Решение по дело №105/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 106
Дата: 9 май 2019 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20193600500105
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№106

 

гр.Шумен, 09 Май 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменски окръжен съд в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                    Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове: 1. А. Карагьозян

                                                                                                           2. Р. Хаджииванова

 

            при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №105 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №96 от 01.02.2019г. постановено по гр.д.№1380/2018г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявения от Н.Х.Ю. срещу В.С.М., иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 14000 лева, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, в следствие на погасяван и от ответника, по време на сключен между страните граждански брак, заем за закупуване на нейно собствено жилище, находящо се в гр.Ш..., като неоснователен. На ответницата са били присъдени деловодни разноски в размер на 1060 лева.

Недоволен от така постановените решения останал ищеца, който обжалва решението, в частта с която е отхвърлен иска до размера от 12768,89 лева, представляващи половината от сумата по изплатения банков кредит, за периода 14.07.2007г. - 22.03.2016г., като излага доводи за неправилност, и моли да бъде отменено в атакуваната част, и постановено друго решение с което да бъде уважена исковата претенция, до така посочения размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

            Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

            Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД от Н.Х.Ю. срещу В.С.М.. В исковата си молба, ищецът излага, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №2029/2016 г. по описа на ШРС. Ищецът твърди, че преди сключване на брака ответницата закупила недвижим имот, находящ се в гр. Ш..., представляващ апартамент, самостоятелен жилищен обект с идентификатор №83510.662.219.1.46. Имотът бил закупен от ответницата при цена 21600 лева, чрез предоставен банков кредит от „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /понастоящем УниКредит Булбанк АД/. Към датата на придобиване на имота ответницата не била заплатила никакви пари за него. Ежемесечните задължения по този кредит, включващи главница, лихви и разноски били изплатени на банката през периода 2007-2017 г., по време на брака на страните. Ищецът твърди, че банковият кредит е погасен чрез реализираните и от двете страни трудови доходи и привлечени средства от родителите на ищеца, които подпомагали финансово семейството. Без помощта на родителите на ищеца било невъзможно де се изпълняват поетите от страните задължения. Страните погасявали и друг банков кредит, изтеглен за покупка на друг недвижим имот в гр. Ш..., предмет на съдебна делба. По време на брака и след прекратяването му били погасени и други банкови кредити както на ищеца, така и на ответницата. С потребителски кредит, в размер на 12000 лева бил погасен ипотечния кредит за покупка на имота в гр. Ш.... Излага, че както ищеца, така и ответницата реализирали приходи от трудова дейност, като ищецът не бил в състояние, предвид ежемесечните разходи, да направи лични спестявания, тъй като с неговата заплата посрещали нуждите на семейството и погасявали задължения по банкови кредити. Ищецът смята, че предоставените от негова страна средства за погасяване кредита на ответницата за придобиване на личния ѝ имот надвишавали сумата от 14000 лева. Твърди, че многократно е давал пари на ответницата и сам е внасял суми по кредита, служещ за закупуване на същия имот. Финансови средства получавал от своите родители. Ответницата тотално се дезинтересирала от него, когато ищецът бил на лечение в болнични заведения, както и в последващите периоди на възстановяване. Счита, че ответницата се е обогатила неоснователно със сумата от 14000 лева, чрез заплащането на банковия кредит за придобиване на личния ѝ имот, тъй като чрез заплащането на сумите по този и другите кредити, същата си е спестила средствата и разходите, които би направила за семейството. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати горната сума, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ заплащане, и деловодните разноски.

            Ответникът е депозирал отговор, в който излага че иска е изцяло неоснователен. Сочи че не са налице предпоставките на чл.59, ал.1 от ЗЗД, и че е необходимо да се установят за процесния период всички разходи на съпрузите, свързани с придобиване на движимо и недвижимо имущество, лична издръжка, медицинско обслужване и др., и всички доходи, за да може да се направи извод за евентуално намаляване на имуществото на ищеца, вследствие на увеличаване това на ответника, произтичащо от погасяването на ипотечния дълг. Излага, че месечната погасителна вноска по кредита, за процесния период, била в размер на 250,83 лева, а от наема на това жилище постъпвала сума от 100 лева. Средното месечно нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода било 565 лева, а на ответницата 1397 лева. Дори и след изплащане на месечната вноска по кредита, и без да се намалява с получения наем, ответницата оставала с нетен месечен трудов доход от 1152 лева, а нетния доход на ищеца без приспадане на дължимите вноски по останалите договори за кредит бил почти два пъти по - малък от този на ответницата.

            От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С влязло в законна сила решение №16/13.01.2017 г., постановено по гр.д.№2029/2016 г. по описа на Районен съд Шумен, сключеният на 14.07.2007 г. между страните граждански брак е бил прекратен. Съпрузите са били във фактическа раздяла от месец март 2016 г. С НА за продажба на недвижим имот №5, том , рег. №, дело №*от 2006 г. по описа на нотариус , на 04.09.2006 г., ответницата е закупила недвижим имот, находящ се в гр. Ш., обл. Ш..., представляващ апартамент, самостоятелен жилищен обект с идентификатор №83510.662.219.1.46, с площ от 33,96 кв.м. Имотът е бил придобит при продажна цена от 21600 лева, заплатена на продавача чрез предоставен кредит на купувача от „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /понастоящем УниКредит Булбанк АД/. По този договор ответницата се задължила да погасява същия, чрез месечни вноски, като към датата на подписване на договора месечната вноска е била 241 лева. Видно от представените по делото банкови удостоверения, издадени от "УниКредит Булбанк“ АД, става ясно, че ответницата е клиент на банката и е обслужвала ипотечен кредит в лева по Договор №4270/29.08.2006 г. и Анекси към него /за закупуване на личния имот на ответницата, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор №83510.662.219.1.46/, който кредит е закрит на 26.07.2016 г. За периода от 14.07.2007 г. до 26.07.2016 г. горепосоченият кредит е бил погасяван от банкови сметки на ответницата. В периода от 14.07.2007 г. до 22.03.2016 г. по кредита е била погасена сума в размер на 25537,78 лева, а в периода от 22.03.2016 г. /след фактическата раздяла на страните/ до 26.07.2016 г. по кредита е била погасена сума от 4122,35 лева. За периода от 14.07.2007 г. до 21.06.2018 г. по сметката на ответницата, по която е погасяван кредита са постъпвали суми с основание „аванс и заплата“ от „*“. От представените по делото удостоверения, издадени от „*“ АД, се установява, че за периода от юли 2007 г. до март 2016 г. е получила суми за трудово възнаграждение в общ нетен размер на 146732,05 лева. От удостоверение, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните, представено от ищеца се установява, че за периода 2007-2017 г. общият нетен размер на сумите, получени от него като трудово възнаграждение е 64209,47 лева. Няма спор, а се установява и от представените и от двете страни писмени доказателства, че по време на брака страните са придобили движими вещи и друг недвижим имот, като са сключвали и други договори за кредит /ипотечен и потребителски/. Видно от представените по делото писмени доказателства страните са водили няколко съдебни дела относно придобитото по време на брака имущество, както и спорове във връзка с уреждане на финансови взаимоотношения по повод изтеглените банкови кредити. С решение, постановено по гр.д.№1552/2017 г. по описа на ШРС, на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, ищецът е бил осъден да заплати на ответницата по настоящото дело сумата от 8144, 78 лева- главница, представляваща припадащата му се ½ ид.ч. от изплатеното от същата, за периода от 22.03.2016 г. до 07.03.2017 г. по Договор за ипотечен кредит №5934/21.01.2010 г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, Договор за банков потребителски кредит №4296/19.12.2013 г. на „Уникредит Булбанк“ АД  и Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №1528130/15.07.2014 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2017 г. до окончателното изплащане. С Решение №945/18.12.2017 г., постановено по гр.д.№675/2017 г., на основание чл.23, ал.2 от СК, съдът е признал за установено, че апартаментът, находящ се в гр. Ш., на ул. ...е придобит отчасти с лично имущество както на ищеца, така и на ответника, т.е. зачетено е личното участие на всеки един от бившите съпрузи в придобиването на посочения имот. Със същото решение е признато за установено, че закупеният по време на брака л.а.“Форд Фокус“ е придобит изцяло с лични средства на ищеца, с произход- дарение. От приетата в първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза, се установява, че банковият кредит, отпуснат за закупуване на имота, находящ се в гр. Ш., на ул. ...е усвоен на 08.09.2006 г. в размер на 21600 лева, като за периода от 26.09.2006 г. до 07.05.2007 г. /период, преди сключване на брака между страните/ по кредита е заплатена сума в размер на 1981,08 лева, а за периода от 07.05.2007 г. до 26.07.2016 г. по кредита са платени 30159,05 лева. За периода от месец септември 2006 г. до месец февруари 2017 г. ответницата е получила нетни трудови възнаграждения в размер на 170974,03 лева. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по време на брака си страните са били подпомагани от родителите на ищеца, с предоставени парични средства за нужди на семейството, дарени им за подпомагане. Семейството е получавало финансова помощ и от родителите на ответницата. Ремонтът и поддръжката на жилището на страните били водени от ответницата, като основно тя се е занимавала с домакинството и финансите, и била грижовна съпруга.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На първо место следва да се изтъкне, че за да са налице всички елементи на фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е необходимо: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Ищецът, основава иска си на обстоятелството, че ответницата е давала голяма част от заплатата си за изплащане на кредита си, и е спестила средства и разходи, които е щяла да направи за семейството, като по този начин се е обогатила за сметка обедняването на ищеца. Твърди и, че част от средствата за погасяване на процесния кредит били от привлечени средства от родителите му. В производството е установено, че средствата за погасяване на кредита за закупуване на жилището на ответницата, са от работната ѝ заплата, която, както и личния паричен влог, са изключени от съпружеската имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 от СК. Вярно е, че съобразно чл.17 от СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, а съобразно чл.32, ал.1 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Въпреки гореизложеното е необходимо да се отбележи и, че никой от съпрузите не разполага с пряк иск срещу другия, за изпълнение на голяма част от горните задължения /преимуществено от морално естество, нравствени правила, служещи като принципи на семейството/, и неизпълнението им би могло да доведе единствено до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съответно до неговото прекратяване с развод. Независимо от горното, ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи сочения от нея правопораждащ фактически състав. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, наличието на имуществено разместване, обогатяването на ответника за сметка на ищеца, и връзката между тях. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. В процеса е установено, че ответницата е изпълнявала вменените ѝ от закона задължения - грижила се е за благополучието на семейството, участвала е в разходите за задоволяване на нуждите на семейството, а обстоятелството че е получавала значително по - високи трудови доходи от съпруга си, не обуславя по необходимост и неговото обогатяване. Съпругът не само, че не е задължен да предоставя абсолютно целия си личен доход на разположение на семейството, превръщайки безусловно личното си имущество в съпружеска имуществена общност, но и има право да се разпорежда с него както намери за добре, с изключение на семейното жилище, и при отчитане правото на специфичните искове по чл.29, ал.3, чл.30, чл.33, ал.2 от СК. От друга страна не е установен и различен произход на средствата за погасяване на кредита, извън работната заплата на ответницата. Ето защо съдът намира, че по предявения иск не е установено неоснователно разместване на имущество, в резултат на което ответника да се е обогатил за сметка на ищеца, поради което и иска следва да се отхвърли.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди, в атакуваната му част.

            На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодните разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение №96 от 01.02.2019г. по гр.д.№1380/2018г. по описа на Районен съд - гр.Шумен В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н.Х.Ю. с ЕГН ********** срещу В.С.М. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 12768,89 лева /дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, в следствие на погасяван и от ответника, по време на сключен между страните граждански брак, заем за закупуване на нейно собствено жилище, находящо се в гp. Шумен, на улица ....

            В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

            ОСЪЖДА Н.Х.Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.М. с ЕГН **********, сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                     2.