Решение по дело №2419/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/11.11.2019 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА - ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

 РОМЕО СИМЕОНОВ

 

при участието на секретаря Светлана Стоянова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Симеонов касационно адм. дело № 2419 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 пр.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Варна, Районно управление – Аксаково, депозирана чрез пълномощник – ст. юрисконсулт К.Л.-А., против Решение № 1511/24.07.2019 г. по НАХД № 1125/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 18-0445-000252/29.05.2018 г. на Началник група в РУ-Аксаково при ОДМВР-Варна, с което на Х.Р.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в оспореното НП и АУАН точно и пълно е описано какво е допуснатото нарушение от страна на наказаното лице, като обстоятелството, че полицейският автомобил е паркиран непосредствено пред този, управляван от И., не го освобождава от административно-наказателна отговорност и не променя факта, че деянието съставлява нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Счита се, че допуснатото нарушение е безспорно установено както от обективна, така и от субективна страна, като се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът Х.Р.И., в съдебно заседание, чрез пълномощник – адв. И.И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е и основателна.

В хода на съдебното дирене пред ВРС са разпитани като свидетели актосъставителят Пламен Тодоров, колегата му Павлин Банов и присъствалата в автомобила К. М., събрани са релевантни писмени доказателства (за компетентността на актосъставителя и справка за нарушител от региона). Въз основа на извършения анализ на доказателствата, въззивният съд приел, че: На 04.04.2018 г. Х.И. управлявал л.а. „Субару СВХ“ с per. № В****НА, като с него в автомобила били свид. К. М., с която имали общо дете, както и тяхна позната – д-р Х.. Те потеглили от гр. Игнатиево и имали намерение да отидат до гр. Варна, но д-р Х. ги помолила да я откарат до гр. Аксаково, тъй като трябвало да пренесе медицинска апаратура. И. се съгласил и около 15:40 ч. той се намирал в гр. Аксаково, като се движел в дясната пътна лента в посока гр. Варна. В района пред поликлиниката в града д-р Х. го помолила да спре. В този район, в лявата част на пътя, съобразно посоката на движение на И., имало обособено място за паркиране, на което имало паркирани перпендикулярно на пътното платно автомобили. И. спрял автомобила успоредно на пътното платно, като предната му част била в посока гр. Варна, след което д-р Х. слязла от колата, а И. и свид. М. останали вътре. В това време към центъра на гр. Аксаково се движел полицейски автомобил, в който се намирали свид. П. Т. и свид. П. Б., които видели колата, преценили, че е паркирана неправилно, решили да извършат проверка и спрели служебния автомобил пред този, управляван от ответника. Свид. П. Т. отишъл до колата, управлявана от И., легитимирал се и му поискал документите, след което извършил проверка. След това свидетелят уведомил И., че е паркирал неправилно и ще му състави фиш, но последният не бил съгласен с това, че е допуснал нарушение на ЗДвП. Затова свид. Т. съставил против ответника АУАН за това, че в гр. Аксаково, по ул. “Капитан Петко Войвода“, до поликлиниката, е паркирал автомобила, като създава пречки за останалите участници в движението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. При лично предявяване на акта И. посочил, че има възражения, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирал писмени такива, в които оспорил да е допуснал нарушение, направил искане да се изискат записи от камери и в заключение формулирал искане да не му бъде налагано наказание. АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, на ответника била наложена „глоба“ в размер на 20 лв. За да се произнесе по съществото на спора ВРС е приел недоказаност на извършеното административно нарушение поради противоречие в показанията на полицейските служители, с оглед показанията на свид. М. и обстоятелството, че полицейският автомобил по време на проверката е бил паркиран пред автомобила, управляван от ответника и за неопределен период от време също е затруднявал движението на пътното платно. При тези съображения и с оглед приетото от съда нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, същият е отменил НП.

Настоящият касационен състав споделя възражението на касатора за незаконосъобразност на проверявания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно посочената за нарушена в АУАН и НП норма на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, „престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“. В отклик от приетото от въззивния съд, настоящата касационна инстанция приема, че събраните по делото доказателства са достатъчни и са убедителни по отношение на факта, че управляваният от касационния ответник лек автомобил е бил паркиран по описания в АУАН и НП начин, като е създавал пречки за останалите участници в движението. Същият извод се налага и с оглед описаното от всички свидетели по безпротиворечив начин месторазположение на лекия автомобил върху пътното платно, а именно, че автомобилът се е намирал в лявата част на пътя, съобразно посоката на движение на И., който е спрял успоредно на пътното платно, като предната му част била в посока гр. Варна. Видно от показанията на актосъставителя – свид. Т., на пътното платно за движение е имало места за паркиране, които са перпендикулярни на него и които по това време са били заети от други автомобили, а автомобилът, управляван от наказаното лице, е бил паркиран на втория ред, т.е. на платното за движение. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на другия свидетел – П. Б., който допълва, че автомобилът, управляван от И., е бил паркиран след автомобилите, паркирани напречно на оста на движение, както и че същият е пречел на движението, тъй като за преминаващите в тази отсечка МПС и автобуси е било необходимо да го заобиколят. При това положение, след като автомобилът е бил паркиран на отстрещната страна на движение и то на пътното платно (било то изцяло или частично), противоречащо на житейската логика би било да се приеме, че същият не е представлявал пречка за движещите се насреща автомобили и автобуси.

В допълнение следва да се има предвид и, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от страна на касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение. В тази връзка не се кредитират показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка К. М., с която наказаното лице има общо дете, тъй като същите противоречат на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, и с оглед свързаността между нея и И., респ. интереса, който има тя от изхода на производството, съдът приема същите за защитна теза.

Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН и наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и обективните признаци, от които е направен извод за състовомерността на деянието, като нарушението е конкретизирано в степен, позволяваща на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво го обвиняват и да упражни правото си на защита. АУАН и наказателното постановление съдържат всички, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, реквизити, като е налице пълно съответствие между текстовото описание на поведението на водача и посочената като нарушена разпоредба от ЗДвП, съответно и приложимата санкционна норма.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на районният съд за допуснато от административнонаказващия орган нарушение на разпоредбата на  чл.52 ал.4 от ЗАНН, поради необсъждане на подаденото от санкционираното лице възражение. Това е така, защото в текста на чл.57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН липсва изискване санкционния акт да съдържа доводи по подадено възражение. Необсъждането на постъпило срещу АУАН възражение е свързано с обосноваността на наказателното постановление, а не с допускането на съществено процесуално нарушение при издаването му, поради което не се явява предпоставка за отмяната на санкционния акт на формално основание.

Само като допълнение на изложението следва да бъде посочено и, че ирелевантно по спора е обстоятелството къде е бил паркиран полицейският автомобил по време на извършване на проверката, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не променя факта на извършеното от касационния ответник административно нарушение, което се явява доказано от обективна и субективна страна.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ОД на МВР – Варна, РУ Аксаково, е основателна, а оспореното решение на ВРС, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Съгласно нормата на чл.222 ал.1 от АПК, спорът следва да се реши по същество, като с оглед доказаността на извършеното от И. административно нарушение и правилното определяне на вида и размера на административното наказание от страна на АНО, касационната инстанция преценява, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1511/24.07.2019 г. по НАХД № 1125/2019 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0445-000252/29.05.2018 г. на Началник група в РУ-Аксаково при ОДМВР-Варна, с което на Х.Р.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.