№29
гр. Силистра, 22.03.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Н.
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена Краева
При
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Н. въззивно
гражданско дело № 16/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от „ЧЕРНОГОР АГРО” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: общ. Главиница с. Черногор,
против Решение № 74 от 10.12.2018г.
постановено по гр.д. № 331/2017г. на РС – Тутракан, с което съдът е
отхвърлил като неоснователни исковете,
предявени от ищеца „ЧЕРНОГОР АГРО” ООД, е ЕИК *********, срещу ответниците: Й.Х.А.,
е ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Х.Й.Х., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: *** и В.Н.И., с ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: ***; за обезщетение за претърпените имуществени вреди (главница), които
прасета овце и кози, собственост на първите двама ответници и намиращи се под
надзора на третия ответник са нанесли на ищеца, които вреди се изразяват в
пълното унищожаване на засят от ищеца ечемик на площ от 253 дка в имот № 006001
в землището на е. Черногор, общ. Главиница през стопанската 2014/2015г., което
обезщетение възлиза на 19 929,95 лв. (деветнадесет хиляди деветстотин двадесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки); както и законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба (02.08.2017 г.) до
окончателното изплащане на задължението. Със същото решение първоинстанционният
съд е осъдил ищеца „ЧЕРНОГОР АГРО” ООД, е ЕИК *********, да заплати на
ответника Й.Х.А., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
640 лв. (шестстотин и четиридесет лева), да заплати на ответника Х.Й.Х., с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева) и да
заплати на ответника В.Н.И., с ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 500 лв. (петстотин лева).
Въззивникът
– „ЧЕРНОГОР АГРО” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
общ. Главиница с. Черногор, не е доволен от първоинстанционното решение
считайки, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като в тази връзка желае същото да бъде
отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи
изцяло ищцовите претенции.
Въззиваемите – Й.Х.А.,
е ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Х.Й.Х., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: *** и В.Н.И., е ЕГН **********, с посочен по делото адрес:
***, е. Подлее, ул. „Седма” № 7, не депозират становище. В открито съдебно
заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата, моли
въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно
решение.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е приел за недоказана твърдяната от ищеца причинно
следствена връзка между уврежданията констатирани към 16.02.2015г. в нивата на
ищеца и обстоятелството, че първия и втория ответници отглеждат свине, кози и
овце във ферма в близост, а третия ответник пасе животните. За да обоснове
заключението си районният съдия коментира обстоятелството, че унищожаването на
посевите в процесната нива е направено от свине /диви или питомни/, което е
установено от характера на откритите животински дири, а единствените данни за
навлизане на ответниковите животни в засятата площ на ищеца се извеждат от
свидетелски показания според, които третия ответник е допуснал навлизане на
овце и кози в нивата. Съобразявайки тези обстоятелства и липсата на
доказателства установяващи, че именно отглежданите от ответниците прасета са
навлезли и унищожили посевите в нивата на ищеца са мотивирали съда да приеме
иска за недоказан. Първостепенният съд е коментирал в мотивите, към решението
си обстоятелството, че липсват данни по делото относно това, в кой точно момент
е извършено унищожаването на засетите растения и дали това е сторено именно от
прасетата на ответниците. Макар да е приел, че исковете са недоказани по
основание първоинстанционният съд е изложил мотиви и по отношение на тяхната
недоказаност и по размер коментирайки разходите, които ищецът е направил за
засяване, обработка и аренда на коментираната обработваема площ, както и
субсидията получена за нея позовавайки се на заключенията на вещите лица
изготвили назначената СИЕ.
Въззивникът не споделя коментираните по
– горе аргументи на първоинстанционния съд. За да обоснове жалбата си сочи
превратно интерпретиране на събраните по делото свидетелски показания, като и
на целият събран доказателствен материал. Въззивникът намира, че всички
доказателства по делото установяват твърдяното от него обстоятелство, че именно
животните собственост на първите двама ответници и надзиравани от третия
ответник са причинили щетите в нивата му. В тази връзка се сочи, че
животновъдната ферма на ответниците се намира в близост до процесната нива, че
животните от фермата регулярно се извеждат извън пределите й на паша, сочат се
показанията на свидетел очевидец, който видял животни на ответниците в
пределите на нивата и показанията на други свидетели заявили, че в района
дивите прасета са рядкост. Обсъждат се и събраните писмени доказателства –
прокурорска преписка и констативен протокол съставен от служители на община Главиница,
които според процесуалния представител на ищеца по несъмнен начин установявали,
че именно животните на ответниците са
унищожили ищцовите посеви. За да аргументира тезата си въззивникът се позовава
и на противоречието между атакувания по настоящем първоинстанционен съдебен акт
и Решение № 143 от 29.09.2016г. постановено по в.гр.д. № 339/2016г. на АС –
Варна, постановено по частичен иск основан на същите правопораждащи факти
намирайки, че неправилно районния съдия не се е съобразил с него. Останалите
изложени в жалбата доводи са насочени срещу основателността на възприетия от
първостепенния съд размер на отхвърлените искови претенции. От допуснатия
повторно до разпит пред въззивната съдебна инстанция свидетел Димитров се
установява, че поради грешка същият дал неверни данни пред първоинстанционния
съд относно добивите получени през коментирания период от нивата на ищеца.
ОС не споделя ищцовите аргументи, а
кредитира мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл.
272 от ГПК. При анализа на свидетелските показания районния съдия е съобразил
обстоятелството, че унищожаването на посевите е дело именно на свине, а не на
овце или кози. Това се потвърждава, както от показанията и преценката на
болшинството от свидетелите, така и от обстоятелството, че пораженията са
нанесени през зимата – период, в който фазата на развитие на засетите еснници е
такава, че за да се увредят от животни растенията трябва да се изровят, което е
характерно за начина на хранене на свинете. ОС споделя този извод на районния
съдия, който успешно кореспондира със събраните доказателства в тяхната
съвкупност. Единственият случай, в който с преки показания на свидетел -
очевидец по настоящото дело е установено, че животни – собственост на първите
двама ответници са били навлезли в процесната ищцова нива е установен от
показанията на свидетеля Кристиян Николов, който заявява, че видял веднъж
третия ответник В.И. заедно с поверените му животни една част от които са били
извън, а друга част били навлезли вътре в нивата на ищеца. Свидетелят изрично
подчертава, че в този случай прасета сред водените животни не е имало. За
разлика от доказателствата събрани в производството по коментираното по – горе
в.гр.д. № 339/2016г. на АС – Варна, по настоящото липсват такива, от които по
данни на очевидец да се установи наличие на прасета в ищцовата нива. За да
постанови позитивния за ищеца съдебен акт основан на същите правопораждащи
факти апелативния съдебен състав в качеството си на въззивен такъв се е позовал
на показанията на свидетеля Николов - пряк очевидец видял прасетата на
ответниците да пасат в нивата на ищеца. В настоящото производство обаче липсват
такива доказателства. Единственият пряк очевидец заявява, че е видял водени от
пастира И. овце и кози част от които били навлезли в нивата на ищеца, но не и
прасета. Предвид изложеното според ОС правилно районния съдия е приел, че
ищцовата теза не е подкрепена от показанията на свидетел очевидец. От
свидетелските показания се установява само, че посевите в нивата на ищеца са
били унищожени преди 16.02.2015г. от свине, и че веднъж част от животните на
ответниците /овци и кози/ са били навлезли в обработваемата от ищеца площ.
Същият обем данни се установява и от събраните писмени доказателства. Така
например в цитирания от въззивника констативен протокол са обективирани
констатациите на нарочна, назначена от кмета на общината комисия, която
констатирала, че са налице следи от навлизане на животни в засетите площи на
ищеца, че щети по посевите са нанесени от оставени без надзор животни, и че в
близост до увредената нива се намира животновъдната ферма на ответниците. В
протокола липсват констатации дали именно свинете на ответниците са причинили
щетите. Същите данни могат да се извлекат и от книжата съдържащи се в
приложената, към делото прокурорска преписка. По първоинстанционното дело са
приети и приложени и множество писмени документи установяващи какви са
хигиената и организацията на работата във фермата на ответниците, които данни
според настоящия състав нямат отношение, към предмета на доказване в
производството тъй, като от тях не се установява дали именно прасетата на
ответниците са навлезли преди 16.02.2015г. в засятата с ечемик нива на ищеца и
са нанесли щети на посевите, което е всъщност спорния предмет на производството.
По тези съображения настоящият въззивен
съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд, че искът е недоказан
по основание за правилни, поради което атакуваното решение следва да се
потвърди, а жалбата срещу него да ес отхвърли, като неоснователна По тези
съображения ОС намира за безпредметно да коментира доводите на районния съдия и
на въззивника изложени по отношение на размера на приетата за изконно
неоснователна искова претенция.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 74 от 10.12.2018г. постановено по гр.д. № 331/2017г. на РС –
Тутракан.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: