Решение по дело №320/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….…….2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

Мл.с. ТАНЯ КУНЕВА                                                 

 

при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова, въззивно гр.д. № 320 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 5200/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 13500/18г. на ВРС, с което е прието за установено, че М.А.М. не дължи на въззивното дружество сумата от 1879,08лв. представляваща стойност на доставена и начислена електроенергия за периода от 02.11.2016г. до 01.11.2017г., по фактура № **********/22.08.2018г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр.Варна, на основание чл.124 ГПК; въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 445,16лв. разноски в производство.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствие на член от домакинството на абоната е установено, че в скрития регистър 1.8.4 е налично натрупано количество ел. енергия, която не се визуализира при редовен отчет. Посочва се, че съставеният от БИМ констативен протокол се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и счита, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е приложима във всички случаи на посочено в разпоредбата несъответствие. Навеждат се съображения, че дружеството – доставчик е спазило изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол на показанията на СТИ. Твърди, че сумата е дължима на основание договорните отношения между страните и задължението на потребителя за заплаща доставената му ел.енергия, съобразно ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М.М., с който се оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М.М., с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1879,08 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период  02.11.2016г. до 01.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-т „Пчелина“ №442, ап.17, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/22.08.2018г. 

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения имот. На 01.11.2017 г. е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия. Установени били показанията му и бил съставен констативен протокол. В резултат на проверката му е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 ПИКЕЕ е неприложимо. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди, че проверката е извършена в отсъствие на ищеца, не са присъствали и свидетели, като таблото, в което е поставено СТИ е извън жилищната сграда, в трансформатор и ищецът няма достъп до него. Излага също, че задължението по поддържане на СТИ в изправност е на оператора, а не на потребителя. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 02.11.2016г. до 01.11.2017г. и  дали отчетената в тарифа 1.8.4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1103715/01.11.2017г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, член от домакинството на абоната и един свидетел.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1316/20.08.2018г г.  при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т4- 011616,9 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики. 

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 21.08.2018г . за начисление на електрическа енергия в размер на 11616 кВтч за периода от 02.11.2016г.- 01.11.2017г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № **********/22.08.2018г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът, е преминал първоначална проверка през 2015 г., като срокът му на метрологична годност изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. Експертът сочи, че при софтуерно прочитане на паметта на устройството не може да се установи началния момент на извършеното вмешателството в тарифната схема на СТИ. Допълнително начисленото количество електроенергия не е от редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметки. Същото не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 02.11.2016г. до 01.11.2017г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 1879,08 лева, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 02.11.2016г. до 01.11.2017г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение №1500/6.02.2017г. на ВАС по адм.д.№2385/2016г., 5-членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл.1 - 47 и чл.52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ,бр. 98/12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от  разпоредбата на чл.195,ал.1 във вр. чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия  спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 01.11.2017г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл.83, ал.2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл.27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Не са ангажирани доказателства, че потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.4, като липсват и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.4,  и в конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.

Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в чл.50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.

Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.4. Допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно която натрупването на ел.енергия в регистър 1.8.4 означава неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно определен период от време. Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази възможност за абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 от ЗЕ, където е въведено изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел.напрежение, което в случая е възможно да се осъществява.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен установителен иск се преценява като  основателен.

Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., доказателства за които са представени. Съдът намира, че възнаграждение в посочения размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и искането на насрещната страна с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът         

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5200/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 13500/18г. на ВРС  .

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на М.А.М., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.    

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.