РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. П., 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- П., четвърти състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти
януари две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Нели Петрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 254 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.В.К. ЕГН: ********** с адрес ***, в качеството и
на управител на фирма „П. - 72” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: с. Ч., обл. С., ул. „***“ №1, срещу Наказателно постановление №
314722, издадено на 04.09.17г. от Директора на ТД на НАП С. област, с което на
основание чл. 261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
на представляваното от нея дружество е наложена имуществена санкция в размер 500
лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, изразяващо се в това, че дружеството,
в качеството си на данъчно задължено лице, не е изпълнило задължението си да
подаде декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО в срока предвиден в закона.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление /НП/ следва да бъде
отменено изцяло, като неправилно и необосновано. Представителят на
жалбоподателя не оспорва, че не е изпълнила задължението за подаване на годишна
данъчна декларация за 2016г. в срок и съзнава допуснатото нарушение на чл.92 ал.2
от ЗКПО. Сочи се обаче, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, както и при издаване на НП съответния орган е
нарушил чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган разполагал с тримесечен
срок, считано от 01.04.17г. /датата следваща последния възможен момент за
подаване на декларация/ да състави АУАН за установяване на нарушението, като същият
следвало да бъде съставен най-късно до 01.07.17г. Твърди се още, че не е развивана търговска дейност за 2016г. и не са
назначавани работници и специалисти към дружеството. С оглед на горното се
сочи, че случаят следва да се разглежда като маловажен, тъй като санкционното
нарушение обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят „П. – 72” ЕООД не изпраща представител.
Въззиваемата страна ТД на НАП- С. област не изпраща
представител в съдебно заседание, но чрез пълномощника си юрк. Ц. депозира
писмени бележки, с които оспорва жалбата и заявява становище за нейната
неоснователност. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение,
за което е санкциониран, а то е такова на просто извършване и няма как да бъде
отстранено, поради което НП е законосъобразно издадено, тъй като е налице
формално нарушение, а обществено опасните последици настъпват и се изразяват в
самото му извършване. Сочи се, че неспазването на преклузивния срок за подаване
на декларация води до осъществяване състава на административното нарушение, за
което жалбоподателят е санкциониран. При определяне на санкцията се твърди да
са обсъдени и взети предвид от административно наказващия орган съображенията
на жалбоподателя за допуснатата от негова страна забава, поради което
наложената санкция е в минималния, предвиден в закона размер и е справедлива. Отправя
се искане за потвърждаване на НП.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2017 г. свидетелката П.В.Д., по това време на длъжност „инспектор по приходите” в
дирекция ТД на НАП- С. област, в кръга на провомощията си, след извършена проверка
в информационната система на НАП, установява, че дружеството „П. – 72” ЕООД, в
качеството си на данъчно задължено лице, не е изпълнило задължението си да
подаде декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО след като е било длъжно да подаде
годишна данъчна декларация за 2016г. в срок до 31.03.2017г. Впоследствие е
изпратена покана изх.№ 1250/30.06.17г. до „П. – 72” ЕООД, получена на
04.07.17г., за явяване на представител на дружеството в офис на НАП за подаване
на годишна данъчна декларация и съставяне на АУАН. На следващия ден- 05.07.2017
г. управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството П.В.К. се е
явила в офиса на НАП в гр.П., където на представляваното от нея дружество, в
присъствието на свидетелката Н.Х.А., е съставен АУАН № F314722/05.07.17г., въз
основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото: гласни доказателства - показанията на свидетелите П.В.Д. и
Н.Х.А., както и от събраните писмени доказателства – АУАН с №
F314722/05.07.17г.; НП с № 314722/04.09.17г., издадено от директора на офис С.
област при ТД на НАП С.; покана с изх.№ 1250/30.06.17г.; годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО с вх.№ 234391700565160/05.07.17г.; възражение
вх. № 53-00-498/07.07.17г.
С процесния АУАН е установено, че годишната данъчна декларация за 2016г. е
следвало да се подаде в ТД на НАП по регистрация на задълженото лице до
31.03.17г. Във връзка с това била изпратена покана за образуване на
административно-наказателно производство до юридическото лице с
изх.№1250/30.06.17г., получена на 04.07.17г. Декларацията била подадена от
страна на дружеството на 05.07.17г., като с декларацията, дружеството
декларирало, че не е осъществило дейност за съответния данъчен период. В акта е
констатирано, че предвид изложените факти, от страна на „П. – 72” ЕООД е
извършено административно нарушение, като въз основа и в изпълнение на закона
същото е било длъжно, но не е подало годишна данъчна декларация за 2016г. в
предвидения от закона срок, с което е нарушило разпоредбата на чл.92, ал. 2 от ЗКПО. Според описаното в АУАН, нарушението е установено на 30.06.17г. след
проверка в информационната система на НАП, като е налице закъснение от 3 месеца
и 5 дни, изчислено към датата на подаване на декларацията.
В законоустановения в чл.44, ал.1 ЗАНН 3-дневен срок за подаване на
възражение, такова е депозирано пред Директора на ТД на НАП Софиа обл. срещу
съставения АУАН № F314722/05.07.17г., като с възражението си П.К.- управител на
„П.-72“ ЕООД, заявява, че при издаване на АУАН органът е нарушил чл.34 ЗАНН,
доколкото 01.04.2017 г. е датата, от която следва да се счита, че тя като
нарушител е известна на административно наказващия орган поради сливане в
случая на органа, пред който трябвало да се изпълни задължението за подаване на
декларация и този, който е компетентен да налага санкция за неизпълнение на
това задължение. В този смисъл АУАН следвало да бъде издаден в тримесечен срок,
започващ да тече от 01.04.2017 г. или най-късно до 01.07.2017 г. Нарушението освен това, според доводите във
възражението, се явява маловажно, тъй като фирмата-нарушител е спряна от
дейност и фиска не е ощетен, липсват настъпили вредни последици, а обществената
опасност е ниска.
Горните доводи, наведени от представителя на жалбоподателя в подаденото
възражение не са обсъждани подробно в обжалваното НП, като в него е записано
единствено, че предвид събраните по преписката доказателства, възражението се
счита за неоснователно.
При провдения разпит в съдебното заседание свидетелката Д. поддържа
констатациите в съставения от нея АУАН. Посочва, че обикновено извършват
проверки, които са периодични и не се правят в определен момент, като в случая при
проверката е установено, че лицето не е подало декларацията по чл.92 от ЗКПО в
срока до 31.03.17г. Свидетелката- актосъставител заявява, че има случаи, в
които отправяли предупреждения, но задължително изпращали първо покана, след
което ако се установи нещо, което е за предупреждение- отправяли такова, ако
не- съставяли АУАН. Свидетелката сочи, че в случаите, в които след изпратена
покана, лицето подаде декларация, отново съставят АУАН. Свидетелката си спомня,
че управителят на жалбоподателя присъствал при съставяне и предявяване на акта,
като към онзи момент не направила възражения по акта и екземпляр от същия и бил
връчен. Свидетелката А. пък заявява, че си спомня за съставения АУАН на „П. –
72” ЕООД, като пояснява, че е била свидетел единствено при съставяне и подписване
на акта и самата тя не е видяла в системата, че лицето не е подало декларация,
т.е. не е свидетел при установяване на нарушението. Твърди, че тя няма достъп
до системата, а не си спомня дали когато колежката и е правила проверката е
била там. А. заявява, че АУАН е съставен в присъствието на управителя на
дружеството-нарушител, като му е предявен и връчен екземпляр от същия срещу
подпис, видно и от приложения по делото АУАН с № F314722/05.07.17г.
Видно от приложената по делото годишна данъчна декларация
за 2016 г. на „П.-72“ ЕООД, ЕИК:********, подписана от представляващото
дружеството лице П.В.К., за данъчния период данъчно задълженото лице не е осъществявало
дейност по Закона за счетоводството. Декларацията е входирана в приходната
администрация на 05.07.2017 г. под номер 234391700565160.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице- соченото за
нарушител против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. НП
е получено на 27.09.2017 г., видно от приложеното към преписката известие за
доставяне, а самата жалба е депозирана на 29.09.2017 г., при което съдът
намира, че е спазен законоустановеният в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за
обжалване. С оглед на това, жалбата се явява допустима.
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното
постановление директор на ТД на НАП- С. област, се доказва от представената и
приета по делото заповед с № ЗЦУ 1582/23.12.15г. на изпълнителния директор на
НАП, в която са отразени длъжностите на лицата оправомощени да издават НП, сред
които са и директорите на офиси при ТД на НАП, а органите по приходите, каквито
са „инспекторите по приходите“ са овластени да съставят АУАН по редица закони,
включително и ЗКПО.
АУАН и НП от формална страна съдържат всички изискуеми според чл.42 и чл.57 ЗАНН реквизити. АУАН освен това е съставен в присъствието на представител на
жалбоподателя, което е гарантирало на този представител възможност да разбере
за какво нарушение бива търсена отговорност на дружеството, както и с какви
възможности за защита и възражения дружеството разполага и да се възползва от тях.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН, което е рефлектирало в правната сфера на
жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен
при нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В чл. 40
ал.1-4 от ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се съставя АУАН. Освен
нарушителят или негов представител, следва да присъстват свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е първата
хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели - очевидци, било
на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от
актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели. В
ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса на свидетели, присъствали
при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама
свидетели, като това изрично следва да се отбележи в АУАН. В настоящия случай,
бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото доказателства, че
АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, е
съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на
извършване или установяване на нарушението, а единствено на съставяне на акта.
Самият свидетел по акта признава този факт. Поради това, съдът намира, че актът
е съставен в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН. Дори в настоящия случай да се
приеме, че свидетели-очевидци не е имало, то в тази хипотеза законосъобразният
подход е бил да се състави актът в присъствието на други двама свидетели,
независимо че те не са присъствали при установяване на нарушението, стига това
да е изрично отбелязано. При актът, съставен от П.Д., освен че свидетелят е
само един, няма и надлежно отбелязване, че същият присъства само при съставяне
на акта.
В практиката не е изчистен въпросът дали гореописаното нарушение на
процесуалните правила е съществено. Според настоящия съд то е такова. Институтът
на свидетелите по акта не случайно е заложен от законодателя и е обособен в
разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в него се наблюдава известна
аналогия с института на поемните лица в наказателното право, а нарушенията, допуснати
при ненадлежно закрепване на действието по разследване посредством участие на
поемни лица, са винаги съществени, до такава степен, че съответното действие се
изключва като доказателство. Следователно едно подобно нарушение на
процесуалните правила в случая опорочава АУАН изначално и не му позволява да
изпълни своята функция.
Дори да се приеме, че така допуснатото нарушение не е съществено и не е
накърнило правото на защита на жалбоподателя, безспорна е практиката на ВАС, че
то лишава акта от присъщата му доказателствена сила. В Решение № 4082 от
05.05.2004 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2003 г., докладчик съдията Жанета
Петрова, е посочено, че доказателствената сила на акта следва да се счете
оборена, когато той е бил съставен с посочване само на един свидетел при
законово изискване за посочване на повече свидетели относно извършването или
установяването на нарушението. При това положение административният орган
следва да ангажира доказателства в подкрепа на направените в акта констатации. В
настоящия случай не се спори, че описаното в АУАН нарушение е било извършено,
напротив- това изрично бива признато и в подадената жалба, поради което не се
налага събиране на доказателства в този смисъл. Една от констатациите в АУАН
обаче е съществена и е от значение за правните изводи, касаещи
законосъобразността на обжалваното НП, а именно: че на дата 30.06.2017 г., при
извършена проверка, е установено извършеното нарушение и самият нарушител.
Предвид оборената доказателствена сила на АУАН /с оглед на изложените по-горе
доводи за нарушение в института на свидетелите/, то не може да се счита за
доказано, че именно това е датата, на която „П. - 72“ ЕООД е установен като
нарушител на ЗКПО, а това остава в сферата на твърдения, неподкрепени с никакви
други доказателства. Поради това, съдът намира за основателно да възприеме
довода на жалбоподателя, че административно наказващият орган не е спазил
преклузивния тримесечен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН, течащ от
откриване на нарушителя. Дори да не бъде възприет доводът, изтъкнат в жалбата,
че датата 01.04.2017 г. е тази релевантна дата, от която следва да се брои
тримесечният срок, тъй като от тогава нарушението се счита извършено и че от
този момент жалбоподателят, като нарушител, е бил известен на данъчната
администрация, доколкото е налице идентичност между администрацията,
установяваща пропуснатия срок и администрацията, осъществяваща
административно-наказателното производство, тъй като тя е имала възможност
служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок, то със
сигурност тримесечният срок следва да се брои най-късно от датата, на която е
осъществена проверка в системите на НАП и е установено кои лица не са подали
декларации. Предвид липсата обаче на доказателства, че такава проверка е
осъществена именно на 30.06.2017 г., сроковете следва да се изчислят в полза на
жалбоподателя и в действителност да се счете, че вероятността проверката да е
извършена още на 01.04.2017 г. съществува, т.е. към датата на съставяне на АУАН
/05.07.2017 г./ правомощието на НАП да осъществи административно-наказателното
преследване е погасена.
По същество извършването на нарушението
е правилно установено
и доказано посредством всички събрани доказателства. Фактът на нарушението не се и оспорва от жалбоподателя,
а един от основните му доводи е свързан с приложимостта на чл.28 ЗАНН, уреждащ
„маловажен“ случай на административно нарушение.
Самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление е
неизвършването на преценка за наличие
предпоставките на чл.28 ЗАНН, каквото задължение има наказващият орган. Според съда,
дори нарушението да е извършено, което е безспорно в настоящия случай, то нарушението е с достатъчно ниска
степен на обществена опасност, която е в състояние да обуслови приложението на чл.28 ЗАНН. Съгласно
нормата на чл. 28 б. „а" от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му
бъде наложено административно наказание. Спорен в практиката на
административните съдилища е въпросът за приложение на чл.28 ЗАНН в случаите на
формални нарушения, каквото е настоящото. Настоящият съдебен състав възприема
практиката, която очертава схващането за възможно приложение на маловажността и
при формалните нарушения, стига тази възможност да не е нормативно изключена.
Действително, не се касае до резултатно нарушение, но този довод не може да се
подцени. Реално и при изпълнение на задължението от страна на
дружеството-жалбоподател, депозирането на декларация нямаше да породи различни
фискални последици. През 2016 г. санкционираното дружество не е осъществявало
дейност; не е имало назначени служители; не е отчело приходи или разходи и не е
ощетило държавния бюджет. Освен това, данъчна декларация все пак е била
подадена, макар и поводът за подаването и да е поканата, отправена от страна на
НАП. Жалбоподателят не е имал за цел укриване на доходи или забавяне заплащане
на данъчни задължения, не е налице и основание за това, поради липсата на
осъществявана от дружеството стопанска дейност и съответно - доходи от такава,
подлежащи на данъчно облагане. Не се касае за повторно нарушение, тоест за
такова по чл. 261, ал. 2 от ЗКПО. Нарушението е такова от възможно най-лекия
вид, измежду визираните в хипотезата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.
261, ал. 1 от ЗКПО - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не
например липса на изпълнение на задължението или посочване на данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Небрежността
в поведението на задължените лица и незнанието на закона от страна на техните
представители не ги оправдава, но следва да се отчете още и че няма
доказателства за предишни провинения на това дружество от същия вид. При
липсата на данни за други нарушения, при липсата на факултативни вредни
последици, конкретната преценка на обстоятелствата сочи именно на маловажен
случай. Обратното налага извода за непропорционално на нарушението
санкциониране на формалния нарушител, като такова наказание не се явява
обосновано от гледна точка на целите и критериите на закона за определяне на
санкциите. Касае се за деяние, с което не се засягат съществено финансовите
интереси на държавата. Горните обстоятелства дават основание нарушението да се
определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Според Тълкувателно решение № 1
от 12. 12. 2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК ВКС: "Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол“. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Административно наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 б. „а" от ЗАНН, тъй като са налице всички законови предпоставки за това. Целта
на административно-наказателното
производство не е самоцелно санкциониране за всяка допусната
нередовност. Същото има и превантивни функции, включително да способства за
предотвратяване извършването
на административни нарушения. Става въпрос за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден
в закона ред, а именно - при наличие
на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание
и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Проверяващите служители констатират и описват определени факти, които наказващият
орган следва не механично да
пренася в наказателното постановление, а да обсъди и прецени с оглед задълженията си по чл.52 ал.4 ЗАНН. Доколкото преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол, неприлагането на чл.28 ЗАНН при наличие на неговите
предпоставки, е основание за отмяна на
наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 314722/04.09.17г. издадено от Директора на офис С. област при ТД на НАП, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.261,
ал.1 от ЗКПО на „П. - 72” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: с. Ч., обл. С., ул. „***“ №1 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер 500 лв. за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: