Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 93 08.07.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на осми юни две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 106 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
вр. с чл. 18, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето
(ППЗЗД).
Образувано е по жалба на Д. Р. Д. от
гр.Р. против Задължително предписание № П/Д –РР-002/ 02.03.2021г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“- Разград.
В жалбата се твърди, че оспорения
административен акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като такава мярка не
е предвидена в компетентността на органа издал акта с оглед разпоредбите на чл.
23 от Закона за закрила на детето и чл. 18 от ППЗЗД. Жалбоподателят твърди, че
компетентен да приложи разпоредбата на чл. 123 от СК, която административният
орган е посочил в административния акт като материално правно основание за
постановяването му, е съответния районен съд по реда на чл. 127 от СК.
Наред с това се сочи, че актът е издаден
при допуснати нарушения на процесуалните правила, регламентирани в чл. 9 и следващите от ППЗЗД, в противоречие
на материалния закон, тъй като предписаното
поведение на жалбоподателката не
е предвидено като мярка за закрила в чл. 23 от ЗЗД. Сочи се също, че актът противоречи на целта на закона и излага
подробни доводи в тази насока. Иска съдът да отмени оспорения административен
акт.
Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Разград, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
Заинтересованото лице – А. С. И., баща на детето, не
заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
С решение от 30.10.2013 год. по гр.дело № 9503 по
описа за 2013 год. Софийският районен съд
е утвърдил постигнато споразумение
по чл. 127, ал. 1 във вр. с ал. 2 от СК, постигнато между Д. Р. Д. –
оспорваща по настоящото дело и А. С. И. – заинтересована страна по настоящото
дело, с което е определил местоживеенето
на малолетните деца Д. А. с ЕГН ********** и Б. А. с ЕГН ********** при майката Д. Д., като майката се задължава да
уведомява бащата при промяна на
местоживеенето на децата в 1-седмичен срок
преди настъпване на промяната. Предоставя упражняването на родителските
права по отношение на децата на майката Д. Д. Определя режим на лични контакти
на бащата А. И. с децата с право на
бащата да вижда и взема децата всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, на рожден ден на всяко от двете деца от 10 часа на
съответния ден до 17 часа на същия ден през всяка четна календарна година
и от 10 часа до 12 часа на съответния
рожден ден през всяка нечетна календарна годна; през първата половина на от
официалните празнични дни, обявени от МС, считано от 10 часа на първия ден до
17 часа на последния ден от първата половина на съответния период от почивни
дни с преспиване на Коледа през четна година и на нова година през нечетна
година. Бащата ще взема децата от дома
на майката и ще ги връща отново след приключване на личните контакти.
На 10.07.2020 год. заинтересованото лице – А. С. И., е
изпратил по електронна поща сигнал до дирекция „Социално подпомагане” – Люлин във връзка с ограничената му комуникация с децата си Д. и Б. А. от майката
на децата – оспорващата Д. /л.22/. Сигнала по отношение на детето Б. А. е
заведен в Д „СП” – Люлин под № СИГ/Д-С-ЛЮ-222 от 10.07.2020 год. /виж л. 20 от
адм.д. №9522/2020 на АдмС- София – град/.
С решение № 172 от 11.01.2021 год. по адм.д. №
9797/2020 год., влязло в сила на 05.02.2021 год., Административен съд – София
град е отменил мълчаливия отказ за издаване на задължително предписание на Дирекция „Социално подпомагане- Люлин по
заявления с вх. № СИГ/ Д-С-ЛЮ /221 от
10.07.2020 год. и вх. № СИГ/ Д-С-ЛЮ /222
от 10.07.2020 год. и изпратил делото като преписка по компетентност на
Дирекция „Социално подпомагане” – Разград. Сигналът за детето Б. А. е заведен в
Д „СП” – Разград под № СИГ/ Д-РР/36 от 17.02.2021 год. /л. 16 /
С писмо изх. № СГ/Д-РР/36-004 от 17.02.2021 год.
/л.23/, съобщено по телефона на 22.02.2021 год., съгласно протокол от същата
дата /л.24/, оспорващата е била уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за
образуваното по постъпилия от А. С. И.
сигнал.
На 25.02.2021 год. е проведена среща между оспорващата
Д. и социалните работници И. и О. от ОЗД
при Д „СП” – Разград, за което е съставен протокол от същата дата/л.30 от
адм.д. № 107/2021 г. на АС-Разград/. При срещата оспорващата Д. е обяснила, че
когато е позволявала на децата да
контактуват с баща си по телефона, той
постоянно е упражнявал контрол както върху тях, така и върху нея. Използвал децата, за да контролира
майката. Звънял по 8-10 пъти на ден.
Поведението и отношението му било
маниакално. В училище децата нямат
телефони, като веднъж на 2-3 седмици децата разговаряли с баща си по
телефона. В протокола е посочено, че
борбата на майката е да държи децата настрани от всички сигнали и жалби на
бащата. Не иска да знаят за тормоза, който и се оказва.
На 02.03.2021 год. социален работник е провел среща с
детето Б. в присъствие на психолог / Протокол на л. 31 от адм.д. № 107/2021 г.
на АС-Разград/. В протокола е отбелязано, че детето Б. разказало, че не носи
телефон в училище. Има телефон, но той стои при баща му, защото казвал, че
„мама ще го вземе”. Детето обяснило, че се чува и вижда с баща си единствено
при гостуването си при него. Посещава 3 пъти седмично клуба по футбол към
училището.
На 26.02.2021 год. главен социален работник О. от Д
„СП- Разград” е изготвила доклад за оценка на сигнал с вх. № СИГ/Д-РР/36 от
17.02.2021 год. /л.32-33 от адм.д. № 107/2021 г. /. В него е посочено, че не е
установена потребност от специални нужди за детето. Майката на детето разполага
с подкрепата от страна на разширеното семейство- майката на Д., сестра ѝ,
брат ѝ и нейни братовчеди. Семейството е интегрирано в общността.
Посочено е също, че в гр. Разград има социална услуга, която е подходяща за работа
с майката и детето – ЦОП. От проведения
телефонен разговор с директорката на училището, където учи детето Б. е
установено, че детето е спокойно. Няма поведенчески прояви. Поддържа добри
взаимоотношения със съучениците си, отлично се справя с училище. Б. не
разполага с мобилен телефон в училище.
По отношение на рисковете за детето или предпоставки
за нарушаване на неговите права, установени в хода на проучването, включително
извън обстоятелствата, описани в сигнала е посочено, че детето е родено от съвместно
съжителство на родителите. Същите се
разделят през 2012 год. и на бащата е определен режим на лични контакти с
децата. Детето Б. било въвлечено в тежък междуличностен конфликт- майката ясно
показвала, че не се ангажира с подкрепа на връзката на Б. и баща му. На момчето
не се предоставя възможност да общува с баща си чрез телефон, социални мрежи
или друго устройство за видео връзка. Единственото време за контакт баща – син
е по време на режима на лични отношения, определен със съдебното решение. Налице
било липса на самокритичност у майката за причините за конфликта. При разговор с майката същата била помолена да
съдейства за провеждане на разговор с Б., но въпреки уговорката, същата не
довела детето като изтъкнала, че то е разстроено от многократни срещу със
служители от различни институции. При разговор със сестрата на Б., същата
казала, че брат и не дошъл, защото е искал да играе футбол.
Социалният работник предлага настоящия сигнал да бъде
затворен и да бъде отворен случай и предприета мярка за закрила в семейна среда
с цел защита най-добрия интерес на детето.
На 02.03.2021 год.
социалния работник О. изготвила
Социален доклад № СЛ/Д-РР/895-001, в който от фактическа страна е изложила
обстоятелствата, които са изложени в доклада за оценка на сигнала, като
допълнително е посочено, че на 23.02.2021 год. от бащата е постъпил отговор във връзка с уведомлението му по чл.
26, ал. 1 от АПК, че нямало промяна в
поведението на оспорващата Д. и тя
продължава да препятства всякакъв контакт между него и децата по електронни
устройства и извън режима, определен от съда.
Следва да се посочи, че в адм.д. № 9522/2020 год. по
описа на АдмС София – град е приложен Социален доклад за оценка на постъпил
сигнал по отношение на детето Б. И.
/л.47-49/, изготвен на 01.10.2020 год.
Сигналът е същият, във връзка с който е
издадено и оспореното в настоящото производство задължително предписание. Докладът е изготвен въз основа на информация
от проведени разговори с оспорващата Д., класния ръководител на детето Б., справки
в ИИС и Regix. В доклада са посочени причините за раздялата на
родителите на детето Б., по обяснения на майката на детето. От проведеното социално проучване в доклада е посочено, че Б. учи във втори клас
на ОУ „Ив. Тургенев” Разград. Класният ръководител на детето съобщава,
че е отличен ученик. Спокоен е и се държи много добре със съучениците си и
учителите. Детето било много добре обгрижвано от майката и бабата по майчина
линия. Според класния ръководител Б. е едно щастливо дете и няма промяна в
поведението му след гостуването му при бащата.
На базата на събраната информация ОЗД – Люлин не
констатира риск за здравето и живота на детето, нито риск от родителско
отчуждение. Майката била консултирана за
възможност за ползване на социална услуга „Психологическа подкрепа” за детето и
за нея при необходимост, но е нужно да се обърне към Д „СП” – Разград.
Предложено е случая да бъде приключен. С писмо изх. № СГ/Д-С-ЛЮ/221-002 от
01.10.2020 год. бащата на детето – А. И. е уведомен, че за децата не е
констатиран риск и работата по неговия сигнал се прекратява.
По адм.д. № 8797/2020 год. по описа на АдмС София –
град са представени писмени доказателства, от които е видно, че
заинтересованото лице – И., баща на детето Б. е подавал сигнал срещу майката на
26.03.2019 год. в Д „Социално подпомагане – Люлин” /л.66/, който е
прекратен, тъй като изнесеното в сигнала
не е потвърдено от извършената проверка /л. 70/. Видно от материалите по преписката
оспорващата Д. е съдействала за изясняване на случая / виж социален доклад на
л. 67-69 от адм.д. № 8797/2020 г./.
На 02.03.2021 год. директорът на дирекция „СП” –
Разград е издал задължително предписание № П/Д –РР-002/ 02.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Разград, с което на основание чл.
18, ал. 4 от ППЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето
(ЗЗД) е предписано да оказва съдействие във връзка с реализирането на контакти
между малолетното си дете Б. А. И. и
неговия баща А. С. И. чрез телефонни
разговори и/или други електронни устройства всяка сряда в между 18.00 и 19. 00
часа, както и всяка неделя, извън случаите, когато неделя е определен ден за режим на лични
контакти по силата на Решение от 30.10.2013 год., постановено от Софийския
районен съд по гр.д. № 9503 по описа за 2013 год. между 18:00 ч. и 19:00 часа.
Като фактическо основание за издаване на оспореното
предписание административният орган е посочил, че от събраната информация при
извършената проверка на постъпилия в Д
„СП”-Разград сигнал с вх. № СИГ/Д-РР/36 от 17.02.2021 год. било установено, че
оспорващата Д. Д., в качеството си на родител, полагащ грижи за детето Б. А. И.
с поведението си, изразяващо се в ограничаване и не съдействие на контакти
между детето и неговия баща, извън регламентирания режим на лични контакти,
чрез решение от 30.10.2013 год., постановено
от Софийския районен съд по гр.д.
№ 9503, по описа за 2013 год. е нарушила разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от
семейния кодекс във вр. с № 1, т. 5, б. „а” и б. „б”, предложение 3 от ДР на
ЗЗД, изразяващо се в упражняване на
родителските си права и задължения по начин, който не е в интерес на детето,
против желанието и чувствата на детето, както и неговите емоционални
потребности, като не оказва съдействие и ограничава личните контакти
дете-родител, извън определените такива
чрез цитираното съдебно решение.
В хода на производството са представени Доклад за
оценка на случай и предприемане на мярка за закрила от 17.03.2021 год., както и
план за действие по Мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в
семейна среда” от същата дата. Същите са изготвени във връзка със случай,
регистриран на 26.02.2021 год., но съдът счита, че те са неотносими към
настоящия случай, тъй като на първо
място са съставени в друго производство, образувано на 26.02.2021 год. за
предприемане на мярка за закрила по отношение на детето Б. А. И. по чл. 4, ал.
1, т. 1 от ЗЗД – съдействие, подпомагане
и услуги в семейна среда и на второ място – съставени са след издаване на
оспорения административен акт.
Административният акт е връчен лично на оспорващата на
12.04.2021 год., а жалбата срещу него е постъпила на 20.04.2021 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК е процесуално допустима.
Оспореният административен
акт е постановен от компетентен орган – директора на дирекция „Социално
подпомагане” - Разград, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, който
е посочен като правно основание за издаването му.
Според чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД Дирекция социално
подпомагане извършва проверки по жалби и
сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за
отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона.
Процедурата по издаване на
задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД
/чл. 9 – чл. 18/.
Съгласно разпоредбата на чл.
14 ППЗЗД социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като
събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла
и градина, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално
подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост.
Според чл. 15 от ППЗЗД след
извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за
детето социалният работник открива случай.
След събиране на
първоначалната информация социалният работник извършва оценка на сигнала, за което
изготвя доклад, съгласно приложение № 1 към
чл.16, ал. 1 от ЗЗД . След оценката на сигнала
и откриване на случай се изготвя
оценка на случая, която включва оценяване на потребностите на детето, на
родителския потенциал, на риска/рисковете за детето, както и на наличните
ресурси за справяне, за което се изготвя доклад Приложение № 1а
В разпоредбата на чл. 16а,
ал. 1, 3 от ППЗЗД е посочено, че въз основа на направената оценка на случая
социалният работник изготвя план за действие по образец съгласно приложение № 2а,
който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното
постигане и мерки за закрила, който план се съгласува с родителите на детето, с
настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, както и със
самото дете в съответствие с възрастта и степента му на развитие, ако това не
противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му.
В настоящият случай доклада
за оценка на постъпилия сигнал и социалния доклад са изготвени въз основа на информация, събрана само от
родителите и сестрата на детето Б., разговор с детето Б. и разговор по телефона
с директорката на ОУ „Ив. С. Тургенев” – Разград, в което учи детето Б. По делото няма данни при оценката на постъпилия сигнал и при
оценката на случая да е ползвана информацията, събрана от дирекция „Социално
подпомагане” –Люлин, при която първо е постъпили сигнала.
Съдът счита, че в случая е нарушена
разпоредбата на чл. 14 от ППЗЗД, тъй като социалният работник не е събрал
информация от други роднини, близки и личен лекар на детето Б. и от друга
дирекция „Социално подпомагане.
На следващо място се
установява, че оспореният административен акт е издаден на 02.03.2021 год.,
т.е. преди да бъде изготвен докладът за оценка на случая по чл. 16, ал. 4 във
вр. с ал. 2 от ППЗЗД, преди да бъдат
установени проблемните зони, основните нужди на детето, протективните фактори и
оценката на риска за детето Б., нито пък да са установени конкретни нарушения
на неговите права, извършени от оспорващата, което да е основание за даване на
задължителни предписания по чл. 21, ал.
1, т. 3 от ЗЗД.
Към момента на издаване на
оспорения административен акт, с който са дадени задължителните предписания,
има изготвен само доклад за оценка на случая /л.32-33 от адм.д. № 1о7/2021 год. на АС-Разград/, в
който е предложено сигналът да бъде затворен и да бъде отворен случа и
предприета мярка за закрила в семейна среда с цел защита най-добрия интерес на
детето, т.е. няма предложение за даване на задължително предписание по чл. 18,
ал. 4 от ЗЗД и социален доклад /л.34 от
адм.д. № 107/2021 год. на АС-Разград/, в който
има предложение да бъде издадено задължително предписание на оспорващата
на основание чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД във вр. с чл. 21, ал.1, т. 3 от ЗЗД. В него обаче не е посочено на какво правно
основание е изготвен. На следващо място в него не са посочени обаче какви са
конкретните рискове за детето и кои негови права е нарушила оспорващата,
касаещи желанията и чувствата на детето или неговите физическите, психическите
и емоционалните потребности с оглед преценката на най-добрия интерес на детето
по смисъла на § 1 ,т. а и б от ДР на ЗЗД, които разпоредби са посочени като
нарушени от страна на оспорващата в решението на административния орган.
Според настоящия съдебен
състав тези нарушения на процедурата по издаване на задължителното предписание
са довели до нарушаване на чл. 35 и чл. 36 от АПК, не са събрани относимите към
случая доказателства, не са изяснени всички фактите и обстоятелствата от значение
за случая, не са обсъдени обясненията и
възраженията на заинтересованите страни. Това нарушения в случая е съществено,
тъй като създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за
установени и които са от значение за
разпореденото от него предписание.
В подкрепа на този извод
следва да се посочи, че в социалния доклад за оценка на постъпилия сигнал,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин на 01.10.2020 год., в която
е постъпил първо процесния сигнал /л.47-49 от адм.д. № 9522/2020 год. на АС –
София град/ в параграфа „Оценка на
риска” е посочено, че на база събраната
информация не се констатира риск за
здравето и живота на детето Б., нито риск от родителско отчуждение.
По отношение съответствието
на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, която е посочена като основание за издаване на оспорения
акт, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител
или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния
работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане"
издава задължително предписание. Следователно, необходима и задължителна
предпоставка за законосъобразно издаване на административен акт по посочения
текст е отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето,
във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила.
По делото няма спор, че
майката и бащата са във влошени отношения помежду си. Безспорно е, че спорът
между родителите относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето е уреден с решение на съда по
чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс на
софийския районен съд.
От събраните по делото
доказателства не може за се приеме за установено по несъмнен начин, че майката
на детето е отказала да сътрудничи. Напротив, в административната преписка се
съдържат документи, сочещи на противното, включително и констатации от самите
социални работници за оказано сътрудничество от страна на майката по изясняване
на сигнала. В проведеното административно производство са осъществени срещи и
разговори с оспорващата и с двете деца в хода на оценка на сигнала. По
отношение на изложения в решението факт, че оспорващата не е довела детето Б. в
дирекция „Социално подпомагане” за разговор с него на 25.02.2021 год., въпреки
поетия ангажимент пред социалния работник, следва да се посочи следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от АПК когато административният орган иска
пояснения от страната в административното производство, тя призовава страната.
По делото липсват доказателства оспорващата да е призована по реда на чл. 45,
ал. 1 от АПК за даване на пояснения за случая в т.ч. и да
доведе детето Б. на среща със социалния работник. Ето защо
не може да се приеме, че е налице отказ от сътрудничество. Отделен е
въпросът, че разговор с детето Б. е проведен в училището, в което учи детето,
което място е много по-подходящо за разговор с него, тъй като е позната за
детето среда, а не административната сграда на Дирекция „Социално
подпомагане”, която е непозната за детето.
Наред с това е установено от разговор със сестрата на Б., че не е дошъл
на уговорената среща, тъй като е искал да играе футбол.
Към момента на издаване на
оспорения акт все още не е бил изготвен доклад по оценка на случая по чл. 16,
ал. 4 от ППЗЗД, нито план за действие по чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗД, който да е
съгласуван с нея, нито е предприета мярката по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, за да
може оспорващата обективно да отказва сътрудничество при реализиране на плана и
мярката.
С оглед на изложеното, съдът
счита, че липсва предпоставката предвидена в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД за издаване на процесното задължително предписание.
В оспореното решение като
основание за налагане на задължителното предписание е посочена и разпоредбата
на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, съгласно който Дирекция „СП” извършва проверки
по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни
предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за
прилагане на закона;
Следователно, за да се
издаде задължително предписание следва да бъде по несъмнен начин да бъде установено, че адресатът на
предписанието е нарушил конкретно право на детето.
В оспорения административен
акт е посочено, че оспорващата като родител на детето Б. с поведението си,
изразяващо се в ограничаване и несъдействие на контактите между детето и
неговия баща, извън регламентирания режим на лични контакти, определен с
решение от 30.10.2013 год., постановено от Софийския РС, е нарушила
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от СК във вр. с § 1, т. 5, б. „а” и б. „б от ДР
на ЗЗД, изразяващо се в упражняване на
родителските права и задължения по начин, който не е в интерес на детето,
против желанието и чувството на детето, както и неговите емоционални
потребности.
От доказателствата по делото обаче се
установява, че Б. е усмихнато и спокойно
дете. Няма поведенчески прояви, поддържа добри взаимоотношения със съучениците
си, отлично се справя в училище, среща се с баща си и има лични контакти с него
при условията, определени с решението по чл. 127, ал. 2 от СК, няма промени в
поведението му след срещите с баща му. Семейната среда, в която живее детето е
добра, семейството е интегрирано в общността.
По делото няма данни или каквито
и да са индиции детето да е изключително привързано към майка си, а да отхвърля баща си, да е
отчужден от него, да го възприема като заплаха или да не иска да се среща с
него, т.е.не е нарушена привързаността и емоционалната връзка на детето с
бащата и няма симптоми за реален риск от възникване на синдром на родителско отчуждение на
детето към бащата.
Няма доказателства
оспорващата да е осуетявала определения от съда режим на лични отношения между
детето Б. и баща му. Няма данни тя да е действала против желанията и чувствата на детето. Действително е установено, че детето Б. не разполага с
мобилен телефон в училище по искане на оспорващата, но според съда това не може
да бъде третирано като упражняване на родителските права и задължения по начин,
който не е в интерес на детето.
Ето защо съдът счита, че
административният орган не е доказал по
несъмнен и безспорен начин, че оспорващата е нарушила правата на детето Б. и
е упражнявала родителските права и задължения по начин,
който не е в интерес на детето, против желанието и чувството на детето, както и
неговите емоционални потребности, поради което оспореният административен акт
се явява материално незаконосъобразен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Задължително предписание №
П/Д –РР-002 от 02.03.2021г. издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-
Разград.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд
Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия: /п/