№ 32
гр. Раднево, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100537 по описа за 2022 годИ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица-изток“
ЕАД срещу ЗД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която се предявяват обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ. Ищецът твърди, че между страните
има сключен договор за застраховка № МТ36 от 24.01.2018 г. с предмет
„застраховане на имущество на „Мини Марица-изток“ ЕАД чрез сключване
на имуществена застраховка“, обособена позиция 2 „застраховане на
имущество на Рудник Трояново север“. Твърди, че 06.08.2019 г. е възникнала
авария, свързана с инцидент в Рудник „Трояново север“ – пожар на ГТЛ ЗС
2123 в участък РТНК-1. Твърди, че във връзка с аварията била назначена
комисия, която установила причИ.та за пожара – блокирала долна ролка на
ГТЛ на поле № 97, вследствие на прекомерното триене на метала и високата
температура се запалила гумената лента. Твърди, че благодарение на бързата
реакция на работниците и на РСПБЗН пожарът бил изгасен за 30 минути,
въпреки отдалечеността му от диспечерския пункт на участъка и
промплощадката. Твърди, че от пожара настъпили следните щети: ГТЛ с
метален корд 130 л.м. от долен и горен клон между полета 76-86; гирлянди и
ролки – горни 20 броя и долни 5 броя. Твърди, че съгласно договора за
1
застраховка на ответника била предявена претенция в срок и изпратени
всички необходими документи, в следствие на което било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 39938,49 лв. на 27.01.2020 г.
Твърди, че цялата щета била в размер на 45294,76 лв., като нямало обоснована
причИ. за неплащане на разликата от 6356,27 лв. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава 1 ден след получаване на всички документи, поради което
дължи обезщетение за забава върху цялата претендирана за обезщетяване
сума от 45294,76 лв. от 24.10.2019 г., тъй като документите били получени на
22.10.2019 г. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 6356,27 лв.,
представляваща разлика между платено застрахователно обезщетение от
39938,49 лв. и дължимо такова в размер на 45294,76 лв., ведно със законната
лихва от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 1207,86 лв. мораторно обезщетение върху сумата от 45294,76 лв за периода
от 24.10.2019 г. до 27.01.2020 г., сумата от 1792,12 лв. мораторно обезщетение
върху сумата от 6356,27 лв. за периода на забава от 27.01.2020 г. до
03.08.2022 г. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „ОЗК-
Застраховане“ АД, чрез адв. Л., в който взема становище за неоснователност
на исковата претенция. Твърди, че между страните има сключен договор за
застраховка № МТ36 от 24.01.2018 г. с предмет „застраховане на имущество
на „Мини Марица-изток“ ЕАД“ за срок от 3 години от подписване на
договора. Твърди, че на 06.08.2019 г. е възникнала авария в ищцовото
дружество, а именно пожар на пожар на ГТЛ ЗС 2123 в участък РТНК-1 на
територията на Рудник „Трояново север“, за което застрахователно събитие
били уведомени в срок и било съставено уведомление за щета № 0110-600-
0007-2019. Твърди, че пожарът бил потушен от служители на ищцовото
дружество и служители на РСПБЗН, последните съставили документ с рег. №
354 от 12.08.2019 г., в който били описани извършените действия и
констатираните имуществени щети. Твърди, че било констатирано изгаряне
на 120 л.м. от ГТЛ с метален корт от длъжностните лица присъствали на
гасенето на пожара. Твърди, че ищцовото дружество при проверката
констатирали 130 л.м. изгаряне по ГТЛ, а пък изпратен техен външен
изпълнител 120 л.м., като същевременно ищецът претендирал 150 л.м.
Твърди, че платили застрахователно обезщетение със 6311,27 лв. по-малко от
2
претендираното, изразяващо се в разликата от 120 л.м. до претендираните от
ищеца 150 л.м. по ГТЛ, именно поради което платили застрахователно
обезщетение от 39938,49 лв. Твърди, че размерът на застрахователното
обезщетение е стойността на реалната щета към датата на увреждането,
поради което претенцията на ищеца е неоснователна за исканите 30 л.м. в
повече. Твърди, че оспорва и претенцията за мораторно обезщетение по
същите съображения като неправилно изчислена и недължима като акцесорно
задължение. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
В разпоредбата на чл. 339 КЗ е посочено, че предмет на
застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари, както е в конкретния случай.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
С протоколно определение от 22.11.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 409 от
28.09.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени
за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:
валидно сключен договор за имуществено застраховане с ответника по
сключена застраховка „имуществено застраховане“ с покритие към дата
06.08.2019 г.; настъпил в срока на застрахователно покритие застрахован риск
на 06.08.2019 г. - пожар на ГТЛ ЗС 2123 в участък РТНК-1; заплатено на
27.01.2020 г. от ответника на ищеца застрахователно обезщетение по
образувана във връзка със събитието щета № 0110-600-0007-2019 в размер на
38938,49 лв. /виж извлечението от сметка на л.48 и платежното нареждане на
л.68/.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК за основателност на исковете
ищецът следва да докаже в следствие на пожара са настъпили имуществени
вреди по оборудване на ГТЛ - ГТЛ с метален корд от 130 л.м. от долен и
горен клон между полета 76-86, гирлянди и ролки – горни 20 броя и долни 5
3
броя; размера на застрахователното обезщетение, което претендира; а по
исковете за мораторни обезщетения наличието на главни дългове и изпадане
на ответника в забава.
Ответникът пък следва да докаже насрещните си възражения за 120 л.м.
увреждане на ГТЛ.
Видно е, че спорът между страните се развива около размера на
настъпилата вреда – както дължИ.та на гумената транспортна лента, така и
вложения от ищеца ресурс като материал и труд за отстраняване на щетата.
Принципно застрахователното обезщетение се дължи за реално
претърпяна вреда и то за нейната средна пазарна стойност към датата на
настъпване на вредата.
По делото е приет като писмено доказателство протокол от 07.08.2019 г.
на комисия с множество членове, в това число представител на РС ПБЗН
ММИ /л.43-45/, която е констатирала запалване на ГТЛ на около 400 метра
преди обратен барабан и на около 900 метра от разтоварна кола на ЗС № 2123,
като материални щети са описани: ГТЛ метален корд 130 л.м. от долен и
горен клон между полета 76 и 86; гирлянди с ролки горни 20 броя и долни 5
броя. По делото е приет документ, озаглавен претенция за обезщетение
относно щета № 0110-600-0007-2019/06.08.2019 г. – пожар на ГТЛ 2123,
РТНК-1, Рудник Трояново-север /л.42/, в който е посочено, че за авариен
ремонт секции и подмяна на платното на ГТЛ 2123 след пожар са вложени
материали за 36491,05 лв. /включващ гумена лента и гирлянди с ролки, както
и труд 8758,71 лв., или обща претенция от 45249,76 лв.
Същевременно е приет като писмено доказателство доклад по щета от
11.11.2019 г. /л.69-70/, от който е видно, че е определено дължимо
обезщетение от 38938,49 лв., което включва материали за ГТЛ и гирлянди с
ролки общо в размер на 30179,78 лв. /от тях 23329,20 лв. за увредени 120
метра ГТЛ по 194,41 лева за линеен метър/ и труд за възстановяване 8758,71
лв. От това е видно, че експертите на ответника са приели в цялост разходите
за труд, а ответника също ги е приел и съответно заплатил на ищеца като част
от общо платеното застрахователно обезщетение. Поради тази причИ. и
концентрацията на разногласие между страните е единствено относно
дължИ.та на увредената ГТЛ, поради което за съда беше непонятно
упоритото настояване на процесуалния пълномощник на ответника да
4
оспорва разходите за труд, които всъщност са заплатени от ответника на
ищеца като застрахователно обезщетение и по отношение на тях няма спор
между застрахован и застраховател, пък било и за множеството други
искания в тази връзка, всички те абсолютно неотносими към спора по
същество. Също така е видно, че експертите на ответника са приели, че
ищецът претендира 150 линейни метра ГТЛ, а в представеното уведомление
за щета /л.80-81/ е видно, че ищецът претендира около 130 л.м., но в
представената калкулация за разходи /л.98-99/ е видно, че са калкулирани 150
л.м. ГТЛ /виж и искане авизо на л.104-105/. Прието е също писмо от началник
РСПБЗН ММИ /л.82/ до управителя на Рудник Трояново-север, в което е
посочено, че е унищожено ГТЛ с метален корд – 120 л.м. От разликата в тези
документи възниква и спора между страните за действителния размер на
увредената ГТЛ.
По делото за изясняване на действителния размер на необходимата за
подмяна подредена лента е изслушано заключение на СТЕ, което съдът
кредитира като безпристрастно и компетентно. От същото е видно, че в
отговора на въпрос 4 вещото лице, експерт, е посочил, че при подмяна на
изгорял участък от гумена лента, вложената нова или втора употреба лента не
е със същия размер на компрометираната, тоест изгорялата лента. Вследствие
на високата температура при пожар се променя структурата и параметрите на
лентата на известно остояние от мястото на горене, което е следствие на
нагряването на металния корд на лентата. Тези участъци се отстраняват и
съответно нараства дължИ.та за подмяна, като за всеки отделен случай тази
дължИ. е различна. В разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че
при всеки случай на подмяна на гумена лента се обследва и реже
компрометираната лента до здраво място и се подменя от там, тъй като
нагряването на металния корд компрометира гумената лента отвътре, извън
видимия спектър и изгаря настрани без да се вижда външно. Според вещото
лице в случая за това каква част от лентата е била компрометирана извън
видимия спектър е невъзможно практически да се отговори, тъй като всеки
случай е различен, а единственият ориентир е практически да се съди от
подменения участък, тоест че лентата е била компрометирана общо в размер
от 150 л.м., тоест и извън видимия спектър, което е наложило подмяна на по-
голямо парче от нея. В тази връзка пък съдът намира, че вредата, която следва
застрахователят да обезщети е реалната вреда, включваща вредата на
5
гумената лента и извън видимия спектър. Идеята на застраховката е да
обезщети вредата, така сякаш я е нямало. Ако се приеме, че се подмени само
видимо изгорялата лента, а не и тази в невидимия спектър, то ще е налице
неотстранена щета и реално в кратко време лентата ще бъде компрометирана
отново, което пък ще доведе до по-големи вреди, съответно заплащане от
застрахователя на по-голямо обезщетение, което със сигурност не е в негов
интерес. Но всичко това е въпрос на технически познания и разбирания,
които не са понятни всекиму и поради която причИ. съдът допусна
изслушване на СТЕ, чийто експерт с нужните знания в областта да посочи
директно и индиректно тези обстоятелства. Затова съдът намира, че реално за
отстраняване на щетата е била нужда ГТЛ с размер от 150 л.м., вложени
реално от ищцовото дружество за аварийно отстраняване на възникналата
щета.
Поради това съдът намира, че претендираните от ищеца още 30 л.м.
ГТЛ, незаплатени от ответното дружество като застрахователно обезщетение,
е основателно и доказано. Не на последно място следва да се посочи, че от
писмените доказателства и СТЕ е видно, че реално са вложени от ищеца за
ремонт 150 л.м. Разликата от 30 л.м. е на стойност 6311,27 лева /така и в
калкулацията на ответника на л.78 от делото/ и в този размер е основателна
исковата претенция на ищеца, а за разликата до претендираните 6356,27 лв. е
неоснователен. За пълнота ще се отбележи, че тази разлика от 45 лв. се
получава от грешно изписване в исковата молба на реално претендираната
сума от ищеца пред ответника в размер на 45249,76 лв. със сумата от 452 94,76
лв., и съответно довело до грешни изчисления и неправилно изчислена сума
като претенция.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че ще се уважи иска за
сумата от 6311,27 лева и ще се отхвърли за разликата от 45 лв. до
претендираните общо 6356,27 лв.
По отношение на иска за мораторно обезщетение в размер на 2999,98
лв. съдът намира следното:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.
405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Съответно чл. 405 КЗ посочва, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
6
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
От писмото за изпращане на всички документи /л.46/ и обратната
разписка към него е видно, че на ответника на 23.10.2019 г. са изпратени
всички необходими документи за изплащане на щетата /не са поискани други
документи, а е определено и заплатено обезщетение от ответника в по-малък
размер от установения по настоящото дело/.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106. В случая въпросната застраховка попада в обхвата
на т. 8 от раздел II, буква „А“ на Приложение № 1 на КЗ – в хипотезата на
пожар. Възникването на пожар от заседнала ролка не е необичайно явление,
макар и да е рядко настъпващо поради добрата поддръжка в ищцовото
дружество /така е посочено в доклада на външния оценител на ответника/,
поради което съдът приема, че съгласно чл. 109, т. 2 КЗ в случая не се касае
за голям риск. Поради това е приложим общия срок от 15 работни дни за
произнасяне след представяне на всички документи, който в случая е изтекъл
на 15.11.2019 г. Именно в тази връзка ще се отбележи, че крайният доклад на
ответните експерти е с дата 11.11.2019 г. /виж л.70, горе вляво/.
Поради всичко изложено съдът намира, че ответникът е изпаднал в
забава от 16.11.2019 г., а не от 24.10.2019 г., каквато е претенцията на ищеца.
Изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с калкулатор за законна
лихва върху сумата от 45249,76 лв. /цялостно дължим размер на
застрахователното обезщетение/ и за периода от 16.11.2019 г. до датата на
плащането 27.01.2020 г., размерът на мораторното обезщетение е сума от
917,56 лв., а за периода от 27.01.2020 г. до датата на предявяване на иска
03.08.2022 г. върху дължимия остатък от 6311,27 лева мораторното
обезщетение е в размер на 1612,90 лв., или общо дължимо мораторно
обезщетение е в размер на 2530,46 лв. за периода от 16.11.2019 г. до
03.08.2022 г.
Поради това иска за мораторно обезщетение ще се уважи за сумата от
2530,46 лв. и за периода от 16.11.2019 г. до 03.08.2022 г. и се отхвърли за
7
разликата до претендираните 2999,98 лв. и за периода от 24.10.2019 г. до
16.11.2019 г. като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Разноски ищецът е направил
за платена държавна такса в размер на 374,25 лв., както и определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 300 лв.,
които са база при определяне на разноските на ищеца. Съобразно уважената
част от исковите претенции ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 637,17 лв.
При този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. Разноски ответникът
е направил за експертиза в размер на 500 лв., сумата от 1200 лв. заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие /л.117, 118/, които са база при определяне на разноските на
ответника. Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да
заплати на ответника разноски в общ размер на 93,49 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ОЗК-Застраховане“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на
„Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес гр.
Раднево, ул. „Г. Димитров” № 13,
- на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 6311,27 лева (шест хиляди
триста и едИ.десет лева и 27 ст.), представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за
застраховка № МТ36 от 24.01.2018 г. с предмет „застраховане на имущество
на „Мини Марица-изток“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“,
обособена позиция 2 „застраховане на имущество на Рудник Трояново север“,
настъпили в причинна връзка със застрахователно събитие /пожар/ на
06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
8
подаване на исковата молба 04.08.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 6311,27 лева
до претендираните 6356,27 лв. като неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ сумата от 2530,46 лв.
(две хиляди петстотин и тридесет лева и 46 ст.), представляваща мораторно
обезщетение върху главницата за периода от 16.11.2019 г. до 03.08.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 2530,46 лв. до
претендираните 2999,98 лв. и за периода от 24.10.2019 г. до 16.11.2019 г. като
неоснователен;
- на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноските за производството в
общ размер на 637,17 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и 17 ст./.
ОСЪЖДА „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********,
с адрес гр. Раднево, ул. „Г. Димитров” № 13, да заплати на ЗД „ОЗК-
Застраховане“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за производството в размер на 93,49 лв. (деветдесет и три лева и 49 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9