Мотиви към Присъда № 28/08.05.2019 г.по НОХД № 131/2019г.
на НРС.
Производството
е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на КРП против С.Г.С.- роден
на ***г***, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, работи като приемчик в
автосервиз в гр.Стара Загора, ЕГН **********, с обвинение в това, че в периода
19.04.2010г. до 22.07.2010г. в аквапарк „А.П.“- с.Р., община Несебър, с цел да
набави имотна облага за представляваното от него като управител „Б.С.“ ЕООД,
използвал неосведомеността и заблуждението на И.Г.В. с ЕГН **********, че е
търговски представител на „В. ..“ ЕООД и извършва продажби на професионално
кухненско оборудване от името на „В. ..“ ЕООД и с това причинил на „А. ..“ ООД,
представлявано от управителя И.Г.В. имотна вреда в размер на 3417.60 лева, Престъпление по чл.209, ал.2, вр. с
ал.1 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от „А. ..“ ООД с ЕИК-........за сумата от 3417.60лв., преставляващи претърпени от ощетеното юридическо лице имуществени
вреди от прстъплението.
Производството делото се движи по реда на
чл.370,вр.чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителя на
Районна прокуратура поддържа установената с внесения обвинителен акт фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието. Пледира за реализиране наказателната
отговорност спрямо подсъдимия чрез налагане на справедливо наказание лишаване
от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК в минимален размер, а именно пробация, като предлага да бъдат определени
двете задължителни пробационни мерки за срок от по осем месеца, тъй като
досъдебното производство е продължило извън всякакви разумни срокове. По
отношение предявеният граждански иск пледира същият да бъде уважен в пълен
размер.
Повереника на гражданския ищец пледира
за уважаване предявения граждански иск като доказан по своето основание и
размер.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното
от него.
Защитника на
подсъдимия с оглед направаните
самопризнания от страна на подсъдимия и събраните на досъдебното производство
доказателства за признатите факти, не оспорва фактическата бстановка и правната
квалификация, изложени в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание Пробация в минимален размер, определен при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“
от НК, тъй като досъдебното производство е продължило прекомерно дълго време, с
което са нарушени правата на подсъдимия.
Съдът, след след поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото
доказателства и самопризнанието на подсъдимия, намира следното:
Видно
от приложенията по досъдебното производство установено е, че подсъдимият е бил
назначен по силата на трудов договор № 47/27.08.2004г. на длъжност „търговски
представител“ във „В. ..“ ЕООД с място на работа в „Офис-Бургас“. По трудово
правоотношение на С. било възложено извършването на продажби на продуктите-професионални
кухненски уреди от портфолиото на работодателя за регион Бургас. Така по повод
продажба на професионални кухненски уреди от „В. ..“ ЕООД на „А. ..“ ЕООД за
обзавеждане на заведенията на новоизграден от купувача акрапарк „А.П.“-с.Р.,
общ.Несебър, през 2005г. сделката била извършена с търговския представител на
продавача по това време- подс.С.. С договор за възлагане на управление от
17.03.20019г. подсъдимият поел управлението на „Б.С.“ ЕООД, чиито едноличен
собственик на капитала бил св.Георги С.. Със Заповед № 178/28.12.2009г. между
работодателя „В. ..“ЕААД и подсъдимия са прекратени трудовите правоотношения по
взаимно съгласие. През 2010г. ръководството на „А. ..“ ЕООД – св.В. и св.Д.поради
необходимост от закупуване на професионален газов уред за кухнята на ресторанта
в акрапарк „А.П.“-с.Р., общ.Несебър потърсило оферти от различни фирма в този
бранш, като един от потърсените бил и подс.С.,
поради предходна търговска сделка с негово участие посочена по-горе.
Така С. представил на „А. .." ООД оферта № S 2006/19.04.20 Юг. /л.6-8 от том 4 от
ДП / за няколко професионални уреда, а след това и оферта № S 2017/07.06.2010г. /л.28 от том 4 от
ДП/ за професионален уред „Газово бен-мари NB 98 G“ с точни технически параметри на
уреда, цена от 2848лв. без ДДС, с включена доставка и монтаж, както и гаранция
от 12месеца при плащане от 50%-аванс при поръчка, срок на доставка 30 дни от
получаването на аванса и доплащане на цената при доставката. Двете изготвени и
предоставени на купувача оферти от подсъдимия, изхождали от името, съдържали
логото и търговските адреси на „В. ..“ ЕООД, с което дружество подсъдимия към
този момент не е бил в нито в трудовоправни отношения, нито е бил негов
търговски представител. Св.В., в качеството си на управител и представляващ „А.
..“ ЕООД приел офертата при горните параметри,
след което подсъдимия изготвил и му изпратил проформа фактура №
74/08.06.2010г./л.15, том 4 от ДП/ за уговореното авансово плащане от 50% от
стойността по оферта № S
2017/07.06.2010г.
/л.28 от том 4 от ДП/, в която фактура е посочена банкова сметка *** „Б.С.“
ЕООД като доставчик. Купувачът е извършил пращане по фактурата с платежно
нареждане от 09.06.2010г. на сумата от 1708,80лв. от УниКредит Булбанк АД към
посочената във фактурата банкова сметка *** „Прокредит Банк“/л.10 том 4 от ДП/.
С втора проформа фактура № 76/21.07.2010г./л.16, том 4 от ДП/ подсъдимият е
поискал доплащане на остатъка от цената, което е изпълнено от св.В. чрез
интернет банкиране с нареждане от 22.07.2010г. за втори междубанков превод на
сумата от 1708,80лв. от фирмената сметка на „А. ..“ ООД по посочената във
фактурата сметка на „Б.С.“ ЕООД. След което доставка и монтаж на заплатеното
кухненско оборудване не последвало, въпреки инициинарите от св.В. телефонни
разговори в периода от края на м.юли до началото на м.август 2010г. с
подсъдимия, в които свидетеля получавал потвърждения от подсъдимия, че в
различни срокове стоката ще бъде доставена и монтирана, че доставката се бавела
и т.н.. Накрая след няколко неуспешни опита да се свърже по телефона н подсъдимия,
св.В. посетил лично офиса на „В. ..“ ЕООД в гр.Бургас, където разбрал, че С.
отдавна не е техен служител. Така на 09.08.2010г. св.В. изпратил на подсъдимия
нотариална покана, връчена по реда на чл.47 ГПК на 30.09.2010г. да върне получените
суми по оферта № S 2017/07.06.2010г..
Описаната фактическа обстановка се
установява от сьбраните по делото
гласни и писмени доказателства, и тези прочетени на основание чл.283 от НПК.
С
оглед установената фактическа обстановка се налага безспорния извод, че
подсъдимия С. е извършил деянието, в което е обвинен. Изпълнителното деяние по
чл.209, ал.2, вр.ал.1 НК е осъществено от С. като в
периода 19.04.2010г. до 22.07.2010г. в аквапарк „А.П.“- с.Р., община Несебър, с
цел да набави имотна облага за представляваното от него като управител „Б.С.“
ЕООД, използвал неосведомеността и заблуждението на И.Г.В. с ЕГН **********, че
е търговски представител на „В. ..“ ЕООД и извършва продажби на професионално
кухненско оборудване от името на „В. ..“ ЕООД и с това причинил на „А. ..“ ООД,
представлявано от управителя И.Г.В. имотна вреда в размер на 3417.60 лева.
От обективна страна деянието е
осъществено с активни действия като С. е използвал неосведомеността и
заблуждението на св.В., че все още работи като търговски представител на „В. ..“
ЕООД, което св.В. е имал по повод предходни търговски взаимоотношения, но не е
знаел, че подсъдимия вече не е търговски представител на „В. ..“ ЕООД, тъй като
провоотношенията му са били прекратени. Така подс.С. е поддържал заблуждението
на св.В., че все още е търговски
представител на „В. ..“ ЕООД и от името на това дружество извършва търговски
продажби на професионално кухненско оборудване, като за целта е изготвил и
изпратил до св.В. оферта от името на „В. ..“ ЕООД. По този начин е мотивирал свидетеля
да извърши разпореждане с имуществото на „А. ..“ ООД, като двукратно нареди
плащания по банков път за сума в общ размер на 3417,60лв. –която е считал че е
стойността на доставка и монтаж на професионално кухненско оборудване
за професионален уред „Газово бен-мари NB 98 G“, но по сметка на представляваното
от подсъдимия „Б.С.“ ЕООД. От субективна страна, подсъдимия е действал виновно,
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като със своите
действия е имал за цел да направи за представляваното от него „Б.С.“ ЕООД имотна
облага в посочения по-горе размер. Деянието не представлява маловажен случай, предвид размера
на причинената имотна вреда на „А. ..“ ООД,– сумата от 3417,60лв. и личността
на подсъдимия –а именно за идентични деяния в периода 2009г.- 2011г. са налични
осъждания по чл.209 и чл.210 НК по НОХД
№..../12г. на БРС и по НОХД № ..../15г. на БРС/видно от приложеното
свидетелство за съдимост/ и е с висока степен на обществена опасност.
От субективна страна деянието е
извършено от С. умишлено при форма на вината “пряк” умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК с користна цел, а именно материално да облагодетелства представляваното
от него „Б.С.“ ЕООД за
сметка на ощетеното дружество – „А. ..“ ООД. Подсъдимия е осъзнавал обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици, но въпреки това е искал тяхното настъпване. С. съзнателно
е използвал и поддържал заблуждение у
свид.В., че все още е търговски представител на предходния си работодател и
действа от негово име и е действал с користна цел, а именно материално да представляваното
от него „Б.С.“ ЕООД за
сметка на ощетеното дружество – „А. ..“ ООД.
При определяне на вида и размера на
наложеното наказание, съдът взе предвид от една страна високата степен на
обществена опасност на деянието обществената опасност на личността на
подсъдимия поведението на последния в рамките на накзателното производство,
както и продължителността на досъдебното производство-приблизително девет
години. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, не са
налични данни подс.С. да е препятствал с поведението си своевременното
провеждане на действия по разследване в рамките на досъдебното производство,
поради което се споделя становището на представителя на обвинението и на защитника,
че са налице предпоставки за компенсиране на подсъдимия с приложението на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл съдът споделя становището на
страните по делото и на чл.373,ал.2 от НПК, намира, че
справедливо за извършеното престъпление се явява наказание, определено при
условията на чл.58а, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно пробация, като на
основание чл.42а, ал.1, вр. с ал.2, т.1, 2, вр. с ал.3, т.1 и 3 от НК определи следните пробационни мерки:.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца при периодичност два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца.
По отношение
гражданския иск:
Предвид изхода по делото, доказана по своето основание
и размер се явява приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция по
чл.45 от ЗЗД по следните съображения:
С
оглед изложеното по фактическата обстановка и правната квалификация
деятелността на С. е съставомерна по чл.209, ал.2, вр ал.1 от НК. С оглед
изложения по-горе механизъм, целенасоченост и резултатност на действията на
подсъдимия, настоящата инстанция приема,
че е налице пряка причинна връзка между виновното противоправно
поведение на същия, довело до
причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди, изразяващи в
установения размер от 3417,60лв.. Следователно предявеният граждански иск се
явява доказан по своето основание. Това е така, защото прекия причинител носи деликтна отговорност, а съгл.чл.51,ал.1
от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като деликвентът отговаря за пълния размер на
причинените от него имуществени и неимуществени вреди. Претендират се гражданския
ищец и законните лихви върху главницата, считано от датата на инкриминираното
деяние, посочена по-горе. Нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД предвижда при
непозволено увреждане, отговорност на деликвента и за законната лихва върху
обезщетението. Това е така, защото при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той е в забава от
момента на причиняване на вредите. Тъй като тази претенция представлява
акцесорно по отношение на главното вземане, същата следва да бъде уважена
изцяло предвид доказаната по основание главна претенция. Искът се явява
безпорно даказан по своето основание и
размер, предвид установената причинно-следствена връзка между
извършеното от подсъдимия противоправно поведение и нанасените вследствие на
което и безспорно установени неимуществени вреди на пострадалия. Ето защо
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати
обезщетение за имуществни вреди в размер на 3417,60лв. на гр.ищец, ведно
със законната лихва, считано от датата на второто плащане – 22.07.2010г., както
и направените от гр.ищец съдебни разноски по делото в размер на 1000лв..
На осн.чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
следва да бъде възложена сумата от 136,700лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: