РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Радомир, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100984 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, с насрещен иск по чл.55,
ал.1 ЗЗД.
Предявени са искове от ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с.Л.,
общ. К., обл. П., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.. ап..., против ответниците "К." ЕАД , ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "В.” . (сграда А), ет. 4, Б.ц. "Б.", представлявано от С. Р. Я.
и против: "А. Т." ЕООД, ЕИК:., гр. С., гр. С., бул. "В. . (сграда А), ет.4, Бизнес център
"България", представлявано от И. М. Ш., с които моли съда да постанови решение, с което
да признае, че:
- Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в
условията на евентуалност; че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №
./06.01.2022 г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26
ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
- Договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с „А. т.“ ЕООД е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
1
В исковата молба се твърди, че между ищцата и втория ответник „И. А. М.“ АД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 06.012022 г. Същият е сключен въз
основа на чл.4 от договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен между
ищцата и първия ответник "К." ЕАД.
Твърди се, че договорите са неравноправни, противоречащи на добрите нрави и
принципа на съразмерността и на посочените законови разпоредби.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът"А.Т." ЕООД е
подал отговор.
По отношение на допустимостта е предоставил на съда.
Твърди, че искът е неоснователен, като в този смисъл е оспорено твърдението на
ищцовата страна, че договорът за потребителски кредит е основание за заплащане на суми
на „А.т.т“ ЕООД.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът "К." ЕАД е подал
отговор.
По същество са оспорени твърденията за нарушени законови разпоредби.
Предявен е насрещен иск от "К." ЕАД с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, срещу Д. Б.
Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. К., обл. П., с който моли съда да постанови
решение, с което да осъди същата да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.а“, бул. „В.“ № . (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, сумата от
1880,86 лева главница, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № ./ 06.01.2022година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищеца срещу „К.“ ЕАД
бъде уважен, моли да бъде осъдена Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с.Л., общ. К., обл. П.,
да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул.
„В.“ № .(сграда .), ет. ., Бизнес център „Б.“, сумата от 1880,86 лева, представляваща част от
чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните, че ищцата е сключила следните договори:
- Договор за потребителски кредит № . / 06.01.2022 г., сключен първия ответник
„К.“ ЕАД и
- Договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с втория ответник „А. т.“
ЕООД.
2
Съгласно представения Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен
между ищцата и първия ответник "К." ЕАД, ответникът предоставил на ищцата сумата в
размер на 3200 лева, която ищцата следвало да върне на 24 месечни вноски в размер на 4
678.56х лева, при договорен лихвен процент от 39,50 % и ГПР в размер на 47.50 %. В чл.4,
ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита,
като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, ал.2 от договора, ако ищецът не
представил съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от
ответника, респ. договорът нямало да породи действие.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор
за предоставяне на поръчителство от 06.01.2022 г. с втория ответник "А.Т." ЕООД, по
силата на който ответника се задължил да отговаря пред другия ответник "К." солидарно с
ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото
задължение, ищцата следвало да заплати на ответника "А.Т." ЕООД възнаграждение в
размер на 3 341.04 лв. за срока на договора за потребителски кредит.
Същите догодови са представени по делото, като не са оспорени от страните.
Претенцията на ищцата е да бъде постановено решение, с което Договор за
потребителски кредит № ./06.01.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, да бъде признат за нищожен
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в
условията на евентуалност; че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № . /
06.01.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а Договор за поръчителство от
06.01.2022г., сключен с „А. т.“ ЕООД да бъде признат за нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
От правна страна.
Относно договора за потребителски кредит.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
ищеца и ответника "К." ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 3200 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни
3
съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.
чл.22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "К." ЕАД в обратния смисъл. В
случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по
правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената
потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза
съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г. и общата
дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор
за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на
процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно §1, т.1 от ЗПК
към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Видно от раздел II чл.4, ал.2 от Договора в случай, че в посочения в
ал.1, изр.1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред
които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора
и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл, ако се включат и
разходите за поръчителя "А. Т." ЕООД, ГПР би нараснал допълнително.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за
противоречащ на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл.22
ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника "К."
ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода от основния иск съдът не следва да се произнася по евентуалния
иск относно клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., за
която се иска прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се
намира и договорът за предоставяне на поръчителство от 06.01.2022 г., сключен между
4
ищцата и втория ответник. Същият се явява лишен от основание, предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е
възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от
сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново
поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за
поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от
поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.4, ал.2 от договора за
предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които
е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквИ.лентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните
по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен
от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № . от
27.04.2022 г. по т. д. № ./2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за
нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.
С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че и предявеният иск
срещу ответника "А. Т." ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск.
Доколкото се установи недействителността както на договора за потребителски
кредит, така и на договора за поръчителство, то на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД,
отпуснатата сума на ищцата от пъвия ответник „К.“ ЕАД се явява дадена без правно
основание. Сумата от 1880.86 лв. се явява непогасен остатък от главницата по
недействителния договор, която ищцата дължи на първия ответник.
Ищцата- ответница по насрещния иск, следва да бъде осъдена да заплати и
законната лихва върху главницата, смятано от датата на предявяване на насрещния иск-
23.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът "К." ЕАД
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив сумата
от 454 лв., съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на упълномощаването. Сумата се
определя от материалния интерес на иска, който е стойността на отпуснатия кредит- 3 200
5
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Радомир държавна
такса върху уважената част на иска в размер на 128 лв.
Ответникът по първоначалния иск е направил искане да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, като в оглед размера на
уважения иск от 1 880.86 лв. и съобразявайки се с горните разпоредби, следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 361.66 лв. Претендирана е сумата
от 360 лв., която следва да бъде присъдена, както и сумата от 75.23 лв.- внесена дължавна
такса или общо 435.23 лв. В този смисъл ищцата /ответница по насрещния иск/ следва да
бъде осъдена да заплати на ответника "К." ЕАД /ищец по насрещния иск/ тази сума.
С оглед изхода на делото по иска срещу втория ответник "А. Т." ЕООД, предвид
това, че материалният интерес се определя от това, че се поема задължението по първия
договор, същият възлиза на 3 200 лв. предвид това вторият ответник "А. Т." ЕООД следва
да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК- П. сумата от 454 лв., съгласно чл.7, ал.1, т.2
от Наредба № . от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действаща към момента на упълномощаването.
Ответникът "А. Т." ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Радомир държавна такса върху уважената част на иска в размер на 128 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 г., на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, сключен
между ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез
адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш.
№ ., ет.., ап.. и ответника "К." ЕАД , ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
"В.” . (сграда .), ет. ., Бизнес център "Б.", представлявано от С.Р. Я..
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с „А. т.“
ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19
ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, сключен между ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.. ап.. и ответника "А.Т." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., гр. С.,
бул. "В." . (сграда А), ет.4, Бизнес център "Б.", представлявано от И. М. Ш..
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П. бул.П. ш. № ., ет..,
ап.., да заплати на "К." ЕАД , ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.”.
(сграда .), ет. ., Бизнес център "Б.", представлявано от С.Р. Я., сумата от 1880,86 лв. /хиляда
осемстотин и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/, получена без правно основание
по нищожен Договор за потребителски кредит № ./06.01.2022 година, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция- 23.12.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА "К." ЕАД , ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. "В.” .
6
(сграда .), ет. ., Б. ц. "Б.", представлявано от С. Р. Я., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска
колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап.., адвокатско
възнаграждение в размер на 454 лв. /четиристотин петдесет и четири лева/- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет..,
ап., да заплати на "К." ЕАД , ЕИК:. със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.” .
(сграда .), ет. ., Б. център "Б.", представлявано от С. Р. Я., сумата от 435.23 лв. четиристотин
тридесет и пет лева и двадесет и тре стотинки/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК:., гр. С., гр. С., бул. "В." . (сграда А), ет.. Бизнес
център "Б.", представлявано от И. М. Ш., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П.
с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П.ш. № ., ет.., ап.., адвокатско
възнаграждение в размер на 454 лв. /четиристотин петдесет и четири лева/- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "К." ЕАД , ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.” .
(сграда .), ет. .,.. център ..", представлявано от С. Р. Я., да заплати по сметка на Районен съд-
Р. сумата от 128 лв. /сто двадесет и осем лева/- държавна такса върху уважената част на
иска.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., гр. С., бул. "В." . (сграда .), ет.., Б. ц. "Б.",
представлявано от И. М. Ш., да заплати по сметка на Районен съд- Радомир сумата от 128
лв. /сто двадесет и осем лева/- държавна такса върху уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7