Р Е Ш Е Н И Е
№ 206103
31.08.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Станка Деведжиева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4249/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Електронен фиш Серия К № 3541659 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че измерената от
техническото средство превишена скорост неправилно му била причислена от
движението по същото време и място на друг автомобил, който го изпреварвал в
момента на заснемането. Поддържа, че се е движил със скорост от 50 км/ч. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на
лист 6-7 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно да са определени правната квалификация
на деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема становище
нарушението да е заснето с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да съдържа
всички задължителни реквизити на съдържанието си, а по делото да са доказани
датата и мястото на извършване на нарушението. Оспорва възраженията на
жалбоподателя, които намира за неоснователни. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдено заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.А.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което
жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва
срокът за обжалване въобще да е започвал да тече спрямо жалбоподателя. Жалбата
е подадена на 22.06.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган). По изложените съображения
съдът приема, че срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 22.04.2020 г. в 07:50 часа в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят А.А.М. управлявал
собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № **** със скорост на движение от
97 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с идент. номер 546.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 100 км/ч, като
след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена
стойност на скоростта на движение от 97 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия
К с № 3541659, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и вписано
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало
последваща проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол
с рег. № 1030р-14053/23.04.2020 г.) се установява, че на дата 22.04.2020 г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични
изображения с номера от 11444 до 11480, с начален час на работа 07:30 ч. и
краен час на работа 10:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 111, в посока от север на юг, където е действало ограничение на скоростта
на движение от 50 км/ч.
От клип № 11450 от радар TFR1-M № 546 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
**** е 100 км/ч, а заснемането е извършено на 22.04.2020 г. в 07:50 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя А.А.М..
От Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (лист 38-39 от делото) се установява, че съгласно т. 31 от заповедта
периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 в посока
бул. „Дунав“; датата – 22.04.2020 г.; точният час на извършване на нарушението
– 07:50 часа;
регистрационният номер на МПС – ****; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и който е бил негов водач – жалбоподателят А.А.М.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 97 км/ч при
ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
С § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. (Обн. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г.) е отменен чл. 7
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Използваното за установяване на нарушението техническо
средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид.
Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението
е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е
удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало
забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между
процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване
на АТСС с рег. № 1030р-14053/23.04.2020 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111. Работата
с него е започнала на 22.04.2020 г. в 07:30 часа и е приключила в 10:30 часа на
същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден
№ 11444, а последното с № 11480. Процесният клип е с № 11450 и следователно е заснет
от техническо средство TFR1-M с идент. №
546 на дата 22.04.2020 г.
Неоснователно е възражението да не е доказано чия е
измерената от техническото средство скорост на движение. Използваното означение
↓ за посока в съставения клип № 11450 показва, че процесното техническо
средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу
радарния лъч. Следователно прави се извод, че не би могло на жалбоподателя да
бъде причислена скоростта на движение на МПС, което се е движило по посока на
радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по делото не се установява
движение на други МПС в посока срещу радарния лъч (посоката, в която се е
движил жалбоподателят), чиято скорост да може да бъде причислена на М.. Спазени
са правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в момента на
засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“) автомобилът на
жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката, указана
на радара. В случая не се установява наличие на повече от едно МПС в момента на
измерване на скоростта, напротив – от снимковия материал е видно, че е
установено преминаването единствено на автомобила на жалбоподателя, поради
което липсва друго превозно средство, чиято скорост на движение да може да бъде
причислена на жалбоподателя. След като са били изпълнени тези условия, от
направения клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри е
избран кадър, на който ясно се вижда регистрационният номер на МПС – ****.
В тази връзка съдът обръща внимание, че принципът на
действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва
скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от
транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка
намеса, идентифицира и посочва автомобила, който се движи с превишена скорост.
В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен
участък, е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са
повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен
съд – Велико Търново; Решение от
14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). По
тези съображения съдът намери възражението за неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
удостоверение № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на одобрения
тип на средството за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Това обстоятелство
обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй
като съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 22.04.2020
г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 4-32-20 за извършена последваща проверка на
средството за измерване на дата 13.03.2020 г. Заключението е, че то съответства
на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите
е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя
на ДАМТН. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с
одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика Решение от 19.02.2009 г. по к.а.н.д. №
742/2009 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на
Административен съд – София; Решение
№ 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. № 594/2010 г. на Административен съд София –
област; Решение № 336 от 05.06.2009
г. по к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания
по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва жалбоподателят М.
да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 22.04.2020 г. в 07:50 часа в гр. Пловдив, на
ул. „Васил Левски“ № 111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № ****, като се е движил със скорост от 97 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал
е с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при
движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен
размер на разрешената максимална скорост на движение.
Доказа се и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя М.. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение в 07:50 часа на 22.04.2020 г. със собствения му лек автомобил с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управлението на превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция,
че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена,
а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно
приложение на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 47 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване над 40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място.
Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 97 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената
скорост, която в случая се изясни да е 100 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната
операция се получава и установената скорост, а именно 97 км/ч, каквато стойност
е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което е налице превишаване с 47 км/ч. Следва да се отбележи, че
правилно е определен и размерът на приспадната максимално допустимата грешка
при измерване. Толеранс в полза на водача в размер на 3 % следва да бъде
отчетен, ако измерената скорост е над 100 км/ч, т.е. най-ниската стойност на
скоростта, при която се отчита такъв толеранс, е 101 км/ч. Измерената скорост
на жалбоподателя М. е била 100 км/ч, поради което случаят попада в хипотезата
на движение до 100 км/ч и следователно релевантният размер на максимално
допустима грешка, който следва да бъде приспаднат, е именно 3 км/ч. По тези
съображения настоящият състав намира, че не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени
от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установиха никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението съставлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По
разноските:
Присъждането на разноски по делото е поискала единствено
въззиваемата страна. С оглед неоснователността на жалбата, то претенцията на
административнонаказващия орган следва да бъде уважена. Съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на
размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената максимална горна граница. Във
въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е направил
писмено становище, приложено на лист 6-7 от делото, с което са оспорени
възраженията по жалбата и е предложено на съда на кои доказателства да бъде дадена
вяра, както и какви факти да бъдат приети за установени от тях. От друга страна
съдът намира, че делото не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в
хода на съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези
обстоятелства настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне. За заплащане на същото следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят А.А.М..
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3541659 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА А.А.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.