РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в
публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов в. гр. д. № 7033 по описа за
Производството е по реда на чл. 546, ал. 2 вр. с чл.
258 и сл. ГПК.
С решение от 16.04.2013 г. по гр. д. № 6053/2013
г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав първоинстанционният съд е отхвърлил
молбата на М.Д. за допускане промяна на фамилното му име на основание чл. 19,
ал. 1 ЗГР, като същото бъде променено на „Д.-Х.“.
Срещу решението е постъпила жалба от молителя М.Д.,
в която се излагат съображения за неправилност на решението, тъй като съдът не
е провел открито съдебно заседание, в което е следвало да участват общината и
прокуратурата. Жалбоподателят сочи и че с подадената от него молба иска към
фамилното му име да бъде добавено името „Х.“, което според него има характер на
псевдоним, с който той е известен с обществото, като посочва и че
първоинстанционният съд не е събрал поисканите от жалбоподателя свидетелски
показания в тази връзка, нито е съобразил представените писмени доказателства.
Жалбоподателят посочва и че са налице важни обстоятелства, които обуславят
възможността да бъде допусната промяната на фамилното му име, които се
изразяват в това, че той е известен в цял свят с фамилията „Д.-Х.“, като
посочва и конкретни издания, в които името му е публикувано по този начин.
Прокурорът от СГП изразява становище, че жалбата е
неоснователна, като счита, че по делото не са установени предпоставките за
допускане на промяна на име. Заинтересованата страна Столична община не взема
становище по жалбата и по искането за промяна на име.
Съдът, като взе
предвид становищата на жалбоподателя и на прокуратурата и обсъди
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересованото лице.
Производството по промяна на име е охранително производство, при което съдът
проверява предпоставките, предвидени в закона, за да прецени дали следва да се
допусне поисканата промяна. Макар ЗГР да не предвижда по какъв ред следва да се
проведе производството пред съда, приложим е редът за охранителните
производства по установяване на факти (чл. 542 и сл. ГПК). Този извод следва от
близостта на производството за промяна на име и естеството на изследваните
обстоятелства с производствата по поправка на грешки, допуснати в актовете за
гражданско състояние (какъвто е и актът за раждане, където се вписва името на
лицето), които производства се развиват именно по този ред (чл. 547 ГПК).
За разлика от общите правила на охранителните
производства с оглед необходимостта да се съберат доказателства, за да се
прецени основателността на молбата, при производствата по чл. 542 и сл. ГПК се
провежда открито съдебно заседание, а също така следва да участват определени
заинтересовани лица и прокурорът. В случая, когато молбата се отнася до името
на едно лице, според чл. 544, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заинтересовано лице е общината
по постоянния адрес на молителя, където той може да заяви промяната на името,
ако то бъде допуснато от съда.
Поради това основателни са изложените от
жалбоподателя съображения за това, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила, като не е провел открито заседание по делото
и не е призовал общината и прокурора. Тези нарушения обаче са отстранени пред
настоящата инстанция, тъй като общината и прокурорът не са същински страни по
делото, подобни на страните в исковия процес, а участват с оглед изразяване на
становище по основателността и законосъобразността на молбата (особено по
отношение на прокурора, който следи общо за законността) и с оглед
противопоставимост на решението (с оглед на общината, която следва да го
изпълни). Следователно няма пречка прокурорът и общината да бъдат призовани за
първи път пред въззивната инстанция – в случая не следва да се приложи
разбирането, застъпено в т. 6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което се
отнася само до неучастието в първоинстанционното производство на страни, които
имат задължителна съвместна процесуална легитимация, която е свързана с общност
по отношение на материалното право, предмет на исковия процес (задължителни
необходими другари), а не до заинтересовани или контролиращи страни, какъвто е
настоящият случай. Също така пред настоящата инстанция е проведено и открито съдебно
заседание, в което е дадена възможност на жалбоподателя да представи
доказателства във връзка с молбата си (включително да доведе поискания пред
първата инстанция свидетел при довеждане), което той не е направил.
В молбата за промяна на име пред
първоинстанционния съд жалбоподателят М.Д. е посочил, че е известен в
обществото с фамилното име „Д.-Х.“, т.е. с добавката „Х.“ към фамилното му име,
с което е записан в регистъра на населението. Посочва и че това е фамилното име
на дядо му по майчина линия (на бащата на майка му), чието име е М. Х., като
жалбоподателят твърди, че именно на него е наречен и той самият (в тази връзка
е представено и удостоверение за раждане на майката на молителя М.Р.).
Според чл. 19, ал. 1 ЗГР допустимо е да бъде
променено фамилното име на едно лице, ако това се налага поради важни
обстоятелства. Тези обстоятелства може да са от различно естество, но
независимо от това какви са конкретните обстоятелства, след промяната на името
то следва да съответства на изискванията на закона, включително по отношение на
начина на формиране на имената.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев. Поначало
законът не предвижда възможност лицето да получи фамилното име на бащата на
майка си. Разбира се, с оглед на посоченото по-горе относно наличието на важни обстоятелства,
възможно е, ако лицето е известно в обществото изключително с фамилното име на
майка си, съответно с фамилното име на дядо си по майчина линия, да бъде
допуснато да се промени записаното в акта за раждане фамилно име. Дори тогава
обаче законът не предвижда възможност да се създаде двойно фамилно име, като
към записаното вече фамилно име на бащата на лицето се добави и друго фамилно
име – в случая това на дядо му по майчина линия.
Всъщност законът като цяло не допуска двойните
фамилни имена, които са формирани от две фамилни имена. Такава възможност е предвидена
при сключването на брак (чл. 14, ал. 2 ЗГР вр. с чл. 12 СК), когато единият
съпруг може да добави фамилното име на другия съпруг към своето фамилно име.
Другата предвидена в закона възможност е към фамилното име лицето да добави
свой псевдоним, с който е известен в обществото (чл. 14, ал. 4 ЗГР), макар че
това не представлява същинско двойно фамилно име. Тези случаи не включват
възможността да се добави фамилното име на бащата на майката на лицето (дядото
по майчина линия). Подобна възможност не може да се извлече и от общото
изключение за начина, по който се формират фамилните имена на българските
граждани, предвидено в чл. 14, ал. 1 ЗГР, според което ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, фамилното
име на детето не се формира по общоприетия начин. В случая това изключение е
неприложимо, тъй като то е свързано с първоначалното вписване на фамилното име
на лицето в акта му за раждане според заявеното от родителите му, а не може да
се отнесе към предпоставките за промяна на вече вписаното име. От друга страна
на съда не е известна (съответно по делото не е установена) и традиция от
каквото и да е естество, съществуваща в България, която да налага
едновременното идентифициране на лицето чрез фамилното име на баща му и на дядо
му по майчина линия. Следователно молбата на жалбоподателя за допускане на
промяна на името му е неоснователна, доколкото така формираното фамилно име „Д.-Х.“
не би отговаряло на изискванията, които законът поставя към фамилните имена на
българските граждани.
Следва да се посочи, че в молбата пред първата
инстанция жалбоподателят не е основал искането си за добавяне на фамилното име
„Х.“ към своето фамилно име на обстоятелството, че „Х.“ е негов псевдоним, с
който той е известен в обществото. Подобно твърдение се съдържа единствено във
въззивната жалба. Дори и да бъде разгледано обаче това основание, по делото
липсват доказателства, за да се приеме, че то действително е налице. Към
молбата пред първоинстанционния съд са представени единствено два сертификата и
извлечение от печатно издание, като липсват каквито и да било данни за авторите
или съответно издателите на тези сертификати и публикации, за да може да бъде
преценено доколко е достоверна информацията, която се съдържа в тях, и
съответно доколко тя сочи на общоизвестност на вписаното в тях фамилно име „Д.-Х.“.
Следователно не може да се направи категоричен извод, че е налице в достатъчна
степен широка известност на жалбоподателя в обществото с фамилното име „Д.-Х.“,
както и с псевдоним „Х.“.
Така поради съвпадението на изводите на настоящата
и на първата инстанция относно неоснователността на молбата за промяна на
фамилното име на жалбоподателя, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.04.2013 г. по гр.
д. № 6053/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.