Решение по дело №79/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 40
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20212160200079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Поморие, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Административно
наказателно дело № 20212160200079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ Лилит-Генри” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул. ... ЕИК... против наказателно постановление (НП)
№ 534053-F563770/09.02.2021 г. , издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в ЦУ на НАП,с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание имуществена санкция 2000лв. за нарушение
квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ , вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Изразява се становище, че е било налице основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание се явява представител на дружеството-жалбоподател .
Поддържа подадената жалба.
За АНО в с.з. се явява представител- юрисконсулт, който представя преписката
по проведеното пред него производство и изразява становище за оставяне на жалбата без
уважение и потвърждаване на НП.
Жалбата е допустима. Подадена е от субекта, посочен в НП като нарушител, в
срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид
следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт
за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) №
1
F563770/10.08.2020г., съставен от Т.Г. – ст.инспектор по приходите в НАП. В акта се сочи,
че на 04.08.2020 г. при извършена проверка на търговски обект-магазин „Лилит“ находящ се
в гр.Поморие, ул.... стопанисван от жалбоподателя, е установено при извършена контролна
покупка на стойност 6,00 лв. заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон от
монтираното в обекта и в работещ режим фискално устройство DAISY COMPACT M02 с
ИН на ФУ DY496581 и ИН на ФП36655054 и от отпечатан дневен финансов Х отчет е
установено, че гореспомената продажба не е регистрирана чрез издаване на фискална
касова бележка. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В качеството на свидетели по делото са
разпитани актосъставителя и Л.К.- в роднински отношения с представляващия
жалбоподателя. От показанията на актосъставителя не се установява различна фактическа
обстановка от изложената в АУАН. От показанията на св.К. се установява, че касов бон не е
издаден веднага след извършване на покупката, а на служителя на НАП първо са били
дадени закупените стоки, а след това представителят на дружеството жалбопотадел е влязъл
в обекта за да издаде касова бележка за извършената покупка, което е станало за секунди
според свидетелката.
Фактическата обстановка описана в акта, както и посочените като нарушени
законови норми са идентични с тази в НП. Не се установяват нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление, като същото е издадено от
компетентен орган оправомощен да издава НП от вида на процесното с представената
заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изп.директор на НАП и съдържа задължителните
реквизитите предвидени в чл.57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни наведените
възражения за незаконосъобразност поради неспазване на срока за издаването му предвиден
в чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото в случая е релевантна датата на издаване на НП, а не на
получаването му от адресата. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да издаде за извършената контролна
покупка на стойност 6 лв. фискална касова бележка от работещото в обекта фискално
устройство, поради което съдът прие, че по този начин жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение по чл.25, ал.1 , т.1от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ
, вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС. Съдът намира за неоснователни възраженията, на
жалбоподателя, че не е изпълнил задължението си, тъй като контролният орган не му е дал
възможност да издаде касова бележка, доколкото от доказателствата по делото,
включително и от показанията на св.К. не се установява да са създадени каквито и да е
пречки за изпълнение на това задължение на жалбоподателя.
Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно с предвиденото в
санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС която в случаите на неиздаване на
документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за юридически лица какъвто е и
жалбоподателя – имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. В случая , за извършеното от
жалбоподателя нарушение, АНО неправилно е определил размера на наказанието на 2000
2
лв., който е максималния предвиден в закона размер. Съдът намира,че при определяне
размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата
на други нарушения на данъчното законодателство извършени от жалбоподателя, като
отегчаващи вината обстоятелства не се установяват, поради което и наказанието
имуществена санкция следва да се определи към предвидения в закона минимум от 500 лв.
Поради това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да се
измени, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. се намали на
500 лв. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се
установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната
за този вид деяния, а обстоятелството, че не са установени други нарушения от страна на
жалбоподателя следва да се отчете единствено на плоскостта на смекчаващите вината
обстоятелства.
По направеното искане за присъждане на разноски съдът прие следното:В случая
предвид установеното обстоятелство, че жалбоподателят е извършил нарушението вменено
му с обжалваното постановление, следва да понесе разноските направени в производството
от другата страна-НАП. НАП, който е представлявана и защитавана по делото от
юрисконсулт, на основание чл.65, ал.5 от ЗАНН има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи по реда на чл.37 от ЗПП и според предвиденото в чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Тази сума следва да се заплати на НАП от
жалбоподателя, предвид изхода от спора между страните.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 534053-F563770/09.02.2021 г. издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в централно управление на НАП
гр.Бургас, в частта му в която на “ Лилит-Генри” ЕООД със седалище и адрес на управление
в гр.Поморие, обл.Бургас, ул. ... ЕИК..., представлявано от Г.Т. е наложена имуществена
санкция 2000 лв. , като намаля размера на така наложената имуществена санкция на 500 лв. .
ОСЪЖДА “ Лилит-Генри” ЕООД със седалище и адрес на управление в
гр.Поморие, обл.Бургас, ул. ... ЕИК..., да заплати на Национална агенция по приходите 80
лв. разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред БАдС в 14-дневен срок от
съобщението.


3



Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ Лилит-Генри” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул. ..., ЕИК... против наказателно постановление (НП)
№ 534053-F563770/09.02.2021 г. , издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в ЦУ на НАП,с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание имуществена санкция 2000лв. за нарушение
квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ , вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Изразява се становище, че е било налице основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание се явява представител на дружеството-жалбоподател .
Поддържа подадената жалба.
За АНО в с.з. се явява представител- юрисконсулт, който представя преписката
по проведеното пред него производство и изразява становище за оставяне на жалбата без
уважение и потвърждаване на НП.
Жалбата е допустима. Подадена е от субекта, посочен в НП като нарушител, в
срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид
следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт
за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) №
F563770/10.08.2020г., съставен от Т.Г. – ст.инспектор по приходите в НАП. В акта се сочи,
че на 04.08.2020 г. при извършена проверка на търговски обект-магазин „Лилит“ находящ се
в гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №79 стопанисван от жалбоподателя, е установено при
извършена контролна покупка на стойност 6,00 лв. заплатена в брой, не е издаден фискален
касов бон от монтираното в обекта и в работещ режим фискално устройство DAISY
COMPACT M02 с ИН на ФУ DY496581 и ИН на ФП36655054 и от отпечатан дневен
финансов Х отчет е установено, че гореспомената продажба не е регистрирана чрез
издаване на фискална касова бележка. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.25, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В качеството на свидетели
по делото са разпитани актосъставителя и Л.К. в роднински отношения с представляващия
жалбоподателя. От показанията на актосъставителя не се установява различна фактическа
обстановка от изложената в АУАН. От показанията на св.К. се установява, че касов бон не е
издаден веднага след извършване на покупката, а на служителя на НАП първо са били
дадени закупените стоки, а след това представителят на дружеството жалбопотадел е влязъл
в обекта за да издаде касова бележка за извършената покупка, което е станало за секунди
според свидетелката.
Фактическата обстановка описана в акта, както и посочените като нарушени
законови норми са идентични с тази в НП. Не се установяват нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление, като същото е издадено от
компетентен орган оправомощен да издава НП от вида на процесното с представената
заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изп.директор на НАП и съдържа задължителните
реквизитите предвидени в чл.57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни наведените
възражения за незаконосъобразност поради неспазване на срока за издаването му предвиден
в чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото в случая е релевантна датата на издаване на НП, а не на
получаването му от адресата. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да издаде за извършената контролна
покупка на стойност 6 лв. фискална касова бележка от работещото в обекта фискално
устройство, поради което съдът прие, че по този начин жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение по чл.25, ал.1 , т.1от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ
1
, вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС. Съдът намира за неоснователни възраженията, на
жалбоподателя, че не е изпълнил задължението си, тъй като контролният орган не му е дал
възможност да издаде касова бележка, доколкото от доказателствата по делото,
включително и от показанията на св.К. не се установява да са създадени каквито и да е
пречки за изпълнение на това задължение на жалбоподателя.
Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно с предвиденото в
санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС която в случаите на неиздаване на
документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за юридически лица какъвто е и
жалбоподателя – имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. В случая , за извършеното от
жалбоподателя нарушение, АНО неправилно е определил размера на наказанието на 2000
лв., който е максималния предвиден в закона размер. Съдът намира,че при определяне
размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата
на други нарушения на данъчното законодателство извършени от жалбоподателя, като
отегчаващи вината обстоятелства не се установяват, поради което и наказанието
имуществена санкция следва да се определи към предвидения в закона минимум от 500 лв.
Поради това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да се
измени, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. се намали на
500 лв. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се
установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната
за този вид деяния, а обстоятелството, че не са установени други нарушения от страна на
жалбоподателя следва да се отчете единствено на плоскостта на смекчаващите вината
обстоятелства.
По направеното искане за присъждане на разноски съдът прие следното:В случая
предвид установеното обстоятелство, че жалбоподателят е извършил нарушението вменено
му с обжалваното постановление, следва да понесе разноските направени в производството
от другата страна-НАП. НАП, който е представлявана и защитавана по делото от
юрисконсулт, на основание чл.65, ал.5 от ЗАНН има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи по реда на чл.37 от ЗПП и според предвиденото в чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Тази сума следва да се заплати на НАП от
жалбоподателя, предвид изхода от спора между страните.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд постанови решението си.



2