Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243 ал.3 и следващите от НПК. С постановление от 04.07.2013 година, В. е прекратила досъдебното производство под №ЗМ-274/2006 г. по описа на ОД на МВР-В., преписка № 2973/2007г. по описа на същата прокуратура, за извършено престъпление по чл.253,ал.3,т.1,във вр. с ал.2 от НК, поради това, че обвинението не е доказано. Срещу този прокурорски акт е подадена жалба от С В Д, като процесуален представител на ТД на НAП. В.Т., с представено пълномощно от Директора на Н. София в тази насока. В нея, Д. прави оплакване, за неправилност на прокурорския акт тъй като той бил постановен при непълнота на доказателствения материал. Това било последица от неизясняването на фактите и обстоятелствата в тяхната цялост относно обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.257,ал.1,пр.1(ред. на НК в ДВ бр.62`1997г.) във вр. с чл.255,ал.1(ред. на НК в ДВ бр.62`1997г.) от НК. Липсвал и анализ на вече събрания доказателствен материал. Поискала е постановлението да бъде отменено и делото да се върне съсзадължителни указания. Съдът след като взе предвид законосъобразността на постановлението, събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателя, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от лице имащо права по реда на чл.243 ал.3 от НПК. Това е станало при условията на чл.184 от НПК, в хипотезата където е посочено, че срокът се счита спазен ако до изтичането му жалбата е постъпила в пощата – в случая в национална поща М и БМ Експрес, на 02.08.2013 г. Същата разгледана по същество обаче се явява неоснователна. От материалите по делото е видно че досъдебното производство е започнало на 20.10.2006г., при условията на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на наблюдаващия прокурор като то е водено срещу Т В Д и Д Ц П, затова че за времето от 17.06.2004г. до 07.09.2004г. в гр.В.,гр.Г.О. и на територията на други населени места в Република България,след, като се сговорили предварително, действайки при условията на продължавано престъпление ,получили,държали и използвали имущество,за което знаели,че е придобито от тях чрез престъпления-чрез съставяне и използване от тях за времето от 17.06.2004г. до 07.09.2004г. пред клонове на търговски банки на територията на Република България на неистински чуждестранни документи за самоличност-паспорти , и чрез съставяне и използване от тях по същото време и на същите места на неистински частни документи-разписки за получаване на пари по международната система за парични преводи WESTERN UNION и декларации,на които Д и П придали вид,че са съставяни от словашки и словенски граждани и норвежки поданици. Това деяние е било квалифицирано като - престъпление по чл.253,ал.3,т.1,във вр. с ал.2 от НК. В съответствие с компетентността на съда, настоящия състав счита след пълна преценка на материалите, че постановлението за прекратяване е обосновано и законосъобразно. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът установи, че проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, поради което прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови такива,въпреки твърдяното от жалбоподателя и по този начин прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия извършител. Правилно е приложен и материалният закон съобразно етапа от разследването. По делото, са събрани достатъчно и многобройни гласни и писмени доказателства, разпитвани са свидетели,назначени са съдебно графическа и финансово счетоводни експертизи, проведено е претърсване ,изготвени са молби за правна помощ до Естония и САЩ, като от същите се установяват няколко основни обстоятелства и факти. За времето от 17.06.2004 г. до 07.09.2004 г. в гр. В. Търново, гр. Горна Оряховица и на територията на други населени места в Република България, са постъпили парични средства - щатски долари, преведеничрез системата за разплащане WESTERN UNION. Преводите на средствата са били наредени от лица, пребиваващи на територията на САЩ и Естония, с адресати словенски, словашки и норвежки поданици, пребиваващи на територията на Република България. Преведените пари са били получени от Т В Д и Д Ц П - и двамата от гр. Свищов. При получаването им, Т В Д или Д Ц П, са се представяли за чужди граждани - словенски, словашки и норвежки поданици, като за целта са се ползвали от неистински или подправени чуждестранен документи за самоличност – паспорти. Всеки един от тях е разполагал с няколко чуждестранни документа за самоличност, за различни лица, със снимка на единия от двамата. На документите е бил придаден вид, че са издадени от съответна страна на името на конкретно лице, различно от тях, но със снимка съответно на единият от двамата. При извършеното впоследствие претърсване, процесните документине са били открити, останали са само ксерокопията на страниците им направени при получаването на преводите. Установени са общо над 50 случая на парични преводи, наредени от САЩ и един от Естония, получени от Т В Д и Д Ц П по описания начин. Видно от заключението на съдебно графическата експертиза, за Д Ц П е доказано, че за времето от 17.06.04 г. до 04.08.04 г., от клонове на “Българска пощенска банка” и “Експрес банк” в Албена, Варна, Балчик, Силистра, Шумен и Велико Търново, на 24 пъти е получил чуждестранна валута – щатски долари, сума в общ размер с левова равностойност в на 125 600,30 лева. За второто лице, Т В Д е установено пак от заключението на експерта, че за времето от 15.07.04 г. до 29.07.04 г., от клонове на “Българска пощенска банка” и “Експрес банк” във Варна и Бургас, на 11 пъти е получил чуждестранна валута – щатски долари, сума в общ размер с левова равностойност в общ размер на 79 995,79 лв. По същото време и на същите места, при получаването на всеки един от преводите, Т В Д и Д Ц П са извършили документни престъпления, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи – разписки за получаване на пари и декларации, като са им придали вид, че са подписани от лицата, адресати на преводите.