О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..11.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №1898 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взре в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413,
ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, против Разпореждане №43096/02.10.2019г. по гр.д.№15731/2019г. на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника А.В.Г., относно вземанията за разходи за извънсъдебно събиране на задължение по договор за паричен заем в размер на 18лв. и за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 349.99лв.
С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка на редовността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. На следващо място се оспорват изводите на съдът, че предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като този въпрос, следва да бъде решен, чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Относно претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, се поддържа се, че уговарянето на същите съответства на предвиденото в чл.10а, ал.4 и чл.33 от ЗПК. Поддържа се, че въпросните допълнителни услуги, а именно изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други са вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в уговорения срок, респективно са такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с цел напомняне за изпълнение на поето задължение. Поддържа се още, че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране съответстват на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, според който при изчисляване на ГПР по кредита, не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Ето защо се твърди, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Моли се за отмяна на атакуваната част от разпореждането и връщане на делото за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът,
след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че доводите на жалбоподателят за превишаване на правомощията от заповедният съд при проверката, която следва да се извърши в заповедното производство, са неоснователни, предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя, не е противоречие със закона или с добрите нрави.
На следващо място, следва да се има в предвид, че в случая договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски и се регулира от нормите на ЗПК.
Според индивидуализацията на вземането съдържащата се в т.12 от заявлението, между страните е уговорена обезщетителна неустойка за неизпълнение на поето задължение за предоставяне, в 3 дневен срок от сключване на договора, на поръчителство от две лица, които отговарят на определени условия. Така уговорената неустойка има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, поради неполучено обезпечение. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди, не са материално измерими, а са насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посоченият тип обаче влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Освен това уговорката води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане и размер равен на повече от половината от сумата на кредитиране, като това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Изключването на неустойка за ползване на необезпечен кредит, при формиране на ГПР, съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент от основният критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо се налага извода, че клаузата предвиждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение на длъжника да предостави обезпечение, последващо сключването на договора, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, респективно искането на заявителя влиза в противоречие със закона.
Претендираната сума от 18лв., според описаната в т.12 от заявлението индивидуализацията на вземането, съставлява такса за извънсъдебно събиране на задължението при дълготрайна забава на длъжника, обхващаща направените от кредитора разходи за изпращане на съобщения, провеждане на телефонни разговори и разходи за дейността на служител, влиза в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съобразно ал.1 на посочената правна норма кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба, не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая клауза от договора, предвиждаща, че на кредитора се дължат такси за извънсъдебно събиране на задължението при дълготрайна забава, не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят, а е свързана с управление на кредита. Наред с това таксата, е с предварително фиксираният размер, който не кореспондира с конкретно предприети действия за събиране на просроченото задължение. Следва да се има предвид и че с процесното плащане се заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законна лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.
В заключение съставът на въззивният съд намира, че въпросните клаузи, са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение, респективно че разпореждането на първоинстанционният съд, в атакуваната му част, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №43096/02.10.2019г. по гр.д.№15731/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника А.В.Г., за сумата от 18лв.-разходи за извънсъдебно събиране на задължение по договор за паричен заем и сумата от 349.99лв.-еднократно начислена неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.