Решение по дело №3169/2020 на Софийски градски съд

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № ……

   Гр.  София, 03.09.2021 г.

 

 

 

 В      И  М  Е  Т  О      Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                     Мл. съдия : Роси М. 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3169 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 278969/19.11.2019 г. по гр. д. № 2035/2019 г. Софийски районен съд, 35 с - в е признато за установено обективно, кумулативно съединените установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че М.Л.М., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата от 2 071, 18 лв., представляваща стойност на незаплатената елект­роенергия за периода 27.11.2016 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното заплащане, както сумата от 118, 47 лв. законна лихва за забава за пе­риода от 02.12.2017 г. до 31.07.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 51766/2018 г. на СРС, 35 с - в. Ответницата е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника М.Л.М., чрез процесуалния й представител, с доводи, че е постановено при нарушения на материалния и процесуален закон и в противоречие със събраните доказателства, като поради това е необосновано. Неправилно СРС е приел, че между страните е налице облигационно отношение относно доставката на ел. енергия на посочения адрес. Поддържа, че не е доказано ползване на имота от ответницата и дължимостта на суми от нейна страна. Не са представени доказателства по какъв начин е образувана стойността на начислената ел. енергия по партидата на ответницата. Твърди се, че съдът не е съобразил направеното своевременно възражение за прихващане. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за две инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя си оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно, правилно и съобразено със събраните доказателства в тяхната съвкупност. Сочи, че не е правено своевременно възражение за прихващане, както се твърди в жалбата, както и че е безспорно установено наличието на облигационно правоотношение с ответницата за доставка на ел. енергия за битови нужди в периода, за което в закона не е предвидена конкретна форма. Размерът на задълженията е установен от приетата пред СРС ССчЕ. Моли да се потвърди решението изцяло. Претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответницата по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, като въззивна инстанция, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира за установено следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване стойност на потребена електрическа енергия за периода 27.11.2016 г. - 25.05.2018 г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните в жалбата оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо. По същество, по доводите на ответницата във въззивната жалба, съдът намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи, при условията на пълно главно доказване, следните правопораждащи факти : 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало - това са обстоятелства, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения, които следва да докаже.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.

По разпореждането на закона, доставчикът на ел. енергия може да търси вземанията си за използвана електроенергия от собствениците или от вещните ползватели на имота.

Действително, в отговора на исковата молба ответницата не е твърдяла, че не е потребител на ел. енергия, но изрично е оспорила исковете касаещи заплащането на такава за процесния имот и период - т. е. по основание и размер. В първото заседание исковете са оспорени с възражения, че ответницата не полза ел. енергия за процесния имот и не живее на адрес : гр. София, ул. „********№ */, който е предмет на настоящето дело, а на адрес - ул. „********което се установява и от служебната справка направена пред СРС в НБДН.

Оспорването на основателността на исковете изисква от ищеца да проведе пълно и главно установяване на облигационната връзка с ответницата по доставката ел. енергия за конкретния имот и период. Следователно, ищецът е бил задължен да проведе доказване на правопораждащия факт, че именно ответницата е ползвала ел. енергия за процесния период и имот, което задължение изрично му е указано от СРС с доклада на делото по чл. 140 ГПК.  

Действително, за да възникне задължение не е необходимо лицето реално да ползва имота, на който се доставя ел. енергията, както сочи и СРС, но е необходимо да се установи, с допустимите от закона доказателствени средства, че то е собственик или вещен ползвател на обекта.

Доказателства в посочения смисъл не са ангажирани в производството. Като такива не могат да се приемат едностранно изготвените от ищеца фактури, които не носят подпис на ответницата и не могат да й се противопоставят валидно, нито заключението на ССчЕ, което е изготвено въз основа на представените от ищеца частни документи. Фактурите и извлеченията от партидата, като частни документи, се ползват с формалната доказателствена сила на чл. 180 ГПК, която се простира единствено по отношение на факта, че издателят е направил отразените в тях изявления. Те не притежават материална доказателствена сила относно верността на удостоверените в тях факти и съдът ги преценява с оглед всички събрани доказателства.

Предвид изложеното, за разлика от СРС, настоящият въззивен състав приема, че в производството не е безспорно установено основанието, на което се иска ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на ел. енергия на процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „********№*за периода 27.11.2016 г. - 25.05.2018 г.

По делото не са ангажирани доказателства, че ответницата М.Л.М. е клиент на дружеството съгласно вложения по – горе смисъл на закона за имота в процесния период. Не е ясно защо партидата на обекта се води на името на ответницата. По делото не е представено заявление - декларация от ответницата за откриване на партида за имота на нейно име. 

За установяване на посоченото обстоятелство не може да се направи извод единствено от жалбата до ищеца подадена от ответницата, по повод начисляването на ел. енергия за клиентски номер № 300068233061, както приема СРС.

След преценка на доказателствата в съвкупност въззивният състав за разлика от СРС приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт в процеса - че ответницата има качеството на собственик или ползвател на имота, а от там, че е потребител на ел. енергия за него, по смисъла посочен по - горе и дължи заплащането й за исковия период.

Възражението в жалбата, че в производството не се установява между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия за процесния имот през процесния период, е основателно.

При липса на доказано договорно отношение с ответницата, е без правно значение обсъждането на доказателствата свързани с количеството и стойността на доставената ел. енергия в имота.

Ето защо както главния иск, така и акцесорния, за лихви за забава върху главното вземане, са недоказани, а от там - неоснователни.

Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се отмени, а исковете да се отхвърлят.

Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответницата за исковото и заповедното производства. В нейна полза се дължат разноски за първоинстанционното производство. Пред СРС са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 800 лв.

Ищецът е направил възражение за прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд намира за основателно.

Като съобрази интереса по спора, по чл. 7, ал. 2 НМРАВ, съдът определя възнаграждението за първа инстанция в размер на 384 лв. Като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и проведените процесуални действия, (производството е приключило в едно съдебно заседание) въззивният състав намира, че в полза на ответницата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за СРС в размер на 400 лв. 

По разноските пред СГС : При този изход на спора, право на разноски пред СГС има ответницата. В нейна полза съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за което има данни че е реално заплатено в брой, съгласно договора за правна защита и съдействие. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на възнаграждението за тази инстанция, е неоснователно.

Така мотивиран СГС

 

          Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 278969/19.11.2019 г. по гр. д. № 2035/2019 г. СРС, 35 с - в, с което е признато за установено исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че М.Л.М., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата от 2 071, 18 лв. представляваща стойност на незаплатената елект­роенергия за периода 27.11.2016 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното заплащане, както сумата от 118, 47 лв. законна лихва за забава за пе­риода от 02.12.2017 г. до 31.07.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 51766/2018 г. на СРС, 35 с - в и ответницата е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства, по чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че М.Л.М., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата от 2 071, 18 лв. представляваща стойност на незаплатената елект­роенергия за периода 27.11.2016 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното заплащане, както сумата от 118, 47 лв. законна лихва за забава за пе­риода от 02.12.2017 г. до 31.07.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 51766/2018 г. на СРС, 35 с - в.

 

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б." АД, ЕИК ********, с адрес по делото:  гр. София, бул. „********чрез адв. Д.да заплати на  М.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б., адвокатско възнаграждение по делото, както следва : за СРС в размер на 400 лв., а за СГС - в размер на 200 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                

 

 

 

 

 

                      2.