Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,16.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5211
по описа за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от „***.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда „***срещу В.П.А. с ЕГН ********** ***, в която се
твърди, че на 28.02.2018г. бил сключен договор за паричен заем между „***“ АД и
ответника на основание ЗПК и Стандартен европейски формуляр. Твърди, че с
подписване на Договора, заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 600 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Твърди, че съгласно клаузите на договора,
страните се съгласили договорът да има силата на разписка, видно от която
заемната сума била предоставена на заемателя при подписване
на договора. Твърди, че реално предаването на вещта е било при подписване на
договора. Твърди, че с предоставяне на договорената сума, заемодателят изпълнил
задължението си по договора, а за заемателя
възникнало задължение да заплати
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора за кредит.
Твърди, че погасителните вноски, които заемателят се
задължил да изпраща съставляват плащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя като лихвения
процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него. Общата стойност на
плащанията по договора е в размер на 652 лева. Твърди, че договорената лихва е
в размер на 52,05 лева. Твърди, че съгласно разпоредбите на договора заемателят се задължил да върне кредита но
26.07.2018г. на 21 равни месечни вноски
в размер на 31,05 лева като първата вноска е с падеж 08.03.2018г., а последната
на 26.07.2018г. Твърди, че с подписване на договора заемателят
удостоверил, че е запознат подробно с
всички клаузи на договора, съгласен е с тях и желае договорът да бъде сключен.
Ищецът твърди, че на основание договора и съгласно Тарифа, в случай на забава
на плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 дни заемателят дължи на заемодателя заплащането на такса
разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 9 лева, която се
начислява за всеки следващ тридесет дневен период, като всички начислени такси
не може да надхвърлят 45 лева. Твърди, че съгласно чл.4 ал.1, заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, но поради
неизпълнение на това задължение, на заемателя била
начислена неустойка в размер на 295,89 лева. Твърди, че страните постигнали
споразумение тази неустойка да бъде разсрочена на 21 равни вноски в размер на
по 14,09 лева. Твърди, че така погасителната вноска била в размер на 45,14
лева. Твърди, че на основание ЗПК, на ответника била начислена лихва за забава
в размер на действащата законна лихва за периода 16.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Твърди,
че общият размер на начислената лихва е в размер на 51,41 лева. Твърди, че
длъжникът не е изплатил изцяло дължимия паричен заем като до момента са внесени
следните суми : неустойка 14,09 лева, договорна лихва 4,61 лева и главница
26,44 лева. Твърди, че срокът на договора и изтекъл на 26.07.2018г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че на 01.10.2018г. било
подписано приложение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
между заемодателя и ищцовото дружество, по силата на
който вземанията срещу ответника били прехвърлени на ищеца. Твърди, че
заемодателят е упълномощил ищцовото дружество в качеството си на цесионер
от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Твърди, че на основание чл.99 ал.3 ЗЗД изпратил до ответника
уведомително писмо, което било върнато в цялост. С исковата молба ищцовото дружество представя уведомление за цесията.
Ответникът
чрез определения си особен представител оспорва иска. Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията,
а съгласно ТР 4/18.06.2018г. на ВКС, прехвърлянето на вземанията следва да е
било съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Твърди, че и с исковата молба ответникът не може да бъде
уведомен за цесията, тъй като същата е връчена чрез залепване на уведомление, а
на ответника е определен особен представител. Твърди, че на ищеца не е
представен стандартен европейски формуляр и в тежест на ищеца е да установи
това обстоятелство. Твърди, че уговорената неустойка в чл.4 от договора
представлява неравноправна клауза в договора, поради което претенцията в тази част
е неоснователна. Твърди, че договорената неустойка цели да заобиколи
ограниченията на чл.19 ал.4 ЗПК при определяне на ГПР и не е посочена в
предложението за сключване на договора. Твърди, че е нищожна и клаузата за
отделно заплащане на разходи в размер на 9 лева месечно, 45 лева общо, тъй като
тази претенция следва да е част от ГПР, договорени между страните. Твърди, че
тъй като договорът е нищожен, то и клаузата за дължимост
на обезщетение за забава е нищожна.
Прави възражение за прихващане на сумата от 14,09 лева неустойка и договорна
лихва в размер на 4,61 лева.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява.
Ответникът
се представлява от назначения му особен представител, който поддържа заявеното
в писмения отговор.
По
делото е представено Предложение за сключване на договор за паричен заем, от
който се установява, че страните са договорили сключване на договор за заем в
размер на 600 лева и срок на погасяване 21 седмици. В Предложението страните са
уточнили размера на погасителната вноска, че е 31,05 лева.
В
съответствие с изготвеното предложение, което съдът приема, че има характер на
Стандартен европейски формуляр, страните са сключили договор за паричен заем №
3164839 от 28.02.2018, по силата на който заемодателят „***“ е отпуснал на
ответника В.П.А. в заем сумата от 600 лева, която заемателят
следвало да върне на 21 седмични вноски, всяка в размер на по 31,05 лева.
Установява се от договора, че в т.5 от същия са посочени датите на всяка погасителна
вноска. Установява се от договора, че страните са договорили фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40% и годишен
процент на разходите 48,32 %, като така общата сума дължима от заемателя става в
размер на 652,05 лева.
Установява
се, че чл.4 от договора, заемателят се е задължил в
тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по
договора, като представи обезпечение, а именно две физически лица поръчители,
които да отговарят на определени посочени в договора условия или банкова
гаранция с бенефициер
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на
задълженията по договора. Установява се в чл.4 ал.2 в договора, страните са
уговорили, че при неизпълнение на задължението да представи обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 295,89 лева. Тази
неустойка страните са се съгласили да се изплаща към всяка погасителна вноска и
е в размер на по 14,09 лева.
По
делото е представена тарифа на „***“ АД, от която се установява, че разходите
за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни е 9
лева, таксата за издаване на удзостоверение за липса
на задължения е 12 лева, а таксата за издаване на удостоверение за липса на
задължения е 20 лева.
Установява
се от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания, че
16.11.2010г. е сключен такъв между „***“ АД и „Агенция за събиране на везания“
ООД, по силата на който „***“ е прехвърли на купувача „***.“ ООД ликвидни и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени
от продавача „***“ АД с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, пи които вземания са индивидуалиризани в
Приложения, неразделна част от договора.
Установява
се, че по делото е приложено
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД. Установява се, че в
представеното по делото Приложение №1 под № 287 е вписано името на ответника В.П.А.
с непогасено задължение в размер на 968,27 лева.
Установява
се, че с пълномощно от 09.09.2015г. „***“ АД е
упълномощил „***.“ АД да уведоми всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, които дружеството е цедирало съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. С пълномощното цедента е упълномощил цесионера
като негов универсален правоприемник.
Установява
се, че за изършената цесия, ищцовото
дружество е изпратило уведомление на ответника на 02.10.2018г. и на
10.07.2019г., като видно от приложените обратни разписки, уведомлението не е
връчено на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за
установено следното:
От приетото ч.гр.д. № 2763 по описа за 2019г. на ПлРС,
се установява, че ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата 573,56
лв.,
представляваща главница, сумата 47,44
лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2018г. до
26.07.2018г., сумата 45,00 лв.,
представляваща такса разходи, сумата
281, 80 лв., представляваща неустойка за периода от 15.03.2018г. до
26.07.2018г., и сумата 51,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2018г. до
07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.05.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 75, 00 лв. разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От чл.2, т.5 от договора се
установява, че падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е
изтекъл на 26.07.2018г., преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Общият размер на всички плащания е 652,05 лева- чл.2, т.7 от
договора.
Договорът
за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания (чл.7 ).
„***” АД e финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ,
поради което има право да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. В този смисъл
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл.9, ал.4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са цедирани
от „***” АД н. „***.” ЕАД, съгласно рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и приложение № 1 от 01.10.2018г. към
него. Извършването на цесията не е оспорено от ответника, поради което и съдът
намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на
това обстоятелство – с исковата молба е представено пълномощно за извършване на
цесията и потвърждение.
Досежно
възражението на ответника в писмения отговор, че цесията не му е била съобщена,
съдът го намира за неоснователно.
Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника. В този смисъл е и съдебната практика Р.№123/24.06.2009г. по
т.д.№12/2009г. състав на ВКС, ІІ т. о., Р.№3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г.
на ВКС, І т.о. Р. №78 от 09.07.2014г., т.д. №2352/2013г. на ВКС, ІІт.о./ Назначеният от съда особен представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство. За да бъде конституиран като такъв,
съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в
нормата на чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но
при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се
смятат за редовно връчени. Съгласно чл.47, ал.5 ГПК при връчване на съдебни книжа
чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл.47, ал.2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. С оглед изложеното, съдът приема, че в случая преписите
от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано
в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира
да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.
Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер
и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Съдът не споделя
становището на ответника относно неуведомяването за цесията и на друго
основание : Съобщението по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, поради което не е условие за
прехвърлителното действие на цесията.
Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се
свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Въпреки, че ответникът не е намерен на посочения в договора
адрес, който е и негов постоянен адрес в НБД, то преписа от исковата молба и
доказателствата са връчени на назначения му особен представител. С връчването
им, съдът приема, че правата му са защитени. Отделно от това, съгласно трайната
практика на ВКС, възражението за липса на уведомление за цесия може да се прави
единствено с доказателства за плащане от страна на длъжника, каквито по делото
не са представени. В този смисъл е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о.,
Решение №173/15.04.2004г.
на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Ето
защо съдът намира, че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на договор за паричен заем
№ 3164839 от 28.02.2018г. срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Въз основа на изложеното, по делото
са доказани в кумулативност - наличието на сключен
договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума;
валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с
лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на
краен падеж, а именно 26.07.2018г., до когато е следвало да бъдат погасени.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото
е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че невъзстановеният размер по прецесния договор е: 573,56 лева - главница, договорната
лихва – 47,44 лв. за периода от 15.03.2018г. – 26.07.2018г., неустойка за
неизпълнение – 281,80лв., 45 лв. – разходи за събиране на вземането и
обезщетение за забава в размер на 51,41 лв. от 16.03.2018г. – 01.04.2019г.
От
представения договор, както и от приетата по делото ССчЕ,
се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително е 600
лв. от която сума ответникът е заплатил 26,44 лева и остава дължим остатък
573,56 лева. Ответникът не е представил доказателства за други плащания.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер от 573,56 лв. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.09.2019г. до окончателното изплащане.
Относно възнаградителната
лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 47,44
лв., представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за
периода 15.03.2018г. – 26.07.2018г. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Видно от договора, възнаградителната
лихва е уговорена в размер на 52,05 лева, като от тази сума ответникът е платил
4,61 лева. Не са представени доказателства за други извършени плащания. Видно
е, че ГПР е уговорен в размер на 48,32 %, което е в рамките на допустимото
съгласно чл.19 ал.4 ЗПК. Поради това съдът приема, че претенцията е основателна
и следва да бъде уважена.
Относно обезщетението за забава:
Страните
са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитодателя законната
лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е изчислено от вещото лице
по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по
делото заключение на ССчЕ, размерът на обезщетението
за забава за периода 16.03.2018г. – 01.04.2019г. е 51,41 лева, колкото е и
претенцията. Съдът приема, че предявеният иск по чл.86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 51,41
лева.
Относно
неустойката:
За уважаването на иск по чл.92 ЗДДС следва да са налице
следните пердпоставки: валидно поето задължение от
страна на ответника; неизпълнение на
това задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; наличие на
уговорка между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или
забавено изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; отсъствие на
някоя от причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника
на длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др.
Страните са уговорили в чл.4, ал.2 от договора, че при
неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от договора на заемателя
се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 295,89 лв. Съгласно чл.4,
ал.1 от договора, заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „***“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „***“, като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер
- Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем.
Съдът счита, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли по следните съображения. Съгласно задължителните
указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи
за неустойка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС- Решение №93 от 19.03.2012г. по гр.д. №1057/2011г., II
г.о., ВКС, Решение №110/11.04.2014г.,
гр.д.№1237 по описа за 2013г., ВКС, ІV г.о., Решение №384 от 02.11.2011г. по
гр.д. № 1450/2010г., Iг.о., ВКС. В случая
разпоредбата на чл.4 от Договора между „***” АД и ответника и предвидената
неустойка в размер на 295,89 лв. излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Същата има за цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите, поради което на основание чл.21 ЗЗП е нищожна и
плащане по нея не се дължи. По тези съображения искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена 281,80 лева следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед
направеното възражение за прихващане платената сума за неустойка в размер на
14,09 лева следва да се приспадне от дължимата главница. Поради това и
главницата остава дължима в размер на 559,47
лева.
Относно претенцията
за заплащане на такса разходи в
размер на 45лв. В чл.16 ал.2 от договора, е посочено, че ответникът е запознат
и съгласен с тарифата на банката. Същата е приложена с исковата молба и от нея
се установява, че разходите за събиране на вземането при забава в плащането на
вноска повече от 30 дни е в размер на 9 лева. Предвид забавата на вноските,
заемодателят е начислил и това е установено и от вещото лице, че ответникът
дължи 45 лева за пет такси – начислени за 15.04, 15.05., 14.06., 14.07., 13.08.
Съдът намира тази клауза за нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза на
чл.16 ал.2, която обвързва страните с приложената към договора Тарифа има за
цел да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК, съгласно
което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не
може да надвишава законната лихва. Това правило има за цел да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит. С въвеждането на тази Тарифа се въвежда и допълнително
плащане, дължимо при забава на длъжника и съдът приема, че представлява
прикрита неустойка за забава. Тези плащания нямат за цел да покрият разходи по
събирането на закъснели погасителни вноски, тъй като те са уговорени
предварително по размер, разноските, необходими за събиране на всяко конкретно
вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени предварително. Начина,
по който са уговорени налага извод, че имат за цел да избегнат ограничението на
закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това съгласно чл.10а ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за събирането му представляват разходи за
управление на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за
такса разходи от 45 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна
договорна клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се
ангажираха доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята
на кредитора е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го
освобождава от задължението да докаже действителното им извършване. По
изложените съображения исковата претенция следва да се отхвърли в тази й част.
При така изложеното и с оглед обсъдените от страна на ответника
възражения, съдът приема, че искът за главница следва да бъде уважен до сумата
от 559,47 лева, договорна лихва за периода 15.03.2018г. – 26.07.2018г. в размер
на 47,44 лева и лихва за забава за периода 16.03.2018г. – 01.04.2019г. в размер
на 51,41 лева. Неоснователни са претенциите за неустойка за периода
15.03.2018г. – 26.07.2018г. в размер на 281,80 лева и начислени такси
разходи за събиране на вземането в
размер на 45 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Ищецът претендира разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 300 лева. При съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във
връзка с чл.25 НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в исковото
производство в размер на 100 лева. Така
разноските на ищеца са в размер на 705 лева и съобразно уважената част на
претенциите, такива му се дължат в размер на 468,23 лева.
В заповедното производство разноските на ищеца са в размер
на 75 лева и съобразно основателността на претенциите, такива му се дължат в
размер на 49,81 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.А. с ЕГН ********** ***, че дължи н. „***.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис- сграда ***, представлявано от ***, следните суми: 559,47 лева, представляваща главница; договорна
лихва за периода 15.03.2018г. – 26.07.2018г. в размер на 47,44 лева и обезщетение за забава за периода 16.03.2018г. –
01.04.2019г. в размер на 51,41 лева,
дължими по договор за паричен заем от 28.02.2018г., сключен с „***“ АД, вземанията
по който са прехвърлени, съгласно
Приложение 1 от 01.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., сключен с
„***.” ООД, чийто правоприемник е „***.” ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до предявения
размер на 573,56 лева, за такси разходи за събиране в размер на 45 лева и за
неустойка в размер на 281,80 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2763/2019г. на РС Плевен
ОСЪЖДА В.П.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „***.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис- сграда ***, представлявано от *** сумата от 468,23 лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство
и сумата от 49,81 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от връчването пред Окръжен съд Плевен.
Районен
съдия: