№ 2057
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901626 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ №
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търг. дело № 1626/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 12095/09.08.2021 г., предявена от ДП „Б.С.Т.“,
ЕИК **** и Л.С. П., ЕГН **********, срещу министъра на младежта и спорта А.Г.К., ДП
„Б.С.Т.“, ЕИК ****, А.Н. ИВ., ЕГН **********, Т. Г. А., ЕГН **********, И.Е. Г., ЕГН
**********, Т.А.. В., ЕГН ********** и Н. К. Л., ЕГН **********, в качеството им на
новоизбрани членове на управителния съвет на държавното предприятие.
При дължимата служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът е
констатирал несъответствието й с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и чл. 128, т. 2 и т. 3 ГПК, което
е наложило на ищеца да бъде предоставена възможност да отстрани нередовностите.
Предмет на производството са искове за установяване нищожност на решение на
едноличния собственик на капитала на държавното предприятие, обективирано в заповед №
РД-09-729-04.08.2021 г. на министъра на младежта и спорта, с което членовете на
управителния съвет, сред които и ищеца П. са освободени и на тяхно място са избрани
ответниците И., А., Г., В. и Л., съединени с искове за установяване несъществуването на
заявено за вписване, но невписано в търговския регистър обстоятелство, а именно
заличаването на досегашните членове на УС и вписването на новоизбраните такива.
1
Ищецът твърди, че ДП „Б.С.Т.“ е държавно публично предприятие, притежавано от
държавата, която упражнява правата си чрез Министерство на младежта и спорта,
представлявано от ресорния министър. Заповедта на министъра била нищожна като
издадена без правно основание и съответно в нарушение на императивни правни норми. По
отношение на ДП приложение намирал Законът за публичните предприятия, като чл. 21 на
последния изисквал членовете на органите на управление на предприятията да се избират и
назначават след провеждане на конкурс. Новият състав на УС на ДП бил назначен в рамките
на мандата на освободените членове на съвета, което било недопустимо. Това означавало, че
изборът на членове на управителния съвет било в нарушение на чл. 21 ЗПП и нарушавало
обществения интерес. Заповедта за освобождаването на П. се основавала на установени
нередности, описани в доклад, който не бил индивидуализиран. Затова изобщо не били
налице основания за освобождаване на членовете на съвета и избирането на други лица.
На първо място е процесуално недопустимо иск, предявен от ДП „Б.С.Т.“ да е насочен
срещу същия правен субект. Процесуалните фигури ищец и ответник не могат да бъдат
съвместявани от едно и също лице. Това налага ищецът да уточни дали ДП „Б.С.Т.“ има
качеството ищец или качеството ответник в производството.
На следващо място изложените фактически твърдения не обуславят правен интерес за
ищеца - физическо лице от провеждане на иск за нищожност, респ. отмяна на решението на
принципала на ДП, с предмет промяна на персоналния състав на управителния му орган.
Изложените фактически твърдения за допуснато нарушение на императивни
материални (липса на правно основание) и процесуални (без преведен конкурс) правни
норми сочи не на нищожност на решението на едноличния собственик, а на
незаконосъобразност, която е основание за неговата отмяна чрез конститутивния иск по чл.
74 ТЗ. Провеждането на иск за прогласяване нищожност, респ. за отмяна на решение на
принципала на ДП обаче е допустимо само в хипотеза на нарушени членствени права, а сам
ищецът не твърди да е носител на такива, поради което не се явява и активно процесуално
легитимиран да инициира осъществяването на съдебен контрол върху решението (заповед №
РД-09-729-04.08.2021 г. на министъра на младежта и спорта) по пътя на чл. 124 ГПК, респ.
чл. 74 ТЗ.
Иск за установяване несъществуването на НЕВПИСАНО в търговския регистър
обстоятелство е принципно недопустим – провеждането на иск квалифициран по чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ изисква твърдяното да е несъществуващо обстоятелство да е вписано,
оповестено на третите лица, за да е необходимо установяването на неговото
несъществуване, с оглед заличаването му. В този смисъл на ищеца е предоставена
възможност да обоснове правен интерес от провеждане на иск за установяване
несъществуването на обстоятелство, което към предявяването на исковата молба не е
вписано по партидата на ДП „Б.С.Т.“.
Исковата молба освен срещу дружеството е насочена и срещу физически лица, поради
което ищецът дължи да обоснове интерес от провеждане на иск по чл. 74 ТЗ и чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ спрямо лица, извън ДП „Б.С.Т.“, като посочи в какво конкретно материално
правоотношение се е намирал с тези лица, за да е изводимо материално право на ищеца,
което да получи защита чрез провеждане на исковете. Същите указания са относими и по
отношение на Министъра на младежта и спорта, който също не се твърди да се намира в
някакво правоотношение с ищеца, в рамките на което да са породени права за него, които да
се защитават в производството.
2
В изпълнение на указанията от ищеца е депозирана молба, в която се настоява ДП
„Б.С.Т.“ да има единствено и само процесуалното качество ищец, но не и ответник в
производството. Това изявление на ищеца само по себе си обуславя процесуалната
недопустимост на иск за установяване нищожност на заповед № РД-09-729-04.08.2021 г. на
министъра на младежта и спорта, с което членовете на управителния съвет, сред които и
ищеца П. са освободени и на тяхно място са избрани ответниците И., А., Г., В. и Л., респ. за
нейната отмяна.
Заповедта по своята същност съставлява решение на принципала (едноличния
собственик) на ДП „Б.С.Т.“, поради което последното винаги е процесуално легитимиран
ответник по иск за установяване нищожността или отмяната на този акт. Държавното
предприятие не може да е ищец по такъв иск, тъй като оспорваната заповед е решение на
неговия върховен орган.
В постъпилата в изпълнение на указанията молба от 19.10.2021 г. ищецът извежда
правен интерес от провеждане на предявените искове от нарушаване правото му да
упражнява представителна власт по отношение на ответното дружество в резултат от
предсрочното му освобождаване като член на управителния съвет и негов председател. Чрез
провеждане на исковете ищецът се домогва да възстанови правото си да участва в
управлението на държавното предприятие. Нито в исковата, нито в уточнителната молба
обаче са изложени фактически твърдения, от които да е изводим правен интерес от
провеждане на предявените искове, поради което и исковата молба следва да бъде върната в
допълнение на извода за липсата на пасивно процесуално легитимиран ответник по тях.
Предмет на производството са искове за установяване нищожност на решения на
едноличния собственик на ДП „Б.С.Т.“, обективирани в заповед № РД-09-729-04.08.2021 г.
на министъра на младежта и спорта, с която членовете на управителния съвет, сред които и
ищеца П. са освободени и на тяхно място са избрани ответниците И., А., Г., В. и Л..
За първи път и затова процесуално недопустимо с уточнителната молба се претендира
и признаване за установено съществуването на правоотношение по договор за възлагане на
управлението, който иск също е насочен срещу ответник, който по дефиниция не разполага
с пасивна процесуална легитимация, тъй като съществуването на това правоотношение
следва да бъде установено спрямо насрещната по същото страна, а това е ДП „Б.С.Т.“, не
министъра на младежта и спорта, сключил договора, в качеството си на орган на това
предприятие.
Възлагането на управлението на държавното предприятие е особен вид граждански
договор, като страните по него са равнопоставени. Съгласно разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от
Закона за хазарта, органите за управление на Държавно предприятие “Б.С.Т.” се назначават
и освобождават от министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.
Поради това правата на държавата в държавното предприятие се упражняват от съответния
министър. Макар че държавното предприятие е различна организационна структура по чл.
62, ал. 3 ТЗ, то по самата му регламентация в Търговския закон предполага приложение на
регулациите, уредени в този закон. Сключването и прекратяването на договора за
управление е пряк резултат от назначаването, респ. освобождаването на членовете на
управителните съвети, което е правомощие на върховния орган на управление на
държавното предприятие. В случая министърът на младежта и спорта не действа като
административен орган, а като орган на управление в държавното предприятие. Затова по
силата на това законово овластяване с представителни и управленски правомощия спрямо
3
държавното предприятие, министърът сключва, респ. прекратява договора за управление със
съответния член на управителния съвет. В случай, че освободеният член на управителния
съвет претендира накърняване на права, произтичащи от прекратяването на мандатното
правоотношение, то следва да ги защити по общия ред, а не да атакува решението на
принципала, упражняващ правата на държавата в държавното предприятие. При всички
положения обаче иск за установяване съществуването на мандатно правоотношение не е
предявен с първоначалната искова молба и последващо предявяване на такъв иск с молба за
отстраняване на нередовности е недопустимо.
Ищецът счита, че оспорваната заповед засяга правната му сфера, тъй като бил
назначен за член на управителния съвет на ДП „Б.С.Т.“ и имал право да упражнява
представителна власт по отношение на дружеството. Членовете на УС били избрани без
провеждане на задължителната конкурсна процедура, което сочело, че взетото от
принципала решение било липсващо невзето и затова нищожно.
Така изложените фактически твърдения не обуславят правен интерес за ищеца от
провеждане на иск за нищожност, респ. отмяна на взето от едноличния собственик на ДП
„Б.С.Т.“ решение, с предмет промяна на персоналния състав на управителния орган на
предприятието. Провеждането на иск за прогласяване нищожност, респ. за отмяна на
решение на върховния орган на търговско дружество/принципал на ДП е допустимо само в
хипотеза на нарушени членствени права, а сам ищецът не твърди да е носител на такива,
поради което не се явява и активно процесуално легитимиран да инициира осъществяването
на съдебен контрол върху решението на принципала по пътя на чл. 74 ТЗ или чл. 124 ГПК.
Изложените фактически твърдения по същество съставляват твърдения за допуснато
нарушение на императивни правни норми (промяна на състава на управителния съвет без
преведен конкурс) и обуславят не нищожност на решението на принципала, а само негова
незаконосъобразност, която е основание за неговата отмяна чрез конститутивния иск по чл.
74 ТЗ, който обаче е на разположение само на член на съответното ЮЛ, какъвто П. не е.
Провеждането на иск за прогласяване нищожност, респ. за отмяна на решение на
върховния орган на търговско дружество е правноустановена форма за защита на нарушени
членствени права, съответно ако ищецът не е носител на такива членствени права, не се
явява и активно процесуално легитимиран да инициира осъществяването на съдебен
контрол върху решения по пътя на чл. 74 ТЗ. Отмяната на решения на върховния орган на
акционерно дружество или прогласяването им за нищожни може да бъде релевирана по
съдебен ред само от лице в членствно правотношение с дружеството, каквото качество П.
без съмнение не притежава. Въпросът с ДП стои аналогично, както и сам ищецът твърди.
Относно липсата на правен интерес за заличен управителен орган на търговско
дружество от предявяване на искове за защита срещу заличаването му от партидата на
дружеството в търговския регистър е налице и трайно установена съдебна практика на ВКС
- решение № 311 от 06.02.2019 г. по т. д. №2742/2017 г. на ВКС, II ТО и цитираната в него
съдебна практика, която макар да касае хипотезите на освободен управител на дружество с
ограничена отговорност, е в пълна степен приложима и към хипотезите на освободени
членове на УС на държавно предприятие, доколкото разпоредби относно действието на
решенията за назначаване и освобождаване на управителни органи не бележат различия.
Изключение са хипотезите, при които освободеният управителен орган на дружеството е
същевременно и съдружник или акционер в дружеството с право на участие в управлението
му, произтичащо от правилата на закона или устава, но процесният случай очевидно не е
4
такъв, тъй като ДП „Б.С.Т.“ е държавно предприятие.
Правен интерес от търсената защита по отношение на новоизбраните членове на УС
изобщо не е налице, нито пък иск би могъл да бъде проведен срещу лицето, упражнило
правата на принципала – министъра на младежта и спорта, тъй като това физическо лице
изобщо не е действало в лично качество. Ищецът е трето лице за ДП „Б.С.Т.“, като с
предявяване на установителните искове по собстваните му твърдения защитава правото да
бъде член на управителния му орган. Ищецът не твърди за него да съществува друго
материално право, което да е накърнено от приетите решения, оформени в процесната
заповед № РД-09-729-04.08.2021 г. на министъра на младежта и спорта.
Действащите нормативни разпоредби не уреждат съществуването на субективно право
на което и да е лице да бъде избирано в състава на управителните органи на ДП „Б.С.Т.“ –
такова право по силата на закона няма което и да е трето на предприятието лице. След като
за едно трето лице не съществува гарантирано от закона право да участва в управлението на
търговското дружество, то това лице не може да обоснове с нарушаването на такова право
наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване, че заявеното за
вписване негово освобождаване му като член на управителния орган в търговския регистър
е несъществуващо обстоятелство, поради нищожност и незаконосъобразност на решението
на върховния орган, с което е променен персоналния състав на УС. Това се приема и в
практиката на Върховния касационен съд - решение № 234 от 23.12.2016 г., постановено по
т. д. № 54/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.
Съвсем отделен е въпросът, че иск за установяване порочност само на заявено, но
невписано (поради постановено спиране на регистърното производство) обстоятелство е
принципно лишен от правен интерес.
Това, че с приемане на решението за освобождаване на ищеца като член на УС на ДП
„Б.С.Т.“ не се засягат каквото и да било права на Л.П., означава, че той няма правен интерес
от провеждане на настоящото исковото производството и затова се налага неговото
прекратяване в резултат на връщане на исковата молба.
При тези мотиви, СЪДЪТ, на основание чл. 130 ГПК,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 12095/09.08.2021 г., предявена от ДП „Б.С.Т.“, ЕИК ****
и Л.С. П., ЕГН **********, срещу министъра на младежта и спорта А.К., А.Н. ИВ., ЕГН
**********, Т. Г. А., ЕГН **********, И.Е. Г., ЕГН **********, Т.А.. В., ЕГН ********** и
Н. К. Л., ЕГН ********** и прекратява производството по търг. дело № 1626/2021 г. на
СГС, ТО, VI-16 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок
от връчването му на Л.П., чрез адв. Лесова.
СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6