О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№       18.ХII.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                            Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по искова молба предявена от „Уникредит Булбанк“ АД,ЕИК*********,гр.София,пл.“Света Неделя“ №7,съдебен адрес адв.Г.С.,*** против Ф.П.Ф., ЕГН:**********,*** и Й.И.Н.,регистрирана като ЕТ“В.-Й.Н.“, ЕИК*********, същия адрес за установяване дължимостта на сумата 30 614.14 евро. Предявената претенция съставлява установителен иск с правно основание-чл.422 ал.I от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ .

 Ищецът претендира постановяване на  решение, с което да се признае за установено, че „УниКредит Булбанк" АД има срещу ответниците валидно и изискуемо солидарно вземане в размер на 30 614,14 евро, както следва за:

а) 27 160,63 евро (двадесет и седем хиляди сто и шестдесет евро и шестдесет и три евро цента) - главница за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017г.;

б) лихва: общо в размер на 3 453,51 евро (три хиляди четиристотин петдесет и три евро и петдесет и един евроцента) за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г., от които договорна лихва в размер на 947,81 евро (деветстотин четиридесет и седем евро и осемдесет и един евроцента) и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 2 505,70 евро (две хиляди петстотин и пет евро и седемдесет евроцента);

в) законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането;

д) съдебни разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 1197,52 лева (хиляда сто деветдесет и седем лева и петдесет и две стотинки) и адвокатски хонорар в размер на 1713,77 лева (хиляда седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки) с вкл. ДДС.

За да обоснове предявения иск ищецът извежда,че на основание заявление от „УниКредит Булбанк" АД по чл. 417 от ГПК РС - гр. Хасково по ЧГД № 2667/2017г.  издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Ф.Ф., П. Ф. , Р.А.Д. и ЕТ „В.-Й.Н.“.

Ответниците Ф.Ф. и ЕТ В. - Й.Н. били уведомени за ПДИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 5718 от 30.08.2018 РС Хасково е указал за възможността да се предяви иск за установяване на вземането на банката.

Ищецът посочва,че Ф.П.Ф. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков кредит № 54 от 27.03.2008 г., сключен с „УниКредит Булбанк"АД с разрешен размер на 28 400 евро и срок за погасяване до 26.03.2028г. С Договора за кредит солидарно с кредитополучателя са се задължили и П. Г. Ф., Р.А.Д. и ЕТ В. -Й.Н..

С Анекс №1 от 23.02.2010г., Анекс №2 от 31.08.2010г., Анекс №3 от 08.08.2011г. и Анекс №4 от 05.01.2015г. страните са предоговорили условията по кредита, като са въведени четири дванадесет месечни периода на облекчено погасяване на задължението.

Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 01.01.2017г., като от тази дата същият  изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно пет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 01.01.2017г. до 01.05.2017г., на основание чл. 17 от Анекс №4 „УниКредит Булбанк" АД едностранно е обявила целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 04.05.2017г., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.

Ищецът твърди,че с нотариални покани с рег. №1091, том 1, акт 98; рег. №1090, том 1, акт 97; рег. № 1089, том 1, акт 96 и рег. № 1100, том 1, акт 99 по описа на нотариус В.М., рег. № 080 от Н К, банката е уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост и ги е поканила в седем дневен срок доброволно да погасят задължението си в пълен размер. Ответниците не са заплатили дължимите суми в установения срок, проади което банката се с снабдила с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение за вземането си. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжниците дължали и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

В чл. 5 от ЗПК законодателят изрично и лимитативно е предвидил изключения за прилагането на разпоредбите на този закон. Съгласно т.3 на ал. 1 разпоредбите му не се прилагали за договори за кредит с цел придобиване правото на собственост върху недвижим имот,каквато именно била целта на процесния договор, сьгласно чл. 1, ал. 1 от същия (рефинансиране на такъв договор).Ищецът твърди и че съгласно т. 2 на същата алинея разпоредбите за Закона за потребителския кредит не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека,какъвто именно бил процесния договор. Несъмнено това изключвало приложното поле в случая и на Закона за зашита на потребителите и ответникът  не може да се ползва от разпоредбите на Закона за зашита на потребителите и позоваването на неравнопоравни клаузи, респ. да иска прогласяване на нищожност на посочените изчерпателно в отговора клаузи от Договора.

По изложените съображения ищецът намира твърденията на ответника за приложимост на посочените в отговора Регламенти за неоснователни, като подсъдността на иска следва да бъде именно ОС Хасково- предвид постоянния и настоящ адрес на ответника.

 

    1.2. Обстоятелства,от които произтичат възраженията на ответника по представените отговор на искова молба и допълнителен отговор по делото.

 

Пълномощникът на ответниците намира,че правоотношението между двете страни - Уникредит Булбанк АД и Ф.П.Ф., предмет на разглеждане по тд 181/2018 г., е възникнало по повод сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 54/27.03.2008 г. Въз основа на процесния договор за кредит съдът дължи преценка относно приложимостта на разпоредбите, регламентиращи особената компетентност на съда по местоживеенето на ответника по раздел IV "Компетентност при потребителски договори" от Регламент (ЕС) №1215/2012 и по-конкретно дали ответникът има качеството "потребител" по смисъла на закона. Процесният договор за кредит попада в хипотезата на чл. 17, т. 1, б. "б" от регламента, доколкото съгласно чл. 1 от договора предоставеният банков кредит ще бъде използван за потребителски нужди /закупуване на недвижим имот за лична употреба/, като не се установява същият да е предназначен за търговска или професионална дейност на кредитополучателя Ф.П.Ф.. Съгласно чл. 18, т.2 от регламента, другата страна по потребителски договор може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата - членка по местоживеене на потребителя. Чл. 62 от регламента предвижда, че при определяне дали една страна има местоживеене в държава -членка съдът прилага вътрешното си право.И двата регламента - Регламент (ЕС) №44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/отм./, който е изменен и отменен с Регламент (ЕС) №1215/2012, приложим след 10.01.2015г. - наред с основния принцип на гражданския процес, че искът се предявява по местожителството на ответника, въвеждат правила за компетентност на държавите-членки относно спорове със страни, които имат местожителство на територията на различни държави- членки. Специална компетентност е въведена и за спорове, свързани с потребителски договори. Съобразно § 13 от Закона за защита на потребителите "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Процесният договор за кредит е сключен с физическо лице, като предоставената сума по него съгласно чл.1 е за потребителски нужди, с оглед и на което ответникът има качеството на потребител по смисъла на закона. В чл.18 от Регламент (ЕС) №1215/2012 е предвидена алтернативна подсъдност за потребителя, който може да предяви иска по местожителството на контрагента си или по своето местожителство, докато в параграф 2 на този член е установено, че за съконтрагента на потребителя Уникредит Булбанк АД е налице възможност да заведе иск само по местоживеенето на последния. Разпоредбата на чл.19 сочела, че компетентността на сезирания съд може да се дерогора само със споразумение между страните, което е сключено след възникването на спора, или което допуска потребителят да започне дело в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел, или което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава-членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава-членка, при условие че това споразумение не противоречи на законодателството на тази държава-членка, като доказателства за наличието на такова липсва по делото.

По делото не били предоставени доказателства за сключено споразумение между страните след сключване на процесния договор за кредит за дерогация компетентността на съда по местоживеене на длъжника, нито са представени доказателства, че Ф.Ф. е имал обичайно местопребиваване в България по време на подписване на Анекс № 4 / 05.01.2015 г. чрез пълномощник, при последващите опити за неуспешно връчване на нотариалната покана за обявяване предсрочна изискуемост по кредита, при неуспешното връчване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение на адреса на Ф.Ф., както и при неуспешното връчване на самата искова молба на същия адрес на Ф.Ф. в Р.България. Напротив, видно от съдържанието на Анекс № 4 / 05.01.2015 г. по време на сключването му кредитополучателят Ф.Ф. е имал обичайно местопребиваване в Германия, поради което самият анекс е подписан чрез пълномощник с пълномощно, заверено от завеждащия консулската служба при генералното консулство на Р.България в Мюнхен - Милко Николов Милушев, а в последствие Ф.Ф. не е открит за връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. /съгласно приложени 3 разписки на наотариус/, нито е открит на адрес в България за връчване на процесната заповед за изпълнение и установителен иск, предмет на тд 181/2018 г..

Ответната страна посочва,че Регламентът изисква исковете срещу потребители да се предявяват в държавата - членка по местожителството /обичайното местоживеене/ на ответника, независимо от неговото гражданство, като дали едно лице има местожителство в една държава-членка се определя от нормите на вътрешното право. Съобразно задължителни указания на ВКС, обективирани в Определение №543/16.06.2016г, постановено по гр.д. №1754/2016г, IV г.о. определянето на местоживеенето на едно лице се извършва съобразно разпоредбата на чл.48,ал.7 КМЧП, като доказването на това обстоятелство е допустимо да се установи с всички доказателствени средства. Съгласно чл.48,ал.7 КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Преценката за мястото на обичайното местопребиваване на ответникът следва да се извърши към датата на депозиране на исковата молба.

Съгласно чл.28, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.: "чл.19 от от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) се прилага вместо параграф 2 от настоящия член, ако документът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава членка в друга съобразно посочения регламент."Съобразно приложимите към спорните вземания разпоредби на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. следва да се приеме, че международно компетентен да разреши спора, предмет на настоящото производство е германският съд, като образуваното производство пред Окръжен съд гр.Хасково е недопустимо поради липса на международна компетентност на българския съд. Производството по делото следва да се прекрати на тези съображения, а предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим.Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.12, т.4 от ГПК заповедният съд също не разполага с компетентност да се произнася в случаите, в които длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, поради което процесната заповед за изпълнение е нищожна поради липса на компетентност на българския съд, който я е издал. Това обстоятелство следва да бъде отчетено от исковия съд в производството по чл.422 от ГПК, който е длъжен служебно да провери валидността на издадената заповед за изпълнение, независимо от липсата или наличие на подадено възражение по чл.423 от ГПК с искане за обезсилване на заповедта поради липса на обичайно местоживеене на длъжника на територията на Р.България.Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., както и предходния Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета имат примат над националното ни законодателство и при колизия то отстъпва и не се прилага, включително и относно правилата за съдебна компетентност на КМЧП. {в същия смисъл Определение №717 от 07.11.2011 г. по търг, д. № 1081/2010 г. на Върховен касационен съд).

С настоящият писмен отговор изцяло се оспорва ищцовата претенция както по основание, така и по размер. Твърдим, че обстоятелствата, описани в исковата молба, които би трябвало да се подкрепят с документите по заповедното производство, не се препокриват и са противоречиви. По делото са приложени Анекси, които не се отнасят до процесния договор за кредит.

Налице са следните съществени противоречия в приложените доказателства и възражения по договора и анексите:

Договор за кредит № 54 от 27 август 2008 г. е недействителен поради липса на основни реквизити - съществени елементи от предмета на договора. Същият съдържа и редица неравноправни клаузи, посочени по-долу. Й.И.Н., в качеството и на ЕТ, и като солидарно задължено лице не е подписвала Договор за кредит № 54 от 27 август 2008 г. Подписът, положен под солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н." съвпада с подписа, положен от кредитополучателя Ф.П.Ф., като и двете лица са действали лично, не чрез пълномощник, поради което очевидно или Ф.Ф. не се е подписал под основен кредитополучател, или Й.Н. не се е подписала лично в качеството на ЕТ В. - Й.Н."- солидарен длъжник в процесния договор за кредит.

Анекс № 1 от 23.02.2010 г, спорно е обсотятелството дали Ф.Ф. се е подписал в Анекс № 1 като основен кредитополучател, Анекс № 1 от 23.02.2010 г. е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради нарушение на закона и добрите нрави, във връзка с чл.366 от ЗЗД - тъй като представлява спогодба върху непозволен договор /с невъзможен предмет/, доколкото в разпоредбите на чл.2.4 - 2.8 е указан завишен размер на дълга, изчислен от банката при приложение на нищожни разпоредби от процесния договор за кредит и в нарушение на валидните разпоредби от същия договор. Анекс № 1 от 23.02.2010 г. е недействителен, също така, поради противоречие с чл.10, ал.З от ЗЗД и Наредба № 9 на БНБ, доколкото със същия се въвеждат утежнени условия по реструктурирания кредит, вместо твърдяното облекчение, като в новия размер на дълга са капитализирани лихви.

Анекс № 2 и всички последващи го анекси са недействителни на същите основания -чл.26, ал.1, пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради нарушение на закона и добрите нрави, във връзка с чл.366 от ЗЗД - тъй като представлява спогодба върху непозволен договор /с невъзможен предмет/, доколкото в разпоредбите на чл.2.4 - 2.8 на анексите е указан завишен размер на дълга, изчислен от банката при приложение на нищожни разпоредби от процесния договор за кредит и в нарушение на валидните разпоредби от същия договор. Анекс № 2 г., Анекс № 3 и Анекс № 4 са недействителни, също така, поради противоречие с чл.10, ал.З от ЗЗД, доколкото със същите се въвеждат утежнени условия по реструктурирания кредит, вместо твърдяното облекчение, като в новия размер на дълга са включени капитализирани лихви.

В исковата молба противно на действителното положение се твърди, че с трите анекса „страните са предоговорили условията по кредита, като са въведени три дванадесетмесечни периода на облекчено погасяване на задължението, т, е. целта е била да се въведе облекчен период. Никъде в съдържанието на анексите не се съдържа подобна уговорка, нито условията са станали облекчени. Кредиторът не казва в какво се изразява облекченото погасяване. Напротив, след сключване на всеки един анекс финансовото положение на кредиктополучателя и солидарните длъжници е било утежнявано, тъй като анексите са довели до чувствително повишаване на общите дължими разходи по кредита, при запазване на първоначално договорения срок за неговото връщане.

Анекс № 2 от 31.08.2010 г. отново не съдържа подпис на Й.Н. в качеството на ЕТ В. - Й.Н."- солидарен длъжник. Подписът, положен под солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н." съвпада с подписа, положен от кредитооолучатвля Ф.П.Ф., като и двете лица са действали лично, не чрез пълномощник, поради което очевидно или Ф.Ф. не се е подписал в Анекс № 2 под основен кредитополучател, или Й.Н. не се е подписала лично в качеството на ЕТ В. - Й.Н."- солидарен длъжник.

Анекс № 3 от 08 август 2011 г. -с него отново не са въведени някакви облекчени условия. Нещо повече- с трите анекса са капитализирани суми, което е недопустимо в отношенията между търговец и потребител.Анекс № 3 от 08.08.2011 г. отново не съдържа подпис на Й.Н. в качеството на ЕТ В. - Й.Н."- солидарен длъжник. Освен това подписът, положен в Анекс № 3 под солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н." не съвпада с нито един подпис, положен от същия солидарен длъжник в основния договор, Анекс № 1 ^и Анекс № 2. Видно от съдържанието на Анекс № 3, под солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н." се е подписало друго лице, не Й.Н., като има висока степен на вероятност положилото подпис лице да е неграмотно, тъй като е написало опростени инициали за първо име и фамилия със следното съдържание на положения подпис: "и ив" с малки букви . Въпросът с подпис на частен документ от неграмотно лице е разрешен безпротиворечиво в практика по тълкуване и приложение на ГПК още с Тълкувателно решение М: 61 от З.У.1973 г., ОСГК на ВС, съгласно което: Участващите в съставянето на частен документ или нотариален акт лица могат да бъдат грамотни, неграмотни или грамотни, но недъгави, т.е. да не са в състояние поради болест или друг недостатък да подпишат документа. При съставяне на частни документи при участие на нефамотен законът предвижда поставяне на отпечатък на десния палец и приподписване от двама свидетели, участието на които има за цел да гарантира узнаването на съдържанието на документа от неграмотния (чл. 151 ГПК отм.) Разпоредбата на чл. 151 ГПК има предвид частните документи, подписите на които не са нотариална заверка. Ако в този текст се изисква да се постави отпечатък от пръст и като второ условие документът да се подпише от двама свидетели, то е, за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав в издаването му и, на второ място, че му е известно съдържанието и е съгласен с него, тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък.

Анекс № 4 от 05.01.2015 г.  отново не съдържа подпис нито на Ф.Ф. като основен кредитополучател, нито на Й.Н. в качеството на ЕТ В. - Й.Н."- солидарен длъжник. Подписът под основния кредитополучател не е положен и от пълномощника Р.Д., нито към документите по делото е приложено цитираното пълномощно изх.№ 3021/17.11.2014 г. на завеждащ консулска служба при генералното консултство на Р.България в Мюнхен. С настоящото се оспорва че лицето Р.Д. не е разполагала с пълномощия да подписва от името на Ф.Ф. Анекс №4 от 05.01.2015 г. Имало висока степен на вероятност положилото подпис лице под Р.Д. да е неграмотно, тъй като вместо подпис е написало опростени инициали на буквата "р" с малки букви.Независимо дали пълномощно изх.№ 3021/17.11.2014 г. на завеждащ консулска служба при генералното консултство на Р.България в Мюнхен бъде представено по делото, и същото действително е изготвено и е заверено на 17.11.2014 г., без да знаем към настоящия момент какъв кръг на права са предоставени от Ф.Ф. и в полза на кого, то неговото споменаване в Анекс № 4 представлява достатъчно надлежно доказателство, че считано от 17.11.2014 г. Ф.Ф. е трайно установен в чужбина /в Мюнхен/, което е скрепено и с последващите доказателства - разписките за невъзможност за връчване на нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем напр. свидетелстват, че Ф.Ф. не е намерен на адреса си в България поради трайно си отсъствие от този адрес и установено постоянно местоживеене в друга държава на територията на ЕС. Това от своя страна обуславя нищожност на процесната заповед за изпълнение, както и недопустимост на настоящото исково производство, доколкото същото е предявено пред български съд, който не е компетентен да разглежда искове срещу потребители. Според действащия регламент на ниво ЕС компетентността по разглеждане на такива искове срещу потребители - физически лица е предоставена на съда в държавата, в която те са трайно установени. Поради краткият 14-дневен срок на писмен договор, впредвид трудната комуникация с Ф.Ф., който е в чужбина, моля да ми се предостави възможност да се снабдя и с други доказателства относно трайното му местопребиваване извън пределите на Р.България, въпреки че цитираното в Анекс № 4 пълномощно от Ф.Ф., заверено в Мюнхен, и трите разписки към нотариалните покани, според които Ф.Ф. не е намерен на указания адрес, свидетелстват, че лицето е извън пределите на България от 2014 г. до днес.

Подписът, положен в Анекс № 4 под последния солидарен длъжник вероятно касае ЕТ В. - Й.Н.", без обаче да е изрично указано, че става въпрос именно за това лице. Положеният подпис най-долу не съвпада с нито един подпис, фигуриращ в полетата срещу солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н." в основния договор, Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3. Видно от съдържанието на Анекс № 4, под последния солидарен длъжник /който не е указан изрично/ се е подписало друго лице, не Й.Н., като има висока степен на вероятност положилото подписа лице да е неграмотно, тъй като вместо подпис е написало опростени инициали за част от първо име "иор." с малки букви .

Погасителният план, който е приложен единствено към Анекс № 4 /!по делото липсват погасителни планове към основния договор и първите три анекса/ отново не е подписан нито от Ф.Ф., нито от ЕТ В. - Й.Н.". Под името на Ф.Ф. е положен инициал с малка буква "р" на вероятно неграмотно лице, вторият подпис отново е малко "р", а третият подпис, без да е обозначено изрично дали касае солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н.", е с два инициала "и и" с малки букви, със същото предположение, че не е положен от Й.Н., а от друго, неграмотно лице. Положеният подпис в погасителния план под № 3 не съвпада с нито един подпис, фигуриращ в полетата срещу солидарен длъжник ЕТ В. - Й.Н." в основния договор, Анекс № 1, Анекс № 2,Анекс № 3 и Анекс №4.

Подписването на погасителни планове е изрично предвидено както в съдържанието на процесния договор за кредит, така и във всеки един от четирите анекса към него. Доколкото същите погасителни плнове регламентират размера на дължимите месечни анюитетни вноски, както и съответната част от дължимата вноска за главница и лихва , същите представляват неразделна част от съдържанието на договора за кредит, поради което моля да задължите ищеца да представи оригинал или заверен препис на всички погасителни планове, които са относими към процесния договор за кредит /т.е. носят подписа на кредитополучателя и останалите солидарни длъжници/. Към настоящия момент, съгласно действащото законодателство в лицето на ЗКНИП, в чл. 24, ал. 1, т. 7 е императивно закрепено задължителното присъствие на погасителен план като неспазването на това изискване е основание за нищожност на договора по силата на чл. 38 ал. 1 ЗКНИП. Даденото разрешение в ЗКНИП е аналогично на разпоредбите на ЗПК- чл. 11, ал. 1 , т. 11 , вр. чл. 22, т. к. ЗПК беше приложим по отношение на процесния кредит преди изменението в чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК / ДВ, бр. 59 от 2016 г. /. Невъзможно е съдът да направи правилна и обоснована преценка доколко верни са заявените от Кредитора суми, след като само след представяне на погасителните планове би могло да се проследи как се е преоформял кредитът, колко общо са внесли длъжниците / може да се установи само след прилагане на подробно извлечение от сметката, по която длъжниците погасяват вземането/ до момента на подаване на заявлението пред заповедния съд. как са се разходвали сумите по пера, лихви, главница, такси, застраховки и пр.

Съгласно чл. 12.2 от Договора „Кредитополучателят ще издължава главницата по кредита ведно с дължимата върху нея лихва, определена съгласно т.4 от Договора на месецни вноски, които съгласно двустранно подписан погасителен план са:..." 12.2.ГАнюитетни вноски съгласно погасителен план-приложение №1, неразделна част от настоящия договор..". Дори и евентуално да се приеме, че вземането е станало изискуемо, и то в своята цялост, доказателства, че то е ликвидно не са представени. Тези данни не могат да се извеждат по тълкувателен път от съда, а трябва да са ясно посочени, конкретизирани и подкрепени с доказателства, които от своя страна да подкрепят данните от извлечението от счетоводни книги-документът по чл. 417, т. 2 ГПК.

Също така, съгласно чл.9А от Договора, неразделна част от договора е погасителния план.

Без погасителните планове не можело да стане ясно как усвоеният кредит е в размер на 28 400 евро, усвоен е изцяло и към дата на предсрочна изискуемост според кредитора /4.05.17 г/ дължимата главница е в размер на 27939,12 евро, макар по информация, съдържаща се в исковата молба, кредитът е редовно обслужван поне до м.12.2016 г. вкл. Или за 8 години длъжниците, макар че са били редовни платци, са издължили само 460,88 евро по главницата.

Ответникът сочи,че били налице и други противоречиви твърдения в исковата молба, които обосновават неоснователност на иска, поради което съдът следва да отхвърли същия. Вземането никога не е било обявявано за предсрочно изискуемо, което води до неоснователност на иска. Договор за кредит от 27 август2008 г. и приложените към него четири броя Анекси не могат да удостоверят размера на неизпълнението сами по себе си, нито изискуемост на вземането. Извлечение от счетоводни книги, приложено по заповедното производство, не представлява доказателство за изискуемост на вземането, нито пък има материална доказателствена сила като документ, който изхожда от страната, в чийто интерес е издаден. Счетоводните записвания на Банката са нередовни, като същите не установяват нито факта на усвояване на парични суми по кредита, нито размера на усвояване. Във връзка с твърдението, че „ Ф.Ф. е ползвал банков кредит, с разрешен размер на 28 400 евро и срок на погасяване до 26 март 2028 г., на първо място следва да бъде взето предвид, че по делото не са представени писмени доказателства за опускане в заем на процесната сума от 28 400 евро. За да се счете за основателна претенцията на ищеца, следва преди всичко да бъде установено, че освен постигнат консенсус между страните относно условията по договора е налице реално предаване на вещта /предаване на паричната сума в собственост на заемателя /.

Ответникът предявява следните възражения по отношение на Общите условия и неравноправните клаузи, които се съдържат в договора, както анексите към него : Настоящият договор за банков ипотечен кредит е такъв сключен под общи услови, т. е , за да се признае, че същият е действителен следва кредитополучателят да се е съгласил с тях и да ги е подписал. Общите условия на „Уникредит Булбанк" АД, които са валидни към момента на сключването на договора и анексите обаче не са приложени, въпреки че същите са неразделна част от: Договор 54/27.03.2008 г, чл. 4 регламентира начина на формиране на ГЛП- базисен лихвен индекс по раздел 3 от ОУ "Общите условия по кредити на физически лица", Анекс № 1 - чл. 16.6, т. 1, Анекс № 2 от 31 август 2010 г- същото като при Анекс № 1 .Въз основа на записаното в тях се урежда и основният елемент от договора за кредит- неговата цена , определянето на възнаградителната лихва и дължимите месечни погасителни вноски, частта за лихва и за главница, както и ГЛП по кредита. Начините на образуване на ГЛП са уредени от Кредитора в ОУ, като обаче не са представени писмени доказателства, че кредитополучателите са запознати с тях.

Ответната страна предявява възражение за цялостна нищожност на процесния договор за кредит / респ- претендирам нищожност на разпоредбите на чл.4.1а, 4.2., чл. 4.3 , чл.9.2., чл.11.1.2, чл. 11.1.3, чл. 11.2, чл.11.3, чл.чл.12.5 и чл.12.6 от процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, както и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

На основание чл.26, ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, чл.366 от ЗЗД /непозволена спогодба/, и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП, били нищожни и четирите анекса / респ претендира се нищожност на следните клаузи от четирите анекса:По Анекс № 1 /23.02.2010 г. - претендира нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4„чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 / респ. претендира цялостна нищожност на анекса.По Анекс № 2/31.08.2010 г. - претендира нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6/ респ.
претендира цялостна нищожност на анекса.По Анекс № 3/08.08.2011 г. - претендира нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6/ респ.
претендира цялостна нищожност на анекса.По Анекс № 4 / 05.01.2015 г. - претендира нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1., чл.5.2., чл.5.4., чл.5.5., чл.11.1.2, чл.11.2.1, чл.11.2.2.,чл.12.8,чл.15.4.3, чл.16.5, чл.17.1.1/ респ. претендира цялостна нищожност на анекса.

Ответната страна сочи,че  за страната не съществува задължение да сочи на съда кои точно са клаузите и на кои норми от разпоредбата на чл. 143 ЗЗП точно противоречат, а за наличието на неравноправни клаузи съдът следи служебно- в този смисъл Решение № 23 от 07 юли 2016 г. по ТД № 36181 от 2014 г., ВКС. На въпроса „ Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?" се отговаря положително с решение № 144, постановено по ТД № 2615 по описа на ВКС за 2016 г. и постановено по реда на чл. 290 ГПК- председател Т.Калчева.

В договор за банков кредит от 27 март 2008 г. разпоредбата на чл. 4 регламентира начина на формиране на ГЛП- базисен лихвен индекс по раздел 3 от ОУ "Общите условия по кредити на физически лица". Цитираните условия не са приложени; чл. 4.2 от Договора представлява неравноправна клауза, съответно е нищожна и не може да породи правни последици за страните. Неравноправни са и клаузите на чл. 11.1.3 и чл. 11.2 от договора. Чл. 4 и чл.4.3 също са неравноправни. Съгласно чл. 10.1 , 11.1,11.2 и 11.3 от анекса, ч. 16.6, т. 1 ОУ са неразделна част, но те не са приложени, /в същия смисъл Решение № 165 от 02 декември 2016 г. по ТД № 1777 от 2015 г. на ВКС, ТК, първо ТО; Решение № 424 от 02 декември 2015 г. по ГД № 1899 от 2015 г, ВКС, 4-то ГО /. Когато е налице уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща възможност за едностранна промяна в договорния лихвен процент, въз основа на непредвидено в самия договор основание, и когато това изменение не е свързано с обективни

обстоятелства, които са извън контрола на доставчика, клаузата е неравноправна по смисъла на     ^ общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Защитата на потребителите, установена със ЗЗП, е приложима в цялост по отношение на длъжниците - физически лица и в настоящото производство.Напълно в унисон със ЗПК, ЗКНИП поставя в чл. 23., ал. 5 изискване към кредиторите да предоставят общите условия и че същите са неразделна част от договорите.Поради горното и предвид факта, че в писмените доказателства не присъстват документи като: погасителен план, извлечение от сметка, ОУ, а в самия договор не е конкретизиран размерът на месечната погасителна вноска, макар същата да е анюитетна, всичко това води до невъзможност да се прецени от ответната страна, както и от съда доколко са били налице основания за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, както и какъв е обемът на дължимото към 4.05.2017 г. и след това- до момента на подаване на процесното заявление пред заповедния съд. От всички приложени документи не може да се изведе какъвто и да е било размер на месечна погасителна вноска, още повече да е видно отговаряла ли е тя на постигнатото съгласие между страните, както и месечната цена на отпуснатия паричен ресурс съответства ли в процентно отношение на ГЛП, респективно на приложимия лихвен процент по кредита.

На това основание се претендира, че договорът за кредит е недействителен, т. к. не отговаря на изискванията на закона, разписани в чл. 58 ЗКИ. На първо място следва да се отбележи, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 58, ал. 1, т. 1- не може да се приеме, че в разпоредбите на договора изрично и изчерпателно са определени всички дължими разходи по кредита. По делото не е представена валидната тарифа на Банката, с която кредиторът да е запознат. Съгласно закона и съдебната практика таксите, комисионите и другите разходи, пряко свързани с договора за кредит, се определят с подписването на договора за кредит и се записват в самия договор. Поради изложените съображения договорът не отговаря на изискванията на чл. 58, ал. 2 ЗКИ.

Предявявят се възражения за неоснователността на исковата претенция, като се твърди, че претендираната сума е неизискуема, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и не е отнето преимуществото на уговорения между страните краен срок за издължаване на кредита.

В постановеното Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. В т. 18 на ТР № 4/201 Зг.е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422. ал. ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По делото са налице твърдения кредитополучателят да е бил уведомен за волята на кредитора, но до него не е достигнало уведомление за предсрочна изискуемост на цялото вземане.

От представените по делото писмени документи по делото се доказвало следното: По делото е приложено пълномощно с което упълномощителите на Л.Х.Е.М., в качеството си на изпълнителни директори на „Уникредит Булбанк" АД са упълномощили Д.К.П. с права, изброени в десет точки, без в приложеното пълномощно изрично да е предоставено възможност Д.К.П. да отправя от името на банката уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост по сключените договори за банкови кредити.. Съгласно точка девет от приложеното пълномощно г-жа П. може да сключва от името на Банката договори с адвокати, адвокатски дружества и търговци, имащи за предмет дейност по събиране на вземания, но не и да ги преупълномощава с права, с които самата тя не разполага в това число упълномощените от Д. П. адвокати нямат право да отправят от името на Уникредит Булбанк АД уведомления до длъжници за обявяване на предсрочна изискуемост по кредитите. Приложеното пълномощно на Д. Пашова, видно от щемпелите на гърба, е от дата 31 юли 2017 г., с рег № 5069/2017, без да е посочен том и номер на щемпела и рег. № 5070/ 2017 г., том 2, № 194 на нотариус Поелина Тихова. Като извод: Адвокатът, който е подписал от името на Уникредит Булбанк и е представил пред нотариус приложените по делото два броя нотариални покани , чрез нотариус В.М., с рег. № 080 при НК В.В., няма пълномощия за извършените от него действия по обявяване на вземането на длъжника за предсрочно изискуемо по две причини, които стоят вън една от друга:По делото липсва Договор за правна защита, сключен между Д. П. и адвокатско съдружие „Димитров и съдружници".Липсвало пълномощно от адвокатското съдружие,   с което адв. Виденов е упълномощен да
изпраща уведомления/ нотариални покани до длъжниците.

Видно от двете пълномощни, това , с което изп. директори са упълномощили Д. П. и това, с което последната е упълномощила адв. Дружество е, че Д. П. разполага с дадените й пълномощия /без право да обявява предсрочна изискуемост по кредитите/, считано от 31 юли 2017 г. Видно от два броя нотариална покана- страница втора-печатьт и страница трета- щемпелът е, че датата 11 юли 2017 г, предхожда във времето упълномощаването на г-жа П., която от своя страна е упълномощила адвокатското дружество. С други думи, към момента на представяне на нотариална покана от адв. В.В. същият не е разполагал с пълномощия да действа от името на Уникредит Булбанк АД и да уведомява длъжници, че вземанията към различни кредитори са предсрочно изискуеми. Поради това, задължението на Кредитора по т. 18 от ТР № 4 от 2014 г. на ОСГТК не е изпълнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и това води до неоснователност на предявения иск.

Предявява са възражение, че с четирите анекса Уникредит булбанк АД е извършила недопустима капитализиране на лихви и такси към олихвяемата главница.Съгласно Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г., II т. о. се дава отрицателен отговор на въпроса разрешено ли е капитализиране на лихви, дори и такава възможност да е уговорена между страните по договор, когато едната или и двете договарящи страни не са търговци, В решението е записано, че съгласно чл.10. ал.З ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Уговорката, че ще се дължат лихви върху вече изтекли лихви, се нарича анатоцизъм. По съображения, че една такава уговорка крие немалко опасности за длъжника, гражданското право има отрицателно отношение към анатоцизма. Това следва от посочената разпоредба на закона, допускащ анатоцизма само съобразно наредбите на БНБ. По делото ще следва да се установи от вещото лице какъв е общият размер на капитализираните суми през всички години същите ще следва да се вземат предвид като се приспаднат от претенцията, в случай, че съдът я счете за основателна, като събрани без основание. Поради това, че Анексите са изцяло недействителни ще следва да се приложи погасителния план към основни я договор и след изчисление на общо погасеното към януари 2017 г. и приспадането му от общо дължимото , съгласно първоначалния договор и ПП към него, ще се формира евентуално дължимият остатък. Но това би било решение само в случай, че по съдебен ред не се установи недействителност на целия договор.

Капитализирането на лихви по смисъла на Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби отобезценка, обн. ДВ бр. 2/2003г, представлява увеличаване на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими, но просрочени лихви. За капитализацията няма значение дали е настъпило увеличение на лихвения процент. Следва да бъде посочено, че горепосочената наредба е съдържала нормативни изисквания за условията при които банките могат да капитализират лихви, които са отпаднали при отмяната й през месец април 2008г. с Наредба №9 на БНБ от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на баките и за установяването на специфични провизии за кредитен риск, обн. ДВ бр. 38/2008г. При това положение ищецът не е имал право да извършва капитализиране на лихви.

При тези съображения претендираната сума за главница, формирана от капитализирани такси и лихви се явявала неоснователна след точното й изчисление.

По отношение на разпоредбата на чл. 12.6 от Анекс № 1, който аналогично се съдържа и в другите два анекса: Същият изцяло противоречи на закона и по- специално на действащите наредби, поради което е нищожен. Мотивите за това били:Наредба № 9 от 19.12.2002 г. е продължила да действа до приемането на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.). В последната въобще липсва възможност за капитализиране на лихвата. Тя е отменена с Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008 г. през май 2014 год. с ДВ бр. 40/13.05.2014 год. След отмяната не е предвидена възможност за начисляване на лихва върху лихва, не съществува нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата делегация по чл. 10, ал. З ЗЗД.

Първият Анекс към договора за кредит е сключен в периода на действие на Наредба № 9/03.04.2008 г.,. Правната уредба, залегнала в наредбите на БНБ на възможността да се капитализират лихви, като по този начин се стига до начисляване на лихви върху лихви, през периода след 2013 год., не е предвиждала изрично подобна възможност. След като олихвяването на изтекли лихви не е било регламентирано с наредба на БНБ, то е забранено.

Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е предвидено изрично в чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само ако е уговорена. Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага само между търговци (Решение на ВКС 275-2014-1 г. о. по ф. д. 3783/2013 г). Затова, когато страна по сделката е физическо лице, нормата на чл. 294, ал. 2 ТЗ е неприложима и следва да се приложи чл. 10, ал. З от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Ответникът Ф.Ф. е потребител по смисъла на ЗЗП. Затова спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал. З от ЗЗД, която е по-благоприятната за него.

Съгласно чл.4 от Анекс № 1 от 24.02.2010 г. към Договор за банков кредит № 54 от 27..2008 / съответно към Договор за банков кредит № 54 от 26.06.2008 г., възнаградителната лихва по кредита през периода от 30.03.2010 г. до 28.02.2011 г. включително се определя във фиксиран размер от 7,63 %, след което считано от 30.03.2011 до 30.07.2033 г. възнаградителната лихва по кредита се сформира като сбор от два елемента - базов лихвен процент и договорна фиксирана надбавка по кредита. БЛП е с посочен размер 4,426 %, като същият съставлява сбор от два елемента - едномесечен юрибор и субективен елемент "премия"без да е указано какъв е размерът на премията и 1-мес.юрибор поотделно. Вероятно размерът на въведената премия е поне 3 процентни пункта с оглед стойностите на 1-мес.юрибор към датата на сключване на анекса. Договорната фиксирана надбавка е в размер на 4,426 %. Т.е. съгласно чл.4 от Анекс № 1 на първо място, в нарушение на чл.58, ал.2 от ЗКИ, банката е въвела трети субективен фактор -премия в размер на 3 %, както и е завишила приложимата лихва по кредита от текущата и стойност 6 % (сбор от 1-мес.юрибор и фиксирана надбавка от 5,035 %) до 7,635 % %. По този начин рязко се е влошило положението на кредитополучателя, поради което е нарушено императивното изискване, въведено с Наредба № 9 на БНБ, реструктуриране на кредита да се извършва единствено с цел облекчение на длъжника. Като отчетем и погрешно изчисления размер на остатъчния дълг, въведен в чл.2.4., чл.2.5, чл.2.6, чл.2.7 и чл.2.8 от Анекс №1, доколкото същият е отчетен при прилагане на нищожни клаузи от процесния договор за кредит, позволяващи на банката да увеличава едностранно по свое усмотрение удържаните суми по кредита, без обаче да ги отнася за погасяване единствено на дължимите и падежирали вноски за възнаградителни лихви и такси по кредита, на практика към датата на сключване на Анекс №1 Уникредит Булбанк АД е удържала повече от дължимите вноски по договора, без да отнесе заплатените суми за погасяване на главницата по кредита, като едновременно с това съгбасно разпоредбата на чл.2.8 от Анекс № 1 е извършила недопустима капитализация на дължими просрочени лихви и такси към новата олихвяема главница по кредита / дългът по чл.2.8 от Анекс № 1 е сформиран като сбор от сумите, указани в чл.2.4 - чл.2.7, които включват начислен и лихви по кредита. Това, от своя страна, влече недействителност на Анекс №1, поради противоречие с целта на Наредба № 9 на БНБ, както и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.366 от ЗЗД - доколкото същият анекс представлява спогодба върху непозволен договор /с невъзможен предмет/, както и поради нарушаване на забраната за капитализация на лихви по чл.10, ал.З от ЗЗД.

Съгласно чл.4 от Анекс № 3 от 08.08.2011 г. към Договор за банков кредит № 54 от 27.03.2008 г., възнаградителната лихва по кредита се сформира като сбор от два елемента -базов лихвен процент и договорна фиксирана надбавка по кредита. БЛП от своя страна се състои от два елемента - един обективен пазарен индекс - тримесечен юрибор и субективен компонент "премия", като към датата на сключване на анекса размерът на 3-месечния юрибор е 1,537, а размерът на приложимата премия е 0. Договорната фиксирана надбавка е в размер на 7,346 %. Считано 30.08.2011 г. до 30.07.2011 г. страните са уговорили фиксиран размер на лихвата от 1 %. Считано от 30.08.2012 до крайния срок на договора възнаградителната лихва се сформира като сбор от трите елемента - 3 -мес юрибор, премия в размер на 0 % и договорна фиксирана надбавка от 7,346 %, като към датата на анекса така изчислена възнаградителната лихва възлиза в размер на 8,883 %. Претендирам, че Анекс № 3 отново въвежда утежняващи условия спрямо процесния договор за кредит, доколкото при приложение на договорената между страните методика по чл.4.1 .а. от договора за кредит възнаградителната лихва по кредита би била на стойност 5 %, докато съгласно Анекс №3 същата е определена в размер на 8,883 %, т.е. Анекс № 3 е сключен в нарушение на въведената цел по Наредба № 9 на БНБ при реструктуриране на кредити да се постига облекчение финансовото положение на длъжника. На следващо място, Анекс № 3 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с императивна разпоредба на чл.366 от ЗЗД, доколкото същият анекс представлява спогодба върху непозволен договор /с невъзможен предмет/ - посоченият в чл.2.4. остатъчен дълг /редовна главница по кредита/ към датата на анекса е в завишен размер, същата главница е едностранно изчислена от банката при приложение на нищожни разпоредби от процесния договор за кредит и Анекс № 3 към него.

Съгласно чл.4 от Анекс № 4 от 05.01.2015 г. към Договор за банков кредит № 54 от 27.03.2008 г., възнаградителната лихва по кредита се сформира като сбор от два елемента -базов лихвен процент и договорна фиксирана надбавка по кредита. БЛП от своя страна се състои от един елемент - обективен пазарен индекс - тримесечн юрибор, като към датата на сключване на анекса размерът на 3-месечния юрибор е 0,079 % . Договорната фиксирана надбавка е в размер на 8,801 %. Считано 05.01.2015 г. до 01.01.2016 г. страните са уговорили фиксиран размер на лихвата от 8,88 %. Считано от 01.02.2016 до крайния срок на договора възнаградителната лихва се сформира като сбор от двата елемента - 3 -мес юрибор и договорна фиксирана надбавка от 8,88 %, като към датата на анекса така изчислена възнаградителната лихва възлиза в размер на 8,88 %. Претендирам, че Анекс № 4 отново въвежда утежняващи условия спрямо процесния договор за кредит, доколкото при приложение на договорената между страните методика по чл.4.1 .а. от договора за кредит възнаградителната михва по кредита би била на стойност 5 %, докато съгласно Анекс №4 същата е определена в размер на 8,88 %, т.е. Анекс № 4 е сключен в нарушение на въведената цел по Наредба № 9 на БНБ при реструктуриране на кредити да се постига облекчение финансовото положение на длъжника. На следващо място, Анекс № 4 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с императивна разпоредба на чл.366 от ЗЗД, доколкото същият анекс представлява спогодба върху непозволен договор /с невъзможен предмет/ - посоченият в чл.2.4. остатъчен дълг /редовна главница по кредита/ към датата на анекса е в завишен размер, същата главница е едностранно изчислена от банката при приложение на нищожни разпоредби от процесния договор за кредит, Анекс № 1, Анекс № 2, Анекс № 3 и Анекс №4 към него.

Ответната страна извежда,че в редица решения на СЕС  е постановено, че Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трбява да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава - членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителен титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравоправна, да постанови привременни мерки /по-специално спиране на изпълнението/, за да се гарантира пълна ефективност на крайното му решение."

Съгласно чл.39 от Закона за банките, обн., ДВ, бр. 52 от 1.07.1997 г, в сила от 1.07.1997 г. отм., бр. 59 от 21.07.2006 г.: Чл. 39. (^При отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат: 1. данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; 2. метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент; 3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията; 4. размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка. (2) В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да предостави на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи. (3) Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита. (4) Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и зб случаите на предсрочно изплащане на главницата.

Ответната страна извежда,че съгласно императивното предвиждане на чл.39 от ЗБ отм. методиката за изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и изчерпателно изброяване на всички обективни пазарни индекси и измерители, чиято промяна води до изменение на лихвения процент, както и всички останали разходи по кредита. В договора за кредит следва да присъства информация за годишния лихвен процент, критериите за определяне на плаващия лихвен процент, данни за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат дза бъдат променяни, както и размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин,определен от Централната банка - все реквизити, които отсъстват в процесния договор за кредит.Съгласно чл. 58 ал.1 т.2 , както и чл.58, ал.2 Закона за кредитните институции, действащ към датата на сключване на процесния договор и четирите анекса към него, е въведено идентично изискване в договора за кредит да бъде уреден изрично метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които същата може да се промени до пълното погасяване на задължението по договора за кредит. Следователно задължение на Банката - кредитодател, е в условията, които предоставя на потребителя - кредитополучател, да се съдържат кумулативно два елемента - методика за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и индикатори, които водят до изменение на лихвения процент. Поради това и предвид характера на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато съгласие между съконтрахентите за формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретна формула за определяне възнаградителната лихва -съществен елемент от съдържанието на този вид банков кредит. Следователно методиката за изчисляване на лихвата също се явява елемент от договора за кредит /така Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. по описа на ВКС, 2 ТО; Решение № 15/18.04.2018 г. по т.д. № 2439/2016 г. по описа на ВКС; 1 ТО/. Досежно промяната на лихвата по договора за кредит в разпоредбата на чл. 143 ал.1 т. 10 ЗПП е предвидено, че е неравноправна клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съобразно нормата на чл. 144 ал.З т.1 ЗПП /ред. ДВ. бр. 99 от 09.12.2005 г./, чл. 143 ал.1 т. 10 ЗПП не се прилага при сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца и доставчика. Константна е практиката на ВКС /така Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 242/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г. на ВКС, 4 ГО и много други/, че, основният критерий за неприложимост на изключението по чл. 144 ал. З т.1 ЗПП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или държавния регулатор. Само в такава хипотеза търговецът не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ал.1 ЗПП, тъй като увеличаването на престацията, макар и едностранно, не зависи от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на общия принцип за добросъвестност на търговеца, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да променя цената. Това задължение е вменено на банката - търговец по силата на разпоредбата на чл. 147 ЗПП. Ако промяната на лихвения процент бъде извършена при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила, както и когато методиката за изменение на лихвения процент на банката е разписано във вътрешни правила, които не са част от договора за кредит, тя не отговаря на изискването за добросъвествност /така Решение № 104/13.07.2017 г, по т.д. № 1936/2016 г. на ВКС, 1 ТО; Решение № 144/08.11.2017 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, 2 ТО/."

В настоящия случай съобразно чл. 4 от договора за банков кредит годишният лихвен процент се определя въз основа на базов лихвен процент плюс надбавка. В чл.4а е регламентирано, че лихвения процент се формира въз основа на БЛП индекс по раздел III от ОУ -1-месечен юрибор плюс фиксирана договорна надбавка. Съобразно разпоредбата на чл. 11.1.1. лихвата за редовен дълг е определена в т.4.1,а. от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница по кредитаза срока на действието му. На това основание Уникредит БулбанкАД няма право да числи възнаградитебна лихва върху непадежирал дърг, върху просрочена главница /която не е редовна/, върху предсрочно изисукем дълг /който не е редовна главница/, както и след изтичане срока на договора /респ. след отнемане на неговото преимущество/. На това основание всички претендирани от ищеца на договорно основание възнаградителни лихви, начислени за периода след 04.05.2017 г. или след съответната дата на обявяване предсрочна изискуемост на кредита, са недължими като предявени при липса на валидно правно основание /а видно от петитума на исковата молба ищецът претендира на договорно основание възнаградителни лихви, начислени за период след обявяване на предсрочна изискуемост по кредита/. Съобразно нищожната разпоредба на чл.11.1.3 от договора кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за даден лихвен период, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.

В договора за банков кредит, Анекс №1, Анекс №2 и Анекс № 3 към него е въведена следната лихвена методика за изчисление на възнаградителната лихва по кредита : 1-месечен юрибор плюс договорна фиксирана надбавка. В Анекс № 4 лихвената методика включва сбора на два компонента: 3-месечен юрибор и фиксирана надбавка. В случай, че при тълкуване на договора и анексите към него не се установи ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, въз основа на която се формира лихвеният процент по договора за кредит, то съответните разпоредби, регламентиращи размера на дължимата лихва .методиката за нейното изчисление и промяна, са нищожни.

В разпоредбата на чл.11.1.1 самия договор е посочено, че възнаградителнат алихва по кредита се променя от Управителния съвет на банката или оторизиран орган, но не е определен алгоритъмът на формиране на същата. В частност - не е посочен алгоритъм за определяне размера на т.нар. премия, въведена едностранно от банката. Отделно от изложеното, в договора за банков кредит не се съдържат предпоставките, при наличието на които ищецът има право да променя едностранно базовия лихвен процент, за да може да бъде преценено дали същите имат обективен характер.

Клаузите в процесния договор и четирите анекса не били индивидуално уговорени. На първо място с оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, приложим към датата на сключване на договора и четирите анекса към договора ( обн. ДВ бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) , в тежест на ищеца е да установи, че определени клаузи са индивидуално уговорени. На второ място изменението по договора за кредит е извършено въз основа на клаузи, които се явяват неравноправни. На тази база е определен и размерът на дълга към момента на сключването на анексите. В тази връзка и четирите анекси имат характер на спогодба, която е сключена по непозволен договор и се явява нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД /така Решение № 144/08.11.2017 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, 2 ТО, Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС/2 ТО, Решение.№ 231/02.03.2018 г. по т.д. № 875/2017 г. на ВКС, 1 ТО, и Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, 1ТО/.

Физическото лице Й.Н. е придобило качеството на търговец^и е регистрирано като ЕТ "В. - Й.Н.". Поради тази причина ЕТ "В. - Й.Н." няма качеството на потребител по смисъла на пар. 1 т. 13 от ЗЗП и за него се явяват неприложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, както и същият не може да се ползва от привилегиите за признаване на посочените клаузи за неравноправни. Въпреки това посочените по-горе клаузи за формиране на лихвения процент и правото за едностранното му изменение се явяват нищожни поради нарушение императивните норми на закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, както и поради противоречие с добрите нрави - на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД.

Съобразно предписанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки -съдържанието му не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, като това офаничение се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретни правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношение изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

В настоящия случай няма ясен механизъм за формиране на базовия лихвен процент по договора за кредит, както и алгоритъм за неговото изменение. Тази неяснота в договора за кредит и сключения към него анекс, както и посочването, че лихвеният процент се определя от единствено при неясни условия, определени от едната страна по договора, нарушава принципът за справедливостта в отношенията между страни, като по този начин посочените уговорки не съответстват на добрите нрави. Единствено обстоятелството, че физическото лице Й.Н. има качеството на едноличен търговец, не може да санира подобрен порок, който е налице още при сключване на договора за кредит,

Поради изложеното клаузите от процесния договор за кредит и трите анекса, касаещи определянето и изменението на договорната лихва, се явяват нищожни поради нарушение императивните норми на закона, неравноправност, както и поради противоречие с добрите нрави.

Що се отнася до представените към исковата молба писмени доказателства, изразявам следното становище:

 По отношение на приложените към исковата молба нотариални покани - видно от съдържанието на същите, и двете нотариални покани не са връчени лично на кредитополучателя и солидарния длъжник. По отношение на ЕТ не е направена справка в ТР и не е осъществено връчване на адреса на управление на търговеца. Към датата на представяне на двете нотариални покани подписалото ги лице от името на Уникредит Булбанк АД адв. Виктор Андреев Виденов де действало без представителна власт. Този пропуск не може да бъде саниран, тъй като предсрочната изискуемост по кредита настъпва занапред, считано от датата на връчване на уведомлението на длъжника, поради което към датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а в подаденото заявление се претендира дължимост на целия дълг, не и на отделни просрочени погасителни вноски ,нито същите са индивидуализирани като период и размер.

По отношение на третия длъжник по договора - Ф. Ф. - дори не е правен опит за връчване на уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита /по делото липсва нотариална покана, адресирана до нея/, като това обстоятелство представлява самостоятелно

основание за отхвърляне на иска, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост по кредита поради неуведомяване на всички длъжници по него.

Ответната страна намира,че предсрочна изискуемост по кредита не би могла да настъпи с обратна сила; но поражда действие занапред, считано от най-късната дата на уведомяване на последния длъжник по договора за кредит. Самите нотариални покани не съдържат необходимата информация за начина, по който е сформиран претендирания от банката дълг, за броя и размера на просрочените вноски, поради което нотариалните покани с приложеното съдържание не отговарят на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и не поставят длъжниците в забава, т.е. не водят до обявяване предсрочна изискуемост по кредита. От своя страна, на длъжника Ф.Ф., както и на ЕТ "В. - Й.Н." не е връчено лично уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита /към исковата молба не е приложена нотариална покана или уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчването им. Поради изложените съображения моля да задължите ищеца да представи по делото всички изпратени от него уведомления за предсрочна изискуемост по кредита, като с настоящото оспорвам, че приложените към исковата молба нотариални покани не обосновават настъпване на предсрочна изискуемост по кредита.

Ако се приемело да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на твърдяната от банката дата 04.05.2017 г. /независимо че към 04.05.2017 г. не е връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита на нито един от тримата длъжници по договора за кредит/, то считано от 04.05.2017 г. поради прекратяване действието на процесния договор за кредит за следващите периоди след 04.05.2017 г. не се дължат на договорно основание нито възнаградителни лихви, нито неустойки, нито други такси и разходи по кредита, но кредиторът единствено би могъл да претендира начислените до крайната дата 04.05.2017 г. /или до съответната дата на предсрочна изискуемост на кредита/ възнаградителни лихви, такси, разходи по кредита, остатъка от дължимата главница, ведно със законна лихва. На това основание - поради прекратяване действието на процесния договор за кредит - следва да бъдат отхвърлени като недьлжими всички предявени искове за установяване дължимост на договорни възнаградителни и обезщетителни лихви, неустойки, такси и други разходи по кредита, за периода след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /04.05.2017 г. или друга релевантна дата/.

Двамата ответника предявявяват възражение за цялостна нищожност на процесния договор за кредит, а така също на сключените към него Анекс № 1 , Анекс № 2, Анекс № 3 и Анекс № 4. Договор за ипотечен кредит № 54/27.03.2008 г.и четирите анекса към него са изготвени едностранно от банката и със съдържание в нарушение на императивните изисквания на чл.430 от ТЗ, чл.39 от Закона за банките/ съответно чл.58 от Закона за кредитните институции, действащи към датата на сключване на договора за кредит и всяко едно от допълнителните спораузмения към него. В процесния договор за кредит е налице начална нищожност поради непостигнато валидно съгласие в писмена форма за валидност относно основни параметри по договора за кредит - цена, методология за изчисление и за изменение на възнаградителната лихва по кредита, липса на валидна договорна уговорка относно разпределението на сумите от месечните погасителни вноски в часпа за дължимата възнафадителна лихва и главница по кредита, а така също липса на валидно уговорена цел на отпускания кредит. В ч л .4 от договора в нарушение на чл.39 от Закона за банките / съответно в нарушение на чл.58 от ЗКИ и чл.430 от ТЗ страните са пропуснали да уговорят изчерпателно всички разходи по кредита, представляващи цената по договора, в това число приложимите обективни пазарни фактори и индекси и тяхното индивидуално тегло за участие във формулата за изчисление и за изменение на базовия лихвен процент и възнаградителната лихва по кредита, размера на вноските по главницата и по лихвата, както и валидна цел на кредита. Подписването на погасителен план като част от съдържанието на договорното правоотношение, в което следва да бъдат уговорени другите съществени условия по смисъла на чл.430, ал.2 от ТЗ, е уговорено вт.12.2.1, т.12.5.1 и т.12,5.2. от Договор за ипотечен кредит № 54/27.03.2008 г, съответно в т.12.2, т.12.3.1 и т.12.3.2 от Анекс № 1 / 23.02.2010 г. и в т.12.2 и т.12.3.1 и т.12.3.2 от Анекс № 2/31.08.2010 г., както и в съответните ОУ към тях - напр. т.19.1 от ОУ 2010 изрично предвижда подписване на погасителен план като неразделна част от договорите за ипотечен кредит, отпускани на физически лица, и в частност - подписване на погасителен план по процесния договор за кредит.

В процесния договор за кредит и четирите анекса към него не била уговорена валидна методология за изчисление и за изменение на дължимата лихва и останалите разходи по кредита.

Процесният договор за кредит попадал в приложното поле на Закона за защита на потребителите и правилатана търговия, Закона за защита на потребителите, Закона за банките, Закона за кредитните институции, Закона за потребителския кредит и Търговския закон, които въвеждат с императивни разпоредби изисквания относно задължителното минимално съдържание и форма на договора и двата анекса към него.

Ответниците предявяват и възражение за нищожност на процесния договор за кредит и четирите анекса в цялост на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.З от ЗЗД във връзка с чл.430, ал.2 от ТЗ /неуговаряне на необходимите реквизити, при писмена форма за валидност/, чл.39 от Закона за банките, съответно чл.58, ал.1, т.2 и чл,58, ал.2 от ЗКИ /липса на изрично и изчерпателно изброени разходи по кредита/, чл.366 от ЗЗД, чл,70, ал.З ЗЗД /плащане преди срока при лихвоносно парично задължение/, чл.35 и чл.37 от Закона за защита на потребителите и правилата на търговия / респ. чл.143 и чл.146 от Закона за защита на потребителите /нищожност поради неравноправност/, както и на основание чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) /противоречие на целта на наредбата - двата анекса не водят до реално облекчаване, но напротив, утежняват положението на кредитополучателя/. Поради липсата на основни, съществени елементи от предмета на договора, с настоящия писмен отговор от името на пдвамата ответници предявявам възражение за нищожност на процесния Договор за ипотечен кредит № 5426.06.2008 г., и на четирите анекса към него поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД - противоречие с добрите нрави, във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.39 от Закона за банките/ респ. чл.58 от Закона за кредитните институции, а така също поради липса на съгласие по предмета на договора на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, както и липса на основание /цел на договора/ на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД. Вследствие началната липса на валидно договорно правно основание (нищожен договор за кредит), на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.366 отЗЗД са нищожни и четирите допълнителни споразумения към него, доколкото в същите са заложени незаконосъобразно определени размери на остатъчния дълг по кредита, изчислени въз основа на нищожни клаузи от процесния договор за кредит, поради което те представляват спогодба върху непозволен /нищожен/ договор. Двата анекса към договора са нищожни и поради противоречие с чл.13, ап.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г., доколкото водят до утежняване, но не и облекчаване условията на кредитополучателя, както и до завишаване на дължимите разходи по кредита.

При условията на евентуалност, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.З от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.39 от ЗБ / съотв. чл.58 от ЗКИ, както и на основание чл.35 и чл.37 от Закона за защита на потребителите и правилата на търговия / респ.чл.143 и чл,146 от Закона за защита на потребителите се претендира нищожност на отделни разпоредби на процесния договор за кредит,както и нищожност на разпоредбите на чл.4.2., чл. 4.3 , чл.9.2., чл.11.1.2, чл. 11.1.3, чл. 11.2, чл.11.3, чл.чл.12.5 и чл.12.6 от процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, както и поради неравноправност, на основание

чл.143ичл.146 от ЗЗП.

На основание чл.26, ал,1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, чл.366 от ЗЗД /непозволена спогодба/, и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП,били  нищожни и четирите анекса / се иска нищожност на следните клаузи от четирите анекса:По Анекс № 1 /23.02.2010 г. - нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4„чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл. 12.6 / респ.
цялостна нищожност на анекса.По Анекс № 2/31.08.2010 г. - нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5,чл.12.6/респ.цялостна нищожност на анекса.По Анекс № 3/08.08.2011 г. - нищожност начл.2.3,чл.2.4,чл.2.5.,чл.2.6,чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5,чл.12.6/респ.цялостна нищожност на анекса.По Анекс № 4 / 05.01.2015 г. - нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1., чл.5.2., чл.5.4., чл.5.5., чл.11.1.2, чл.11.2.1, чл.11.2.2.,чл.12.8,чл.15.4.3, чл.16.5, чл.17.1.1/ цялостна нищожност на анекса.

Двамата ответници оспорват авторството и съдържанието на Погасителен планкъм Анекс № 4, като претендирам , че нито кредитополучателят, нито солидарния длъжник не са полагали подпис върху същия погасителен план, нито с него са уговорени валидно размерът и падежът на месечните погасителни вноски по кредита.

Оспорва се и връчването на поканите за обявяване предсрочна изискуемост на кредита поотделно на всеки един от тримата длъжници по процесния договор за кредит, поради което претендирам, че е настъпила предсрочна изискуемост по кредита поотделно по отношение на всеки един от тях/ респ. оспорвам претендираната от ищеца дата на настъпила предсрочна изискуемост по кредита 04.05.2017 г. Приложените по делото покани не съдържат законосъобразно определена дата на обявяване предсрочна изискуемост на кредита, нито съдържат всички необходими реквизити относно размера и падежа на дълга, по отношение на който е налице забава, както и по отношение на обявения за предсрочно изискуем кредит, съобразно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, съгласно който предсрочна изискуемост настъпва единствено след връчване на длъжника на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост, и при наличие на предпоставките за това - виновно неплащане от страна на кредитополучателя (а в случая банката сама го е поставила в състояние на невъзможност да обслужва дълга чрез допуснатите нарушения на процесния договор за кредит, при които е определяла завишени по размер месечни погасителни вноски, събирала е същите без настъпил падеж, при неправилно разпределение на заплатените вноски в частта за главницата, възнаградителната лихва и останалите разходи по кредита, както и при неправилно определен в поканата завишен размер на остатъчния дълг). Поканите за доброволно изпълнение не са породили своето действие на собствено основание поради преждевременното си изготвяне, преди настъпване на единствения валидно уговорен между страните падеж на дълга, както и поради липсата на подписан между страните погасителен план, при който двете страни са пропуснали да уговорят валидно дължимите размери и падежи на месечните погасителни вноски по кредита. Нотариалните покани не са редовно връчени на длъжниците Ф.Ф. и ЕТ "В. - Й.Н." - те не са връчени лично на адреса, посочен като адрес за кореспонденция в процесния договор за кредит, нито на адреса на управление на ЕТ, поради което не са произвели претендираното правно действие - не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Ищецът не бил положил дължимата грижа и добросъвестност да уведоми всичките длъжници за предприетото едностранно изменение на Договора, чрез обявяване на предсрочна изискуемост- в този смисъл Решение № 40 от 17 юни 2015 г. по ТД № 601 / 2014 г, ВКС, първо ТО. Ето защо следва да се приеме, че Банката не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, така че волеизявлението й с категоричност да може да се установи по пътя на пълно и главно доказване в настоящия процес, че е достигнало до кредитополучателя.

Не било надлежно връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към дата, предхождаща датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и до настоящия момент.

С оглед на липсата на доказателства относно осъществено валидно сключване на процесния договор за кредит и четирите анекса към него , се оспорва, че процесният договор за кредит и анексите към него са подписани от името на банката от лица без представителна власт.

Ответниците възразяват,че в договор за ипотечен кредит липсва валидно уговорена между страните методология за изчисление и за изменение на лихвата по кредита. В процесния договор не е указано кой /кои обективни пазарни фактори и индекси сформират БЛП на банката и ГЛП, приложими по договора за кредит, какво е тяхното относително тегло, при какви условия банката има право да променя БЛП и ГЛП, приложими по процесния договор за кредит, дали промяната зависи единствено от промяна на пазарните         'Ч условия, от промяна на законовата регламентация или и от други непазарни, субективни фактори.Съгласно предвижданията на договора, в подписан между кредитодатвля и кредитополучателя погасителен план двете страни е следвало да попълнят договорната непълнота и да определят вида на лихвата, размера и падежа на дължимите месечни погасителни вноски по кредита. Към датата на сключване на процесния договор за кредит страните не са подписвали първоначален погасителен план, което съставлява съществена договорна празнота относно вида на приложимата лихва (проста или сложна), падежа, размера и валутата на месечните погасителни вноски по кредита. Тази съществена договорна непълнота влече след себе си нищожност на процесния договор за кредит поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във ръзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.39, ал.1 и ал.2 от Закона за банките, / респ. аналогичната разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗКИ, а така също поради липса на съгласие по предмета на договора по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и липса на основание /цел на договора/ по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД.

Съгласно чл.39 от ЗБ / респ. чл.58, ал.2 от ЗКИ, при отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита /такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит/, както и информация за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят: лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. В разпоредбата на чл.36 от ЗЗППТ / съотв. чл. 147, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да са съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл.36, ал.2 от ЗЗППТ / съотв. чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

С настоящият писмен отговор от името на двамата ответници се предявяват възражение за нищожност на процесния Договор за ипотечен кредит, Анекс № 1, Анекс № 2, Анекс № 3 и Анекс № 4 към него поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.39 от Закота за банките / респ. чл.58, ал.2 от ЗКИ, а така също поради липса на съгласие по предмета на договора по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и липса на основание /цел на договора/ по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, Вследствие началната липса на валидно договорно правно основание (нищожен договор за кредит) двамата ответници претендират, че всички месечни погасителни вноски, служебно удържани от банковата им сметка за обслужване на кредита в Уникредит Булбанк АД от датата на подписването му до днес са платени при начална липса на правно основание.

Съобразно легалната дефиниция на чл.430, ал.2 от Търговския закон договорът за кредит винаги е възмездна сделка, а съществуването на валидна уговорка за цената на кредита е един от съществените елементи на самия договор, обуславящи валидност на целия договор. Съобразно ал.1 на същата разпоредба договорът за кредит следва да съдържа и другите съществени условия - уговорени условия и срок, сред които попадат видът, размерът и падежът на месечните погасителни вноски, както и целта на отпускания кредит. Съгласно редакцията на чл.58, ал.2 от ЗКИ, приложима към процесния договор за кредит към момента на сключването му, разходите по кредита следва да се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. Липсата на валидна уговорка относно вида на лихвата, падежа, размера и разбивките на месечните погасителни вноски, а така също на общите разходи по кредита лихва води до липса на валидно уговорена цена /лихва/ по кредита и падеж на месечната погасителни вноски, което съставлява основание за неговата нищожност поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД въ връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.39 от ЗБ / респ. чл.58, ал.2 от ЗКИ, а така също поради липса на съгласие по предмета на договора по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и липса на основание /цел на договора/ по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД. /в същия смисъл Решение № 125 /12.07.2013 г. на Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, по т.дело № 910/2012 година/

Непосочването в договора за кредит целта, за която се отпуска, а така също вида на приложимата възнаградителна лихва - дали да бъде проста или сложна, вида, размера, разбивката и падежа на месечните погасителни вноски - дали да бъдат равни месечни анюитетни вноски, включващи в себе си увеличаваща се вноска по главницата или намаляващи месечни погасителни вноски, включващи в себе си равни погасителни вноски по главницата, води до липса на постигнато съгласие между страните относно целта на договора за кредит, липса на съгласие относно цената по сделката - алгоритъма за изчисление на самата лихва и месечните погасителни вноски, техния размер и падеж, както и каква част от тях се отнася за погасяване на главницата, респ.- покрива начислената възнаградителна лихва за текущия месец. Непосочването в текста на договора за кредит на целта, за която се отпуска, е самостоятелно основание за обявяване на неговата нищожност. Липсата на валидно подписан погасителен план е допълнитело основание за нищожност поради липса на постигнато съгласие относно "условията по договора" по смисъла на чл.430, ал.1 от ТЗ. / в същия смисъл Решение № 187 от 21.05.2015 г. на Апелативен съд - гр.Пловдив, по в.търг.дело № 193 по описа за 2015 г. потвърдено с Определение от 22.04.2016 г. на ВКС, ТК, 1 ТО, по тд 3026/2015 г./

Съдебната практика, обявяваща недействителност на договора за кредит при липса на валидно постигнато съгласие по отношение на който и да е от съществените реквизити на договора, била последователна и безпротиворечива. Потребителят следвало предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин/чл.147, ал.2 от ЗПП/, във връзка с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата. Неравноправна и следователно нищожна била и клауза от договор за кредит, в която не са посочени никакви външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до промяната на размера на таксата/респ. лихвата по кредита.

Според ВКС в договорите за кредит била допустима уговорка, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя". Според формирана от ВКС задължителна тълкувателна практика в същото решение, не е достатъчно в договорите за кредит да присъства формално позоваване на промяна на пазарните условия, или посочване на пазарен индекс /ОЛП на БНБ, Юрибор/, при условие че в същия договор не е указано по ясен и категоричен начин методиката, формулата, при която ще се извърши промяната на ГЛП при промяна на същия този обективен пазарен индекс или фактор, като изменението следва да настъпва автовматично с възможност за движение на ГЛП в двете посоки - увеличение или намаление съобразно движението на обективния пазарен индекс, и да не зависи от волята или от постановяване на изричен акт на самата банка. В този смисъл ВКС приема, че е налице неравноправност по отношение на клауза от договор за кредит, която макар и формално да се позовава на обективен пазарен индекс /З мес. Юрибор/ като условие за промяна на ГЛП, но прилагането на това обстоятелство е поставено в договора в зависимост от волята на кредитора, тъй като: 1) е опосредено от изричен акт на банката, а не е налице автоматизъм на промяната; 2) липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм, т.е. за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула; 3) липсва изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса Е11К1ВОК, т.е. липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса - независимо от размера на изменение на Е11Р1ВОР единствено от банката зависи с колко точно ще измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на пазарния индекс; В тази връзка е посочено и че заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото доказва този недостатък - двете процесии увеличения на лихвата са с различен и то по-голям процент от повишението на Е11К1ВОК в рамките на изискуемия от едномесечен период; 4) не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса Е11Р1ВОР, даже напротив - установена е изрична забрана за намаляване на лихвата под първоначално уговорения размер от 6.4 %, а възможността за намаляване на вече увеличената от банката лихва е изключена от условията на конкретната обсъждана разпоредба от договора, които дават възможност за промяна само при повишение на Е11Р1ВОР с 0.25 % в рамките на 1 месец, но не и при понижаване. С оглед на това, въззивният съд е намерил за очевидно, че така формулирана клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния договор е изцяло в полза на банката и в ущърб на кредитополучателите и обявява същата за неравноправна/нищожна.

 

Факти по делото

 

    С договор за банков кредит №54/27.III.2008 г. банката предоставя на Ф.П.Ф. като кредитополучател със солидарни съдлъжници П. Г. Ф.,Р.А.Д. и ЕТ „В.-И. Н.“,представляван от Й.И.Н. ипотечен кредит в размер на 28 400 евро за рефинансиране на дълг към „Прокредит банк България“ АД с конкретно посочени базисен лихвен процент,надбавки и годишен лихвен процент,такси и комисионни със срок на погасяване 28.III.2028 г.Месечната погасителна анюитетна вноска е дължима на 30 число всеки месец. Предоставения кредит е обезпечен посредством сключена договорна ипотека относно конкретно описан недвижим имот в гр.Хасково.Приложен е и подробен погасителен план.

    С анекс №1/23.II.2010 г. страните по договора за кредит приемат,че този анекс замества изцяло съдържанието на горния договор,приемат че са обвързани изцяло от общите условия за ипотечни кредити на физически лица на „УниКредит Булбанк“ АД,като обезпеченията запазват действието си.С анекса страните по същия приемат,че предоставения ипотечен кредит е 28 400 евро,усвоения му размер е 28 400 евро,погасената част-4 5353.21 евро,редовна главница към датата на подписване на анекса-27 231.31 евро,неиздължена просрочена и изискуема част от главницата-171.90 евро,начислена,неизискуема лихва към датата на анекса-132.83 евро,начислена,просрочена и изискуема лихва към датата на анекса-373.79 евро.Страните приемат,че редовния дълг възлиза на 27 960.95 евро.В анекса също така подробно са базовия лихвен процент,надбавката  към него,годишния лихвен процент,годишните лихвени проценти върху просрочените главници,върху текущия дълг,таксите, комисионните,сроковете за погасяване и обезпечението чрез ипотека върху недвижимия имот в гр.Хасково.С друг анекс №2/31.VI.2010 г. страните по облигацията я преуреждат.Приемат общ размер на дълга към датата на сключване на анекса 28 850.08 евро,с посочени погасени и непогасени части от него. С друг анекс №3/08.VIII.2011 г. страните по облигацията я преуреждат.Приемат общ размер на дълга към датата на сключване на анекса 29 412.30 евро,с посочени погасени и непогасени части от него,както и че целта на кредита е покупка на недвижим имот. С друг анекс №4/05.I.2015 г. страните по облигацията я преуреждат.Приемат общ размер на дълга към датата на сключване на анекса 28 400 евро,с посочени погасени и непогасени части от него.

    Банката отправя нотариални покани до кредитополучателя и солидарните длъжници по процесния кредит,с които посочва,че същия е обявен за предсрочно изискуем от 04.V.2017 г.,като дължат в седмодневен срок от получаването на съобщението плащане на 29 393.71 евро по посочена банкова сметка.

    *** Д. на адрес гр.Хасково,ул.“Бисер“ №5 е останала невръчена,като адреса е посетен трикратно в рамките на месец.Поради това  нотариусът поставя уведомление на входната врата на адреса на 31.VIII.2017 г. в което се приканва адресата да получи нотариалната покана в четиринадесет дневен срок.Отбелязано е от нотариуса,че  към 21.IХ.2017 г. адресата не се е явил.

Нотариалната покана до П. Г. *** е останала невръчена,като адреса е посетен трикратно в рамките на месец,но не е намерена.Поради това  нотариусът поставя уведомление на входната врата на адреса на 31.VIII.2017 г. в което се приканва адресата да получи нотариалната покана в четиринадесет дневен срок.Отбелязано е от нотариуса,че  към 21.IХ.2017 г. адресата не се е явил.

Нотариалната покана до едноличния търговец „В.-Й.Н.“ на адрес гр.Хасково,ул.“Житница“ №31 е останала невръчена,като адреса е посетен трикратно в рамките на месец.Поради това  нотариусът поставя уведомление на входната врата на адреса на 31.VIII.2017 г. в което се приканва адресата да получи нотариалната покана в четиринадесет дневен срок.Отбелязано е от нотариуса,че  към 21.IХ.2017 г. адресата не се е явил.

Нотариалната покана до Ф.П.Ф. на адрес *** е останала невръчена, като адреса е посетен трикратно в рамките на месец.Поради това  нотариусът поставя уведомление на входната врата на адреса на 31.VIII.2017 г. в което се приканва адресата да получи нотариалната покана в четиринадесет дневен срок.Отбелязано е от нотариуса,че  към 21.IХ.2017 г. адресата не се е явил.

За последните трима в протокола от посещението на 13.VII.2017 г. е отразено,че непознати мъж и жена посочили на служителя на нотариуса,че на този адрес няма такива лица.

По представено заявление от ищеца от 24.Х.2017 г. е издадена заповед №1394/27.Х.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №2667/2017 г. на РС-Хасково,с която всички солидарни длъжници по процесния договор и кредитополучателя са осъдени да заплатят солидарно на банката 27 160.63 евро главница-неизпълнено задължение по договора за кредит, 947.81 договорна лихва за периода от 01.I.2017 до 24.Х.2017 г.,2 505.70 евро мораторна лихва за същия период,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,1 197.52 лв. платена държавна такса и 1 713.77 лева платено адвокатско възнаграждение.

В рамките на месечния срок от известието на кредитора банката предявява установителния иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал.I т.2 от ГПК.

Съобразно извлечение от счетоводните книги на банката от 25.Х.2017 г. кредитополучателя Ф.Ф. и солидарните длъжници дължат общо 30 614.14 евро,от които 27 160.63 евро главница,изцяло изискуема от 04.V.2017 г. и дължима лихва по договора от 3 453.51 за периода 01.I.2017 г. до 24.Х.2017 г.Общия брой на неплатените дължими вноски е пет на обща стойност от 1 553.64 евро.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза извежда,че дължимата към датата на представяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.Х.2017 г. дължимата главница възлиза на 27 160.63 евро,лихви-3 453.52 евро от които –договорна лихва 947.81 евро и обезщетителна лихва -2 505.71 евро.След 25.Х.2017 г. погасявания по кредита не били извършвани.Вещото лице извежда,че от 01.I.2015 г. до 01.V.2017 г. не са постъпили суми за погасяване на кредитното задължение.На 03.V.2017 г. банката предприема счетоводна операция,с която цялото задължение по кредита става предрсрочно  изискуемо.

 

Правни съображения

 

Предявената установителна претенция по чл.422 от ГПК съдът намира за основателна по съществото си предвид проведеното пълно и главно доказване на изложените факти по предмета на делото от страна на ищеца.

Банката е и надлежно активно легитимирана страна да е субект на предявения иск, предвид качеството й на заявител в заповедното производство,кредитор по процесния договор за банков заем съобразно заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №1394/27.Х.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-извлечение от счетоводните книги на банката по ч.гр.дело №2667/2017 г. на РС-Хасково,с която всички солидарни длъжници по процесния договор и кредитополучателя са осъдени да заплатят солидарно на банката 27 160.63 евро главница-неизпълнено задължение по договора за кредит, 947.81 договорна лихва за периода от 01.I.2017 до 24.Х.2017 г.,2 505.70 евро мораторна лихва за същия период,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,1 197.52 лв. платена държавна такса и 1 713.77 лева платено адвокатско възнаграждение.

От друга страна само двамата ответника всички длъжници по договора за банков кредит правилно са посочени като  пасивно легитимирани страни по установителната искова претенция по чл.422 от ГПК,изведена от статута им на длъжници предвид хипотезата спрямо тях на чл.415 ал.I т.2 оит ГПК.В последствие двамата ответника са надлежно представлявани от упълномощен адвокат.

 Както Ф.Ф.,така и другите длъжници участват в това договорно правоотношение като съдлъжници.Те са обвързани в режима на пасивна солидарност с всички задължения на кредитополучателя и отговарят за същите предвид чл.122 ал.I от ЗЗД.Тази им солидарна отгововорност е създадена по силата на процесния договор,съобразно чл.121 от ЗЗД и нейния обем е ясно уреден в чл.9А до –9Д от процесния договор за кредит.Изрично се извежда,че съдлъжниците дължат същото,за което се е задължил и кредитополучателя.

Съобразно установеното по делото страните в производството са и страни по създаденото от тях материалноправно облигационно отношение,обективирано в обсъдения по-горе договор за кредит, модифициран със също така обсъдените четири броя анекси.При това облигационно отношение от договорен характер безспорно банката е кредитор на кредитополучателя Ф.П.Ф. при  солидарни съдлъжници П. Г. Ф.,Р.А.Д. и ЕТ „В.-И. Н.“,представляван от Й.И.Н. под формата на ипотечен кредит в размер на 28 400 евро за рефинансиране на дълг към „Прокредит банк България“ АД.В последвалите анекси изрично се препотвърждават задълженията по заема. С анекс №3/08.VIII.2011 г. страните по облигацията приемат,че целта на кредита е покупка на недвижим имот,като остава и неговия ипотечен характер. С последния анекс №4/05.I.2015 г. страните по облигацията я преуреждат отново,като приемат общ размер на дълга към датата на сключване на анекса 28 400 евро,с посочени погасени и непогасени части от него. Следва да се добави,че по съществото си това е пълно признание от страна на длъжника,респ. длъжниците относно размера,вида,структурата на дълга.Както в основния договор,така и във всеки от анексите към него подробно са залегнали размера на дълга,погасителните вноски,начина на изчисляване на лихвите,разноските и др.под. и същите са били ясни на длъжниците с възможност реално да могат да ги изчислят.

    Извежда се категорично от представените доказателства,а и самите длъжници чрез подписаните от тях договор и анекси към него признават,че сумата по процесния кредит е получена от кредитополучателя,което прави и отпуснатия заем усвоен.Поради това и длъжниците е следвало да започнат надлежно да изпълняват задълженията си като погасяват предвидените вноски съобразно погасителните планове

Тези си задължения кредитополучателят не е изпълнил точно.От една страна това неизпълнение е довело до множеството модификации на първоначалния дълг чрез обсъдените анекси.От друга страна след преуреждането на дълга по заема с последния четвърти анекс от 2015 г. за периода 01.I.2017 г. до 01.V.2017 г. няма извършени плащания на дължимите вноски. Банката съответно отнесла цялото кредитно задължение като предсрочно изискуемо на 03.VII.2017 г.За този период са начислени по договор възнаградителни лихви общо от 985.41 евро съобразно зададените формули по определянето им,известни на длъжниците.От тази сума имало погасяване на 37.60 евро или общия размер на възнаградителните лихви е 947.81 евро. Отново в съотвествие с договорните отношения между страните за периода до подаване на заявлението-25.Х.2017 г. са начислени съобразно установената формула и компоненти и обезщетителна лихва от 2 584.23 евро.След отчитане на погасените 78.52 евро това перо от дълга възлиза на 2 505.71 евро. Главницата по задължението е изведена на 27 160.63 евро.

Това неизпълнение на договорните отношения съставлява предвид Глава IХ от общите условия по договора за кредит и чл.17 и 17.1 от анекс 4 към същия и чл.60 ал.II от ЗКИ релевантно поведение,което извежда правото на банката да обяви всички суми по облигацията за предсрочно изискуеми и платими,което същата и сторила.За това си решение кредитополучателя и солидарния длъжник са известени надлежно,като са и поканени за заплатят натрупалите се задължения,посочени в съобщенията обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит,което същата е сторила. Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор.Безспорно следователно е доказано, наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично волеизявление на кредитора,че ще счита заема за предсрочно и изцяло изискуем,което е достигнало до знанието на длъжниците. Обсъденото по-горе писмо от банката надлежно връчено чрез нотариална покана от длъжниците.Същите не са открити на посочените адреси по договора,проявили са недобросъвестност,която не може да им послужи да черпят права в режима на чл.15 ал.I от анекс №4.Ето защо следва да се приеме,че известието  е връчено на ответниците преди представяне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ето защо действително е настъпил преобразуващия ефект от това волеизявление на банката,който е модифицирал наличната облигация между страните,длъжниците губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит,а не само на падежиралите такива. Поради това банката е била изцяло в правото си да представи заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 вр. с чл.417 от ГПК и чл.60 ал.II от ЗКИ след обявената предсрочна изискуемост на длъжника.В тази насока и т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VI2014 г. постановено по т.д. №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС.

Параметрите на дължимите суми са правилно установени и изведени от вещото лице,като заключението му е съобразено с фактите по представените по делото документи и относимите от договорните отношения между страните клаузи относно определяне на лихви,такси и др. под.

Отправените възражения от страна на ответниците,че същите са потребители и спрямо тях действа особената защита на този закон,обективирана в случая с искане за обявяване на норми от договора и анексите към него за недействителни като неравноправни,са неоснователни. В случая двамата съдлъжници са страни по договор за банков кредит,който не касае потребителска цел.Целта на тази облигация е чл.4 ал.I т.4 от ЗПК-придобиване на недвижим имот, обезпечена с ипотека-чл.4 ал.I т.2 от ЗПК.

Тези две хипотези изключват приложението на целия ЗПК по отношение на настоящия случай,поради което отправените възражения от ответниците не са състоятелни.Същевременно обективно съдържанието на договора и анексите към него,както и представените общи правила са пределно ясни,вкл. и по отношение на визираните в отговора на исковата молба възражения.Както се посочи по-горе например начина на изчисляване и формиране на лихвите и разноските са подробно и точно разписани,което дава възможност за ясна представа за техния размер във всеки един момен от страна на задлъжените лица..

Следва също така да се има предвид и че в настоящея случай всички клаузи по договора и анексите към него са индивидуално уговорени и ответниците са могли да не ги подписват,ако не са им били изгодни.Било е изцяло в тяхната преценка дали да ги приемат или не.Налице е значително неизпълнение на договора,довело до подписване на няколко анекса с оглед преуреждане на тази облигация в полза именно на задължените лица.Както при подписване на договора,така и при подписването на четири анекса съществените правила по кредита са били ясни,достъпни,разбираеми и контролируеми от страна на длъжниците.При всяко едно от тези предоговаряния избора дали да продължат облигацията при тези условия е бил изцяло в преценката на длъжниците по същата.Те обаче са изначално недобросъвестни,тъй-като и при последния сключен анекс сами приемат,че дължат главница в размер на 28 400 евро,каквато е пъървоначалната,което сочи на трайно неизпълнение на задълженията им по време на цялата облигация,независимо от сключените анекси.Впрочем с всеки анекс длъжниците признават описаните в него задължения към банката.Ето защо очевидно е че същите дължат търсените суми и следва да ги заплатят на кредитора,който вече не е допуснал пети анекс,а е пристъпил към събиране на вземането си.

    Поради изложеното не следва да се цени експертизата в частта й относно т.3 и сл.,тъй-като същата съставлява изчисления за проверка на тезите на ответника,останали несъстоятелни по делото.

    Отправените възражения относно поставените подписи от страна на ответниците по анексите към договора за кредит се несъстоятелни като недоказани.Няма доказателства,които да подкрепят същите,поради което не следва да се ценят.Тези възражения в хода на процеса останаха само на ниво предположения.

Съобразно изложеното съдът ще следва да признае съществуването на предявеното вземане на банката ищец по отношение на ответниците,обект на визираното заповедно производство,предвид доказаното неизпълнение и надлежно обявената му предсрочна изискуемост.

Ще следва на банката да се присъдят разноски за проведеното заповедно производство съобразно уважената част на претенцията от 1 197.52 лева платени държавни такси   ,както и 1 713.77 лв. с ДДС адвокатски хонорар,и за проведеното съдебно производство съобразно уважената част от иска-държавна такса от 1 197.52 лв. ,адвокатски хонорар от 2 791.53 лева с ДДС и 300 лв. внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.   

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО на „Уникредит Булбанк“ АД,ЕИК*********,гр.София,пл.“Света Неделя“ №7,съдебен адрес адв.Г.С.,*** солидарно против Ф.П.Ф., ЕГН:**********,*** и Й.И.Н., регистрирана като ЕТ“В.-Й.Н.“, ЕИК*********, гр. Хасково,ул. “Житница“ №31 за установяване дължимостта на сумата 30 614.14 евро на основание чл.422 ал.I от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ от които 27 160,63 евро (двадесет и седем хиляди сто и шестдесет евро и шестдесет и три евро цента) - главница за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017г.; лихва: общо в размер на 3 453,51 евро (три хиляди четиристотин петдесет и три евро и петдесет и един евроцента) за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г., от които договорна лихва в размер на 947,81 евро (деветстотин четиридесет и седем евро и осемдесет и един евроцента) и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 2 505,70 евро (две хиляди петстотин и пет евро и седемдесет евроцента);законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането, обект на заповед за незабавно изпълнение №1394/27.Х.2018 г. по ч.гр.дело №2667/2017 г. на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА Ф.П.Ф., ЕГН:**********,*** и Й.И.Н., регистрирана като ЕТ“В.-Й.Н.“, ЕИК*********, гр. Хасково,ул. “Житница“ №31 да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК*********, гр.София,пл.“Света Неделя“ №7 сумата 4 289.05 лева разноски по настоящото производство.

ОСЪЖДА Ф.П.Ф., ЕГН:**********,*** и Й.И.Н., регистрирана като ЕТ“В.-Й.Н.“, ЕИК*********, гр. Хасково,ул. “Житница“ №31 да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК*********, гр.София,пл.“Света Неделя“ №7 сумата 2 911.29 лева раноски за заповедното производство по ч.гр.дело №2667/2017 г. на Районен съд-Хасково.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване от страните по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

   

 

 

 

 

 

 

 

Съдия :