ПРОТОКОЛ № 1062
09.07.2020 година Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ХХІ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети
юли две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТАТЕЛИ: ПЕТКА БУЮКЛИЕВА
ВЕРЖИНИЯ
ГАРАБЕДЯН
Секретар: Ваня Койчева
Прокурор: Миглена Кирова
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
НОХД № 3973 по описа за 2019 година.
На
поименното повикване в 15:00 часа се
явиха:
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от
прокурор Миглена Кирова.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ Д.Д.И. – редовно призован по телефона, се явява лично заедно с повереника
си адв. Н.П., който също е редовно призован.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Н.Ш. – редовно призован, се
явява лично и заедно със служебния си защитник си адв. А.А., който също е
редовно призован.
Съдът докладва
предложение от 31.10.2019 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за
възобновяване на административнонаказателно производство, находящо се от лист
58 до лист 60 от делото.
Докладва се
постъпило по делото Определение № 78 от 10.01.2020 г. по КАНД № 3406 по описа за 2019 г. на
Административен съд – Пловдив, с което искането е оставено без разглеждане, а
производството по делото е прекратено,
находящо се на лист 64 и 65 от делото.
Докладва се
предложение от 21.02.2020 г. за възобновяване на дисциплинарно производство до началника
на Затвора Пловдив от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, находящо се
от лист 69 до лист 71 от делото.
Докладва
се произнасяне с регистрационен № 1425/10.03.2020 г. по описа на Затвора Пловдив,
с което искането на прокурора е оставено без уважение, находящо се на лист 72 и
73 от делото.
Докладва
се писмо с вх. № 24947/19.05.2020 г., с което се уведомява съда, че Определение
№ 78 от 10.01.2020 г. по КАНД № 3406/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив
е влязло в сила на 27.01.2020 г.
Докладва
се справка за съдимост за подсъдимия Ш..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Ч. ОБВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след
съвещание, като съобрази становищата на страните и постъпилите по делото и
докладвани материали, намира, че са налице основанията за възобновяване на
съдебното производство по делото, което е било спряно с протоколно определение
от 26.09.2019 г.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното производство по делото.
ПРОКУРОР: Бих искала да представя в
оригинал преписката, т.е. същата съдържа обяснения в оригинал за случая от 02.07.2015
г. в изпратените материали до НОИ по повод първата злополука на пострадалия,
вътре са всички обяснения както на лишения от свобода, така и докладни записки от
затворници, болничен лист, ежедневна ведомост. Преписката беше изискана с оглед
изготвяне на предложение за възобновяване на административното производство. На
следващо място представям в оригинал становището на Затвора по повод направеното
предложение за възобновяване по реда на АПК, за прилагане по делото.
АДВ. П.: Да се приемат, относими са по делото. Ние нямаме
искания.
Ч.О. И.: Да се приемат. Нямам нови искания по доказателствата.
АДВ. А.: Уважаеми районен съдия, считам, че не се следва
да се приемат, тъй като не са относими към делото. Прокуратурата е имала доста
време да бъдат преценени на досъдебното производство доказателствата. В указания
от съда срок административният съд е отказал да възобнови делото за така наложеното
на подзащитния ми наказание. Към този момент моят доверител е изтърпял санкция за
извършеното от него и според практиката на международния съд в Страсбург не
може да бъде наказван два пъти за едно и също нещо, като административното
наказание се счита като репресивна мярка. Поради това поддържам становището си,
тъй като в указания едномесечен срок не беше отменено неговото наказание по
административен ред, моля да прекратите наказателното производство.
ПОДС. Ш.: Това са всички документи от него.
Чакай пребиха ме заклевам се. Поддържам, това което каза моят защитник.
Съдът,
след съвещание и като съобрази становищата на страните, по направеното от прокурора
искане за приемане на представените днес материали намира, че същите са относими
и следва да бъдат приети по делото. Следва да се посочи, че в наказателния
процес с приключване на досъдебното производство не настъпва преклузия за
прокурора да сочи доказателства, поради което обстоятелството, че не са били
представени към по-ранен момент, макар и да са били известни на прокурора, не
може да послужи като основание да бъде отказано приемането им.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото материалите от преписка по досие № 20151500176 по описа на ТП на
НОИ-Пловдив, представени под опис - в оригинал, и обособени като приложение към
делото, както и произнасянето на Началника на Затвора Пловдив в оригинал по
искането на прокурора за възобновяване на дисциплинарно производство, което е
приложено в заверен препис на лист 72 и 73 от делото, ведно с останалите
документи по преписката.
Съдът
предостави възможност на страните да вземат становище по искането на защитника
за прекратяване на наказателното производство.
ПРОКУРОР: Г-н председател, намирам че така
направеното искане е неоснователно, тъй като, както е видно от приложената по
делото заповед на Началника на Затвора Пловдив, подсъдимият е наказан за извършено
от него нарушение по ЗИНЗС по чл. 96, т. 4, а именно демонстративно неизпълнение
на разпореждането на *** И.. Това, че след това е последвала физическа саморазправа
от страна на подсъдимия с ***, не е основание за отмяна на визираното нарушение
по чл. 96, т. 4 ЗИНЗС, за което на същия е било наложено и наказанието
предвидено в чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС.
АДВ. П.: Аз искам да продължа съжденията на Районна
прокуратура, като също считам, че имаме извършено нарушение, за което е бил
наказан, а в момента подсъдимият е тук за извършено престъпление. В момента
имаме две престъпления, имаме реална съвкупност, но нещото, което ме притесни,
бяха думите, които са изречени от подсъдимия. Той каза, че са го пребили,
искаме да се протоколира това нещо. Искам да се протоколират думите му, че е
бил пребит. Искам да кажеш на съда кой те преби? Набеждава в престъпление
доверителя ми.
Ч.О. И.: Държа да бъде протоколирано това, което каза подсъдимият,
че е бил бит. Поддържам казаното от моя защитник и прокурора.
АДВ. А.: Поддържам искането за
прекратяване на наказателното производство.
ПОДС. Ш.: Поддържам казаното от адвоката
ми. Чисто и просто аз се връщах от работа и попитах: „Мога ли да си взема една
кутия цигари и да се преоблека, защото стана топло времето“. Той се обърна /подсъдимият
сочи ЧО/ и започна: „циганин долен“. Започна да ми говори „циганин“ даже не бях
ял, отивах на обяд. Той толкова ме удряше, другият полицай преби ме, удари ме с
радиостанцията по главата. Казах на началника преди да умре: „Ще ви съдя всички
тук, какво нарушение съм направил?“ Исках да ме закарат в болницата, но не ме
закараха. Не съм посегнал, заклевам се, аз да не съм толкова малоумен. Здраве и
благословия, г-н съдия.
Съдът, след съвещание и
като взе предвид становищата на страните, намира, че от фактическа страна се установява, че спрямо подсъдимия Ш. е било
проведено дисциплинарно производство, приключило със Заповед № 891/03.07.2015
г. на Началника на Затвора – Пловдив, с която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за
срок от 14 денонощия. Това наказание е наложено за нарушение на чл. 96, т. 4
вр. чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС за това, че на 02.07.2015 г. в 12:20 часа на
източно каре до прозорците на пост № 2 не е изпълнил разпореждане на *** Д. И.,
като му е нанесъл удар и е навехнал дясната му ръка. Препис от заповедта е
връчен на същия ден на подсъдимия Ш., като съгласно писмо с вх. №
53326/15.08.2019 г. (лист 28 от делото) от Началника на Затвора – Пловдив
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е била обжалвана, поради
което е влязла в сила с изтичането на тридневния срок за обжалване.
След приключване на така разгледаното
дисциплинарното производство с влязъл в сила акт на подсъдимия Ш. е било
повдигнато наказателно обвинение за това, че на 02.07.2015 г. в гр. Пловдив е
причинил на длъжностно лице при изпълнение на службата му – Д.Д.И.,***, средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане на десния лъчев нерв
(нерв Радиалис), довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 131а вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1
вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК. По внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Пловдив по досъдебно производство № 588 от 2015 г. по описа на 01
РУ при ОДМВР–Пловдив подсъдимият Ш. е бил предаден на съд по обвинение за
гореописаното деяние, като е било образувано настоящото НОХД № 3973/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив.
При така
установените факти настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Съгласно чл.
4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан от съда
на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.
Това изискване е съществен елемент от правото на справедлив процес по чл. 6, §
1 от Конвенцията. Принципът non bis in idem е приложим не само при развили се
две наказателни производства по вътрешното право на съответната договаряща
страна, но и в случаите на конкуренция между наказателна и
административнонаказателна, респ. дисциплинарна отговорност, когато това производство
има наказателен характер. Преценката за наказателния характер на производството
се прави не по вътрешното право на съответната договаряща държава, а съгласно
автономното понятие по ЕКПЧ. Тази преценка се извършва въз основа на ясни и
конкретни критерии, подробно изяснени в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, изведени в практиката
на ЕСПЧ в решенията по делата „Е. и др. срещу Нидерландия“, „З. срещу Русия“ и
други. Имайки предвид тези изходни съображения относно приложимото право,
настоящият съдебен състав приема, че развилото се първо по време и приключило с
влязъл в сила акт дисциплинарно производство спрямо подсъдимия Ш., по което му
е било наложено наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14
денонощия със Заповед № 891/03.07.2015 г. на Началника на Затвора – Пловдив, има наказателния характер. Този извод
съдът прави именно въз основа на критериите Енгел. Първият от тях – или
квалификацията на деянието по националното право, е формален и съгласно ТР № 3
от 2015 г. има значение на отправна точка, но не е решаващ за преценката на
характера на конкретното производство от гледна точка на ЕКПЧ. След като по
вътрешното право приключилото дисциплинарно производство спрямо подсъдимия Ш.
не се квалифицира като наказателно такова, то това налага да се премине към
изследване на следващите два критерия.
Вторият
критерий, определящ дадено обвинение като наказателно, е характерът и
естеството на нарушението. Характерна черта на наказателното обвинение е
насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати /така З. срещу
Русия, Ц. Ц. срещу България, Л. срещу Германия и др./ В конкретния случай
правилото по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС /както и цялата установена в закона
система от дисциплинарни нарушения/ е създадено с цел осигуряване спазване
дисциплината и реда в местата за лишаване от свобода и е насочено именно към
лицата, лишени от свобода. Последните, въпреки че търпят законни ограничения на
част от гражданските си свободи, неизменно се ползват от правото на справедлив
процес. Ето защо дори и да се приеме, че лишените от свобода представляват
особена група субекти, ЕСПЧ неотклонно възприема в практиката си, че макар и да
съществуват практически и политически основания за установяване на специален
дисциплинарен режим в затворите, то гаранцията за справедлив съдебен процес се
прилага и по отношение на тези лица. Прието е, че „правосъдието не може да
свършва пред вратите на затвора“ и няма основание затворниците да бъдат
лишавани от гаранциите на чл. 6, от което следва, че критериите „Енгел“ са
приложими и при затворническите условия (така К. и Ф. срещу Обединеното
Кралство, Е. и К. срещу Обединеното Кралство, Г. срещу Обединеното Кралство),
доколкото чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС е елемент от правото на справедлив
процес по чл. 6 от Конвенцията.
Третият
критерий е видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма
наказание и изисква проверка за наличието на сходство с наказанията за
престъпления. Репресивната цел е конститутивен елемент на наказателната
санкция. Типична за санкциите при наказателните обвинения е и тяхната
превантивна насоченост срещу извършване на други неправомерни деяния. Следователно
релевантния за настоящата процесуална ситуация въпрос е дали наложеното
наказание изолиране в наказателна килия представлява лишаване от свобода, след
като затворникът вече е настанен в затвор. Съгласно решението по делото Е. и
др. срещу Холандия „за да се определи дали някой е бил лишен от свобода по
смисъла на чл. 5 от ЕКЗПЧОС, изходна точка трябва да бъде неговото конкретно
положение“. Лицата, които са настанени в затвор и търпят наложено им с влязъл в
сила акт на компетентен държавен орган наказание „лишаване от свобода“, следва
да спазват нормалните ограничения, които съпътстват изпълнението на този вид
наказание. Дисциплинарното наказание обаче ще попадне в обхвата на чл. 5 от
ЕКПЧ, когато приема формата на ограничения, които съществено се отклоняват от
нормалните условия на живот в затвора. Това изисква отчитане на редица фактори
като естеството, продължителността, действията и начина на изпълнение на
въпросното наказание. При съобразяването на тези предпоставки съдът приема, че
дисциплинарното наказание, наложено на подсъдимия Ш. – изолиране в наказателна
килия, има наказателен характер, тъй като представлява допълнително
ограничаване свободата на затворника, извън наложеното му лишаване от свобода с
влязла в сила присъда, за което лицето е настанено в затвор. Санкцията по
наложеното дисциплинарно наказание се характеризира с различни условия на живот
в затвора, които значително утежняват положението на затворника, тъй като
последният изтърпява санкцията денонощно, заключен сам в килия и откъснат от
изпълнението на обикновените си дейности. През времето на търпене на
дисциплинарното наказание лишеният от свобода освен останалите ограничения бива
лишен и от възможността да работи и да посещава учебни занятия. С оглед
разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от НК налагането на дисциплинарно наказание по
чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС рефлектира върху основната присъда на осъденото лице,
тъй като той губи правото си на приспадане на изработените дни и съответно по -
ранното си освобождаване от пенитенциарното заведение. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че дисциплинарното наказание по чл.101, т.7
от ЗИНЗС представлява „фактическо денонощно държане под ключ на осъденото
лице“, което рефлектира върху продължителността на изтърпяване на основната присъда
и съставлява допълнително лишаване от свобода, наложено със санкционна цел.
Следователно фактът, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание
подсъдимият вече е бил лишен от свобода, не дава основание за разграничение на
случая от този на цивилни лица (така Е. и К. срещу Обединеното Кралство).
Проведеното
срещу Ш. дисциплинарно производство по реда на ЗИНЗС е започнало първо във
времето и е приключило с влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. След това за същото деяние е образувано и досъдебно производство,
подсъдимият Ш. първо е привлечен в качеството на обвиняем, а по-късно и
предаден на съд. Възраженията за допуснато нарушение на принципна non bis in
idem са направени от защитата още на досъдебното производство. Налице е
дублиране на наказателни производства спрямо едно и също лице и за едно и също
деяние. Фактите, инкриминирани в двете производства, са идентични относно
време, място, начин на извършване на деянието и неговия автор. При тази
преценка единствена отправна точка за сравнение е именно съвкупността от
инкриминираните факти, без значение от правната квалификация по вътрешното
право /така Ц. Ц. срещу България/.
В тази връзка
неоснователно е възражението на прокурора за това, че правната квалификация на
дисциплинарното нарушение не предвижда като съставомерен елемент част от
инкриминираните с обвинителния акт обстоятелства. Както се посочи,
основополагащо значение за преценката за нарушаване на принципа ne bis in idem има
единствено обемът от инкриминираните факти, въз основа на които лицето е
наказано в едно наказателно по смисъла на ЕКПЧ производство, а в случая тез
факти са идентични както в дисциплинарната заповед, така и в обвинителния акт.
Съгласно чл.
4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказван от
съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.
Правилото ne bis in idem е уредено и в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Идентичността на фактите по двете производства означава, че приключилото с
влязъл в сила акт /заповед на директора на затвора/ дисциплинарно производство,
което е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, съставлява
процесуална пречка за провеждане на последващо наказателно производство срещу
същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на
престъпление по НК.
В този
смисъл е и съдебната практика, като тук относими са Решение № 99 от 13.07.2016 г. на Апелативен съд – Бургас по н.д. № 105/2016 г., както и Определение от 07.12.2016 г. по
ВЧНД № 375/2016 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Относно наказателния характер на приключилото дисциплинарно
производство по налагане на наказание „изолиране в наказателна килия“ следва да
се вземат предвид и изложените съображения в мотивите на Тълкувателно решение №
4/2018 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които ясно се изяснява наказателният
характер на това дисциплинарно производство.
Съдът намира
за необходимо тук да припомни изложените вече обстоятелства в определението си
от 26.09.2019 г. за спиране на производството, а именно че констатира наличие
на дублиращи се и самостоятелни наказателни производство, а не взаимосвързани
процедури, които да се намират в тясна връзка по между си и да образуват единен
комплект от процедури. Следва да бъде отчетено, че към настоящия момент действащото
законодателство предвижда компенсаторен механизъм за избягване на недопустимото
от закона двойно наказване, който механизъм не е бил действащ към момента на произнасяне
на посочените по-горе съдебни решения. Установява се по делото от наблюдаващия прокурор
да е предприета своевременно инициатива за преодоляване на тази пречка, но
въпреки това предвид отказа на началника на Затвора Пловдив да възобнови приключилото
дисциплинарно производство и да бъде отменена дисциплинарната заповед, то това
негово произнасяне предопределя неотстраняването на така сложилата се
недопустимост на настоящото производство.
В тази връзка
съдът следва да посочи, че не може да осъществява преценка за законосъобразността
на съдебни актове, постановени от районни съдилища по други наказателни дела така,
както те са цитирани в произнасянето на Началника на Затвора. Дори и законът инцидентно
да е бил приложен неправилно от друг съдебен състав, това не е основание той да
не бъде приложен правилно в настоящото производство.
За пълнота
на изложението следва да се обърне внимание, че в мотивната част на произнасянето
на Началника на Затвора отново е демонстрирана несъвместимостта на становището
на същия с действащия правен ред, като се твърди, че ако дисциплинарното производство
не приключило първо по време, както е в настоящия случай, то тогава би съществувала
опасност при оправдаване на дееца да не може да му бъде наложено и дисциплинарно
наказание, но поради това, че сроковете за дисциплинарното производство вече да
били изтекли. Това ясно сочи желанието на Началника на Затвора дори и при наличие
на оправдателна присъда след това отново да бъде провеждано и дисциплинарно
производство за същите факти, по които лицето вече се е бранило в едно
наказателно по смисъла на ЕКПЧ производство.
По тези съображения
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 289, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК и наказателното производство по делото следва да бъде прекратено.
Взетата мярка
за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия Ш. следва да бъде отменена.
По делото
не са приобщени веществени доказателства, нито е наложена мярка за обезпечаване
на граждански иск.
Така
мотивиран и на основание чл. 289, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД
№ 3973 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, ХХІ н.с.
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо
подсъдимия А.Н.Ш., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
пред Окръжен съд – Пловдив в 15-дневен срок от днес по реда на глава XXI от НПК.
ДА СЕ ВЪРНАТ на ТП на НОИ – Пловдив след
влизане на определението в сила материалите от преписка по досие № 20151500176,
приложени по делото в оригинал и обособени като самостоятелно приложение, като
по делото останат изготвени преписи от същите.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 15:47
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала
ХБ