Решение по дело №459/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Адея Русе" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 11, представлявано от управителя М. Д. П., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ – Варна, в потвърдената част с Решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление /ЦУ/ на НАП, по отношение на установените задължения на дружеството, както следва: корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 681,60 лв.; и ДДС в общ размер на 20 320,42 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 2 105,64 лв., съответно по периоди: м. 12.2021 г. в размер на 9 242,75 лв. - главница и лихви в размер на 1 217,66 лв., м. 05.2022 г. в размер на 4 763,49 лв. – главница и лихви в размер на 427,85 лв., м. 07.2022 г. в размер на 6 314,18 лв. – главница и лихви в размер на 460,13 лв. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на РА. В хода на делото се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и искането за отмяна на акта в оспорената му част. Развива подробни аргументи в писмено становище по същество. Претендира присъждането на сторените разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК /л. 348 от делото/.

Ответникът - директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Е., оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 2 687,84 лв., съгласно представена молба-становище от 04.04.2024 г.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА е обжалван по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК и потвърден в обжалваната пред съда част с Решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Последното е съобщено на РЛ на 17.07.2023 г. по електронен път /л. 1, п. 5 от преписката/, а жалбата до съда е подадена чрез куриер на 31.07.2023 г., видно от приложения транспортен етикет на л. 17 от делото.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001822004826-020-001/23.09.2022 г., издадена от М. Г. А.-Д., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна /л. 6, п. 1 от преписката/. В обхвата на ревизията са включени задълженията на дружеството за корпоративен данък /КД/ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. и за ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.08.2022 г. Със Заповед № Д-47/14.01.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна /л. 2, п. 1 от преписката/, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са определени органи по приходите, които да издават ЗВР, считано от 17.01.2022 г. Сред тях е горепосоченият началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна - т. 5 от заповедта.

Със горецитираната ЗВР е определен ревизиращият екип, съответно: Р. М. М. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и С. Ц. К. – главен инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена електронно на РЛ на 06.10.2022 г., видно от разписката на л. 3, папка. 1 от преписката.

Със ЗИЗВР № Р-03001822004826-020-002/05.01.2023 г. /л. 10, п. 1 от преписката/ е продължен срокък за завършване на ревизията до 06.03.2023 г. Заповедта е издадена от възложителя на ревизията М. Г. А.-Д. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна и е връчена електронно на на РЛ на 06.01.2023 г. /удостоверение на л. 7, п. 1 от преписката/.

Констатациите и предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001822004826-092-001/21.03.2023 г. /л. 1825 и сл., папка 4 от преписката/. Докладът е съставен в 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл. 117, ал. 1 ДОПК/ , със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Същият е връчен на адресата по електронен път на 23.03.2022 г. /л. 1777, папка 4 от преписката/. От РЛ е постъпило възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, входирано на 03.04.2023 г. /л.1829-л.1830 от преписката/.

Въз основа на ревизионния доклад и след отхвърляне на възраженията на РЛ е последвало издаване на процесният РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. от органи по приходите при ТД на НАП – Варна /л.1836-1848, папка 4 от преписката/. РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съответно М. Г. А.-Д. и Р. М. М..

Процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи и подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложеният с административната преписка CD-R/.

В проведеното съдебно заседание на 17.10.2023 г. от жалбоподателя, чрез процесуалния представител, с нарочна писмена молба /л. 45 и л.46 от делото/ е заявено оспорване на авторството на електронните документи - ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД, издадени в хода ревизионното производство.

По повод направеното оспорване и заявеното от ответната страна, че ще се ползва от документите /молба вх. № 4358 от 20.10.2023 г./, с определение от з.з. 26.10.2023 г. /л.53 от делото/ е открито производство по оспорване авторството - валидността на електронните подписи, положени в електронните документи, издадени в хода ревизионното производство, както следва:

- ЗВР № Р-03001822004826-020-001/23.09.2022 г.;

- ЗИЗВР № Р-03001822004826-020-002/05.01.2023 г.;

- РД № Р-03001822004826-092-001/21.03.2023 г.;

- РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г.

За целите на производството по оспорване на документите по реда на чл.193 ГПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК, по искане на оспорващата страна е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Заключението на вещото лице /л.97-л.103 от делото/ е прието в с.з. на 05.12.2023 г., без възражения от страните по делото. След анализа на данните и извлеченията на процесните документи, експертизата е установила, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни към момента на полагането им квалифицирани електронни подписи /КЕП/, от съответните органи по приходите-издатели. Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно, компетентно и съдържащо изчерпателни отговори по поставените въпроси.

При това положение следва да се приеме, че ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а РА отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният частично РА е валиден административен акт. Същият е издаден при спазване на изискването за компетентност, в предвидена форма и със съдържанието по чл. 120 от ДОПК - РА е мотивиран, като неразделна част от него е и РД с посочени фактически констатации. Доказателствата, послужили за издаването на РА, са събрани по предвидения ред в ДОПК. Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта, представляващи самостоятелно основание за отмяна му.

По приложението на материалния закон.

При ревизията на „Адея Русе" ЕООД органите по приходите са констатирали посочените по-долу факти и обстоятелства, довели до увеличение с РА на счетоводния финансов резултат /СФР/ на дружеството по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, както и извършената корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Релевантни по приложението на ЗКПО в случая са само констатациите по отношение на извършеното увеличение на СФР за 2019 г. със сума в размер на 23 653 лв., доколкото РА е отменен с Решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП досежно увеличението на СФР за 2020 г. и 2021 г., съответно със суми в размер на 32 769,91 лв. и 72 017,19 лв. и ревизионната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизиятапри със задължителни указания в хипоитезата на 155, ал. 4 от ДОПК.

