Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.12.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено
на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2.
ВАНЯ И.
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 311 по описа на Софийски окръжен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е повъззивна жалба от З.Б.И. *** против Решение № 27 от 06.03.2017 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на РС-С., в
частта, с която З.Б.И. е осъдена да заплати на Г.К.В. и М.Г.В. сумата от
23 170,33 лева – представляваща 1/3 от общата стойност на направените
подобрения в делбения имот през периода от 02.08.2002 г. до 22.01.2007 г. /реконструкция
и ремонт на старата сграда, изградена постройка на две нива към съществуващата
стара сграда, извършен ремонт на покрива и покриване с нови керемиди на
полумасивната стопанска сграда, подобрения в дворното място/. Решението се
обжалва и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати държавна
такса върху стойността на дела си, в размер на 1244,81 лева, както и държавна такса
върху присъединения иск в размер на 926,81 лева, в полза на държавата, по
сметка на С.нски районен съд.
Жалбоподателката твърди, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е постановено в нарушение на
материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените норми. Твърди, че решението е
недопустимо, като постановено по нередовно предявен иск, тъй като молбата, с
която са заявени претенциите не съдържа ясно изложение на фактическите
обстоятелства. Не било направена конкретизация на извършените дейности по вид,
количество и стойност. Моли за обезсилване на решението в тази му част, като
предявено по нередовна молба.
Намира за незаконосъобразен извода на съда, че
ответниците са извършили претендираните подобрения, в качеството им на владелци
на делбения имот, а не на държатели. Ответниците предявили иск за заплащане на
извършени в делбения имот подобрения, които са описани в писмена молба от
16.10.2015 г., както и увеличената стойност на имота в резултат на извършените
подобрения.
Твърди, че независимо, че липсвала конкретика за това
в какво се изразява претенцията на ответниците, същата се явява неоснователна и
недоказана. Незаконосъобразен бил и извода на съда, че претенцията на ответниците не била погасена по давност, защото решението по
иска за собственост било влязло в сила на 29.09.2011 г. Този момент бил напълно
ирелевантен по отношение на началото и настъпването на давността. Безспорно
било, че са извършвани СМР до 2006 г., и давността е изтекла 2011 г., на която
се е позовала ищцата. Иск за имота е бил предявен с исковата молба, въз основа
на която е било образувано гр.д. №131/2007 г. по описа на С.нския
районен съд. По изложените съображения моли да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да се отхвърли претенцията по сметки. Претендира
разноски.
В срока за
отговор е подаден такъв от М.Г.В. и Г.К.В., които оспорват жалбата и молят да
бъде оставено в сила обжалваното решение.
В срока за
обжалване е подадена въззивна жалба от М.Г.В. и Г.К.В.
против Решение № 27 от 06.03.2017 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по
описа на РС-С., в частта, с която са осъдени да заплатят солидарно на З.Б.И.
сумата от 1 398,00 лева-представляваща обезщетение за това, че е лишена от
възможността да ползва своята част от делбения имот за периода от 07.07.2014 г.
до 16.10.2015 г. Твърди се, че в хода на съдебното дирене не се събрало нито
едно доказателство, че З.И. е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот и не е имало наличие на писмена покана за
заплащане на обезщетение. Възразяват и срещу това, че не са им признати сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500, 00 лева, които били
платени на 13.08.2015 г. Претендират разноски.
Подадените
въззивни жалби са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да
обжалват постановеното от Районен съд - С. решение, поради което същите са
процесуално допустими.
Софийският окръжен съд,
за да се произнесе по основателността им, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Към настоящото дело е
приложено гр.д. №131/2007 г. по описа на РС-С. и гр.д. № 1023/2010 г. по описа
на СОС. С решение № 116 от 22.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1023/2010 г.
по описа на СОС Г.К.В. и М.Г.В. са осъдени да предадат на З.Б.И. владението
върху 1/3 идеална част от УПИ VIII-1945, находящ се в кв.
162 по ПУП на гр. С., кв. „Д.“, целият с площ от 795 кв.м., заедно с
построената в него през 1970 г. масивна едноетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 61 кв.м., както и полумасивна едноетажна второстепенна
сграда, със застроена площ от 28 кв.м., строена през 1965 г., при граници на
имота: улица, УПИ IX-1946, УПИ X-1947, УПИ VII-1944, всички в кв. 162
по ПУП на гр. С.. Решението е влязло в законна сила на 29.09.2011 г. с
определение № 446/29.09.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 393 по описа на ВКС
на РБ, с което е потвърдено определение № 208 от 13.06.2011 г. по гр.д. №
602/2011 г. на ВКС на РБ.
С решение № 9 от
04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на РС-С. е допуснато
да бъде извършена съдебна делба между З.Б.И. ***, Г.К.В. *** и М.Г.В. *** на
следния недвижим имот: УПИ VIII-1945, находящ се в кв.
162 по ПУП на гр. С., кв. Д., целият с площ от 795 кв.м., заедно с построената
в него през 1970 г. и пристроена през 2006 г. масивна жилищна сграда /основно
застрояване/ със застроена площ от 146 кв.м. и разгъната застроена площ от 154
кв.м., както и едноетажна полумасивна стопанска сграда /допълващо застрояване/
със застроена площ от 28 кв.м., строена през 1965 г., при граници на имота :
улица, УПИ IX -1946, УПИ X-1947, УПИ VII-1944,
всичките в кв. 162 по
ПУП на гр. С., с права 1/3 идеална част за З.Б.И. и 2/3 идеални части за Г.К.В.
и М.Г.В., при условията на съпружеска имуществена общност. С решение №
242/22.06.2015 г., постановено по гр.д. № 332 по описа на СОС е потвърдено решение
№9 от 04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на С.нския районен съд.
В първото съдебно заседание, проведено на
16.10.2015 г. ищцата З.Б.И. е предявила искане да бъдат осъдени солидарно
ответниците да й заплатят сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
това, че е лишена от възможността да ползва своята част от допуснатия до делба
недвижим имот за периода от 07.07.2014 г. до 16.10.2015 г. Ответниците пък са
предявили към ищцата искания по сметки, като молят да бъде осъдена да им
заплати извършените от тях подобрения на делбения имот на стойност 49 478
лева, представляваща 1/3 от общата стойност на направените подобрения в размер
на 148 678 лева. Подобренията се изразявали в следното: реконструкция и
ремонт на старата сграда /излята бетонна
плоча, подменени подови настилки, стени и тавани шпакловани и боядисани с
латекс, сменена дограма, монтирани окачени тавани, ремонт на баня и мокро
помещение, топлоизолация на външни стени/; изградена пристройка на две нива към
съществуващата стара сграда /масивна със стоманобетонова конструкция с площ
около 80 кв.м. със завършени помещения – дневна, трапезария, две стаи, баня и
тоалетна, мокро помещение, тераса и незавършени помещения –кабинет, стая,
входно антре, стълбище и балкон/; извършен ремонт на покрива /покриване с нови
керемиди на полумасивната стопанска сграда със застроена площ от 28 кв.м./;
подобрения в дворното място от 795 кв.м. /бетонова стена, ограда от бетонни
сколове и мрежа, скеле за лози от метални тръби и винкел/.
По делото е разпитана
една свидетелка – И.Н.Л.. От показанията й се установява, че ответниците
направили ремонт на сградата. Първоначално се започнало с „В и К“ ремонт, след
това поставили теракотни плочки в банята и тоалетната, разширили помещението
настрани, извършили ремонт на ел. инсталацията, поставили ламинат, а дюшемето
изциклили, сменили прозорци, направили шпакловка на стените. Тези ремонтни
дейности били извършени към 2004 година. В началото на 2006 г. изравнили двора
с трактор и започнали да засаждат дръвчета и лози, дворът бил ограден с
циментови колове и висока мрежа. Съпругът на свидетелката участвал в зидането
на стените на новата къща, която била измазана с груба мазилка. Към края на
2006 г. приключили с ремонта.
По делото е изслушана и приета съдебно
техническа експертиза, изготвена от в.л. Р.Д.П., която дава заключение, че
пазарната стойност на целия УПИ е 18 660 лева. Пазарната стойност на
цялата жилищна сграда е 66 543 лева. 1/3 ид. част от нея е 22 181
лева, а 2/3 ид. части от нея е 44 362 лева. Пазарната стойност на цялата
стопанска сграда е 1628 лева. 1/3 ид. част от нея е 542,67 лева, а 2/3 ид.
части от нея е 1085,33 лева. Наемът за целия исков период за цялата къща е
4 194 лева, а 1/3 ид. част от него е 1398 лева. Общата пазарна стойност на
подобренията в имотите е 76 725 лева.
По делото е изслушана и
приета тройна съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че
пазарната стойност на УПИ-VIII-1946, находящ се в кв. 162
по регулационния план на гр. С., целия с площ 795 кв.м., намиращ се в кв. Д. е
25 190,00 лева, като 1/3 ид.ч. са равнява на 8 397,00 лв. и 2/3 се
равняват на 16 793, 00 лева.
Приета по делото е и
техническа експертиза, изготвена от в.л. Л.Т.М., която дава заключение, че пазарната
цена на имота преди извършените подобрения възлиза на 23 850, 00 лева.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Заявените по
реда на чл.346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във
втората фаза на делбеното производство осъдителни
искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването
и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Целта
е да се уредят финансовите отношение между съсобствениците по повод на
съсобствеността. Претенциите
следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат
квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически
обстоятелства.
В ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС
е прието, че в случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над
съсобствен имот не би могло да се счете по предположение, че той владее само за
себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и за останалите
съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в отношенията между
съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението
се поставя само в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерение да
владее имота само за себе си. В този случай отношенията между съсобствениците
във връзка с подобренията се уреждат по начина, посочен в чл.72 и чл.74 ЗС, с
оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона
недобросъвестен владелец. Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод,
че към момента на извършване на подобренията ответниците са имали качеството на
добросъвестни владелци, тъй като подобренията са извършили не като
съсобственици и отношенията между тях следва да се уредят по начина посочен в
чл. 72 от ЗС.
От показанията на свидетелката И.Н.Л.
се установява, че ответниците започнали с „В и К“
ремонт, след това поставили теракотни плочки в банята и тоалетната, разширили
помещението настрани, извършили ремонт на ел. инсталацията, поставили ламинат,
а дюшемето изциклили, сменили прозорци, направили шпакловка на стените. Тези
ремонтни дейности били извършени към 2004 година. В началото на 2006 г.
изравнили двора с трактор и започнали да засаждат дръвчета и лози, дворът бил
ограден с циментови колове и висока мрежа. Към края на 2006 г. приключили с
ремонта. В един разговор М. се разплакала, че ги съдят, защото освен тези,
които са продали жилището имало и друг наследник, който до този момент е бил в
неизвестност. Към момента на извършване на подобренията правото им на
собственост не е било оспорено. Това е станало по-късно с предявяване на
исковата молба на 22.01.2007 г., по която е образувано гр.д. № 131/2007 г. по
описа на РС-С..
За уважаването на иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС ищецът
следва да установи, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили
неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на
извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец /ППВС
№ 6/27.12.1974 г./.
Като добросъвестни
владелци ищците могат да искат за подобренията, които са направили, сумата, с
която се е увеличила стойността на веща вследствие на тази подобрения.
Във въззивната жалба З.И. навежда
доводи, че вземането е погасено по давност. РС-С. в мотивите на решението е
коментирал този въпрос и е достигнал до извод, че вземането не е погасено по
давност, тъй като съдебното решение по иска за собственост е влязло в законна
сила на 29.09.2011 г. Въззивният съд обаче
констатира, че в първоинстанционното производство такова възражение не е
правено, а давността не се прилага служебно, съгл. чл. 120 ЗЗД, необходимо е
заинтересованото лице да се позове на нея.Само
за пълнота следва да се посочи, че вземането за подобрения се подчинява на общата
петгодишна давност по ЗЗД и става изискуемо от момента, в който владението на
подобрителя бъде смутено. Съгласно т.13
от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на ПВС погасителната
давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за
подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението,
от превръщанетому в държане със съгласието на собственика или от момента,
когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
От заключението на приетите по делото експертизи се установява, че сумата,
с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените подобрения
е в размер на 23 170,33 лева – за 1/3 ид.ч. Ето защо
искът е правилно уважен до този размер и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
Съгл. чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ е недвижим
имот, включва кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост
между ищеца и ответника по отношение на имота; лично ползване от ответника на
целия имот или на площ, по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността (лишаване от ползване на ищеца); писмена покана, отправена от
ищеца до ответника за заплащане на обезщетение; причинна връзка между
невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия
съсобственик-ответник и ползата, която ищеца е пропуснал след поканата -
размера на обезщетението (обикновено в размер на дължимия пазарен наем).
При решаването на въпроса за "личното
ползване" на имота по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС в настоящия случай
следва да се вземат в предвид разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 7 от
2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК и последващата задължителна
за съда практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №
269 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., IV г. о., ГК, Решение №
104 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 241
от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 928/2014 г., I г. о., ГК и др.
Фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия
съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото
поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да
изяви желание за лично ползуване, за да може да
претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от
тях ползуване на цялата съсобствена
вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Достатъчно е неползващият
вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да
възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия
вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да
предложи на съсобственика си да ползува вещта лично
според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да
упражнява това свое право. Предвид така възприетото разрешение и
при липса на ангажирани доказателства от М.В. и Г.В., те да са поканила З.И. да
ползва част от имота, съответстваща на нейните имуществени
права и да са й осигурили реална възможност за това
през процесния период, неотносим е
доводът, че тя не е проявявала желание да ползва имота.
От друга страна, когато обективно е
невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава
преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва както реалното
ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други
съсобственици. За да се прецени дали е налице
такава обективна невъзможност са от значение данните за вида, предназначението
и местонахождението на имота, семейното положение на съсобствениците, тяхното
местоживеене и всички други обстоятелства по делото, относими
към разглеждания въпрос. Меродавни в тази насока са и съображенията, изложени и
в ТР № 67/25.11.1969 г. по гр. д. № 67/69 г. на ОСГК на ВС. Формалното
изразяване на съгласие от съсобственика, ползващ имота и другите също
да се ползват от имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните
субективни права, не освобождава ползващия съсобственик от задължението му да
заплати обезщетение за ползата, от който останалите са лишени. Противното би
било в противоречие с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка
на друг без основание, залегнал в чл. 59 ЗЗД, хипотеза на който е уредена
в чл. 31, ал. 2 ЗС.
Според заключението на съдебно техническа експертиза, изготвена от в.л. Р.Д.П.,
наемът за целия исков период за цялата къща е 4 194 лева, а 1/3 ид. част
от него е 1 398 лева, поради което искът е уважен законосъобразно за тази сума,
с оглед изложените съображения и въззивната жалба в
тази част се явява неоснователна.
По
направените във въззивните жалби оплаквания за
разноските
На осн. чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 ГПК.
Делът на З.Б.И. е 1/3 от процесния имот, с пазарна цена в размер на 93 361 лева,
което се равнява на 31 120,33 лева. Дължимата държавна такса на осн. чл. 8 от Тарифата за държавни такси, които се събират
от съдилищата по ГПК възлиза в размер на 1244,81 лева. Дължимата държавна такса
върху уважения иск по чл. 72 от ЗС в размер на 23170,33 лв., на осн. чл. 1 от Тарифата възлиза в размер на 926, 81 лева.
Решението на първоинстанционния съд в тази част е
правилно и законосъобразно.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба на М. и Г. В., че не са им присъдени
разноски по делото в размер на 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение. От
представения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2015 г. /л. 155 от първоинст. дело/ се установява, че е уговорено
възнаграждение в размер на 1500, 00 лева, което следва да бъде заплатено на
13.08.2015 г., но не е посочено изрично, че сумата е заплатена в брой. Съгл. т. 1 от
Тълкувателно решение №6/2012г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Пред РС-С. не са били представени доказателства за направеното плащане, което е
можело да бъде сторено своевременно, поради което разноски не се следват.
Като е постановил решението си в горния смисъл, районният
съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение и същото следва да
бъде потвърдено.
Въззивните жалби на страните са неоснователни и решението следва
да бъде потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода на делото, поради това, че въззивните жалби се оставят без уважение на страните не се
следват разноски.
Водим от горното, Софийският окръженсъд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 от 06.03.2017 г., на РС - С., постановено по гр. д. № 273 по описа на същия съд за 2014 г. В
ЧАСТТА, с която Г.К.В. с ЕГН: ********** и М.Г.В. с ЕГН: ********** *** са
осъдени да заплатят солидарно на З.Б.И. с ЕГН: ********** *** сумата от 1398,
00 лева, представляваща обезщетение за това, че е лишена от възможността да
ползва своята част от делбения имот за периода от 07.07.2014 г. до 16.10.2015 г.; В ЧАСТТА, в която З.Б.И. с ЕГН: ********** *** е осъдена да
заплати на Г.К.В. с ЕГН: ********** и М.Г.В. с ЕГН: ********** *** сумата от
23170,33 лева, представляваща стойността на направени подобрения в делбения имот пред периода от 02.08.2002 г. до 22.01.2007
г. /реконструкция и ремонт на старата сграда,
изградена постройка на две нива към съществуващата стара сграда, извършен
ремонт на покрива и покриване с нови керемиди на полумасивната
стопанска сграда, подобрения в дворното място/; В ЧАСТТА, в която З.Б.И. с ЕГН: **********
*** е осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер
на 1244,81 лева, както и държавна такса върху присъединения иск в размер на
926,81 лева, в полза на държавата, по сметка на РС-С..
В останалата му част, с която РС-С. е изнесъл на публична продан делбения
имот, с която Г.К.В. с ЕГН: ********** и М.Г.В. с ЕГН: ********** *** са
осъдени да заплатят солидарно на З.Б.И. с ЕГН: ********** *** сумата от 199, 70
лева, представляваща направени по делото разноски и в частта, с която Г.К.В. с
ЕГН: ********** и М.Г.В. с ЕГН: ********** *** са осъдени да заплатят държавна
такса върху стойността на дела си, в размер на 2489,63 лева, както и държавна
такса върху присъединения иск в размер на 55,92 лева в полза на РС-С.,
решението не е обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.