Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Шумен 06.07.2020 година
Шуменският Окръжен съд наказателна
отделение на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
при секретаря Жанета Дучева и прокурора Делян Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВАНД №49/20 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.317 и следващите от НПК.
С Решение №
13 от 31.03.2020 година Районен съд град Велики Преслав признал обвиняемия С.Я.С.
за виновен по чл.237 ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК , го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „
глоба“ в размер на хиляда лева.
На основание
чл.53 ал.1 б.“а“ от НК съдът отнел в полза на държавата един брой ловна
карабина „BENELI ARGO “,калибър 30-06, с фабричен номер ВВ/СВ 062050 и два броя
метални парчета, части от проектили.
На основание
чл.189,ал.3 и чл.190 ал.2 от НПК, съдът осъдил обвиняемия С. да заплати в полза
на държавата, по сметка на Районен съд град Велики Преслав, сума в размер на
279.26 представляваща направените по делото разноски, както и 5 пет лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
решението на Районния съд е подадена въззивна жалба от обвиняемия С.Я.С.. С нея
обвиняемия излага доводи за невиното си поведение, както и липсата на
доказателства подкрепящи обвинението, нещо повече в жалбата се излагат доводи
касателно противоречивост в събраните от съда доказателства, на които
последният се е позовал за да постанови осъдителен съдебен акт.
Обвиняемият
смята ,че не е виновен в престъплението за което е обвинен и осъден и иска
решението на първоинстанционния наказателн съд да бъде отменено, като вместо
това бъде постановено ново решение от въззивната инстанция с което той да бъде
оправдан.
В открито съдебно заседание
представителя на прокуратурата споделя мотивите на първоинстанционния съд и счита решението за правилно и
законосъобразно поради което намира ,че същото следва да бъде потвърдено изцяло.
В тази връзка представителя на прокуратурата споделя и обема от доказателствата
събрани по делото на базата на който е постановено решението.
Обвиняемия в открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция не се признава за виновен, че е убил един брой
диво, като той лично не е виждал убитото диво прасе, за което се твърди, че
отстреляно от него. Освен това той заявява, че прасето за което се твърди ,че е
отстреляно от него е убито с боеприпас с който е невъзможно да се възпроизведе
изстрел с оръжието на обвиняемия/ нарезна ловна карабина в калибър 30-06/.
ШОС след, като се запозна с всички
материали по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност,
както и като обсъди тезите на страните изложени пред въззивната инстанция
приема за установено от към фактическа страна следното:
На 30.07.2019 г. около 19:00 часа
обвиняемият С.Я.С. отишъл в местността първа могила в близост до горски отдел
5д, стопанисван от ТП ДГС – Смядово за да направи оглед за подходящо място за
ловуване на следващия ден и устройване на чакало за лов на диви свине. Когато
навлязъл в наскоро ожъната нива-стърнище видял в непосредствена близост от
единия край да се движат диви свине,като един от приплодите имал особено
поведение като се въртял на едно место, което накарало обвиняемият да мисли, че
това е болно прасе. Поради тази причина произвел изстрел с ловната си карабина
калибър 30-06 с фабричен № ВВ/СВ 062050 и стрелял по свинете. В следствие на
изстрела прасетата се разбягали и според обвиняемия изстрелът бил безуспешен.
На 30.07.2019 г. около 19:00 часа
свидетелите Р. В. Р. и С. Х. И., които били съвместно с мобилен екип с К. Г. К.
и М. Н. М. осъществявали дежурство по упражняване на контрол по спазването на
Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча в землището на гр.
Смядово, обл. Шумен. По това време двата екипа извършвали обход поотделно.
Когато свидетелите К. и М.стигнали до източния край на ожънатата нива около
20:00 часа чули изстрел от оръжие идващ от към западния край на нивата.
Незабавно се отправили със служебния си автомобил в посока на звука и след
около 600 м забелязали обвиняемия С.. Той бил сам и държал в ръцете си ловно
оръжие поставено в калъф. Попитали го дали е стрелял по дивеч и улучил ли е?
Обвиняемият отговорил ,че е стрелял но не е улучил прасе, което според него е
било болно от чума. Тогава те поискали от него да им представи разрешително за
лов, ловен билет и членска карта. За конкретния ден С. им казал, че
разрешително за лов няма ,тъй като е подал предходния ден необходимите
документи за това до председателя на ловната дружина в гр. Смядово. Обвиняемият
им обяснил, че отишъл на нивата с цел да огледа мястото и да изгради чакало за
лов на диви свине и тогава се натъкнал на едър дивеч. К. и М.поканили
обвиняемият да се качи с оръжието си в служебния автомобил след което отишли на
около 2 км от нивата да се срещнат със свидетелите Рачев и Иванов, за което
предварително се бил уговорили с тях.
Двата екипа се срещнали в района на язовир Качица. Там установили и точните
имена на обвиняемия както и неговия постоянен адрес. След това свидетелите М. и
Р. сами тръгнали да търсят евентуално наличие на убито животно, но без С..
Няколко часа по-късно, когато С. вече бил в дома си му се обадили за да му
кажат, че е намерен убит дивеч, като свидетелите М. и Р. в момента, в който
намерили убитото животно се обадили на тел. 112. Бил извършен и оглед на местопроизшествието
от разследващ полицай, а на 31.07.2019 г. бил извършен втори оглед на тялото на
убитото животно. Било иззето оръжието на обвиняемия, дивеча за извършване на
експертиза, както и намерените в трупа на животното метални парчета части от проектил.
По делото е назначена и извършена
химическа експертиза която по представените за изследване образци за
сравнително изследване/ ацетонови натривки иззети от ръцете на обвиняемия С./
не установява наличие на барутни
частици.
Иззетото от обвиняемия оръжие ловна
карабина/ законно притежавана, като организиран ловец/ е предоставена за експертно
изследване в едно с два броя метални парчета от проектил. Експертното
заключение доказва по безспорен начин, че представените за изследване два броя
метални парчета с бронзов цвят, иззети при огледа на местопроизшествие на
31.07.2019 година по ДП №231/2019 година по описа на РПУ-град Велики Преслав
представляват силно деформирани части от проектили на огнестрелни боеприпаси/
без да се уточнява какви боеприпаси и за какво оръжие/.Същите са негодни за
идентификационно изследване с цел идентификация на оръжието, с което за
изстреляни.
От извършената по делото
лесотехническа експертиза, се установява, че нараняванията по трупа на
животното са настъпили в следствие на проектил/ бренеке/ от огнестрелна рана,
като е налице причинно- следствена връзка между нараняванията и настъпилата
смърт на животното.
От извършените по делото три
експертизи, коментирани по-горе се налагат няколко категорични извода:
1. По ръцете на обвиняемия С. не са
установени барутни частици от което се налага извода ,че липсват каквито и да
било доказателства на базата на това изследване обвиняемия да е възпроизвел
изстрел, въпреки ,че той заявява ,че е възпроизвел такъв.
2. Двата броя метални парчета части
от проектил не могат да бъдат идентифицирани нито от какъв боеприпас са/ дали
са за нарезно или гладкоцевно оръжие/ още по-малко дали са изстреляни от
ловната карабина на обвиняемия.
Обективно не възможно е да бъде
извършена експертиза за определяне на цялото по неговите части, защото както
самите експерти заявяват в заключението си, тези две парчета метал не са годни
за каквато и да било идентификация.
От това се налага втори категоричен
извод, че тези две парчета не са част от боеприпас който е възпроизведен
изстрел с ловната карабина на обвиняемия.
3. Лесотехническата експертиза
установява че нараняването на животно е причинено от ловен боеприпас бренеке и
,че това нараняване от този боеприпас е в причинно следствена връзка с
настъпилата смърт на животното.
От това се извежда категоричен извод,
че боеприпас тип бренеке е обективно невъзможно да бъде изстрелян с нарезна
карабина ,каквато е тази на обвиняемия С., тъй като ноторно известен факт е ,че
боеприпас бренеке е предназначен за гладкоцевно ловно оръжие, каквото у
обвиняемия не е открито. Тъкмо обратното той е бил с нарезна ловна карабина
калибър 30-06-това е отразено и в мотивите на съда,че смъртта на дивото прасе е
причинена от гладкоцевен ловен боеприпас тип „ бренеке“
Нещо повече, макар лесотехническата
експертиза да установява, че смъртта на животното е причинена вследствие
причинена огнестрелна рана от бренеке то самата експертиза не установява какъв
е калибъра на това бренеке. Освен това тук следва да се подчертае, че какъвто и
да е калибъра на ловния боеприпас чийто проектил е тип бренеке/ от най-малкия
до най-големия/ той обективно не е възможно да бъде изстрелят с нарезно оръжие,
каквото е оръжието на обвиняемия С..
В предвид гореизложеното ШОС не
приема извода на първоинстанционния съд ,че деянието за което е обвинен С. е доказано.
В мотивите ясно е записано/л.21 от
делото/ че“ след отстраняване кожата на убитата дива свиня, били открити в
тялото и две парчета от гладкоцевен ловен боеприбас“.
Няма как съда да приема ,че нараняването
и в последствие настъпилата смърт да са причинени от гладкоцевно оръжие, а
оръжието на обвиняемия да е нарезно и на тази база съда да приема авторство на
деяние. Това е правен абсурд. Това категорично противоречие в мотивите на съда
което стои в основата на „доказаността“ на деянието не може да се отстрани по никакъв
начин защото установените факти са
такива а именно, че прасето е убито с гладкоцевно ловно оръжие/ извод позован
на лесотехническата експертиза/ и ,че оръжието на обвиняемия е нарезно/ извод
позован на съдебно-балистичната експертиза/. Тези два факта са категорично
установени и не подлежат на корекция. По скоро съдът би следвало да прецени
всичко това в полза на обвиняемия ,а не обратното,защото именно съдът е
достигнал до тези обосновани изводи но ги е приложил в обратна посока.
Необосноваността на позицията на
пъвоинстанционния съд се подкрепя и от друг факт констатиран по делото от
въззивната инстанция а именно: в мотивите на съда /л.4 от същите –л.22 от съдебното
дело/ дословно е записано : „ На основание чл.78а ал.4 вр. чл.237 ал.1 от НК,
съдът наложи на обвиняемия административно наказание,“ „ лишаване от право на
ловуване“ за срок от шест месеца. От това ставя ясно ,че съдът е лишил
обвиняемия от правно регламентирано право за определен период от време.
Това по никъкав начин не е намерило
место в диспозитивната част на решението, като този пропуск от своя страна
прави както решението на съда така и мотивите към него неразбираеми. Тоест не може да се разбере каква е била
действителната воля на съда, като тук се задава и резонния въпрос: - как при тези
факти и тази съвкупност от доказателства
първоинстанционния съд е формирал вътрешнто си убеждение отностно виновността
на обвиняемото лице , при положение, че доказателдствата по делото са точно в
обратна посока?
Що се отнася до самопризнанията на
обвинеяемия, въззивния съд счита ,че такива не са правени нито на досъдебното
производство нито пред първоинстанционният съд. Тук следва ясно да се
разграничи какво точно признава обвиняемия С., а той признава един единствен
факт, че е произвел изстрел, всичко останало е противоречива интерпретация на
факти обективно установени по делото, които водят до коренно противоположни
изводи, а не до тези до които е достигнал съдът. Пред въззивната инстанция в
защитната си реч обвиняемият С. потвърди позицията си по отношение на
изстрела,тоест той ясно и недвусмислено заяви, че възпроизвел такъв с ловната
си карабина но по отношение на въпроса дали е поразил животното заявява, че не е, нито пък е виждал убито
прасе. Процесното диво прасе което се
представя за отстреляно от обвиняемия, той не го е виждал нито е присъствал на
установяване на местонахождението му.
Обясненията на обвиняемия се подкрепят с всички събрани по делото
доказателства..
От гореизложеното може да се направи
само един единствен безпротиворечив и почиващ на събрания по делото
доказателствен материал извод, а именно : ,че обвиняемия не е извършил вмененото
му деяние по чл.237 ал.1 от НК. В тази връзка въззивия съд счита ,че съдебния
акт постановен от първоинстанционния съд следва да бъде отменен изцяло, като
вместо това съдът следва да постанови решение с което обвиняемия бъде признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение с всички произтичащи от това
правни последици.
Водим от горното и на основание
чл.378 ал.4 т.2 от НПК , ШОС,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 13/31.01.2020 година на Районен съд
град Велики Преслав постановено по АНД № 1/2020 година по описа на същия съд, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА С.Я.С.
– роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с
основно образование, женен, с ЕГН-**********, неосъждан ЗА НЕВИНЕН в това, че на
31.07.2019 година в местността „ Могилите“/ Първа могила/ в землището на
град Смядово, обл. Шумен убил без надлежно разрешение едър дивеч-1 бр. дива
свиня женски пол с тегло около 80 килограма, на възраст около две години на
стойност 64.54/ шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/-
престъпление по чл.237 ал.1 от НК и на
основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК ГО
ОПРАВДАВА.
Ловна карабина марка „ BENELI
ARGO“, калибър 30-06 с
фабричен номер ВВ/СВ 062050 , както и придружаващите документи/ разрешение за
съхранение и носене на оръжие и
приложение към него, иззети с протокол за доброволно предаване от 31.07.19г. /ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на С.Я.С.
ЕГН-**********.
Разноските по делото остават за
сметка на държавата.
Настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.