Решение по дело №16793/2011 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., 21.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав :

                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16793 по описа на СГС за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Направено е искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищецът М.Г.П. твърди, че М.П.А. съставила саморъчно завещание на 14.05.1998 г., с което му завещала цялото свое движимо и недвижимо имущество. Впоследствие, на 22.11.2000 г.,  завещателката прехвърлила чрез покупко-продажба два недвижими имота на ответницата Х. Н. – В. – с нотариален акт за покупко-продажба № 130, т. I, д. № 133, рег. № 3227/2000 г. на нотариус А. П., рег. № 262 на НК продала Дворно място в землището на с. Д.П., а с нотариален акт за покупко-продажба  № 131, т. I, д. № 134, рег. № 3229/2000 г. на нотариус А. П., рег. № 262 на НК продала и Втори надпартерен апартамент в гр. С., ул. „Е. Г.№ ***, като си запазила доживотно право на ползване и върху двата имота. Твърди още, че на 23.11.2000 г. М.А. и ответницата подписали обратно писмо, в което М.А. декларира, че двете покупко-продажби са привидни и че истинската воля на страните е била да сключат договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане, като ответницата се задължава да гледа А.ова до края на живота й и да й предоставя ежемесечно сумата от 60 лева чрез своя баща доктор Д. Н.. На 14.10.2010 г. М.А. подписала и нотариално-заверена декларация, че към този момент изобщо не е гледана от ответницата и не й е заплащана дължимата издръжка. Завещателката починала на 19.05.2011 г. Посредством изложеното ищецът обосновава своя правен интерес и иска от съда да обяви недействителността на двете покупко-продажби поради привидност, прикриващи договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане, и да отмени нотариалните актове, съставени за тях, както и да развали прикритите сделки за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане поради неизпълнение. Моли да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху двата имота.

Ответницата Х. Н. – В. е депозирала отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е процесуално легитимиран да ги предяви. Оспорва действителността на завещанието, поради неспазване на формата на саморъчното завещание – твърди, че същото не е написано собственоръчно и не е подписано от завещателката. Оспорва достоверността на датата на завещанието с твърдение, че то не е съставено на посочената в него дата, а е съставено след двете покупко-продажби и за целите на процеса. Позовава се и на наличие на данни за още две завещания, съставени от М. П.а след завещанието от 14.05.1998 г. Поддържа, че завещанието от 14.05.1998 г. не е обявено и вписано в Агенцията по вписвания, поради което не е противопоставимо на ответницата. Вписаните на 22.11.2000 г. нотариални актове легитимирали ответницата като собственик на процесните имоти. Към момента на откриване на наследството – 19.05.2011 г. двата имота не били в патримониума на завещателката.

            Х. В. оспорва основателността на исковете, твърди, че не е налице сочената от ищеца привидност и заявява, че волята на страните е била именно покупко-продажба на двата имота, като ответницата заплатила посочената в нотариалните актове цена на своята родственица М.А.. Отрича да се е задължавала да гледа и издържа М.А.. Отношенията на последната с баща й били такива между родственици, той най-много й помагал и тя била емоционално привързана към него. Оспорва верността на изявленията на М.А. в Обратно писмо с дата 14.10.2010 г., оспорва обратно писмо с дата 23.11.2000 г. – относно датата  - посочената в него като сочи, че лична карта на М.  е от 2001 г. и към датата посочена в писмото не е съществувала; оспорва верността на декларация от 14.10.2010 г. и на декларация от 26.08.2010 г. – относно предаване личната карта на М.П.. Твърди, че още през 2008 г. М. подала жалба в полицията за липса на л.к. от 2001 г. Оспорва истинността на нотариалното удостоверяване върху обратно писмо от 14.10.2010 г. и декларация от същата дата – такова не било извършвано. Твърди, че оспорените доказателства са съставени от М.А. в момент, в който тя е била в невъзможност да извършва разумни действия. Излага фактически твърдения относно среща между нея ищеца и М., при която ищецът твърдял, че се грижи за М. и поискал пари, за да го прави. М. оттеглила даденото на ищеца генерално пълномощно и дала такова на ответницата.

            Оспорва основателността на всички искове и твърди, че тя е собственик на двата процесни имота чрез покупко-продажба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            По делото е прието саморъчно завещание от М.П.А., в което е посочена дата на съставяне 14.05.1998 г. както в текста на завещанието, така и накрая вляво от подписа на завещателката, с което същата завещава цялото си движимо и недвижимо имущество към деня на нейната смърт на М.Г.П. с ЕГН **********.

            С нотариален акт за покупко-продажба № 130, т. I, д. № 133, рег. № 3227/2000 г. на нотариус А. П., рег. № 262 на НК, вписан в Службата по вписвания под № 109, т. LLI, дело № 25486/22.11.2000 г. М.П.А. продава на Х.Д. Н. – В. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно място, съставляващо парцел № XI-268, находящо се в кв. № 38 по плана на гр. С., местност Д. П., цялото дворно място с площ от 470 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 85кв.м., при съседи на парцела по скица – улица, парцел XII-229, парцел XIV-254, парцел XV-253, парцел XXV-268, заедно с построената в гореописаното дворно място Едноетажна вилна сграда със застроена площ 44.20 кв.м., състояща се от кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалетна, антре и тераса, за сумата от 1081.20 лева, при същата данъчна оценка, като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия имот.

С нотариален акт за покупко-продажба  № 131, т. I, д. № 134, рег. № 3229/2000 г. на нотариус А. П., рег. № 262 на НК, вписан в Службата по вписвания под № 108, т. LLI, дело № 25573/22.11.2000 г. М.П.А. продава на Х.Д. Н. – В. следния свой собствен недвижим имот, а именно Втори надпартерен апартамент от вътрешното крило на сградата, находяща се в гр. С., ул. „Е. Г.№ 171, с квадратура от 62 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет при съседи: стълбището, от три страни двора и апартамент на Й.Т.П., заедно с избено помещение от около 9 кв.м. при съседи двора, инж. С. С.К. и И.Д.В. с избени помещения, едно таванско помещение около 7 кв.м. при съседи: двора, Р.Х.К. и И.С.В. с тавански помещения, заедно с прилежащите 14/486 ид.ч. от общите части на сградата и от правот он астроеж върху мястото, върху което е построена сградата, з асумата от 17 414.40 лева, каквато е и данъчната оценка, като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия имот.

На 23.11.2000 г. е съставено „Обратно писмо” от М.П.А., с л.к. № *********, изд. на 20.07.2001 г. то МВР, гр. С., с което тя е заявила, че двата описани нотариални актове са привидни сделки, по които никога не е получавала посочената продажна цена и не е продавала имотите, а истинските желани между страните сделки, които са прикрити, представляват договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка от страна на Х.Д. Н. В., която се задължавала да я гледа до края на живота й и са й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лева, чрез своя баща доктор Д. Х. Н..

Представено е от ищеца идентично „Обратно писмо”, но с дата 14.10.2010 г., нотариално заверено от нотариус А. Д., рег. № 5956/14.10.2010 г. от неговия регистър.

На 14.10.2010 г. е съставена нотариално заверена Декларация от М.А., в която същата декларира, че към момента не е гледана и издържана, както и че не и е изплатен нито лев от Х. В. или нейния баща.

По делото е прието извлечение от регистъра на нотариус А. Д. с рег. № 404 на НК, видно от което под № 5955 и 5956 от 14.10.2010 г. действително са вписани извършени удостоверявания на подписа върху Обратно писмо и Декларация със съдържанието на представените от ищеца. Предвид това, следва да се приеме, че нотариалното удостоверяване е истинско и оспорването му от страна на ответницата е неуспешно.

От саморъчна Декларация на М. П.а от 26.08.2010 г. се установява изявление на същата, че е предала ключовете от имотите си и личната си карта на М.Г.П., тъй като той единствено се грижи за нея, като й помага физически и финансово и й дава най-вече духовна подкрепа; че подписаните от нея договори с дата 23 (или 29).12.2000 г. са нищожни, тъй като не е получила нито лев за имотите и.... данъчни оценки (не се чете добре). Договорите подписала не по нейно желание, а чрез натиск и заплаха от Х. и нейния баща и техния адвокат. Същите й заявили, че ако не се подпише ще бъде изгонена от собствените си имоти. Заявява още ,че оставя в сила подписаните от нея лично завещания от дати 14.05.1998 г., 14.05.1999 г., както и от „22.0VI.20010 г.”, същите в полза на М.П.. Преди подписването на договорите й било заявено, че ще бъде издържана със сума от 300 лева на месеца, а вдоговорите, които тя лично не била прочела, не пишело такова нещо.

Видно от представен Препис-извлечение от Акт за смърт на М.П.А., същата е починала на 19.05.2011 г., като в представеното Удостоверение за нейните наследници от 21.06.2011 г. на СО, р-н Оборище не са посочени живи законни наследници.

Представено е Свидетелство за свето кръщение от *** г., от което е видно, че М.П.А. е кръстница на Х.Д. Н..

Ответницата е предстаила писма, саморъчно написани до Д. Н. или до Х. Н., ведно с пощенските пликове от изпращането им, за които се твърди, че са от М.А. – от 27.09.1999 г., от 18.10.2000 г., от 10.05.2002 г., от 05.07.2002 г., от 20.10.2002 г., от21.08.2001г., от 01.05.2005 г. Автентичността на същите е оспорена от ищеца, но откриване производство по оспорването им от ответницата не  е искано и не е откривано.

Видно от Психолого-психиатрична консултация на М.П.А., извършена на 17.01.2011 г. от психиатър и психолог от Център за психични заболявания „Н. Шипковенски”, гр. С., заключението е, че освидителстваната има Мозъчна атеросклероза. Лакунарна към глобарна деменция. Има изразено снижевие на памет и интелект, неточнист при съжденията и затруднен логичен и точен словесен контакт. Не може да се справя самостоятелно с непосредствения бит. Сериозно е засегнато социалното й функциониране и е зависима от подкрепата на околните. Не е всъстояние да обмисли обстановката в цялост, да се ориентира и да взема решения, с които да защитава своите интереси; да отделя главното от второстепенното. Въз основа на това е прието, че е налице придобито слабоумие, което персистира от около година. При нея е налице болестно увреждане върху психичните годности за оценка на житейските ситуации и ръководене на поведението за защита на собствените си интереси. Направено е заключение, че М. няма психическа годност за се грижи за своите работи и да извършва правни действия.

Преди посочената консултация, на 05.01.2011 г., М.А. е подписала нотариално заверена декларация, че оттегля пълномощно № 5155/02.09.2010 г., дадено на М.Г.П., като е подписала генерално пълномощно в полза на Х.Д. Н. В.., и двете нотариално заверени. Представено е и посоченото пълномощно в полза на М.Г., съдържащо включително право да продава нейните имоти на когото намери за добре, включително на себе си, и на цена, каквато намери за добре.

По делото е прието удостоверение от МВР, СДВР, Сектор български документи за самоличност” от 17.12.2012 г., от което се установява, че в периода 14.05.1998 г. – 20.11.2000 г. има регистрирани данни за издадена на М.П.А. лична карта № ********* от 17.06.2000 г., която е обявена на 17.07.2001 г. заз невалиден документ с причина „изгубан/откраднат” въз основа на подадена от М.А. декларация от същата дата. Приложена е посочената декларация, в която е декларирано, че при пътуване в рейс 305 чантата на М.А. била срязана, взето портмонето й, където била и личната й карта.

За установяване истинността (автентичността) на завещанието, на което се позовава ищеца, както и на два броя Обратно писмо и декларации, подписани от М.А., по делото е изслушано заключение на единична съдебно графологична експертиза, изгонвено от вещото лице Д.В., както и заключение на повторна разширена СГЕ, изготвено от вещите лица С.Ч., С.М. и С.Б.. Крайните изводи на на вещите лица не се различават, и първоначалоното, и повторното заключение съдът намира за добре обосновани и компетентно даденти, но доколкото заключението на разширената СГС не е оспорвано от страните, съдът ще гради правните си изводи върху него. Според вещите лица саморъчното завещание на М.П.А. от 14.05.1998 г. е написано и подписано от нея. В същото време обаче, сравнявайки почерка от него и други документи, подписани от М.А. в периода 1998 г. – 2001 г., вещите лица сочат ,че само в завещанието, за разлика от останалите документи от близък период, се наблюдават признаци на „старчески почерк”, изразяващи се във вълнообразно изпълнение на праволинейни и дъговидни елементи; ъгловато изпълнение на дъговидни, овални и полуовални елементи; дъговидност в изписването на праволинейни елементи; променена е формата на изписване на някои елементи в цифрата „8”, във формата  и продължителността над вижението при изписване на надредовия елемент на буквата „б”, в продължителността на изписване на подредовите елементи на „д, у,з”. Тези констатации са дали основание на вещите лица да заключат, че завещанието не е написано на 14.05.1998 г., а значително по-късно, след 2005 г. до 2011 г., когато в почерка на лицето се появяват признаци на нарушена  координация на движенията във вид на признаци на старчески почерк, дължащи се на възрастта и здравословното състояние. Поради липса обаче на достатъчно сравнителни образци, изпълнени от нея след 2005 г., вещите лица не могат да посочат с точност кога е съставено завещанието.

Посочено е още, че и двете Обратни писма – от 2000 г. и нотариално завереното от 2010 г., са изпълнени от М.А., с различна химикална паста. От нея е написана и подписана и представената по делото декларация от 26.08.2010 г. Подписът върху нотариално заверено пълномощно с рег. № 20/05.01.2011 г. е на М. П.а. Относно подписите върху двата нотариални акта, обективиращи процесните сделки, вещите лица сочат, че вероятно не са изпълнени от М. П.а.

По допълнително поставени от ищеца задачи, тройната СГЕ е дала заключение, че по делото не се съдържат медицински документи, от които да бъде направено заключение, че към 14.05.1998 г. М. П.а е страдала от заболяване, което е повлияло на почерка й, такива има само за 2011 г. Посочено е обаче, че измененията на почерка й, с който е написана завещанието н есе дължат на тежко заболяване и/или приемането на силно действащи лекарства, а са в следствие на възрастови изменения, възможно съчетани със влошено здравословно състояние на наследодателката към момента на изготвяне на завещанието.

По делото са изслушани свидетелски показания.

Свидетелят А.Л.К. е посочил, че познава М.А. и Х. Варошка. През 2009 г. постъпил като наемател при М.А.. Там бил 8 – 9 м., но тя не била добре с главата. Не помни кога сключихме договора с М., може би  5 -6 месеца преди смъртта на М.. Вечерта му платили заплата, той и неговата приятелка й платили 100 лв., на другия ден тя пак му поискала наем. Имал нотариално заверен договор, с който тя го упълномощава като собственик на имотите на М. да я гледа и да й помага, да се грижи за нея, като на месец и плащал по сто лева за наем и нужди. Чувал бил от М.А., че тя не е сключвала никакви договори и не е подписвала или продавала други имоти. Тя твърдяла, че имотите са й иззети. М. имала нужда от издръжка, не можела да се грижи сама. Тя се губела се, паметта не й била добре. Нямала никакви пари. Чувал съм от М., че същата няма парите за продажбата на апартамента.

 Х. поела задължението да плаща по сто лева за консумативи за месеца. Свидетелят получавал заплата по 400 лв., на нея плащал сто лева наем. Нямало никакъв документ, че тя е продала имоти. На него му е казвала, че не е продавала имоти и че не е получила никакви пари за имотите.

Х. пращала колети от време на време на М.А.. Лични грижи полагала не много често, идвала в домът й, докарвала е храна. Свидетелят лично с неговата приятелка я гледали. М.А. била много зле, болна била, той се обадил на 112 и я качили, цяла нощ я разкарвали по болници.

В имота М. не живеел в момента. Тай се грижел с храна и финансово за нея, доста често, в седмицата един -два пъти. Той я познавал от 1994 г.

Свидетелката С.И. сочи, че познава М.А. и Х. Н. чрез нейния приятел, който живеел там на квартира. Свидителката не живела при нея, ходела там при приятеля си. Познавала я от както нейнея приятел отишъл под наем при нея. Той бил там след 2009 г., докато почине М.А..

Не знае да е продавала апартамента и да е получила някакви пари за него.

М. имала нужда от помощ, тя й помагала, също и М.. Идвал той и й носел храна. Не видяла Х. да й е помагала, да й е носела храна, финансово, също да я гледа, да я къпе. Приятелят на свидетелката  е А.К., първия свидетел. Накрая М. пожелала свидетелката да остана при нея да я гледа до края, нямала нужда от нейната братовчедка Х.. Може да й е давала пари, но не всеки месец. Да е купила за 10 лв. храна. Знае, че Х. имала задължение да гледа М.А., но не я е гледала.

М. имала нужда от пари, тя била с малка пенсия. Чакала с нетърпение М. и се радвала когато той идвал да й носи храна. След смъртта на М., Х. живеела в апартамента, направила ремонт

Последните години имала голяма нужда от помощ, легнала на легло, болна.

Имала е случаи М.А. да бъде пребита, паднала. Вечерта А. я намерил паднала на стълбите. Имало е случаи да се губи, да не помни.

Свидетелят З.М. е посочил, че познавам Х. Н., познава и М.А., защото тя му била клиент, той е адвокат. Идвала за разни неща, включително и някакъв имот в П., а и за покупко-продажба на недвижим имот. М.А. продала собственото си жилище на тази страна (сочи ответника) като договора направил той. Бил проекто-договор. След което нотариус П. изповядал сделката между двете страни, договор за покупко-продажба със запазване право на ползване на целия имот. Няколко пъти М.А. ходила за консултация и се спрели на договора за покупко-продажба като най-рационален, защото хем ще си запази жилището, хем ще живее с вечно ползване, хем ще получи парите, с които да преживява. Присъствал на изповядването на сделката. Двете страни направили разплащането си на неговото бюро. След това отишли при нотариуса. Неговата клиентка видимо останала доволна от това, защото няколко дни след продажбата му донесла подарък. Нотариусът се уверил, че страните са разбрали за сделката, всичко било извършено както трябва. Страните одобрили нотариалните актове, изрично заявили, че са съгласни. Нотариусът се уверил, че е изплатена цената по сделката. В деня на сделката страните не изразили пред нотариуса различни обстоятелства от обективираните в нотариалните актове. След сделката си спомня, че се почерпили.

Според свидетеля Х. не е обещавала на М.А., че ще я гледа и издържа. М. била спокойна и доволна по време и след сделката. Не може да кажа в какви банкноти била извършена сделката, в левове били. Той помагал за преброяването на парите. Сумата била около 20 000 лева. Не може да каже сумата дали е била повече от тази в нотариалния акт. Не е виждал някакво обратно писмо, което М.А. е подписала след сделката, не е говорила пред него за такова.

Свидителят В.К. живее в С., на бул. Е. Г. №171, ап. 12, ет. 4. От 40 г. е комшия на М.А.. Познава я още, откакто майка й била жива. Имали проблеми и той им помагал и за електричество, канализация, ремонти. Разчитали преди всичко на него и на управителя. Били самотни, никой не е полагал грижи за тях. Докато била здрава М.А. никой не се е грижел за нея. Виждал ищеца по стълбите, няколко години я посещавал, но бил като на гости. Не е разговарял никога с него.

Шкафовете й били пълни с хлебарки. След като взелада отпада й каза да си вземе някой да я гледа, трудно й било сама, даже някое семейство да вземе, дори да му предпише апартамента. Тя му каза, че отдавна го е предписала. Един ден дошъл квартирант да живее при нея. Дошла нейната племенница, носела й продукти, вече почнала деменцията й и докторите и съквартиранта казали да я заключват, за да не се загуби. Оставили продуктите при свидетеля, квартирантът му се скарал; свидетелят казал че са я заключили, а той казал че става въпрос за много пари. След този разговор се заинтригувал, свързал се с управителя и той казал, че и при него са носели продукти. Той имал съмнения, че някой ще я отрови и искал да унищожи продуктите. Управителят казал, че и той знае, че апартаментът е предписан. Квартирантът отишъл при управителя и го извикал да свидетелства за него след което ще разделят парите. Те дошли и му предложили да кажа това което знам.

Свидетелят не е присъствал при покупко-продажба на имот от страна на М.А.. Не е виждал никакви документи. След 2000 година М.А. нямала финанси, имала наем, получавала пенсия, но нямала пари. Живеела бедно, нямала и сили последните години. Било западнало всичко в апартамента. Миришело много от тях.

Не е  виждал Х. да идва да я къпе, да й помага. Никой не се грижел за нея.

Свидетелката В. Н., майка на ответницата сочи, че познава М.А., тя била първа братовчедка на нейния съпруг. Отношенията им били прекрасни, датирали от нейното раждане до смъртта й. Повечето време са били заедно. М.А. гостувала в Самоков. Поддържали връзки чрез телефон, писма. При поводи, празници поддържали прекрасни връзки с нея. Почти през цялото лято била в Самоков.

М.А. се обадила един ден и изявила желание да им гостува в С.. Казала, че има радостна вест. Това било през лятото на 2000 г. Дошла у тях, казала да поканят и Х.. Събрали се у дома, тя тогава казала, че е решила да прехвърли имотите си на близки роднини, добри и културни хора. Според нея най-подходяща била Х., на която тя била кръстница. Единственото й желание беше да остане да живее пожизнено в апартамента. Тя искала това да стане чрез продажба след консултация с адвокат. Казала, че се е консултирала с адвокат, който й е казал, че най-сигурно било прехвърлянето на имота чрез продажба. Х. излязла да приказва със съпруга си и след това казала, че приема, но няма необходимата сума да го откупи. Те с баща й и казали, че ще й дадат 10 000 лева и тогава при това условие тя се съгласила. М. казала, че не иска да печели от Х. и искала тя да бъде обезпечена по данъчна оценка на имота като хем да вземе парите, хем да остане да живее там.

Документите по сделката били подготвени от М.А. лично като ги уведомявала по телефона през цялото време какво е приготвила като документи.

Приблизителната цена на имотите била около 20 000 лева като апартамента бил около 18 000 лева а мястото около 1000 лева. Х. заплатила цената. Те й дали парите предишния ден, преди изповядване на сделката. На сделката присъствали М., Х. и адвоката. Другите 10 000 лева не знае откъде ги е събрала дъщеря й. Не е виждала 20 000 лева накуп да се предават на М., не е присъствала на предаването на парите.

Не знае за други уговорки между тях. М. не е искала от Х. да я гледа и издържа.

Свидетелката познава и ищеца от деня на неговото пристигане в Самоков заедно с М. и нейния квартирант, това било през 2010 г. Били учудени, че виждат М. с двама непознати мъже. Тя била много кокетна, но й се видяла занемарена с външния си вид. Ищецът й се видял като попечител на М.. По професия бил фармацевт, а квартирантът на М. го представил като милионер. Целта му била да разбере за имотното състояние на М.. Тогава мъжът на свидетелката поискал да се легитимира и дали има право да разполага с имотите на М.. Той казал, че не може да разполага с имотите на М., тъй като тези имоти били продадени още през 2000 г. Ищецът разбрал на кой са продадени имотите, поискал да се срещне с дъщеря й. Съпругът й го упътил към дъщеря ми.

След срещата всички заедно си тръгнали. М. ги помолила да я оставят 15 минути насаме със свидетелката и съпруга й. Те се съгласили. Тя останала с тях и им разказала, че единият е неин квартирант, а другия го познава от няколко години. Страхувала се, че те кроят нещо спрямо нея, нещо задкулисно. Съпругът на свидетелката я успокоил тогава, като й казал веднага да му звънне по телефона, ако има нещо.

Ищецът се срещнал с Х. след един месец в апартамента на М.. От нея разбрала, че той й е искал пари към 300  - 400 лв., за да я гледа.

Тази среща се състояла през 2010 г., към края на юли – август месец.

Свидетелката не знае дали мъжът й Д. Н. е подписал декларация, че се задължава да плаща 60 лв. месечно на М.А., но в последствие разбрала, че той е разговарял с М., като се е уговарял с нея, че когато внукът му има нужда, да може да отсяда и преспива при нея, за което той съответно е плащал, за да не бъде заета квартирата с друг. Не е виждала разписки, че М. е получила от съпруга й 60 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът М.П. твърди, че е наследник по завещание на М.А. П.а и иска да бъде разкрита симулация във волята при сключване на процесните договори за покупко-продажба на недвижими имоти между нея и ответницата като прикриващи договор за издръжка и гледане, както и прикритите договори да бъдат развалени поради неизпълнение и ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху тях.

I. По иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Искът за прогласяване нищожност на договор е установителен и като такъв за него е необходимо наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. Правен интерес да искат прогласяване на нищожността имат страните по договора, но и тези трети лица, в чиято правна сфера ще се отрази прогласената нищожност. Трета страна с правен интерес е и наследник на една от страните по договора, доколкото при уважаване на иска, имотът, предмет на нищожната сделка ще се върне в наследствената маса и съответно в патримониума на наследника. Налице е такъв правен интерес и когато нищожната симулативна сделка прикрива друга действителна сделка, по която задълженията на насрещната страна не са изпълнени, тъй като разкриването на симулацията дава възможност на наследника да иска  разваляне на действителната сделка и по този начин – връщане на прехвърления с нея имот в своя патримониум. Съобразно твърденията на ищеца и заявения петитум, налице е негов правен интерес от предявяване на иска за разкриване на симулацията на сключени от наследодателката му договори и исковете са допустими.

По основателността на предявения иск съдът намира следното:

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД симулативният договор е нищожен. Договорът е симулативен, когато страните са обективирали воля за настъпване на едни правни последици, но в действителност не са ги желали (абсолютна симулация). Възможно е обаче страните да са прикрили с привидния договор воля за настъпване на правни последици, различни от явно обективираните (относителна симулация) – тогава привидната сделка ще бъде нищожна, но ще се прилагат правилата на прикритата, ако са налице условията за нейната действителност – чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай сме изправени пред втората хипотеза – ищецът твърди, че неговата наследодателка  и ответницата не са желали да прехвърляне на процесните имот срещу получаване на цена, а срещу издръжка и гледане до живот, като издръжката е в размер на 60 лева месечно. Макар да не е заявено изрично от ищеца разкриване и прилагане последиците на прикрития договор, това се подразбира от втория обективно съединен иск за разваляне на договорите за издръжка и гледане поради неизпълнение.

Ищецът дължи да докаже пълно и главно в процеса, че е наследник на М.П.А.; че волята на страните по двата процесни договори не е била тази, изразена в двата нотариални акта по делото, а е била такава за прехвърлянето им срещу издръжка и гледане при сочените параметри. За ищеца, като трето лице по отношение на  тези сделки, е открита възможността, съгласно чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК да опровергае съдържанието на нотариалните актове, с които са оформени сделките с всички доказателствени средства, включително чрез разпит на свидетели.

Настоящият състав приема, че ищецът не доказа в производството, че е наследник по завещание на прехвърлителката М.П.А.. Същият се позовава на универсално завещателно разпореждане посредством саморъчно завещание, извършено от нея на 14.05.1998 г. Това завещание е автентичен документ – написан изцяло и подписан от завещателката, което обстоятелство се установи категорично посредством заключение на първоначална единична, както и от повторна разширена Съдебно-графорогически експертизи. Оспорването на автентичността му от страна на ответниците е неуспешно.

В същото време обаче от заключението на тройната СГЕ се установи, че категорично завещанието не е написано на 14.05.1998 г., а доста по-късно, в периода между 2005 г. и 2011 г., когато в почерка на М.А. се наблюдават типични възрастови изменения, т.нар. „старчески почерк”, като такива липсват в документите, създадени от нея около 1998 г. и до 2000 г. Предвид така установеното, настоящият състав намира за доказано възражението на ответницата, че завещанието е антидатирано и не е написано на посочената в него дата. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН), за да е валидно едно саморъчно завещание и да породи то правни последици, то трябва да е написано, подписано и датирано лично от завещателя. Това са задължителни законови реквизити на саморъчното завещание и отсъствието на който и да било от тях прави завещанието нищожно (чл. 42, б. „б” ЗН). Датата е задължителен реквизит на саморъчното завещание. Изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието. (в този смисъл Решение № 176/14.06.2012 г. на ВКС, III, г.о. по гр.д. № 1512/2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

След като завещанието, с което ищецът се лигитимира като наследник е нищожно, то същото не е породило правни последици и ищецът няма качеството наследник на М.А.. Твърденията му в тази насока, макар да се свързват с процесуална допустимост на иска му, не са доказани, което води до липса на материално-правна легитимация за водене на иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и съответно до неговата неоснователност.

За пълнота следва да бъде отбелязано и, че ищецът не доказа в процеса липса на воля у страните по оспорените сделки да постигнат последиците на покупко-продажбата, нито воля същите да сключат договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане при сочените в исковата молба параметри. Както вече бе посочено, ищецът, твърдейки че е наследник на прехвърлителката може да доказва симулацията с всички доказателствени средства, включително чрез свидетелски показания. За установяване на симулацията и разкриване на прикритата сделка по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

На първо място ищецът се позовава на „Обратно писмо”, подписано от прехвърлителката М.А., каквото е подписано на 23.11.2000 г. и на 14.10.2010 г., второто нотариално заверено. Двата документа, наименувани Обратно писмо” са автентични, което бе установено посредством изслушаните СГЕ и са с идентичен текст. Достоверна дата има само това от 2010 г., осигурена от нотариалната му заверка; писмото от 2000 г. не е написано на датата, посочена в него, а по-късно – това се установява от цитирана в него лична карта на М.А., издадена през 2001 г., т.е. след датата  на писмото. Прехвърлителката е декларирала посредством тях, че в действителност тя и Х. В. не са искали да сключат договори за покупко-продажба, а със сключените такива са прикрили договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжкаи гледане на М.А., при издръжка от 60 лева месечно, платима от приобретателката чрез нейния баща. В съдебната практика, а и в доктрината се приема, че за да се третира едно изявление като обратно писмо, то следва да разкрива по несъмнен начин волята на страните правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да настъпят. Не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. Същото може да бъде съставено както по време на сключване на привидната сделка, така и много по-късно. Когато в документа привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна, тогава сме изправени пред документ, представляващ начало на писмено доказателство, който прави симулацията вероятна, но същата следва да бъде доказана пълно с други доказателства. В съдържанието е разликата между началото на писменото доказателство и обратното писмо, а не в това, кой е издател на документа. Следователно, макар двата документа, подписани от М.А. да са озаглавени „Обратно писмо”, те не представляват такова и не разкриват твърдяната симулация, защото изхождат от наследодателката на ищеца, а не от страната, на която тази симулация се противопоставя и която я оспорва. Същото си отнася и за Декларацията от 26.08.2010 г., в която М.А. отново е заявила, че не е сключвала договори за  покупко-продажба, а е получила обещание за залащане на издръжка, както и твърдения, че е била заплашена и принудена да ги подпише, макар тази декларация също да е автентична, съобразно изслушаните СГЕ.

По делото са изслушани и свидетелски показания, но от тях също не може да се направи извод, че е била налице симулация при сключване на процесните договори. Свидетелите на ищеца - А.К. и С.И., не са възприели непосредствено събитията по време на сключване на договорите през 2000 г. Според техните думи, те я познават едва от 2009 г. Предвид това изявленията им, че не знаят М.А. да е прехвърляла имоти, че по нейни думи не е продавала имоти, а те й били иззети, нямат доказателствена стойност. Тези твърдения не доказват симулация при извършените сделки, още повече прехвърляне е установено посредством представените нотариални актове. Показанията им не установяват и факти, съставляващи дори индиция за намерение М.А. и Х. В. да прикрият договор за издръжка и гледане. И двамата твърдят, че Х. е имала задължение да гледа М., но това тяхно твърдение не е обосновано, нито се подкрепя от останалите доказателства по делото. От друга страна част от техните твърдения са противоречиви – свидетелят твърди, че е живял като наемател на М.А. от 2009 г., после казва, че бил там 8-9 месеца, а договор за наем сключил 5-6 месеца преди смъртта на М..

Показанията на двама от свидетелите на ответицата – адв. З.М. и В. Н. са лигични, вътрешно непротиворечиви и оборват твърденията на ищеца за наличие на симулация при сключване на договорите за покупко продажба, прикриваща договир за прехвърляне срещу издръжка и гледане. Адв. М. логично обяснява решението за сключване на договори за покупко-продажба и то по данъчна оценка – прехвърлителката запазва право на ползване, ползва имотите, а в същот овреме получава пари, с които да живее. Той е обсъждал с М. какви договори е най-добре да сключи и не е чул от нея искане прехврълянето да е срещу издръжка и гледане, нито договорки между страните в този смисъл. Тое присъствал и когато ответницата е платила сума от около 20 000 лева на М. П.а. В случая пращането се установява по отношение на трето лица за сделката, поради което забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК отпада, а и не е опровергано от ищеца удостовереноно в нотариалните актове изявление на страните, че цената е платена.. Свидетелят е възприел непосредствено събитията около сключване на процесните сделки, поради което съдът възприема като достоверни и обективни неговите показания. Показанията на свидетеля В. Н. съдът също кредитира като достоверни, при съобразяване близката родствена връзка с ответницата, тъй като същите не противоречат на показанията на свидетеля адв. М., а до голяма степен съвпадат с неговите. Същата е посочила, че М.А. е пожелала да продаде имотите си на своята кръщелница, но понеже били близки, не искала да печели от нея, съгласна била това да стане по данъчна оценка. Свидетелката и нейният съпруг лично предоставили на дъщеря си част то продажната цена в размер на 10 000 лева.

Предвид изложеното, искът се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            II. По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

            На рязваляне подлежи валиден договор за прехвърляне на недвижим имот, който не е изпълнен от едната страна, по искане на другата изправна страна. В настоящия процес се претендира разваляне на договор за прехвърляне на два недвижими имота срещу издръжка и гледане. По делото обаче не бе установено процесните договори за покупко-продажба да са привидни, като прикриващи договори за издръжка и гледане, според твърденията на ищеца. Съществуването на прикрити договори не бе установено, при това положение безпредметно е обсъждането на изпълнението по така твърдените прикрити договори. Предвид изложеното, исковете за разваляне на договори за издръжка и гледане следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            III. По исковете с правно основание чл. 108 ЗС.

            По този иск ищецът дължи да докаже, че е собственик на процесните имоти и че ответницата ги владее без правно основание. Ищецът претендира да е наследник на прехвърлителката на имотите по завещание, претендира връщате на собствеността посредством разваляне на прехърлителните сделки, прикрити с други, нищожни сделки, като в този случай владението на ответницата би се явило без основание.

            По делото не се доказа нито че ищецът е наследник на М.А., нито твърдяната симулация при сключване на процесните договори за покупко продажба и наличие на валидни договори за перхвърляне на недвижи имоти срещу издръжка и гледане, които да бъдат развалени и в следствие на което разваляне собствеността върху имотите да премине у ищеца. От друга страна ответницата владее имотите (което обстоятелство не е спорно) на валидно правно основание – договори за покупко-продажба, обективирани в представените два нотариални актове. Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е неоснователно, не само поради неоснователност на предявените искове, но и защото на отмяна подлежат само констативните нотариални актове (в този смисъл и Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС).

            По разноските: При този изход от спора ищецът дължи на ответницата сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите са в размер на общо 4 500 лева, от които 3600 лева уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 900 лева – депозити за вещи лица.

            Воден от гореизлаженото, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на М.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Х.Д. Н. – В., ЕГН **********, с адрес гр. С., гр. С., ул. „М. С.“ № *, с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност поради симулация на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 130, т. I, д. № 133, рег. № 3227/2000 г. на нотариус А. П., рег. № 262 на НК, вписан в Службата по вписвания под № 109, т. LLI, дело № 25486/22.11.2000 г., с който М.П.А. продава на Х.Д. Н. – В. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно място, съставляващо парцел № XI-268, находящо се в кв. № 38 по плана на гр. С., местност Д. П., цялото дворно място с площ от 470 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 85 кв.м., при съседи на парцела по скица – улица, парцел XII-229, парцел XIV-254, парцел XV-253, парцел XXV-268, заедно с построената в гореописаното дворно място Едноетажна вилна сграда със застроена площ 44.20 кв.м., състояща се от кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалетна, антре и тераса, за сумата от 1081.20 лева, като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия имот и на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба  № 131, т. I, д. № 134, рег. № 3229/2000 г. на нотариус А. П., рег. № 262 на НК, вписан в Службата по вписвания под № 108, т. LLI, дело № 25573/22.11.2000 г., с който М.П.А. продава на Х.Д. Н. – В. следния свой собствен недвижим имот, а именно Втори надпартерен апартамент от вътрешнот окрило на сградата, находяща се в гр. С., ул. „Е. Г.“ № ***, с квадратура от 62 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет при съседи: стълбището, от три страни двора и апартамент на Й.Т.П., заедно с избено помещение от около 9 кв.м. при съседи двора, инж. С. С.К. и И.Д.В. с избени помещения, едно таванско помещение около 7 кв.м. при съседи: двора, Р.Х.К. и И.С.В. с тавански помещения, заедно с прилежащите 14/486 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, за сумата от 17 414.40 лева, като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия имот, като прикриващи договори за прехвърляне на посочените недвижими имоти срещу доживотно гледане и издръжка на М.А., при месечна издръжка в размер на 60 лева, която издръжка да е платима от ответницата чрез нейния баща Д. Н..

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на М.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Х.Д. Н. – В., ЕГН **********, с адрес гр. С., гр. С., ул. „М.с.“ № *, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на прикрити договори за прехвърляне на същите два имота срещу срещу доживотно гледане и издръжка на М.А. при месечна издръжка в размер на 60 лева, която издръжка да е платима от ответницата чрез нейния баща Д. Н..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на М.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Х.Д. Н. – В., ЕГН **********, с адрес гр. С., гр. С., ул. „М. С.“ № *, с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване право на собственост на ищеца върху посочените два имота и предаване на владението върху тях.

ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Х.Д. Н. – В., ЕГН **********, с адрес гр. С., гр. С., ул. „М. С.“ № * сумата от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева, - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред САС.

 

                                                                       СЪДИЯ: