Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
20.01.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд- Перник,
гражданска колегия, в публичното заседание на 19 декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател:
Антон Игнатов
при секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от
съдия Игнатов гр. дело № 705 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищцата Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.М.
***, със служебен адрес: ***, е предявила против ответника И.В.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г.Б. ***, основен иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за изплащане на обезщетение от 50 000 лв. за претърпени от нея неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на нейната майка И.С.О., починала
вследствие на престъпление, осъществено на 15.07.2015 г., в с.***, от
ответника, което деяние /престъпление/ представлява непозволено увреждане, да
заплати лихва върху главницата, смятано от датата на престъплението /увреждането/-
15.07.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Предявения осъдителен иск ищцата Л.И.М. обосновава, като твърди,
че с влязла в сила присъда № 13/03.05.2016 г., постановена по НОХД № 104/2016
г. по описа на ОС- Перник, ответникът И.В.Л. е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.115 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от осем години, за това, че умишлено умъртвил
майката на ищцата И.С.О..
Л.И.М. е пряк наследник на майка си И.С.О., поради което
е от кръга на лицата имащи право да търсят обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане. Ищцата се обосновава на разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда била задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
От настъпилата смърт на майката на ищцата последната преживяла
душевни болки и страдания, пострадалата е била неотлъчно до дъщеря си, като
най- близък човек, не само като майка, но и като най- добра приятелка. Особено,
след като е останала вдовица, връзката между ищцата и нейната майка станала още
по- силна, тъй като двете взаимно си помагали и са били опора една на друга. Убитата
помагала при отглеждането на внучето на ищцата С.. Съществувала е дълбока
привързаност към убитата, както от страна на нейната дъщеря- ищцата Л.М., така
и от страна на нейната дъщеря- А. и внука й С.. За ищцата останала тежка
мисълта, че нейната маейка е намерила смъртта си по такъв жесток начин, в
резултат на извършеното от ответника престъпление. Ищцата твърди, че от смъртта
на майка й търпи и до края на живота си ще изживява страдания и скръб по
нейната загуба, останала е празнота и болка.
Съобразно интензитета, продължителността и характера на търпените
неимуществени вреди и предвид чл.52 от ЗЗД се претендира като тяхна репарация сумата
от 50 000 лв. ведно със законната лихва върху нея смятано, от датата на увреждането-
15.07.2015 г., до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, чрез нейния процесуален
представител- адв.К.М. ***, поддържа изложените доводи и искания, като моли
съда да уважи изцяло така предявения иск.
В отговора на исковата молба ответникът И.В.Л., чрез своя
процесуален представител- адв.Г.Б. ***, е изразил становище, че искът е допустим
и частично основателен, като моли съда да постанови решение, с което да бъде
присъдено обезщетение по справедливост. Подобни искания се излагат и пред съда в
съдебно заседание.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства намира от фактическа страна следното:
С присъда № 13/03.05.2016 г., постановена по НОХД №
104/2016 г. по описа на Окръжен съд- Перник, ответникът по делото И.В.Л. е
признат за виновен в това, че на 15.07.2015 г. в с.***, умишлено е умъртвил И.С.О.
на ** години, поради което и на основание чл.115 от НК, вр. чл.373, ал.2, вр.
чл.372, ал.4 от НПК, вр. чл.58а ал.1 НК, му е определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от дванадесет години, което е намалено с 1/3 и е осъден на
„Лишаване от свобода“ за срок от осем години. Със същата присъда на основание
чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и отложеното наказание по споразумение
по НОХД № 730/2013 г. по описа на РС- Перник. Съдът е постановил наложеното
наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затвор. Присъдата е влязла в сила
и приведена в изпълнение, като понастоящем ответникът пребивава в затвора в ***.
Видно от представеното удостоверение за наследници № ***
на Кметство с.***, общ.Перник, ищцата е дъщеря и законна наследница на И.С.О.,
заедно със сестра си М. И. Л..
Според показанията на свидетелката А.М., дъщеря на
ищцата, преценени по реда на чл.172 ГПК, е видно, че случаят се е отразил много тежко на цялото
семейство. По време на убийството детето на свидетелката, което по това време е
било на две години и пет месеца, е било в къщата. Ищцата е живеела при майка си.
В този ден тя била болна и нейната майка взела детето. Свидетелката твърди, че
в този ден баба й варяла буркани в двора и тя е трябвало да вземе детето си от къщата.
Когато отишла отидох там и видяла, че има полиция и хора, помислила, че и детето
е пострадало. Влязла в двора и установила, че детето е пострадало също- било ударено
с нож по главата. След това цялото семейство много тежко приело случилото се. До
сега психиката на всички е разбита. До момента свидетелката спи с лекарства, майка
й също. Датато също е запомнило цялата случка. Майка й е в депресия от случая,
ограничила е всички социални контакти. Майката на убиеца е сестра на ищцата.
Ищцата е живеела основно при майка си.
Според свидетеля А.О., чичо на ищцата, същата живеела в махала
„***“ в самостоятелна отделна къща. Не знае дали е помагала на И., но може да каже,
че са го викали да помага, брат му и снаха му И.. Не е бил свидетел на това, но
е чувал, че и двете сестри са били заедно. И. нищо лошо не му е казвала за едната
или другата дъщеря. М. го е викала няколко пъти да изкарва боклуци от двора, за
водопровода и чешмите. И. живеела с брат му, след като той починал, тя живеела сама.
Знае, че в деня на убийството детето на А. е било там, заедно с ответника и
убитата.
Свидетелката Е.М. познава И. О. от 50 години. Тя живеела със
съпруга си и след като той починал - сама. Била в нормални отношения с двете си
дъщери- Л. и М.. М. помагала и на Л. и на майка си. Знае, че в деня на
убийството в къщата са били И., И. и детето на А.. Детето идвало, защото бабата
го вземала и гледала.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът достигна до правните следните изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
е основателен. В хода на производството се установиха фактическите елементи по пътя
на пълното и главно доказване от хипотезата на непозволеното увреждане. В тази насока
настоящият състав е обвързан от действието на влезлия в сила съдебен акт-
влязла в сила присъда №
13/03.05.2016 г., постановена по НОХД № 104/2016 г. по описа на ОС- Перник. Съобразно
чл.300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством същата са задължителни
относно преценката на гражданските последици от престъплението извършено от ответника
И.Л., относно осъществяването на деянието, противоправността му и виновността на
същия. Предвид на действието на чл.300 от ГПК следователно безспорно е по делото,
че И.В.Л. е виновен за това, че на 15.07.2015 г. в с.***, умишлено е умъртвил И.С.О.
на ** години, поради което и на основание чл.115 от НК, вр. чл.373, ал.2, вр. чл.372,
ал.4 от НПК, вр. чл.58а ал.1 НК, му е определено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от дванадесет години, което е намалено с 1/3 и е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от осем години, при първоначален „Строг режим“ на изтърпяване на
наказанието в затвор. Тези обстоятелства не се оспорват и от самия ответник.
Предвид горното категорично е доказана по делото хипотезата
на чл.45 от ЗЗД, осъществена от поведението на ответника. Като резултат от същото
е настъпила смъртта на майката на ищцата. Последната е от кръга лица носители на
субективното право да търсят овъзмездяване на причинените от този деликт неимуществени
вреди. Следователно предявената претенция е основателна, като следва през призмата
на чл.52 от ЗЗД да се определи адекватната величина на търсеното обезщетение на
действително доказаните по делото неимуществени вреди. Следва да се посочи, че и
самият ответник не оспорва горните факти, а единственото му възражение е по отношение
на размера на претенцията.
Безспорно е че загубата на родител е само по себе си е обстоятелство,
което винаги генерира едни от най- интензивните и тежки негативни душевни преживявания.
Отрицателния ефект на подобно обстоятелство в процесния случай се засилва от насилствената
причина за смъртта на майката на ищцата- убийство от ответника и свързаните с това
пълна изненада, внезапност и непредвидимост за близките на жертвата. Същевременно
се изведе несъмнено по делото, че ищцата и убитата й майка са били в много близки
отношения, като общували редовно, почти ежедневно, тя й помагала за отглеждане
на внучето. Жертвата на престъплението е заемала съществена част в живота на ищцата
Л.М., която е била дълбоко емоционално свързана с майка си си. С извършеното деяние
ответникът Л. е станал причина тези интензивни и изцяло положителни чувства да изчезнат
от живота на ищцата завинаги. Като пряка последица от извършеното убийство бита
на ищцата се е променил рязко и изцяло в негативна посока- същата била изплашена,
неуравновесена, престанала да общува, изолирала се е, страдала от безпокойство
и безсъние, което компенсирала с хапчета.
Според съда възражението на ответника относно прекомерността
на претенцията е неоснователно. Фактът, че ответникът е внук на убитата- син на
М. Л.- другата й дъщеря и сестра на ищцата, не променя горните изводи.
Твърденията, че той също страда от загубата на баба си, дори и да бяха доказани
в настоящия процес, не влияят и не намаляват болките и страданията на ищцата по
изгубения си родител.
При анализ на тежестта, характера и обхвата на вредите, както
и интензитета на негативно въздействие в живота на ищцата, обсъдени по-горе и при
съобразяване на икономическото и социална статукво в страната, се налага извода,
че съобразно правилата на справедливостта, приложими съобразно чл.52 от ЗЗД, адекватно
мерило на същите в материален план се явява сумата 50 000 лв. Същата конкретно ще
репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени от Л.М. за времето досега
и съставлява точно измерение на гражданската отговорност и съставомерното поведение
на ответника И.Л., а в общ план е в синхрон с обществените условия и морал. Ето
защо ответникът трябва да се осъди да заплати на ищцата 50 000 лв. обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
15.07.2015 г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски
съразмерно с уважената част на иска. Видно от представеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, същата е заплатила сумата от 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат поети от ответника.
Съобразно чл.83 ал.1 т.4 от ГПК ищцата е освободена от всякакви
държавни такси и разноски по делото, поради което същата не дължи такива. Според
чл.83 ал.3 ГПК разноските в хипотезите на целия текст се поемат от съда. Държавните
такси обаче остават извън този особен ред,тъй-като правилото изрично третира само
съдебните разноски, не и следващите се такси. Този извод се налага освен от изричността
на правилото, така и от логическото и сравнително тълкуване на ал.1 и ал.3 на чл.83 ГПК. В първата алинея изрично са обхванати и разграничени като отделни величини
разноски и такси, а в ал.3- само разноските. Следва да се има предвид и фискалното
естество на обсъдените норми, поради което разширително тълкуване не е допустимо.
Тъй като ищцата е изцяло освободена от такси и разноски, само последните, в
случай, че има такива, остават за съда, а таксите следва да се поемат от ответника
в рамките на основателността на претенцията. Ето защо И.Л. следва да заплати държавната
такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК)- 4% върху уважената част на осъдителния иск от 50 000 лв.
или 2 000 лева.
Водим от изложеното
Окръжен съд- Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА И.В.Л., ЕГН
**********, с адрес: Затвора в ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г.Б. ***, да
заплати на Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.М. ***, със служебен
адрес: ***, по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на нейната майка И.С.О., починала
вследствие на престъпление, осъществено на 15.07.2015 г., в с.***, от ответника,
което деяние /престъпление/ представлява непозволено увреждане, както и лихвата
върху главницата, смятано от датата на престъплението /увреждането/- 15.07.2015
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.В.Л., ЕГН **********, с адрес: Затвора в ***, съдебен
адрес:***, чрез адв.Г.Б. ***, да заплати на Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.К.М. ***, със служебен адрес: ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/-
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА И.В.Л., ЕГН **********, с адрес: Затвора в ***, съдебен
адрес:***, чрез адв.Г.Б. ***, да заплати по сметка на Окръжен съд- Перник
държавна такса в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред в двуседмичен
срок от връчването му пред Софийски апелативен съд.
Съдия :