№ 13705
гр. С., 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Частно гражданско
дело № 20221110115599 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод заявлението на „ФИРМА“ ООД, ЕИК:
*************, гр. С., УЛ.СЛАВЯНСКА 29,ет.7, общ. Столична, обл. С. (столица) за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Я. Н. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., АДРЕС, общ. Столична, обл. С. (столица). Съдът е издал заповед за
изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва, мораторната лихва и законната
лихва върху главницата.
Относно претендираната сума в размер на 217,70 лева - договорна неустойка и сумата
в размер на 100 лева- неустойка за забава съдът намира следното:
Претендираните вземания - за неустойка за неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, са нищожни поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.), респ. чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (Обн. ДВ. бр.18 от 5
Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Следователно допълнително възникващите
вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по
вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична
нищожност съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД - съответните клаузи се заместват от
императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се
дължат. Тъй като не се касае до изрично изброените в чл. 22 ЗПК недостатъци на формата,
не са приложими и правилата при цялостна недействителност по чл. 23 ЗПК. При
нищожността наличието на индивидуално договаряне е без значение.
Според твърденията на заявителя при сключване на договора, съобразно клаузата му,
длъжника - потребител е поел допълнително задължение да обезпечи изпълнението му, респ.
да минимизира риска на кредитодателя чрез поръчител, отговарящи на определени условия.
Очевидно е, че това допълнително задължение има за цел да се възстанови основният дълг
(главница и възнаградителна лихва) от трето платежоспособно лице по един относително
по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден
финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да
пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
1
(обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от номинално
съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в
икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер
на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици -
в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване.
Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен - кредиторът е поел риск да
отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит.
Съгласно твърденията на заявителя в договора е предвидена неустойка при
неизпълнение на обсъжданото задължение. Ако се приеме, че неустойката служи за
покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност са
типичните вреди при забава на длъжника за плащане на основния дълг, то кумулирането й с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, води до
превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие. Извън него кредиторът
би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен
дълг - ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на
главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, респ. с исковата молба и то спрямо същия длъжник.
Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно
обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно
обогатяване (арг. чл. 59 ЗЗД). Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на
ЗПК.
Следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение
обикновено и преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен
финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи по отпускане на кредит. Българското
законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план)
надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран размер, па
макар и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли размера на вредите при
едно краткотрайно забавяне в осигуряването на обезпечение. Тоест, по начина на
уговарянето си тя надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции - така т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - поради което последната е нищожна.
По отношение вземането за неустойка за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането съобразно, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно
обратно - изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно безспорно е, че това не е никаква такса, защото не се
дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с
всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквото и да е
действия или разноски. Тоест в случая е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
По изложените съображения процесната клауза, респ. вземане преследва забранена
от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в
пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се
приеме за нищожна. Тази „наказателна“ клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Размерът на тази
неустойка е по-голям от размера на самото главно вземане, което е типичен пример за
2
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да
постигане неоснователно обогатяване.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли заявлението в частта по
отношение вземането за неустойка за неизпълнение за задължението за предоставяне на
обезпечение по договора в размер на сумата от 217,70 лева за периода от 02.12.2020 г. до
02.06.2021 г.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 58424/24.03.2022 г., подадено от „ФИРМА“ ООД, ЕИК:
************* срещу Я. Н. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., АДРЕС, общ. Столична,
обл. С. (столица) в частта по отношение вземането за неустойка за неизпълнение за
задължението за предоставяне на обезпечение по договора в размер на сумата от 217,70 лева
за периода от 02.12.2020 г. до 02.06.2021 г., както и в частта за сумата от 100,00 лева,
представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2021 г
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба.
Ако разпореждането влезе в сила, заявителят може да предяви осъдителен иск за тази
част от вземането си. В случай че заявителят не обжалва разпореждането, внесената по
заповедното производство държавна такса няма да се зачита (приспада), ако искът е
предявен след повече от един месец и една седмица от връчването на разпореждането.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3