При ревизията е установено, че основната дейност на дружеството-жалбоподател е свързана с техническо обслужване и ремонт на автомобили. За целта „Адея Русе" ЕООД стопанисва собствен обект - автобаза в гр. Русе, [улица]. За закупуването на ДМА е сключен договор за кредит в размер на 145 000 евро с „П. инвестиционна банка" АД от 17.12.2013 г. и Анекс № 1/25.02.2014 г. За обезпечение на дълга е сключен договор за залог на търговско предприятие от 26.02.2014 г. (л. 13, папка 6 от преписката), вписан в ЦРОЗ с дата 06.03.2014 г. Съгласно писмо от банката от 04.11.2022 г., задължението на дружеството възлиза на 23 090,99 лв. Дейността му се финансира както със собствени, така и със заемни средства, последните отразявани по сч. с/ки 152 „Получени дългосрочни заеми“ и 499 „Други кредитори“.

За обективното установяване на обстоятелствата от значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуалните действия, описани в раздел II на констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. С протокол от 05.01.2023 г. са приобщени доказателства от извършена проверка на „Адея Русе“ ЕООД, обективирана в Протокол № П-03001822040597-073-001/02.08.2022 г., ведно с приложени към него доказателства. С протокол от 01.03.2023 г. (л. 1771, п. 4 от преписката) са присъединени доказателства от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на М. П. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, обективирани в Протокол № П-03001822194699-073-001/12.01.2023 г., ведно с приложените към него доказателства.

В частта по ЗДДС:

За ревизирания период м. януари 2019 – м. август 2022 г. осъществяваната от ЗЛ дейност е услуги по ремонт на МПС, с място на изпълнение на територията на страната. Издавани са фактури за извършени доставки, облагаеми с 20% ДДС, които са декларирани в Дневниците за продажби в съответните отчетни периоди. Корекции с РА по отношение на осъществените продажби не са направени.

В ревизионното производство е установено, че през 2021 г. от „Адея Русе“ ЕООД са отписани материали с отчетна стойност 46 213,77 лв., за което е представен Протокол за брак от 30.12.2021 г. В представената счетоводна справка „Състояние на сметка 302 Материали“ подсметка 1 – Обща“, за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. същите са отразени на р. 313 на 31.12.2021 г. с основание „протокол без ДДС клиенти“.

През периода 01.01.2022 г. – 31.08.2022 г. са отписани материали с отчетна стойност 117 529,15 лв., в т.ч. с основание брак на материали – 55 188,34 лв., съгласно Протокол за брак м. 05/2022 г. – 23 817,44 лв. и Протокол за брак от м. 07/2022 г. – 31 570,90 лв. Стопанските операции са отразени в представения регистър „Статии със сметка 302 за периода 01.01.2022 г. – 31.08.2022 г.“. За бракуваните материали не е извършена корекция на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит с основание, че стоките са придобити преди повече от 5 години и е налице ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

По искане на ревизиращия екип от страна на „Адея Русе“ ЕООД са представени фактури от 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за придобиване на бракуваните материали. Липсват констатации и данни за извършени насрещни проверки от ревизиращия екип на преки доставчици на РЛ - „Арго" ЕООД, „Евромаркет Аутомотив" АД, „Имахижу" ООД.

С протокола за брак от 30.12.2021 г. са бракувани материали, описани в 1802 позиции, с протокола от 05.05.2022 г. – 908 позиции, а с протокола от 04.07.2022 г. – 941 позиции. В представените 3 броя протоколи за брак, срещу всеки артикул, е вписана фактурата, с която е придобит съответния материал /резервна част или консуматив за автомобили/ - амортисьори, ангренажен ремък, масло, лагери, фарове, помпи, пружини, накладки, шарнири, щанги, водни помпи, радиатори, разредители, колянов вал и други.

От анализа на протоколите за брак и фактурите за покупки, органите по приходите са установили, че в някои случаи са бракувани всички материали, закупени по една фактура, а в други - до 90% от закупените по фактурата материали. При прегледа на фактурите е направен извод, че материалите, придобити през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са от едни и същи доставчици и са идентични по вид. Вследствие на това органите по приходите правят обобщението, че наличните към 31.12.2016 г. не са използвани в икономическата дейност на дружеството през следващите отчетни периоди, като 98 % от същите са бракувани през 2021 г. Съответно за наличните към 31.12.2017 г. материали с отчетна стойност 72 734,46 лв. – в следващите отчетни периоди не са използвани 76 % от материалите, които са бракувани през 2022 г.

В хода на ревизията от „Адея Русе“ ЕООД е изискана информация с ИПДПОЗЛ № Р-03001822004826-040-003/31.01.2023 г. относно причините, поради които описаните в протоколите за брак материали, са придобили качество „негодни материали“, кога и в резултат на какви обстоятелства, както и защо същите не са бракувани в по-ранни отчетни периоди, а 5 години по-късно. Изискана е и информация как дружеството се е разпоредило с бракуваните стоки в качеството му на притежател на отпадъци по смисъла на параграф 1, т. 29 от ЗУО.

Във връзка с Искането е получен отговор от „Адея Русе“ ЕООД, с вх. № ВхК-1847/06.03.2023 г., с което са дадени обяснения, че за да бъдат постигнати заложените стопански цели е трябвало да закупят годни стоки и консумативи и на по-ниски цени, като единствената възможност за това била покупка на едро и в по-големи количества. Друга цел е била продължаването на гаранционното обслужване на автомобили от марките Isuzu, Chrysler, Daihatsu, запазване на съществуващите и привличане на нови клиенти. Поради различни фактори обаче, закупените стоки и материали не е могло да бъдат продадени/вложени, т.е. част от поставените от управителя цели са останали нереализирани. Опитите да бъдат употребени в дейността на дружеството като алтернатива – за други автомобили, също са останали безуспешни поради една или друга причина.

Представени са инвентаризационни описи за наличността към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г., подписани от комисия от трима членове. По отношение на тях органите по приходите констатират, че същите представляват подробни описи по артикули в азбучен ред и единична цена, като не съдържат информация за фактически установено при инвентаризацията, информация по счетоводни данни сравнителни таблици с установени разлики – липси/излишъци.

Ревизиращите органи са направили опит да установят наличното количество материали и консумативи в обекта на дружеството – автобаза в гр. Русе, [улица]. В тази насока са използвани данните от осъществената проверка в обекта по протокол Кд73-№ 1444413/20.07.2022 г. При нея проверяващите органи, след оглед на търговските помещения, са констатирали наличности на стоки в помещенията на ревизираното лице и са заключили, че при описаната фактическа обстановка е невъзможно да бъде извършено щателно преброяване и инвентаризиране на наличните материали, находящи се в обекта, съответно да бъде извършено сравнение с данните в счетоводството.

След съвкупен анализ на събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са установили основания за корекция на ползван от „Адея Русе“ ЕООД данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, предвид следните обстоятелства: Бракуваните материали са придобити с множество фактури, като артикулите са идентифицирани по търговска марка, каталожен номер, код, наименование; покупките са в малки количества, предимно единични бройки, със специфични характеристики; заведената счетоводна отчетност не дава възможност за проследяване на движението на материали по документи и артикули, включително какви материали от кои доставки са вложени в ремонти; липсват безспорни доказателства, че бракуваните материали са придобити именно през 2016 г. и 2017 г.; не се установяват безспорни доказателства за негодност на отписаните материали към датите на протоколите за брак; доказателства за разпореждане с бракуваните стоки не са представени, след като са изискани по реда на ДОПК; от дружеството не е представен утвърден фирмен стандарт, изготвен по надлежен ред, в който да бъдат детайлизирани допустимите норми на брак.

След преглед на дневниците за покупки на „Адея Русе“ ЕООД органите по приходите са констатирали, че всички фактури за придобити материални запаси, отразени в протоколите за брак, са включени и РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по тях.

Предвид гореизложеното с РА е прието, че не са налице твърдяните основания за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗДДС за бракуваните стоки на стойност 101 602,11 лв. В резултат от това с РА е извършена корекция на ползвания данъчен кредит и е начислен дължимия на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 20 320,42 лв., по периоди, както следва: за данъчен период м. 12.2021 г. – 9 242,75 лв., м. 05.2022 г. – 4 763,49 лв. и за м. 07.2022 г. – 6 314,18 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието в с.з. на 12.03.2024 г., без възражения от страните. Относими към изводите в тази част са констатациите по задача 5 от ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че в спорните протоколи за брак са посочени номерата на фактурите, с които са придобити стоките, съответно датите на всяка фактура, която е и датата на придобиване на материалите. Стоките, описани в протокол за брак от 30.12.2021 г., са придобити през 2015 г. и 2016 г., а тези по протоколи за брак от м. 05.2022 г. и от м. 07.2022 г. – по фактури от 2017 г. Експертизата е представила в табличен вид подробен анализ на данните по фактури - прил. 1, прил. 2 и прил. 3. Информацията е систематизирана в хронологичен ред и установява номера, под който съответната стока е заведена в протокола за брак, вида на артикула, количество, единична цена и стойност, като в последната колона е посочен месецът на отразяване на фактурата в дневник покупки по ЗДДС. При придобиването на материалите дружеството е упражнило право на данъчен кредит. При изслушване на вещото лице в с.з. от негова страна е уточнено, че водената счетоводна отчетност от „Адея Русе“ ЕООД позволява съпоставянето с данните по фактурите, посочени в протоколите за брак. На поставения въпрос от процесуалния представител на ответника експертът посочва, че не е извършвана проверка във връзка с предаването на бракуваните стоки на лицензиран оператор по ЗУО. Към молба от 01.04.2024 г. на жалбоподателя са представени в заверен вид документите, послужили за изготвянето на ССЕ в тази част – дневници за покупки и уведомления за приемане за съответните данъчни периоди. Последните са приобщени към доказателствения материал по делото.

В частта по ЗКПО:

С РА е установено, че към 01.01.2019 г. в дружеството са отчетени задължения по сметка 499 в размер на 250 133,14 лв., постъпили са суми в размер на 18 545,18 лв. - в т.ч. лични вноски 18 150 лв. и платени фактури 395,18 лв., отписани задължения 46 587,60 лв. - в т.ч. върнати вноски 45 700 лв. и по фактури 887,60 лв. Към 31.12.2019 г. задълженията възлизат на 222 090,72 лв. При преглед на оборотната ведомост на „Адея Русе“ ЕООД за 2016 г. за същата сч. сметка са констатирани задължения в началото на периода 118 148,94 лв. и задължения в края на периода 149 818,85 лв.

В хода на ревизията, с искане № Р-03001822004826-040-001/10.10.2022 г., са изискани копия на документи и счетоводни регистри, удостоверяващи основанието и произхода на началното салдо по сметка 499 и 151 към 01.01.2019 г. По електронен път с вх. № ВхК-8020/09.11.2022 г., от дружеството са представени счетоводни регистри на сметка 499 към 01.01.2018 г. и към 31.12.2018 г.

Резултатите от извършената насрещна проверка на управителя М. П. са обективирани в Протокол № П-03001822194699-073-001/12.01.2023 г. При проверката са представени 24 протокола от ОС на съдружниците през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., съгласно които на основание чл. 134, ал. 1 от ТЗ са взети решения да бъдат направени допълнителни парични вноски в „Адея Русе“ ЕООД със срок на връщане 10 години и предвидена възможност дружеството да възстанови сумите преди срока. При съпоставка на доказателствата, представени от управителя, със счетоводните регистри на дружеството за ревизираната 2019 г. е установено съответствие между получените и върнатите суми. Направен е извод, че физическото лице е изяснило източниците на доходи и произхода на средствата, които е предоставяло.

Ревизиращите органи са констатирали, че от М. П. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. с вх. № 1800И0095686/25.04.2015 г., в която е декларирана „непогасена част от предоставени през годината парични заеми на „Адея Русе“ ЕООД в размер на 84 000 лв.“. Данните от ГДД за 2014 г. на М. П. кореспондират с декларираните данни в ГФО на „Адея Русе“ ЕООД за 2015 г., където в баланса на ред „други задължения над една година“, в колона „предходна година“ са декларирани задължения в размер на 84 хил. лв. /стр. 10 от РД/.

Въз основа на изложеното в РА е прието, че в хода на ревизията не са представени доказателства относно основанието, на което в дружеството постъпват парични суми, отчетени по сметка 499, които към 01.01.2019 г. възлизат на 250 133,14 лв., в т.ч. задължения към едноличния собственик на капитала – 231 650,10 лв. Няма данни за какъв срок и при какви условия са предоставени суми от М. П. в периода 2014 г. – 2016 г. Според данните от отчетните регистри на дружеството и информацията от М. П. ревизиращите приемат, че през разгледаните периоди на управителя са възстановени за 2015 г. суми в 19 000 лв., 2017 г. в размер на 8 347 лв., 2018 г. в размер на 5 300 лв., 2019 г. в размер на 27 700 лв. или общо – 60 347 лв., които са отнесени с РА изцяло към погасяването на заема от 2014 г.

При така очертаната фактическа обстановка органите по приходите са счели, че са налице задължения, които следва да бъдат третирани по реда на чл. 46 от ЗКПО, предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗКПО. За 2019 г. с РА са приели, че следва сума в размер на 23 653 лв. (разликата между предоставената сума в заем 84 000 лв. през 2014 г. и размера на възстановените суми към 2019 г. по партида на М. П. 60 347 лв.) следва да бъде отчетена съгласно т. 2, б „г“ от СС 18 „Приходи“, като приход от отписване на задължения, поради изтичане на 5-годишен срок от датата на предоставянето им – 2014 г.

От приетото заключение на ССЕ, относими към тази част на спора, се явяват констатациите по задачи 1-4. Вещото лице е дава заключение, че получената сума от дружеството в размер на 84 000 лв. е осчетоводена по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори“ въз основа на договор за паричен заем от 06.01.2014 г. с едноличния собственик на капитала. Оборотите по посочената сметка са представени в табличен вид (табл. 1 и табл. 2) по р. IV – Констативно-съобразителна част. Отразените по дебита на с/ка 499 „Други кредитори“ за М. П. за периода 2014- 2022 г. по отделни години са в общ размер на 57 371,81 лв., срещу обороти по кредита в общ размер на 263 899,06 лв. Възстановените суми по табл. 2 от ССЕ са в размер на 8 347,90 лв. за 2017 г., в размер на 5 300 лв. за 2018 г., в размер на 28 100 лв. за 2019 г., в размер на 2 020 лв. за 2021 г. и 13 603,91 лв. за 2022 г. На поставените допълнителни въпроси към вещото лице в с.з. е уточнено, че ЗСч. не указва как точно трябва да се води аналитично съответната сметка, а изискването е записите да се осъществяват количествено и стойностно. След проверка на регистрите на сч. с/ка 499 (приложени в надлежно заверен вид към молбата на жалбоподателя – л. 173-186 от делото), вещото лице посочва, че са налице отразявания под № 1 в „аналитичен признак 34.1“ – за М. Д., където е заведен договор за заем от 06.01.2014 г., а под № 2 и 34.2 са заведени допълнителните парични вноски, по които има връщане на суми. Въз основа на данните вещото лице посочва, че до последния ден на ревизирания период сумата от 84 000 лв. не е върната и се води в отделна аналитичност. По отговора на задача № 4 експертизата констатира извършено увеличение на капитала на „Адея Русе“ ЕООД през 2023 г. със сума в размер на 206 428 лв. Увеличението е вписано в ТР на 07.09.2023 г., като операцията е осчетоводена по дебит с/ка 499 „Други кредитори“ и кредит см. 101 „Основен капитал“. Съдът намира заключението в тази част за обективно, обстойно и изчерпателно по поставените въпроси, поради което следва да бъде бъде съобразено.

Съдът намира жалбата срещу частично оспорения РА, за основателна.

По отношение на определените с РА допълнителни данъчни задължения на „Адея Русе“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2021 г., м. 05.2022 г. и м. 07.2022 г. в общ размер на 20 320,42 лв. и следващите се лихви за просрочие в размер на 2 105,64 лв.

Правният спор между страните се концентрира върху преценката на фактите и доказателствата за наличие на ограничението за корекции по чл. 80, ал. 1, т. 4, б „а“ от ЗДДС, изключващо приложението на чл. 79, ал. 1 ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, прил. ред. бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

В чл. 80, ал. 1 от ЗДДС са предвидени изключенията, при които не се извършват корекции по чл. 79, 79а и 79б от закона. Твърдяната от жалбоподателя хипотеза на чл. 80, ал. 1, т. 4, б „а“ от ЗДДС, касае случаите за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 80, ал. 4 ЗДДС, за целите на чл. 80, ал. 1, т. 4 при определянето на 5-годишния срок в случая не се включват календарните години, за които срокът спира да тече на основание чл. 79а, ал. 8 и чл. 79б, ал. 7 от закона.

Основната предпоставка, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за да бъде приложено ограничение за корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС, е да са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Ирелевантна за така уредената хипотеза е причината, за да не бъде приложена корекция по реда на чл. 79, 79а и 79б от ЗДДС - дали стоките са налични, бракувани, негодни и пр. На следващо отделно място в закона - ал. 2 на чл. 80 от ЗДДС – е предвидено специално, че корекции по чл. 79 не се извършват в изброените по т.т. 1-4 и букви случаи на унищожаване, загуба или липса на стоки.

Липсва легална дефиниция на понятието "брак" на стоки, респективно на материални запаси, но общо употребимото значение на думата в икономически смисъл означава негодна за употреба стока. Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. Бракуването на стоки в предприятието се извършва с първичен счетоводен вътрешен документ /протокол или акт за брак/, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси.

В чл. 6, ал. 3 от ЗСч. са посочени реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. В съответствие с това документът, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси, следва да съдържа необходимите реквизити, които не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. В настоящия случай такива вътрешни счетоводни документи представляват съставените протоколи за брак от 30.12.2021 г., от м. 05.2022 г. и от м. 07.2022 г. В тях са посочени наименованието на дружеството, имената на членовете на комисията, мярка, количество, цена, стойност и номера на фактурата, по която материалите са закупени, причина, поради която същите са бракувани – негодни материали.

В тази част органите по приходите възприемат избирателно данните от представените 3 бр. протоколи за брак, отказвайки да изяснят в цялост фактическата обстановка чрез предоставените на разположение доказателствени средства и способи по ДОПК. Поради тази причина за съда не стават ясни фактическите основания, поради които в РА/РД е поместен само повърхностен преглед на съдържанието в протоколите за брак съгласно чл. 6, ал. 3, т. 4 от ЗСч. - относно предмета, натуралното и стойностно изражение на стопанската операция. Всички представени документи от жалбоподателя при ревизията са игнорирани при преценката относно приложението на материалния данъчен закон. В това отношение изключение правят представените протоколи за брак към 30.12.2021 г., 05.05.2022 г. и 04.07.2022 г. Последните обаче са ценени по отношение на вписаната в тях отчетна стойност, „…но не и по отношение на вписаното в тях основание – негодни материали. /стр. 31, абз. последен от РД, неразделна част от РА/. Подобен подход е незаконосъобразен.

Доказателство в тази насока е фактът, че за установяването на наличностите и видовете стоки и материали ревизиращият екип не е извършил физическа проверка в стопанисвания обект от жалбоподателя - автобаза в гр. Русе, [улица]. За целта са използвани изцяло констатациите от предходната проверка по протокол Кд73-№ 1444413/20.07.2022 г. Констатацията на проверяващите органи за множество консумативи в различните помещения, които са в „лошо състояние“, не подкрепят крайния извод в РА. В хода на ревизионното производство са представени инвентаризационни описи към 31.12 на 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2020 г. и 2021 г. с подробно описание по артикули в азбучен ред, с посочена единична цена. Органите по приходите излагат разнопосочни причини и твърдения за невъзможност да индивидуализират стоките. По този начин е формиран необоснован извод, че „в инвентаризационния опис към 31.12.2021 г. се съдържа информация и за материали, които са отписани като бракувани стоки в протокола за брак от 30.12.2021 г….“ /стр. 9, абз. 4 от решение № 128/17.07.2023 г. на ДД „ОДОП“ Варна; стр. 29 от РД/. Последното предполага възможност за конкретизация и проследимост на данните, каквато едновременно с това се отрича от издателите на РА.

При преглед на представените от „Адея Русе“ ЕООД в хода на ревизията фактури за покупка за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. (папка 2, папка 3 и част от папка 4 от преписката), които са отразени в Дневниците за покупки за съответните данъчни периоди и протоколите за брак от 30.12.2021 г., 05.05.2022 г. и 04.07.2022 г., се установява идентичност между вида на стоките във фактурите и тези, бракувани от жалбоподателя. В РА неправилно се твърди, че във фактурите не са отразени достатъчно индивидуализиращи белези за стоките. Разликата между описанието на стоките в разглежданите документи се изразява именно в това, че във фактурите са налице допълнителни данни за каталожния номер или кода на съответните видове стоки, описание по търговска марка и вид, количество, ед. цена, отстъпка и крайна стойност. Ако съответните данни действително са били поставени под съмнение в хода на ревизията, то е следвало да бъдат извършени допълнителни процесуални действия в тази насока.

Необосновани при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото остават и изводите на органите по приходите, отбелязани в заключение от решаващия административен орган на стр. 14, абз. 2 от решение № 128/17.07.2023 г. Според тях, жалбоподателят не е представил доказателства, че именно с посочените в протоколите за брак фактури от 2015 г. - 2017 г. са закупени бракуваните материали. Редом с това се изтъква, че характерът на извършваната от дружеството дейност, интензитета и количествата на закупуваните материали предполагали, че същите са вложени в текущата дейност на дружеството и не са били налични към датите на бракуване. На същото място е прието, че в крайна сметка протоколите за брак са съставени с цел регулиране на стоковата наличност на сч. с/ка 302 „Материали“ и избягване на данъчно облагане. Безспорно процесният РА е издаден вследствие от ревизия на „Адея Русе“ ЕООД, проведена и по общия законов ред, а не при особените случаи по чл. 122, ал. 1 ДОПК и специалните правила относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. При изяснената фактическа обстановка е недопустимо предположенията на органите по приходите за неправомерно поведение от РЛ да бъдат използвани без посочване на конкретни факти и доказателства. Последните следва да се считат за недоказани и предвид липсата на установени несъответствия в приходите от търговска дейност на „Адея Русе“ ЕООД за ревизираните периоди /вкл. услугите с вложени материали/. Конкретно за 2021 г. жалбоподателят е отчел приходи от продажба на услуги в размер на 103 883,21 лв., придобити материали на стойност 60 665,18 лв. и отписани материали с отчетна стойност 111 323,10 лв. - в т.ч. 46 213,77 лв. по протокола за брак от 30.12.2021 г. и 65 128,33 лв. въз основа на представено „Искане за отпускане на материални ценности“ към 31.12.2021 г.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по ССЕ, съгласно което в протоколите за брак по делото са посочени номерата на фактурите, с които са придобити стоките, датата на всяка фактура, която е и датата на придобиване на материалите. Съответно стоките, описани в протокола за брак от 30.12.2021 г. са придобити през 2015 г. и 2016 г., а тези по протоколите за брак от 05.05.2022 г. и 04.07.2022 г. – по фактури от 2017 г. Между страните не е спорен фактът, а и вещото лице констатира също, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит при придобиването. В прил. 1, прил. 2 и прил. 3 към ССЕ вещото лице е описало данните по фактури.

В настоящия случай е неразбираемо твърдението на органите по приходите, тъй като видно и от заключението на вещото лице, са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит по фактурите, с които са закупени материали от „Адея Русе“ ЕООД, описани в представените протоколи за брак от 30.12.2021 г., 05.05.2022 г. и 04.07.2022 г.

При анализа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че са спазени формалните изисквания за документиране на брака на стоки. Този извод не се разколебава от липсата на представени документи относно обстоятелствата къде и по какъв начин са унищожени стоките, предвид констатациите в протокол Кд73-№ 1444413/20.07.2022 г., въз основа на който е извършено облагането в случая, във връзка със състоянието на материалите в проверените складови помещения в обекта и независимо от това, че стоките не са подредени по вид и сортирани на отделни стелажи. Твърденията за наличие на обстоятелства като липса на доказателства за негодност на отписаните материали към момента на бракуване и последователното придобиване на стокит не са част от фактическия състав, обуславящ приложението на чл. 80, ал. 1, т. 4, б „а“ от ЗДДС. В тази връзка предвид заключението на ССЕ по задача 5 се явява изцяло неоснователна констатацията за отсъствие на доказателства, че бракуваните материали са придобити през 2016 г. и 2017 г.

След като са изминали повече от 5 години от придобиване на стоките и същите не са годни за продажба/употреба и се налага да бъдат изтеглени от оборота, то следва да се приеме, че осъщественото бракуване в случая се субсумира в хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. „а“ от ЗДДС, изключваща прилагането на корекционния механизъм по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Стоките попадат в изключенията, при които не се прави корекция на упражненото при придобиването на стоката право на приспадане на данъчен кредит. На това основание допълнително установените задължения за ДДС с РА е в противоречие на законовите разпоредби. В горния смисъл е и т. 3 от диспозитива на Решение на СЕС по дело № C-127/22, според което чл. 185 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност.

С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че РА е незаконосъобразен в частта на определените задължения за главници и лихви по ЗДДС, поради противоречието му с материалноправните разпоредби, и се следва отмяната му в тази част.

По отношение на допълнителни данъчни задължения на „Адея Русе“ ЕООД по ЗКПО на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 2 365,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 681,60 лв.

Настоящият съдебен състав счита, че незаконосъобразно с процесния РА е увеличен финансовият резултат на РЛ за 2019 г. със сумата от 23 653 лв., прието в РА като част от невъзстановена сума по заем от 2014 г. Изцяло неправилно е възприето от органите по приходите, че същите представляват задължения от 2014 г., които следва да бъдат отписани като такива, тъй като е изтекла 5 годишната давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД и на основание т. 2, б. „г“ от Приложение към СС 18 „Приходи“ следва същите да бъдат отнесени като приход на дружеството.

В хода на ревизията и в предхождаща я проверка на управителя на дружеството - М. Д. П., завършила с издаване на Протокол № П-03001822194699-073-001/12.01.2023 г., е установено, че управителят и едноличен собственик на капитала на „Адея Русе“ ЕООД е предоставял парични средства на дружеството през периода 2014 г. – 2019 г. Същите са отразявани счетоводно по с/ка 499 „Други кредитори“ в две основни направления – получен заем и други вноски на парични суми. В РД се констатира възстановяване на финансови средства в полза на управителя и едноличен собственик на капитала към 31.12.2019 г. в общ размер на 60 347 лв., но при внимателен анализ не става ясно на какво основание и по какви критерии съответните суми за периода 2014- 2019 г. са отнесени от ревизиращя екип изцяло към заема от 2014 г.

Обстоятелството, че М. П. е предоставил заема на дружеството се потвърждава и от подадената от физическото лице ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. с вх. № 1800И0095686/25.04.2015 г. Данните от ГДД на лицето кореспондират с декларираните данни в ГФО на „Адея Русе“ ЕООД за 2015 г., където в баланса на ред „други задължения над една година“, в колона „предходна година“ са декларирани задължения в размер на 84 х. лв. Идентични изводи са направени от органите по приходите в РД и РА, както и в решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП- Варна.

По делото не е спорно, че сумата по заема, получен от дружеството през 2014 г., е отразена по сметка 499 „Други кредитори“ и съгласно счетоводната политика на „Адея Русе“ ЕООД, същият е осчетоводен като разчет със собственика по сметка от група 49 „Други дебитори и кредитори“. За предоставените парични средства през 2014 г. с жалбата от страна на РЛ е представен договор за паричен заем от 06.01.2014 г., съгласно който заемът подлежи на връщане от „Адея Русе“ ЕООД на М. П. в срок до 06.01.2024 г. и при договорена лихва от 5% годишно. За предаване на сумата по договора за заем са представени и разписки - от 04.03.2014 г., от 07.04.2014 г., от 21.04.2014 г., от 05.05.2014 г., от 12.05.2014, от 19.05.2014 г. , от 26.05.2014 г., от 03.06.2014 г., от 17.06.2014 г., от 30.06.2014 г., от 14.07.2014 г., от 01.09.2014 г., от 08.09.2014 г. и от 15.09.2014 г.

Представеният договор за паричен заем от 06.01.2014 г. е частен документ, който не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Поради тази причина договорът следва да се обсъжда единствено с оглед на останалите безспорни факти и писмени доказателства, събрани при ревизията и в хода на съдебното производство. От характера на договора, като частен писмен документ, следва, че формалната доказателствена сила в случая не обхваща датата, мястото и съдържанието му, които факти имат значение за спора относно законосъобразността на процесния РА.

Освен посоченото по-горе относно отразяването на възстановените суми в общ размер на 60 347 лв. от дружеството жалбоподател, допълнителни данни се установяват от заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Необходимостта от предоставяне на допълнителни парични средства към дружеството чрез заем или допълнителни парични вноски от страна на собственика на капитала се обосновава от събраните данни за задълженията на дружеството по данни от ГФО, вкл. и по договора за кредит в размер на 145 000 евро с „П. инвестиционна банка" АД от 17.12.2013 г. и Анекс № 1/25.02.2014 г. Задълженията на дружеството са за месечни вноски по кредита за целия ревизиран период.

Като доказателство, че предоставеният през 2014 г. заем на „Адея Русе“ ЕООД от управителя и едноличен собственик на капитала М. П., не е върнат преди крайния срок за това - началото на 2024 г., посочен в договора за заем, следва да се разглежда извършеният апорт през 2023 г. на съвкупност от вземания на М. П., произтичащи от предоставени през периода 2014 г. –– 2022 г. допълнителни парични вноски /ДПВ/ и паричен заем, а именно:

- 84 000 лв. по сключен Договор за паричен заем между П. на „Адея Русе“ ЕООД, който подлежи на връщане от дружеството в срок до 06.01.2024 г. Не е спорно между страните, че предоставянето на заема е извършено в брой, видно от разписка от 04.03.2014 г., разписка от 07.04.2014 г., разписка от 21.04.2014 г., разписка от 05.05.2014 г., разписка от 12.05.2014 г., разписка от 19.05.2014 г., разписка от 26.05.2014 г., разписка от 03.06.2014 г., разписка от 17.06.2014 г., разписка от 30.06.2014 г., разписка от 14.07.2014 г., разписка от 01.09.2014 г., разписка от 08.09.2014 г., разписка от 15.09.2014 г.;

- 2 396,09 лв., дължим остатък от ДПВ в общ размер на 9 000 лв., предоставена в брой, видно от ПКО от 04.01.2016 лв. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 04.01.2016 г. със срок на връщане до 04.01.2026 г.;

- 7 900 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 25.01.2016 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 25.01.2016 г. със срок на връщане до 25.01.2026 г.;

- 9 100 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 13.01.2016 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 13.01.2016 г., със срок на връщане до 13.01.2026 г.;

- 3 000 лв. ДПВ, предоставена по банков път, видно от банково извлечение от 04.08.2017 г., на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 01.08.2017 г., със срок на връщане до 04.08.2027 г.;

- 3 680 лв., дължим остатък от ДПВ в общ размер на 5 000 лв., предоставена по банков път, видно от банково извлечение от 19.04.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 19.04.2017 г. със срок на връщане до 19.04.2027 г.;

- 2 000 лв. ДПВ, предоставена по банков път, видно от банково извлечение от 24.07.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 24.07.2017 г. със срок на връщане до 24.07.2027 г.;

- 6 200 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 18.01.2017 г., на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 18.01.2017 г., със срок на връщане до 18.01.2027 г.;

- 4 000 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 05.02.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 05.02.2017 г., със срок на връщане до 05.02.2027 г.;

- 6 000 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 13.02.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 13.02.2017 г., със срок на връщане до 13.02.2027 г.;

- 5 000 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 26.02.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 26.02.2017 г., със срок на връщане до 26.02.2027 г.

- 2 000 лв. ДПВ, предоставена в в брой, видно от ПКО от 12.03.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 12.03.2017 г., със срок на връщане до 12.03.2027 г.;

- 2 900 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 13.04.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 13.04.2017 г., със срок на връщане до 13.04.2027 г.;

- 3 200 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 15.05.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 15.05.2017 г. със срок на връщане до 15.05.2027 г.;

- 6 300 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 14.06.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 14.06.2017 г., със срок на връщане до 14.06.2027 г.;

- 5 700 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 20.07.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 20.07.2017 г., със срок на връщане до 20.07.2027 г.;

- 7 600 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 16.08.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 16.08.2017 г., със срок на връщане до 16.08.2027 г.;

- 4 600 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 10.11.2017 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 10.11.2017 г., със срок на връщане до 10.11.2027 г.;

- 3 900 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно ПКО от 20.12.2017 г. на основание решение на на едноличиния събственик на капитала от 20.12.2017 г., със срок на връщане до 20.12.2027 г.;

- 293,37 лв. ДПВ, предоставена по банков път в евро, видно от банково извлечение от 23.08.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 23.08.2018 г., със срок на връщане до 23.08.2028 г.;

- 2 500 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 05.02.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 05.02.2018 г., със срок на връщане до 05.02.2028 г.;

- 2 100 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 12.03.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 12.03.2018 г., със срок на връщане до 12.03.2028 г.;

- 2 700 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 30.05.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 30.05.2018 г., със срок на връщане до 30.05.2028 г.;

- 4 000 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 04.06.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 04.06.2018 г., със срок на връщане до 04.06.2028 г.;

- 2 900 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 24.07.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 24.07.2018 г., със срок на връщане до 24.07.2028 г.;

- 710 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 13.08.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 13.08.2018 г., със срок на връщане до 13.08.2028 г.;

- 3 200 лв.; ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 13.10.2018 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 13.10.2018 г., със срок на връщане до 13.10.2028 г.;

- 500 лв.; ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 02.01.2019 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 02.01.2019 г., със срок на връщане до 02.01.2029 г.;

- 1 250 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 10.04.2019 г. основание решение на едноличиния събственик на капитала от 10.04.2019 г., със срок на връщане до 10.04.2029 г.;

- 2 500 лв.; ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 13.05.2019 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 13.05.2019 г., със срок на връщане до 13.05.2029 г.;

- 8 200 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 01.08.2019 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 01.08.2019 г., със срок на връщане до 01.08.2029 г.;

- 5 700 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 01.10.2019 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 01.10.2019 г., със срок на връщане до 01.10.2029 г.;

– 400 лв. ДПВ, предоставена в брой, видно от ПКО от 01.12.2022 г. на основание решение на едноличиния събственик на капитала от 01.12.2022 г., със срок на връщане до 01.12.2032 г.

Горните обстоятелства се потвърждават от заключението на ССЕ в тази част, приета без оспорване между страните. При разпита изслушване на нещото лице в с.з. на 12.03.2024 г. то потвърждава, че от представените аналитични обороти по сч. с/ка 499 „Други кредитори“, подсметка 37 – М. М. П., за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., към датата на апорта не е налице връщане на сумата по заема или част от нея.

Въз основа на изложеното следва да са направи извод, че от страна на „Адея Русе“ ЕООД са представени безспорни доказателства за момента, в който задълженията по заема от 2014 г. следва да станат изискуеми и това не е определеният в РА момент – 2019 г., а съгласно уговореното в договора – 2024 г. Извършената апортна вноска в капитала на дружеството през 2023 г., съгласно данните в ТР, включват и сумата по заема от 84 000 лв. Следователно не може да бъде прието безрезервно твърдението в РА, че сума в размер на 23 653 лв. /разликата между предоставената сума в заем 84 000 лв. и размера на възстановените суми до 2019 г. по партида на М. П. 60 347 лв./ следва да бъде отчетена като приход от отписване на задължения, поради изтичане на 5-годишен срок от датата на предоставянето им.

С оглед на гореизложеното, РА е незаконосъобразен и в частта по ЗКПО за 2019 г., поради противоречието му с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменен и в тази негова част.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 , изр. първо от ДОПК на жалбоподателя се следват сторените в производството разноски. Те са за: държавна такса в размер на 50 лв. /платежно нареждане на л.16 от делото/; депозити за вещи лица по СТЕ и ССЕ в общ размер на 1 760 лв. /платежно нареждане на л.56.2 и л.189, гръб от делото/. В производството жалбоподателят е представляван от адвокатско дружество "Т., И., Н. и съдружници" /пълномощно на л.43 от делото/, чрез преупълномощените адв.В. Т. /пълномощно на л.44 от делото/ и адв. Ц. П. /л.109 от делото/. За осъщественото процесуално представителстово е договорено възнаграждение в размер на 3 225,41 лв. /фактура № 2320/23.02.2024 г. на л.346 от делото/, платено по банков път /платежно нареждане от 23.02.2024 г. на л.347 от делото/, което също се следва на оспорващия. Общо разноските възлизат на 5 035,41 лева.

По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК задължена за разноските е Национална агенция по приходите, в състава на която е Дирекция ОДОП- Варна при ЦУ на НАП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. първо от ДОПК, А. съд - Русе,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в потвърдената част с Решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, за установените задължения на „Адея Русе“ ЕООД, [ЕИК], за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 681,60 лв. и за ДДС в общ размер на 20 320,42 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 2 105,64 лв., от които по периоди: м. 12.2021 г. в размер на 9 242,75 лв. - главница и лихви в размер на 1 217,66 лв., м. 05.2022 г. в размер на 4 763,49 лв. – главница и лихви в размер на 427,85 лв. и м. 07.2022 г. в размер на 6 314,18 лв. – главница и лихви в размер на 460,13 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Адея Русе“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д. П., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 11, сумата от 5 035,41 лева (пет хиляди тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.