№ 334
гр. Пловдив, 14.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.“ ЕООД против Определение №
679/ 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 339/ 2022 г. на ОС – Стара Загора, което е
потвърдено Постановление от 10.03.2022 г. по изп. д. № 20198700400450 на
ЧСИ № *** - И. С. за връщане на Жалба вх. № 4256/ 10.03.2022 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
определение, като се излагат доводи, че съдебният изпълнител неправилно е
върнал депозираната жалба, тъй като с такива правомощия разполага само
окръжният съд, като наред с това се поддържа, че е отстранил в срок
констатираните нередовности на жалбата. Предвид изложеното иска да се
отмени определението и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане
на жалбата по същество.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „У. Б.“ АД е подал отговор, с
който оспорва жалбата.
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз
основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на обжалване е определение на окръжен съд, постановено по
реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, с което е потвърдено постановление на съдебния
изпълнител за връщане на жалба по чл. 436 ГПК. При преценка
1
допустимостта на частната жалба следва да се отбележи, че неправилно
окръжният съд е посочил, че постановеното от него определение е
окончателно, тъй като с оглед т. 2 на ТР № 3/ 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/
2005 г. на ВКС, което не е загубило значение и при действащия ГПК,
функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията
за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване
действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието
определение е окончателно.
В случая жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, считано от
узнаване на определението (получаване на препис от молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка), изхожда от надлежна страна и против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 09.03.2022 г. „А.“ ЕООД е подало жалба срещу Постановление за
възлагане от 19.01.2022 г. по изп. д. № 20198700400450 на ЧСИ № *** - И. С.,
което с Протокол от 10.03.2022 г. е оставена без движение с указания да се
представят преписи за страните по делото, доказателства за платена държавна
такса за ОС – Стара Загора, както за платени такси към съдебния изпълнител.
Съобщението е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на
17.03.2022 г., като едноседмичният срок за изпълнение на указанията е
изтекъл на 24.03.2022 г.
С Молба от 29.03.2022 г., подадена чрез куриер на 28.03.2022 г.,
жалбоподателят е представил доказателства за платени такси и преписи от
жалбата за връчване на другите страни, но поради изпълнение на дадените
указания след изтичане на определения едноседмичен срок с Постановление
от 30.03.2022 г. съдебния изпълнител е върнал жалбата.
При така установените факти по делото, сочещи, че жалбоподателят
„А.“ ЕООД не е отстранил в указания му едноседмичен срок нередовностите
на подадената от него жалба против постановлението за възлагане, правилно
съдебният изпълнител е върнал същата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл.
436, ал. 4 ГПК.
Оплакването в жалбата, че съдебният изпълнител няма правомощия да
връща депозираните пред него жалби по чл. 435 ГПК, е неоснователно.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 4 ГПК в производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител се прилагат събсидиарно правилата на чл.
260, 261 и 262 ГПК. По силата на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител, който в тридневен срок от получаването й следва да
изпрати препис на другата страна. Това действие съдебният изпълнител
следва да извърши само ако жалбата отговаря на предвидените в чл. 260 и чл.
261 ГПК изисквания за редовност. Преценката за редовността на жалбата е
част от производството по обжалване действията на съдебния изпълнител,
която се извърша от съдебния изпълнител. След като има право да остави
жалбата без движение, на него следва да му се признае и правото да върне
същата, ако нередовностите не бъдат отстранени в срок. От изложеното
следва, че съдебният изпълнител е процедирал в съответствие с
процесуалните правила и като е върнал жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т.
2 ГПК е постановил законосъобразен акт. Поради изложеното обжалваното
определение на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено постановлението на
съдебния изпълнител за връщане на жалбата, следва да се потвърди като
законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖАВА Определение № 679/ 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 339/
2022 г. на ОС – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3