РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110218244 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Г. И. Е. срещу заповед от 25.11.2024г., изведена
с рег. № 513зз-485/25.11.24г., издадена от инспектор А Й при 04 сектор
О“ПКП“-СДВР, с която жалбоподателката е задържана за срок до 24 часа.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и
неправилна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон, както и несъответна на целта на закона.
Поддържа се, че за да бъде законосъобразна заповедта, следва да има данни,
от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува
възможност лицето да е извършило или да е съпричастно към извършване на
конкретно престъпление. Счита се, че обжалваната заповед не съдържа
конкретни факти и обстоятелства, които да мотивират задържането. Моли се
за отмяна на заповедта за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от
адв. Д., която пледира, че представената докладна записка е написана на
26.11.24г. и същата не е била налична към датата на издаване на заповедта за
задържане на жалбоподателката. Липсвали мотиви за издаване на заповедта. В
1
докладната не било отразено какво се е случило след изтичане на 24-часовия
срок, но очевидно не било посочено някое от лицата да е привлечено като
обвиняем. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И., която моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Счита, че заповедта съдържа както фактическите,
така и правни основания, довели до задържане на лицето. Изтъква, че
жалбоподателката е задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като
е имало данни за престъпление по чл. 354а НК и по чл. 354в НК, като
фактическото основание е отглеждане и съхраняване на наркотични вещества
с цел разпространение в кв. Княжево, местност „. Юрк. И. не споделя
твърденията на адв. Д. относно постоянен адрес и семейните отношения на
лицето. Видно било, че става въпрос за местност „Мала Курия“, а не за улица.
Счита, че въпросът дали лицето е било привлечено като обвиняем е
неотносим. В случая на полицейския орган били известни данни за
съпричастност на лицето към дадено престъпление. Представя писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В реплика адв. Д. сочи, че съгласно решение 8627/10.07.19г./ по АНД
8285/18г. на ВАС само голословното посочване на членове от НК не е
достатъчно, за да се счете, че заповедта е мотивирана. По делото отсъствали
доказателства за съпричастност на жалбоподателката към каквото и да е
престъпление.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2024г. в 18.45 часа е издадена атакуваната заповед за задържане
на лице, изведена с рег. № 513зз-485/25.11.24г., по силата на която
жалбоподателката Г. И. Е. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и проверка за
извършено престъпление по чл. 354а и чл. 354в НК, отглежда и съхранява
наркотични вещества с цел разпространение в гр. София, кв. Княжево,
местност „, е задържана за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на 03 РУ-СДВР. По отношение на Г. Е. е извършен личен обиск,
отразен в протокол за личен обиск на лице, подписала е декларация за правата
на задържано лице. Изготвена е докладна записка с рег. № 513р-
2
121723/26.11.24г. във връзка с проведена полицейска операция и задържани
лица.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно
който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски
орган, комуто по силата на чл. 72 ЗМВР е предоставено правото да издава
заповеди за задържане при съблюдаване на предвидените в ЗМВР
предпоставки. Видно от удостоверение, издадено от началника на 01 сектор
към отдел „Човешки ресурси“-СДВР, инспектор Ан Й Й е назначена на
длъжност разузнавач IV степен в 01 група на 04 сектор „Наркотици“ към
О“ПКП“–СДВР, която длъжност изпълнява и към момента на издаване на
удостоверението.
Като правно основание за задържане на Г. Е. е посочена правната норма
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че задържането е за
извършено престъпление по чл. 354а и чл. 354в НК, отглеждане и съхраняване
на наркотични вещества с цел разпространение в гр. София, кв. Княжево,
местност „.
Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и метоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да
обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се
свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и
да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед отговаря на
изискванията, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са
посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка. В заповедта достатъчно подробно и ясно е посочено,
3
че задържането е за отглеждане и съхраняване на наркотични вещества с цел
разпространение в гр. София, кв. Княжево, местност „. По този начин са
посочени фактическите основания за задържането. Отделно от това в
обжалваната заповед се съдържа и конкретно посочване на правното
основание за задържане – отразена е правната квалификация на
престъпленията, за които полицейският орган е счел, че им данни да са
извършени от Г. Е. или същата да е съпричастна към извършването им, а
именно – по чл. 354а НК и по чл. 354в НК.
За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на
адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане
да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед съдът
счита, че са посочени специфичните обстоятелства и данни за конкретно
деяние. Изхождайки от положението подозрението да се основава на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка
на необходимостта от задържането, последното се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед
словесно са описани факти и обстоятелства за наличието на конкретни и
обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към
извършването на престъпление.
Не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или по
категоричен начин да доказват, че лицето е извършило престъпление. За да
бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР следва да бъдат
посочени конкретни факти, които да свързват с определена степен на
вероятност личността на задържаното лице с конкретно престъпление. За да
пристъпи към задържане полицейският орган следва да разполага с
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено
противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни
са изложени в заповедта, респективно същата отговаря на нормативно
установеното съдържание и не се нарушава правото на защита на задържаното
4
лице да разбере фактическите и правни основания за задържането, както и
разполага с възможността да изгради защита срещу определените факти,
които се твърдят и са изложени в заповедта.
Процесното задържане освен това е било необходимо и съразмерно на
преследваната цел – извършване на процесуално-следствени действия,
съществувало е разумно и обосновано подозрение, че жалбоподателката е
извършила престъпление. От представените писмени доказателства –
докладна записка, се установява, че към момента на издаване на заповедта са
съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на
принудителната административна мярка.
Не е нарушен принципът на съразмерност и не са нарушени правата на
жалбоподателката. Задържането е оправдано предвид наличието на конкретни
данни, че задържането е извършено в защита на обществения интерес, който
интерес надделява над зачитането на личната свобода. Към момента на ареста
не е необходимо полицията да е събрала достатъчно доказателства за
повдигане на обвинение. Изискването на чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧ е
подозрението да е обосновано и разумно, т.е. винаги основано на конкретни
факти и относими към конкретното престъпление, в случая това изискване е
изцяло изпълнено, а целта за задържане е обоснована.
Всичко изложено води до правния извод, че процесната заповед, чиято
отмяна се иска, отговаря на минимално изискуемото съдържание, респективно
същата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото, тъй като въззиваемата страна е била
представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, същата има право
на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на
това и съдът осъди жалбоподателката Г. Е. да заплати на СДВР 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед от 25.11.2024г., изведена с рег. № 513зз-
485/25.11.24г., издадена от инспектор А Й при 04 сектор О“ПКП“-ДВР, с която
5
Г. И. Е. е задържана за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА жалбоподателката Г. И. Е. да заплати на СДВР 100 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6