За тази дейност - престъпления по чл.316, във вр. с чл.308,ал.3, във вр. с ал.2 , във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 от НК, по чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и по чл.309, ал.1, във вр. с чл.26 от НК, Д П е осъден по НОХД №363/2007 г. по описа на РС-Свищов на 1 година лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок. По отношение на Д наказателното производство е било прекратено на основание чл.368 от НПК(отм.).Прави се основателно възражение от него и защитника му за недопустимост от ново разследване срещу лицето по същите обстоятелства и факти. От проведеното разследване въпреки положените усилия обективно не са билиустановени обстоятелствата за времето, начинът, мястото и лицата съставили използваните чуждестранни документи за самоличност, както и по какъв начин Пи Д са се разпоредили с тези средства, дали в своя или в друга полза. При това следва да се посочи, че пари в брой,в банкови касети и по сметки на обвиняемите и техни близки,извън посочените, не са били открити, липсват преводи по банков път,наредени от двамата, както и данни те да са превеждали парите чрез системите за парични преводи. Освен това не са нареждани и преводи на парични средства чрез системите “Уестърн юнион” и “Мъни грам” от имената на словашки, словенски и норвежки граждани/поданици, чийто документи за самоличност да са използвани при получаването на доларите. Не на последно място следва да се отбележи, че обвиняемите не са дали обяснения, а е проследявана промяната в имущественото и финансовото им състояние- на тях и на членовете на семейството им. Това е станало като е изследвано какво имущество са придобили и отчуждили, какви доходи са получили,от какви източници и какви разходи са направили за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2010 г., включително и като . В заключението по допуснатата двойна финансово – счетоводна експертиза се твърди, че обвиняемите дължали данък за получените суми по преводите съгласно разпоредбата на чл. 26 т.7 и чл.35 ал.1 от ЗОДФЛ(отм.), съответно в размер на 22 509,98 лв. за Д и 35 735,29 лв. за П. Това накарало впоследствие и органите на разследването да повдигнат обвинение и на двамата, а да го предявят само на Д, тъй като П. се наýирал в неизвестност. Според посочените текстове обаче в закона, „Данъчната основа е брутната сума на получените доходи и от случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12 от него”, като в последния се посочват изчерпателно всички случаи на доходи, които не подлежат на облагане. Правилни са изводите и разсъжденията на прокурора в тази насока. Не е установено обаче по делото дали тези парични суми, получени чрез „Уестърн Юниън” имат характер на доходи /тъй като не може да се изясни основанието за превеждането и получаването им/. Освен това при положителен отговор следва въпроса дали те са останали в тях /обвиняемите/ или са предадени на другиго, т.е. дали доходите са за били за тях или за трето лице. Задължението за деклариране и заплащане на подоходния данък лежи върху данъчнозадълженото лице - в случая получателя на дохода. Ако получените средства не са доходи въобще и не са доходи на Д и П, то за тях не съществува задължение за декларирането на доходите и плащане на данък върху тях. Факт е, че двамата са получили посочените по-горе средства на описаните време и място, но това все още не означава, че доларите са техни доходи. Именно в наказателният процес органите на досъдебното производство са длъжни да докажат по несъмнен начин, че получените долари на първо място са доходи и впоследствие, че са на двамата обвиняеми. Това по обективни причини не е сторено тъй като е налице отказ на американските власти да изпълнят молбата за МПП, включваща разпит на американските граждани и събиране на документи. За да се повдигне обвинение е нужно доказателствата да позволяват и налагат единно тълкуване на фактите, а по делото не е разкрито по какъв начин двамата обвиняеми са се разпоредили с доларите след получаването им - дали са ги предали на другиго или са ги разходвали в своя полза. Превишаването на размера на разходите на семейството на Д над декларираните доходи не може да бъде обяснено само с „преливане” на стойността на получените долари, защото то би могло да бъде резултат и от други причини, от получени заеми или пък от укрити доходи /възможно и необлагаеми/. Показателно в тази насока е обстоятелството, че несъответствието между доходи и разходи се отбелязва още през 2003 г. – преди изобщо да са били получени доларите. Същото би могло да бъде казано и по отношение на обвиняемия П. Изложеното налага правилния извод, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено именно поради недоказаност на обвинението. По тези съображения съдът счита атакуваното постановление на В. за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн.чл.243 ал.5, т.1 от НПК , СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕот 04.07.2013година на Окръжна прокуратура гр. В. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-274/2006 г. по описа на ОД на МВР-В., преписка № 2973/2007г. по описа на същата прокуратура, образувано за извършено престъпление по чл.253,ал.3,т.1,във вр. с ал.2 от НК,поради това, че обвинението не е доказано. Определението може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок пред ВТАС от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |