Р Е Ш Е Н И Е № 260076
ПЛОВДИВ 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 330 по
описа за 2018 година и констатира следното:
Предявени са искове от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, София,
площад „Св. Неделя“ 7, със съдебен адрес ***, **** – адв. А. против К.Д.К., ЕГН
**********, М.И.К., ЕГН ********** ***, като К.К. е и в качеството на ЕТ с
фирма „Крас-7 К.К.“, ЕИК ********* к.к. Слънчев бряг, община Несебър, блок
„Роза“ 1, ап.322-324, Ц.К.К., ЕГН ********** *** и „Корнер“ ЕООД, ЕИК *********
София, ул. „Неофит Рилски“ 18, ет.3, ап.13.
Твърди се, че по ч.гр.д. 18953/2017 на ПРС е издадена заповед за
изпълнение на основание документ по чл.417 т.2 ГПК, като ответниците са осъдени
да заплатят СОЛИДАРНО на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********:
-
84 454.82 лева главница;
-
2 970.49 лева договорена възнаградителна
лихва за периода 27.06.2016 – 29.12.2016г.;
-
4 829.26 лева лихва върху просрочена
главница за периода 27.06.2016г. – 29.11.2017г. ;
-
354.57 лева – неустойка за просрочена лихва за
периода 27.06.2016 – 29.11.2017г. ;
-
8 035.89 лева неустойка за просрочена
главница за периода 27.06.2016г. – 29.11.2017г. ;
-
4460.52 лева разноски.
С Договор от 27.02.2008 г. страните са се спогодили за следното:
„УниКредит Булбанк“ АД предоставя на К.К. /кредитополучател/, М.К. /солидарен длъжник/,
Ц.К. /солидарен длъжник/, ЕТ „Крас 7 – К.К.“ /солидарен длъжник/ и „Корнер“
ЕООД /солидарен длъжник/ ипотечен кредит в размер на 130 000 лв, като
кредитополучателят се е съгласил да погасява предоставената в заем сума на месечни
вноски, като с договора са определени броят, размерът, падежът и начинът на
формиране на месечните вноски, както и условията, при които вземането се
обявява за предсрочно изискуемо.
С Анекс от 14.09.2009 г. страните са преуредили отношенията си, като
са се спогодили, че правата и задълженията по Договор от 27.02.2008 г. се
уреждат изцяло от Анекс от 14.09.2009 г.
С Анекс от 27.10.2014 г. страните са преуредили отношенията си, като
са определили индивидуално вида, размера и начина на изчисляване на лихвите за
съответните периоди, които се дължат, включително възнаградителната лихва и
лихвата при неплащане в срок на погасителната вноска; определени са също
размерът и видът на таксите и комисионните, дължими по кредита, както и
обезщетението за забава при неточно изпълнение. Уговорени са и предпоставките,
при които кредитът се обявява за предсрочно изискуем и кредиторът може да
предприеме действия по принудителното му събиране.
В изпълнение на Договор за кредит от 27.02.2008 г. ищецът е
предоставил на кредитополучателя К.К. сума в размер на 130 000 лв, като
кредитополучателят се е задължил да я върне за срок на месечни вноски. За
периода 27.06.2016 г. – 27.12.2016 г. са налице седем изцяло непогасени месечни
вноски, поради което ищецът се е възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като е уведомил за това кредитополучателя и солидарните
длъжници с изрични нотариални покани.
Иска се да се постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответниците вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, произтичащо от
Договор за кредит от 27.02.2008 г., за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 18953/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва:
-
84 454.82 лева главница;
-
2 970.49 лева договорена възнаградителна
лихва за периода 27.06.2016 – 29.12.2016г.;
-
4 829.26 лева лихва върху просрочена
главница за периода 27.06.2016г. – 29.11.2017г. ;
-
354.57 лева – неустойка за просрочена лихва за
периода 27.06.2016 – 29.11.2017г. ;
-
8 035.89 лева неустойка за просрочена
главница за периода 27.06.2016г. – 29.11.2017г.
Изцяло оспорва направените от ответниците
възражения за порочност на договора за кредит и последвалите го изменения.
Претендира разноските, направени в заповедното производството, както и
в настоящото.
В срока по чл.367 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с
който се дава следното становище:
-прави се възражение за нищожност на Договор за кредит от 27.02.2008
г. с аргумента, че договорът и анексите са изготвени едностранно от ищеца, с
което се нарушава разпоредбата на чл.430 ТЗ и чл.58 ЗКИ и това обосновава
непостигнато съгласие в писмена форма за валидност относно цена на договора,
методология за изчисление и за изменение на възнаградителната лихва,
разпределението на сумите от месечните погасителни вноски в частта за
главницата и възнаградителната лихва, както и относно валидно уговорена цел на
предоставения заем. Не са уговорени и разходите по кредита.
-прави се възражение за недопустимост на предявения иск по отношение
на М.К., Ц.К., ЕТ К.К. с фирма „КРАС -7 К.К.“ и „КОРНЕР“ ЕООД с аргумента, че в
Заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение, посочените
ответници не са вписани като длъжници, а единствено са посочени в обстоятелствената
част от заявлението, което обосновава нищожност на заповедта за изпълнение в
тази част.
-прави се възражение за нищожност на т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.3 от
договора относно възможността на ищеца да олихвява кредита с БЛП, определян
едностранно, като за тази промяна не се изисква съгласие на длъжника, нито
неговото персонално уведомяване /чл.26, ал.1,предл. 1 и 3 ЗЗД и чл.143 и чл.146
ЗЗП/.
-прави се възражение за нищожност на договора за кредит поради
неуговорена валидна цел за отпускане на ипотечен кредит на физическо лице; ОУ
предвиждат предоставяне на ипотечен кредит на физическо лице в пет изчерпателно
изброени хипотези, а целта на процесния договор е за строителство –
довършителни работи и оборудване на хотелската част на недвижимия имот, описан
в договора за кредит, която цел противоречи с установените с ОУ цели за
ипотечно кредитиране. Предвид изложеното сключеният договор е нищожен като
сключен привидно под формата на ипотечен кредит за покриване на текущи семейни
нужди.
-прави се възражение за нищожност на §8 от Анекс 1/27.02.2008 г.
/право на Банката едностранно да променя разходите по кредита/, т.2.3, т.2.5 и
т.2.6 / погрешно изчислен платен дълг и остатъчен размер на дълга/, нищожност
на т.3 /невъзможна цел/, нищожност на т.4.2 /прекомерност поради едновременно
начисляване на възнаградителна лихва и лихва при неизпълнение в срок да се
заплати главницата/, нищожност на т.11.2 /право на Банката да променя
едностранно разходите по кредита на непредвидено в договора основание/,
нищожност на т.15.4 /обявяване на кредита за предсрочно изискуем без
предизвестие/, т.12.8 / предварително право на отказ от право на иск/- тези
клаузи са типови разпоредби от Общите условия на Банката, изготвени
предварително и по отношение на тяхното съдържание кредитополучателят и
солидарните длъжници не са имали възможност да се запознаят предварително и да
влияят за промяна на съдържанието;
-оспорва се съдържанието на погасителен план към момента на сключване
на договора за кредит, както и към моментите на сключване на анексите на
договора за кредит с аргумента, че нито кредитополучателят, нито солидарните
длъжници са го подписвали.
-оспорва се връчването на уведомленията за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита – поканите не съдържат дата, от която кредитът се счита
за предсрочно изискуем, както и размера и падежа на задължението, за което е
налице забава и задължението, което е предсрочно изискуемо. Поради това
уведомлението не е породило своето действие и задължението не се явява
предсрочно изискуемо.
Нотариалната покана до „Корнер“ ЕООД не е надлежно връчена на адреса,
посочен като адрес за кореспонденция в договора за кредит; нотариалните покани
до М.К. и Ц.К. не са връчени на адреса за кореспонденция, обявен в договора за кредит;
Нотариалната покана до ЕТ К.К. с фирма „Крас-9-К.К.“ не съдържа изрично
волеизявление за предсрочната изискуемост на кредита.
-представените с исковата молба движения по сметка и лихвен лист не са
подписани от ответниците, не съставляват погасителен план по договора за
кредит, нито са част от съдържанието на този договор и поради това не са годно
доказателствено средство, обосноваващо постигането на съгласие за размера и
падежа на месечните погасителни вноски, нито каква част от главницата, лихвата
и разноски по кредита се погасява. Тези доказателства са едностранно изготвени
от ищеца.
-твърди се, че в договора липсва уговорка относно методологията за
изчисляване на лихвата, която води до нищожност на договора поради противоречие
със Закона.
-твърди се нищожност поради липса на съгласие и липса на основание
поради непосочване целта на договора, тъй като от съдържанието на договора не
може да стане ясно, че между страните по делото е постигнато съгласие да се
предостави кредит срещу валидно уговорена цена – възнаградителна лихва. Претендират
разноски.
Предвид доказателствата
Съдът намира за установено:
Не се спори, че по ч. гр. д. 18953/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като ответниците са
осъдени солидарно да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД следните суми:
-
84 454.82 лева главница;
-
2 970.49 лева договорена възнаградителна
лихва за периода 27.06.2016 – 29.12.2016г.;
-
4 829.26 лева лихва върху просрочена
главница за периода 27.06.2016г. – 29.11.2017г. ;
-
354.57 лева – неустойка за просрочена лихва за
периода 27.06.2016 – 29.11.2017г. ;
- 8 035.89 лева неустойка за просрочена
главница за периода 27.06.2016г. – 29.11.2017г.
В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са възразили
срещу заповедта и в срока по чл.415 ГПК е предявен иск за установяване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Налице е идентичност
между предмета на заповедното производство и предмета на настоящото
производство. С отговора на исковата молба е направено възражение за
недопустимост на предявения с аргумента, че ответниците М.К., Ц.К., ЕТ К.К. с
фирма „КРАС -7 К.К.“ и „КОРНЕР“ ЕООД в
Заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение, не са вписани
като длъжници, а единствено са посочени в обстоятелствената част от заявлението
и по отношение на тях не е искано издаване на заповед за изпълнение. Съдът не
споделя това възражение; в заявлението, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. 18953/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив и е издадена заповед за
изпълнение, изчерпателно са посочени лицата, по отношение на които се иска
издаване на заповед за изпълнение със съответното им качество съобразно Договор
за кредит 931ИН/27.02.2008 г., както и са изложени фактическите обстоятелства,
които обосновават наличието на вземането на кредитора по отношение на
посочените лица. Посочените като длъжници в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е разпоредено с издадената заповед за изпълнение да заплатят
солидарно на кредитора претендираните суми, като се индивидуализира основанието
на вземането на кредитора.
Следва да се отчете обстоятелството, че ответникът К.
К. действа лично и като едноличен търговец и доколкото това е един
правен субект – физическо лице К. и К. като едноличен търговец, не се касае за
два правни субекта, а ответник по делото е само К.К. като физическо лице и
едноличен търговец, с което не се стига до отклонение по отношение субектите на
заповедта.
Предвид изложеното Съдът приема предявения по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск за
допустим.
По делото няма спор, като това се установява и от
представените по делото доказателства, че с Договор за банков кредит
931ИН/27.02.2008 г. "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е предоставило на К.Д.К. – в качеството на
кредитополучател, действащ и като едноличен търговец с фирма "Крас-7 - К.К."
и солидарните длъжници – М.И.К., Ц.К.К. и „КОРНЕР“ ЕООД 130 000 лв, като кредитополучателят и солидарните длъжници са
се задължили да погасяват предоставената сума на месечни погасителни вноски с
падеж всяко 27-мо число на текущия месец по посочена в чл. 7. 2 от договора
банкова сметка, като крайният срок за погасяване на кредита е 27.02.2023 г.;
отбелязано е, че паричните средства се
предоставят с цел строително – довършителни дейности и оборудване на хотелската
част на Многофункционална сграда /бивше училище/, за която по време на
строителството е разрешена промяна на подобект „магазин за промишлени стоки в
приземен етаж и жилище на първи етаж“ в „Семеен хотел“ с БРЗП 278,30 кв.м.;
страните са уговорили дължимостта на възнаградителна лихва - годишен лихвен
процент в размер на базисен лихвен процент 1М СОФИБОР 6,377% и надбавка от 2,573 пункта за периода от
27.02.2008 г. до 27.02.2023 г. Към датата на сключване на договора годишният
лихвен процент е в размер на 8,95 пункта за редовен дълг. В т.4.2 от договора
се посочва, че при забава на задължението за заплащане на лихва или на главница
цялата неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж (редовен дълг по главницата) се олихвява с лихва в размер на годишния лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на 3 пункта. В т.4.3. от договора е
посочено, че при забава на задължението
за заплащане на главница, неиздължената
просрочена и изискуема част от кредита са олихвява с лихва в размер на ГЛП плюс
надбавките по т.4.2. и т. 4.3./5 пункта/ от договора. Договорена е еднократна
комисионна в размер на 0,75%; за всяка следваща година или част от нея – 0,1% и
такса ангажимент в размер на 1 %.
С Анекс №1 от
14.09.2009 г. са променени лихвените проценти, като за периода от 14.09.2009 г.
