Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260028 Година
24.08.2020 Град С.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 195 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът
З. твърди в исковата си молба, че на 08.01.2019 г. автомобил - серия 1, с рег.
№ -, собственост на А. и управляван от водача Д.С.К., при движение по заснежен
участък от четвъртокласен местен път -, между О. и С., О., на около 1 км от
табелата на село О., попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, при което били увредени предна и задна десни джанти. Свидетел на това
ПТП бил пътуващият в автомобила П.Г.Г.. Собственикът на увредения автомобил - А.,
имал сключен договор за застраховка „пълно каско” с ищеца, за което била
издадена застрахователна полица № 5С0824541772, която била валидна за периода
12.11.2018 г. - 12.11.2019 г. Поради това от водача Д.С.К. постъпило при ищеца заявление
от 10.01.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. В същото застрахованият
избрал да бъде обезщетен чрез ремонт в автосервиз, посочен от застрахователната
компания. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № Із - 41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
КФН и Гаранционния фонд, не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли
документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго ППС, водачът и
свидетелят на ПТП подписали декларация пред застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие. По искане на застрахователя с изх. №
06090/16.10.2019 г., водачът дал и допълнително обяснение от 28.10.2019 г., с
което уточнил мястото на ПТП. От страна на ищеца бил изготвен опис на претенция
№ 50-05040-00032/19 от 10.01.2019 г.,
според който, били повредени предна и задна десни стоманени джанти, които били
за подмяна. С възлагателно писмо от 14.01.2019 г. ремонтът на автомобила бил
възложен на автосервиз -. След извършване на ремонта, отстранилият повредите
автосервиз издал фактура № **********/12.06.2019 г. на стойност 238.33 лева без
ДДС. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470418191901662 от
11.09.2019 г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 238.33
лева и то било платено на собственика на увредения автомобил А. с преводно
нареждане от 13.09.2019 г. При тези обстоятелства за ищеца възникнало регресно
вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ срещу собственика на пътя, на който станало
ПТП - О., тъй като четвъртокласната пътна мрежа се ремонтирала и поддържала от
съответната община, в която се намирала. Искането е да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 238.33 лева за
главница от заплатено застрахователно обезщетение по посочената
имуществена застраховка, за нанесената имуществена вреда на горепосоченото
застраховано трето лице, и законна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
О. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от
пълномощника му писмена защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
От показанията на свидетелите
К. и Г., преценени съвкупно с повторното заключение на назначената по делото
съдебно–автотехническа експертиза, се установява, че на 08.01.2019 г., около
8-9 часа, в с. О., свидетелката К., служител на третото лице А., управлявала по
посока с. С., собствения на същото трето лице л.а. „- 116D” с
рег. № **, в който се возел и свидетелят Г., с когото от зимата на 2018 г.
живеели в с. О. на съпружески начала, и същия ден отивали на работа в С., като на
около километър преди табелата за край на с. О., на улицата в същото село пред
къщата на фирма „Р.“, попаднала в необозначена и несигнализирана дупка на
пътното платно, която не забелязала поради заснежяването му, въпреки, че знаела
за нея, и поради това не могла да я избегне, в резултат на което ПТП са причинени
на същия автомобил имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предната и
задна стоманени негови десни джанти, което му увреждане се намира в пряка
причинно-следствена връзка с посочения механизъм на това ПТП, видно от т. 1, 2
и 9 на ПЗСАТЕ (л. 63-64).
Съдът кредитира
показанията на свидетелите К. и Г., защото са непосредствени и не противоречат, а се
подкрепят от останалите доказателства и ПЗСАТЕ, което оправдава напълно
доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК). Вярно
е, че поради непрецизно описание в декларациите на тези свидетели пред ищеца на
това застрахователно събитие и допълнителните обяснения от 31.10.2019 г. на свидетелката
К. за същото, ищецът е посочил в исковата си молба, че причинилата ПТП дупка се
намира на пътя между О. и С., на около километър от табелата на първото село, а
не в него, както се установи по делото от показанията на същите свидетели и
ПЗСАТЕ, и пълномощникът на ищецът уточни след това с молбата си от 24.06.2020
г. по делото (л. 2, 5, 7 и 68). Но също така е вярно,
че това не представлява противоречие на тези показания с декларациите на тези
свидетели пред ищеца, защото в графата „Място на ПТП“ на декларацията на
свидетелката К. е посочено, че мястото на ПТП е именно в „с. О. посока С.“,
каквото е посочено и в декларацията на свидетеля Г., че „на 08.01.2019 г. е
присъствал на ПТП, настъпило с. О.“ (л. 4-5). Въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника, това не води
и до недоказаност на предявения иск, нито представлява нередовност на исковата
молба, с която е предявен, нито пък посочената молба на пълномощника на ищеца представлява изменение на посочените
в исковата молба обстоятелства, на които ищецът е основал този си иск, а само
пояснение на точното място на ПТП, което процесуалния закон допуска (чл.
143, ал. 2 ГПК). Съдът възприема и ПЗСАТЕ, поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, с изключение на
т. 8 от същото, в която вещото лице е заключило, че при движение през светлата
част на денонощието, подобно произшествие можело да бъде избегнато, за което
било достатъчно водачът да се съобразял с нископрофилните гуми на автомобила и
намалял скоростта в момента на преминаване през дупката, защото в тази му част
същото противоречи на даденото след това в същата точка заключение на вещото
лице, че в условията на прясно навалял сняг, дълбочината на дупките не може да
бъде определена от водача на МПС (л. 64).
Съдът не
възприема и първоначалното заключение на същата експертиза, защото е
необосновано, доколкото вещото лице само признава в съдебно заседание, че при
изготвянето му не е взело предвид и свидетелките показания и посетило
посоченото в тях място на ПТП (чл. 202 ГПК).
Неоснователни при това
положение се явяват възраженията по същество на пълномощника на ответника, че поради
липса на съставен от службите за контрол на МВР протокол за процесното ПТП, не
бил установен по делото механизма му и причинната връзка между същото и вредите,
за които е изплатено претендираното с иска обезщетение. Само в предвидените в чл.
125 ЗДвП случаи, службите за контрол на МВР са задължени да посещават мястото
на ПТП и издават протокол за това си посещение по чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, а
случаят не е такъв. При него се установи от показанията на свидетелите и т. 9
от ПЗСАТЕ, че макар и процесното ПТП да е с един участник, увреденото при
същото МПС се е придвижило на собствен ход до посочения в показанията на
свидетелката К. ***, оставяйки по пътя свидетеля Г. на работа, въпреки
причинените от произшествието вреди на това МПС, защото гумите, с които е било
оборудвано същото МПС, позволяват движение с понижено налягане на въздух или
„без въздух“ със скорост не по-висока от 80 км/ч, на кратко разстояние, а в този
случай службите за контрол на МВР, не само не са длъжни според чл. 125 и 125а ЗДвП, но и не посещават мястото на ПТП, и не съставят за това протокол съгласно
приложимата в случая норма на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между
МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009). А
в такива случаи и със свидетели ищецът може да доказва механизма на процесното
ПТП и причинната му връзка с настъпилите вреди, стига показанията им да са
непосредствени и да не противоречат, а подкрепят от останалите доказателства, какъвто
е случая (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 6.3 от общите условия на
процесната застраховка).
При него съдът намери
за установен по делото горепосоченият механизъм на процесното ПТП и причинната му
връзка с настъпилите вреди именно от съвкупната преценка на показанията на
свидетелите К. и Г., които, макар и съжителстващи на съпружески начала, а
свидетелката К. и служител на застрахования собственик на увредения автомобил,
са очевидци на това ПТП, а показанията им са не само непосредствени и се подкрепят
от останалите доказателства и кредитираната част от ПЗСАТЕ, но и по делото липсват
други доказателства, които да ги опровергават, поради което съдът ги кредитира (чл.
172 ГПК).
От
представената застрахователна полица е видно, че със същата между ищецът, като застраховател
и собственикът А. на увредения при процесното ПТП горепосочен л.а., е бил
сключен договор за имуществена застраховка „Пълно Каско” на същия автомобил, който
е бил в сила към момента на процесното ПТП (л. 3). Поради това е покривал
причинените му при същото имуществени вреди. Поради това с представеното по
делото заявление от 10.01.2019 г., подписано от свидетелката К., към което са
приложени и представените по делото декларации на същата и свидетеля Г. за
настъпване на процесното застрахователно събитие, застрахованият собственик А.
е поискал от ищеца да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му
при същото вреди (л. 4-5). По това заявление ищецът изготвил представения опис на
претенция от 10.01.2019 г., в който вписано, че при огледа е констатирано, че
при процесното ПТП са увредени предна и задна стоманени джанти на застрахования
лек автомобил (л. 8).
На
14.01.2019 г,. с представеното възлагателно писмо, ищецът възложил ремонта му на
Ф. (л. 9). Последният подменил
при същия увредените му джанти с нови, за плащане на който му ремонт в размер
на 238.33 лева, издал, по указания на ищеца във възлагателното писмо,
представената по делото фактура от 12.06.2019 г. на името на увредения
застрахован собственик А. (л. 9-10). С
представения доклад по щета от 11.09.2019 г. ищецът определил същата сума от 238.33
лева, като размер на застрахователното обезщетение, което следва да плати на застрахования
собственик А. (л. 11). От представеното по делото преводно нареждане се установява,
че ищецът е платил това обезщетение от 238.33 лева на този собственик на 13.09.2019
г. (л. 12). След плащането му, изпратил до свидетелката К. представеното писмо
от 16.10.2019 г., с което поискал същата да му посочи с оглед регресната му
претенция точното място на причиналата ПТП дупка, поради което същата
свидетелка му е дала на 31.01.2019 г. и представените по делото обяснения (л. 6-7).
Неоснователни
са при това положение доводите на пълномощника на ответника в писмената му
защита, че ищецът в нарушение на собствените си общи условия заплатил това
обезщетение, без да му били представени посочените в същата защита писмени
доказателства и без да извършел проверка на обстоятелствата, при които било
настъпило ПТП, и оглед и заснемане на мястото му, и на увреденото МПС (л.
75). Тъкмо противното е уговоР. в чл. 6.3 от общите условия,
при които е сключена процесната застраховка, че за щети по гумите, джантите и
декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са резултат
през преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят
обезщетява до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие
на полицата, след представяне на писмени свидетелски показания на лице,
различно от застрахования или упълномощен водач на МПС, а именно такива писмени
свидетелски показания на свидетеля Г. са представени пред ищеца за процесното
ПТП (л. 52).
От т. 9 и 10 на ПЗСАТЕ
се установява още, че специалистите на ищеца са определили, че увреждането на
процесните джанти на процесния л.а. при това ПТП е в степен, която ги прави
негодни за експлоатация и следва да се заменят с нови, като увреждането им, чиято
действителна стойност е 238.33 лева към датата на ПТП, е в пряка
причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП (л.
64-65). Други релевантни доказателства няма представени по
делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният регресен иск е основателен.
Според нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 и 3 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Анализът на тази норма налага извода, за да
възникне предвиденото в нея регресно застрахователно право са необходими
следните две положителни предпоставки – деликтна отговорност по някой от
фактическите състави на непозволеното увреждане по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД на
трето лице (причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД или възложител по чл.
49 ЗЗД) по отношение на увредения – застрахован, поради
причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение (Р 152-2011-I
т.о.).
В случая по делото се
установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите, представените от
ищеца писмени доказателства и кредитираната част от ПЗСАТЕ, че процесните вреди
са настъпили в пряка причинна връзка от попадане на застрахования горепосочен автомобил,
собственост на А. и управляван от свидетелката К., негов служител, в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на улицата пред къщата
на фирма „Р.“ в с. О., на около километър преди табелата за край на това
населено място. Въз основа на същите доказателства, които не се опровергават от
други доказателства по делото, съдът намери за установен този механизъм на ПТП,
като увредените джанти на застрахования при ищеца лек автомобил, е пряка и
непосредствена последица на дупката на пътното платно, в която този автомобил е
попаднал при това ПТП. То е настъпило на посочената улица в с. О., за която няма
доказателства да се явява едновременно и участък от републикански или общински път.
Поради това Законът
за пътищата не може да намери приложение (чл. 1, ал. 2,
т. 1 ЗП). Съгласно чл. 167, ал.
1 и 2, т. 1 ЗДвП обаче, службите за контрол, определени от кметовете
на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. Следователно. По силата на тази норма на ЗДвП, на ответната община е
вменено задължението да стопанисва и поддържа улиците и в с. О., което включва
и недопускането, съответно - отстраняването на дупки по тях. Същата изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на тези задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на
същите лица, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на
улиците на територията и на това село от същата община. Според даденото в т. 3
от ППВС № 4/1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяването й, ако това не е направено, като отговорността
му по чл. 50 ЗЗД
е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са
причинени от присъщите й свойства. В случая обаче, собственик на улицата в с. О.,
О., където е настъпило процесното ПТП, е именно ответната община съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОС, във вр. с §7, ал. 1, т.
4 от ЗМСМА, която, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е
налице обективна възможност за обезопасяването й. А след като е така, наличието
на посочената дупка на пътното й платно, явяваща се причина за процесното ПТП,
е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответната община е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и
собственик на същата улица, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й. Поради това именно ответната община отговаря спрямо
увреденото лице А. на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответната
община по същество, за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на процесния автомобил, е недоказано, защото по делото няма доказателства
последният да е управлявал същия автомобил със скорост, която да не му е позволила
да забележи своевременно дупката върху пътното платно. Тъкмо напротив. От съвкупната
преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели и кредитираната част
на т. 8 на ПЗСАТЕ се установява, че макар и да знаел за съществуването й,
водачът на увредения лек автомобил не могъл да забележи при ПТП дълбочината на
тази дупка, не защото го е управлявал с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, а поради прясно навалелия сняг, а същата дупка не е била нито
сигнализирана, нито обезопасена. По делото няма други доказателства, от които
да се установява водачът на увредения автомобил да е нарушил установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение, нито пък да е допринесъл със същото за
увреждането, а в задължителната си практика ВКС приема не само, че
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваването си на
същото цели намаляване на отговорността си, но и че правните му последици
изключват възможността съдът да обосновава наличието му с вероятности или
предположения (Р 16-2014-I т.о. и Р 54-2012-II
т.о.).
Поради това, след като
по делото няма доказателства за наличие на съпричиняване, а е доказан от
посочената доказателствена съвкупност механизмът на ПТП и пряката му причинна
връзка с увреждането, противоправното бездействие на служителите на ответната община
– неотстранили/необезопасили посочената дупка върху общинската улица, наличието
на която е довело до процесното увреждане на застрахования автомобил, в
действителен размер, установен от вещото лице, който е равен на заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение от 238.33 лева по имуществената застраховка
"Пълно Каско", то с плащането му ищецът е встъпил в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахованото А. и поради това има право да получи от ответната община това
платено за вредата обезщетение в размер на исковата сума от 238.33 лева (чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ). Поради това до този му размер регресният
иск на ищеца за плащането му е основателен и следва да се уважи, заедно с
акцесорното му искане за присъждане и на законна лихва върху исковата сума от
подаване на исковата му молба в съда до изплащането й (чл. 86 ЗЗД). Вярно е, че
ищецът претендира тази сума на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, а по делото
се установи, че регресното му право почива на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Но също така е вярно, че това представлява само правна квалификация на това
право, която не обвързва съда и поради това регресния иск на ищеца не се явява
уважен на друго основание, защото последното са само обстоятелствата, на които
е основан, а не правната му квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 или 3 КЗ, на
основание на която ищецът е встъпил в правата на увредения застрахован против
ответната община, която в случая е и възложител на горепосочената работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД, и собственик на улицата в с. О., О., където е настъпило
процесното ПТП, по смисъла на чл. 50 ЗЗД. Но тъй като наличието на посочената
дупка на пътното й платно, явяваща се причина за процесното ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, макар и да е собственик на същата улица, при
наличие на обективна възможност за обезопасяването й, правната квалификация на регресното
право на ищеца да получи от същата платеното застрахователно обезщетение е
нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2, а не т. 3 КЗ.
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по същото разноски в
размер на 450 лева (от които 50 лева внесена за
производството държавна такса, 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и
300 лева платено адвокатско възнаграждение), които поради това следва
да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
В тежест на последния обаче, не следва да се възлага и внесеният от ищеца
депозит от 40 лева за разпит на допуснатите по негово искане свидетели, защото
от същият не им е изплащано възнаграждение, а в този случай този депозит не
подлежи на присъждане, а на връщане (чл. 82 ГПК). Неоснователно
е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лева, защото към момента на уговарянето
му в договора за правна защита и съдействие от 09.01.2020 г., същото е било в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. й преди ДВ, бр.
45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), под който не може да
бъде намалявано поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). При
този изход на делото на ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден
от горните мотиви Старозагорския районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
О., с адрес -, с Булстат -, представлявана от кмета Ж.В.Т., да заплати на З., с
ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, -, представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р.,
сумата от 238.33 лева за главница от регресно вземане за изплатено на 13.09.2019
г. застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 5С0824541772/25.10.2018
г. договор за имуществена застраховка „Пълно Каско”, за обезвреда на причинени на
застрахованото със същия трето лице А. имуществени вреди при настъпило на 08.01.2019
г. ПТП в с. О., и законна лихва върху главницата от 14.01.2020 г. до
изплащането й, както и сумата от 450 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: