№ 1025
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110217145 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 17145 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „ХХ, ЕИК ********* представлявано от
управителя му ХХ депозирана чрез адв. П. П. от САК срещу Наказателно
постановление /НП/ № 22-2100058 от 18.11.2021 г., издадено от инж. ХХХ –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда КТ/ на
„ХХ в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
В жалбата от „ХХ, депозирана чрез адв. П. П. от САК, се поддържа, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
в наказателното постановление липсва посочване на начален и краен момент
на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на
санкционираното лице. Излагат се съображения за маловажност на случая.
Претендира се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХ, редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – ИА „ГИТ“, редовно призована, се представлява
от старши юрисконсулт ХХ редовно упълномощена. Същата оспорва жалбата,
като счита, че нарушението е
1
безспорно доказано и няма основание да бъде квалифицирано като
маловажно. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
В периода от 26.08.2021 г. до 13.10.2021 г. в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София на „ХХ била извършена документна
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство. Проверката
била за извършване на последващ контрол по изпълнението на дадени
задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх. № ПР
2121391 от 08.07.2021 г. На 08.07.2021 г. този протокол бил връчен на
упълномощен представител на дружеството, като не бил обжалван по
административен или съдебен ред.
В хода на извършената последваща проверка било констатирано, че във
ведомост за заплати за месец март 2021 г. работодателят „ХХ е определил
обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ на ХХХХ. В дирекцията не
били представени платежни документи, удостоверяващи изплащането на
дължимото обезщетение, поради което с протокол за извършена проверка с
изх. № ПР 2121391 от 08.07.2021 г. на работодателя било дадено
задължително предписание под № 6, а именно: „Работодателят да изплати
начисленото във ведомостта за месец март 2021 г. обезщетение, за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж на ХХХХ, не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение,
съгласно на чл. 224, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ“. В тази
връзка проверяващите, един от които била свид. М. Д. – старши инспектор в
дирекция „Инспекция по труда – София“ установили, че работодателят „ХХ
не е изпълнил даденото му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ
предписание в срок до 22.07.2021 г., поради което приели, че на 23.07.2021 г.
в предприятието на работодателя е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ. Резултатите от последващата проверка били обективирани в протокол за
извършена проверка № ПР2128437 от 13.10.2021 г., който още на същата дата
бил връчен на представител на дружеството.
За така констатираното нарушение свидетелят М. М. Д. – старши
инспектор при ДИТ - София, съставила против „ХХ акт за установяване на
административно
2
нарушение /АУАН/ № 22-2100058/13.10.2021 г. за извършено
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на
двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството. АУАН бил
предявен и връчен на последния, който го подписал без възражения. Такива
не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София било издадено обжалваното Наказателно
постановление № 22-2100058 от 18.11.2021 г., издадено от инж. ХХХ –
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на „ХХ в качеството му на
работодател била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Препис от наказателното постановление
бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 19.11.2021 г.,
като на 26.11.2021 г. до наказващия орган била изпратена жалба срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. М. Д.,
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред –
копия на известие за доставяне на НП, Заповеди № 3-0058 от 11.02.2014 г., №
ЧР-977/21.08.2017 г. и № ЧР-1458/13.10.2020 г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ“, длъжностни характеристики на АНО и актосъставителя,
протоколи за извършена проверка с изх. № ПР2121391/08.07.2021 г. и с изх.
№ ПР2128437/ 13.10.2021 г., справка за начислени, изплатени и неизплатени
трудови възнаграждения за периода от месец март 2021 г. до месец май 2021
г., както и останалите съдържащи се по преписката писмени доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни
и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост. От
показанията на свидетеля М. Д. се изясняват обстоятелствата, свързани с
извършената проверка, констатираното нарушение и съставянето на
процесния акт за установяване на административно нарушение. Приобщените
към доказателствените материали писмени доказателства са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното
от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
3
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН е съставен от материално и териториално компетентен орган съгласно
изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а именно от старши
инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ - София към Изпълнителна
агенция „ХХ Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентно длъжностно лице – директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ в изпълнение на
правилото на чл. 416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Настоящият съдебен състав намира, че двата процесуални акта
съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално
изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП нарушението е
описано достатъчно ясно чрез съставомерните му признаци, коректно са
отразени датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и
съответна на фактическото описание правна квалификация. Мястото на
извършване на нарушението, а именно предприятието на работодателя, е
конкретно посочено по начин, който не допуска ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и не създава неясноти по отношение
териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Съставът на съда намира, че не са допуснати нарушения и при
съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието
на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, както и на
двама свидетели, които са били част от проверяващия екип и са присъствали
при установяване на нарушението.
Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите и е връчен срещу
подпис на представителя на „ХХ.
4
С оглед изложеното, в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване на правото му на защита.
Административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В
посочената като нарушена разпоредба като административно нарушение е
въздигнато неизпълнението на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Процесното задължително предписание представлява принудителна
административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ. За извършено
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането на имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева.
Извършването на процесното административно нарушение се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово
поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението,
възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от
КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда
на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се
преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова
незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на
ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на
влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е
правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Доколкото конкретното предписание не е било обжалвано и е влязло в сила,
то въпросът за неговата законосъобразност не може да бъде обсъждан в
рамките на настоящето производство.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 08.07.2021 г. е било отправено предписание със срок за
изпълнение до 22.07.2021 г., с което жалбоподателят е бил запознат, тъй като
на 08.07.2021 г. протоколът с предписанията е бил връчен на негов
представител. Не са налице доказателствени данни дадените предписания да
са били оспорени по административен или съдебен ред, поради което същите
са влезли в сила. В случая доказателственият материал е достатъчен,
непротиворечив и несъмнено води до категоричния извод, че „ХХ, в
качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, след като не е
изпълнило в срок до 22.07.2021 г.
даденото за изпълнение предписание под № 6 в протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2121391/08.07.2021 г., а именно да изплати начисленото
във ведомостта за месец март 2021 г. обезщетение, за неизползвания платен
5
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж на ХХХХ, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който е прекратено трудовото правоотношение, съгласно на чл. 224, ал. 1 от
КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ, на първия присъствен ден след изтичане
на срока – 23.07.2021 г. с бездействието си е извършило вмененото му
административно нарушение.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна /безвиновна/, то не следва да се изследва
въпросът за субективната страна на нарушението.
Предвид гореизложеното, налагането на административно наказание на
„ХХ на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е законосъобразно. Не са налице
предпоставки случаят да бъде третиран като маловажен по смисъла на
специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото липсват данни
даденото предписание въобще да е изпълнено до приключване на съдебното
следствие пред въззивната инстанция. Извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от
законодателя при определяне състава на нарушението. В конкретния случай
нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с правата на
служителите да получат съответно и своевременно заплащане, а процесната
незаконосъобразна практика застрашава всички наети лица, поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Касателно възражението за маловажност и представеното споразумение,
същото е от 22.10.2021 г., т. е. три месеца след изтичане на срока на
предписанието и касае само единия от служителите, посочени в
предписанието, поради което и не може да бъде коментирано в контекста на
предприети надлежни действия и маловажност на случая.
Относно размера на наложената имуществена санкция съдът
констатира, че същият е в границите, определени от законодателя в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, а именно от 1 500 до 10 000 лева.
Доколкото наложената имуществена санкция е в минимално предвидения от
закона размер, същата не подлежи на редуциране.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено при правилно
приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата оставена без
6
уважение като неоснователна.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда“ – София старши юрисконсулт Юлия Дардова
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в
размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2100058 от
18.11.2021 г., издадено от инж. ХХХ – Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ
на „ХХ, ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ХХ, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция
„ХХСофия сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7