№ 102
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500721 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от М. А. А., ЕГН ********** и ИВ. А.
М., ЕГН **********, двамата от с.К., община Н., ул.,,П.м.“№** и съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.,,Пиротска №26- партер, офис№2- адв. Каров, против
Решение№260438 от 11.03.2021г., постановено по гр.д.№ 8576/2020г. по
описа на Районен съд-Бургас, с което на основание чл.30а от Закона за
закрила на детето е изменена взетата по отношение на С.И. М.а, ЕГН
**********, с майка М. А. А., ЕГН ********** и баща ИВ. А. М., ЕГН
**********, мярка за закрила ,,Настаняване в специализирана институция“
като е прекратено настаняването на детето и съдът го настанява в приемното
семейство на К. Ж. А., ЕГН ********** и А. Т. А., ЕГН **********, за срок
от една година, считано от 11.03.2021г. или до настъпване на законни
основания за прекратяване на мярката за закрила, като е определил на
основание чл.33, ал.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, режим на лични
отношения между детето и родителите му- два пъти месечно по два часа в
рамките на работното време на ОЗД/ДСП- Бургас в присъствието на работещ
с детето социален работник и е предоставил на основание чл.92, ал.1 във вр.с
1
ал.2 от ЗСУ, във вр. с чл.57, ал.1 от ППЗСУ, във вр.с чл.20,ал.4,т.3 от
ППЗЗДет на приемното семейство, възможност за ползване на заместваща
грижа по отношение на малолетното дете С.И. М.а.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразяват
въззивниците, които считат същото за правилно поради съществени
нарушения на материалния закон, необоснованост и липса на основание за
уважаване на така направеното от ДСП искане за настаняване на детето в
приемно семейство при живи и здрави родители. Излагат подробни
съображения. Посочват оплаквания по четири пункта. Молят съда за отмяна
на обжалвания съдебен акт и отхвърляне искането на ДСП за настаняване на
детето в приемно семейство.
В срока, предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Производството пред Районен съд- Бургас е с правно основание
чл.30а, във вр.с чл.30,ал.1 и чл.29,т.8 и т.9 от ЗЗДет.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред БРС е образувано по молба на Директора на
Дирекция ,,Социално подпомагане“-гр.Бургас, с която се иска прекратяване
на настаняването на малолетното дете С.И. М.а, ЕГН **********, с майка- М.
А. А., ЕГН ********** и баща ИВ. А. М., ЕГН **********, в специализирана
институция ДМСГД,,Вяра, Надежда и Любов“-гр.Бургас, и за настаняване на
детето в приемното семейство на К. Ж. А., ЕГН ********** и А. Т. А., ЕГН
**********, за срок от две години или до настъпване на законови основяания
за прекратяване или промяна на мярката на закрила, както и за определяне на
режим на лични отношения с биологичните родители и за постановяване
детето да ползва услуга ,,заместваща грижа“.
По делото са приложени копия от Акт за раждане от 15.03.2018г. и
Удостоверение за раждане, издадени от Община Бургас, видно от които С.И.
М.а, ЕГН ********** е родена в гр.Б. от майка – М. А. А. и от баща – ИВ. А.
2
М., ЕГН **********(л.12 от делото).
По делото е представена Заповед № ЗД/Д-А-203/15.12.2020г., издадена
от Директора на Дирекция ,,Социално подпомагане“ – гр.Бургас, по силата на
която, считано от 16.12.2020г., е прекратено временно настаняването на
малолетното дете С.И. М.а, ЕГН **********, с майка- М. А. А., ЕГН
********** и баща ИВ. А. М., ЕГН **********, в специализираната
институция –ДМСГД ,,Вяра, Надежда и Любов“-гр.Бургас.
Със същата заповед, малолетното дете е настанено временно, спешно
в професионалното приемно семейство на К. Ж. А., ЕГН ********** и А. Т.
А., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, утвърдени
със Заповед№02-Р-РДПС-0007/17.03.2017г. на Директора на РСДП- Бургас, за
срок до произнасяне на съда с решение по Закона за закрила на детето.
С оглед съхраняване емоционаланата връзка между родителите и
детето, е определен режим на лични контакти между тях веднъж седмично, по
един час, в рамките на работното време на ОЗД- Бургас, в присъствието на
работещ с детето социален работник.
От съдържанието на представените социални доклади на ДСП от
25.11.2020г. и 15.12.2020г., се установява, че малолетната С. е най- малкото
от общо четиринадесет деца на майката М. А. А.. Момичето е било
отглеждано в семейна среда до месец март 2019г., когато спрямо нея и
другите деца в семейството е била предприета мярка за закрила заради
оценени рискове за живота и здравето им. На 22.03.2019г., майката М.А. е
позвънила на НТЛД 116111 и е заявила, че заради изчезването на едно от
децата й- Юлиян, на 2 години, не може да издържа на напрежението, ще
посегне на живота на децата си и ще се самоубие. По повод възникналата
кризисна ситуация е свикана спешна среща на мултидисциплинарен екип по
Коордниацинния механизъм за деца, жертва на насилие или риск от насилие
или трафик, на която е било взето решение спрямо всички деца на А. да бъде
предприета спешна мярка за закрила- полциейска закрила за срок от 48 часа
от стран на РУ на МВР- Камено. След изтичане на срока за полицейска
закрила, малолетната С. е настанена в ДМСГД- гр.Бургас със заповед на
директора на ДСП- Бургас, а впоследствие и със съдебно решение
(Решение№1660 от 28.06.2019г. по гр.д.№3376/2019г. на БРС, потвърдено с
3
Решение от 02.10.2019г. по в.гр.д№1359/2019г. на Окръжен съд-Бургас).
Междувремнно, малолетната С. е припозната от заявилия се като баща
И.М.. Родителите сменят местоживеенето си, като се връщат в с.К., а в края
на 2019г. подават заявление за връщане на С. в семейството. Отворена е
работа по интеграция от страна на ДСП-Бургас и ДСП- Поморие, като е
издадено направление за ползване на социална услуга в ЦОП- Несебър.
Предоставено е от ДСП – Поморие отрицателно становище относно
реинтеграцията на децата в биологичното семейство на родителите със
следните мотиви: недостатъчен родителски капацитет, непостоянни трудови
доходи, липса на собствено жилице, риск от бъдещо оставане без жилище.
Във връзка с това, работата по интеграция за детето С. е прекратена от страна
на ОЗД- Бургас. В процеса на работа по случая не са установени близки и/или
роднини, които биха могли и желаят да се грижат за нея в семейна среда. Не е
било открито и подходящо приемно семейство на територията та РДСП-
Бургас.
Отразено е в социалния доклад, че на 21.03.2020г., ДМСГД е бил
поставен под пълна карантина заради установен случай на служител, заразен
с COVID-19, поради което достъпът до Дома е бил забранен. Предвид
изтичане срока на настаняване, съгласно постановеното съдебно решение,
настаняването на С. в ДМСГД- Бургас било продължено по административен
ред- Решение №260201 от 11.09.2020г., постановено по гр.д.№2236 по описа
на БРС; Решение№96/27.01.2021г. по административно дело№4 по описа за
2021г. на Административен съд- Бургас.
По данни от актуално социално проучване на ДСП- Поморие, майката
М.А. живее в с.К., ул.,,П.м.“№**, в дома на И.А.- **г.., за която полага
ежедневни грижи, тъй като е лежащо болна. Посочено е, че битовите и
хигиенни условия в дома са добри, като на семейството на М.А. е отделено
прастранство от около 40кв.м. Посочва се, че А. не може да бъде
регистрирана на адреса, тъй като няма регистриран договор за наем.
Последната не работи по трудов договор, регистрацията й в ДБТ- Поморие е
прекратена; заявила е че работи нерегламентирано, като през м.септември е
била във Франция за две седмици да бере грозде. Бащата И.М. е в чужбина от
м.ноември 2020г., където работи и има намерение да вземе при себе си М.А..
4
Становището е, че родителите не са в състояние да предоставят
сигурна и спокойна среда за живот за детето С..
Отразено е в социалния доклад, че С. е здрава, с правилно развитие за
възрастта си, като няма данни за емоционалното и поведенческо развитие на
детето. На територията на ДСП- Бургас е открито подходящо приемно
семейство, утвърдено със Заповед№02-РДПС-0007/17.03.2017г. на Директора
на РДСП- Бургас- семейството на К. Ж. А. и А. Т. А., които са запознати с
потребностите на детето и са изразили своето съгласие за настаняването й и
имат възможност по адекватен начин да отговорят на потребностите й.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основанията за настаняване на дете извън семейството - в семейство
на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен
тип или специализирана институция - са посочени в чл. 25 ЗЗДет., а именно:
1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или
чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3)
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по
чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата.
Настаняване извън семейството се прекратява при наличието на
хипотези, уредени в чл. 29 ЗЗДет.: 1. при разваляне на договора; 2. с изтичане
на срока; 3. при взаимно съгласие на страните по договора; 4. с осиновяването
на детето; 5. с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи - до
завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; 6.
с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1; 7. при смърт на съпрузите или на
лицето от приемното семейство; 8. при промяна на мярката за закрила; 9. при
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес; 10. при
смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки; 11. при
5
смърт на детето.
При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 – 6, се
спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 ЗЗДет.
В конкретния случай, предвид данните по делото, настоящата
инстанция намира, че е в интерес на малолетното дете да бъде настанено в
приемно семейство, където да се развива и израства в семейна среда, особено
с оглед ниската му възраст, изискваща постоянни и ежедневни грижи. Такива
се установи, че не биха могли да бъдат осъществени от биологичните
родители на детето.
В разглеждания казус е налице хипотезата на чл.25, т.2 от ЗЗДет, а
именно: както майката, така и бащата без основателна причина не полагат
дължимите, нужни, адекватни и подходящи за правилното развитие на детето
грижи. Майката се е дистанцирала от отглеждането и възпитанието – това е
четиринадесето дете в семейството, Билогичните родители не притежават
необходимия родителски капацитет, нужната критичност, която да им
позволи да поставят пред себе си изисквания като родители и да положат
усилия да ги изпълнят.
Не са налице у родителите умения за подкрепа и стимулиране на
детето, нямат разбиране за нормите в обществото(законови и морални),
пренебрегвани са опасности и рискови ситуации, поради което не са в
състояние да осигурят сигурна и защитена семейна среда за малолетното
дете.
Предвид изложеното, правилно първоинстанцииният съд е приел, че
Сехир е „дете в риск” по смисъла на §1 т.11 от ДР на Закона за закрила на
детето, както и че исканата мярка за настаняване в приемно семейство е
адекватна и подходяща за задоволяване неговите нужди. Още повече,
специализираната институция, в която е било настанено малолетното дете е
подлежаща на закриване, с оглед предвидените законодателни изменения(§36
от Преходните и заключителни разпоредиб на Закона за социалните услуги).
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че не са
настъпили основания за реинтеграция на детето в билогичното семейство.
6
Неоснователни са наведените от процесуалния представител на
въззивниците доводи за безпричинното откъсване на малолетното дете от
неговата семейна среда, както и че същото следвало да расте при рождените
си родители. В тази връзка следва да се подчертае, че задоволяването на
елементарни екзистенциални нужди не е достатъчно за правилното развитие
на детето. Същото има нужда от постоянни грижи както за физическото
развитие, така и за неговото емоционално и интелектуално съзряване.
,,Отглеждането“ на детето изисква непрекъснати непосредствени материално-
технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр.
Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради
своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на
родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност.
Под влияние на родителите децата могат да получат начало на правилен
мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни
разбирания, отрицателни и порочни навици.
Важно е не поведението на родителите, а неговото отражение върху
децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права.
Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на
образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също
така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно
безвиновно състояние на родителите. Целта е да се даде защита срещу всяка
опасност, а не срещу виновно поведение.т.е., субективното отношение на
родителите към засягането на правата на децата няма значение за
публичноправната намеса.
Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и
влязла в сила от 3.07.1991 г., родителите носят първостепенна отговорност
за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са
тяхна основна грижа.
Според чл.20 на същата конвенция, дете, което е лишено временно
или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите
висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право
на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
7
С оглед изложеното, не са налице обстоятелства, обосноваващи извод
за повишаване родителския капацитет на родителите.
В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание,
К.А.(приемен родител) е заявила становище, че рождената майка- М.А. не би
могла да полага адекватни грижи за тригодишното дете. Последното
посещавало детска градниа и често боледувало.
Както бе посочено, обстоятелствата, свързани с родителите на детето,
създават реална опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и
социално развитие и към настоящия момент единствена възможност за
запазване на неговите права и интереси, представлява настаняването извън
семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.4 от ЗЗДет, при определяне
мярката за закрила на детето, съдът задължително трябва да следва
определената в чл.26 ал.1 от ЗЗДет поредност, а именно: настаняване на
детето при роднини или близки, настаняване в приемно семейство, социална
услуга – резидентен тип или настаняване в специализирана институция. Както
може да се установи, условията за настаняване на деца в приемни семейства
са уредени в Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. В чл.3, ал.1
т.1 и т.2 от Наредбата са посочени институтите на краткосрочното и
дългосрочното настаняване.
Констатирано е по делото, че няма близък или роднина, който да е
изявил готовност да се ангажира с отглеждането на детето, Същевременно е
оценено приемно семейство.
Изтичането на съдебно продължения срок за настаняване на детето в
специализираната институция- на 05.03.2021г., би представлявало основание
за прекратяване настаняването му извън семейството, но връщането в
билогичното семейство би го поставило в риск.
Правилно районният съд е приел, че исканата мярка е в интерес на
детето, като е определил същата за срок от една година от постановяване на
решението. Целта на мярката е отглеждането и възпитанието на детето в
8
семейна среда- спокойна и сигурна, каквато в конкретиня случай рождените
родители не могат да предоставят. Същевременно, детето и родителите ще
запазят емоционалната си връзка, като за тях се определя подходящ режим на
лични отношения, на основание чл.33,ал.1 от ЗЗДет.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на въззивната инстанция фактически и правни изводи напълно
съвпадат с тези, до които е достигнал районният съд в атакуваното решение,
БОС намира, че то следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК, препраща и към мотивите, отразени в първоинстанзионния съдебен акт.
На основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260438/11.03.21г. по гр.д.№ 8576/20г.
по описа на БРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9