РЕШЕНИЕ
№758/18.4.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На осемнадесети април Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 112 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.А.А.С.,
ВАК, като пълномощник на М.Н., ЛНЧ ********** от гр.Варна, управител на „ Н.Т.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу НП № 23-0001044/14.11.2018
год. на Началник Областен отдел АА в ГД АИ Варна, с което за извършено
нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на осн. чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв..
В
жалбата формално се обжалва НП като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се твърдението, че АНО е издал обжалваното
постановление в нарушение на чл. 52 от ЗАНН, след изтичане на едномесечният
срок.
В съдебно
заседание дружеството,редовно призован се представлява от адв.С., ВАК, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – ОО АА Варна се представлява от мл експерт Георгиев, който моли НП да
бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН ,
серия А-2018, № 257098/13.09.2018 год. административния орган е приел за установено
от фактическа страна, че на дата 13.09.2018 г. около 10:50 ч. в гр. Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 158, превозвача притежаващ лиценз на
Общността № 0470/13.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с
автобус на 02.07.2018г. е допуснал
водачът С.Б., ЕГН: **********, който не отговаря на изискванията, определени
със ЗАвП - не отговаря на изискванията за психологическа годност съгласно чл.
7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвП, установено от извършената проверка в регистър
за психологически изследвания на ИА "АА", да управлява превозно
средство кат. МЗ, автобус марка "Ман РХЦ 404', с per. № ***собственост на
превозвача, извършващ международен обществен превоз на пътници по автобусна
линия Добрич - Малко Търново - Дерекьой - Истанбул, видно от предоставените
списъци - пътнически листи за международни превози за дата 02.07.2018г. и
справка от дневник за изпълнените курсове в автогара "Варна" за дата
02.07.2018г., от направената справка е видно, че водачът не притежава УПГ,
издадено по реда на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП - нарушение на чл.96г,ал.1, предл.2 от ЗАвтПр.
Акта бил
съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения
не отразило, че има такива.
В срока по
чл.44 от ЗАНН не са направени възражение.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал НП №
23-0001044/14.11.2018 год., с което за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2
от ЗАвтПр на осн. чл.96г,ал.1,предл.2 от
ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..
Разпитан в
хода на съдебното производство св. Й. потвърждава констатациите в акта за
установяване на административно нарушение. Посочва, че във връзка с писмо от ИА
АА била извършена тематична проверка на
дружеството „Н.Т.“ ЕООД, при която било
установено, че на 02.07.2018 год. превозвача е допуснал водача С.Б. да
управлява превозно средство, с което извършва международен обществен превоз на
пътници без да отговаря на изискванията за психологическа годност, определени
със ЗАвтПр. Според свидетеля от направената справка се установило, че водача
няма издадено такова удостоверение, а превозът бил извършен, което се
установило от представените списъци – пътни листи и справка от дневника за
изпълнени курсове от Автогара Варна.
Със
съгласието на страните съдът е заличил от списъка на лицата за призоваване св. К..
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на показанията
на св.Й., както и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник
на ОО АА Варна, съгласно приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 год. на
Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
Акта е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.
Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ,
седалище и адрес на управление, представляващо го лице.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Съдът, счита че съгласно всички приложени
по делото писмени и устни доказателства –отразени в акта, в наказателното
постановление и представени в съдебно заседание доказват по безспорен начин
извършеното нарушение.
По делото е безспорно установено, че
дружеството-жалбоподател има качеството "превозвач" по смисъла на §1,
т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото
същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД,
притежава Лиценз на Общността № 0470/13.12.2011 г. за международен обществен
превоз на пътници с автобус , поради което е имал задължение да
осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе
изисквания, между които и за психологическа годност.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/ лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбата по чл. 7, ал.3 от ЗАвтП.
От приложените в административната
преписка справки в регистъра за психологически изследвания на водачите до
20.12.2018 год. водачът С.Б., ЕГН: ********** не се е явил на
изследване и не му е издавано удостоверение, т.е. както към 02.07.2018 год. когато е извършен
обществения превоз на пътници – международен по редовна автобусна линия
гр.Добрич-гр.Истамбул водача Бююкмерич не е не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност за да извършва като водач превоз на
пътници, съгласно изискванията на ЗАвтПр.
От приложение по преписката трудов
договор № 234/14.12.1016 год. се установява, че Бююкчерич работи като шофьор на
автобус в дружеството нарушител, считано от 14.12.2016 год..
Съгласно административно-наказателната
разпоредба на чл. 96г ал.1 предл. 2 от Закона за автомобилния превоз, действащ
към момента "който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Законодателят е фиксирал размера на
административните наказания и не е предоставил никакви възможности за
определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при
определяне на административното наказание, административно наказващият орган е
наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде намален от съда.
Съдът намира, че не е налице и основание
да се счита, че нарушението е маловажно, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това
нарушение се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на
т.нар. формални нарушения, които по силата на закона се санкционират. Липсата
или не на общественоопасни последици е ирелевантна в случая.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0001044/14.11.2018 год. на Началник Областен отдел АА в ГД АИ Варна, с което
на „ Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Н., ЛНЧ **********, управител за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2
от ЗАвтПр на осн. чл.96г,ал.1,предл.2 от
ЗАвтПр е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :