Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.
Варна, 17.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ
състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1261/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220,
ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Г.“****, ЕИК
*********, с управител и представляващ В.Д.Н., чрез адв. С.Ж. срещу Решение
рег. № 32-157634/19.05.2021 г. към MRN ******************/**.**.****г. издадено
от с.д. /съвместяващ длъжността/ директор на ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“,
с което:
Отказано е да се приеме митническата
стойност на декларираната стока № 13 „електрическо колело – 20 броя поз.3“ по
МД MRN 19BG002002011728R/15.07.2019 г.
Определена е митническата стойност по
МД MRN ******************/**.**.****г. за стока № 13 както следва:
Стока №
13 „електрическо колело – 20 броя, поз.3“
Митническа
стойност 410,16 лв./бр.
База за
определяне на митническата стойност – MRN18BG005807Н0307476/13.11.2018 г.
Определено е да се коригират данните за
стока №13 MRN ******************/**.**.****г. и са дължими суми за доплащане:
-
мито (А00) 425,17 лева,
-
окончателно антидъмпингово мито (А30) 4400,58 лева,
-
окончателно изравнително мито (А40) 1218,84 лева,
-
ДДС (В00) 2626,18
лева
ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС. За длъжник на
задълженията е определено „Г.“****, с дата на възникване на задължението –
15.07.2019 г.
Жалбоподателят изтъква следните доводи
за незаконосъобразност на оспореното решение:
Посочено е в оспореното решение, че от
ОЛАФ е определен ценови праг от 220 евро средна цена на броя като най – ниска
за велосипеди. Намира, че становището на ОЛАФ не се основава на правна норма,
поради което не може да служи като основа за промяна на декларираната
договорена стойност в митническата декларация.
Цитираното Решение по дело № 491/15 ЕС
говори за „договорена стойност“, която е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупни цени при вноса на сходни стоки. В
решението няма изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки. Няма
мостри на стоките внесени от жалбоподателя и от трето лице.
Относно определяне на митническата
стойност сочи, че жалбоподателят е представил на митническите органи фактура,
платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните
разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. Митническите
органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството относно
платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдения, че тя не
е доказана, защото не били отпаднали съмненията им относно декларираната
стойност. Съгласно процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагана на МКС
следва съмненията за достоверността на декларираната митническа стойност да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. на
Решение от 28.02.2008 г. С-263/06, EU:С:2008:128, т.52. Това изискване
произтича и от чл.22, §7 от МКС. Производството по чл.140 от регламент за
прилагане на МКС изисква надлежно уведомяване за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорената стойност. Нарушаване правото на изслушване е съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на оспореното решение, в
този смисъл жалбоподателят сочи практика – Решение по обединени дела С-29/13 и
С-30/13, EU:С:2014:140, т.49. Това изискване не е спазено, тъй като процедурата
е водена формално, без да е изслушано дружеството. В оспореното решение не се
съдържат данни относно спазване на чл.141, §1 и чл.1, §2 от Регламент за
изпълнение 2015/2447. Посочен е само номера на митническата декларация, която е
послужила за определяне на по-висока митническа стойност. С това е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и препятства възможността за проверка,
налице ли са предпоставките по чл.74, §2, б. “б“ от Регламент 952/2013 г. Поради липса на мостри от процесната стока
внесена от жалбоподателя и от третото лице, чиято митническа декларация е
ползвана, към момента не може да се установи дали стоките внесени от третото
лице, отговарят на изискванията за сходни стоки. Също така липсва информация за
стоката внесена от третото лице с какво търговско равнище е, произхода й, транспортни разходи,
застраховки, производител, дата на сключване на договора за продажба, търговска
марка, материал, поради което не може да се направи обоснован извод за наличие
на „сходни стоки“. В писмени бележки от 02.08.2022 г.– л.181-182 е изложено, че липсва обосноваване на
основателни съмнения по чл.74, §2, б. “б“ от МКС; доклада на ОЛАФ приложен по
делото не е окончателен и не се ползва с презумтивна доказателствена сила;
митническите органи не могат да избират коя митническа стойност да ползват за
остойностяване на стоките, защото съгласно чл.141 от Регламент 2015/2017 г. на
ЕС, когато се намери повече от една договорена стойност на сходни стоки се
прилага по-ниската от тях. В случая митническите органи са ползвали данни от
информационната си система, които са били над този определен рисков праг, в
нарушение на чл.74, §2, б.“б“ от КМ. За
нарушение на тази норма сочи и наличието на договорени стойности, за което се
сочи и в самото решение. Посочена е практика на ВАС по подобни казуси в този
смисъл. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на
сторените разноски, съобразно приложен списък.
Ответник ТД „Митница – Варна“ към
Агенция „Митници“, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че
в проведеното административно производство административният орган е изискал,
събрал и обсъдил всички доказателства в настоящото производство. В доклада на
ОЛАФ е представено заключение от разследването извършено при производителите на
електрически велосипеди от Китай, като е констатирано избягване на
икономическите мерки на Европейския съюз върху вноса на електрически велосипеди
чрез различни механизми на измама и занижени митнически стойности на тези
стоки. Идентифицирани са групи-пратки от електрически велосипеди за внос в
България на единични цени, които всъщност са под минималната търговска стойност
на най-евтините китайски електрически велосипеди. Докладът на ОЛАФ потвърждава
изцяло констатациите на митническите органи позовавайки се на факти, установени
при мащабно изследване, а именно, че самоличността на производителя, който се
ползва от по-ниски антидъмпингови и изравнителни мита в сравнение с други
китайски производители е била предмет на злоупотреба, с цел неплащане на част
от вносни мита, както и, че разследваните доставки, вкл. и процесната са със
занижени стойности и подлежат на облагане на антидъмпингови и изравнителни
мита. Тези констатации са отразени в т.2.7 от доклада на стр.12. Макар и да
представлява в случая косвено доказателство, /доколкото дружеството „Г.“**** не
е упоменато в доклада/, същият
потвърждава констатациите на митническите органи за занижена митническа
стойност и от жалбоподателя не са представени други доказателства оборващи
събраните от митническите органи в полза на определената митническа стойност.
Въпреки дадената възможност на дружеството да представи допълнителни документи,
които да докажат по безспорен начин коректността на декларираната стойност,
такива не са били представени. Видно от решението и митническата декларация е,
че става въпрос за една бройка за 55 лв., което e много занижена стойност,
около 3-4 пъти от минималната такава - 220
евро, която разследващите от ОЛАФ са установили като минимална сума, която може
да бъде единствената възможна минимална сума. Предвид изложеното с решението на
административния орган правилно и законосъобразно са определени за досъбиране
мито, окончателно антидъмпингово мито и изравнително мито, както и ДДС.
Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства, приема за установено
следното:
На 15.07.2019 г. „Г.“**** е подало
Декларация за допускане за свободно обръщение и специален режим – употреба за
специфични цели - декларация за специфична употреба № 19BG002002011728R8, с
която е деклариран режим „допускане до свободно обръщение“ различни стоки в
1509 опаковки, с обща маса 29180 кг, държава на износ Китай, условие на
доставката CFR стойност и навло. В посочената митническа декларация стока №
13 е описана като електрическо колело –
20 броя, позиция 3, деклариран код по ТАРИК **********, 656 кг - нето тегло,
856 кг - бруто тегло, декларирана митническа стойност за 20 броя 640 USD при
обменен курс, т.е. цена в лева 1116,92 лева, декларирана стойността на 1 брой
електрическо колело - 55,85 лева – /л.64 от адм. пр./.
Към митническата декларация за
допускане на свободно обръщение са приложени следните документи:
Фактура **********/*от 01.06.2019 г., в която
е посочено, че за 20 броя велосипеда с цена на един брой – 32 USD е заплатена
сума 640 USD /л.31-35/.
Опаковъчен лист от 01.06.2019 г. /л.
36-40/.
Товарителници № ************/09.06.2019
г. и Товарителница № 143985370133/09.06.2019 г. /л.41-46/.
Декларация от В.Д.Н. в качеството на
управител на „Г.“**** от 15.07.2019 г., в която е декларирал, че за невнесените
стоки с контейнери BEAU4363552 и EITU1343311 – 1509 кашона, 29180 кг, по
фактура **********/*от 01.06.2019 г. и коносаменти ************, 143985370131
не са направени разходи за застраховка /л. 74 от адм. пр./.
Платежни нареждания до Банка ДСК за
валутен превод от 03.01.2020 г., 22.05.2020 и 14.05.2019 г. /л. 89-91/.
Сертификат за непреференциален произход
на Китайска Народна Република № 19С3307А53333/03721 /л.29/ и №
19С3307А53333/03739 /л.75 от адм. пр./ относно фактура **********/*от
01.06.2019 г.
В допълнение в съдебното производство
са представени /л.95 – 111/:
Договор от 02.03.2019 г. за покупко -
продажба с купувач - „Г.“**** и продавач
– YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO.LTD за продукти – хардуер и инструменти,
автоаксесоари, велосипеди на стойност 5076 USD. Фактура YWS19032618/22.03.2019
г. на стойност 5076 USD.
Договор от 20.06.2019 г. за покупко -
продажба с купувач - „Г.“**** и продавач
– YIWU XIMING IMPORT &EXPORT CO.LTD за продукти – автоаксесоари, 28826,54
USD. Фактура YWS1906046/7/01.06.2019 г. на стойност 28826,54 USD. /в преведения
документ на български език е посочено, че продавач е YIWU ZUOZHUANG IMPORT
&EXPORT CO.LTD, но видно от оригинала продавач е YIWU XIMING IMPORT
&EXPORT CO.LTD/. – посочения договор и фактура са относно процесните стоки.
Договор от 02.03.2019 г. за покупко -
продажба с купувач - „Г.“**** и продавач
– YIWU ZUOZHUANG IMPORT &EXPORT CO.LTD за продукти – хардуер и инструменти,
автоаксесоари, велосипеди 18617,60 USD. Фактура YWS19033394В/29.03.2019 г. на
стойност 18617,60 USD.
Договор от 02.01.2019 г. за покупко -
продажба с купувач - „Г.“**** и продавач
– YIWU ZUOZHUANG IMPORT &EXPORT CO.LTD за продукти – градински стол,
ръкавици, стойност 8061,22 USD. Фактура YWS1812495А/24.12.2018 г. на стойност
8061,22 USD.
За стока № 13 електрическо колело с
произход Китай е деклариран ТАРИК № **********, попадащ в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/73 и 2019/73 на комисията от 17.01.2019 г. за налагане на
окончателно антидъмпингово и изравнително мито. Деклариран е допълнителен код
по ТАРИК С999 със ставка на окончателно антидъмпингово мито 62,10% и
окончателно изравнително мито 17,2 % предвидени за произведените електрически
велосипеди в друга държава.
С писмо рег. индекс **-******/**.**.****г. от
Европейска служба за измамите (ОLAF) Агенция Митници е уведомена за започнало
разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита
при внос на електрически велосипеди от Китайската народна република /КНР/, чрез
подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на
по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. Разследването е във
връзка с предоставена информация на Европейската асоциация на производителите
на велосипеди /ЕАПВ/ и обхваща стоки
класирани по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10. Посочено е, че предвид
изложеното следва да бъде извършено последващ контрол по чл. 48 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент на съвет и чл. 84, ал.1 от Закона
за митниците на митническите декларации, посочени в приложения Анекс – 1а, 2 и
7а. Като индикатор за декларираната занижена митническа стойност на стоките по
кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10 следва да се счита под
определения от ОЛАФ праг от 220 евро средна цена на брой.
С писмо рег. № 32-194089/07.07.2020 г. на
началника на МП Варна Запад /л.405-406 и л. 31-32 от адм. пр./ за нуждите на
допълнителна проверка по митнически декларации, сред които е и процесната №******************/**.**.****г.
на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл.140, §1 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 са изискани от „Г.“**** допълнителни документи и
информация в подкрепа на декларираната митническа стойност.
1.
Заверени копия на външнотърговски договори с лица, пряко или
косвено свързани с доставката на стоките.
2.
Документи удостоверяващи извършени транспортни и/или
застрахователни разходи.
3.
Търговско досие по сключената сделка в т.ч. оферти, поръчки,
ценови листи, потвърждения, проформа фактури, бизнес кореспонденция, други
сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за
придобиване на стоките.
4.
Документи, относно извършените плащания към доставчика и към
други лица, с които имате договор за доставката и разпространение на внасяните
стоки /Банкови извлечения/.
5.
Документи, удостоверяващи формирането на продажната цена на
стоките по митническата декларация №******************/**.**.****г. на
вътрешния пазар /калкулация/, комисионна, печалба, общи разходи, договори и
т.н. съобразени с търговската практика в бранша.
6.
Всякакви други данни, сведения, документи и информация,
удостоверяващи стойността на декларираните стоки.
Писмото
е връчена на 08.07.2020 г.
Представен е отговор от „Г.“**** вх. № **-******/**.**.****г.
/л. 29-30 от адм. пр./, в който е посочено, за стоките е било разрешено
„вдигане“ по смисъла на закона, но не е спазена процедурата по чл. 48 от МК на
Общността – „последващ контрол“. Относно исканата информация е посочено:
1.
Не разполагаме със заверени копия на външнотърговски
договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката на стоките.
2.
За закупуването на стоките е изготвен писмен договор с
продавача, който представя с настоящото писмо.
3.
Условието на доставката на стоките е описано в митническата
декларация CFR и FOB и съобразно него са приложени необходимите документи,
поради което е неоснователно тяхното повторно искане и прилагане.
4.
Не е изготвено търговско досие за сделките, поради което не
разполагат с такова.
5.
Прилагат банков документа за извършените плащания по
фактури, приложени към митническите декларации.
6.
Фактурите за продажба на вътрешния пазар нямат отношение към
определяне на митническата стойност и биха могли да бъдат предмет в рамките на
процедура по последващ контрол, каквато в настоящия случай не е налице.
7.
Всички останали документи, отнасящи се към стойността на
декларираните стоки, са приложени към митническата декларация.
Административния
орган е издал оспореното Решение рег. № 32-157634/19.05.2021 г. към MRN ******************/**.**.****г.
като е приел, следното:
1.
Представения договор за сделката е от 20.06.2019 г., а
фактурата е от 20.06.2019 г. В договора е посочена условие на доставката FOG
Ningbo, а във фактурата – CFR Varna.
2.
В договора е посочено – забавено плащане за период от 90 дни
след пристигане на кантейнера, период на плащане – 60 дена след получаване на
аванса, в случая плащането е извършено през м.05.2020 г., което е след 90 дни
след пристигане на контейнера. Няма доказателства за предплатен аванс.
3.
Няма представени документи за плащане по сделката, които да
съответстват на стоката по търговската фактура.
Прието е че съобразно чл.140, §2 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, поради това, че стойността на стоката
не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
следва да се определи по реда на чл.74, §2,
б. “б“ – договорената стойност на сходни стоки. Уточнено е, че не може
да се определи по реда на чл.74, §2,
б.“а“ от Регламент 952/2013 г. тъй като не са установени „идентични
стоки“ по смисъла на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, поради това се
пристъпва към чл.74, §2, б. “б“ от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
База за определяне на митническата
стойност е MNR 18BG005807Г0307476/13.11.2018 г. – „електровелосипед“
/л.127-128/, в която е декларирана митническа стойност 410,16 лева за брой
електровелосипед.
С писмо № 32-94458/23.03.2021 г. на
основание чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. е уведомен жалбоподателя за
мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Писмото е
получено на 07.04.2021 г.
В предоставения срок от 30 дни
жалбоподателя е подал отговор рег. № 32-144780/10.05.2021 г., в които е
изложено, че не е налице окончателен доклад на ОЛАФ, няма доказателства, че
дружеството е платило или договорило повече от декларираното. Посочило е, че съобразно чл. 140, §1 от
Регламента за прилагане на МК следва съмненията да са надлежно мотивирани и
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения – решение С-263/06 г., съответно трябва да е налице надлежно
уведомяване за обстоятелствата, на които се основават съмненията съобразно
Решение по обединени дела С-29/13 и С-30/13. Посочил е, че в случая това
не спазено. Изложено е, че не е
представена митническата декларация на третото лице, която е ползвана за
увеличаване на стойността, поради което дружеството не може да се защити.
Административния орган е обсъдил
писмото в оспореното решение и е приел, че митническата стойност на процесната
стока е значително по-ниска от тази на сходни стоки с произход Китай, както и
че поради непредставянето на достатъчно документи, които да докажат по
недвусмислен начин коректността на декларираната митническа стойност съмненията
дали декларираната договорена стройност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума не отпадат. С тези съображения е издадено оспореното
решение с установявания посочени по-горе.
По делото е изготвена и приета съдебно
– счетоводна експертиза /л.169-171/ със следните установявания:
т.1 Колко е реално платената
цена от дружеството за процесните стоки и има ли други подлежащи на плащане
суми по фактурата, приложена към митническата декларация? Отговор: Цената на
придобиване на процесните стоки, според съдържащите се в счетоводството на „Г.“****
данни е 55 663.56 лв. и тя е формирана от няколко компонента, подробно описани
в т.1 от настоящото заключение – левова равностойност на покупната цена на
стоките по фактура № **********/*от 01.06.2019 г., транспорт, такси по фактура
№ *********, товаро – разтоварни, спедиторски разходи по фактура №
**********/09.07.2019 г., митническо представителство по фактура №
*********/09.07.2019 г. и сума на начислените мита в МД от 15.07.2019. По
фактурата, приложена към митническата декларация (№ **********/*от 01.06.2019
г.) е извършено плащане на 03.01.2020 г. и 22.05.2020 г. Други плащания по
процесната фактура не са установени.
т.2 По какъв ред е извършено
плащането? Плащането е извършено по банков път от валутната сметка на „Г.“****,
открита в Банка ДСК ЕАД. Стойността на Фактура № **********/*от 01.06.2019 г. е
заплатена на два пъти - на 03.01.2020 г. и 22.05.2020 г., след което остава
непокрито задължение в размер на 2,23 долара.
т.3 Има ли съответствие между платената цена
за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация? Цената
на стоките посочена във Фактура № **********/*от 01.06.2019 г. и заплатени на
03.01.2020 г. и 22.05.2020 г. съответства на тази, декларирана в процесната
митническа декларация. Допълнително в митническата декларация са посочени данни
за извършените разходи за транспорт след въвеждането на стоките в ЕС в размер
на 898.66 лв.
Съдебно – счетоводната
експертиза е оспорена от ответника, но не е направено искане за назначаване на
тройна съдебно – счетоводна експертиза и не са представени доказателства за
опровергаване установяванията на вещото лице.
В производството по делото е представен
окончателен доклад на ОЛАФ по дело № ОС/2019/0634/В3 от 29.12.2021 г. и Анекс
1а към него. На база констатациите е
изпратено писмо от Директор на Дирекция „Митническа дейност и методология“, в
което е посочено, че следва са се извърши последващ контрол по чл. 48 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.84, ал.1,
т.1 от ЗМ на митническите декларации, посочени в Анекс 1, 2 и 7а. Като
индикатор за декларирана занижена митническа стойност а стоките с кодове по
ТАРИК ********** и ********** следва да се счита под определения от ОЛАФ праг
от 220 евро средна цена на брой.
Съгласно чл.7, ал.1 от Устройствен правилник на
Агенция „Митници“ Приет с ПМС
№ 227 от 13.07.2021 г., обн., ДВ, бр. 59 от
16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. е направено изменение в наименованието на администрацията на
ответника, поради което с определение от 07.09.2021 г. в публично съдебно
заседание е променено наименованието на ответника като вместо ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“ е вписано наименование на ответника ТД „Митница
Варна“ към Агенция „Митници“.
С оглед
установеното от фактическа страна Административен съд – Варна прави следните
правни изводи:
По допустимостта на производството:
Жалбоподателят е адресат на оспорения административен акт, поради което за
същия е налице правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. Оспореното решение рег. №
32-157634/19.05.2021 г. е приложено към писмо изх. № 32-157841/20.05.2021 г. и
съобщено по пощата на 25.05.2021 г., жалбата е подадена на 08.06.2021 г. по
пощата, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган съгласно чл.101 §1 и чл.29 от Митнически кодекс на съюза
вр. чл. 15, ал.2, т.8 от ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и
чл.56 от ЗДДС.
Спорът
между страните е налице ли са предпоставките за определяне на митническата
стойност на стока по позиция № 13 по МД MRN ******************/**.**.****г.
по реда на чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. /МКС/, във връзка с чл. 140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Приложимото
право:
Чл. 70, §1
от МКС - Базата за митническата стойност на
стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Чл. 74, § 1 от МКС - Когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Чл.140, §1
и §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – § 1. Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация. §2. Ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Доказателствената
тежест за установяване наличието на основателни съмнения е за митническите
органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Съобразно
Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52 съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, като изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му. Зачитането на правото на защита представлява
основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно
уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази
връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият
орган е изпратил до дружеството - вносител писмо рег. № 32-194089/07.07.2020
г., с което са изискани допълнителни документи, без да са изложени конкретни мотиви
и доказателства, обосноваващи по категоричен начин възникналото у него съмнение
да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. В резултат на това
оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище по
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. С този пропуск митническият
орган е нарушил правото на лицето да бъде изслушано. Допуснатото процесуално
нарушение е от категорията на съществените, поради което само на това основание
издаденото решение на директора на ТД "Северна Морска" /сега ТД „Митница
Варна“/ към Агенция "Митници" е незаконосъобразен административен
акт. В този смисъл е и Решение от 13 март 2014 г. на Съда на ЕС по обединени дела
C-29/13 и C-30/13.
Допуснатото
процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
В тежест на
митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В тази връзка
митническият орган неоснователно е поставил под съмнение представените
доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил
вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от
Митническия кодекс на съюза, въз
основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните
методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е
обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната
стойност. Митническият орган не е извършил анализ на договорените от
дружествата /чиито митнически декларации съпоставя/, срокове и начин на
плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на
стоките. Жалбоподателят е представил цялата изискана информация за обосноваване
на договорната стойност на процесната стока. Чрез ССЕ е установено извършено
пращане на процесната стока, на база конкретни писмени доказателства описани
по-горе, като ответника не е оспорил както доказателствата, така и
осъщественото заплащане на стоката по издадената фактура.
Митническият
орган е изложил: че „съмненията продължават, след поискване и разглеждане на
представените допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените
стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата
стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорената
стойност. Когато истинността на договорената стойност не може да бъде проверена
се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност
на внасяните стоки в момента и околно вноса“. С оглед установяванията на ССЕ се
явява необоснован извода на ответника, че истинността на договорената стойност
не може да се провери, тъй като по сключения договор и издадена фактура е
налице плащане. Не са посочени конкретни доказателства, който опровергават
фактите посочени в документите по купуването, заплащането и доставката на
стоката. Следва, че необосновано
митническите органи са приложили вторичния метод за определяне на митническа
стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от
Митническия кодекс, въз основа на
договорната стойност на сходни стоки.
От друга страна
в хипотезата, при която не са открити "идентични стоки" от същия
износител, еднакви във всяко отношение и е предприето определяне на митническа
стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС, митническите органи е следвало да извършат анализ
съобразно изискванията на чл. 141, §1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 и съответно да обосноват приложената от тях
договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в настоящия
случай. Сходството на стоките по процесната митническа декларация и по
ползваната от ответника митническа декларация не установява "сходни
стоки", за да може да се приеме, че е доказана стойността на стоката в
размера определен от ответника. Съдът установя, че качеството, репутацията,
наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено
и преценено. Поради тези съображения оспореното решение е издадено в нарушение
на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС и чл. 141, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Представен е в хода на съдебното производство Окончателен
доклад на Европейската служба за измамите /OLAF/ по дело № ОС/2019/00634/В3, в
който след анализ на получените данни от Европейската асоциация на
производителите на велосипеди и Surveillance ІІ е определен праг от 220 евро
средна цена на брой, като най – ниска установена пазарна цена за най - евтините
модели велосипеди. От OLAF е изразено
съмнение, че с цел заплащане на по-ниски мита при вноса в ЕС са предоставени
неистински фактури от името
на JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***еди, произведени от други китайски
дружества. При направена съпоставка с данните от Китай и тези в Surveillance ІІ
е установено, че някой от доставките са от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***,
докато други са изнесени от други две дружества CHANGZHOU QUALISPОRTS TEHNOLOGY
CO.LTD и CHANGZHOU MXUS. Съдът приема, че посочени данни в доклада на OLAF не
могат да заменят съответно да поправят пропуските на ответника относно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, защото отново остава липсата за надлежно уведомяване на
жалбоподателя за обстоятелствата, на които се основават съмненията.
Също така не се поправя и
нарушението на чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 относно прилагането на чл.74, §2, б. „б“ от МКС,
защото отново липсва обосноваване за неприложимост на
основния метод - въз основа на договорната стойност и липсва анализ на
договорените от дружествата /чиито митнически декларации съпоставя/, срокове и
начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и
качеството на стоките.
Посочения
доклад на OLAF е относно доставки от дружествата JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***,
CHANGZHOU QUALISPRTS TEHNOLOGY CO.LTD и CHANGZHOU MXUS, като доставките на
жалбоподателя са от YIWU XIMING IMPORT & EXPORT CO.LTD. Доклада на OLAF,
съобразно чл.127, ал.1 от НПК е писмено доказателствено средство, но съобразно
ал.2 само на него не може да се основава обвинението и присъдата. Нормите на
чл.127, ал.1 и 2 от НПК не са приложими в административното производство,
поради което административния акт следва да отговаря на въведените изисквания,
като доклада на OLAF, може да послужи за
потвърждаване на установявания, но не може да се ги замести. В този смисъл
представяния доклад на OLAF не обосновава законосъобразност на оспореното
решение.
Процесният
административен акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, следва че са налице основания по чл. 146, т.3 и 4 от АПК за отмяната му.
Относно
разноските:
Предвид изхода
на спора искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е
неоснователно и се отхвърля от съда на основание чл.143, ал.3 от АПК.
Жалбоподателят е заплатил държавна
такса – 50 лева, депозит на ССЕ – 300 лева и възнаграждение за адвокат – 960
лева с ДДС.
Материалния
интерес по спора е в размер на 8670,77
лева, представляващ сбора от определените задължения за доплащане: мито
(А00) 425,17 лева, окончателно
антидъмпингово мито (А30) 4400,58 лева, окончателно изравнително мито (А40)
1218,84 лева и ДДС (В00) 2626,18 лева. С
оглед материалния интерес по спора минималното възнаграждение за адвокат е в
размер на 763,54 лева, съгласно чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. и
152,71 лева – ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г., общо 916, 25
лева.
От жалбоподателя съгласно договор за
правна защита и съдействие от 04.06.2021
г. сключен с адв. С.Ж. е договорен адвокатски хонорар 960 лева с ДДС. Издадена
е фактура № 1042/01.06.2021 г. от Свеломира Ж., регистрирана по ЗДДС с ДДС № BG**********,
с получател „Г.“**** за сумата от 800 лева и 160 лева ДДС, общо 960 лева, в
която е посочено че сумата е платена в брой – л.10 от делото. От ответника е
направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат от
жалбоподателя. На основание чл.78, ал.5 от АПК, вр. чл.144 от АПК съдът приема,
че делото е с фактическа и правна сложност, тъй като по спора са изследвани
множество документи по сделката, приложими са норми от българското и
европейското законодателство, проведени са повече от едно съдебни заседания за
решаване на спора, поради което заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за
адвокат не следва да се намалява до предвидения минимум от 916,25 лева, а
следва да се изплати съобразно заплатеното в размер на 960 лева.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и възнаграждение
за адвокат е основателно. На основание чл.30, ал.2 от Устройствен правилник на
Агенция „Митници“, директорът на териториалната дирекция е
третостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите,
поради което следва
ТД „Митница – Варна“ при Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 1310 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение рег. № 32-157634/19.05.2021 г. към MRN ******************/**.**.****г.
издадено от директор на ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“ да заплати в полза
на „Г.“****, ЕИК ********* сумата в размер на 1310 /хиляда триста и десет/
лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в
производството по делото.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: