Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 401
гр.Пловдив,09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на петнадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №237/2017 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Главни
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ и ал.7 от КЗ /отм./ и чл.86,ал.1 от ЗЗД,първият от които е предявен срещу ответника Гаранционен фонд,а втория срещу
ответника Н.К.,както и евентуален иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД,предявен срещу ответника К..
Ищецът
Г.З.А. твърди,че е извършвал като общ работник товаро-разтоварни и други
дейности на повикване и в тази връзка на 11.11.2015 г. е бил извикан да
разтоварва дърва на ул.“Кукленско шосе“№30 в гр.Пловдив,в стопански обект на
„Варко-1“ООД.Твърди,че заедно с друг работник се качили в ремаркето на спрял
камион и започнали разтоварването на намиращите се в него дърва,а шофьорът на
камиона бил слезнал и двамата работници видяли,че разговаря с някого по
мобилния си телефон.След това обаче,когато ищецът и другия работник били
разтоварили приблизително половината ремарке,шофьорът се оказал в кабината на
камиона и рязко го подкарал.В този момент ищецът се намирал в средата на
ремаркето,във вече разтоварената половина,но от неразтоварената част с
потеглянето на камиона започнали да се свличат дърва,което уплашило
ищеца.Същият се опасявал,че падащи трупи могат да го ударят и затова скочил от
каросерията на ремаркето.При това скачане ищецът паднал на земята и си ударил
лошо глезена на левия крак,както твърди,а другият работник се намирал в този
край на ремаркето,който се свързвал с камиона и там имало за какво да се
хване,вследствие на което останал незасегнат от падащите дърва.Същият слязъл от
ремаркето по-късно,когато водачът на камиона намалил ход,за да мине през
портала на стопанския обект.С негова помощ ищецът потърсил медицинска помощ в
УМБАЛ „Свети Г.“,където му било издадено медицинско удостоверение за
причинената му телесна повреда-счупване на лявата му петна кост,довело до
трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник.Камионът,който
предизвикал ПТП,бил задвижен от ответника Н.П.К. и бил с ДКН РВ 6497 РА,а
ремаркето-с ДКН РВ 9982 ЕН.
Ищецът
твърди още,че след претърпяната травма бил на легло около месец и половина,а
впоследствие още около месец и половина ходел с големи затруднения.След това
бил по-стабилен,но твърди,че и до момента на предявяването на исковата молба
изпитва болки в глезена при придвижване и особено при вдигане на тежести.Твърди,че
след посещението му в горната болница,кракът му е бил гипсиран,след това бил на
лекар за махане на гипса и повече не се е лекувал,тъй като нямал личен лекар и
здравно осигуряване,нито разполагал със средства за лечение.От деня,в който му
била причинена травмата на крака,ищецът изпитвал и продължавал да търпи болкови
усещания,а при периода му на неподвижност бил зависим от близките си и това се
отразило на неговата психика,самочувствието му пострадало,опасявал се от
загубата на средства за живот,както и от това дали изобщо ще се възстанови и
как ще се лекува.Ищецът заявява,че след като се изправил на крака вече не можел
да разчита да го викат за по-тежка работа като общ работник,защото куца и не
може да вдига и пренася големи тежести,без да засегне крака си.
Ищецът
поддържа,че описания в исковата молба инцидент съставлява пътно-транспортно
произшествие съгласно ЗдвП,за което понятие е дадена легална дефиниция в
§6,т.30 от ДР на същия закон.Заявява,че се е принудил да скочи след потеглянето
на камиона,за което никой не го е предупредил и от който момент станал пътник
по неволя-съгласно легалната дефиниция на §6,т.26 от ДР на ЗдвП:“пътник“ е
лице,което се намира във или на пътно превозно средство,но не участва в
управлението му“.Ищецът твърди,че няма вина за ПТП,тъй като друг изход освен да
скочи нямал-иначе можело да бъде смазан от падащите дърва.Не било редно според
него,с работници в каросерията на ремаркето шофьорът да потегля и то без да ги
предупреди за потеглянето.Заявява обаче,че не би предявил иск срещу шофьора,ако
не се било оказало,че за управлявания от него камион с ДКН РВ 6497 РА не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на ПТП.При липсата на такава застраховка отговорността на липсващия
застраховател би следвало да се поеме от първия ответник-Гаранционен
фонд-гр.София,както счита ищецът.Ремаркето,в което се намирал последния,било
свързано с камиона без застраховка ГО и ищецът пострадал от поведението на
водача на този камион,не от самото ремарке.А в случай,че искът срещу
Гаранционен фонд не бъде уважен,вредите според ищеца следва да се репарират
изцяло от делинквента-втория ответник.
