№ 2020
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502051 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“ №
29, ет.3, представлявано от Янислав Янакиев, подадена чрез пълномощник ю.к.Йордан
Методиев, против Разпореждане № 6759/11.10.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№ 5718/2021
г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу длъжника М.Д.К. от гр.***, за заплащане на сумата от 276.72 лв. – договорна
лихва за периода от 02.12.2019 г. до 11.01.2021 г., дължима по Договор за паричен заем №
5564647/18.11.2019 г.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за
противоречие на искането с добрите нрави. Моли въззивния съд да отмени разпореждането
в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираното
със заявлението вземане за договорна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 5718/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (сега – ООД) заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против М. Д.
К., за заплащане на следните суми, дължими по договор за паричен заем № 5564647 от
18.11.2019 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от
заемодателя на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на основание чл.99 ЗЗД и
1
Приложение към него с № 1/02.11.2020 г.: 1195.32 лв. – главница, 276.72 лв. – договорна
лихва за периода от 02.12.2019 г. до 11.01.2021 г., 97.16 лв. – лихва за забава от 12.01.2021 г.
до 23.07.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.08.2021 г. до
изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между М. Д. К.
/заемател/ и „Вива Кредит“ ООД /заемодател/ Договор за паричен заем № 5564647 от
18.11.2019 г., по силата на който на длъжника е отпусната заемна сума в размер на 1300 лв.,
която длъжникът се е задължил да върне заедно с договорна лихва от 335.60 лв. за срок от 30
двуседмични погасителни вноски. Посочено е, че длъжникът е следвало да изплати целия
заем на 11.01.2021 г., като същият е извършил плащания в общ размер на 300 лв. Твърди се,
че на 02.11.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на основание чл.99 ЗЗД между „Вива Кредит“
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с който вземането по
процесния договор за заем е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен на
09.11.2020 г. с писмо с обратна разписка.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
2805/11.10.2021 г. за главницата от 1195.32 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.08.2021 г. до окончателното плащане, за лихвата за забава от 97.16 лв. за
периода 12.01.2021 г. – 23.07.2021 г., както и съдебни разноски от 75.85 лв. съобразно с
уважената част от заявлението.
С постановеното по делото разпореждане № 6759/11.10.2021 г., инкорпорирано в
издадената заповед по чл.410 ГПК, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 276.72 лв. – договорна лихва. За да отхвърли заявлението в посочената част,
съдът е приел, че искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр.
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 ЗПК/, тъй
като уговореният ГЛП от 40.32 % надвишава значително трикратния размер на законната
лихва и клаузата за такава е нищожна.
Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за неправилно,
като не споделя на изводите за отхвърляне на заявлението за претендираната договорна
(възнаградителна) лихва поради противоречие на искането с добрите нрави. Съдебната
практика, на която се е позовал районния съд не е актуална, тъй като същата е постановена
по времето, когато в закона липсваше законоустановена горна граница на договорната лихва
при потребителските кредити, т.е. липсваше императивна правна норма, регулираща
размера на възнаградителната лихва, като единственото ограничение на свободата на
договаряне на страните по този въпрос според чл.9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави.
Поради това, съдебната практика приемаше за валидна уговорката, при която договорната
лихва не надвишава двукратния, респ. трикратния размер на законната лихва в различните
хипотези на обезпечен и необезпечен заем. Понастоящем, обаче, такава горна граница за
потребителските кредити е нормативно определена в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и това е 5-
кратния размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите
разходи за потребителя, в т.ч. лихви, възнаграждения и т.н. Тук следва да се има предвид, че
2
законодателят е възприел като законов критерий ГПР, като е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за да бъде
избегната злоупотреба, в закона като критерий е предвиден максимален размер на ГПР и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита. В тази връзка, въззивният съд намира, че доколкото
процесното правоотношение се регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да
съответстват на изискванията на същия закон, поради което при преценката по чл.411, ал.2,
т.2 ГПК за противоречие на искането с добрите нрави следва да се съблюдава спазването на
правилата на ЗПК, когато се касае за договори за потребителски кредит. В конкретния
случай, уговорения годишен лихвен процент е 40.32 % при ГПР от 49.36 %, като последния
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по
смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора годишен процент на
разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, каквото е изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите
нрави страните да уговарят и по-голям размер на възнаградителната лихва (по-голям от
трикратния размер на законната лихва), както е в случая, стига да е спазено законовото
ограничение. На това основание, неправилен се явява и извода на БРС, че след като към
момента лихвите по банкови кредити и депозити са значително ниски от тези преди 10-15
години, това предполагало и значително (неоснователно) обогатяване чрез годишна
възнаградителна лихва над 30 до 50 %. Ето защо, не е налице противоречие на добрите
нрави при определяне на възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на
клаузата, поради което районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение в тази част.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането
на БРС от 11.10.2021 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 276.72 лв. – договорна лихва, следва да се
отмени като неправилно като се разпореди издаването на заповед за тази сума.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6759 от 11.10.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№
5718/2021 г. по описа на РС-Бургас, инкорпорирано в издадената по същото дело заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2805/11.10.2021 г., с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника
М.Д.К. от гр.***, за заплащане на сумата от 276.72 лв. – договорна лихва за периода от
02.12.2019 г. до 11.01.2021 г., дължима по Договор за паричен заем № 5564647/18.11.2019 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
3
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, против длъжника
М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.*, за заплащане на сумата
от 276.72 лв. – договорна лихва за периода от 02.12.2019 г. до 11.01.2021 г., дължима по
договор за паричен заем № 5564647 от 18.11.2019 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г. на основание чл.99 ЗЗД и Приложение към него с № 1/02.11.2020 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4