РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1352
гр. Пловдив, 11 юли 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
XII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и с участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 562 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба на М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез пълномощника си адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, с която се претендира
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение и внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване за престоя му в ареста град Пловдив за
периода от 15.01.2015г. до 01.10.2015г. и за периода от 30.11.2016г. до
13.04.2017г., и в затвора град Пловдив за периода от 01.10.2015г. до
01.08.2016г. и за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г., вследствие на
нарушение на правата му по чл.3 от ЗИНЗС, посочени в исковата молба, ведно със законната лихва от 01.10.2020 г.,
както и сторените разноски в настоящото производство.
Твърди
се, че в посочените периоди ищецът е пребивавал в пренаселени килии („…падат се
под 3 кв.м. нетна площ…“); без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно
течащи топла и студена вода; дюшеците и бельото били много стари и мръсни; в
килиите е било задушно и е имало мухъл.
Твърди
се още, че по времето, когато е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е бил извеждан от полицията за разпит през нощта. Сочи се, че в килиите имало дървеници и
гризачи. На следващо място се твърди, че не е имало условия за раздвижване и
спорт. Навеждат се доводи, че ищецът е бил в националния отбор по бокс, но не
са му давали да се храни съобразно режима, а храната е била „отвратителна“, не
са му давали да участва и в състезания по бокс между затворници. Сочи се също,
че П. е държан в килия с пушачи, и наркомани, който пушели „бонзай“, а той е бил
непушач, както и че е воден на религиозни проповеди.
На следващо място се твърди, че три години М.П.
е работил без почивен ден по 12 часа.
С
горното се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
Претендира
се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева заплатена държавна
такса.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Чолаков счита така предявените претенции за неоснователни,
поради което настоява за отхвърлянето им. Прави възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за доказаност на исковите
претенции по основание, но по отношение на претендирания размер, счита същия за
прекомерно завишен и несъответстващ на критериите по чл.52 от ЗЗД.
Пловдивският
административен съд - XII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното:
По
отношение на първата искова претенция за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя в Арест Пловдив в периода от 15.01.2015г. до 01.10.2015г., съгласно
писмен отговор (л.15) и справка рег. № СА-424 от 21.03.2023г., изготвена от
Началник с-р „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 17) се констатира следното:
-
от 14.01.2015 г. до 08.09.2015 г. ищецът е бил настанен в килия № 205 на ет. 2
в Арест Пловдив, която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две
задържани лица. В справката е описано, че всяка килия е снабдена със собствен
санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла вода се подава
всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един на два етажа,
изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по
изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112см.
Извеждането до банята на Ареста ставало по утвърден график за месец с
периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско
естество - по съответното предписание. Описано е, че ареста Пловдив е оборудван
с водни климатични конвектори, свързани с водогреен газов котел, който се
използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конверторите
са свързани с чилърна инсталация. Дневна светлина прониква през прозорец с
размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация. На
всички задържани под стража лица се осигурява ежедневно престой на открито за
един астрономически час. Към момента на задържане на ищеца не е имало
повреждане на целостта на прозорците в нито една килия. През 2018 г. е
направено отделяне на санитарните възли от жилищната част на килиите
посредством изграждане на конструкция с алуминиеви профили на същинския
санитарен възел, който е с размери 125/112 за всички килии в арест Пловдив.
Относно
дезинфекцията на арестните помещения са представени договор между ГДИН и фирма за
ДДД обработка, като е посочено, същите са се изпълнявали по график, а при
необходимост по заявка от страна на Арест-Пловдив. В тази връзка са
представени: Правилник за вътрешния ред в следствените арести и 6 бр. протоколи
за ДДД обработка
-
от 09.09.2015 г. до 01.10.2015г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Арест
Пловдив. ( така писмен отговор на л.15, писмо на л. 69, в които е описано, че
от 09.09.2015г. до 26.10.2015 г. П. ***).
Или,
установява се, че през първия исков период, ищецът е пребивавал в Арест Пловдив
от 15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл.
По
отношение на втората искова претенция за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.10.2015 г. до 01.08.2016 г.,
съгласно писмен отговор на л.15 и становища на л. 69 и на л. 77, се констатира
следното;
- От
09.09.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл. ищецът е бил настанен в Затвора Пловдив,
след тази дата е заменена с мярка „домашен
арест“.
За
периода 09.09.2015г. до 14.09.2015г. вкл. няма данни в коя стая е настанен,
какво е било обзавеждането, какви са били битовите условия и с колко други
лишени от свобода е съжителствал съвместно.
За
периода от 15.09.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл. ищецът е бил настанен в Затвора Пловдив, стая № 54, Пета група. Размерите на спално
помещение № 54 на пост V е 25,51 кв.м.
без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,47 x 1,15 и 0,95 x 1,15м. Санитарният възел е 2,42 кв.м. с един
отваряем прозорец 0.32 x 1,15м. За всеки лишен от свобода е
осигурено легло с размери 90 x 180 см.. Шкафовете са с размери 45 x 50 см. За
лицето М.П. няма подробна
информация броя на л. св. по спални
помещения за посочения период. Посочено е
единствено, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен
документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални
помещения, е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“, което пък по
утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхранение в ГДИН и
териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020
г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се
съхранява за срок от три години (така становище на л. 77). На 26.10.2015 г. е освободен( така писмо на л. 69).
- от
26.10.2015 г. до 01.08.2016 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора
Пловдив. (Така Писмен отговор на л. 15, писмо на л. 69, Становища на л. 70 и на л. 86).
Или,
установява се, че през втория исков период, ищецът е пребивавал в Затвор
Пловдив от 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл.
По
отношение на третата искова претенция за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя в Арест Пловдив за периода от 30.11.2016г. до 13.04.2017г. вкл.,
съгласно писмен отговор (л.15) и справка рег. № СА-424 от
21.03.2023 г., изготвена от Началник с-р „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 17)
се констатира, че от 29.11.2016 г. до 13.04.2017г. вкл. ищецът е бил настанен в
килия № 219 на ет. 2, която е с квадратура 14,74 кв.м. и съжителствал с още две задържани лица.
Или,
установява се, че през третия исков период, ищецът е пребивавал в Арест Пловдив
от 30.11.2016 г. до 13.04.2017 г. вкл.
По
отношение на четвъртата искова претенция за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2020
г., съгласно писмо на л. 69, Становища на л. 70, 77 и становище от инспектор „Пробация“ на л.86 се констатира
следното:
от
01.10.2017 г. до 24.10.2017г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив(
така становище на л. 86, в което е посочено, че М.П. ***.2017 г.).
-от
25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл. П. пребивава в Приемно отделение в Затвора Пловдив, когато е разпределен в 3-та стая на 6-ти
пост. Няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е настанен, какво е
било обзавеждането, какви са били битовите условия и с колко други лишени от
свобода е съжителствал съвместно( така Становище л.86).
От
10.11.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл. е бил настанен на пост VI, стая
№3 с размери 15,81 (без санитарен възел). Има достъп до дневна светлина от
прозорец с размери 1,00 x 1,00 м., в
стаята има течаща вода. На всеки посъдим е осигурено легло, дюшек и
постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените могат да получат от близките си
чаршафи, одеяла и други съгласно
списък с разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да
получават, ползват и държат при себе си. На всички лишени от свобода е осигурен
достъп до течаща топла вода съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група. Банята се ползва от всички групи по график, а от работещите- всеки ден.
В коридора има общо помещение-умивалник, пералнята се ползва по утвърден
график. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода.
Отоплението се осъществява чрез
централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването в
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорци. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените
в съответното помещение, като за целта получават прибори, както и могат да ги
закупят от лавката на затвора или да бъдат донасяни от близките им съгласно
списък с разрешени вещи, които л.св. могат да получават, ползват и държат при
себе си. (така Становище на л. 70). Няма подробна информация броя на л. св. по спални помещения.
-От
24.11.2017 г. до 15.10.2020 г. вкл. П. е настанен в помещение №50 (непушачи),
пост V, което е с площ от 28,70 кв.м. без
санитарен възел, с капацитет до 7 л.св., с два отваряеми прозореца с размери
0,95 x 1,17 м. и 0,48 x1,17 м., санитарният възел е 2,48 кв.м. с
един отваряем прозорец 0.27 x 1,17м. За
всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 x180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см. Във всеки санитарен възел има течаща студена
вода. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите
имат достъп (баня) всеки ден( така становище л.77).
За
периода на пребиваване в Затвора Пловдив, ищецът е бил устройван на работа на
различни длъжностни, както следва:
Със
Заповед № 1412/13.10.2015 г. М.П. е назначен на работа като чистач при
условията на 6-дневна работна седмица, 8 часов работен ден, на доброволни
начала до освобождаването му на 26.10.2015 г.
Със
Заповед №48/1.01.2018 г. П. е назначен на работа в обособено производство към
ДП ФЗД-ТП-Пловдив, при условията на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен
ден, почивен ден-неделя, за срок от 1 месец, на доброволен труд, с цел
обучение, след изтичане на този срок преминава срещу заплащане в зависимост от
заработката. Заповед за спиране № 264/16.02.2018 г.
Със
Заповед № 264/16.02.2018 г. ищецът е назначен на работа в служебен стол на
затвора при условията на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, на
доброволен труд, почивен ден-неделя, с изпитателен срок от един месец. Заповед
за спиране №2243/21.08.2019 г.
Със
заповед № 2243/21.08.2019 г. М.П. е назначен на работа в затворническата кухня
на затвора при условията на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, на
доброволен труд, почивен ден-неделя, платен труд до освобождаването му (така
становище на л. 77).
Посочено
в Становището е също, че П. е имал достъп до помещение (баня) и налична топла
вода всеки работен ден. Като работещ му е предоставено правото на ползване на
годишна почивка.
За
периода на пребиваване на М.П. в пета затворническа група е имало налични две
помещения за непушачи, в които той е бил настанен. За останалите стаи е можело
лицата в стаята да се договорят да не пушат в присъствието на непушачи.
Проветряването на стаята е по желание на пребиваващите и могат да правят това
чрез отваряне на прозорците.
Хигиената
в спалните помещения се осъществява от настанените там задържани лица, като за
целта получават съответните материали и консумативи. Могат да купуват
допълнително такива от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техни
близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които лишените от свобода получават, ползват и държат при себе си. Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани
фирми.
Във
всяка затворническа група има налична
оборудвана спортна зала, която всички задържани лица могат да ползват при
проявено желание от тяхна страна. Също така според депозирани молби ищецът е
получил от близките си спорни съоръжения и консумативи, подпомагащи спортната
му активност.
В
същото становище е посочено, че в администрацията на затвора няма постъпил
официален документ, удостоверяващ верността, че лицето М.П. е бил в националния
отбор по бокс, съобразно което да му бъде предоставена специална диета. В
администрацията на затвора няма постъпил официален документ, с който се
позволява конвоирането му за участие в турнир по бокс между затворници.
За
периода 24.11.2017 г.-27.02.2020 г. няма подробна информация броя на л. св. по спални помещения.
За
периода 28.02.2020 г.-15.10.2020 г. в стаята са били настанени между 6 и 7 л.
св., а на 08.09.2020 г. са били настанени 5 л. св.( Становище л. 77).
Или,
установява се, че през четвъртият исков период, ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив в периоди от 25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл.
Съгласно
представените становища от Затвора Пловдив (л. 70 и л. 85), всяка една от
стаите, в които е пребивавал ищецът в Пета група, разполага със самостоятелен
санитарен възел с течаща студена вода, а достъп до топла е осигурен съгласно
графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, в
потвърждение на което е представен и самият график на Пост V,
видно от който, ползването на баня е определено за дните сряда и петък от 09,30
часа до 11,30 часа (л. 79), и на Пост VI,
видно от който, ползването на баня е определено за дните понеделник и петък от
13,30 часа до 16,30 часа (л. 72), а ищецът
като работещ, е имал достъп до баня всеки работен ден. Отделно от това, л.св.
имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Установява
се също така и че с постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява
комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св., домакинът
осигурява колкото комплекта са необходими, отделно от това, л.св. имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива в ротация със служебни. Прането се установява, че става по усмотрение на
самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от
близките, в подкрепа на което е приложен Седмичен график на служебната пералня
в Затвора Пловдив (л.75). Съответно сушенето на дрехите става по следния начин:
когато се перат в пералнята, дрехите се сушат в сушилнята машина, когато се
перат от л.св. – има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън
на карето. Всяка една от стаите, в които е бил настанен ищецът се установява,
че разполага с отваряеми прозорци, в т.ч. такива са налични и в санитарния
възел, като проветряването на стаите е по желание на пребиваващите в нея, които
могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Няма данни да е имало проблем
стаята да бъде проветрявана, поради което се сочи от администрацията на Затвора
Пловдив, че не би следвало да има мухъл. Хигиената в спалните помещения се
твърди, че се осъществява от настанените л.св., които за целта получават
съответните материали и консумативи, а и могат да закупуват допълнително такива
от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техните близки, съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат
да получават, ползват и държат при себе си.
На
следващо място се посочва в становището, че ГДИН сключва централен договор за
ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има
утвърден график, по който се извършва дезинфекция и дератизация на помещенията
в затвора, като са приложени 19 протоколи за извършени услуги, както и два
договора за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на
дезинсекция, дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и териториалните й служби (л. 27 и сл.).
Установява
се също така от представените становища, че през 2017 г. е извършен основен
ремонт на целия пост, където е изтърпявал наказанието си ищецът П., след това
са извършвани текущи ремонти – своевременна смяна на течащи кранчета,
отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, като не е допускано да има
счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017 г. е
извършено и боядисване на общите помещения на л.св. – дограмата е подменена с
нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята се сочи, че е
обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Санитарните
възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с
тях. Отоплението се извършва посредством централно парно отопление. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Като
свидетел по делото е разпитан С.Й.С., чийто показания съдът приема за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля,
като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
Свидетелят
дава показания, че от 13.01.2015г. до октомври месец са били с П. в една
килия в ареста. От 2017г. до 2020г. пак
са били почти в една килия в затвора. Две години от 2017г. до 2019г. са били в
една килия и после последната година са били разделени. Свидетелят сочи, че
условията в ареста са били трагични, санитарният възел бил до леглата, на един метър от тях,
тогава били на открито, сега са ги били закрили. Според свидетеля са имали
пет минути топла вода сутринта, наливали си вода в шишета и в кофата, с която
чистили. Така са карали там осем месеца в една стая. Сочи, че в ареста
дървеници лично него не са го хапали, не е виждал специално дървеници в ареста,
не може да каже за дървеници, че М. го били нахапали. Хлебарки е виждал, понеже
леглата са били метални и лазят покрай л.св.
На
следващо място сочи, че в затвора условията са малко по - зле от ареста, общо
взето дървеници имало много, хлебарки също имало много, вече са били доста
повече хора в килията. Имало и мухъл и влага, имало едно малко прозорче на стаята
до казаните на затвора, там се изхвърляли отпадъци от столовата. Дрехите ги сушали
в килията, опъвали „примитивни“ простори и там ги държали. Докато били в ареста били многократно
извеждани от помещението на ареста и през нощта в 13.30ч. и в 14.00ч. с М. са ги
прибирали. В ареста нямало условия за спортуване. Свидетелят сочи, че те са „правили
това вътре на работа в столовата, св. С.
е бил МОЛ, а М. е бил шуберист и понеже нямали хора за работа и работили
без почивен ден, близо три години и не са ползвали каре, когато са имали по
право и в един период нямало възможност да се хранят, понеже работата им в
стола съвпадала с обяда. Според показанията на свидетеля М.П. е бил в килия с
убийци, наркомани и пушачи, той самият е професионален спортист, занимава се с
бокс. Свидетелят сочи също, че хигиената в помещенията е била много зле, с
пушачи и наркомани. Наркоманите пушели определен вид наркотици в затворническите
помещения. Изкарвали са ги сутрин рано и са ги връщали късно вечер и цял ден са
били гладни по районните управления и са ги карали на много странни преходи.
Взимали ги от ареста и понеже конвоиращите трябвало да обядват, ги закарвали в
изтрезвителите и чакали да им мине тяхната почивка и след това ги превеждали до
криминална полиция. Извеждали ги през
деня за разпит и ги прибирали през нощта от разпит и са стояли цял ден гладни в
районните управления без храна. Според свидетеля много хора били хапани от
дървеници.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда
на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС.
Твърдяната
като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора гр. Пловдив
и сектор Арести-Пловдив като поделение към ответника представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода" и МНО "Задържане под стража" не се изразява само с
прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението му, а
обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на
задържаните лица и изпълнението на техните задължения съобразно правното им положение
и статут. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение ГДИН за исковите периоди има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените
искове
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. А съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат
с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности,
шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
По
отношение на първата искова претенция от наличните по делото доказателства се
установява, че ищецът е пребивавал в Арест Пловдив само в периода от 15.01.2015
г. до 08.09.2015 г. вкл., поради което в останалата част, а именно от 09.09.2015
г. до 01.10.2015г. вкл. предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив, е
недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в
посоченото от него заведение, а именно Арест Пловдив, което е самостоятелно
основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
В
тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на
ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят
предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било
предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно
между страните, че не е сторено) същият да бъде разгледан на фактически
основания – различни от посочените в исковата молба.
При
това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“, следва да бъдат разгледани само за престоя
на ищеца в Арест Пловдив през периода от 15.01.2015 г. (началната дата на този
исков период) до 08.09.2015 г. вкл., така, както е предявен искът, доколкото в
настоящото исково производство ищецът е този, който определя предмета на
правния спор.
С
оглед направеното възражение от страна на ответника обаче за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен
срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от
деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок
може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И
най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено
от страна на ответника.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
е постъпил в Арест Пловдив на 14.01.2015 г. и е пребивавал в него до 09.09.2015
г., когато е бил преведен в Затвора Пловдив, като през целия период е
пребивавал единствено и само в това затворническо заведение. В тази връзка
следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им, е от момента на преустановяването им. При това положение, следва да се
приеме, че на 09.09.2015 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия
от страна на затворническата администрация в Арест Пловдив са преустановени,
тъй като ищецът на тази дата е бил преведен в Затвора Пловдив. Следователно,
искът за периода от 15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл. може да бъде предявен
най-късно до 09.09.2020 г. Исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, е депозирана на 28.02.2023 г., т.е. след изтичане на
предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и
вземането следва да се счита погасено и искът в тази му част, а именно от
15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл. подлежи на отхвърляне като погасен по
давност.
Или,
предявеният иск за периода от 14.01.2015
г. до 01.10.2015 г. вкл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023г. до окончателното
й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло, доколкото в една част е
недоказан, тъй като липсват доказателства ищецът да е бил в Арест Пловдив, а в
друга – погасен по давност.
По
отношение на втората искова претенция се установява, че ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив само в периода 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл., поради
което в останалата част, а именно от 26.10.2015 г. до 01.08.2016 г. вкл., искът
е недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в
посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно
основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по изложените вече по-горе съображения.
При
това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, следва да бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора
Пловдив през периода от 01.10.2015 г. (началната дата на този исков
период) до 25.10.2015 вкл.
С
оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност обаче, в конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 09.09.2015
г. и е пребивавал в него до 25.10.2015 г. вкл., след което на 26.10.2015 г. е
бил освободен е бил под „домашен арест“, като през целия период е пребивавал
единствено и само в това затворническо заведение. По изложените по-горе
съображения, следва да се приеме, че на 26.10.2015 г. твърдените
незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата
администрация в Затвора Пловдив са преустановени, тъй като ищецът на тази дата
е бил освободен с изменена в „домашен арест“ (така писмен отговор на л. 15 и
писмо на л. 69). Следователно, искът за периода от 01.10.2015 г. до 25.10.2015
г. вкл. може да бъде предявен най-късно до 26.10.2020 г. Исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 28.02.2023
г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което и вземането следва да се счита погасено и искът в тази му
част, а именно от 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл. подлежи на отхвърляне
като погасен по давност.
Или,
предявеният иск за периода от 01.10.2015 г. до 01.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба, а именно 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде
отхвърлен изцяло, доколкото в една част е недоказан, тъй като липсват доказателства
ищецът да е бил в Затвора Пловдив, а в друга – погасен по давност.
По
отношение на третата искова претенция се установява, че ищецът е пребивавал в Ареста
Пловдив в периода от 30.11.2016г. до 13.04.2017г.
Във
връзка с направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да бъде съобразено, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Арест - Пловдив на 29.11.2016
г. и на 13.04.2017г. е бил освободен (така писмен отговор на л. 15), поради
което и следва да се приеме, че на 13.04.2017 г. твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Ареста Пловдив, са преустановени, тъй като ищецът на
тази дата е напуснал територията на Арест - Пловдив. Следователно, искът за
периода от 30.11.2016 г. до 13.04.2017 г. може да бъде предявен най-късно до 13.04.2022
г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е
депозирана на 28.03.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено
и искът в тази му част, а именно от 30.11.2016 г. до 13.04.2017 г. подлежи на
отхвърляне като погасен по давност.
Или,
предявеният иск за периода от 30.11.2016
г. до 13.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023г. до окончателното
й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло, доколкото е погасен по давност.
По
отношение на четвъртата искова претенция се установява, че ищецът е пребивавал
в Затвора Пловдив само в периода от 25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл. (така
становище на л. 86, в което е посочено, че М.П. ***.2017 г.), поради което в
останалата част, а именно от 01.10.2017 г. до 24.10.2017 г. вкл., искът е
недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в
посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно
основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Във
връзка с направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да бъде съобразено, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на
25.10.2017 г. и на 15.10.2020 г. е бил освободен с „парична гаранция“(така
писмо л.69), поради което и следва да се приеме, че на 15.10.2020 г. твърдените
незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата
администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като ищецът на тази дата
е напуснал територията на Затвора Пловдив. Следователно, искът за периода от 25.10.2017
г. до 01.10.2020 г. може да бъде предявен най-късно до 15.10.2025 г. Исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 28.02.2023
г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което направеното в тази връзка възражение, е неоснователно.
Или,
възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от
25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл. (крайната дата на този исков период) така,
както е предявен искът.
Отговорността
на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
От
събраните по делото доказателства се установява, че в периода от 28.02.2020 г.
до 01.10.2020 г. вкл., П. е настанен в помещение №50 (непушачи), пост V, което
е с площ от 28,70 кв.м. без санитарен възел, с капацитет до 7 л.св., а в нея са
пребивавали между 5 и 7 л.св., настоящият съдебен състав приема, че ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на
предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., т.е. му е
била осигурена минималната изискуема площ от 4 кв.м., поради което съдът намира
претенцията за недоказана.
Установява
се още, че за период от 856 дни, а именно: от 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г.
вкл., когато П. пребивава в Приемно отделение в Затвора Пловдив, където е
разпределен в 3-та стая на 6-ти пост (л.86),
от 10.11.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл. е бил настанен в стая №3 с
размери 15,81 (без санитарен възел) ( л. 70)
и от 24.11.2017 г. до 27.02.2020 г., когато П. е настанен в помещение №50 (непушачи),
пост V, което е с площ от 28,70 кв.м. без санитарен възел, с капацитет до 7
л.св., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е
представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал в тези спални
помещения ищецът, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Що
се касае до твърденията, че затворниците си перат дрехите в килията и ги сушат
пак там, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите
л.св., които могат да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и
със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност
да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение на съответната
група или на карето, или да ги предоставят за пране от техни близки, поради
което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за
решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат
отново там.
Установява
се също така и че с постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява
комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св., домакинът
осигурява колкото комплекта са необходими, отделно от това, л.св. имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива в ротация със служебни. Що се касае до грижата за чистотата на спалното
бельо - тя също се полага на лишените от свобода, като в утвърден график от
началника на затвора два пъти седмично – понеделник и четвъртък – всеки лишен
от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на
затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право
бельото да бъде заменено чрез молба до началника на затвора, като не е
установено, в т.ч. и от разпита на свидетеля, ищецът да е подал молба за
изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, на която молба да е получил
отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
Като
недоказани следва да се приемат и относно задушните килии и наличието на мухъл
в тях, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. Няма данни и
ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на
ответника обаче е налице изрично становище, че доколкото всяка една стая
разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са
настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, което становище не
е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани
наведените в тази връзка твърдения.
Изключение от горното прави периодът на престой на ищеца в
Приемно отделение, а именно от 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., за който
няма данни какво е било обзавеждането и какви са били битовите условия. По делото, от страна
на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия
на задържане и тя му е била надлежно указана от съда, не са представени
конкретни доказателства за условията в конкретните помещения в Затвора Пловдив.
В случая, според съда, са налице условията на чл.284, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС за
приемане за доказан твърденият от ищеца факт на липса на осветление, мухъл и
липса на проветряване в помещенията по време на задържането му за периода.
На
следващо място следва да се посочи, че помещенията, в които е пребивавал ищецът
в Затвора Пловдив са разполагали и със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел С.. Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на П. са били
осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването
на баня пък се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин
на ищеца е осигурен и достъп до топла вода, а и в представения график за Пета
група са включени и настанените в Приемно отделение. Отделно от това, същият
като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден, а и е имал право да
притежава нагревател (бързовар), с който е могъл да си топли вода при
необходимост.
Изключение
от горното прави периодът на престой на ищеца в Приемно отделение, а именно от
25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., за който няма данни какви са били битовите
условия.
По
идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания за претърпени вреди
от наличието на дървеници и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив,
доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни
данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на дървеници и
гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел С., е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни
условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св.,
които се грижат за почистването в т.ч. същите са разполагали с възможността да
закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени
от техните близки.
По
отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че е непушач, а е държан
в килия с пушачи, е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 21, ал. 4
от ППЗИНЗС предписва, че във всяка затворническа група следва да се обособяват
спални помещения за настаняване на непушачи. От събраните по делото доказателства
се установява, че стая № 50 в на пост V, в която е бил
настанен ищецът в периода от 24.11.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл., е била за
непушачи.
Не
така стои въпросът обаче с останалите периоди на пребиваване на ищеца в Затвора
Пловдив, а именно от 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., когато П. и от
10.11.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл., доколкото няма данни дали Приемното
отделение е разполагало със стаи за непушачи, поради което и следва да се
приеме, че за тези периоди ищецът е съжителствал с пушачи, което е допринесло за
неблагоприятното му третиране.
Неоснователни
се явяват и твърденията на ищеца, че е работил 3 години без почивен ден по 12
часа. От Становище на л. 77, се установява, че П. е бил назначаван на работа по
негово желание на 8-часов работен ден, 6-дневна работна седмица, с почивен ден
– неделя, с което обстоятелство същият се е съгласил. От представените по
делото заповед № Л-2949 от 13.11.2019 г. (л.84), се установява, че П. е ползвал
неплатена годишна отпуска от 18.11.2019 г. до 03.12.2019 г.
Налична
по делото е и Декларация от П., с която декларира, че не желае да ползва
полагащия годишен отпуск поради производствена необходимост. (л. 83). Няма и
данни да е подавал оплаквания, че е работил повече от определените му 8 часа,
нито да е подавал молби за отпуска. Този извод отново не се променя от
показанията на разпитания по делото свидетел, С., доколкото същите следва да
бъдат преценявани през призмата на евентуално заинтересованост, а и същите се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства, които са в насока,
че ищецът е имал регламентирано работно време, няма данни да е подал
оплаквания, че същото не се спазва, поради което и следва да се приеме, че дори
и да е оставал след работно време, то е било по негово желание и вероятно
продиктувано от желанието му да не се връща в килията. За пълнота е необходимо
да се посочи още и че като работещ ищецът следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС
и ППЗИНЗС, досежно работещите. Съгласно чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на
работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от
администрацията работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на ден, със
сключването на договор за работа, доброволно се е отказал от това си право.
Установява
се също така и че в Пета група, в която е бил настанен ищецът през целия си
престой в Затвора Пловдив има спортна зала, която е оборудвана с необходимите
съоръжения за тренировка, същата се ползва от настанените л.св., обвиняеми и
подсъдими при изявено от тяхна страна желание. В тази връзка са неоснователни и
недоказани твърденията на ищеца, че в килиите не е имало условия за раздвижване.
Не
така стои въпросът обаче с престоя на лицето в Приемното отделение, когато
ищецът пребивава в периода 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., за което няма
данни за битовите условия и обзавеждането, както и за периода от 10.11.2017г.
до 23.11.2017г. вкл., където също не са представени доказателства за наличие на
спортна зала, поради което и с оглед разпределението на доказателствената
тежест и презумпцията на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС настоящият състав приема, че за
посочения период претенцията на ищеца за липса на спортна зала, се явява
основателна.
Не
бяха представени доказателства и във връзка с посоченото в исковата молба, че
на П. не са давани храни съобразно режима му и с оглед обстоятелството, че
същият е бил в националния отбор по бокс, както и че не му е разрешавано да
участва в състезания по бокс между затворници.
По
делото няма данни и ищецът да е бил в националния отбор по бокс, нито са налице
постъпили искания за участие в боксов мач /така становище на л. 77/. Следва да
се посочи също, че всички приложени по делото молби да бъдат внесени добавки
или спортни принадлежности за боксов турнир(както е посочено в молбите), са
били уважени. (л. 80-82), но няма данни да е заявено искане от страна на ищеца
да участва в боксов турнир, нито са представени доказателства във връзка с
твърденията му, че професионално се занимава с бокс.
Не
се установи също така и в помещенията, в които ищецът твърди, че е пребивавал,
всички настанени л.св. да са пушели бонзай и да са приемали наркотици, както и
че е воден на религиозни проповеди. Този извод не се променя и от свидетелските
показания, тъй като същите са много общи и не се подкрепят от представените по
делото доказателства.
Ето
защо, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна
на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, проветряване, условия за двигателна активност, достъп до
санитарни възли и течаща вода, както и настаняване на ищеца в стаи за пушачи в
посочените по-горе периоди, които водят до извода, че битовите условия в
Затвора Пловдив за тези периоди създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При
това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага
да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук
е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева, съобразявайки актуалната практика
и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение
в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на
вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v.
Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev
and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17
март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се
приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба
5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според
статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България
се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт
в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на
2017 г. – 2020 г.) би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на
ден при констатирано едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при
констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при
положение, че се установи, че за период от 971 дни е налице единствено
пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът, т.е. констатирано е
едно нарушение, а за период от 67 дни са установени повече от едно нарушение,
именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С
оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски,
които се констатираха в размер на 10 лева заплатена държавна такса.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІ състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 5500 (пет хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя на П. *** в периода от
25.10.2017 г. до 01.10.2020 г.,вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна
площ, както и липса на санитарно-битови условия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.02.2023г. -
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до пълния й предявен размер от общо 50 000 лева, както и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 25.10.2017
г. до 01.10.2020 г., вкл., а също и за предявените искови претенции в останалите
им части, а именно : за периода от 15.01.2015 г. до 01.10.2015 г. вкл. за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на П. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, поради недоказаност на престоя на П. *** и поради
погасяване по давност; за периода от 01.10.2015 г. до 01.08.2016 г. вкл., за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на П. ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, поради недоказаност на престоя на П. *** и поради
погасяване по давност; за периода от 30.11.2016 г. до 13.04.2017 г. вкл., за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя на П. ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба, а именно 28.02.2023г. до окончателното й изплащане, поради погасяване по
давност; за периода от 01.10.2017 г. до 24.10.2017 г. вкл., за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя на П. ***, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно
28.02.2023г. до окончателното й изплащане, поради недоказаност на престоя на П.
***.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10
(десет) лева, разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: