М О Т И
В И
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 215 по описа на РС
Провадия, IV-ти състав за 2014 г.
Обвинението е повдигнато от
Районна прокуратура (РП) Провадия срещу:
А.Я.А., роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на
15/16.09.2013г., в землището на с. Б. в местността “Суата”.
общ. ****, обл. Варна, при условията на повторност, след
предварителен сговор с Я.А.Я. и Г.Ж.Г., чрез използване на техническо средство -
нож отнел чужди движими вещи - 321 кг. грозде, сорт “Димят” на стойност 256,80
лева /двеста петдесет и шест лева и 80 стотинки/ от владението на Е.Н.С., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като открадната вещ
не е била под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК;
Я.А.Я., роден
на *** ***, обл. Варна, ул. “Патриарх Евтимий”, № 33,
български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
за това, че на 15/16.09.2013г., в землището на с. Б. в местността “Суата”, общ.****, обл. Варна, след
предварителен сговор с А.Я.А. и Г.Ж.Г., чрез използване на техническо средство -
нож e отнел чужди движими вещи - 321 кг. грозде, сорт “Димят” на стойност
256,80 лв. /двеста петдесет и шест лева и 80 стотинки/ от владението на Е.Н.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като открадната
вещ не е била под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай
– престъпление по чл.195, ал. 1, т. 2,
т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и
Г.Ж.Г., роден
на *** ***, обл. Варна, ул. “Матей С.”, № 18, български
гражданин, българин, със средно образование, грамотен, не работи, неосъждан,
неженен, ЕГН **********, за това, че на 15/16.09.2013г., в землището на с. Б. в
местността”Суата”, общ. ****, обл.
Варна, след предварителен сговор с Я.А.Я. и А.Я.А., чрез използване на техническо
средство – нож e отнел чужди движими вещи - 321 кг, грозде, сорт “Димят”, на
стойност 256,80 лв. /двеста петдесет и шест лева и 80 стотинки/ от владението
на Е.Н.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като
открадната вещ не е била под постоянен надзор и деянието не представлява
маловажен случай - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл.194, ал. 1 НК.
В съдебно заседание,
представителят на РП Провадия поддържа така повдигнатото срещу подсъдимите
обвинение, като намира същото за доказано от събраните по делото доказателства
и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при приложението на чл.
54 НК в размер около минималния, предвиден за извършване на престъплението, с
приложението на чл. 66 НК, за подсъдимите Г. и Я. и с приложението на чл. 68,
ал. 1 НК за подсъдимия А.. Прокурорът сочи като смекчаващи обстоятелства отношение
на подсъдимите Я. и А. изминалия продължителен период от време от извършването
на престъплението до постановяване на присъдата, а за подсъдимия Г. - неговото
чисто съдебно минало.
Посоченият в обвинителния акт
като пострадал е конституиран като частен обвинител в съдебното производство. Същият
е починал в хода на съдебното производство и неговият наследник е отказал да
упражнява правата на частния обвинител, които са преминали върху него по силата
на чл. 76, изр. 2 НПК.
Защитникът на подсъдимия Г. иска от съда да признае подзащитния
му за невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение. Защитникът твърди,
че обвинителния акт е неясен, съдържащ противоречиви твърдения за факти и обстоятелства,
които след приключване на съдебното следствие са били установени по различен
начин, като поддържа, че в акта се твърди, че деянието е извършено на 15.09.2013 г. и
16.09.2013 г., а същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено, че деянието е настъпило в 23.30 ч. Защитникът не приема доводите на
прокурора, че се касае за довършено престъпление, при предварителен сговор,
доколкото подсъдимия Г. не е участвал в извършването на описаното престъпление
и не се сочи друго качество (подбудител или помагач), в което Г. да е участвал.
Защитата сочи, че от доказателствата по делото се установява, че частния
обвинител не е собственик на лозето, в което е извършено престъплението. Излага
доводи за това, че за времето, в което се описва присъствието на подсъдимите в
лозето е невъзможно да бъде набрано такова количество грозде, а също и че
подсъдимите не са се опитали да избягат от полицейските служители, които са
пристигнали на мястото. Твърди, че по делото евентуално би могла да намери
приложение разпоредбата за маловажния случай.
Защитникът на подсъдимия А.
пледира съдът да признае този поддсъдим за невинен и
да го оправдае по така повдигнатото обвинение. Защитата намира, че деянието, за
което подсъдимия А. е предаден на съд е несъставомерно
от субективна страна, доколкото в поведението
на подсъдимия отсъствал умисъл. Поддържа, че лозето от което се твърди, че е
отнето гроздето не е на пострадалия свидетел. Сочи, че не се установява по
категоричен начин предварителния сговор между тримата подсъдими в извършване на
престъплението, както и че последното не е било довършено, а останало стадия на
опита. Защитникът излага доводи, че с оглед стойността на гроздето, деянието на
подсъдимия можело да бъде преквалифицирано като маловажен случай.
Подсъдимия Я. се защитава сам в
хода на съдебното производство. В етапа на съдебните прения не прави изявление
по съществото на делото.
В дадената им от съда последна
дума подсъдимият Я. иска от съда да бъде оправдан, подсъдимия Г. не прави
изявление, а подсъдимия А. излага твърдение, че не е виновен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, воден от принципите
на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият А.Я.А.
е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан. Подсъдимият Я.А.Я.
е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен,
осъждан. Подсъдимият Г.Ж.Г., роден на *** ***, български гражданин, българин,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан.
Тримата подсъдими живеели в гр. ****, обл.
Варна. В землището близкото село Б., южно от селото, по посока с. *****,
частния обвинител Е. Н.С. поддържал наследствен лозов масив с площ 1,11 дка, на
който отглеждал грозде от сортовете „Димят и „Памид“, с преобладаващ сорт
„Димят“. Масивът се състоял от десет реда лозови насаждения, като всеки ред бил
с дължина около 100 м. Това лозе се намирало на около 2 км. от къщата на Е. С. ***.
На около 200 м. от лозовия масив, стопанисван от С. се намирал лозов масив,
стопанисван от свидетеля Ж.Ж., който познавал
подсъдимия Г., тъй като заедно ходели на ловни излети и подсъдимият Г. знаел къде точно се намира лозовия масив на
свидетеля Ж., тъй като преди 2013 г. му е помагал в брането на грозде, а и ловните
кучета при ловните излети, в които участвал подсъдимия Г., били пускани непосредствено
до лозовия масив на Ж.. Към лозовия
масив на свидетеля Ж. се подхождало от различни места, като имало
възможности за достигане на масива по няколко проходими пътища. По единия от
тези пътища се преминавало покрай лозовия масив на Е.С. и след това се правел
завой надясно към лозето на Ж..
На 15.09.2013 г., около 18:00 –
19:00 ч. тримата подсъдими се намирали в центъра на гр. ****, обл. Варна, близо до магазин. Подсъдимият Г. предложил на
другите двама подсъдими да отидат вечерта и да оберат чужд лозов масив, находящ се в землището на с. Б.. Г. обещал да заплати на подсъдимия
А., за брането на гроздето, сумата от 20 лв. Подсъдимите Я. и А. приели.
Предложението за бране на грозде, било дочуто от свидетеля Н.К., който в този
момент преминавал край тримата, но не възприел детайли за времето и мястото на
гроздобера. Преди това, подсъдимия Г. предложил на свидетеля Я.Г. да участва в
брането а гроздето вечерта, като му предложил и сума в размер от 15-20 лв., ако
участва в беритбата, но Г. отказал, тъй
като същата вечер трябвало да ходи на празненство. На 15.09.2013 г., през
деня, в автомобила „Лада“, модел „Нива“, който използвал подсъдимия Г. възникнала
повреда и същият бил отремонтиран същия ден, поради
което след 21:00 ч. подсъдимите А. и Г. отишли до дома на подсъдимия Я. и около
22:00 ч. тримата подсъдими отишли, посредством
управлявания от подсъдимия Г. автомобил, марка „Лада“, модел „Нива“ в лозовия
масив, стопанисван от Е.С. и оставили автомобила на пътя, на около 100 метра от
лозовия масив. Със себе си подсъдимите носели предварително подготвените от подсъдимия
Г. и намиращи се в автомобила три кофи, от които едната била с вместимост 25
литра, а останалите две с вместимост от 15 литра, както и ножове, единият от
които бил с дължина на острието 23 см., другият 20 см., както и 16 бр. черни полиетиленови торби.
Тримата подсъдими започнали да берат гроздовете в масива на Е.С., използвайки
носените ножове и до около 23:30 ч. вечерта напълнили 10 бр. от носените полиетиленови торби, както и трите носени кофи, две от
които се намирали в западната част на лозовия масив, между първия и втория ред, а третата – с вместимост от 25 литра, се
намирала между втория и третия ред на масива, близо до другите две кофи.
Същата вечер Е. С. гледал по
телевизията футболен мач и около 22:00 ч. тръгнал към лозовия си масив за да
провери дали в същия не са отишли крадци, тъй като две години по – рано
неизвестни лица обрали част от гроздето в масива, преди времето за беритба. Като
наближил масива С. чул шумолене от падащи
в пластмасови кофи гроздове. С. се
върнал до селото и със своя автомобил отишъл до Участък „Полиция“ ****,
където около 23:15 – 23:30 ч. уведомил служителите на МВР за случващото се в
лозовия масив. Служителите на участъка - свидетелите Т.Х.Р., Д.С.Д. и М.М.П. тръгнали със служебен автомобил към землището на село Б.,
където се намирал лозовият масив. Служителите на МВР спрели служебния си
автомобил на около 100-150 м. от лозовия масив и приближавайки последния чули разговор
между неустановени до момента лица. Със служителите на МВР бил и свидетеля Е.С.,
който останал малко по – далеч от лозовия масив. Свидетелите Д. и Р. подходили
към горната част на масива и свидетелят Д. възприел три човешки силуета в масива.
В това време свидетелят П. останал в долната част на лозовия масив и след около
малко П. чул вик от колегите му „Стой! Полиция!“, като в това време последните
възприели как подсъдимите Я. и А., след като чули разпореждането на органите на
реда, хукнали да бягат към края на масива. В същото време подсъдимия Г. също побягнал,
но в различна посока - към долния край на лозовия масив, в която част се
намирал свидетелят П., който в този момент чул шум от листа и преценил, че този
шум е предизвикан от бягащ човек. П. опитал да застане точно срещу реда, от
който предполагал, че ще излезе бягащият човек, като се ориентирал по шума, но
движението му било забавено от наличните храсти в края на масива. На няколко
метра от него бягайки излязъл подсъдимият Г., когото М.П. познавал от работата
си в Участък ****. М.П. извикал на бягащия Г. „Стой! Полиция!“, при което
подсъдимия Г. се обърнал към свидетеля П. и последният успял да възприеме признаците
на външността му, тъй като естественото осветление в местността позволявало, и
така установил, че бягащият мъж в лозовия масив е именно подсъдимия Г.Г., който бил облечен с яке в тъмен цвят. Поради наличните
храсти пред свидетеля П., последният не успял да догони и задържи подсъдимия Г.,
след което П., като чул, че някой от колегите му в това време извикал „Хвърли
ножа!“, се насочил към горната част на парцела, където през това време свидетелите
Р. и Д. успели да задържат подсъдимите Я. и А.. Там, на място, свидетелят М.П.
споделил на свидетеля Е.С., че е възприел подсъдимия Г.Г.
да бяга от масива. Бил извършен оглед на местопроизшествие, в хода на който
били фиксирани и иззети веществени доказателства – 3 бр. пластмасови кофи,
които били пълни с бели гроздове, 6 бр. празни черни полиетиленови
торби, 10 бр. пълни с гроздове черни полиетиленови
торби, 1 бр. нож с черна на цвят дръжка, с дължина на острието 23 съм и надпис на него „Rostfrei“, 1 бр. нож с черна на цвят дръжка с дължина на
острието 20 см., както и 1 бр. мобилен телефон, марка „НОКИА“, модел 1650 с
IMEI *********/678382/9, ведно с 1 бр. СИМ – карта на „Глобул“
с № 89359050100303661145, който бил с номер ++359********* в мобилната мрежа на „Космо България Мобайл“ ЕАД, регистриран на името на Анка Андонова Михалева и се ползвал от подсъдимия Я..
Набраните от подсъдимите гроздове били претеглени на 16.09.2013 г. на везна на
„Инна - 9-8“ ЕООД, гр. ****, при което било установено тегло от 321 кг. и с
разписка от същия ден били върнати на Е.Н.С., който от своя страна го подарил на съсед. Стойността на набраните
от подсъдимите гроздове, сорт „Димят“ била по 0,65 лв. за един килограм или
общо 208,65 лв.
С влязла в сила на 27.06.2009 г.
присъда по н.о.х.д. № 159/2009 г. на РС Провадия, на подсъдимия Я. било
наложено наказание пробация за извършени престъпления
по чл. 308, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 НК. Наказанието било приведено в изпълнение
на 14.07.2009 г. и изтърпяно на 14.07.2010 г. С влязло в сила на 03.09.2012 г. определение
по н.о.х.д. № 453/2012 г. на РС Провадия било одобрено споразумение за решаване
на делото, по силата на което подсъдимия
Я. приел да му бъде наложено наказание пробация и
лишаване от право да управлява МПС, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наказанието
„пробация“ било приведено в изпълнение на 19.09.2012 г., и изтърпяно на 17.07.2013
г., а наказанието лишаване от право било приведено в изпълнение на 15.12.2012
г. и изтърпяно на 15.10.2013 г.
С влязло в сила на 04.11.2010 г.
определение по н.о.х.д. № 334/2010 г. на РС Провадия било одобрено споразумение
за решаване на делото, по силата на
което за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК подсъдимия А.
приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години.
С влязла в сила на 25.04.2013 г. присъда
по н.о.х.д. № 111/2012 г. на РС Провадия, на подсъдимия А. било наложено
наказание пробация за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 1 НК. Наказанието било приведено в изпълнение на 10.06.2013 г. и изтърпяно
на 18.07.2014 г.
По доказателствата:
Съдът установява
изложените по – горе обстоятелства от събрания в съдебното следствие
доказателствен материал – гласни доказателствени средства: обяснения на
подсъдимия Я., дадени в съдебното производство в открито съдебно заседание на
01.12.2016 г. и тези, дадени пред орган
на досъдебното производство, в присъствието на защитник на 16.09.2013 г.,
19.09.2013 г. и 27.03.2014 г., прочетени в съдебното следствие по реда на чл.
279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, обяснения на подсъдимия
А., дадени в съдебното производство в открито съдебно заседание на 24.02.2017
г. и тези, дадени пред орган на досъдебното
производство, в присъствието на защитник на 16.09.2013 г. и 17.09.2013 г.,
прочетени в съдебното следствие по реда на чл. 279, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 НПК; свидетелски показания на Е. Н.С., дадени в открито съдебно заседание на 29.04.2015 г. и на
01.07.2015 г. и дадените на 16.09.2013 г. и на 05.11.2013 г. пред орган на досъдебното
производство показания, прочетени в
съдебно заседание на 29.04.2015 г., по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК,
свидетелски показания на М.П., дадени в открито съдебно заседание на 29.04.2015
г., показания на свидетеля Т.Х.Р., дадени в съдебното производство на 29.04.2015
г. и тези, дадени пред орган на досъдебното производство на 16.09.2013 , по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, свидетелски показания на Д.Д., дадени в съдебно заседание на 29.04.2015 г., показания
на свидетеля Д.Е.Н., дадени в съдебно
заседание на 01.12.2016 г., свидетелски показания на Н.Я.К., дадени пред орган
на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на 29.04.2015 г.,
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК,
показания на Я.В.Г., дадени в открито съдебно заседание на 29.04.2015 г. и показания
на свидетеля Ж.В.Ж., дадени в същото съдебно заседание; обяснения на
подсъдимите А., Я., дадени в съдебно заседание на 01.12.2016 г. и прочетените по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК обяснения
на двамата подсъдими, дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното
производство, както и обясненията на подсъдимия Г., дадени в съдебно заседание
на 01.12.2016 г.; писмени доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие; писмените доказателства – кантарна
бележка, разписка, скица, издадена от председателя на поземлената комисия на
парцел № 132 от масив № 13 на землището на с. Б., община **** (стр. 283 от
делото), справки за съдимост на тримата подсъдими, както и от експертното
заключение на вещото лице Ц.Ц. по назначената и
приета в съдебното производство оценителна експертиза;
Съдът
взе предвид правната природа на обясненията на обвиняемия/подсъдимия – от една
страна като средство за защита, а от друга, като средство за установяване на
релевантни по делото факти и затова след анализ, съпоставка и оценка на
обясненията на подсъдимите с останалите доказателства по делото, приема за
достоверни част от дадените от подсъдимите обяснения, а друга част намира за
средство за защита. Така, обясненията на подсъдимия А., дадени в открито съдебно заседание на 24.02.2017
г. съдът приема за достоверни само в частта, отнасяща се до предварително
постигнатото съгласие между подсъдимите да бъде обрано чуждо грозде, както и за
използваните при беритбата средства – кофи, ножове и полиетиленови
пликове. Обясненията, дадени от А. в качеството на обвиняем пред орган на
досъдебното производство на 16.09.2013 г., прочетени от настоящия състав в
открито съдебно заседание на 24.02.2017 г. съдът кредитира в частта, в която А.
описва часа на тръгването към лозовия масив – 21:00 ч. Обясненията,
дадени от А. в качеството на обвиняем пред орган на досъдебното производство на
17.09.2013 г., прочетени от настоящия състав в открито съдебно заседание на
24.02.2017 г. съдът намира за достоверни в частта, в която подсъдимия твърди,
че е участвал в брането на гроздето заедно с другите двама подсъдими, за това,
че всички подсъдими са използвали ножове при брането и за това, че подсъдимите Я.
и Г. са побягнали при идването на органите на МВР и за това, че подсъдимия Г. е
бил облечен с яке в тъмен цвят. В останалата си част, обясненията на подсъдимия
А. не намират опора в събраните по делото доказателства, а в частта, в която
твърди и че е бил объркан от присъстващия на разпита на 16.09.2013 г. защитник
и че е бил заплашван да даде конкретни обяснения на 17.09.2013 г., отново в
присъствието на защитник, също не намират опора в доказателствата по делото,
доколкото от една страна, от подсъдимия не са представени доказателства по
някакъв начин, още в досъдебното производство А. да е направил опит да сезира
компетентните институции във връзка с поведението на защитниците и по някакъв
начин да се отрече от твърдените от него лъжливи обяснения. Напротив,
обясненията на А., за които той твърди,
че не са достоверни, кореспондират с показанията на свидетелите и с останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия Я., дадени в открито съдебно заседание на 01.12.2016 г. в частта
относно местонахождението му заедно с подсъдимия А. в лозовия масив на Е.С.,
извършваната от двамата дейност по бране на гроздове с използване на ножове и
кофи, както и че преди това неколкократно е посещавал
лозовия масив, стопанисван от свидетеля Ж.,
както и че до този масив се стига по повече от един пътища. Обясненията на Я.,
в частта, отнасяща се до отсъствието на подсъдимия Г. от местопрестъплението,
твърдението, че погрешно е навлязъл в чуждия лозов масив, както и часът, в
който подсъдимите са се отишли в лозовия масив (17:00-18:00 ч.) съдът намира за
недостоверни, като противоречащи с други обяснения, дадени от същия подсъдим в
досъдебното производство и некореспондиращи с останалите доказателства по
делото - свидетелски показания на свидетелите Р., П. и Д. и прочетените в съдебно
заседание обяснения на подсъдимия А.,
дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство. Съдът кредитира дадените в присъствието на
защитник пред орган на досъдебното производство обяснения на подсъдимия Я. и
прочетени в открито съдебно заседание. От тези обяснения, кореспондиращи и с
показанията на свидетелите Д. и П. и с обясненията на подсъдимия А., също
дадени на досъдебното производство, съдът извлича данни за приблизителния час
на който подсъдимите са пристигнали в лозовия масив, причината, поради която са
закъснели (авариралия автомобил на подсъдимия Г.), присъствието на подсъдимия Г.
сред тях, извършената от този подсъдим дейност по мотивиране на останалите
подсъдими да извършат престъплението, тяхното транспортиране до местопрестъпленито, местонахождението на автомобила, който
подсъдимите са използвали за придвижване и извършваната дейност от подсъдимия Г.
по бране на грозде.
Обясненията на Я., в останалата частта за това, че погрешно е
влязъл в лозовия масив на Е.С., както и
че при пристигане на органите на МВР е пушил цигари с подсъдимия А., съдът
намира за средство за защита, като същите не кореспондират с обясненията на
другия подсъдим, така и с показанията на свидетелите Д. и Р..
При изграждане на изводите си
относно достоверността на обясненията на подсъдимия Я., съдът не кредитира
обясненията му, дадени на 17.09.2013 г. пред съдия, тъй като настоящият състав
взе предвид съдържанието на обясненията на подсъдимия Я. от 19.09.2013 г.,
дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник, в
които се съдържа информация за това, че
преди разпита пред съдия, на 17.09.2013 г., около 10:00 ч. подсъдимия Г. отишъл
до дома на подсъдимия Я. и заплашил с бой последния, защото Я. е казал пред органите
на разследването, че подсъдимия Г. също е бил в лозовия масив. Съдът приема за
достоверни обясненията на подсъдимия Я. от 19.09.2013 г. за това, че подсъдимия
Г. му е съобщил, че се е уговорил със свой приятел на име Ж. ***, последният да
каже, че е позволил да на подсъдимите да оберат
неговото лозе, което се е намирало в съседство, с лозовия масив, в който
подсъдимите били задържани, както и дадените от Г. указания за обясненията,
които трябва да даде Я. по – късно на същия ден пред в разпита пред съдия.
Обясненията на Я. от 19.09.2013 г. са достоверни и се подкрепят и от обстоятелството,
че на 16.09.2013 г. Я. действително посочва Г. като присъстващ на местопрестъплението
заедно с другите двама подсъдими, а на 06.11.2013 г. по делото, в качеството на
свидетел е разпитан Ж.В.Ж., с адрес ***, който в показанията си твърди, че
притежава лозов масив, намиращ се на около 200 м. от лозовия масив на Е.С. и че
разрешил на подсъдимия Г. да набере
10-12- чувала от гроздето в масива (стр. 66 от материалите по
досъдебното производство), а същевременно няма как към 19.09.2013 г. Я. да знае
от друго място, а не от подсъдимия Г. за евентуален разговор на Г.,
непосредствено след задържането на подсъдимите, с негов приятел Ж., който да даде
показания в определена насока, която да евентуално да подпомогне тримата
подсъдими да избягнат наказателната отговорност.
От обясненията на подсъдимия Г.
съдът извлича информация за това, че този подсъдим е знаел местонахождението на
лозовия масив, стопанисван от свидетеля Ж.Ж.; за действително
възникнала на 15.09.2013 г. повреда в лекия автомобил, управляван от Г., с
който вечерта на същата дата подсъдимите са се придвижили до лозовия масив,
както и за това, че при обирането на гроздовете са използвани ножове, кофи и полиетиленови пликове. Съдът не приема за достоверни
обясненията на Г. в частта, в която се съдържа информация за постигната
предварителна договорка със свидетеля Ж. за обиране на грозде, намиращо се в масива,
стопанисван от последния, както и за обстоятелството, че Г. само е оставил
двамата подсъдими край лозовия масив и
не е участвал в обирането на гроздето. Присъствието на подсъдимия Г. на
местопрестъплението и участието му в брането на гроздето се установява от прочетените
в съдебно заседание обяснения на подсъдимия А., дадени в присъствието на
защитник в досъдебното производство на 17.09.2013 г. прочетените в съдебно
заседание обяснения на подсъдимия Я.,
дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство на 16.09.2013
г. и на 19.09.2013 г., от показанията на свидетеля П., лично възприел
присъствието на подсъдимия Г. на местопрестъплението, от показанията на
свидетеля Д., възприел три силуета на местопрестъплението и косвено – от наличието
на трета кофа, установена в лозовия масив. Събраните доказателства логически
свързани и предпоставят за съда единствения възможен
извод, че вечерта на 15.09.2013 г. подсъдимия Г. се е намирал в лозовия масив и
заедно с другите двама подсъдими и наравно с тях участвал в обирането на гроздовете.
От показанията на свидетеля Т.Р. съдът
извлича информация за установяването на подсъдимите Я. и А. на
местопрестъплението и тяхното поведение, непосредствено след подаването на
устно полицейско разпореждане. Показанията на свидетеля Р. се подкрепят изцяло
от показанията на свидетеля Д., които допринасят за изясняване на
обстоятелствата за възприетите от Д., при подхождането към лозовия масив, три
човешки силуета. От показанията на свидетеля М.П. се установява получаването и
отработването на сигнала, подаден от свидетеля Е.С., разположението на
служителите на Участък **** при подхождането към лозовия масив както и
местонахождението и поведението на подсъдимия Г. на местопрестъплението.
От показанията на свидетеля Е.Н.С.
се установява придвижването му към лозовия масив вечерта на 15.09.2013 г., установяването
на непознатите лица, намиращи се в масива, отиването до УП **** и сезирането на
компетентните органи на МВР, пристигането с тях до лозовия масив и задържането
на подсъдимите. От показанията на свидетеля С. се установява информирането му
от свидетеля П., че избягалото от лозовия масив лице е подсъдимия Г.Г.. От показанията на този свидетел, както и от представените
от него и приложени по делото скица, издадена от председателя на поземлената
комисия на парцел № 132 от масив № 13 на землището на с. Б., община **** (стр.
283 от делото) и от приложените по
досъдебното производство кантарна бележка и разписка
(стр. 152 – 153 от ДП) се установява местонахождението, формата, размера и
площта на лозовия масив, на теглото на
установеното в полиетиленовите пликове гродзе, и на
връщането на последното на С..
Показанията на свидетеля Д.Е.Н., син
на свидетеля Е.С. допринасят да изясняването на обстоятелствата за
характеристиките - форма и размер на лозовия масив, стопанисван от Е.С., както
и че лицето на което е бил регистриран този масив е баща на Е.С. и дядо на Н..
От показанията на свидетелите Я.Г.
и Н.К., съдът установява предложението на подсъдимия Г., отправено към
свидетеля Г. за участие в обирането на лозовия масив на 15.09.2013 г. и предложената
за това сума, както и проведения разговор между тримата подсъдими, свързан с
планиран гроздобер същата вечер.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Ж.Ж., извън частта, отнасяща се за негово
познанството с подсъдимия Г. и за обстоятелството, че този подсъдим е знаел
точно къде се намира лозовия масив на свидетеля Ж., тъй като от там са
започвали ловните им излети. За да приеме недостоверността на свидетелските
показания на свидетеля Ж., настоящият състав взе предвид обясненията на
подсъдимия Я. от 19.09.2013 г., в които се съдържа информация за узната от Я. два
дни по – рано договорка на подсъдимия Г. с лице на име Ж. *** за това последният
да каже пред органите на разследването, че е разрешил на подсъдимия Г. да обере
част от гроздето в лозовия му масив, както и че действително няколко месеца по
– късно пред органите на досъдебното производство се явява и дава показания в
такава насока свидетеля Ж.Ж. ***.
От протокола за оглед на
местопроизшествие се установява местонахождението и размерите на лозовия масив,
както и намерените в него и иззети веществени доказателства и тяхното
местоположение. От приложените по делото
кантарна бележка и разписка се установява теглото на
набраните от подсъдимите гроздове, както и тяхното предаване на свидетеля С.. За стойността на вещите – предмет на
престъплението, съдът цени приетото експертно заключение на вещото лице Ц.Ц., като пълно, ясно и обосновано и поради това го
кредитира изцяло. Останалите писмени доказателства и доказателствени средства
не съдържат в себе си неясноти, непълноти и противоречия, поради което съдът ги
цени изцяло.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянията си подсъдимите
Я., А. и Г. са осъществили, от обективна и субективна страна, опит към престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като подсъдимия А.
е извършил опита към престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.
28 НК и не е налице отрицателната предпоставка, отразена в чл. 30 НК,
препятстваща приложението на института на повторността.
От обективна страна, тримата
подсъдими, в изпълнение на предварително взетото решение са започнали да
отнемат чужди движими вещи от владението на техния собственик - свидетеля Е.Н.С.,
без негово съгласие. Тримата подсъдими са кратък период от време са прекъснали
фактическата власт на досегашния владелец - свидетелят С. върху посочените по
- горе вещи и само поради намесата на
органите на МВР не са успели да установят своя фактическа власт върху вещите и
да се отдалечат от местопрестъплението със същите, поради което настоящият
съдебен състав намира, че е осъществен опит към умишлено престъпление, а не довършено такова.
Доколкото по делото не се установи валидно правно основание, въз основа на
което подсъдимите да имат право да упражняват фактическа власт върху
инкриминираните вещи, то същите са били „чужди“ по отношение на тях и държането
на тези вещи не им се е следвало. Обективно, владелецът на същата – свидетелят С.
също не е дал съгласие за упражняване на фактическа власт върху вещта, от
страна на подсъдимите. Следователно, прекъсването на досегашната фактическа
власт върху инкриминираните вещи е извършено не на законно основание и поради
това – противозаконно. Обичайното местонахождение на вещите, с оглед тяхното
естество и предназначение е било в лозов масив, намиращ се извън границите на
населено място, поради което тези вещи са били оставени на обществено доверие,
без постоянен надзор. Използваните в случая ножове обективно притежават функция
да подпомогнат подсъдимите сравнително бързо да отделят гроздовете от лозата,
поради което съдът намира, че използваните от подсъдимите ножове в случая
представляват техническо средство (арг. и от мотивите
на т. 4 от ТР № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК). Затова и настоящият съдебен
състав намира, че е започнало изпълнение на престъпление с предмет вещи, които
не са били под постоянен надзор и чрез използване на техническо средство по
смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 НК. Съдът приема, че деянието на
подсъдимите не представлява маловажен случай. За последното съдът извлича данни
от начина на извършване на опита към престъплението, броят на участващите в
изпълнението лица, създадената предварителна организация между тях,
използваните технически средства, както и обстоятелството, че вещите не са се
намирали под постоянен надзор и че само действията на органите на МВР по
пресичане престъпната дейност на подсъдимите са препятствали последните да
отнемат вещи на по – голяма стойност. Съдът отбелязва, че доколкото по делото е
безспорно установено, че набраните гроздове като цяло представляват вещи със
стойност, то последната, в настоящия
случай, съвсем не се явява доминиращ признак за достигане до извод дали
извършеното от тримата подсъдими представлява опит към престъпление или не,
респ. дали случаят е маловажен или не. Това е така, защото безспорно стойността
на отнетата вещ има значение за наказателната отговорност, като високия размер на предмета на посегателство, основава
завишена отговорност (арг. от чл. 195, ал. 2 и чл.
196а НК), но в настоящия случай стойността на вещите, към които подсъдимите са
насочили изпълнението на престъпното си решение няма особено значение за това
дали деятелността на последните да се обхване от нормата в чл. 195, ал. 1 НК
или не и това е така, тъй като от една страна последица от поведението на
тримата подсъдими е лишаването от възможност на частния обвинител да извлече
полезните свойства на вещи, за отглеждането на които е положил грижи през
годината, т.е. Е.С. е бил лишен от възможност да прибере част от реколтата
грозде, за която се е грижил през годината, като е поддържал лозовия си масив и
да използва гроздето, съобразно предназначението му, към момента, когато сам
прецени да направи това и когато гроздовете ще са достигнали достатъчно ниво на
технологична зрялост. От друга страна, съдът посочва, че законодателят поначало
е преценил, че посегателствата върху нормалното упражняване правото на
собственост притежават висока обществена опасност и затова е изнесъл обхвата на
наказателната отговорност в случаите на кражба с използване на техническо
средство още в стадия на приготовлението, когато все още не е започнало
изпълнение на умишленото престъпление (арг. от чл.
195, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НК). Така, спрямо тримата
подсъдими би се реализирала наказателна отговорност и за осъществено наказуемо
приготовление, дори при самото подхождане към лозовия масив, с подготвените
технически средства, преди да са започнали да отнемат вещите. Само за пълнота
на изложението, съдът посочва и че ако не е било поведението на служителите на
МВР, пресекли общественоопасната деятелност на подсъдимите
в стадия на опита, теглото и стойността на отнетите вещи със сигурност биха
надхвърлили установените по делото, доколкото при извършения оглед са фиксирани
и иззети подготвените от подсъдимите и неизползвани полиетиленови
пликове, служещи в случая за поставяне на обраните гроздове. От изложеното по –
горе, съдът намира, че настоящият случай не се явява маловажен.
След вземането на решение за
извършването на престъплението и преди пристъпване към изпълнението на
последното, тримата подсъдими са постигнали съгласие по отношение конкретния
род вещи, които е следвало да бъдат отнети, както и мястото, където ще
реализират отнемането. Съгласие е било постигнато и по отношение начина, по
който ще се осъществи отнемането. Установеното поведение и на тримата подсъдими
изцяло се покрива от квалифициращите признаци на предварителния сговор по чл.
195, ал. 1, т. 5 НК.
Доколкото подсъдимия А. е
извършил опитът преди да е изтекъл изпитателния срок по предишното му осъждане
за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, то и петгодишния срок по чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 НК не е изтекъл и затова съдът намира, че извършения
опит от този подсъдим към престъпление, представляващо немаловажен случай, е
извършен в условията на повторност по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл. Тримата са съзнавали
обществената опасност на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и пряко са ги целели. В
съзнанието и на тримата са били имало оформени представи, че въздействат върху
плодове на лозов масив, които представляват вещ със стойност, която не им
принадлежи и върху която те не могат да упражняват никакви права, както и че по
начина, по който въздействат върху вещите се прекъсва фактическата власт на
лицето, което ги владее, без да има за това получено съгласие от негова страна.
От доказателствата по делото се установява
и, че всеки от подсъдимите е съзнавал, че местонахождението на вещите е било
такова, че последните не са били под постоянен надзор, както и че всеки
подсъдим участва в тяхното отнемане заедно с още две лица, с които
предварително се е сговорил и че за отнемането на вещите се използва техническо
средство - нож, което обективно улеснява бързото отделяне
на грозда от лозата. Без правно значение е обстоятелството дали подсъдимите са
съзнавали чия собственост са вещите, доколкото за съставомерността
на деянието по чл. 194, ал. 1 НК е достатъчно деецът да съзнава, че вещта е не
е изключителна собственост нему, респ. че е чужда.
Наличните по – горе представи у
подсъдимите се установяват от поведението на всеки един от тях, изразяващо се в
навлизане в чужд неохраняван лозов масив в тъмната част на денонощието, когато
обичайно в лозовите масиви, намиращи се извън населените места, няма хора и не
се извършва гроздобер, както и реакцията на тримата подсъдими, изразена в предприемане
на бягство от местопрестъплението за да не бъдат задържани от органите на МВР,
след като са били установени от тези органи и от последните е било дадено устно
полицейско разпореждане към подсъдимите да
останат на място. Твърдението на подсъдимите, че са отишли да берат грозде,
принадлежащо на конкретно лице, по договорка с това лице, и навлизайки погрешка
в лозов масив, различен от този, в който
са се договорили да извършат гроздобер, не се подкрепя от последващите
им действия, изразяващи се в неизпълнение на устно полицейско разпореждане и предприемане
на бягство от органите на МВР, призвани да противодействат на престъпността и
опазват обществения ред. Затова и съдът не приема за достоверно твърденията им
в тази насока и намира същите за средство за защита.
Съдът
намира за безспорно установено и формираното типично за този вид престъпление,
намерение - да бъдат присвоени противозаконно чуждите движими вещи, което
намерение се установява от събраните по делото доказателства и характеристиките
на вещите – предмет на престъплението. Събраният доказателствен материал по
делото налага извод, че умисълът на тримата подсъдими е обхващал и
квалифициращите престъплението обстоятелства.
Като подбуди за извършване на
престъплението, съдът установи формиран у подсъдимите стремеж за лично
облагодетелстване по неправомерен начин, предизвикан от ниското им правно
съзнание и формирания правен нихилизъм. Тези фактори, в съчетание един с друг,
са мотивирали извършване на деянието, явяващо се в разрез с установения в
страната правов ред по отношение правото на собственост.
По изложените съображения
настоящата инстанция прие, че подсъдимите
Я. и Г. са осъществили от обективна и субективна страна опит към престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1 НК, а подсъдимия А. е осъществил опита към престъплението по – горе
и в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, поради което призна
всеки от подсъдимите за виновен в извършването на опит към престъпление с
предмет – 321 кг. грозде от сорта „Димят“ на обща стойност 208,65 лв. Доколкото
от експертизата на вещото лице Ц. се установява стойност на предмета на престъплението
по – малка от посочената в обвинителния акт, съдът призна подсъдимите за
невинни да са направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност
256,80 лв. и на основание чл. 304 НПК ги оправда за разликата над установения
по делото размер от 208,65 лв. до размера, посочен в повдигнатото от
прокуратурата обвинение (256,80 лв.).
По вида и размера на наложеното наказание:
При определяне и
индивидуализация на наказанието на тримата
подсъдими съдът отчете, че обществената опасност на престъплението,
останало във стадия на опита не надвишава обичайната за този вид престъпления,
както и че фактическата власт на пострадалото лице е била прекъсната
за един сравнително кратък период от време и последното почти не е било
лишено от възможност да упражнява собственическите си права по отношение
предмета на престъплението, доколкото непосредствено при отнемането на вещите,
подсъдимите са били задържани и на следващия ден набраното грозде е било
върнато на собственика му. Съдът прецени, че и тримата подсъдими разкриват сравнително
висока степен на обществена опасност, предвид предишните осъждания на подсъдимите
Я. и А., отразени в справките им за съдимост и цялостната дейност на подсъдимия
Г. по организиране извършването на престъплението, в това число намиране на
лица, които ще участват в извършването престъплението, мотивиране на тези лица
да извършат това престъпление, както и намиране на средствата за придвижване
към местопрестъплението и за извършване на планираното престъпление.
По отношение подсъдимия А.Я.А. съдът
приема за релевантно отегчаващо обстоятелство обремененото му съдебно минало,
отразено в справката му за съдимост, а като смекчаващо обстоятелство изтеклия
продължителен период от време, след извършване на опита към престъпление.
По отношение подсъдимия Я.А.Я. съдът
цени като относимо отегчаващо обстоятелство
обремененото му съдебно минало, отразено в справката му за съдимост, а като
смекчаващи обстоятелства изтеклия продължителен период от време, след
извършване на опита към престъпление. По отношение подсъдимия Г.Ж.Г., съдът приема
за отегчаващи обстоятелства степента на участие на подсъдимия Г. в планирането
и изпълнението на намисленото престъпление, като до този извод стигна като
съобрази, че този подсъдим е оказал въздействие върху мотивацията на другите
двама подсъдими за вземането на решение
от последните да извършат престъплението, като Г. е осигурил средство за
придвижване до местопрестъплението и последващото
оттегляне от там, както и средства за отнемането на предмета на престъплението
и за пренасянето му. Като смекчаващи обстоятелства съдът цени чистото съдебно
минало на този подсъдим и изтеклия продължителен период от време, след
извършване на опита към престъпление.
Посочените смекчаващи
обстоятелства за всеки от подсъдимите не са нито изключителни, нито
многобройни, за да предпоставят приложение на чл. 55 НК в процеса по определяне и налагане на наказанието спрямо някой от тях. Същевременно,
съдът, като съобрази степента на осъществяване на престъплението и че в случая
от подсъдимите е извършено всичко
необходимо за прекъсване фактическата власт на владелеца върху предмета на
престъплението и че последното е останало недовършено не поради поведение на
някой от подсъдимите, а именно поради намесата на правоохранителните
органи, пресекли престъпната дейност на тримата подсъдими в стадия на опита, отчете
че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 58, вр. чл. 55 НК,
спрямо някой от подсъдимите.
От изложеното съдът извежда, че
наказанието, което е необходимо да понесе всеки от тримата подсъдими за
извършения опит към престъпление, следва да се определи при превес на
смекчаващи обстоятелства и затова на основание чл. 54 и чл. 18, ал. 2 НК, след
като взе предвид предвидената санкция за извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1 НК - лишаване от свобода от една до десет години, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът прецени, че на всеки от подсъдимите следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, като размерът на
това наказание трябва да бъде минималния, предвиден в особената наказателноправна норма на чл. 195, ал. 1 НК - 1 година лишаване от свобода. За подсъдимите Г.
и Я. съдът прие, че двамата не следва да изтърпят наказанието ефективно и
затова по реда на чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието за срок
от 3 години. С оглед обстоятелството, че общественоопасната
деятелност на подсъдимия А., е протекла в момент, предхождащ изтичането на
изпитателен срок на отложено наказание лишаване от свобода по предишно осъждане
на този подсъдим – това по н.о.х.д. № 334/2010 г. по описа на РС Провадия,
както и като взе предвид съдържанието на
разпоредбите в чл. 66, ал. 1 и чл. чл. 68, ал. 1 НК съдът постанови ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на А. и
приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца. Съдът определи общ режим на изтърпяване на двете наказания лишаване от
свобода, съобразно разпоредбата в чл. 57, т. 3 ЗИНЗС.
С оглед на съображенията по-горе,
съдът счете, че така отмереното наказание отговаря на степента на обществена
опасност на извършеният опит, както и степента на обществена опасност на всеки
от тримата подсъдими и така определено и наложено ще допринесе за постигне
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По веществените доказателства:
Съдът прецени, че
по отношение на иззетите с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.09.2013
г. веществени доказателства - един брой
нож с черна на цвят дръжка с дължина на острието 23 см. и надпис на него „ROSTFREI“,
нож с черна дръжка и дължина на
острието 20 см., пластмасова кофа с вместимост 15 кг. с надпис „Декоратор“ за
фасадна боя, пластмасова кофа с вместимост 15 литра с надпис „Декоратор“ за
интериорна боя, пластмасова кофа с вместимост 25 литра с надпис „Pastelo“ за латексна
боя, 16 бр. полиетиленови торби, черни на цвят,
следва да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. “а” НК и да отнеме същите в
полза на държавата, тъй като тези вещи са принадлежали на подсъдимите, и
същевременно са били предназначени за извършване на престъплението. Същевременно,
настоящият съдебен състав прецени, че иззетите вещи са с малозначителна
стойност, поради което постанови след влизане на присъдата в сила, същите да
бъдат унищожени.
По разноските:
Разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да бъдат възложени на
подсъдимия, когато бъде признат за виновен. Във фазата на досъдебното
производство са направени разноски в общ размер на 38,87 лв. за заплащане на определеното възнаграждение
на вещото лице по назначената оценителна експертиза. В съдебната фаза на делото
са направени разноски в общ размер от 220,56 лв. за явяване на вещи лица, в
случаите когато не е даден ход на делото, пътни разноски на свидетел и възнаграждение
на вещи изслушаната експертиза от
досъдебното производство и назначената от съда такава. Настоящата инстанция,
след като призна тримата подсъдими за виновни в извършения опит към престъпление,
за което им е повдигнато обвинение и взе предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, осъди всеки от подсъдимите да заплати своята 1/3 част от сторените
разноски – по 12,96 лв. от досъдебното производство, които следва да заплатят
на ОДМВР Варна и по 73,52 лв. от съдебното производство които следва да заплатят
в полза на РС Провадия.
По изложените
мотиви настоящият съдебен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: