира за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Представителят на ОП-гр.Д. пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт.
След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването
доказателствен материал, становищата и доводите на страните, в
рамките на дължимата цялостна проверка по чл.314 от НПК,
въззивният състав взе предвид следните констатации и съображения:
При постановяване на оспореното решение първостепенният съд
е приел за установено от фактическа страна:
Вечерта на ***.***г. пострадалият А. Т., свидетелите С. Й., И. Г.,
Г. А., К. Б., Н. К., Д.Д. и С. П. се събрали при т.нар „****“ в с.Ц.,
общ.Б.. Сградата била изоставена и поради това обичайно място за
среща на ***. Дворът не бил ограден, върху гаражната клетка била
излята бетонна плоча, до която се стигало по тесни стълби. Мястото
нямало собствено осветление, но светлина достигала от съседната
обитаема къща, както и от уличните лампи. Както обикновено
въпросната вечер събралите се насядали върху плочата на гаража и
разговаряли. По това време *** А. Т. дружал с Г. А.-****на Я.Я.,
също ***. Известно време преди това свидетелката вече му била
заявила, че не желае повече да се срещат, но въпреки това от общи
2
познати разбрала, че Я.очевидно не е доволен от случилото се и от
новата и връзка.
Докато останалите от компанията разговаряли Д. Д. разбрала от
социалната мрежа, че Я. Я. пътува с приятели към мястото на
събирането, защото идвал „****“. Свидетелката предполага, че снимка
от събирането или съобщение за него е било публикувано в същата
мрежа, като от него Я. Я. разбрал за присъствието на *** и на А. Т..
Свидетелката и С. Й. предупредили пострадалия и А., но те не им
обърнали внимание и останали на мястото. Малко по-късно
присъстващите *** забелязали, че на пътя пред къщата спира лек
автомобил „***“, от който слезли Я. Я., С. М. и подсъдимия М. Я..
Тримата изкачили един след друг стълбите до площадката, водени от
Я., който агресивно разбутвал срещнатите и разпитвал кой от
присъстващите е А., като се заканвал, че ще го „***“, докато стигнал
до пострадалия и на висок тон започнал да го обижда, обвинявайки го
за връзката му с А.. Словесните нападки прераснали в дърпане на
тениската и удари с ръце и крака по торса. В този момент се намесила
А., която успяла да издърпа Я. встрани и да задържи за момент
вниманието му. Веднага след това към Т., който продължавал да седи
на земята, приближил подсъдимия, който първо го залял с водата от
стоящата до него бутилка, след което внезапно му нанесъл силен
ритник с десния си крак в областта на лицето. Ударът повалил
младежа на земята, като при нанасянето му Т. усетил трошенето на
носните кости и разкъсването на устните, предизвикало обилен
кръвоизлив.
След случилото се Я. Я., С. М. и М. Я. се отдалечили към
автомобила си, а посъветван от присъстващите Т. се скрил наблизо,
така, че когато малко по-късно тримата се върнали отново, не го
открили и си тръгнали окончателно.
Същата вечер пострадалият споделил с майка си за случая и на
следващия ден подали жалба в РУ-А., след което посетили
3
МБАЛ“***“АД-гр.В.. Последвал преглед от специалист УНГ и
оперативна интервенция. По случая е издадена епикриза,
удостоверяваща извършена репозиция на носни кости и предна
тампонада. На *.***г.Т. посетил отделение по СМ при същата
болница, където след преглед е издадено удостоверение №***г.
Специалистът констатирал ****. За описаните травматични
увреждания е прието, че биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин, а именно чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници
по главата и тялото. В своята уврежданията са определени като
временно разстройство на здравето неопасно за живота. С
удостоверението са дадени указания за явяване на контролен преглед
при специалист УНГ след месец.
Според изготвената в хода на ДП медицинска експертиза, на
процесната дата А. Т. е претърпял *******. Останалите увреждания в
своята съвкупност също се вписват във въпросната
медикобиологичната квалификация.
В частност в експертизата се сочи, че **** Назначената по
делото допълнителна комплексна СМЕ не е констатирала наличието
на усложнения, годни да променят първоначалното заключение.
По отношение на *** тогава Я.Я. материалите са отделени в
ДП№74/2020г. на РУ-А., прекратено на основание чл.199, във в-ка с
чл.243, ал.1, т.1, във в-ка с чл.24, ал.6, във в-ка с ал.5, т.1 от НПК, с
постановление от 14.05.2021г.
Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка
изцяло се кредитира от настоящия състав. Същата се гради преди
всичко върху показанията на А. Т., С. Й., И. Г., Г. А., К. Б., Д. Д. и С.
П., които споделят преки и непосредствени възприятия за
поведението и действията на подсъдимия и на Я. Я., формата и
съдържанието на упражненото върху Т. насилие, състоянието на
пострадалия и видимите последици от нападението, както и съждения
досежно вероятните причини за самото посегателство. В тези
4
показания действително се съдържат известни дребни несъответствия,
колебания и противоречия, преди всичко досежно поредността на
развилите се събития и отделни техни детайли, но в тази връзка следва
да се отчете на първо място изминалия от посегателството период от
време. На второ място не следва да бъде пропускан факта, че повечето
от очевидците са били в *****на случилото се. В допълнение следва
да се подчертае, че се касае за пресъздаване на изцяло субективни
възприятия, безусловно свързани с определени емоционални нагласи.
В тази връзка непосредствено след излагането на приетите за
установени факти първостепенния съд е извършил и подробен анализ
на кредитираните показания, индициращ използвания способ за
преодоляване на несъответствията или пропуските в изложенията
посредством показанията на мнозинството от присъствалите
очевидци.
От своя страна така приобщената и ценена съвкупност от
показания пряко кореспондира с представената по делото медицинска
документация и със заключенията по назначените медицински
експертизи, позволяващи отграничаване по телесно локализиране на
две групи травми, както и тяхното съотнасяне към описаните от
свидетелите конкретни насилствени действия от страна на
подсъдимия и на Я. Я.. Представените и приети от съда експертизи са
изградени върху еднопосочните и взаимно допълващи се свидетелски
показания, както и върху обективните констатации, отразени в
медицинската документация, касаеща освидетелстването и лечението
на пострадалото лице. Изготвените в тази връзка заключения са
категорични и обстойно мотивирани, като липсват каквито и да било
основания за поставяне под съмнение на обективността и
правилността на направените от вещите лица изводи.
Същевременно, за да кредитира изцяло съвкупността от
посочените по-горе източници районният съд е подложил на
внимателен и обстоен анализ противостоящите обяснения на
5
подсъдимия и съпътстващите ги показания на Я. Я. и С. М.. В случая
правилно е съобразено, че тримата са ***, а М. и Я. са ****-факт, сам
по себе си достатъчен да възбуди основателно съмнение в
достоверността на излаганите показания и способността на всеки от
свидетелите добросъвестно и критично да опише действителните
събития и своята роля в тях. ***Тъй като по отношение на Я. Я.
наказателното производство е било прекратено, същият напълно
безнаказано може да заявява, че поема изцяло вината за нанесените
увреждания, така, както се е опитал и в следствието пред
първоинстанционния съд. Показанията на самия М. се изчерпват с
възприето от него сбиване между Я.Я. и Т., което преустановили с
помощта на подсъдимия, както и твърдението, че самият той не е
видял М. да удря пострадалия. Очевидно е също така, че сочената от
тримата причина да се озоват в полунощ в с.Ц. на ****е повече от
нелогична, доколкото в показанията си Д. Д.и С. Й. изрично описват
обстоятелствата при които въпросните лица са потеглили към
сбирката, а именно да открият, унижат и малтретират Т., позволил си
да дружи с **** на Я.Я.. Нещо повече, макар това изявление да е
останало извън вниманието на първостепенния съд, в показанията си
Д. Д. сочи, че още с пристигането им и първоначалното нападение над
пострадалия, подсъдимият недвусмислено подигравал Я.Я., че го е
довел не ***** в лицето на Т..
Отчитайки изложените съображения настоящият състав прие, че
напълно резонно първостепенният съд е окачествил отстояваната от
подсъдимия теза единствено като защитна позиция в процеса и
обосновано не е кредитирал показанията на Я. Я. и С. М. поради
очевидното им противоречие с останалия доказателствен материал. В
този аспект възраженията на защитата са напълно неоснователни. В
хода на първоинстанционното следствие не е допуснато твърдяното
избирателно и превратно тълкуване на доказателствен материал.
Процеса на формиране на вътрешно убеждение е основан върху
6
дължимото обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, след изчерпване на всички относими
процесуални способи за разкриване на обективната истина.
Относно приложението на материалния закон:
На **.***г. срещу ***.****г. в с.Ц., обл.Д., чрез нанасяне на удар
с крак в областта на лицето на ****А. Ж. Т., подсъдимият е причинил
на пострадалото лице лека телесна повреда, изразяваща се в ******,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Деянието действително е осъществено по хулигански подбуди.
Безпричинното, непровокирано и внезапно посегателство срещу ****,
седящ ****на земята, цели да покаже отявлено пренебрежение към
честта, достойнството и телесната неприкосновеност на нападнатия,
пълно презрение към присъстващите и неспособността им заедно да се
противопоставят на случващото се, явно неуважение към
основополагащи обществени правила и норми. „Защитавайки“ честта
на ****си подсъдимият е демонстрирал явно ****. В тази насока,
независимо от тенденциозните трактовки на защитата, следва да се
подчертае, че законът не изисква реализираното по хулигански
подбуди посегателство да е осъществено непременно публично,
очевидците да са непременно многобройни и задължително възмутени
и скандализирани, респективно-жертвата или свидетелите незабавно
да са изявили недоволството си пред надлежните органи.
Налице е пряк умисъл. За наличието му, както правилно е
съобразил първостепенния съд, меродавно е установеното
целенасочено действие от страна на подсъдимия, нанесъл силен удар с
крак в лицето на пострадалия-в особено уязвима за поражения зона,
чието тежко засягане може да доведе не само до телесно увреждане,
но и до смърт.
С оглед изложените констатации и съображения настоящият
състав прие за безспорно установено, че с процесното си деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
7
по чл.131, ал.1, т.12, във в-ка с чл.130, ал.1 от НК. Постановявайки
поднадзорната присъда първостепенният съд действително е допуснал
неправилно прилагане на материалния закон, доколкото е бил
безусловно задължен да зачете правните последици на
постановлението от 14.05.2021г. на РП-гр.Д., ТО-гр.Б., по
ДП№74/2020г. на РУ-А., с което наказателното производство относно
процесната деятелност на Я. Я. е било прекратено.
Именно поради това първостепенната присъда следва да бъде
изменена в частта на инкриминираното съизвършителство, като
подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по
чл.20, ал.2 от НК. Поради отпадането на вмененото съучастие М. Я.
не следва да носи отговорност и за нанесеното от Я. Я. увреждане-
причинените кръвонасядания по гръдния кош на пострадалия. В
случая е недопустимо да се вменява общ престъпен резултат, постигат
чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, в което е
налице различен каузален принос на отделните съучастници,
обединени от общ умисъл. С отпадането на отговорността за
съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК, респективно-на отговорността
за общ престъпен резултат, няма основания за обсъждане на
възраженията на защитата, свързани с формата и съдържанието на
обвинителния акт относно въпроса, още повече, че в случая се касае за
обстоятелства по чл.248, ал.3 от НПК и възраженията са
безпредметни.
По отношение на постановената санкция:
При индивидуализиране на наказанието районният съд, макар и
лаконично, е изложил съображенията си досежно релевантни за
отговорността факти. В случая обстоятелствата свързани със
семейното положение на подсъдимия са окачествени като
надделяващи по значимост над наличното **и ***, респективно-
достатъчни за определяне на предвиденото наказание лишаване от
свобода в размера на законоустановения минимум от три месеца. При
8
наличието на формалноправните предпоставки по чл.66 от НК съдът е
приел, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не се налага
ефективно изтърпяване, отлагайки изпълнението в рамките на
минималния допустим условен срок. В случая съдът е проявил
значителна снизходителност, пропускайки факта, че пострадалият е
бил ***, както и че претърпяното увреждане е донесло установени,
макар и несъставомерни усложнения. В този аспект липсват основания
за преразглеждане на постановеното наказание, тъй като не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, годни да мотивират замяна на следващото се наказание
по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
По отношение на гражданскоправната претенция:
Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл.45, във в-ка
с чл.52 от ЗЗД. Отчитайки вида, броя и естеството на нанесените
травми, както и нормалното протичане на оздравителния процес,
районният съд е определил относително справедливо и съответно на
претърпените болки, страдания и душевен дискомфорт обезщетение,
ограничавайки същото до сумата от две хиляди лева. Присъдената
репарация е разумна и изцяло съобразена със съдебната практика, не е
атакувана от страна на ищеца, поради което не следва да бъде
преразглеждана.
По отношение на разноските:
Основавайки се на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
първостепенният съд законосъобразно е възложил на подсъдимия
държавната такса върху уважения размер на гражданскоправната
претенция, сторените в хода на досъдебното производство разноски,
както и сторените от частния обвинител-граждански ищец деловодни
разходи. На същото правно основание М. Я. дължи и направените
пред въззивната инстанция разноски на Т., представляващи хонорар
на упълномощения повереник.
С оглед изложените констатации и съображения съдът намери
9
депозираната от защитата жалба за частично основателна.
Поднадзорната присъда следва да бъде изменена в съответствие с
констатираното неправилно приложение на материалния закон,
поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящият
състав
РЕШИ:
Изменя присъда №3/12.05.2022г. по н.о.х.д.№115/2021г. на РС-
гр.Б., като признава подсъдимия М. В. Я. за невиновен и го оправдава
относно повдигнатото обвинение по чл.20, ал.2 от НК-относно
вмененото съизвършителство с Я. М. Я., както и досежно
причиняването на А. Ж. Т. и на кръвонасядания по гръдния кош,
самостоятелно обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Потвърждава присъдата в останалите части.
Осъжда М. В. Я. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител А. Ж. Т. сумата от хиляда лева, представляваща хонорар на
повереника във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10