Определение по дело №42/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…65…/12.02.2020г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,в състав:

  Председател:Красимир Ненчев      

                                                                           членове:Албена Палова

                                                                                   Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №42 по описа на съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

 

         Производството е по реда на чл.274,ал.І,т.2 от ГПК във вр. с чл.121 от ГПК.

         Обжалва се определение №633 постановено на 02.12.2019г. по гр.дело № 1266 по описа на Пещерския районен съд за 2019г.,с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Гоце Делчев.

В частната жалба жалбоподателят  Д.Б. ***  развива оплакване за неправилност на обжалваното определение.Твърди,че искът по повод на който е образувано гр.дело №1266/2019г. по описа на ПРС е предявен при условията на изборната местната подсъдност регламентирана от чл.114 от ГПК. Формулира искане обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на предявения иск.

В срока по чл.276,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата „Славея Транс“ЕООД, с изложени в същия съображения за нейната неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба,доводите и съображенията,изложени в нея и като разгледа,и прецени приложените доказателства по делото приема ,че частната жалба е допустима-подадена от надлежна страна и в законоустановеният едноседмичен срок ,а по съществото си е неоснователна,при следните съображения обосноваващи този извод:

Относимите обстоятелства са следните:

Жалбоподателят-ищец в първоинстанционното производство е предявил против „Славея Транс“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Хаджидимово, обл.Благоевград, ул.“Младост“№28, представлявано от И.К.-управител иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.Ответникът в срока по чл.119,ал.ІІІ от ГПК и във вр. с чл.108,ал.І от ГПК е предявил възражение за местна неподсъдност на спора ,с искане спорът да бъде разрешен от местно компетентния съд Районен съд гр.Гоце Делчев.С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел възражението за основателно и е прекратил производството пред него.

Определението е правилно.

Принципът при определяне на местната подсъдност е ,че искът следва да се предяви пред съда,в района на който е седалището на ответника. В конкретният случай няма спор,че седалището на ответното дружество е гр.Хаджидимово. Изключение от този принцип е въведената с чл.114 от ГПК местна подсъдност по трудови дела. Съобразно чл.114 от ГПК работникът или служителят може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,където обичайно полага своя труд. Тази подсъдност е изборна и зависи от преценката на ищеца по трудовия спор- работника/служител да избере съда,пред който да предяви претенцията си. Съдържанието на използвания от законодателя в нормата на чл.114 ГПК термин: място, където работникът „обичайно полага своя труд” е различно от това на употребения от жалбоподателя в поставения от него въпрос : „място на работа”. Съгласно чл.66 т.1 КТ „мястото на работа” е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор и в случая в сключения между страните по делото трудов договор като място на работа е посочена фирмата и търговския адрес на регистрация на дружеството- работодател в гр.Хаджидимово. Под място, където работникът „обичайно полага своя труд” се има пред вид мястото, където работникът реално престира работната си сила. Когато по делото има твърдения, че това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да прецени дали е компетентен да реши спора. Такъв е бил подходът и на  първоинстанционният съд, който е направил преценката си на базата на приложените към исковата молба писмени доказателства, и тези към отговора на същата,и е приел твърдението на жалбоподателят,че мястото на работа, където обичайно полага труд е гр.П. е несъстоятелно. Този извод се споделя и от въззивна инстанция. От данните по делото ,не се установи жалбоподателят постоянно или обичайно полага труд на територията на град П., за да може същия да упражни правото си на изборна местна подсъдност на заявения от него трудов спор по смисъла на чл.114 от ГПК.

Предвид изложеното настоящата въззивна инстанция приема,че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №633 постановено на 02.12.2019г. по гр.дело № 1266 по описа на Пещерския районен съд за 2019г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                  Председател:

 

 

                                                                                     членове: 1.

 

 

                                                                                                     2.