№ 79
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100900333 по описа за 2022 година
В исковата молба ищцовото дружество - „Еко БГ - СЖП“ ЕООД, твърди че
между него в качеството му на наемодател и „ИДДД Л.“ ЕООД /с предишно
наименование „С.К. 2016“ЕООД/, в качеството му на наемател, на 01.10.2020 г. е
сключен договор за наем на мобилна инсталация с ремарке за превозване, съгласно
който на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване следните вещи: -
полуремарке марка „КРОНЕ СД“, цвят: сив, с ДК № *******, с товароподемност 41
тона; - мобилен инсенератор, производство на „WESTE SPEKTRUM“ Ltd.
Великобритания, вписан в Регистъра на обектите за СЖП на БАБХ с ветеринарен рег.
№ BG 2217151, съгласно удостоверение за регистрация № 55806/04.09.2020 г. на ОДБХ
– София град, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 10 000 лв., без
ДДС, със срок на договора до 31.12.2020 г. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора, срокът
му на действие е бил продължен автоматично до 31.12.2021г., доколкото никоя от
страните не е поискала прекратяването му до 30 дни преди изтичане на първоначално
договорения срок. Ищецът твърди, че ответното дружество е преустановило
плащанията си по договора от 01.02.2021г., поради което с уведомление и покана за
плащане от 11.05.2021г., връчена на управителя на дружеството на 14.05.2021г.,
ищецът е прекратил договора, в приложение чл. 10, б. „г“ от същия, считано от
01.06.2021г., като е поканил наемателя да му върне вещите и да му заплати сумата от
84 000 лв. – неустойка по чл. 12, ал. 1 от договора, представляваща незаплатена наемна
цена за месеците до края на срока му – до 31.12.2021г. и сумата от 48 000 лв., с вкл.
ДДС – незаплатена наемна цена, дължима за периода м. 02 – м. 05.2021 г., с вкл. ДДС,
като е определен 3-дневен срок за изпълнение. Сочи, че макар и със закъснение,
наемателят е върнал предоставените под наем вещи, за което страните са подписали
приемо-предавателен протокол от 30.06.2021 г., в който са постигнали съгласие
относно прекратяване на договора, считано от 01.06.2021г., както и че наемателят
дължи плащане на сумите за неустойка и наемна цена за периода м. 02 – м. 06.2021 г.,
1
описани в поканата от 11.05.2021г., както и обезщетение за ползване на вещите за м.
06.2021г. в размер на сумата от 12 000 лв., евентуално неустойка за посочения период,
и вземане за неустойка в размер на 72 000 лв. за периода м. 07 – м. 12.2021 г.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48 000 лв., с вкл.
ДДС – незаплатена наемна цена, дължима за периода м. 02 – м. 05.2021 г., с вкл. ДДС;
сумата от 12 000 лв. - обезщетение за ползване на вещите за м. 06.2021г.; сумата от 72
000 лв. - вземане за неустойка за периода м. 07 – м. 12.2021 г., дължима по чл. 12, ал. 1
от договора, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва основателността на предявените искове. В тази
връзка оспорва между страните да е възникнала валидна облигационна връзка по
процесния договор, като твърди, че същият е подписан от лицето В. С., който към този
момент не е бил управител на дружеството. Твърди, че представените по делото
договор, уведомление, покана за плащане и приемо-предавателен протокол са
антидатирани и съставени за целите на процеса. Такива твърдения излага и за фактури
с номера **********/01.02.2021г.; **********/01.03.2021г. и **********/03.05.2021г.,
като твърди, че не са осчетоводени от ответника. Оспорва претендираната сума за
неустойка по договора, като прави възражение за нищожност на договорната клауза,
която я урежда, поради противоречие с добрите нрави, като твърди, че не е съответна
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на бившия наемодател. Оспорва по
основателност и претенцията за сумата от 12 000 лв., като излага доводи, че в договора
не е постигнато съгласие за заплащане на подобно обезщетение, като не е ясно как е
определен размерът му. Оспорва вещите обект на договора за наем да са били
предадени на ответното дружество, както и последното да е получило фактурите.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения срок за това,
в която ищецът оспорва изложеното в доводите на ответника. В тази връзка твърди, че
предоставените под наем вещи са ползвани от наемателя за осъществяваната от него
дейност, който факт е заявен от него пред Българската агенция за безопасност на
храните и пред съответните областни дирекции. Оспорва твърденията на ответното
дружество, че не е осчетоводило посочените фактури, като от своя страна твърди, че е
ползвало и данъчен кредит по тях. Оспорва възражението за нищожност на клаузата за
неустойката, както и твърденията на ответника, че отдадените под наем вещи могат да
бъдат предоставени за ползване по друг договор за наем веднага след прекратяване на
процесния, с оглед спецификата на тяхното предназначение, като потенциалните
наематели могат да бъдат само лица изпълнители по договори за обществена поръчка с
БАБХ. По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в
установения срок за това, в който ответникът поддържа първоначално изложените от
него доводи и твърдения по оспорване основателността на предявените искове.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Еко БГ - СЖП“
ЕООД против „ИДДД Л.“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
232, ал. 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за наем от 01.10.2020 г., същият е
бил сключен между „ЕКО БГ - СЖП“ЕООД – в качеството му на наемодател и друга
2
страна – „С.К. 2016“ЕООД – в качеството му на наемодател, с предмет на договора –
предоставяне за временно и възмездно ползване на мобилна инсталация за изгаряне на
суровини и храни от животински произход, заедно с полуремарке за превозването му
/мобилен инсинератор/. В чл. 2 от договора е предвидено ползването на мобилния
инсинератор за нуждите на търговската дейност на наемателя в приложение чл. 275 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл. 3 от договора е предвидено
влизането му в сила от датата на подписването му и срок на действие – до 31.12.2020
г., като в случай, че не бъде изпратено писмено уведомление за прекратяването му най-
късно 30 дни преди датата на изтичането му, този срок се подновява автоматично за
нов 1-годишен период. В чл. 4 от договора е установен размерът на наемната цена от
10 000 лв. без ДДС, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи. В чл. 12 от
договора е предвидена клаузата за начисляване на неустойка при прекратяване му без
предизвестие от наемодателя и от наемателя. С Анекс от 18.10.2020 г. към договора
страните са постигнали съгласие относно промяна в наименованието и адреса на
осъществяване дейността на дружеството – наемател и предвид вписаните промени в
този смисъл в търговския регистър, като същото за в бъдеще ще работи под името –
„ИДДД Л.“ЕООД.
Представено е Уведомление и покана за плащане от „Еко БГ-СЖП“ЕООД,
адресирано до „ИДДД Л.“ЕООД, с която уведомява за прекратяването на договора за
наем на основание чл. 10, б. „Г“ от договора и кани наемателя в 3-дневен срок от
получаването да заплати сумата в размер на 48 000 лв. с вкл. ДДС, представляваща
неизплатени наемни вноски за периода м. 02 – м. 05.2021 г., както и сумата от 84 000
лв. с вкл. ДДС – неустойка в размер на дължимите наемни вноски, дължими до края на
срока на договора – 31.12.2021 г., като дружеството е поканено в срок до 01.06.2021г.
да предаде обратно наетите от него полу ремарке и инсинератор. Върху документа е
удостоверено получаването му на 14.05.2021г. от В.Б. С., действащ от името на ИДДД
Л. ЕООД.
Приложени са и фактури за начисляване на отделните наемни вноски в периода
на действието на договора, а именно Фактура № ********** от 01.02.2021 г., Фактура
№ ********** от 01.03.2021 г., Фактура № ********** от 01.04.2021 г., Фактура №
********** от 03.05.2021 г., всяка от тях за сумата от по 12 000 лв. с вкл. ДДС, като в
основанието за плащане по фактурите е отбелязано „наем на мобилна станция за
изгаряне на СЖП за м. 02, м. 03, м. 04, м. 05.2021 г.
Представен е двустранно подписан Приемо-предавателен протокол от
30.06.2021 г., в който страните по договора са удостоверили предаването на машините
и товарните автомобили, наети от ИДДД Л. ЕООД с договора за наем от 01.10.2020 г.,
в който се удостоверява предаването на отдадените под наем машини обратно от
наемателя, като е констатирано връщането им в добро техническо състояние;
прекратяване на договора, считано от 01.06.2021 г.; наличието на незаплатени наемни
вноски за периода м. 02 – 31.05.2021 г., както и задължението на наемателя да заплати
обезщетение за ползване на наетите вещи за м. 06.2021 г. в размер на 12 000 лв. и
неустойките по договора за наем за предсрочното му прекратяване по вина на
наемателя, поради неплащане на наемните вноски, които са описани в отправената
покана за плащане.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
не е било оспорено от страните и от което се установява, че процесните фактури са
включени в дневниците за продажбите на Еко БГ – СЖП ЕООД за данъчния период, за
който са издадени, като от постъпилите по делото Уведомления от НАП за приемане на
данни от справките – декларации за ДДС се установява резултат „ДДС за внасяне“,
като така декларираното задължение е платено от Еко БГ – СЖП ЕООД. Според
експертизата фактурите са включени в дневниците за покупките на ИДДД Л. ЕООД за
данъчните периоди като доставки с право на ползване на пълен данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
3
страна следното:
Предмет на предявената искова претенция е осъдителен иск за реално
изпълнение, а именно заплащане на наемната цена срещу предоставени за ползване на
ответника вещи по сключен договор между тях, както и за заплащане на неустойка,
предвидена като обезпечителна клауза в договора, за да гарантира действието му в
договорения срок за това. Претендира се и обезщетение за ползването на вещите –
обект на договора за наем за м. 06.2021 г. – в периода след прекратяването му.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно ползване една вещ,
като последният се задължава да му плати определена цена за ползването на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в случай че длъжникът не
изпълни задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетението за забава.
В случая, за установяване облигационната връзка между страните по делото е
представен договор за наем, с дата на сключването му – 01.10.2020 г. и посочен
предмет - предоставяне за временно и възмездно ползване на мобилна инсталация за
изгаряне на суровини и храни от животински произход, заедно с полуремарке за
превозването му /мобилен инсинератор/.
При служебно извършена справка в приложение чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ съдебният
състав установи, че управител на ответното ИДДД Л. ЕООД в периода от 12.06.2020 г.
до 30.06.2021 г. е лицето В.Б. С. – посочен като представляващ дружеството в
процесния договор и като лице подписало същия в качеството му на такъв. При това
положение и с оглед датата на сключване на договора на 01.10.2020 г., настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че същият е бил
сключен от негово име от неоправомощено за това лице, поради което да се счита за
невалиден и необвързващ го с правните си последици. В този смисъл, установява се
възникнала облигационна връзка между страните по сключения договор за наем с
предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на мобилна инсталация за
изгаряне на суровини и храни от животински произход, заедно с полуремарке за
превозването му /мобилен инсинератор/ и съдържание, съобразно предвидените в
клаузите на договора права и задължения на всяка от страните. Наемната цена по
договора възлиза на 10 000 лв., без ДДС /или 12 000 с ДДС/, като същата е дължима
ежемесечно. Първоначално договореният срок на договора е за три месеца, считано от
датата на сключването му – 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., като същият е продължен за
срок от една година, съобразно предвиденото в клаузата по чл. 3, доколкото не се
твърди, а и не се установява някоя от страните да е поискала прекратяването му 30 дни
преди изтичането на първоначално определения срок.
По делото е безспорно, че ответното дружество – в качеството си на наемател,
не е извършил плащане на наемната цена в периода по предявения иск. Ответникът
оспорва да е ползвал вещите – предмет на договора, които да са му били предоставени
от наемодателя. Съобразно указаната му доказателствена тежест, ищецът в
производството е доказал изпълнение на поетите от него задължения по договора за
предоставяне на наемателя да ползва индивидуализираните в договора вещи. В този
смисъл, видно от представения по делото Приемо-предавателен протокол от 30.06.2021
г., същият е двустранно подписан от страните по договора за наем - „Еко БГ –
СЖП“ЕООД – чрез управителя Д.М. и „ИДДД Л.“ЕООД – чрез управителя В. С., т.е.
от лица, овластени да действат от името на търговските дружества. В документа
същите са постигнали съгласие за предаването обратно на машините и товарните
4
автомобили, наети от „ИДДД Л.“ЕООД въз основа на договора за наем от 01.10.2020 г.,
които са надлежно индивидуализирани и съвпадат с тези описани в процесния договор.
Страните са постигнали съгласие, че договорът за наем е прекратен, считано от
01.06.2021 г., като незаплатени са останали наемните вноски за периода м. 02.2021 г. –
31.05.2021 г. Постигнато е съгласие и относно основанието за плащане на сумата от
12000 лв. от наемателя за м. 06.2021 г. – обезщетение за ползването на вещите – обект
на договора. При това положение, с оглед заявеното от ответника съгласие относно
връщане на вещите по договора за наем, същият е изразил такова и относно ползването
им през процесния период, за който се твърди неизпълнение на договора. Този факт
съдът приема за доказан и с оглед възприетото в заключението по ССЕ, според което
от отразеното от ответното дружество дължимите плащания към ищеца са
осчетоводени с право за ползване на пълен данъчен кредит. При ищеца плащанията са
отразени в дневниците за продажбите. При това положение, с оглед възприемане на
плащанията по процесните фактури като дължими такива от ответника и доколкото
касаят изпълнение на насрещно задължение по договора между страните, съдът приема
за изразено извънсъдебно признание от ответника на неизгоден за него факт – относно
качеството на наемодателя на изправна страна по договора, доколкото същият в
защитата си изрично оспорва този факт при оспорване дължимостта на
претендираното вземане за реално изпълнение. Признанието на неизгоден за страната
факт се ползва с материална доказателствена сила при установяване на релевантните за
спора факти, какъвто в случая е ползването от наемателя на вещите, предоставени му
от наемодателя по процесния договор в изпълнение на задължението му по договора в
съответствие с разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, доколкото по делото се установи предоставяне на
вещите – предмет на договора за наем за ползване от наемателя и в изпълнение на
договора за периода на действието му – 01.10.2020 г. – 31.12.2021г., дължи се
заплащане и на наемната цена срещу това в размер на 48 000 лв. за процесния период –
м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2021 г., при месечна дължима такава от 12 000 лв., с включен
ДДС, на основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, в случай, че наемателят продължи
ползването на вещта след изтичане срока на договора и въпреки противопоставянето
на наемодателя за това, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
С оглед постигнатото съгласие в Приемо-предавателния протокол, подписан на
30.06.2021 г. между страните, договора за наем между тях се счита за прекратен на
01.06.2021 г. Доколкото се установи, че наемателя не е изпълнил задължението си да
плати наемната цена за процесния период, възникнало е основанието за прекратяване
на договора, съобразно чл. 10, б. „г“ от договора – без предизвестие от страна на
наемодателя, при неплащане от наемателя на две или повече наемни вноски. При това
положение, договорът се счита за прекратен на посочената от страните дата в
подписания протокол за предаване на вещите, т.е. считано от 01.06.2021г., като не е
необходимо доказването отправянето на предизвестие за това, доколкото такова не се
дължи.
Предвид установеното предаване на вещите на 30.06.2021 г., съдът приема за
установено, че наемателят е ползвал същите за периода до посочената дата, доколкото
не се твърди, а и не се и установява друго. Противопоставянето на наемодателя на това
се установи от отправеното уведомление и покана, адресирани до наемателя за
заплащане на дължимата наемна цена и прекратяване на договора, считано от
5
01.06.2021 г. При това положение, на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД наемателят дължи
заплащане на наемната цена за периода на ползването на вещите без основание за това,
т.е. след прекратяване на договора за наем в размер на 12 000 лв., с вкл. ДДС, за м.
06.2021 г.
Приетите по делото писмени доказателства – приемо-предавателен протокол и
уведомление – покана по своя характер представляват частни документи и като такива
не се ползват с достоверна дата. По въведеното оспорване от ответника относно
съставяне на документите на дата, различна от датата посочена като такава в същите
на съставянето им, установяването на този факт подлежи с всички доказателствени
средства в етапа на производството по съдебното дирене. По делото не бяха
ангажирани доказателства за установяване на конкретни факти относно това
твърдение.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за нищожност на
договорната клауза за неустойка, като в този смисъл излага, че договарянето й в
посочения размер е в противоречие с добрите нрави.
Предмет на разглеждане по един от предявените в кумулативно съединение
осъдителни искове е дължимостта на сумата от 72 000 лв. – договорна неустойка за
периода м. 07 – 31.12.2021 г., като това е периодът след прекратяване на договора /м.
06.2021г./ до края на първоначално договорения му срок на действие.
Начисляването на неустойка в посочения размер на практика би довело до
задължаване на наемателя за престация в размер на наемната цена, без да ползва
предоставените му в периода на начисляването й вещи под наем. При това положение
се достига до начисляването на наемна цена без срещу това да е отдаван под наем
обекта според договора, като наемодателят би се обогатил неоснователно.
Въведеното със закона предназначение на неустойката е да обезпечи, да
обезщети и санкционира неизправния длъжник по един двустранен договор, като
размерът на същата следва да бъде съобразен с постигането на тази цел, каквото в
случая не е налице. Такъв би бил размерът на неустойката, съответен на обезщетение
за забава при начисляването й за определен период или неустойката, равняваща се на
определена парична сума в размер на вредите, които се цели да бъдат обезщетени в
полза на изправната страна по договора. В случая не се установи да е постигната тази
цел с начисляването на неустойката в посочения размер. Съгласно задължителните
разяснения в ТР № от 15.06.2010, постановено по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,
добрите нрави не са конкретизирани правила, а произтичат от общи принципи, като
спазването им е възложено на преценката на съда, който може да извършва и служебно
проверка за това. Предпоставките за нищожност на неустойката произтичат от
законоустановените й функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските отношения, като следва да е налице съответствие между тях.
Начисляването на неустойката в прекомерен размер спрямо размера на задължението,
чието изпълнение обезпечава, води до несъответствието й с добрите нрави. Поради
това, настоящият съдебен състав намира уговорената между страните неустойка за
прекомерна и несъответна на добрите нрави, поради което и клаузата, която я урежда е
нищожна. В допълнение на мотивите, неоснователни намира доводите на ищеца
относно обоснования размер на неустойката в размер на дължимото по договора при
изпълнението му от наемателя поради спецификата на предмета на договора за наем и
конкретно отдаваните под наем вещи. В тази връзка счита за относими изложените по-
горе мотиви относно противоречието с добрите нрави, като правните изводи в този
смисъл не се променят с оглед специфичния предмет на договора, който не обуславя
6
изключване съответствието на неустойката с добрите нрави.
С оглед всичко гореизложено, предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 48 000 лв., с вкл. ДДС – незаплатена
наемна цена, дължима за периода м. 02 – м. 05.2021 г., с вкл. ДДС; с правно основание
чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата от 12 000 лв. - обезщетение за ползване на вещите за м.
06.2021г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, следва да бъдат
уважени в пълния претендиран размер като основателни и доказани, като искът за
неустойка за сумата от 72 000 лв. - вземане за неустойка за периода м. 07 – м. 12.2021
г., дължима по чл. 12, ал. 1 от договора, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството,
съобразно уважената част от предявените искове, в размер на 4 762.80 лв. от общия
размер на сторени такива от 10 584 лв. /от които 5280 лв. – държавна такса; 300 лв. –
депозит за вещо лице и 5004 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, като от
общия размер от 4800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат
присъдени 2640 лв., съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИДДД Л.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, , бул. *******2, партер, ап. 1, да заплати на „Еко БГ –
СЖП“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Трепетлика“ № 5, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата от
48 000 лв., с вкл. ДДС – незаплатена наемна цена, дължима за периода м. 02 – м.
05.2021 г., с вкл. ДДС, по договор за наем от 01.10.2020 г. на мобилна инсталация с
ремарке за превозване; на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата от 12 000 лв., с вкл. ДДС
- обезщетение за ползване на вещите за м. 06.2021г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба -16.02.2022 г.
до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92
ЗЗД за сумата от 72 000 лв. - вземане за неустойка за периода м. 07 – м. 12.2021 г.,
дължима по чл. 12, ал. 1 от договора за наем от 01.10.2020 г.
ОСЪЖДА „ИДДД Л.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, , бул. *******2, партер, ап. 1, да заплати на „Еко БГ –
СЖП“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Трепетлика“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 762.80 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Еко БГ – СЖП“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Трепетлика“ № 5, да заплати на „ИДДД Л.“ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, , бул. *******2, партер, ап.
1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2640 лв. – съдебни разноски.
7
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8