№ 8724
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110140932 по описа за 2023 година
Предявени са от ищцата М. Н. Ц. срещу ответника Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет конститутивни искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № ЦУ-РД05-270/12.06.2023г. на Председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет, поради налагане на дисциплинарно
наказание – чл.344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Главен специалист“ с код по НКПД 3359-3026 – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 12.06.2023г. – 12.12.2023г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.07.2023г. до окончателното
плащане.
Ищецът М. Н. Ц. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника по
силата на трудов договор № 01-135/31.10.2019г., като изпълнявала длъжността „Главен
специалист“ с код по НКПД 3359-3026, категория Приложни специалисти по
длъжностна характеристика. Излага, че със Заповед на работодателя № ЦУ-РД05-
270/12.06.2023г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа,
че е незаконосъобразно уволнена, тъй като не е извършила твърдените от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва отразеното с доклади с вх. № ФСД-
461/09.12.2022г. и с вх.№ ФСД-31/13.01.2023г., както и приложени към същите
протоколи, инвентаризационни описи, описи на липсващи активи, сравнителни
ведомости, въз основа на които работодателят е приел, че е налице твърдяното
дисциплинарно нарушение. Излага съображения, че за периода от 07.11.2022г. до
1
05.05.2023г. е била в отпуск за временна неработоспособност, съответно не е могла да
отрази своевременно във финансово-информационната система SAP всички излизащи
и постъпващи от поверения обект материали и материални активи. Допълва, че
разминаването се дължи на особености на функциониране на системата, която следва
да се отвори, след което да се въведат всички движения по материалните наличности,
които операции не са били извършени по време на проверките, съответно било
логично да се констатират разлики. Оспорва твърдяното наличие на негодни за
използване и неподлежащи на възстановяване материални активи без направени
предложения за брак, като се позовава на вътрешен акт на работодателя, съгласно
който бракуването на дълготрайните материални активи се извършва след
инвентаризация, при твърдения, че такава не била правена от 2021г. Противопоставя се
на твърдението, че са установени непрехвърлени ДМА от администрация и централен
склад към РЦП, с мотив, че не е имала достъп до такива активи, доколкото те са били
под пряк контрол на Дирекция „ФСД“. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в срока
за отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че ищецът е извършил посочените в процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, за което му е наложено наказание. Излага
съображения, че констатираните нарушения са установени при инвентаризация на
активите в администрацията на ДАБ при МС, назначена със Заповед № РД05-
784/11.11.2022г., изменена със Заповед № РД05-841/02.12.2022г. и Заповед № РД05-
910/30.12.2022г., като отразяването на резултатите е извършено с доклади № ФСД-
461/09.12.2022г. и № ФСД-31/13.01.2023г., със съдържанието на които ищцата е
отказала да се запознае. Ответникът твърди, че при извършване на проверката, през
време на която ищцата е била в болничен, не са приемани/изваждани материални
активи, съответно не се е налагало отразяването им в системата SAP, а е възложено
само фактическо преброяване на наличностите на материални запаси. В тази насока
счита, че всички приети материални активи, както и разходването на същите, би
следвало да са въведени от ищцата в периода преди излизането в болничен. Оспорва
наведеното в исковата молба твърдение, че има технологични пречки за своевременно
отразяване в системата на движението на материални активи. В допълнение посочва,
че бракуваните запаси са взети предвид при обобщаване резултатите от
инвентаризацията. Твърди, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание. Оспорва по размер предявения иск по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
2
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във
вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на
база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното
наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди
налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно
изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по
чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало процесното трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 01-135/31.10.2019г., по силата на
което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „Главен специалист, с
код по НКПД 3359-3026, категория Приложни специалисти“, както и че същото е
прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата със заповед
№ ЦУ- РД05-270/12.06.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет.
Страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се
установява, че ответникът спазил законовоустановения от нормата на чл. 194 КТ срок
за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
3
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Поначало, макар и да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ,
която е нарушена, съответно неточното позоваване, не обуславя само по себе си отмяна
на заповедта, като същественото за мотивирането на заповедта е индивидуализацията
на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни
признаци. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с
оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник
за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато дисциплинарното нарушение е посочено по
разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ.
Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй
като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение. Липсата на посочването на индивидуализиращите деянието фактически
обстоятелства нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Ето защо съществено изискване към
мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и
субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при
които е извършено, както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с
осъществяване на посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат
изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери
осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти,
респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от
работодателя основание /Решение № 347/1997 г. и Решение № 324/1998 г. на ВКС/.
Това е така и с оглед принципа на равнопоставеност на страните /необходимо е при
самото предявяване на исковата молба работникът да знае фактическите и правните
основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата си/.
От друга страна, мотивите за уволнението, относими към съответното правно
основание, трябва да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение или в друг документ, доведен до знанието на работника преди
прекратяване на трудовото му правоотношение, а не да се допълват или конкретизират
от работодателя при оспорване законността на уволнението.
4
В разглеждания случай изискванията на посочената норма на чл.195 КТ са
спазени, тъй като в процесната заповед са описани нарушенията на трудовата
дисциплина, както ги е оценил работодателят, като са ясни съществените им признаци
от обективна страна /време, място и начин на извършване/ и е посочен законовият
текст, под който същият счита, че се подвеждат описаните нарушения - по чл. чл. 187,
ал. 1, т. 9 и 10 КТ. Извършените нарушения са конкретизирани, като е изложено, че
работникът е извършил увреждане на имуществото на работодателя, както и
неизпълнение на други трудови задължения, съгласно длъжностната характеристика. С
атакуваната заповед на работодателя са очертани и конкретните нарушения –
ненадлежно осъществяване на дейността по заявяването, доставянето, получаването,
съхранението и отпускането на дълготрайни материални активи, краткотрайни
материални активи и материални запаси, в резултат на което са установени различия
между фактическата наличност и счетоводните данни при дълготрайните материални
активи; наличие на негодни за използване и неподлежащи на възстановяване
материални активи, без направени предложения за брак; непрехвърлени дълготрайни
материални активи от администрация и централен склад към Регистрационно-
приемателен център (РПЦ) – гр. София и РПЦ – гр. Харманли; наличие на незаведени
материали в Интегрираната финансово-информационна система SAP ECC 6.0 (SAP);
предаване на незаведени материали без протокол за преместване на материално -
отговорни лица в трите отдела на РПЦ - гр. София и РПЦ – гр. Харманли и Транзитен
център – с. Пъстрогор, наличие на липси и излишъци. Следователно в мотивната част
са изложени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, като
е извършено препращане към доклади № ФСД-461/09.12.2022г. и вх. № ФСД-
31/13.01.2023г., с които са констатирани твърдяните нарушения. В обобщение
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискването за
описание на нарушението до степен, даваща възможност както да се проведе защита от
страна на служителя, така и да се направи съдебна преценка относно спазване на
преклузивните срокове, съответствие на наложеното наказание и еднократност на
наказанието, като конкретизацията на допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина е достатъчна според изискванията на цитираната разпоредба и дава
възможност на съда да разгледа спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като
когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, на
формално основание, без да разглежда спора по същество. Кодексът на труда не
предвижда изрично съдържание на обясненията на работника или служителя по чл. 193
5
от КТ. От значение е обстоятелството дали на служителя е осигурена възможността за
даване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и дали тези обяснения са
достигнали до работодателя и същият се е запознал с тях преди налагането на
дисциплинарното наказание.
В случая въз основа на материалите по делото съдът намира, че формално са
удовлетворени изисквания на чл. 193 КТ за искане на обяснения от служителя, което
обстоятелство се установява от писмо изх. № ЦУ-792/08.06.2023г., съдържащо
описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина, с препращане към
доклади № ФСД-461/09.12.2022г. и № ФСД-31/13.01.2023г., установяващи същите,
връчено при отказ на работника на 08.06.2023г., удостоверено с подписите на трима
свидетели. Следователно в процесния случай работодателят е изпълнил задължението
си като е поискал писмени обяснения от ищцата в рамките на започналото
дисциплинарно производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарната
отговорност и налагане на дисциплинарно наказание за извършено конкретно
нарушение, като обясненията са поискани преди връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание.
По доводът на ищеца за незаконност на заповедта, свързан с неизвършването на
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения:
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема, че по делото се установява, че ищцата е извършила визирано в уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Видно от представена по делото Заповед № РД05-784/11.11.2022г. на
Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и във
връзка с отсъствието на ищцата М. Ц., главен специалист в отдел „Обществени
поръчки и маркетинг”, дирекция „Управление на собствеността и обществени
поръчки”, поради ползване на отпуск при временна неработоспособност на основание
болничен лист № ЧР 2103/07.11.2022г., работодателят е назначил комисия в състав:
Слава Н. Захариева – директор дирекция „Финансово счетоводни дейности”, Петьо
Димитров Панчев – старши експерт отдел „Управление на собствеността и материално
техническо осигуряване”, Андрей Маринов Л.ов – главен специалист в отдел
„Обществени поръчки и маркетинг” и Йордан Димитров Ганев – специалист в отдел
„Обществени поръчки и маркетинг”, за извършване на фактическо преброяване на
наличностите на материални запаси, на краткотрайните, дълготрайните материални и
нематериални активи с МОЛ М. Ц., намиращи се в Централен склад в гр. София с
адреси: бул. „Княгиня Мария Луиза” № 114 Б, кв. „Овча купел”, ул. „Монтевидео” №
21А, кв. „Военна рампа”, ул. „Локомотив” № 11, изготвяне на инвентаризационни
описи и приемо-предавателни протоколи, както и фактическо предаване на
материалните запаси, краткотрайните, дълготрайните материални и нематериални
6
активи в Централен склад в гр. София. В допълнение към това на комисията е
възложено изготвянето на доклад за резултатите от инвентаризацията, чрез съставяне
на инвентаризационни описи, сравнителни ведомости, протокол за излишъци,
протокол за липси, които са за сметка на ДАБ при МС, протокол за липси, за сметка на
МОЛ М. Ц., протокол за компенсации на липси и излишъци, протокол за предложение
за брак, приемо-предавателен протокол и др.
По делото са приети Заповед № РД05-841/02.12.2022г. и Заповед № РД 05-
910/30.12.2022г. на Председателя на ДАБ при МС, с които е променен срока на
извършване на ревизията до 09.12.2022г. и съответно до 09.01.2023г.
По делото е приет Доклад с вх. № ФСД-461/09.12.2022г. от комисията за
извършена инвентаризация на материалните запаси в складовете на централната
администрация, отчитани по счетоводна сметка 3020 „Материали”, заедно с
приложенията към него. В доклада са констатирани нарушения, изразяващи се в
разминавания между количествата фактическата наличност на материални запаси и
счетоводните данни, както следва: Склад № 001 Канцеларски материали ЦУ с МОЛ
М. Ц. липсват 26 вида материали на обща стойност 436,40 лева, а в излишък са 15 вида
материали на стойност 1937,80 лева; Склад № 002 Хардуер ЦУ с МОЛ М. Ц. липсват
12 вида материали на обща стойност 1428,88 лева, а в излишък са 3 вида материали на
стойност 1093,15 лева; Склад № 003 Други материали ЦУ с МОЛ М. Ц. липсват 26
вида материали на обща стойност 3288,07 лева, а в излишък са 6 вида материали на
стойност 124,72 лева; Склад №004 Санитарни материали ЦУ с МОЛ М. Ц. липсват 9
вида материали на обща стойност 1849,27 лева, а в излишък са 14 вида материали на
стойност 1849,27 лева; Склад № 005 Храна с МОЛ М. Ц. са намерени 48 броя детски
пюрета плодови, вместо 24 броя зеленчукови и 24 броя плодови, като наличните
пюрета са с изтекъл срок на годност; Склад № 0063 Други Медикаменти, лекарства ЦУ
с МОЛ М. Ц. липсват 12 вида материали на обща стойност 1266,61 лева, а в излишък
са 14 вида материали на стойност 1767,89 лева; Склад № 007 постелен инвентар ЦУ с
МОЛ М. Ц. – получено дарение от ВКБООН не е заведено, но от него липсват 3 бр.
възглавници на стойност 21,78 лева; предадени са без документ 206 бр. одеала на
стойност 2861,41 лева на МОЛ Веско Борисов, РПЦ - Харманли; Склад № 008 Учебни
материали ЦУ с МОЛ М. Ц. – предадени са без документи детски занимателни игри на
МОЛ ПМЗ „Военна рампа” и ПМЗ „Враждебна”, РПЦ – гр. София, и на Евгени
Стратиев, РПЦ – гр. Харманли, като липсват 11 вида материали на стойност 200,70
лева; наличие на незаведени материали в Интегрираната финансово-информационна
система SAP ECC 6.0; предаване на незаведени материали без протокол за преместване
на МОЛ в трите отдела на РПЦ – гр. София, РПЦ - с. Баня, РПЦ – гр. Храманли и ТЦ –
с. Пъстрогор.
По делото е приет и Доклад с вх. № ФСД-31/13.01.2023г. на комисията за
7
извършване на инвентаризация на дълготрайни и задбалансови активи в
административната сграда на ДАБ при МС от съдържанието на който се извежда, че са
констатирани следните нарушения: негодни за използване и неподлежащи на
възстановяване материални активи и дълготрайни материални активи, без направени
предложения за брак; непрехвърлени дълготрайни активи от администрация и
централен склад на РПЦ – София; непрехвърлени дълготрайни активи от
администрация и централен склад, на РПЦ София, уточнени от описи към
инвентаризация на РПЦ – София – ПМЗ кв. „Военна рампа”, кв. „Овча купел” и
Враждебна, непрехвърлени дълготрайни активи от администрация и централен склад
към РПЦ София - ПМЗ кв. „Военна рампа, кв. „Овча купел”, Враждебна и РПЦ –
Харманли.
В разглеждания казус от съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал безспорно се установява, че ищцата е извършила вменените нарушения.
Тези изводи на съда намират опора и се подкрепят, както процесните доклади на
членовете на комисията с рег. № ФСД-461/09.12.2022г. и № ФСД-31/13.01.2023г., дали
основание за реализиране правомощията на носителя на дисциплинарна власт срещу
конкретния служител, така и от представените към същите инвентаризационни описи
за ДМА, описи на незаведнени материали в централен склад, протокол с предложение
за брак на материални запаси, справки за установени различия по проверявани
складове на ответника с МОЛ ищцата М. Ц..
От представената по делото длъжностна характеристика се установява, че
ищцата е имала следните задължения: организира и осъществява дейността по
заявяването, доставянето, получаването, съхранението и отпускането на дълготрайни
материални активи, краткотрайни материални активи и материални запаси за нуждите
на търсещите закрила и служителите на ДАБ при МС, като в тази връзка: изготвя
заявки за необходимите ДМА, краткотрайни материални активи, и материални запаси,
организира дейността по снабдяването,стопанисването, съхраняването и отпускането
на дълготрайни материални активи,краткотрайни материални активи и материални
запаси, приема и организира подреждането и комплектуването на дълготрайни и
краткотрайни материални активи и материални запаси, раздава дълготрайни
материални активи, краткотрайни материални запаси срещу оформени по надлежния
ред документи, води отчетност по приемане, предаване и съхранение на активите и
материалните запаси в ПП „Ажур“, изготвя необходимите отчети в определените
срокове, анализира и обобщава нуждите от хигиенни пакети, хигиенни и канцеларски
материали, контролира качеството, количеството, срокове на годност и комплектността
на постъпващите в склада стоки и материали и съответствието им с придружителните
документи, организира товаро-разтоварните и преносни работи свързани с намиращите
се склада дълготрайни материални активи, краткотрайни материални активи,
8
материални запаси и оформя съпровождащите документи, следи за състоянието на
складовите помещения и съхраняваните в тях дълготрайни материални активи,
краткотрайни материални активи и материални запаси и при проблеми уведомява
прекия си ръководител, спазва санитарно - хигиенни изисквания за съхранение на
активите и материалните запаси, прави предложения за бракуване на негодни за
употреба активи и запаси и др. Ето защо съдът намира, че на работника са му били
вменени трудовите задължения, за които му е наложено дисциплинарно наказание.
Извършеното от работника представлява поведение, което е в разрез и с общите
задължения на работниците/служителите по трудовите правоотношения, изброени в
чл.126, т. 8, 10 и т. 13 КТ.
Същевременно съдът не споделя доводите на ищцата, че не е ясно как
работодателят е достигнал до изводите, че именно тя е извършила твърдяните
нарушения на трудовата дисциплина. Видно от приетите по заповеди № РД-00-
784/11.11.2022г., № РД05-841/02.12.2022г. и № РД05-910/30.12.2022г. работодателят е
разпоредил извършването на ревизия именно във връзка с отсъствието на ищцата,
заемаща длъжност „главен специалист” в отдел „Управление на собствеността и
материално-техническо осигуряване” в дирекция „Управление на собствеността и
обществени поръчки”, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност,
което обстоятелство не е спорно между страните. От същите се установява, че
възлагането на фактическо преброяване на наличностите на материални запаси,
краткотрайни, дълготрайни материални и нематериални активи касае намиращите се
такива в централен склад, по отношение на които материално отговорно лице е именно
ищцата Ц.. Същевременно непосочването на конкретна дата на извършване на
дисциплинарните нарушения не опорочава законосъобразността на атакуваната
заповед № ЦУ-РД05-270/12.06.2023г., доколкото предвид вменените на ищцата с
длъжностната характеристика задължения, същите са установени след извършената
ревизия. Последователно в съдебната практика се приема, че с оглед характера на
извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му
откриване, е възможно за дисциплинарните нарушения да не се посочват дати на
извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на
нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за
законност на наложеното наказание. Т.е. в някои случаи спецификата на изпълняваната
работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а
контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията на чл.
195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата
от нарушения /в този смисъл Решение № 646, постановено по гр.д. № 1348/2009г. IV
г.о. ВКС и Решение № 857/25.01.2011г. по гр.д. № 1068/2009г. IV г.о. ВКС/. С
процесните заповеди е разпоредена проверка на наличността на активите, пасивите и
материалните запаси към момента на излизане на ищцата в отпуск, поради временна
9
неработоспособност, като за периода предхождащ ползването на болничен не са
наведени възражения и не са представени доказателства, че същата е изпълнявала
друга длъжност, респективно е имало друго материално отговорно лице.
На следващо място съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че не
е могла да отрази своевременно във финансово-информационната система на
ответника всички постъпващи и излизащи от поверения обект материали и
материални активи, предвид обстоятелството, че не е била на работа през периода на
проверката. В тази насока съдът анализира представени по делото Вътрешни правила
за провеждане на инвентаризация на активите, пасивите и материалните запаси.
Процедура за бракуване и ликвидация на негодните активи, неоспорени от страните. В
раздел II от съдържанието на същите правила е предвиден нарочен ред за извършване
на инвентаризация на активите и пасивите, видове инвентаризации, както и срокове за
това. Регламентирано е извършването на планова /задължителна/ инвентаризация,
както и на извънредна – извършвана извън утвърдения план-график, при конкретно
възникнала необходимост, налагаща внезапното установяване на състоянието на
активите и пасивите. В настоящият случай съдът счита, че е възложено извършването
на извънредна инвентаризация на наличности на материални запаси и активи по искане
на ръководството и във връзка с отсъствието на МОЛ. В допълнение към това се
установява, че е спазена процедурата предвидена от работодателя и съдържаща се в
цитираните Вътрешни правила, като е издадена нарочна заповед с предвиденото
съдържание, с което е определена независима комисия, която да отчете и документира
резултатите от ревизията. Същевременно от приетия доклад вх. № ФСД-
461/09.12.2022г. се установява, че изводите на комисията за констатирани
разминавания – липси и незаведени материали в интегрираната финансово-
информационна система на ответника са на база фактическо преброяване на наличните
материални запаси в складовете на ЦУ с МОЛ ищцата Ц. и изготвени в тази връзка
инвентаризационен опис и сравнителна ведомост. В процесните доклади са посочени и
подробно индивидуализирани незаведените материали, които са били налични в склада
на МОЛ към момента на проверката. В изводите на комисията от извършената
инвентаризацията е отразено нанасянето на установената фактическата наличност за
всеки от преброяваните складове ( № 001, 002,0003, 004,005, 006, 007, 008) в системата
SAP, в резултат на което са генерирани констатираните липси. В този смисъл доводите
на ищцата за особености на функциониране на системата на ответника, непозволяваща
моментно въвеждане на влизащо/ излизащо имущество са неоснователни и
неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Заключението на
комисията, отразено в процесните доклади е след извършване на съпоставка на
фактическа и счетоводна наличност и въвеждане на данните в системата на ответника,
при което са установени посочените различия. Ето защо и поддържаното в исковата
молба твърдение за липса на въвеждане движенията по материални наличности, през
10
времето в което не е била на работа се явява неоснователно. Горните изводи на съда не
се разколебават включително от изслушаните по делото показания на свидетелката
Михова, която при разпита си посочва, че знае, че в Агенцията се работи със системата
за осчетоводяване SAP, както и че достъпа до нея е в определен времеви период от
месеца след разрешение от Министерски съвет, но самата тя не е работила с нея,
поради което и счита, че показанията не следва да бъдат кредитирани и възприети при
формиране на крайните изводи на настоящата инстанция.
По делото се установява в допълнение, че при ревизията е установено наличие
на материални запаси с изтекъл срок на годност, отразени и в съставен протокол с
предложение за брак на материални запаси от 30.11.2022г., както следва: 30 броя
детски плодови пюрета 6м., 190 гр. със срок на годност – 12.09.2022г., 12 броя детски
плодови пюрета 6м., 190 гр. със срок на годност – 17.11.2021г., 6 броя детски плодови
пюрета 6м., 190 гр. със срок на годност – 25.10.2022г. Съгласно регламентираното в
чл.25 от Раздел V Бракуване на дълготрайни материални активи, дълготрайни
нематериални активи и материални запаси от Вътрешните правила на ответника,
бракуването се извършва след инвентаризация на съответното МОЛ и периодично в
съответствие с възникващи нужди. По мнение на настоящия състав изтичането на
срока на годност на посочените материални запаси несъмнено предполага
инициирането на процедура, съобразно вътрешния акт на работодателя за бракуване
на същите, което същевременно е и част от преките задължения, произтичащи от
длъжностната характеристика на ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че посоченото в атакуваната заповед
деяние е извършено от ищцата, същото съставлява дисциплинарно нарушение,
наказанието е наложено при спазване изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ, в сроковете
по чл. 194, ал. 1 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание се явява съответно на
нарушението съгласно разпоредбата на чл. 189 КТ. Ето защо, процесната заповед е
законосъобразна, съответно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.
Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради
което акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност – „Главен специалист“ с код по НКПД 3359-3026 при
ответното дружество и по чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода 12.06.2023г. – 12.12.2023г., също следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ответникът. На
11
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Ц., ЕГН **********, срещу Държавна
агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено поради налагане
на дисциплинарно наказание със Заповед № ЦУ-РД05-270/12.06.2023г., с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Главен специалист“ с код по НКПД 3359-3026, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 12.06.2023г. – 12.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Н. Ц., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет , ЕИК
*********, сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12