Р
Е Ш Е Н И Е
№ /гр. Варна, .11.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна,
ХХХІ състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 758/2011 год. по описа на АдмС –
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба от С.Н.Н.-
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Враца срещу
Министерството на правосъдието, с която е сезиран съдът с искане да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпени по време на престоя му в ОЗ-
Варна неимуществени вреди пред периода 07.06.2002 год.– 20.05.2005 год. както
следва: 10 000 лв. за вреди от
незаконосъобразни действия на администрацията на затвора в гр.Варна и
40 000 лв. за вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора в гр.Варна, ведно
със законната лихва върху претендираните суми.
Ищецът твърди, че през процесния период, в следствие на незаконосъобразни
действия на длъжностни лица при ОЗ- Варна, изразяващи се в настаняването му в
нерегламентирани условия за здравословен начин на живот, е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни неудобства, депресия, психически страдания, липса на
здрав сън и апетит, унизяване и малтретиране на човешкото достойнство.
Поддържа, че в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на
ОЗ- Варна е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени значителни
неудобства, депресия, липса на здрав сън и апетит, психически страдания и
унизяване и малтретиране на човешкото достойнство. Навежда довода, че тези
вреди са пряко следствие от неизпълнението на нормативни задължения на
ответника, тъй като в Затвора не са осигурени нормални санитарно – битови
условия за живот. Сочи, че липсва светлина, свеж въздух и жизнено пространство
в помещенията, както и възможност за поддържане на лична хигиена. Изложеното
мотивира правния му интерес от релевираните претенции.
В о.с.з. лично поддържа
депозираната искова молба. По същество моли съда да уважи предявените
претенции.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Възразява, че в хода на процеса не са събрани
доказателства за незаконосъобразни действия и бездействия на административния
орган.
Представителят
на Варненска Окръжна прокуратура, в о.с.з. изразява становище за
неоснователност на претенциите. Възразява, че същите са погасени по давност.
По
допустимостта: По
аргумент от чл.19 и чл.19а от Закона за
изпълнение на наказанията, общото ръководство
на местата за лишаване от свобода
и контролът върху тяхната дейност
се осъществяват от Министерството на правосъдието, а прякото ръководство
е възложено на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Тя е административно звено в Министерството
на правосъдието, а затворите са
териториални звена на Дирекцията. В изпълнение на своите правомощия, тези
органи осъществяват именно административна дейност, поради което и юридическото
лице, представяно от органа, от чиито незаконосъобразни действия и бездействия
се твърди, че са причинени вреди, е пасивно процесуално легитимирани по
претенциите с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че като предявени срещу надлежна
страна, при наличие на правен интерес и установеност на всички процесуални
предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на иск, претенциите,
инициирали настоящото производство са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното :
Съобразно приложената справка от
Началника на Затвора – гр. Варна, ищецът е изтърпявал в ОЗ – Варна наказание
„лишаване от свобода” за периода 19.06.2002 год.- 27.06.2005 год. в Зона за
засилен надзор и охрана. През този
период той е бил настанен в няколко спални помещения, а именно : № 15,18, 19а и
23, в които е бил настанен самостоятелно.
Във връзка с изискани данни от Началника на Затвора в
гр. Варна за графика на ползваното лично време от Н. и възможностите в рамките
на едно денонощие същият да ползва
санитарен възел, с писмо от 27.04.2011
год. длъжностното лице е заявило, че поради отдалеченост на процесния период
назад във времето и изтичане на срока за съхранение на съответните документи,
същите не могат да бъдат предоставени.
В изпълнение на задължителните
указания на Върховния административен съд, дадени с решение по адм. дело №
11507/2010 год., съдът е изискал от Директора на Психодиспансера към МБАЛ „Св.
Марина” да предостави копие от изготвени експертизи и епикризи на ищеца през
процесния период 2002-2005 год. С писмо
от 02.05.2011 год., управителят на ДКЦ „Марина” ЕООД е уведомил съда, че за
лицето С.Н. не са открити данни в отделението за диспансерно наблюдение на
психично болни. Съобразно депозираното писмо от изпълнителния директор на МБАЛ
„Св. Марина” ЕАД, ищецът не е бил хоспитализиран в лечебното заведение през
процесния период.
Видно от вписванията в личната
амбулаторна карта на ищеца, към месец септември 2002 год. на Н. е поставена диагноза – „данни за личностно
разстройство”. На 30.09.2002 год. психичното му състояние е определено като
„психопатия” при невъзможност за осъществяване на контакт. Обективирана е и препоръка за консулт с психиатър.
През месец март 2003г. диагнозата „психопатия” отново е вписана в амбулаторната
карта, наред със „симулация” и уточнението, че ищецът не търси помощ от
психиатър. Аналогични данни се съдържат и в приложените към личната амбулаторна
карта на ищеца епикриза и медицински
справки, в които е прието, че поведението на С.Н. е резултат на защитна реакция
от хистерична личност с диагноза „симулацио с цел бонификацио”.
Съобразно изпратеното от Началника
на затвора писмо от 02.08.2011 год., в зоната за засилен надзор и охрана на затвора в гр. Варна са извършвани текущи ремонти чрез частично измазване и
боядисване, вкл. и на сатитарните възли. Цялостен ремонт в зоната не е
осъществяван.
Съдът, след преценка на
свидетелските показания на Никола Н. -
бащата на ищеца, съобразени във връзка с всички други данни по делото и при
отчитане на възможната негова заинтересованост, намира, че следва да кредитира
същите като подкрепящи се от изложеното в депозираните от него през есента на
2002 год. молби до Главния прокурор на РБългария, до ОП- Варна и до началника
на ОЗ- Варна. Свидетелят излага, че при
свиждане на сина му през месец септември 2002 год. е установил, че ищецът не е
контактен. Същият треперел и не можел да говори. През лятото на 2003 год. С.Н.
възстановил отчасти комуникативните си способности. Баща му излага, че преди
2001 год. ищецът е лекуван в Държавна психиатрична болница в Ловеч и е
освидетелстван като невменяем с психично заболяване. Настоящият състав не
кредитира показанията на свидетеля в останалата им част, тъй като те не са
основани на непосредствени впечатления, а препредават разговори на свидетеля с
трети лица и получената от тях
информация.
С определение от 03.08.2011 год.
съдът е възложил съдебна поръчка за разпит по делегация на св. Х.
А.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ОЗ - Ловеч. Същият, съобразно предоставените от
Началника на затвора данни, е изтърпявал наложеното му наказание в ОЗ- Варна през процесния период 2002- 2005
год. Неговият разпит по делегация е
обективиран в приложения по делото Протокол от 16.09.2011 год., а показанията
на свидетеля в коментираната по- долу
част, като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от другите събрани в тази връзка
доказателства, настоящият състав кредитира като обективни. Х.Х. излага, че първоначално ищецът е
настанен в 15 –то спално
помещение в Зона за повишена сигурност и там е престоял два месеца.
Съобразявайки началната дата на престоя на ищеца в ОЗ- Варна, настоящият състав
приема, че Н. е пребивавал в 15- то спално помещение през периода
19.06.-19.08.2002 год.. Заедно с него там били настанени още 10-15 души, част
от които пушачи. В килията нямало санитарен възел, а само кофа за физиологични
нужди, без аспирационна система и без възможност за достатъчно свеж въздух
поради малката степен на отваряемост на
прозорците. В това помещение
имало влага, а леглото на ищеца било
поставено до влажна стена. Килията била с размери 12 на 3 м., а площта й заета с легла и шкафове, поради което нямало
достатъчно празно пространство, нито естествена
или изкуствена светлина, чийто интензитет да позволява нормално четене.
В този период от два месеца здравословното състояние на ищеца се влошило,
настъпили психични проблеми, поради което ръководството на ОЗ- Варна преместило
Н. в килия № 24. Свидетелят сочи, че там Н. е престоял около два- три месеца, с
оглед на което съдът приема за установено, че в това помещение ищецът е
пребивавал от 19.08.2002 год. до 19.11.2002 год. В тази килия
Н. бил настанен сам, при липса на дневна светлина и санитарен възел. Х.Х.
излага, че ищецът често е бил лишен от възможността да ползва определеното
лично време сутрин, обед и вечер по 30 мин., поради което е бил поставен в
невъзможност да осъществява нормалните си физиологични нужди. Свидетелят сочи,
че в този период Н. не говорел с никой, но с молби и жалби се е оплаквал на
администрацията на затвора от хигиената в помещението. Тази килия била изолатор и в нея нямало нито контакти,
нито шкафове и маса. На мястото на
прозореца била поставена плътна ламарина, без възможност за влизане на светлина
и свеж въздух и без аспирационна система. Свидетелят уточнява, че след двата
месеца, прекарани в помещение № 24, ищецът е настанен в килия 19а за период
от 8-9 месеца, т.е до – 19.08.2003 год.
Тази килия била с размери 2м. на 2м. и в нея имало само едно легло и
санитарна кофа. В помещението нямало маса, а вместо прозорец била
поставена перфорирана ламарина. И тук
нямало осигурена възможност за приток на
свеж въздух, нито аспирационна система.
Свидетелят не излага никакви
конкретни факти и обстоятелства за престоя на ищеца в ОЗ- Варна след 19.08.2003
год.. Отделно от това, съдът намира, че в останалата им част, показанията на Х.Х.
са вътрешно противоречиви и не се основават на непосредствени впечатления,
поради което не следва да бъдат кредитирани. Не би могло да се възприеме за
достоверно изложеното от свидетеля относно приковаването на ищеца с белезници
към леглото в помещение № 24, след като
той самият сочи, че Н. е бил настанен там сам и не е допускан достъп на други
затворници, дори и възможност за ползване на лично време.
При
горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
Отговорността
на Държавата и Общините за вреди, причинени на граждани е специална по
отношение на деликтната отговорност по ЗЗД и е регламентирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Съобразно визираната разпоредба, тази отговорност се ангажира в
хипотезите на причинени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на
държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Фактическият състав, чието проявление обуславя
основателността на претенцията за обезщетение, не включва наличието на вина у
длъжностните лица при изпълнение/неизпълнение на административна дейност.
Отговорността им е обективна и е гаранционно обезпечителна, като нейното ангажиране
е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки :
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице или орган
при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда за
конкретно лице и причинна връзка между тях.
Изпълнението на
наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди е правно
регламентирана, административна по естеството си дейност, която се осъществява
в местата за изтърпяване на наказанията, каквото е и Затвора в гр. Варна. Съгласно
чл. 8 от Закона за изпълнение на наказанията /отм./, в редакцията му към
процесния период, наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване
на осъдените в определените места и подлагането им на поправително въздействие.
В случая, съобразно фактическата установеност по делото, най- късният момент на
осъществени от длъжностни лица в затвора действия и бездействия през процесния
период, за който са събрани доказателства в процеса, е 19.08.2003 год. Нито
едно от ангажираните по делото доказателства не касае периода след тази дата,
поради което съдът приема, че това е и моментът на преустановяване на
твърдяните от ищеца действия и бездействията на администрацията. Това
обстоятелство е правно релевантно с оглед възражението на представителят на
Варненска Окръжна прокуратура за погасяване на претенциите на ищеца по давност,
която съобразно т.4 от ТР № 3/2004 год.
на ОСГК на ВКС е започнала да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните действия или бездействия. Считано от 19.08.2003 год.,
петгодишната погасителна давност досежно претенциите за обезщетение за
претендираните неимуществени вреди е изтекла
на 19.08.2008 год. Исковата молба, инициирала настоящото производство е
предявена на 24.04.2009 год., поради което съдът приема, че независимо от
конкретната фактическа установеност във връзка с елементите на приложимия
състав, релевираните претенциите за периода 07.06.2002 год. – 23.04.2004 год.
са погасени по давност. Ето защо, по отношение на така очертания период
предявените искове се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Що се отнася за
останалата част от процесния период, а именно : 24.04.2004 год. – 20.05.2005
год., съдът намира, че в хода на делото
не бяха ангажирани никакви доказателства, от които да се установява извършването
на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица от ОЗ- Варна, претърпените от Н. неимуществени вреди и причинната им
връзка с незаконосъобразните действия или бездействия. При неустановеност по
реда на главното и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника, релевираните претенции и за този
период се явява неоснователни и следва да се отхвърлят, ведно с искането за
заплащане на законната лихва върху главницата.
Така мотивиран и на осн. чл.203 и сл. от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Н.Н.-
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Враца срещу
Министерството на правосъдието искове за заплащане на обезщетение за претърпени
по време на престоя му в ОЗ – Варна неимуществени вреди за периода 07.06.2002
год.– 20.05.2005 год. както следва: 10 000 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на
администрацията на затвора в гр.Варна и 40 000 лв. обезщетение за вреди
от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на затвора в гр.Варна, ведно
със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: