и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП. Постъпила е жалба от Мустафа Хасан Алиосман от с.Стоманци, общ.Кирково против Заповед № РД-10-752/02.12.2005г. на кмета на община Кирково. Излагат се съображения, че жалбодателят е собственик на недвижим имот – нива от 2 дка, находящ се в местността "Аледжин евянъ", който към настоящият момент се намирал в урбанизираната територия на селото. Имотът му бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 44/16.12.2004г. на ПК Кирково. Със заповед № РД-10-752/02.12.2005Г. на Кмета на Община Кирково бил одобрен проект за ПУП-ПР за част от поземлен имот №10144. Със същата заповед му било отказано да му бъде възстановено правото на собственост върху описаният имот поради това, че същият бил застроен от трети лица при спазване на нормативните изисквания на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Жалбодателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, като сочи подробни съображения. Моли атакуваната заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощници, чрез които поддържа жалбата си.
Ответникът - община Кирково, се представлява от ю.к. Топалова. Оспорва жалбата. Моли да се остави в сила заповедта на кмета на община Кирково. Претендира деловодни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за основателна, а издадената заповед за незаконосъобразна. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, без да е легално дефинирано, се извежда от разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗАП, съобразно която право на жалба имат засегнатите граждани или организации. Този принцип е развит и с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, с която е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие за допустимост на съдебния контрол е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като засягането е условие за възникване на процесуалният правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Процесуално легитимирани при това положение са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права или в създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения. В случая, не се установява обжалваната заповед да засяга по никакъв начин правата на жалбодателя. Същият не представя никакви доказателства, от които би могло да се направи извод, че той е заинтересувано лице по смисъла на чл.35, ал.1 от ЗАП; правната му сфера не се засяга неблагоприятно от обжалвания административен акт. Това е така, защото не се доказва съотносимост между собствената му нива от 2 дка в местността “Аледжин евянъ” и поземлен имот № 10122, от който се образува УПИ І, кв.1 – с.Стоманци, предмет на Заповед № РД-10-752/02.12.2005Г. на Кмета на Община Кирково; впрочем, в този смисъл е и заключението на вещото лице, което страните не оспорват, и което съдът кредитира изцяло. Т.е., за жалбоподателя не произтичат правни последици изразяващи се в прекратяване или ограничаване на права, в създаване или разширяване на правни задължения, нито се създава пречка за упражняване на субективно право, свързани с атакувания административен акт. Не е налице пряк и непосредствен правен интерес за жалбоподателя да обжалва процесната заповед, поради което жалбата се явява недопустима. Ето защо съдът намира, че жалбата е недопустима, поради което следва да се отмени протоколното определение от 19.09.2006г., с което е даден ход на делото по същество и производството по делото се възобнови; жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати. При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата община Кирково се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на жалбодателя. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 19.09.2006г., с което е даден ход на делото по същество. ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.д.№11/2006г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Мустафа Хасан Алиосман от с.Стоманци, общ.Кирково против Заповед № РД-10-752/02.12.2005г. на кмета на община Кирково и прекратява производството по а.х.д. № 11/2006г. ОСЪЖДА Мустафа Хасан Алиосман от с.Стоманци, общ.Кирково, с ЕГН **********, да заплати деловодни разноски на община Кирково в размер на 80 лв.
Определението може да се обжалва пред ВАС на РБългария в 7 дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|