О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Ихтиман, 25.01.2021 г.
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията НЧД № 22 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК
Производството
по делото е образувано по повод постъпила жалба от адв. в.п., пълномощник на И.Н.Ч.
*** срещу постановление на РП-Ихтиман от 15.12.2020 г., с което е прекратено
наказателното производство по пр. пр. № 630/2020 г. по описа на РП – гр.
Ихтиман, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на 13.07.2020 г. около 22,45 часа в
района на общински път SFO 01370 посока от гр. К. към с. К. е възникнало ПТП
между лек автомобил „А. А 3“, рег. № ** **** **, управляван от И.Н.Ч. и лек
автомобил „П. ***“, рег. № ** **** **, управляван от Х.С.П., е нарушен чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на
водача на лекия автомобил „А. А*“.
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство представителят на
държавното обвинение е приел, че виновен за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е самият пострадал, който с действията си е нарушил правилата за
движение по пътищата, а тъй като се е движел с несъобразена скорост.
В
жалбата срещу постановлението за прекратяване пострадалият Ч. твърди, че
постановлението на прокуратурата е неправилно, незаконосъобразно, тъй като
изводът за това, че вина за настъпването на ПТП е на Ч. е необоснован.
Съдът,
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока
по чл. 243, ал. 2 НПК.
По
същество жалбата е неоснователна.
От
събраните по досъдебното производство доказателства се установява следното:
На
13.07.2020 г. около 22,30 часа вечерта Х.П. управлявала лек автомобил „П. ***“
с рег. № **** **по пътя между гр. К. към с. К., като имала намерение да отиде
на язовир „Сухи лейк“. Тъй като пропуснала отбивката за язовира, решила да
обърне посоката си за движение в района на т. нар „В.Ч.“. По същото време в
същата посока за движение пътувал и И.Ч., който управлявал лек автомобил „А. А*“
рег. № ** **** **. П. възприела
светлините на идващия зад нея автомобил, но когато предприела маневрата и се
отклонила вляво, за да обърне посоката си на движение последвал удар между
лекия автомобил „А. А*“ и лекия автомобил „П. ***“.
В
резултат на произшествието на Ч. е причинена очна травма и загуба на зрение,
което довело до трайно отслабване на зрението на лявото око за период по-голям
от 30 дни, което увреждане предвид своята медикобиологична характеристика
представлява средна телесна повреда.
В
хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, в заключението на
която е прието, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие
е от субективен характер и се дължи от една страна на управление с превишена и
несъобразена скорост от страна на И.Ч., и, от друга страна, на неадекватните действия на водача Х.П. в
тъмната част на денонощието и при намалена видимост при извършване на маневра
завой наляво.
Така
изводът на РП-Ихтиман относно несъставомерността на деянието се основава на
експертното становище, че причината за настъпване на произшествието е несъобразената
скорост на водача на лекия автомобил „А. А*“
Съдът
приема, че този извод е необоснован поради непълнота на изготвената автотехническа
експертиза.
На
първо място, от заключението на тази експертиза не става ясно от какви данни /по
технически път или по друг начин/ вещото лице е приело, че скоростта на
движение на лекия автомобил „А. А*“ към момента на възприемане на движещия се
пред него лек автомобил „П. ***“ е била 99,27 км/ч.
На
второ място, в заключението не е посочено каква е била съобразената скорост от
страна на водача на лекия автомобил „А. А*“, така че ударът с движещия се пред
него автомобил, предприемащ маневра за завиване наляво, би бил предотвратим.
На
трето място, в заключението не е отразено на какво разстояние водачът на лекия
автомобил „П. ***“ е могъл да възприеме движещия се в неговата посока за
движение лек автомобил „А. А*“, съответно, ако той се е движел с допустимата за
участъка скорост, възможно ли е било водачът на лекия автомобил „П. ***“ да
довърши маневрата без да се стигне до реализиране на ПТП /респ. при каква
скорост на движение на лекия автомобил „А. А*“ би могло да бъде довършена
маневрата без да настъпи съприкосновение между двата автомобила/.
Не
на последно място, в експертното заключение не е посочено мястото на удара
между двата автомобила на пътното платно – този факт е от съществено значение
за установяване на обстоятелството в кой момент от извършването на маневрата от
страна на водача на лекия автомобил „П. ***“ е настъпил ударът с лекия
автомобил „А. А*“.
Съдът
намира за уместно да отбележи, че нито от огледа на местопроизшествие, нито от
експертното заключение по несъмнен се установява дали в участъка от пътя,
където е настъпило произшествието, е имало действащо ограничение на скоростта
за движение, позволено ли е било изпреварването, както и дали е съществувала
някаква пътна маркировка. Този въпрос също следва да бъде изяснен, с оглед
обективното установяване на извършените нарушения на правилата за движение по
пътищата от страна на двамата водачи.
В
този смисъл, настоящият състав приема, че следва да бъде допусната тройна
автотехническа експертиза, при която вещите лица да отговорят на всички
поставени въпроси, които имат значение за изясняване на непосредствената причина
и механизма на настъпване на произшествието.
Eдва след изясняване на всички тези обстоятелства
държавното обвинение би могло да направи обоснован извод за това дали и на кого
от двамата водачи деянието е съставомерно, съотв. дали представлява
престъпление.
Във всички случаи обаче, следва да бъде
съобразено, че нормите на чл. 20 ал.2 и на чл.
21 ЗДвП се намират в
конкуренция помежду си и съответното нарушение на режима на скоростта може да
бъде квалифицирано само по едното от тях, т.е. скоростта или не е съобразена с
максимално установените граници в чл. 21 ЗДвП, т.е. е превишена, или не е съобразена
с примерно изброените обстоятелства по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Това е така, защото
превишената скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и научно
обоснованата максимално допустима скорост. Превишавайки максимално допустимите
стойности, водачът на моторно превозно средство винаги се поставя в
невъзможност да реагира адекватно на конкретната пътна обстановка.
С оглед на
всичко изложено, настоящият състав приема, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е неправилно и следва да бъде отменено, като
делото бъде върнато на прокурора за продължаване на процесуалните действия,
посочени в обстоателствената част на настоящото определение
По
изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 6, т.3 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на Районна
прокуратура - Ихтиман от 15.12.2020 г., с което е прекратено наказателното
производство по пр. пр. № 630/2020 г. по описа на РП-Ихтиман.
Връща делото на ИРП за изпълнение
на дадените указания..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7
дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред СОС.
Районен съдия:
/Р.
Йорданова/