На
следващо място ищецът твърди,че е образувана преписка №11 061/2015 г. по
описа на РП-Пловдив,но тя приключила с издадено постановление за прекратяване
на наказателното производство,което след това било отменено.Ищецът твърди,че е
могъл да се обърне към Гаранционен фонд с искане за определяне на обезщетение
едва след като му било позволено да получи преписи от материалите по
прокурорската преписка.Заявлението му постъпило във Фонда на 9-ти януари 2017
г. и срокът за произнасяне по него изтекъл на 10.04.2017 г.С оглед на това
ищецът заявява,че за него е налице правен интерес от предявяването на иск
спрямо Гаранционния фонд,защото не е налице определено му от Фонда обезщетение
в максималния тримесечен срок за това,а за отговорността на водача на процесния
камион не е била сключена застраховка „ГО“.Заявява,че за него е налице правен
интерес и от предявяване на иск срещу водача на камиона,тъй като Гаранционния
фонд не носи отговорност за законна лихва до датата на изтичане на срока за
определяне от него на обезвреда,а и защото,ако Фонда не бъде осъден,остава да
бъде потърсена отговорността на делинквента за нанесени на ищеца неимуществени
вреди,които последният оценява на 30 000 лв.
Ищецът твърди
още,че към момента на подаване на ИМ има образувано наказателно производство
срещу неизвестен извършител,но това според него не съставлява пречка за
разглеждането на исковете му. Затова ищецът заявява,че предявява в настоящото
производство главен иск спрямо ответника Гаранционен фонд-София за заплащане на
обезщетение от 30 000 лв. за търпените от него неимуществени вреди,ведно
със законната лихва върху тази сума от датата 10.04.2017 г. /датата на изтичане
на срока за произнасяне от ГФ/ до окончателното й изплащане.Сочи,че действалия
към момента на деликта КЗ,а и сега действащата нормативна уредба предвиждат
отговорност на ГФ за лихви от този момент насетне.Едновременно с това ищецът заявява,че
желае да предяви иск срещу делинквента-втория ответник Н.К. за изтеклата
законна лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода от 11.11.2015
г.-датата на деликта до 09.04.2017 г.,като счита,че за този период лихвата не е
дължима от ГФ,а именно от прекия причинител на увреждането.Тази лихва за
посочения период ищецът твърди,че възлиза на сумата от 4308,60 лв. и следва да
се дължи,доколкото делинквентът е в забава от деня на причиняване на
непозволеното увреждане.Евентуално,ако искът срещу ГФ бъде отхвърлен,ищецът
заявява,че обезщетението в размер на 30 000 лв. ведно с лихвата,начислена
от 10.04.2017 г. до окончателното изплащане,следва да му бъде заплатено от
прекия причинител-ответника К..
При
горните твърдения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което да
бъде осъден ответника Гаранционен фонд-София да му заплати сумата от
30 000 лв. като обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
описаното в исковата молба ПТП,ведно със законната лихва върху тази сума от 10.04.2017
г. до окончателното й изплащане,като наред с това бъде осъден и
делинквента-ответника Н.П.К. да му заплати изтеклата законна лихва върху сумата
от 30 000 лв. за периода от 11.11.2015 г. до 09.04.2017 г. в общ размер от
4308,60 лв.,а в случай,че бъде отхвърлен иска срещу Гаранционен фонд-да бъде
осъден ответника К. да му заплати освен посочената сума от 4308,60 лв.,но още и
главницата от 30 000 лв.,ведно със законната лихва от 10.04.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът
Гаранционен фонд-София е оспорил изцяло предявения срещу него иск-по основание
и размер.Не оспорва,че в изпълнение на процедурата по чл.288,ал.9 от КЗ е
отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.В тази връзка
поддържа възражението,че изложеното в исковата молба относно механизъм,причини
и обстоятелства на описаното там ПТП не е подкрепено с никакви доказателства за
това чие е виновното противоправно поведение,станало причина за настъпване на
твърдяното ПТП.Счита за изцяло неоснователна претенцията за неимуществени вреди
и твърди,че липсва протокол за ПТП с пострадали лица,който се съставя от
компетентен орган и се попълва когато са причинени неимуществени вреди.В
случай,че ищецът имал оплакванията и уврежданията,описани в исковата молба,то на
основание чл.3 от посочената в отговора наредба,следвало да бъде попълнен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с изготвена подробна план-схема
на твърдяното ПТП от органите на „Пътна полиция“-МВР,но такъв протокол не бил
издаден.Твърди,че са налице свидетели-очевидци относно това,че ищецът сам и по
своя воля е скочил от каросерията на ремаркето.Счита,че уврежданията на ищеца Г.А.
са резултат от негов личен избор и същият има изключителен принос за
настъпването им.В тази връзка ответникът Гаранционен фонд заявява,че прави
възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на
пострадалия,който по свое собствено желание и преценка е скочил от каросерията
на ремаркето.Моли в тази връзка да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване твърдението на ищеца,че е скочил сам от ремаркето.Фондът-ответник
поддържа и възражение за изключително завишен размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.Счита,че то не отговаря на броя и вида на
получените от ищеца увреждания,съществуващите в страната икономически
условия,стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП-11.11.2015 г.
Ответникът
Н.П.К. също е подал писмен отговор чрез назначения му на основание чл.47,ал.6
от ГПК особен представител-адв.К.К..Предявените срещу този ответник искове са
оспорени изцяло в подадения отговор-по основание размер.Оспорена е и материално
правната легитимация на ответника К. по тези искове.Според особения
представител изложеният в исковата молба инцидент не представлява ПТП по
смисъла на закона.При условията на евентуалност е оспорен механизма на
ПТП,вида,степента и характера на уврежданията,както и причинно-следствената
връзка между ПТП-то и твърдяните от ищеца вреди.Оспорва се и противоправността
на деянието на ответника Н.К. и неговата вина,както и размера на иска за
репарация на неимуществените вреди,като се излага довода,че този размер е
завишен с оглед стандарта на живот и трайната съдебна практика.И отново при
условие на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия поради взето от него самостоятелно решение да
скача по време на движение.
В
допълнителната искова молба,подадена от ищеца вследствие отговора на
Гаранционния фонд,е взето отношение по заявените в същия отговор
възражения.Поддържа се довода,че наличието или липсата на съставен констативен
протокол за ПТП не е предпоставка за определяне на обезщетение за понесени
неимуществени вреди,а наличието на образувано досъдебно производство е
достатъчно доказателство,че ПТП е имало.Излага и доводи за неоснователност на
твърденията на Фонда,че пострадалия следвало да носи отговорност за това,че бил
скочил от камиона.Заявява отново,че е бил принуден да скочи,за да не се стигне
до премазването му от падащите дървени трупи в каросерията на ремаркето при
потеглянето на камиона.Намира,че е неоснователно и направеното от Гаранционния
фонд възражение за съпричиняване,защото счита,че противоправно поведение от
негова страна /т.е. от страната на ищеца/ не е имало.Заявява също,че размера на
търсеното с ИМ обезщетение е съобразен с търпените от ищеца вреди,тъй като
травмата на крака,която е понесъл не е отшумяла и до момента на подаването на
допълнителната искова молба.
От
ответниците не са подадени отговори на допълнителната искова молба.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
главния иск,предявен срещу Гаранционен фонд:
Искът е
основан на разпоредбата на чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./,съгласно която
фондът изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България,на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава,чието национално бюро
за застрахователите е страна по Многостранното споразумение,и е причинено от
моторно превозно средство,което обичайно се намира на територията на Република
България,и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.От тази разпоредба следва,че фактическия състав
на предявения иск изисква установяването на твърдяното телесно увреждане на
ищеца,причиняването му от соченото в ИМ моторно превозно средство вследствие
виновно поведение на водача на същото /втория ответник по делото/,наличието на причинна
връзка между вредите и същото ПТП,липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача,причинил
пътнотранспортното произшествие с посоченото в исковата молба моторно превозно
средство.
От
фактическа страна ищецът твърди,че увреждането му,сочено в ИМ,е настъпило на
датата 11.11.2015 г. и е причинено при привеждане в действие от ответника Н.К.
на управлявания от него камион с ремарке,който е бил с рег.№ РВ 6497РА,а
ремаркето-с рег.№РВ 9982 ЕН.От представената по делото медицинска документация
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвено от вещото лице
д-р С.С.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като безпристрастно,обосновано
и професионално извършено,се установява,че действително при инцидент,възникнал
на датата 11.11.2015 г. в гр.Пловдив,на ищеца Г.З.А. е било причинено счупване
на лявата петна кост,наложило обездвижване на лявата подбедрица и стъпало за
срок от 60 дни,причинено е и контузия на дясната гривнена става.Счупването на
петната кост,наложило обездвижване на лявата подбедрица за срок от два месеца,е
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
по-голям от 30 дни по смисъла на чл.129,ал.2 от ГПК,както сочи вещото лице.
Поначало,преценявайки
защитната позиция на ответника по главния иск,а и на ответника-физическо
лице,сочен от ищеца като пряк причинител на увреждането,съдът съдът намира,че
самия факт на настъпване на твърдяната от ищеца травма не е спорен,но е спорна
причината за настъпването й и вината на ответника-физическо лице за
причиняването й и по-точно наличието на виновно и противоправно поведение на
същия ответник в качеството му на водач на МПС,изразило се в поставяне на
камиона му в движение по начин,опасен за намиращите се в ремаркето му
лица,каквото твърдение се поддържа от ищеца по делото.Фактически от показанията
на разпитания по делото свидетел С.Р.,който е пряк очевидец на инцидента,се
установява,че в деня на инидента,при който е пострадал ищеца,последния заедно
със свидетеля са били извикани от А.П. /също разпитан като свидетел по делото/
да разтоварват дърва от камион с ремарке,който се е намирал в гр.Пловдив,преди
Митницата /както сочи свидетелят/.Посоченият свидетел и ищеца започнали да
изпълняват тази работа в следобедно време,като са се качили на ремаркето,в
което са се намирали дървата и те са били около 40-50 кубика общо с големина от
около 80-90 см. до 1 м.,като са били наредени едно върху друго на дължина
спрямо ремаркето,от лявата и от дясната му страна,а по средата имало празно
пространство.Свидетелят Р. заявява,че той и ищеца са започнали да разтоварват дървата от лявата
страна на ремаркето и по едно време /когато от същата страна дървата са били
вече разтоварени/ шофьора на камиона,към който било прикачено ремаркето,се
качил в камиона и рязко потеглил,без да предупреди намиращите се в ремаркето
работници за потеглянето.Свидетелят Р. сочи,че по времето,когато камионът е
потеглил,той е бил в задната част на ремаркето,а ищецът Г.З. е бил в средата му
и когато камионът потеглил,дървата от дясната страна са започнали да падат.При
това положение,както този свидетел сочи,ищецът е нямало какво да направи и
скочил от ремаркето.Свидетелят заявява,че тъй като е бил в задната част на
ремаркето и се е държал „за железата“,за него нямало опасност от падащите
дърва,но такава имало за ищеца,поради което той скочил от ремаркето и след това
паднал.Малко по-късно останалия в ремаркето свидетел също скочил от него,след
като на светофарите шофьорът намалил скоростта на камиона и когато свидетелят
стигнал до ищеца видял,че крака му е надут и се обадил на 112.А после,според
показанията на същия свидетел,е дошла линейка и след нея полицаи,които взели
личните карти и телефонните номера на ищеца и св.Р.,а те двамата отишли с
линейката до болницата.
За
обстоятелството,че камионът е потеглил рязко,докато в ремаркето към него е
имало двама работници,разтоварващи дърва,дава показания и свидетелят С.Б.,разпитан
в съдебното заседание на 22.05.2018 г.Наред с това,този свидетел също
потвърждава факта,че вследствие рязкото потегляне на камиона /изфорсирането
му,както свидетелят заявява/,а и поради направена от шофьора маневра,за да не
бъде блъсната намираща се пред камиона кола,от ремаркето са започнали да падат
дърва и тогава намиращите се върху ремаркето двама работници са скочили от
него.
За
станалия инцидент,при който си е счупил петата ищецът Г.А. свидетелствува и
разпитания по делото свидетел А.П.,който заявява,че познава както ищеца,така и
ответника Н.К..Според показанията на свидетеля П.,инцидента е станал пред
неговия склад на ул.“Кукленско шосе“№30 в края на 2015 г.,някъде към 16,00 часа
следобяд,по времето,когато са се разтоварвали пред склада поръчани от свидетеля
дърва,превозени от гр.Ихтиман от ответника К. с негов камион /който според
показанията на свидетеля е марка „Ивеко“/,който е бил с ремарке.Според същите
показания,камионът е бил спрян пред склада на свидетеля и в един момент,когато
около половината количество от дървата все още не е било разтоварено,шофьорът Н.К.
се качил в камиона и потеглил рязко.При потеглянето на камиона ищецът е бил
един от работниците,разтоварващи дърва и тъй като потеглянето било рязко и
шофьорът направил ляв завой,дървата тръгнали да падат от камиона и тогава
ищецът скочил,защото иначе е щяло дървата да го затиснат,както заявява
свидетеля П..И вследствие на това скачане ищецът си счупил петата,според същите
показания.Този свидетел още заявява,че шофьорът не е предупредил никого за
потеглянето на камиона,а се качил се в него,след като водил разговор със самия
свидетел в склада му относно някаква сума пари,които му дължал и тръгнал с
камиона,за да избяга именно от свидетеля вследствие водения помежду им спор за
дължимите пари.
На база
показанията на горните свидетели съдът намира за установено,че ищецът е скочил
от ремаркето към шофирания от ответника К. камион,след като последния рязко е
потеглил с камиона още преди дървата да бъдат разтоварени и скачането му в
движение на превозното средство е било продиктувано от създалата се за ищеца
заплаха и опасност от движещите се в ремаркето дърва вследствие на рязкото
потегляне на камиона.Наред с това съдът счита,че не е установено шофьорът К. да
е потеглил,след като е предупредил за това намиращите се в ремаркето двама
работници,в частност-ищеца по делото.Свидетелите Р.,Б. и П. дават
непротиворечиви показания както за рязкото потегляне на камиона преди разтоварването
на всички дърва и за падащите вследствие на това дърва,но и за потеглянето на
камиона,без шофьора да предупреди работниците,намиращи се в ремаркето,за
потеглянето.Единствено ангажираната от ответника К. свидетелка Е.К. свидетелства
за направено от същия предупреждение за потеглянето на камиона,но при
противоположните на тези показания на останалите трима свидетели,които също
заявяват,че са били на мястото на инцидента и са присъствали по време на
настъпването му,а и предвид липсата на други доказателства,които да подкрепят
достоверността на показанията на свидетелката К.,съдът счита за недостатъчни
нейните показания,за да се приеме,че ответникът К. действително е предупредил
ищеца преди да потегли с камиона си.Освен това,дори и предупреждение за
потеглянето на камиона да е имало,то това е недостатъчно,за да се приеме,че
самото потегляне е правомерно действие от страна на шофьора на камиона,при
положение,че той не е изчакал намиращите се в ремаркето работници /в частност ищеца
по делото/ да слязат от него и след това да тръгне с камиона.В тази връзка
следва да се отчете,че се касае за работници,които са дошли да разтоварят
намиращите се в ремаркето дърва,но никоя от страните не твърди,а и не се
установява,тези работници да са имали каквато и да било уговорка с шофьора той
да ги превозва с управляваното от него МПС.Касае се за работници,дошли само,за
да разтоварят транспортираните от ответника К. дърва в склада на свидетеля П. и
това,че са се качили на ремаркето се дължи единствено на договорената с този
свидетел работа за разтоварване на дървата,както става ясно от показанията на
същия свидетел.Затова съдът счита,че преди да потегли шофьорът на камиона е
следвало не само да предупреди за това разтоварващите дървата работници и не
само да изиска тяхното слизане от ремаркето,но и да изчака слизането им и едва
след това да потегля с превозното си средство.Това обаче не е направено.С
предупреждение или-не,шофьорът е потеглил,без да изчака слизането на двамата
работници от ремаркето,в което те са разтоварвали дървата и по този начин,както
ищецът заявява,ги е направил „пътници по неволя“,а на това няма право нито един
водач на МПС.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказан описания в исковата молба деликт.Това е
така,защото се установиха твърдяните противоправни действия на ответника Н.К.,изразяващи
се в неправомерното потегляне на шофирания от него камион по време,когато
ищецът е разтоварвал дърва от ремаркето на камиона и се е намирал там,без да
предупреди последния за потеглянето,да изиска и изчака слизането на ищеца от
ремаркето преди потеглянето,като тези действия са довели до движение на
намиращите се в ремаркето дърва и поради това ищецът е бил принуден да скочи от
ремаркето,вследствие на което се е стигнало до твърдяната в исковата молба
травма,установена по настоящото дело от медицинската документация и от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.Ответникът Гаранционен фонд
поддържа възражението,че уврежданията на ищеца Г.А.,при положение,че се приемат
за установени,са резултат от негов личен избор и същият има изключителен принос
за настъпването им,тъй като сам по собствена воля и преценка е скочил от
каросерията на ремаркето.Съдът счита това възражение за неоснователно,защото макар
ищецът действително да е скочил сам от ремаркето след рязкото потегляне на
камиона,то на база показанията на св. Р. и П. съдът приема за установено,че
движещите се вследствие потеглянето на камиона дърва са създали основателен
страх у ищеца от опасност да бъде наранен от същите дърва и затова намира за
оправдано решението му да скочи от ремаркето.
Налице е
и причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и увреждането
на ищеца,тъй като последното е пряка последица именно от гореописаното
противоправно поведение на ответника К..Що се отнася до вината на делинквента
за увреждането,то следва да се съобрази,че съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.С други думи,тази норма при деликтната отговорност въвежда оборимата
презумпция за наличие на вина,а това означава,че при предявен иск в съда,не
ищеца следва да доказва,че причинителят е виновен,а последният трябва да посочи
доказателства,че не е виновен.Законът е създал тази презумпция,като е имал
предвид,че след като е действал противоправно,причинителят е действал и
виновно,тоест осъзнавал е действието и значението на постъпките си и техния
противоправен характер.В случая не се ангажираха доказателства от страна и на
двамата ответници,чрез които да се обори посочената презумпция,поради което
съдът приема,че в конкретния случай прекия причинител на увреждането-ответникът
К.,има вина за настъпването на процесния инцидент.
Що се
касае до причината,поради която К. е решил да подкара внезапно камиона,преди
още да са разтоварени дървата,и дали това се дължи на някаква свада между него
и намиращи се в склада лица,респективно-дали преди потеглянето на камиона е
имало лица,които са употребили спрямо К. физическа сила /както свидетелката К.
твърди/,то съдът намира,че тези обстоятелства са без значение за преценката
дали е настъпил процесния деликт и дали прекия причинител е действал
противоправно.Затова няма да подлага на коментар същите обстоятелства.
Наред с
горното,съдът намира за основателно поддържаното в исковата молба твърдение,че
процесния инцидент съставлява пътнотранспортно произшествие съгласно
ЗдвП.Съгласно §6,т.30 от ДР на ЗдвП,пътнотранспортно произшествие е
събитие,възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора,повреда на пътно превозно
средство,път,пътно съоръжение,товар или други материални щети.В случая се
установи,че процесния инцидент е настъпил в процеса на движение на управляваното
от ответника К. пътно превозно средство и е предизвикал нараняването на
ищеца,изразяващо се в счупването на лявата му петна кост.Затова съдът приема,че
конкретния инцидент следва да бъде квелифициран като ПТП.В тази връзка,а и за
установяването на процесния деликт е без значение обстоятелството,че за
станалото произшествие не е издаван констативен протокол за ПТП от органите на
МВР-„Пътна полиция“.В настоящия съдебен процес,във връзка с предявените
искове,твърдяното в исковата молба произшествие при всички положения може да
бъде доказвано и установявано в самия този процес,независимо от това дали за
него е съставен констативен протокол от компетентните за това органи
или-не,както и независимо от обстоятелството,че образуваното във връзка с инцидента
наказателно производство-дознание №17/2016 г. по описа на 1-во РПУ-Пловдив
/материалите по което са приложени към настоящото дело в заверено копие/,е
спряно понастоящем с постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 18.09.2017
г. и не е налице влязла в сила присъда на наказателния съд във връзка със същия
инцидент.
Установеният
по делото и твърдян от ищеца деликт,причинен виновно от ответника-физическо
лице при управлението на управлявания от него камион,съставлява част от
фактическия състав на предявения срещу Гаранционен фонд главен иск,основан
/както по-горе се посочи/ на разпоредбата на чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от Кодекса
за застраховането /отм./.Но,за да бъде приет за доказан по основание този
иск,трябва да е осъществен и един отрицателен факт,изразяващ се в липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
водача,причинил пътнотранспортното произшествие с посоченото в исковата молба
моторно превозно средство.В случая от приложеното към делото извлечение от
електронната страница на Гаранционен фонд /л.124/,касаещо проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,става видно,че към датата 11.11.2015 г.
/т.е. датата на процесния инцидент/ няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС с ДНК РВ 6497 РА,а именно-за процесния камион,управляван от
втория ответник по време на инцидента.
Ответникът
Гаранционен фонд е изложил в писмената си защита подробни доводи за това,че
след като инцидента е станал при скачането на ищеца от ремаркето към камиона,а
не от самия камион и при положение,че ремаркето също се счита за моторно
превозно средство съгласно нормата на чл.264,ал.1,изр.2 от КЗ,то следва да е
доказано от ищеца,че именно за ремаркето /а не са камиона/ липсва сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,а това в случая не било установено.Тази
позиция на фонда-ответник е
неправилна.Дори и ремаркето да представлява също МПС по смисъла на
горната разпоредба,то не ищеца следва да установява липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ за него.С оглед обстоятелството,че се касае за отрицателен факт,то
същия не подлежи на доказване /а и не би могло да се докаже/ от лицето,което го
твърди.Обратното,този,който се ползва от положителния факт на наличие на такава
застраховка за ремаркето,следва да го установи.С други думи,фонда-ответник
следва да докаже положителния факт,че към момента на инцидента е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и понеже в случая този положителен факт не
е доказан,то следва да бъде прието,че такава застраховка не е имало към
посочения момент както за камиона,така и за ремаркето с рег.№РВ 9982 ЕН.
На
следващо място,във връзка с неимуществените вреди /болки и страдания/,причинени
на ищеца вследствие на травматичното му увреждане-счупването на лявата му петна
кост,се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза,че
претърпените болки и страдания по отношение на тази травма са били значителни
до момента на имобилизацията и обезболяването,а след това е била налице
болезненост при подпиране на крайника и спонтанно,както и дискомфорт и умерени
болки в рамките на 45-60 дни.Вещото лице сочи,че оздравителните процеси са в
рамките на 45-60 дни и не е установено наличието на документи за последващо
лечение след първоначалното лечение,както и за налични усложнения на описаните
в заключението травми.В заключението също се сочи от вещото лице д-р С.,че
същият на датата 09.10.2018 г. е прегледал лично ищеца Г.А. в Катедра по
съдебна медицина,при който преглед вещото лице е констатирало,че ищеца се движи
самостоятелно,без накуцване,а стъпалото е с обичаен вид,без видими патологични
изменения,като ищецът съобщавал само за периодична болезненост в областта на
лявото стъпало и в областта на двата глезена,както и за болки при промяна в
метереологичните условия.Сочи още,че няма отоци на стъпалото и глезена,а и
такива не се очакват на базата на характера на първоначалната травма.
А от
показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.Р.А. /която е майка на
жената,с която ищеца живее на фактически начала/ се установява,че след
гипсирането на крака му в болницата,ищецът бил откаран в дома му с чужда помощ
и там той останал на легло над 2 месеца,не можел да става през това време,имал
болки и пиел обезболяващи,а имал нужда и от чужда помощ,в която връзка свидетелката
сочи,че тя заедно с дъщеря й /жена на ищеца/ го водели до тоалетната,като го
хващали за ръце,а и му носели храна в леглото,защото ищецът не можел да
става.След като изминали два месеца бил свален гипса от крака на ищеца и после
още три месеца ищецът се движел с патерици,като изпитвал болки и след свалянето
на гипса.Свидетелката А. заявява,че ищеца и досега /т.е. до момента на разпита
на свидетелката/ продължава да изпитва болки в левия си крак.Що се касае до
твърденията на свидетелката А.,че ищеца не го вземали на работа,защото не може
да стъпи на крака си,то в тази част съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка,тъй като те явно противоречат на експертното заключение на вещото
лице д-р С. и дадените от него в съдебното заседание на 15.01.2019 г.
обяснения,че костта на ищеца е възстановена,той се движи добре и без
накуцване,а извършването на тежък физически труд не би му се отразило на
крака,защото са възстановени всички анатомични фрактури.
Предвид
всичко изложено по-горе,съдът счита предявения срещу Гаранционен фонд иск за
доказан по основание,тъй като се установиха всички предпоставки,произтичащи от
разпоредбата,на която е основан иска,а именно-разпоредбата на
чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./,коментирани поотделно по-горе.Затова съдът
намира,че фонда-ответник дължи на ищеца обезщетение на посоченото основание за
причинените му вследствие на горното ПТП неимуществени вреди.За определяне
размера на обезщетението следва да се вземат предвид
вида,степента,интензитета,продължителността и тежестта на увреждането,както и
обстоятелството,че получената от ищеца травма е отшумяла и счупената кост е
възстановена нацяло,а също и факта,че не е останало останало накуцване.При така
приетото и при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът счита за
справедливо да бъде определена сумата от 15 000 лв. като обезщетение за
неимуществените вреди,резултат от получената от него травма при горния
инцидент.Именно до този размер иска по чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./ срещу
Гаранционния фонд ще се уважи като основателен,а за разликата до пълни предявен
размер от 30 000 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
Ищецът
претендира заплащането и на законна лихва върху главницата,считано от деня на
увреждането-11.11.2015 г. до окончателното й плащане.Но за част от този
период-от датата 11.11.2015 г. до датата 09.04.2017 г.,на която твърди,че е
изтекъл срока за произнасяне от Гаранционния фонд по отправеното пред него
искане за плащане на обезщетението,ищецът претендира законната лихва да му бъде
заплатена от делинквента-втория ответник Н.К.,тъй като счита,че действалия към
момента на деликта КЗ,а и сега действащата нормативна уредба предвиждат
отговорност на Гаранционния фонд за лихва от момента на изтичане на същия срок
насетне.Тази позиция на ищеца е правилна.Настоящият състав също намира,че
законната лихва върху дължимото от фонда обезщетение се следва след изтичане на
предвидения в нормата на чл.288,ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне,в каквато
насока е и съдебната практика /Определение № 893 от
20.11.2014г. по т. д. № 1114/2014г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 105
от 27.02.2015г. по т.д. № 1537/2014г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др./. В случая
увреденото лице /ищеца по делото/ е отправило искане за обезщетение до ГФ на
09.01.2017 г. и срокът за произнасяне от фонда е изтекъл на 10.04.2017 г.Именно
от тази дата насетне Гаранционния фонд дължи лихвата върху обезщетението.Затова
ответника ГФ следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху главницата
от 15 000 лв.,считано от 10.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Поначало
обаче при непозволено увреждане законната лихва се следва от датата на
деликта.В случая,при положение,че фонда дължи лихвата от горния момент,то за
периода от датата на деликта-11.11.2015 г. до датата 09.04.2017 г. следва да се
приеме,че лихвата върху обезщетението следва да бъде заплатена от ответника Н.К.
като пряк причинител на увреждането.Затова съдът счита за доказан по основание
предявения срещу втория ответник иск за заплащане на законна лихва.За посочения
период законната лихва,начислена върху главницата от 15 000 лв.,възлиза на
сумата от 2151,19 лв.,както съдът,ползвайки се от правото по чл.162 от ГПК,сам
изчисли с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законни лихви
/Калкулатор.бг/.С оглед на изложеното,предявения срещу Н.К. иск за заплащане на
законна лихва ще се уважи до размера от 2151,19 лв.,а за разликата до пълния
предявен размер от 4 308,60 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
Що
се касае до евентуалния иск за заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв.,предявен срещу ответника Н.К.,то съдът не дължи
произнасяне по съществото на този иск с настоящото решение,тъй като главния иск
за заплащане на такова обезщетение от Гаранционен фонд бе приет за основателен
/макар и частично като размер/.
По
разноските:
Ищецът
е освободен от заплащане на разноски и не е извършил такива,поради което и не
му се дължат разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Пълномощникът
на ищеца-адв. З.В.,е направил искане да му се присъди адвокатско
възнаграждение,тъй като не е получил такова от ищеца за водене на настоящото
дело.Съдът намира това искане за неоснователно.В хипотезата на чл.38 от ЗА може
да бъде присъдено в полза на адвокат възнаграждение,когато има изрична уговорка
между него и клиента му за осъществяване на безплатна адвокатска помощ на някое
от основанията,изброени в същата разпоредба.В случая не са представени
доказателства за такава уговорка,поради което заявеното от адв. В. искане е
неоснователно и няма да се уважи.
Ответникът
Гаранционен фонд е направил искане за присъждане на разноски и такива му се
следват на основание чл.78,ал.3 от ГПК съобразно на отхвърлената част от
предявения срещу него иск.Но тъй като по делото липсват доказателства за реално
извършени от този ответник разноски /включително и за изплатено адвокатско
възнаграждение/,такива няма да му бъдат присъдени.
Ответникът
Н.К. също е поискал присъждане на разноски и такива му се следват на основание
чл.78,ал.3 от ГПК съобразно на отхвърлената част от предявения срещу него
иск,по който съдът се произнесе с настоящото решение.При съобразяване на това
правило и с оглед размера на направените разноски-платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от
15.06.2018 г.,ищецът следва да бъде осъден да заплати на този ответник сумата
от 778,87 лв. съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Пловдивския
окръжен съд сумата от 600 лв. държавна такса върху уважената част на предявения
срещу фонда иск,както и сумата от 200 лв.-платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът Н.К. следва да заплати по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 86,05 лв. държавна такса върху уважената част
от предявения срещу него кумулативно съединен иск за заплащане на законни
лихви,а също да заплати и сумата от 1559,26 лв. изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за назначения на основание чл.47,ал.6 от ГПК особен представител
на същия ответник.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София,ул.“Граф Игнатиев“2,ет.4 на
основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./ да заплати на Г.З.А. с ЕГН **********,***-адв.
З.В.,сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,представляваща обезщетение
за неимуществените вреди,причинени на ищеца вследствие на пътнотранспортно
произшествие,настъпило на датата 11.11.2015 г. в гр.Пловдив и предизвикано от Н.П.К.
с ЕГН ********** при управлението на камион „Ивеко“ с ремарке /с рег. №РВ 6497 РА на камиона и рег.№РВ 9982
ЕН на ремаркето/,за които няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към момента на инцидента,ведно със законната лихва върху горната сума,считано
от датата 10.04.2017 г. до окончателното й изплащане,като за разликата над
уважение до пълния предявен размер от 30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения срещу Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение по
чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА Н.П.К.
с ЕГН ********** да заплати на Г.З.А. с
ЕГН ********** сумата от 2151,19 лв. /две хиляди сто петдесет и един лева и 19
ст./,представляваща законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв.,причинени от настъпилото на 11.11.2015 г. в гр.Пловдив
пътнотранспортно произшествие,начислена за периода 11.11.2015 г. до 09.04.2017
г.,като за разликата над уважения размер от 2151,19 лв. до пълния предявен
размер от 4308,60 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения срещу Н.П.К. иск
за заплащане на законна лихва.
ОСЪЖДА Г.З.А.
с ЕГН ********** да заплати на Н.П.К. с ЕГН ********** сумата от 778,87 лв.
/седемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ съдебни
разноски съобразно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София,ул.“Граф Игнатиев“2,ет.4 на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 600 лв. държавна
такса и сумата от 200 лв. /двеста лева/-платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Н.П.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка
на Пловдивския окръжен съд сумата от 86,05 лв. /осемдесет и шест лева и 05 ст./
държавна такса на основание чл.78,ал.6 от ГПК,както и да заплати сумата от
1559,26 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/,представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
назначения на основание чл.47,ал.6 от ГПК особен представител на същото
лице-ответник по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :