РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Чепеларе, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Е.С.
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20225450100174 по
описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. К. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
”***********” № ** против И. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. "*******" № *, с
която е предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 1,
дело № 336/1997г. на съдия при РС - Чепеларе С.Д., К.В. П., ЕГН: ********** и П.И.П.,
ЕГН: ********** са дарили на децата си В.К. П., ЕГН: **********, В. К. Щ., ЕГН:
********** и И. К. П., ЕГН: **********, следния техен недвижим имот, а именно:
На дъщеря си В. К. Щ. са дарили 1/3 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място,
цялото с площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който
е отреден парцел VIII-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, като имота участва в парцела с
790 кв.м. и парцела е с неуредени регулационни сметки, при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т.,
В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., с правото да ползва заедно с
останалите съсобственици общо незастроеното място около постройките, наречено двор и
от градината частта към северната граница от около 100 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от първия
жилищен етаж от новата жилищна сграда, със застроена площ от 109 кв.м., с правото да
ползва спалнята, детската стая и килера, с общо ползване на банята и тоалетната и коридора
и с общо ползване на терасата, на която се излиза от хола и детската стая с брат си В.К. П.,
ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на тази жилищна сграда, с правото да ползва механата в
избата.
На сина си И. К. П. са дарили 1/3 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с
площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден
парцел VIII-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, като имота участва в парцела с 790 кв.м.
и парцела е с неуредени регулационни сметки, при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х.,
К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., с правото да ползва заедно с останалите
съсобственици общо незастроеното място около постройките, наречено двор и от градината,
мястото между И. и В., с площ от около 80 кв.м., с правото да надстрои тавана и да го
преустрои в жилище на новата жилищна сграда, със застроена площ от 109 кв.м., по
утвърдена виза и проект, с правото да ползва от избата на тази жилищна сграда
1
помещението в северозападния край и двете недовършени помещения от същата изба, който
до смъртта на дарителите ще се ползва от тях, като самостоятелно му е дарена и стопанската
сграда, застроена в имота.
На сина си В.К.П. са дарили 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, цялото с
площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден
парцел VIII-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, като имота участва в парцела с 790 кв.м.
и парцела е с неуредени регулационни сметки, при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х.,
К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., заедно с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от
построената в този парцел жилищна сграда, с площ от 109 кв.м., с право да ползва хола,
кухнята с терасата към нея, с общо ползване на банята и тоалетната, коридора и терасата, на
която се излиза от хола и от детската стая, заедно със сестра си В. К. Щ., ведно с 1/4ид.ч. от
общите части на тази жилищна сграда с правото да ползва помещението до механата в
избата, дарили му също така цялата стара жилищна сграда, застроена в имота, с правото да
ползва от дворното място с останалите съсобственици, незастроено място около
постройките, което се нарича двор и от градината частта на изток от старата къща, явяваща
се продължение на ширината, с площ от около 40 кв.м. Твърди се, че на основание
посочения нотариален акт ищецът Щ., ответникът И. П. и брат им В.П. били съсобственици
на поземления имот, всеки един от тях притежаващ по 1/3 ид.ч.
Сочи се, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №
66, том 2, рег.№ 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д., рег. № *** в НК, вписан с
дв.вх.рег.№ 545, вх.рег.№ 550/05.09.2018 г., акт 84, том 2, дело № 269/2018 г. по описа на
АВ, CB -Чепеларе, И. К. П. е признат за собственик по давностно владение върху следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 80371.241.***, с площ от 828
кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м.), с административен адрес: област Смолян, община Чепеларе,
град Чепеларе, п.к. 4850, ул.“*******“ № *, при съседни имоти с идентификатори:
80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***,
80371.241.*** и 80371.241.***, по данни от кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. София.
Ищецът твърди, че двата описани в исковата молба имота - този по нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 1997 г. - дворно място застроено и незастроено с площ от 813
кв.м. и този по нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка от 2018 г. - ПИ с идентификатор 80371.241.*** с площ от 828 кв.м. са идентични.
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 66, том 2, рег.
№ 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д. невярно удостоверявал обстоятелството, че И.
П. е придобил поземления имот, описан в него, по давност, защото ако той е ползвал
поземления имот, се явявал държател на идеалните части на съсобствениците си и владеел
само своите идеални части. Заявява, че изрично оспорва доказателствената сила на
нотариалния акт. Снабдявайки се с нотариален акт за собственост на поземления имот,
ответникът оспорвал правата на ищеца и това пораждало правния интерес на ищеца да
предяви иска за защита на правото си на собственост, съединен с иск за отмяна на
нотариалния акт до размер на неговата 1/3 ид.ч. от поземления имот.
Констативният нотариален акт подлежал на обезсилване на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което:
1.Да признае за установено по отношение на ответника И. П., че ищецът В. Щ. е собственик
на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.***, с площ от 828 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10м.), с адрес: град Ч., ул.“*******“ № *, при съседни имоти с
идентификатори 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***,
80371.241.***, 80371.241.*** и 80371.241.***;
2.Да обезсили за 1/3 ид.ч. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
2
давност № 66, том 2, рег. № 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д., рег. № *** в НК,
вписан с дв.вх.рег. № 545, вх.рег.№ 550/05.09.2018 г., акт 84, том 2, дело № 269/2018 г. по
описа на АВ, СВ-Чепеларе. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Заявява, че е вярно, че с договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, т. I, дело № 336/1997 г. по описа на ЧРС
П.П. и К.П. са дарили по 1/3 ид.ч. от имот пл. № ***, за който е отреден Парцел VIII - ***,
кв. ** по плана на гр.Чепеларе, на ответника, на ищеца и на брат им В.К. П.. Твърди обаче,
че след сключване на договора за дарение нито ищецът, нито В.П. са започнали да
упражняват правомощията си на собственици, че същите изобщо не са осъществявали
владение върху процесния имот, считано от датата, на която им е прехвърлена
собствеността. Ищецът идвала много рядко дори в жилищния имот. Тя се омъжила и
напуснала гр. Чепеларе около 1975 г., като първо заживяла със съпруга си в гр. Р., а после се
установила в гр. С,. И тогава и след прехвърлянето на имота през 1997 г., ищецът е идвала в
гр. Чепеларе 2-3 пъти в годината, на гости на родителите им, като дори не оставала да
преспива в дома им. След смъртта на баща им К.П. през **** г. и на майка им П.П. през
**** г., ищецът започнала да посещава нейните две стаи в жилищния имот още по-рядко - 1-
2 пъти в годината, без да остава да преспива. Ищецът никога и за нищо не е използвала
дворното място, но за сметка на това била наясно със собственическите претенции на
ответника към него, изразявани и чрез всички подобрения, които извършил в имота през
годините. Твърди, че след сключване на договора за дарение, ответникът установил
владение върху целия поземлен имот и започнал да упражнява такова, непрекъснато и
несмущавано от никого, до датата на която бил признат за собственик по давност от
Нотариус Х.Д. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност
№ 84 т. II дело № 269/2018 г. по описа на СВ. Фактическата власт върху имота осъществявал
с намерение за своене, което демонстрирал и манифестирал пред ищеца, брат им и третите
лица, като от 1997 г. до настоящия момент, на това владение не се е противопоставял никой,
в това число ищецът. Владението осъществявал, чрез използване на дворното място
съгласно предназначението му, в началото за засаждане на земеделски култури, а след като
започнал да стопанисва и да функционира семейният му хотел "*****", също застроен върху
процесния имот, облагородил дворното място за отдих на туристите и семейството му, като
в тази връзка направил значителни по размер капиталовложения. Заменил старите плетове
от железни мрежи с масивни огради на имота с височина 2.20 м., за което било издадено
Разрешение за строеж № 14/19.03.1998 г. и Протокол за определяне на строителна линия и
нива на строеж № 5/11.05.1998 г. Оградата била осветена, били поставени и цветарници по
нея. Изградил подпорни стени от бетон на изток с височина около 3 метра и на запад от суха
зидария. Подменил старите прогнили врати към дворното място с нови големи, масивни
врати в битов стил. Направил вертикална планировка на целия терен, заравнил го, направил
върху част от него градинки с цветя и райграс. Направил дворното място на две нива, като
между двете нива изградил стълбище. Изградил пътеки с плочи. Голяма част от
подобренията, в това число озеленяването на терена, извършил по проект BUL 00/006
"Красива България", което било видно от представеното Споразумение от 26.07.2001 г.
Всички тези подобрения на дворното място, извършвал със съзнанието на собственик, явно
и необезпокоявано и това било известно на ищеца. Подобренията правил на етапи в периода
от 1998 г. до 2001 г., а след като ги направил, поддържал тези подобрения и дворното място
като цяло, така че то да бъде във вида, в който е днес. Твърди, че през всички тези години
ищецът никога не се интересувала от дворното място и въпреки че знаела, че ответникът го
ползва и поддържа като свое, не е изразила никакви претенции. Правното основание на
което страните са придобили собствеността върху поземления имот през 1997 г. не
предполагало съвладение, поради което не било вярно, че през всички години ответникът е
осъществявал владение на своите идеални части и държане по отношение на тези на ищеца.
3
В случая следвало да се приложи презумпцията по чл. 69 ЗС и да се приеме, че владението
върху дворното място ответникът е осъществявал за себе си, тъй като липсвало друго
основание, на което да е установил фактическа власт върху целия имот, и придобивното
основание - едно и също за ответника и ищцата, не предполагало съвладение между тях. С
оглед всичко гореизложено моли да бъде прието, че ответникът е придобил правото на
собственост върху 2/3 ид.ч. /в това число частта на ищеца/ от Поземлен имот с
идентификатор № 80371.241.*** на основание давностно владение, осъществявано от него
необезпокоявано и непрекъснато в необходимия 10-годишен период /от 03.06.1997 г. до
настоящия момент/, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поради това моли съда да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, моли съда да
отхвърли и съединения с него иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, доколкото
Нотариусът правилно е достигнал до заключението, че ответникът е придобил по давност
правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.***.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който от негово име представя писмено становище по отговора
на исковата молба. В хода на устните състезания моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски. Представя списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие. В предоставения му от съда срок представя писмени бележки. Ответникът,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който от
негово име поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. В предоставения
му от съда срок представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт № 61, том І, дело № 336 от
03.06.1997 г. на чепеларски районен съдия за дарение на недвижим имот се установява, че
приживе наследодателите на страните К.В. П. и съпругата му П.И.П. са дарили на децата си
В.К. П., В. К. Щ. и И. К. П. следния техен недвижим имот, а именно:
1.На сина си В.К. П. - 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от
813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел
VIII-*** в кв. ** по плана на гр. Чепеларе, като имотът участва в парцела със 790 кв.м., при
граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., заедно с
1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от построената в този парцел жилищна сграда, с площ от
109 кв.м., с право да ползва хола, кухнята с терасата към нея, с общо ползване на банята и
тоалетната, коридора и терасата, на която се излиза от хола и от детската стая, заедно със
сестра си В. К. Щ., ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на тази жилищна сграда с правото да
ползва помещението до механата в избата, дарили са му също така цялата стара жилищна
сграда, застроена в имота, с правото да ползва от дворното място с останалите
съсобственици, незастроено място около постройките, което се нарича двор, и от градината
- частта на изток от старата къща, явяваща се продължение на ширината и с площ от около
40 кв.м.
2.На дъщеря си В. К. Щ. - 1/3 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с
площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден
парцел VIII-*** в кв. ** по плана на гр. Чепеларе, като имотът участва в парцела с 790 кв.м.,
при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., с
правото да ползва заедно с останалите съсобственици общо незастроеното място около
постройките, наречено двор и от градината - частта към северната граница от около 100
4
кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от първият жилищен етаж от новата жилищна сграда, със застроена
площ от 109 кв.м., с правото да ползва спалнята, детската стая и килера, с общо ползване на
банята и тоалетната и коридора и с общо ползване на терасата, на която се излиза от хола и
детската стая с брат си В.К. П., ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на тази жилищна сграда, с
правото да ползва механата в избата.
3.На сина си И. К. П. - 1/3 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с площ
от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден
парцел VIII-*** в кв. ** по плана на гр. Чепеларе, като имотът участва в парцела с 790 кв.м.,
при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., с
правото да ползва заедно с останалите съсобственици общо незастроеното място около
постройките, наречено двор и от градината - мястото между И. и В., с площ от около 80
кв.м., с правото да надстрои тавана и да го преустрои в жилище на новата жилищна сграда
застроена върху 109 кв.м., по утвърдена виза и проект, с правото да ползва от избата на тази
жилищна сграда помещението в северозападния край и двете недовършени помещения от
същата изба, които до смъртта на дарителите ще се ползват от тях, като самостоятелно му е
дарена и стопанската сграда, застроена в имота.
Не е спорно, а и от представените доказателства - нотариален акт и материалите по нот.
дело № 256/05.09.2018 г. по описа на нотариус Х.Д., рег. № *** на Нотариалната камара, с
район на действие РС - Чепеларе, се установява, че с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност № 66, том II, рег. № 2206, дело № 256/2018 г.,
ответникът И. К. П. е признат за собственик по давност върху поземлен имот с
идентификатор 80371.241.*** с площ от 828 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), с административен
адрес на имота: област С., община Ч., град Ч., п.к. ****, ул. “*******“ № *, при съседни
имоти с идентификатори: 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***,
80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.*** и 80371.241.***, по данни от кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-
57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК гр. София.
По делото са приети: заверени копия от удостоверение за наследници на К.П. и П.П.;
заверено копие от Разрешение за строеж № 14 от 19.03.1998 г. на масивна ограда до 2,20 м в
парцел VІІІ - ***, кв. ** по плана на гр. Ч., ул. "*******" № *, издадено от Община Чепеларе
на К.В. П. и И. К. П.; заверено копие от Протокол за определяне на строителна линия и нива
на строеж № 5 от 11.05.1998 г. в парцел VІІІ - ***, кв. ** по застроителния и регулационен
план на гр. Чепеларе, одобрен със заповед № 17/07.03.1978 г., собственост на К.В. П.,
издаден от Община Чепеларе, с инвеститор К.В. П. за строеж на масивна ограда с h = 2,20 м.
с дължина 74 м.; заверено копие от решение № 151/20.04.2017 г. по адм. дело № **/2017 г.
на Административен съд - Смолян, влязло в сила на 16.10.2017 г., с което Заповед № 18-
9458 от 02.12.2015 г. на началника на СГКК-Смолян е отменена като незаконосъобразна;
заверено копие от Споразумение от 20.07.2001 г., сключено между Община – Чепеларе и И.
К. П. с предмет: извършване на ремонт на сграда с местонахождение ул. "*******" № *, гр.
Ч., собственост на И. К. П. в рамките на Проект "Красива България", който ще включва
изпълнението на следните видове строително - ремонтни работи, които подлежат на
конкретизиране в процеса на проектиране: поправка на покрив, боядисване на фасада и
озеленяване и преписка с вх. № 923/30.03.2023 г. на Община Чепеларе по проект „Красива
България” от които е видно, че ответникът И. П. е кандидатствал по проект „Красива
България” за извършване на ремонтни дейности в процесния имот и същият е одобрен.
Между Община Чепеларе и И. П. е било сключено споразумение от 11.04.2002 г. с предмет
извършване на ремонт на сграда на адрес гр. Ч., ул. „*******” № * в съответствие с
приложената проектно – сметна документация, като И. П. се е задължил да финансира
ремонта със сумата 4 403.73 лева;писмо от Община Чепеларе с вх. № 731/13.03.2023 г., с
което се уведомява съда, че лицето В.К.Щ. не е подавала данъчни декларации за процесния
5
имот. Такава е подадена от В.К.П., в която същата била посочена като съсобственик на
първи жилищен етаж и поземления имот, копие от която се представя с писмото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели, посочени
от ищеца, а именно: Д.Т.Щ. - съпруг на ищеца, В.К. П. – брат на страните, К.В.Х. –
племенница на страните, както и чрез разпита на свидетели, посочени от ответника, а
именно: Н.Р.А., Д. Н.М. и Т. С. П., и тримата без родство и дела със страните.
В показанията си свидетелят Д.Щ. посочва, че докато били живи родителите на съпругата
му са идвали всяка седмица или през седмица, за да им помагат. След смъртта им
посещенията им били по-рядко - за три Задушници, а и съпругата му получавала дивиденти
от гори и са минавали. Без проблем влизали в двора. Дворът бил ограден и преди и сега.
Преди бил с желязна ограда. Основата била бетонна, железни колове и имало желязна
ограда. Тя била на нивото на терена и от там имало бетонен пояс, метални колове и с
желязна ограда. В момента тази ограда била променена. Около 2003 г. - **** г. била
направена промяната на оградата. Направил я И. - махнал желязната ограда и направил с
тухли, бетон и я покрил отгоре с керемиди /турски/. Също така затревил терена с райграс.
Имало настелени плочки. От горната страна цялото било с плочки. Плочките и тревата били
направени от И.. Заявява, че на съпругата му й било приятно, че е станало по -
привлекателно. Не знал дали брат й е говорил с нея, за да извърши тези неща. Общо взето
били съгласни, за да е по-красиво. Най-напред се направила новата ограда – 2002 г. – 2003 г.,
а след това се поставили плочките и рейграса. Въпросната ограда се подменила с тухлената
преди смъртта на родителите на съпругата му - една, две години. Откакто я направил тази
ограда, те влизали винаги в двора и не е имало проблем, не е имало някаква забрана.
Посочва, че в дворното място не са ползвали нищо че е вкарвал колата си от горната страна
на къщата. Когато са преспивали, е паркирал колата там. Не знае точно определено място,
което съпругата му по документ трябвало да ползва. Преди една година се разбрало, че брат
й И. има нов нотариален акт за цялата земя. Разбрали от обаждането на В.П.. Жена му се
обадила на ответника, за да го попита дали е вярно и той отговорил, че е вярно и че след
време можело да върне земята. Свидетелят посочва, че телефонът бил на високоговорител и
той чул този разговор. На този терен имало една нова къща, една стара, хотел и стопанска
сграда. Хотелът бил на И.. Преди смъртта на дядото започнал да прави хотела. Това било
през 90 –те години. Заявява, че не е имало случай, в които И. П. да е предлагал на съпругата
му да купи нейния дял. В.му е казвал, че е предлагал на И. да му продаде неговата част, ако
желае. И. е казал, че не иска. Свидетелят не е сигурен да е идвало писмо от В.до съпругата
му. До старата къща, която била на В.П., бил залепен хотела. Имало залепени 3 стопански
постройки. До старата къща имало залепени хотел и стопанска сграда, в която едно време
слагали там сено, сега не знае какво има. Имало колове и после някаква сграда, която била
построена от дърво, а покривът бил с керемиди. Отпред И. П., наковал дъски, за да стане по-
красиво. Докато бил жив дядото два пъти сменяли керемидите и свидетелят му помагал.
Имало постройка /стопанска сграда/, която била на колове. И. направил допълнително откъм
страната на градината нещо от дърво, направено на два етажа, на нивото на старата къща. То
било високо към 6 - 7 метра, дори и повече, на половината имало площадка. Това
съоръжение било на земята Вътре имало диванчета и разни неща за сядане. Това можело да
се ползва през лятото. Това не било склад за непотребни вещи, а помещение, което да се
ползва за отмора. Тази постройка била залепена и нямало видимост на прозорците на
старата къща. Ако трябвало да се прави ремонт на старата къща нямало възможност да се
направи такъв ремонт. Само от едната страна нямало да има такава възможност. Единствено
можело да се прави ремонт от предната страна. От всички останали страни на старата къща
нямало достъп. Посочва, че това съоръжение било построено преди 10 – 15 години. Според
свидетеля бабата и дядото не са били живи, но е сигурен. Посочва, че преди време на това
място не е имало нищо. Цялото било градина и свидетелят не помни да е имало друго нещо.
Тази постройка затваряла два прозореца на старата къща. Стопанската сграда била по-нагоре
6
и мисли, че тя не затваряла прозорците на старата къща. Стопанската сграда, където се е
държала сламата, я помни откогато е станал зет - през 1975 г. - 1976 г. В стопанската сграда
долу се слагали дърва и над това се слагало сеното. Тя била на две отделни нива откакто я
помни. И. наковал дъски отгоре, откъм входа на къщата. На горното ниво се стигало по
вътрешна стълба. Свидетелят посочва, че тя е била плевня. Имала стари дъски. Те били
поставени по-нарядко, колкото да не пада сеното. И. наковал допълнително още дъски. Към
старата къща не помни да е имало тоалетна. Имало е външна тоалетна, но той не я помни. В
старата къща една - две години живяли някакви хора, но след това не знае какво е станало.
Това било отдавна. Дървата си ги слагали под плевнята, а в новата къща - в избата. В
момента съпругата му и И. П. имали спор за земята и водели дело.
Свидетелят В.П. посочва, че имотът бил ограден до смъртта на родителите му. Неговият син
дал керемиди на брат му за оградата. Стълбите били направени от баща му.. Сега от
забадната част на двора всичко било оплочено нацяло. Останалата част, включително
градинската, се затревила. Свидетелят и сестра му виждали, че се прави това нещо и не се
противопоставяли, а се радвали, че брат им ще изкара пари от тази работа. Посочва, че
когато посещева имота спокойно си паркира колата. Проблеми не е имало. Правил ремонт
на старата къща. Никой не ги е изгонил. Научил, че брат му се снабдил с нотариален акт за
цялото дворно място от нотариус Д. през м. май миналата година. Посочва, че уведомил с
писмо брат си и сестра си, че продава своята част от имота, но те не се съгласили да купуват.
Твърди, че от 4 до 10 пъти в годината посещава имота докато родителите му били живи, а
след тяхната смърт – около 5 пъти в годината.
В показанията си свидетелката К.Х. посочва, че е идвала редовно в имота. От 2,3 - годишна
до юношеската й възраст се идвало всяка събота и неделя, петък, събота и неделя.
Напоследък - три, четири пъти годишно. Заявява, че може да се влезе в двора. Влизали от
задната врата, която била винаги отключена. Последно е влизала преди предходното дело,
преди един месец. Баща й направил ремонт на наследственото помещение, апартамента на
баба й дядо й, половината от който бил негов. Понеже имало нужда от освежаване, направил
едно междинно разделение на етажа, за да се обособят две самостоятелни помещения - на
него и на леля й. В неговото била реконструирана банята със стари материали и боядисване.
Имал стара къща в имота. По нея имало течове по покрива и се налагало периодично да се
направят някакви промени за времето, което е позволявало. Тиклите били свалени, след това
сложил ондулини, които градушката разпробила. Сега предстояло ново укрепване на
къщата. Така че се е налагало много често да идва. За да се извърши този ремонт, се ползвал
дворът. Трябвало да се внесат материалите вътре. Материалите стояли на двора. И в
момента имало материали, които били прибрани в старата къща. Материалите докарвали с
техен транспорт, който паркирали в двора на къщата. Когато бързали да тръгват, колата
била отвън и разтоварвали материалите, но когато оставали за повече от два, три часа,
вкарвали колата в двора. Посочва, че когато идвала с автомобила си, го паркирала в задния
двор. Никой не й е правил забележка за това. Задният двор винаги бил свободен, имало
място за две коли, но било логично да влязат в задния двор, имали собственост там. Само
когато бързали да тръгват, оставяли колата на пътя, който е пред къщата, когато ставало
въпрос за час, два да пребивават. Много пъти когато идвали, за да посещават гроба на баба й
и дядо й, минавали през къщата. Когато носили материали, имали микробус, с техни
работници, когато са идвали, за да му помагат да товарят и разтоварват, всичко влизало в
задния двор. Свидетелят разбрала, че чичо й имал нотариален акт за целия двор, миналата
година от баща си. Поводът бил, че искал да пристъпи към дарение на собствеността си, да
дари нея и на брат й. Винаги, когато той идвал в гр.Чепеларе тя била с него, поради факта,
че е на такава възраст, че се притеснявала за неговото пътуване и да не е сам. Когато дошли
да подготви документи за дарение, тя била с него. Дошли при нотариус, за да каже какви
документи са необходими. След това чакал отговор от нотариуса. Баща й се притеснявал, че
нотариусът не връща информация за това как подготвя документите и т.н. Един месец след
7
разговора с нотариуса, тя му се обадила и му казала:”Господин П., аз не мога да подготвя
документи, защото имотът не е ваш”. Баща й веднага съобщил на леля й. Баща й веднага
разговарял с чичо й. Свидетелят не чула разговора. Баща й разказал, че е бил доста
агресивен разговорът. От дълги години чичо й имал претенция към старата къща. След това
тази къща започнала постоянно да пречи по някакъв начин. Чичо й там развивал бизнес и
било логично по някакъв начин видът на къщата да пречи. Но, физически или за
сигурността на неговите посетители, което винаги било изтъквано като причина. Заявява, че
къщата не пречи на посетителите, защото е в квадратура, която не влиза в квадратурата,
която ползват посетителите на хотела. Преди години баща й водел дело за незаконна
пристройка към нея, за която разбрал, че съществува, когато му изпратили писмо от
кадастъра, че тази пристройка е нанесена в кадастъра и баща й трябва да се съгласи с нея.
Посочва, че по нейни спомени тази пристройка в детство й не е съществувала. За да се
направи тази пристройка, да се стигне до горната част на тази пристройка, се използвало
дървеното стълбище, което било в старата къща. Този елемент за стълбата бил взет и
сложен, което било достатъчно красноречиво, че тази пристройка не е съществувала, когато
е функционирала другата къща. Преди смъртта на баба й дядо й оградата на въпросния имот
изглеждала по следния начин: от задната страна на парцела била висока бетонова ограда.
Над нея имало метални колове с телена мрежа. От страната на комшиите бил жив плет с
малини. В противоположна страна надолу към реката било по същия начин - бетонения пояс
бил по-нисък, с метални колове, на които имало зелена телена ограда. В момента в самия
имот имало направена ограда, която въобще я е нямало във времето, когато са били живи
баба й дядо й. След смъртта на баба й дядо й оградата в момента била плътна, висока,
двуметрова, с тухли, отгоре с керемиди, със сводести сектори от вътрешната страна.
Категорично била различна. Имотът не бил ограден от всички страни по този начин. Двете
успоредни страни, които били на границата между съседните имоти. Другите две страни -
едната откъм улицата, на която била запазена оградата, но в момента имало жив бръшлян и
плет. Променени били двете порти, които били малко по-освежени. Не може да каже от
задната страна, която била откъм градината, зад всички постройки. Отзад навремето всичко
било с метална ограда и жив плет с малини, тъй като баба й гледала малини. Заявява, че те
не са променили оградата, а чичо й. Той живеел там. Баба й починала през **** г., а дядо й
починал през **** г. Възможно било това да е станало и преди тяхната смърт, но скоро
преди тяхната смърт. По неин спомен - след 2000 г., през 2002 – 2003 г. Свързва го с
материали, които са ползвани за тази ограда. За градината знае, че са питали леля й дали
могат да я садят с райграс, но за оградата, не може да каже. От момента, в който се построил
хотелът и започнал да функционира абсолютно всичко било свързано с построяването на
хотела и благоустрояването на парцела да е в обща нужда на хотелската част. Предният
двор бил с райграс, а другият двор в момента бил настлан с каменни плочи. В задния двор,
където вкарвали колите, имало настилка. Преди това имало две каменни алеи, пътеки,
където да могат да влизат колите, имало отстрани кал, а сега е с каменни плочи. Каменните
плочи ги поставил чичо й, но не може да каже кога. Имала спомен, че когато се построил
хотелът, се променил и входът към съществуващата нова къща – той бил преместен. Зад
старата къща, където в момента била пристройката, имало нещо като навес, където се
съхранявали дърва и боклуци. Тоалетната била в едно като проходче, където се минавало от
горния двор, покрай обора. Между обора, в градината, се намирала старата тоалетна със
септична яма, където в момента била пристройката - дървеният навес – барака. Сегашната
пристройка чичо й имал желание да я узакони и да бъде вписана в кадастъра. То било нещо
като 2 кв.м. - 3 кв.м. навес, където имало някакви дъски. Не може да каже дали има някакви
елементи от старата къща и дървения навес, които да участват в момента в тази постройка.
Стопанска сграда не знаела какво се води. Имало една плевня, която я използвали баба й
дядо й. Тя и в момента съществувала, залепена до старата къща и била в същия вид, в който
е била тогава. Долу имало някакъв гараж. Горната част, която била с дъските, не й
8
изглеждала променена. Плевнята била на второто ниво, долу имало обор. На кота 0 имало
обор и след това имало плевня за сено. Това цялото било една сграда, когато била малка
било така, а сега мисли, че на първото ниво има гараж.
При разпита свидетелят Д.М. заявява, че от 1982 г. живее през една къща от процесния имот.
В по – задната част на имота имало по- стара къща. Имало една постройка – дърварник.
Имало постройка, в която били животните, с плевня отгоре. Тази постройка била на два
етажа.. В момента дърварникът и стопанската сграда съществували. Дърварникът сега бил
по – висок. Той бил подобрен от около 10 години. Новата къща се намирала по – близо до
улицата. Хотелът бил построен межзу 1995 – 1997 г. В двора били направени подобрения. В
началото имало телена ограда – прозрачна ограда с мрежа. Имало колове, зелени, метални.
Имало стена, изградена от камъни и на нея били поставени колове – това било отпред, а
отзад имало дървена ограда. В момента отпред било с висока, плътна ограда от дърво с две
големи врати, която била издигната от И. П.. Направил стени, изградени с камъни и бетон, за
да ограничи имота от този на съседа и да бъде по – уютно. Озеленил земята с рейграс.
Имало 3-4 реда плочки – пътека с плочки от вратата към заведението. Имало кът за деца.
Свидетелят твърди, че не е виждал друг да ползва това дворно място освен И. П. и
семейството му.
В показанията си свидетелят Т.П. твърди, че е дал на И. П. копие от документи по
отношение на проект „Красива България” от досието, което имал и което било неговото
досие. Това станало преди 5 месеца. Срещата била случайна. И. П. започнал да го пита за
проекта. Той попитал дали се съхраняват при тях, дали ги имат и това, което имаат, дали ще
му го даде. Тези документи били от работния архив на общината. Официалният архив по
проект „Красива България”, се намира в „Красива България”. В архива на общината бил
работният архив. Този архив свидетелят го запазил случайно. Този архив съдържал
документите на други хора от гр. Чепеларе, които са кандидатствали по този проект. Там
били документите и на В.П.. Не си спомнял колко човека са кандидатствали по този проект,
но били одобрени два - на В.П. и И. П.. Проектът предвиждал извършване на ремонтни
работи. Той се водел „Красива България” частна инициатива, но проектът предвиждал
финансирането да минава пред общината и да има контрол от общината. Освен строителен
надзор, строител, общината да участва пряко върху контрола по изпълнението на проекта.
Свидетелят изпълнявах тази функция от страна на общината за тези два обекта, които били
одобрени в гр. Чепеларе. Обектът, който бил одобрен, предвиждал ремонт на покривна
конструкция и ремонт на фасадите, боядисване, подмяна на керемидите, ремонт на
дървенията, която е компрометирана. Във връзка с ограждането и настилката на дворното
място свидетелят не си спомня. Нямал спомен кандидатите за проект „Красива България”
трябвало ли е да удостоверят право на собственост на имотите, които искат да бъдат
включени в проекта. Правомощията на общината са ограничени да контролира одобрените
по проект „Красива България” дейности.
При разпита свидетелят Н.А. посочва, че с И. П. били съседи през един двор от 1985 г. и
едната му тераса гледала към тяхната къща. Тази част от процесния имот, която виждала от
тяхната тераса първо била като земеделска градина. Имало навес до градината, залепен до
старата къща, зид на стара къща, с тикли покрита, на север били сцепени дъски, като плевня.
Пред старата къща имало друга къща, тоест една стара и една по -нова. Между старата и
новата къща, тогава нямало нищо застроено. През онези години имотът бил ограден с
обикновени плетове от дъски и мрежи. След като построили хотела - не по-рано от 1995 г.,
четири години свидетелят отсъствал от България, но през лятото, когато си бил тук, е
виждал, че се строяло. Когато се построил хотела, входната врата, портата, била направена
от масивно хубаво дърво, за да може да влиза кола. От южната част цялата къща била
изградена с масивен хубав зид, на сводове. Барбекюто било направено и хоризонталната
планировка със зеленина и плочки. Към частта към свидетеля имало една хубава врата със
зид, тоест хотелската част до улицата нататък била оградена. Останала с мрежа само на
9
север. Знаел, че И. П. има брат и сестра, но не ги познава. Заявява, че е ходил в заведението
на И.П. няколко пъти като клиент с приятели. Градината, която била земеделска,
впоследствие я направили като морава, кът за отдих на деца. Тогава свидетелят ходил с
внучката му. Това било през 2011 г. Озеленяването, моравата, която я направили, по - рано
била земеделска градина, в която се сеел фасул и картофи. Според свидетеля това е станало
след **** г.- **** г., защото, когато започнал да води внучката си там, било разработено.
След като станало озеленяването, трябвало да се поддържа това нещо, защото тревата
трябвало да се коси и полива. Виждал е И. П. редовно да коси с машинката. Жена му
подреждала играчките на детския кът, а също така К. и П., които са син и дъщеря на И..
Това, което е видял, че и преди морава, градината се е ползвало от И. П. и от жена му. Баща
му и майка му съм ги виждал да вършат земеделска работа. Това, което се виждало от
къщата на свидетеля, отпред имало навес, плевня от дясната страна, стената на една стара
къща и покрива на старата къща с плочи и пред нея другата къща /по-новата откъм улицата/.
Навесът все още бил залепен за старата къща. В онези години бил сачак. Навесът /сачакът/,
където се държат дървата за огрев, бил обкован с дъски, както и плевнята настрани. Навесът
бил висок 2 м. – 2,5 м. Не може да кажа коя година, но дъските от предната страна се
сменили и се вдигнал нагоре, станало нещо като веранда с покрив. Покривът бил покрит с
керемиди, което все още било така. Вдигането на височината и верандата, не си спомня
точно през коя година се направили. През 1985 г. плевнята била на две нива. Свидетелят не
е влизал вътре, но по принцип те били на две нива, долу са животните, а горе е сеното. Тази
плевня си била на същото място. Височината, дъските и покрива на сачака се променили.
Сачакът в момента е такъв, какъвто го помни, но с друга облицовка. Не си спомня дали има
прозорци от старата къща, които да са видими.
В дадените пред съда лични обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, на въпроса: „Вярно ли е ,
че в телефонен разговор със сестра си е обещал, че ще й върне притежаваната от нея
собстеност върху част от дворното място?”, ответникът отговори, че не е вярно.
По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, вкл. с договора и отчетната
документация по проект „Красива България”, направен оглед на място и замервания, дава
заключение, че, че поземлен имот с ид. 80371.241.*** е с обща площ 828 кв.м. Същият
участва в образуването на УПИ VІІІ – ***, кв. ** с адм. Адрес: гр. Ч., ул. „*******” № *. В
имота имало изградени сгради, както следва: сграда с ид. 80371.241.***.1 – жилищна сграда
– многофамилна, брой етажи-3; 80371.241.***.3 – сграда със смесено предназначение, бр.
етажи -3; 80371.241.***.4 – сграда с функционално предназначение жилищна сграда със
смесено предназначение, бр. етажи – 3; 80371.241.***.2 – функционално предназначение
постройка на допълващо застрояване, бр. етажи -1.
Застрояването със сгради основни и на допълващото застрояване разделяло прилежащият
имот на две дворни площи. Севорзападна част от прилежащият имот с вход за директен
достъп, ограден със сводово завършваща масивна ограда, настилка от каменни
плочи.Налице бил лек наклон, който е оформен и заравнен, преди да се положат каменните
плочи на цименто-пясъчна фуга. От тази част на дворното място се обслужвали застроените
сгради от към северозапад. Възможен бил и достъп на леки коли. Първо ниво на
допълващата сграда с идентификатор 80371.241.***.2 служело като гараж. Съществували 7
броя стъпала от изток, чрез които се достига входа на първи етаж на жилищна сграда с
идентификатор 80371.241.***.1. Изградена била малка алея, покрита с плочник, тази алея и
стъпалата правели връзката на дворното място от северозапад и дворното място от
югоизток.Това дворно място (от югоизток) също имало и директен достъп от обслужващата
улица. По-голямата част - около 318 кв.м. била озеленена, имало изграден плочник по
дължина на същестуващите сгради-28 кв.м.. Този терен от дворното място също имал
наклон от около 2-3%, което позволявало отвеждане на дъждовните води. Към края на
плочника имало маркирана на терен линия с пластмасови цветарници. След това имало
10
друга озеленена площ обградена с оградни сводови стени. В дъното на двора /североизток/
имало дъгообразна /сводова/ порта, водеща към друго пространство от дворното място със
свободна площ около 190 кв.м. Описаните части от дворното място се поддържали в добро
състояние, зелените площи били окосени и се поддържали.Оградните стени /от югозапад,
североизток, север/ били варосани над облицования с каменен цокъл и били в добро общо и
строително-техническо състояние. Вещото лице установило множество подобрения по него
направени след изграждането на хотела. Имало разрешително за изграждане на ограда от
март 1998 г. на името на К.П. - наследодател на страните по делото, впоследствие от май
1998 г.,имало издаден и протокол за строителна линия и ниво.
В двора експертът установил и следните подобрения:
- изградена подпорна стена от североизток между поземлен имот 80371.241.*** и поземлен
имот имот 80371.241.***
- изградена масивна бетонова ограда - от колони и пълнеж от тухли,
- сводови елементи- плътна част на оградата , изградени от стандартни кухи бетонови тела
20/12/40 см на варо цименто-пясъчен разтвор, измазани едностранно /само от към двора на
процесният имот ! /
- варосани повърхности на местата с мазилка
- покриване сводове с турски керемиди на варо - циментов разтвор -декоративно осветление-
монтирано по плътните части на сводовата ограда -дървени, масивни порти 2 бр. -към всяка
от споменатите дворни места -самостоятелен градинско- парков елемент - камина 1 бр. в
двора от югозапад, -цветарници- както на цоклите на оградите, така и на терена -изградени
настилки от каменни плочи на вароциментов разтвор -извършено озеленяване и създадени
зелени тревни площи
-наклоните на дворното място са профилирани, което позволява равномерно отводняване на
всички площи.
Строителната стойност на по-горе описаните подобрения по уедрени комплекси показатели,
включващи всички необходими основни помощни строителни операции, към настоящият
период възлизали на 23 500 лв - цена с ДДС, като към тази стойност не са включени:
самостоятелният парково градински елемент - камина, теренните стъпала (7 бр.), бордюрна
ивица от изток, цветарници. За покриването на сводове с турски керемиди е приет само труд.
Всички тези подобрения били извършени поетапно, като използваната строителна
технология и свързващите разтвори били характерни за деветдесетте години на 20 век и
началото на този век.
Посочва, че по-сериозните подобрения по вертикалната планировка са започнали от
изграждането на бетонова подпорна стена, за изпълнението на която е следвало да има
достъп откъм имот 80371.241.***. (налице било Разрешение за строеж № 14 от 19.03.1998 г
за масивна ограда).
В рамките на проект „Красива България" била изградена оградна стена, като същата била
изградена на фуга от старата ограда, която е била разположена наравно между имоти -
80371.241.*** и имот 80371.241.***.
Понастоящем новата ограда изпълнена по проекта била изцяло в процесният имот -
80371.241.***. Налице били писмени доказателства /издадени от община Чепелере/ за
стартирането на дейностите по изграждане на подпорната стена през средата на 1998 г.
(Протокол за стр.линия №5 от 11.05.1998 г .).
Преобладаващата част от подобренията, даващи съвременния облик на дворното място били
изпълнени през 2002г., във връзка с проект „Красива България", за които видове работи
имало надлежно съставени и подписани образци на актове-Акт 1 /31.7.2002г., във връзка с
изпълнение на проект „Красива България".
Дава заключение, че стъпалата за преодоляване на денивелацията -7 бр / стъпала (без
изпълнената мозайка) и ограничителният бетонов цокъл от юг са по-стари, изпълнени са в
началото на 90-те години.
11
Дава в табличен вид видовете работи, по техни количества и обем по проект „Красива
България”.
От таблица било видно, че при изпълнение на дейностите по проект „Красива България” са
настъпвали промени в първоначалните количества.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК:
За да е налице владение върху вещта, са необходими проява на външна власт върху вещта
/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/. За периода, през който се сочи, че е
придобит имотът от ответника, същият не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че с действията си е отблъсквал владението на своята сестра по отношение на
този имот, тъй като и двамата /заедно със своя брат/ са били съсобственици и извършването
на ремонтни дейности, което безспорно се установи от събраните по делото доказателства,
като частичното изграждане на нова масивна ограда на мястото на старата и поставянето на
дървени порти, поставянето на каменна настилка, озеленяването с райграс, изграждането на
вертикална планировка на целия терен и заравняването му, направата на дворното място на
две нива и изграждането на стълбище между двете нива, сами по себе си не представляват
намерение за своене в един съсобствен имот, а подобрения, предпоставящи облигационни
претенции, а не проява на собственост. Ответникът може да е имал намерение да свои
имота, но същият не е демонстрирал пред своя съсобственик това свое намерение за своене,
поради което и не е могъл да го придобие по давност. В настоящия случай не се установи да
е налице проявата на външната форма, т. е. да е бил отблъснат претендиращият права на
собственост върху тази част, тъй като спорният имот е бил ограден още преди
праводателите на страните да се разпоредят с него приживе в тяхна полза, дарявайки им
съответните идеални части от него, и никой не е изявил проява нито на външна власт, нито
на психическо състояние с намерение да свои вещта.
Трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. задължителната такава – ТР
№ 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г.на ОСГК на ВКС, приема, че презумпцията на чл. 69
от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването - в случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. Приема се, че презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията
между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
В настоящия случай владението е установено въз основа на договор за дарение, т.е. на
основание, показващо право на съвладение, като в подобна хипотеза, за да установи
самостоятелна фактическа власт върху имотите, ответникът И.П. е следвало да демонстрира
спрямо съсобственика си намерението си за своене на неговите идеални части. Както е
прието в решение № **/29.01.2019 г. по гр. д. № 1298/2018 г. на ВКС, I г.о., съвладение
възниква, когато правното основание, на което е установена фактическата власт, не
изключва владението на останалите съсобственици. Такъв е настоящият случай, а
твърденията, съдържащи се в отговора на исковата молба останаха недоказани.
В тази връзка само за пълнота съдът намира за нужно да посочи, че не споделя довода на
ищеца, наведен в депозираното становище /л.48/, че в случаи на налична хоризонтална и
вертикална етажна собственост дворното място, върху което са построени сградите е обща
12
част на етажната собственост и не се дели, нито може да е предмет на разпоредителна
сделка, ако не се разпорежда заедно с обект от етажната собственост, нито пък може да се
придобива по давност. Това е така, тъй като трайната съдебна практика приема, че когато в
дворното място наред със сградата в режим на етажна собственост, съществува и сграда,
индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или
не /какъвто е настоящият случай/, специалните правила за общите части не могат да намерят
приложение. Дворното място не обслужва единствено етажната собственост, но и друг
обект, правата на чийто собственик не могат да бъдат отречени.
Както последователно приема ВКС в своята практика, когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни
или такива за правна сделка, както и решения на ОСЗ за възстановяване на собствеността),
то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание /в
този смисъл мотивите към ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК
на ВКС; решение № 128/12.01.2018 г. по гр. д. № 412/2017 г. на ВКС, II г.о.; решение №
141/16.06.2016 г. по гр. д. № 6231/2015 г. на ВКС, I г.о./.
Дори снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка да представлява действие, с което е изразена промяна на
намерението на ответника да превърне държането на идеалните части на ищеца във
владение за себе си, ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, че е довел
промяната на намерението си до знанието на ищеца, както изисква установената практика,
което означава да докаже, че е връчил препис от акта на ищеца или я е уведомил за него и
запознал със съдържанието му. Не може да се приеме, че самото вписване на акта означава,
че той е доведен до знанието на останалите съсобственици, независимо от публичността на
книгите по вписванията, защото не съществува задължение за собствениците да следят за
съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона презумпция, че са
запознати с това съдържание / така решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на
ВКС, І г.о./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи.
Като последица от уважаване на иска и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде
отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 66, том 2, рег. № 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д., рег.№ *** на НК, с
район на действие РС – Чепеларе, вписан с дв.вх.рег. № 545, вх.рег. № 550/05.09.2018 г., акт
84, том 2, дело № 269/2018 г. по описа на АВ, СВ-Чепеларе, в частта, признаваща права на
И. К. П. върху 1/3 ид. част от процесния поземлен имот.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът Искане за тяхното присъждане е
направено своевременно, като е представен и списък на разноските. Ищецът претендира
разноски, както следва: 50 лева за държавна такса, 850 лева за адвокатско възнаграждение.
Същите са документално установени. Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 900 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на
ответника И. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. ”*******” № *, че ищецът В. К. Щ.,
ЕГН с адрес: гр. С., ул. ”***********” № ** е собственик на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор № 80371.241.***, с площ от 828 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), с
адрес: град Ч., ул.“*******“ № *, при съседни имоти с идентификатори: 80371.241.***,
80371.241.***, 80371.241.***,80371.241.***,80371.241.***,80371.241.***,80371.241.***,
13
80371.241.***.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 66, том 2, рег. № 2206, дело № 256/2018 г. на
нотариус Х.Д., рег.№ *** на НК, с район на действие РС – Чепеларе, вписан с дв.вх.рег. №
545, вх.рег. № 550/05.09.2018 г., акт 84, том 2, дело № 269/2018 г. по описа на АВ, СВ-
Чепеларе, в частта, признаваща права на И. К. П. върху 1/3 ид. част от процесния поземлен
имот.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. ”*******” № * да заплати на В. К.
Щ., ЕГН с адрес: гр. С., ул. ”***********” № ** сумата в общ размер на 900 лева
/деветстотин лева/, представляваща разноски за производството пред настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
14