до 26.08.2010 г. е договорен годишен лихвен процент върху редовна главница в
размер на 3,74%, а от 27.08.2010 г. до 27.02.2023 г. ГЛП, равен на 1М СОФИБОР плюс 3% или 6,963% и
надбавка от 4,817%. Към датата на сключване на Анекс №1 ГЛП за посочения период
е в размер на 11,78 %. Уговорен е ГЛП върху просрочена главница по т.4.2,
формиран от базов лихвен процент 6,963% и надбавка от 6,817% или общо 13,78%, и
ГЛП по т.4.3 върху текущия дълг от 5% (редовна плюс
просрочена главница), която се начислява независимо и
едновременно от лихвите за редовна и просрочена главница. В Анекс №1 от
14.09.2009 г. е посочено, че към датата на сключване на анекса погасения размер
на кредита е 4 199,80 лв., редовна главница от 125 800,20 лв. и
начислена, неизискуема лихва в размер на 617,11 лв.
С Анекс №2 от 27.10.2014 г. страните са се
споразумели, че към датата на сключване на анекса размерът на погасения кредит
е 30 573,95 лв и редовна главница от 99 426,05 лв; е въведен нов
лихвен план, като от 27.10.2014 г. до 27.02.2023 г. приложимият лихвен процент
е формиран от 3М СОФИБОР, който към датата на анекса е 0,697% и фиксирана
надбавка от 5,903% или ГЛП в размер на 6,60%. Другите условия по Договора за
кредит и Анекс №1 от 14.09.2009 г. остават непроменени.
Преди
Съдът да разгледа въпроса относно съществува ли вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение и в какъв размер, следва да обсъди налице ли е предсрочна
изискуемост на вземането с оглед твърдяното от кредитора неизпълнение на
задължението за месечно погасяване на задължението и налице ли са неравноправни
и оттук нищожни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожни клаузи по смисъла на
чл.26 ЗЗД, каквито възражения са направени от ответниците, а и Съдът е задължен
служебно да направи проверка относно действителността на клаузите в договора на
основания, за които не се изисква събирането на изрични доказателства.
В случая няма спор, че договорът за кредит е
обезпечен с ипотека. Следователно той или клаузи от него не биха могли да се
приемат за нищожни поради противоречие с разпоредби на Закона за
потребителския кредит, но солидарните длъжници – физически лица, с
изключение на К.К., който действа в качеството си на търговец, са потребители и
могат да се ползват от потребителската защита на Закона за защита на
потребителите.
От ответниците е направено възражение за
неравноправност на клаузите, уреждащи начина на изменение на лихвения процент.
С Договор за кредит 931ИН/27.02.2008 г. по отношение заплащането на възнаградителна
лихва страните са уговорили следното:
-т. 11.1 от договора посочва, че
кредитополучателят заплаща лихви,
изчислявани на годишна база 365/360 дни за кредити, издължавани чрез намаляващи
погасителни вноски и 360/360 дни за кредити, издължавани чрез анюитетни /равни/
месечни вноски и задължението се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от
Базов лихвен процент/БЛП/ плюс надбавка, определена в размери по т. 4 за
съответния период на олихвяване;
- т. 11.1.1 посочва, че приложимият към
съответния период на олихвяване БЛП за различните валути и различните кредитни
продукти се определя от УС на Банката или оторизиран от него орган и/или лица
въз основа на конкретно посочен индекс, установен в т.10.3 и 10.4 от ОУ на
Банката по кредити на физически лица, неразделна част от този договор, с които
кредитополучателят е запознат. Предвидено е, че кредиторът уведомява
кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период чрез
обявяването му на интернет страницата на Банката, изричното му посочване в
извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по
пощата. Уговорено е, че за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в
Изходящия дневник на Банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на
кредитополучателя по поддържаната от него при Банката касета за получаване на
банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в
искането за отпускане на кредит;
-т. 11.1.2 регламентира, че съгласно установеното
в т.11.1.1 с промяната на действащия за съответния период на олихвяване БЛП,
определен от УС и/или оторизиран орган/лице, лихвените условия по раздел І, т.
4.1 до т.4. 5 от договора се смятат за автоматично променени в съответствие с
приетите изменения, които са задължителни за страните по него, а кредиторът
уведомява кредитополучателя за същите. Уговорено е, че за получено се счита
всяко уведомление, което е регистрирано в Изходящия дневник на Банката в деня
на поставяне на същото в досието на кредитополучателя и/или в поддържана от
него касета или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в
искането за отпускане на кредит.
-т. 11.1.3 посочва, че при кредити, плащани на
анюитетни /равни/ вноски всеки месец, включващи главница и лихви, към падежа на
задължението за плащане на съответната вноска годишният лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период по лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а
и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 1 пункт. Отбелязано е, че кредитополучателят се
съгласява неговият кредитор /Банката/ да променя едностранно размера на
годишния лихвен процент за даден лихвен период по лихвения план по т.4.1а,
определен съобразно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска,
без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между
страните при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера, определен от
кредитора при сключване на настоящия договор или от размера, определен по реда
на настоящата точка. Прието е, че в този случай кредиторът уведомява
кредитополучателя за промяната на адреса за кореспонденция, посочен в искането
за усвояване или по реда, установен в ОУ за кредити на физическите лица.
-т. 11.1.4 посочва начина на определяне на ГЛП
при кредити, погасявани чрез намаляващи вноски, но с равни такива за
главницата, като ГЛП се определя в размера на БЛП за съответния период, увеличен
с надбавката за редовен дълг, установена в т.4.1 б и валидна за съответния
договорен период по лихвения план. Посочено е, че при промяна на БЛП, считано
от датата на влизането и в сила, ГЛП се счита автоматично променен в
съответствие с приетите изменения при запазване размера на договорената
надбавка.
По смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП една договорна клауза е неравноправна, когато:
1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 сключена е в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията и 4/
сключена е във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за
приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на цената да
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не
може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението
на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал.1 ЗЗП, те трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може потребителят да
прецени дали да поеме риска от сключването на договора предвид и
обстоятелството, че в случая е налице кредитиране за значителен период от време.
В тази връзка методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Необходимо е и постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови
сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от Банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, решения на УС, не е част от договора за кредит, Банката не може да се
счита за добросъвестна страна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП
/ в тази насока Решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС,
ТК, I т. о., Решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I
т. о./.
В изследвания договор за банков кредит не се посочват предпоставките, стоящи
извън контрола на Банката, при наличието на които се увеличава базовият лихвен
процент, не са включени като част от съдържанието на договора ясни правила за
условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване
на кредита, поради което изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо.
Липсата на конкретни правила относно изменението на лихвения процент не би
могло да се мотивира и със значителния период на действието на договора и
липсата на предвидимост относно икономическите условия, които евентуално биха
могли да доведат до изменението на лихвения процент, тъй като изработването на
методика не е свързано с продължителността на периода, за който ще се прилага,
а с отчитането на конкретни фактори и тяхното относително тегло при
настъпването на предпоставки за изменение на лихвения процент. Предвид
изложеното Съдът намира, че клаузата е неравноправна, поради което е и нищожна
и не може да създаде права и задължения за страните по договора и поради това
не се и прилага.
Следва да бъде извършена преценка и за това дали
клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В чл.146, ал.2 ЗЗП се посочва кои са индивидуално уговорени
клаузи чрез метода на изключването, като се приема, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. От текста на договора става ясно, че за индивидуално договорено може да се приеме само
съдържанието на първата част от кредитния договор, в която са били посочени
конкретни параметри по размера на поискана сума за главница, срока и конкретно
предложени компоненти на променлив лихвен процент и фиксираната надбавка.
Останалата част от съдържанието на този договор и по-конкретно правото за
изменение на лихвения процент, санкциите за забава не е уговаряно по начин,
отразяващ участие на кредитополучателя, а препращат към предварително съставени
и неподлежащи на обсъждане общи типови условия, покриващи се с Общите условия
на Банката за условията и реда за предоставяне на съответния вид кредит. Именно
в тази част от съдържанието на договора попадат спорните клаузи, уреждащи
промяната на лихвата и отражението ѝ върху размера на събирано от Банката
възнаграждение за предоставения заем. Тези клаузи са повторени и в сключените
два анекса от 14.09.2009 г. и 27.10.2014 г.
Така установената
нищожност поради неравноправност на клаузите от Договор за кредит 931ИН/27.02.2008
г. и Анекси от 14.09.2009 г. и 27.10.2014 г., определящи
изменението на лихвения процент на възнаградителната лихва, обуславя, че отношенията
между страните ще се уреждат при действието на първоначално уговорените размери
на възнаградителната лихва с договора и последващите два анекса, без да се
отчита изменение на лихвения процент.
От заключението на
ССЕ, което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява, че
средствата по Договор за кредит №931/ИН са отразени по сметката с титуляр К.К.
на основание предоставен банков кредит, като на 28.02.2008 г. са усвоени 500,00
лв и на 05.03.2008 г. са усвоени 129 500,00 лв.
При проследяване на
банковата сметка на кредитополучателя се констатира, че е извършено последващо
разпореждане с наличните по сметката авоари, като са извършвани погасителни
вноски по друг кредит, обозначен с № ****, вноски по процесния кредит,
обозначен с №**** и периодично са теглени суми от К.Д.К. до изчерпване на предоставените средства.
През периода от
27.02.2008 г. до 30.11.2017 г. от ответната страна са постъпили суми в общ
размер на 138 054,94 лв., които са отнесени за погасяване на процесния
кредит, както следва:главница – 46 162.29 лв, възнаградителна лихва – 90 075.12
лв лихва върху просрочена главница – 2.59, наказателна лихва – 118.64 и такси –
1696.30 лв.
Предвид възприетото от
Съда становище, че в отношенията между страните по отношение размера на
възнаградителната лихва следва да се прилага първоначално уговореният начин в
договора и последвалите го анекси, състоянието на отношенията между страните са
отразени в заключението на ССЕ в частта,
с която се отговаря на въпрос 2.4 – първи вариант, установяващ задължението по
договора за кредит, без да се отчитат измененията на лихвения процент, като
възнаградителната лихва е изчислена при следната методология: от датата на
сключване на договора за кредит – 28.02.2008 г. до датата на сключване на Анекс
№1 – 14.09.2009 г. приложимата възнаградителна лихва е определена на база 1-
месечен СОФИБОР плюс договорна фиксирана надбавка в размер на 2,573%; от датата
на сключване на Анекс №1 – 14.09.2009 г. до датата на Анекс №2 – 27.10.2014 г.
приложимата възнаградителна лихва е определена както следва: от 14.09.2009 г.
до 26.08.2010 г. лихвата е с фиксиран размер от 3,745%, а след 27.08.2010 г. до
27.10.2014 г. лихвата е равна на сбора на 1- месечния СОФИБОР, премия в размер
на 3% и фиксирана договорна надбавка от 4,817%; считано от датата на сключване
на Анекс №2 – 27.10.2014 г. лихвата е изчислена като сбор от 3- месечен СОФИБОР
и фиксирана договорна надбавка от 5,903%, като не са отчетени приложените по
делото погасителни планове и месечните анюитенти вноски са дължими на 27 – мо
число на всеки месец и не е отчетен праг на промяна на 1-месечния и 3- месечния
СОФИБОР, като удържаните
суми от кредитополучателите са разпределени в следната последователност: такси,
възнаградителни лихви и главници с настъпил падеж, а останалата сума – за
погасяване на главници с ненастъпил падеж.
Според
констатациите на ССЕ към датата на сключване на Анекс №1 – 14.09.2009 г. дължимите суми по процесния кредит са:
Главници – 4 586.56 лв
Лихви – 17 570.68
лв
Такси –
1 102.76 лв
Към същата дата с
внесените от кредитополучателите суми при така извършеното разпределение се
погасяват:
Главници – 4 586.56 лв
Лихви – 17 814.51 лв
Такси –
1 102.76 лв.
След разпределяне
на удържаните от Банката суми към 14.09.2009 г. остават надвнесени договорни
лихви в размер на 243,83 лв.
Към датата на
сключване на Анекс №2 – 27.10.2014 г. дължимите суми са:
Главници – 30 675.91 лв
Лихви –
70 146.12 лв
Такси –
1 683.81 лв.
С внесените суми от
кредитополучателите към 27.10.2014 г. се
погасяват главници в размер на 41 580.25 лв, възнаградителни лихви в
размер на 70 146.12 лв и такси в размер на 1 683.81 лв. При така
разпределените вноски към 27.10.2014 г. са надплатени главници в размер на 10 904.34
лв.
Към 15.12.2016 г. когато
Банката формира воля за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, дължимите
суми по кредита са както следва:
Главници – 50 917.29 лв
Лихви –
82 498.99 лв
Такси –
1 866.77 лв.
Към същата дата
след така извършеното разпределение на сумите с внесените суми се погасяват:
главници – 56 397.88 лв
лихви –
79 790.29 лв
такси –
1 866.77 лв.
След приспадане на
внесените суми от начислените такива остават дължими главници в размер на 5 480.59 лв и
дължима договорна лихва в размер на 2 708.70
лв.
При така установеното се
отчита, че към момента на волеизявлението на Банката за превръщането на кредита
за предсрочно изискуем поради непогасени вноски с настъпил падеж, като
задължението се погасява без отчитане на изменението на лихвения процент в
посочената поредност, непогасените задължения са главници в размер на 5 480.59 лв и дължима договорна лихва в размер на 2 708.70 лв,
т.е. налице е неизпълнение на задължението за своевременно погасяване на
кредита чрез месечни вноски, което обосновава обективната предпоставка за
превръщане на кредита за предсрочно изискуем.
От страна на ответниците се оспорва възникването
на предсрочната изискуемост, което се обосновава с неправилното връчване на
уведомленията, съдържащи изявлението на кредитора за възможността да направи
при определени обстоятелства вземането изцяло предсрочно изискуемо. Твърди се,
че поканите не съдържат дата, от която кредитът се счита за предсрочно
изискуем, както и размера и падежа на задължението, за което е налице забава и
задължението, което е предсрочно изискуемо. Поради това уведомлението не е
породило своето действие и задължението не се явява предсрочно изискуемо.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като
това право кредиторът следва да е упражнил преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. За да се счита правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е необходимо длъжникът да е уведомен за това,
като волеизявлението се обективира писмено и да трябва да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от момента на връчване на длъжника на писменото изявление, ако към
този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
От приложените по делото
нотариални покани до кредитополучателя и солидарните длъжници се установява, че
кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем –
уведомил е писмено длъжниците за това си намерение и за наличието на
предвидените в договора предпоставки, при които може да се превърне кредитът в
предсрочно изискуем, като е посочил и размера на задължението по пера. Посочва,
че ще счита кредита за предсрочно изискуем, считано от 15.12.2016 г. В частта
относно удостоверените от Нотариуса дати на връчване и лицето, на което са
връчени, поканите са официални свидетелстващи документи с обвързваща Съда и
страните материална доказателствена сила . Не са налице пречки за прилагане на
общите правила на ГПК относно връчването на книжа чрез Нотариус в случай, че връчването
не е лично на адресата, а на лице от домашните, поради което обстоятелството,
че някои от ответниците не са получили книжата лично, а чрез К.К., който е ***
на М.К. и *** на Ц.К., не опорочава
редовността на връчването; съобщението до „КОРНЕР“ ЕООД е връчено по правилата
на чл.50, ал.4 ГПК.
При така установеното
Съдът приема, че са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – неизпълнение на задължението за погасяване на вземането чрез
заплащане на месечни вноски и изявление на кредитора за превръщане на вземането
в предсрочно изискуемо.
От
заключението на ССЕ – отговор на въпрос 2.4 – първи вариант, се установява, че
към 30.11.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, задълженията по кредита са в общ размер на 83 719,39
лв, в т.ч.: главница – 73 602,12 лв, договорна лихва – 2 708,70 лв,
неустойка върху главницата за периода от 16.12.2016 г. до 30.11.2017 г. в
размер на 7 155,76 лв и неустойка върху дължимата
лихва за периода от 29.12.2016 г. до 30.11.2017 г. в размер на 252,81 лв, в каквито размери следва да се уважи предявеният
иск, като за разликата до пълните предявени размери следва да се отхвърли.
Установява се, че ищецът претендира едновременно
лихва върху просрочена главница за периода от 27.06.2016 г. – 29.11.2017 г. и
неустойка за просрочена главница за периода от 27.06.2016 г. – 29.11.2017 г. Т.е.,
ищецът претендира две обезщетения за
забава на задължението за плащане на главницата за един и същи период, което е
недопустимо, като Съдът приема, че страните са постигнали индивидуално уговорена
клауза заплащане на неустойка. След като се претендира заплащане на неустойка, кредиторът
не може едновременно с нея да иска присъждане и на лихва за забава, касаеща
едно и също просрочено задължение за един и същи период. Поради това
претенцията му за признаване на вземане за сумата от 4829.26 лева - лихва върху
просрочена главница за периода от 27.06.2016 г. – 29.11.2017 г. е неоснователна
и в тази част искът по чл. 422 ГПК ще се отхвърли.
Съдът не обсъжда останалите констатации на ССЕ,
тъй като не са относими към спора предвид възприетото от Съда състояние на
отношенията между страните по повод Договор за кредит 931/ИН/27.02.2008.
Съдът не споделя възражението, че кредитът е отпуснат
в противоречие с Общите условия на Банката и извън предвидените цели за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, въз основа на което е
налице заобикаляне на Закона и противоречие с добрите нрави. Няма спор, че по
силата на чл. 3 от договора кредитът е отпуснат с цел строителство и
довършителни ремонтни дейности в ипотекирания недвижим имот, който е
"многофункционална сграда", вкл. с жилищен етаж, т. е. целените СМР
попадат в обхвата на Общите условия, тъй като се касае за финансиране на жилищни
нужди на семейството - покупка, строителство, ремонт и реконструкция на жилищен
имот.
Неоснователни са възраженията за нищожност на
договора и анексите поради противоречие с нормите на Наредба № 9 на БНБ от
03.04.2008 г., тъй като те касаят дейността на банковата институция и
осъществяваната върху нея надзорна политика на БНБ, а не вътрешните
облигационни отношения между съконтрахентите.
При този изход на делото и претенцията за това
страните имат право на разноски по съразмерност. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 4 460.52 лв. За исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на общо 6594.38 лв , за които
е представил Списък на разноските – л.522. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от иска на ищеца се дължат разноски както следва: за
заповедното производство – 3710 лв и за
исковото производство – 5484.55 лв.
При условията на чл.78, ал.3 ГПК с оглед
отхвърлената част от иска ищецът дължи
на ответника К.К. разноски в размер на 119.20 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.К.,
ЕГН **********, М.И.К., ЕГН ********** ***, като К.К. е и в качеството на ЕТ с
фирма „Крас-7 К.К.“, ЕИК ********* к.к. Слънчев бряг, община Несебър, блок
„Роза“ 1, ап.322-324, Ц.К.К., ЕГН ********** *** и „Корнер“ ЕООД, ЕИК *********
София, ул. „Неофит Рилски“ 18, ет.3, ап.13 съществуването на вземането на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, за което по ч.гр.д. 18953/2017 на ПРС е издадена
заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК, произтичащо от
Договор за банков кредит 931/ИН/27.02.2008, изменен с Анекс 1/14.09.2009 и
Анекс 2/27.10.2014 г., в следния размер:
–
73 602,12 лв /седемдесет и три хиляди
шестстотин и два лева и 12 ст/ - главница, ведно с обезщетение за
забава от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 84 454.82 лв отхвърля иска
–
2 708,70 лв /две хиляди седемстотин
и осем лева и 70 ст/ -
договорна лихва за периода 27.06.2016 г.
– 29.12.2016 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2970.49 лв отхвърля
иска
-7 155,76 лв /седем хиляди сто петдесет и пет лева и 76 ст/ - неустойка върху главницата от 73 602,12
лв за периода от 16.12.2016 г. до 30.11.2017 г. ,
като за разликата до пълния предявен размер отхвърля иска
-252,81 лв /двеста петдесет и два лева и 81 ст/ - неустойка за периода от
29.12.2016 г. до 30.11.2017 г. върху дължимата лихва от 2 708,70
лв, като за разликата до пълния предявен размер
отхвърля иска
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК ********* иск за установяване по отношение на К.Д.К., ЕГН **********,
действащ и като Едноличен търговец с фирма „Крас-7 К.К.“, ЕИК *********, М.И.К.,
ЕГН **********, Ц.К.К., ЕГН ********** и „Корнер“ ЕООД, ЕИК ********* съществуването
на вземането, за което по ч.гр.д.
18953/2017 на ПРС е издадена заповед за изпълнение на основание документ по
чл.417 ГПК, произтичащо от Договор за банков кредит 931/ИН/27.02.2008, изменен
с Анекс 1/14.09.2009 и Анекс 2/27.10.2014 г. , в частта спрямо сумата от 4829.26
лева - лихва върху просрочена главница за периода от 27.06.2016 г. – 29.11.2017
г.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********, М.И.К., ЕГН **********
***, като К.К. е и в качеството на ЕТ с фирма „Крас-7 К.К.“, ЕИК ********* к.к.
Слънчев бряг, община Несебър, блок „Роза“ 1, ап.322-324, Ц.К.К., ЕГН **********
*** и „Корнер“ ЕООД, ЕИК ********* София, ул. „Неофит Рилски“ 18, ет.3, ап.13 да
заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* сумата от общо 9194.55 лв – разноски, от които 3710 лв – разноски за
заповедното производство и 5484.55 лв – разноски за настоящото производство
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
София, р-н Възраждане, пл. "Света Неделя" № 7 да заплати на К.Д.К.,
ЕГН ********** сумата 1119.20 лв разноски
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: